№………./10.03.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на десети
февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Г.С.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1022
по описа за 2016 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове от "ГЕОРЕКС"
ЕООД срещу "ТРАНСТРИУМФ ХОЛДИНГ" АД за предаване владението върху
движима вещ: "Трипостов център за измиване на самообслужване № BG161PO003-2.1.10/TMy-02-7/Su-01", включващ: помпа за високо налягане - 3 бр. Plunger pump CAT 350, омекотител - марка Pantair Int. Ser. № 1302-3392490-009, система за реверсивна осмоза -
марка Cantoni Ser. № 12152230, защита от замръзване с температурен сензор и контролно реле и
двупостова прахосмукачка, намираща се в имот в гр. Варна, ул. "Александър
Дякович" № 3, основан на твърдение за придобиване собствеността чрез
договор за доставка № BG161PO003-2.1.10/TMY-02-7/Su-01, по чл. 108 ЗС, евентуално – в случай, че вещта е била унищожена от
ответника или той се е разпоредил с нея – за заплащане сумата 142 479 лв.,
представляваща паричната й равностойност, по чл. 45 ЗЗД, както и на сумата 18
000 лв., представляваща обезщетение за ползването на същата вещ, в периода от
07.01.2016 г. до предявяване на иска: 27.05.2016 г., по чл. 59 от ЗЗД, с
присъждане на разноски.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че ищецът е ползвал
имота по договор за наем от 01.08.2013 г., а ответникът го задържа до
заплащането на дължими наемна цена и суми за консумирана вода. Оспорва
идентичността на вещта, която е предмет на представения договор за доставка с
процесната вещ. Претендира разноски.
Ищецът оспорва възражението. Твърди, че всички задължения
по този договор за наем са платени.
По същество страните поддържат становищата. Ищецът
представя писмени бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
Съдът приема, че дали искът за собственост е предявен за
съставна вещ или за нейните части зависи от искането на ищеца (решение № 49 от
9.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 891/2011 г., II г. о., ГК). Искането в
процесния случай е за предаване владението върху съставната вещ.
Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По същество:
По твърдяното придобивно
основание:
От представения заверен препис (л. 65) се установява, че на 29.01.2013 г. е сключен договор, чрез който трето лице "Болкан трейд" ООД
е предоставило на ищеца ползването за срок от 60 месеца на 400 кв. метра от
поземлен имот на ул. "Александър Дякович" идентификатор №
10135.1506.845 за изграждане на временен обект-автомивка срещу заплащането на
наемна цена в размер на 1200 лв. месечно.
От представения заверен препис (л. 15) се установява, че на 16.05.2013 г. е сключен договор за доставка с описания в исковата молба номер, чрез
който ищецът е възложил на трето лице да достави, монтира и пусне в
експлоатация трипостов център за измиване на самообслужване в гр. Варна, ул.
"Александър Дякович", терен ид. № 10135.1506.845. Доставчикът е поел
задължение да предостави сервизно и техническо обслужване на място в рамките на
гаранционния срок (чл. 12).
Договорът е
действителен.
От представения заверен препис (л. 23) се установява, че на 20.06.2013 г. е съставен
протокол, в който доставчикът и ищецът са заявили, че третото лице е доставило
трипостовия център за измиване на самообслужване,
включващ описаните в исковата молба елементи в терен ид. № 10135.1506.845.
От представения заверен препис (л. 25) се установява, че на 05.07.2013 г. е съставен
протокол, в който доставчикът и ищецът са заявили, че елементите на трипостовия център са изпробвани и отговарят на техническото
описание.
По оспорването на
идентичността:
По местоположението
на автомивката:
От представения заверен препис (л. 27) се установява, че на 01.08.2013 г. е сключен договор за наем на недвижим имот, чрез който ответникът е
предоставил на ищеца ползването в срок до 31.12.2014 г. на част, площта на
която е пропусната, от имот на ул. "Александър Дякович" № 3 срещу
заплащането на наемна цена в размер на 800 лв. месечно.
От представените
заверени преписи (л. 110-115) се установява, че са издадени отчети фискална
памет за автомивка на адрес ул. "Александър Дякович" № 7.
Ответникът твърди, че
теренът с идентификатор № 10135.1506.845 се намира на административен адрес ул.
"Александър Дякович" № 7 (л. 131). Това е и обявеният в Интернет
адрес на "ТРИУМФ ТАКСИ" ООД. Ищецът не е оспорил
уточнението, а и е отправил нотариална покана (л. 32) до ответника за
предоставяне на достъп до наетия имот, в която сам е вписал административен
адрес на ПИ № 10135.1506.845 (където е монтирана автомивката според
протокола с доставчика от 20.06.2013 г.) гр. Варна, ул. "Александър
Дякович" № 7, въпреки че договорът за наем с ответника е за имот с адрес ул.
"Александър Дякович" № 3.
Дали действителният
административен адрес на поземления имот с този идентификатор е посоченият № 7
или адрес на ул. "Девня" № 12 в случая няма значение. Важното е, че
документите, съставени за усвояване финансовата помощ и за отчитане на
оборотите са за автомивка на адрес № 7, а договорът за наем между страните и
претенцията на ищеца за предаване на вещта са за имот на административен адрес:
ул. "Александър Дякович" № 3.
лист втори от решение
от 10.03.2017 г. по гр. д. № 1022/16 г. ВОС, ХІІ с-в
Вещото лице е вписало
в заключението, че автомивката се намира на адрес ул. "Александър
Дякович" № 3 (л. 133).
Съдът приема, че договорът
за наем от 29.01.2013 г. е бил необходим за усвояване на финансовата помощ за
закупуване на вещта или за издаването на разрешение за поставяне или за друго,
но автомивката е била монтирана действително в поземления имот на ул.
"Александър Дякович" № 3, където се намира автомивката или част от
елементите й и към момента на приключване на устните състезания.
По външните
означения:
Доставчикът е издал
гаранционна карта за автомивката, в която е вписал сериен № ********* (л. 14), който е написан и на таблото за управление на
процесната автомивка (заключение на в. л. на л. 138).
При огледа от вещото лице Р.Ж. е установена информационна табела, в която са вписани: номерът на
договора за доставка TMY-02-7 и датата на договора за
безвъзмездна финансова помощ: 06.12.2011 г. (л. 136).
Според външните
означения би могло да се приеме, че придобитата от ищеца автомивка е идентична
с процесната.
По идентичността на
елементите:
В заключението си (л.
133) вещото лице Ж. описва автомивката, която е
огледала: тя се състои от галванизирана метална конструкция с дъговиден покрив:
метална рамка с поликарбонови плоскости с обособени 3 бр. клетки, всяка от
които се управлява от отделен терминал. При огледа вещото лице е установило, че
част от оборудването: терминали – 3 бр. и въртящо рамо – 6 бр. е демонтирана и
оставена за съхранение в склад на ответника. В района на автомивката при огледа
е налична и двупостова прахосмукачка. В обособено помещение са монтирани
основните работни възли: машина за закупуване на жетони и продажба на клиентски
карти; основен модул "Управление и
контрол", всички описани в исковата молба елементи, импулсни помпи модел "Pro Minent" – 3
бр., хидрофорни помпи "LOWARA-BGM7/A" – 2 бр. в комплект с пластмасови съдове, бойлер 500 л. марка
"Елдом", табла за управление, инкасо процедура на колонка с прахосмукачка и
терминали, поставени в отделно помещение фургон.
В допълнителното
заключение (л. 138) вещото лице сочи серийните номера на елементи, различни от
елементите, посочени от ищеца в молбата.
Вещото лице е
намерило сериен номер на помпа за високо налягане - 3 бр. Plunger pump CAT 350, но ищецът не го е посочил в
молбата. Вещото лице не е намерило серийни номера на останалите елементи,
посочени от ищеца в молбата. Обяснява, че някои от тези номера са закрити при
монтажа.
В обясненията си в с.
з. на 18.11.2016 г. (л. 128, гръб) вещото лице сочи, че помпите, които е
огледала на място, са били монтирани едновременно, тъй като са комплект от
агрегати (т.е. трайно монтирани) и не са били подменяни елементи след монтажа.
Липсват твърдения и доказателства някоя от страните да е
закупувала и монтирала друга автомивка или други части в процесната (решение № 353 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. №
585/2008 г., I г. о., ГК).
Съдът приема, че елементите, описани в исковата молба са намерени от
вещото лице при огледа т.е. придобитата от ищеца автомивка е идентична с процесната.
В обясненията, дадени
в последното съдебно заседание вещото лице В.Н. сочи, че в терминалите е
попаднала вода и електрониката няма да работи. Съдът приема, че част от
елементите на автомивката: три терминала и контролно табло са унищожени.
Ищецът е придобил
твърдяното право на собственост върху автомивката с изключение на унищожените
три терминала и контролно табло.
По кореспонденцията
между страните за връщане на вещта:
От представения заверен препис (л. 32) се установява, че на 07.12.2015 г. е връчена
нотариална покана от ищеца до ответника. Ищецът
излага, че на 27.11.2015 г. ответникът му е попречил да демонтира автомивката.
От показанията на всички
разпитани свидетели се установява, че тогава работници на ищеца и на
дружеството-доставчик на вещта са започнали да демонтират автомивката, но
управителят на ответното дружество е наредил да спрат и работата е била
преустановена (л. 142-144).
С поканата ищецът е поискал
ответникът да му предостави достъп до ПИ №
10135.1506.845 на ул. "Александър Дякович" № 7 за демонтиране на
автомивката. В поканата е включено и предизвестие за прекратяване на договора
за наем от 01.08.2013 г. Съдът приема, че с изтичането на срока (до 31.12.2014 г.) този договор (л. 27) е станал безсрочен (чл. 236 ЗЗД), поради което изявлението
за прекратяването на договора с едномесечно предизвестие е произвело действие
(чл. 238 ЗЗД).
От представения заверен препис (л. 70) се установява, че на 12.12.2015 г. е връчена
нотариална покана от ответника и от третото
лице наемодател до ищеца, в която ответникът сочи, че не разполага с договор за наем от 01.08.2013 г., но е съществувало
наемно отношение между ответника и ищеца; поканили са ищеца да изпълни задължения по договора за наем от 29.01.2013 г.,
да представи документи за собственост на съоръженията и да осигури безопасни
условия за демонтаж на съоръженията. В поканата са включени и изявления за
неизпълнени договори и възражения от двете дружества за задържане на вещта до
заплащане на всички задължения, от които към ответника – задължение за плащане
на консумирана вода за м. октомври и м. ноември 2015 г., за което е издадена фактура № 7434 от
30.11.2015 г.
Задържането на вещта не
представлява упражняване на възражение за неизпълнен договор, тъй като
ответникът няма задължение при действието на договора за наем или след
прекратяването му да върне автомивката на ищеца. Съдът приема, че действието
представлява упражняване право на задържане.
По договора за наем ищецът дължи
заплащане на консумираната вода (р. IV, т. 2, б. в), но към 27.11.2015 г.
фактурата не е била издадена т.е. задължението на ищеца не е било определено по
размер.
Задължението на ищеца по договора
за плащане на водата е без срок.
От представения заверен препис (л. 98) се установява, че на 04.01.2016 г. е връчена
нотариална покана от ищеца до ответника, в която
ищецът сочи, че не е получил фактури за консумираната вода за м. октомври
и ноември 2015 г., поради което и същите не са платени и отново кани ответника да предостави достъп до имота на 13.01.2016 г. за
демонтиране на автомивката. Ответникът е изпратил на ищеца фактурата като
приложение към следващата покана (л. 72).
Съдът приема, че практиката на
страните по договора е била ответникът да изготвя фактури и да ги представя на
ищеца с покана за плащане т.е. падежът настъпва при поискване.
лист трети от решение
от 10.03.2017 г. по гр. д. № 1022/16 г. ВОС, ХІІ с-в
Предвид изложеното съдът приема, че
към 27.11.2015 г. ответникът не е имал изискуемо задължение към ищеца.
Отделно от изложеното вземането за
консумираната вода по договора за наем не е вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на вещта или за
вреди, причинени от нея (чл. 91, ал. 1 ЗЗД), а и вещта не е получена от
ответника (чл. 315 ТЗ).
В литературата се приема, че
добросъвестен е задържащият, който не е установил държането с насилие или по
скрит начин (Конов, Т. Възражение за неизпълнен договор и право на задържане. –
В: Подбрани съчинения. С.: Сиела, 2010, с. 368), но последицата е че ако бъде
предприета владелческа защита задържащият не може да възразява, тъй като е
недобросъвестен (Пак там, с. 369).
Съдът приема, че недобросъвестността
има именно тази последица и поради системния характер на правото няма друга последица,
вкл. отричане правото на задържане. Поради това въпросът за добросъвестността
на ответника при установяване на фактическата власт няма значение в настоящия
процес.
Ответникът не е имал право да
задържи вещта.
Двете дружества уточняват в
следваща покана (л. 72), че премахването на преместваемия обект трябва да стане при спазване реда
по Наредбата за разполагане на временни преместваеми обекти за търговия, а
твърдението на ищеца, че този ред не се прилага може да се докаже само с
официален документ, издаден от Кмета на община Варна. Поддържат още, че ищецът
следва да предложи план за демонтирането с оглед опазването живота и здравето
на лицата и чистотата на терена и съседните и организацията на движението.
Съдът приема, че Наредбата за
разполагане на временни преместваеми обекти за търговия предвижда ред за
принудително, но не и за доброволно премахване на преместваем обект.
Ответникът не е имал основание да
задържи вещта до представянето на документи за собственост или до издаване на
разрешение за премахване или на удостоверение, че Наредбата не се прилага.
От представения заверен препис (л. 72) се установява, че на 07.01.2016 г. е връчена
нотариална покана от ответника и от третото
лице до ищеца, в която ответникът е поканил ищеца да плати суми за ползвана
вода за месеците октомври и ноември 2015 г.: 513.42 лв., за която е издадена
фактура № 7434 от 30.11.2015 г. (л. 78) и за декември 2015 г.: 503.87 лв., за
която е издадена фактура № 7509 от 30.12.2015 г. (л. 77) и наемна цена за м. декември 2015 г.: 800 лв., за която е издадена
фактура № 7508 от 30.12.2015 г. (л. 76).
Задълженията са станали
изискуеми, но тъй като не са налице другите факти, предвидени в хипотезите на чл. 91, ал. 1 ЗЗД или чл. 315 ТЗ, не е възникнало право на ответника да задържи вещта.
В същата покана третото лице "Болкан трейд" ООД е поканило ищеца
да изпълни конкретни задължения по договора за наем от 29.01.2013 г.: наемна
цена за периода 29.01.2013 г. – 01.08.2013 г.
Правото на задържане на третото
лице е извън предмета на настоящия спор. Обстоятелставата не могат да обосноват
право на ответника да задържа.
От представения заверен препис (л. 80) се установява, че на 28.01.2016 г. е връчена
нотариална покана от ответника и от третото
лице до ищеца да плати задълженията и да представи
документи за собственост до 15.02.2016 г., като при неизпълнение ще демонтират
автомивката и ще я складират другаде за сметка на ищеца.
От представения заверен препис (л. 103) се установява, че на 10.02.2016 г. е връчена
нотариална покана от ищеца до ответника, в която
ищецът сочи, че платил дължимите суми по фактура №№ 7434, 7508 и 7509;
че редът по Наредбата не се прилага, ще представи документи за собственост в
деня на демонтажа и че осигуряването на безопасни условия е задължение само на
ищеца. Ищецът е предложил демонтажът да се извърши на 15.02.2016 г.
От представеното в заверен препис
платежно нареждане (л. 126) се установява, че на 03.02.2016 г. сумите по фактури №№ 7434 от
30.11.2015 г., 7508 и 7509 от 30.12.2015 г. действително са платени т. е. дори
формалните основания, поддържани от ответника за задържането са отпаднали.
От представения заверен препис (л. 83) се установява, че на 11.02.2016 г. е връчена
нотариална покана от ответника и от третото
лице до ищеца, в която отново заявяват, че ще упражнят право на задържане и че
не възразяват ищецът да поддържа автомивката и да я ползва, а само не са
позволили демонтирането и изнасянето й, дори биха приели да бъде демонтирана,
но да бъде съхранявана на площадка, посочена от ответника
и от третото лице.
От представения заверен препис (л. 86) се установява, че на 19.02.2016 г. е връчена
нотариална покана от ответника и от третото
лице до ищеца, в която заявяват, че тъй като ищецът не е изпълнил задълженията
си, ще демонтират автомивката и ще я складират другаде, като разходите за
демонтаж и съхранение ще бъдат за сметка на ищеца и връщането им също ще бъде
обезпечено от правото на задържане.
В литературата се приема, че обезпечението се разпростира и върху нови вземания,
възникнали по време на задържането, свързани със запазване на вещта (Конов, Т.
Цит. съч., с. 382), но в случая няма първоначално вземане.
Поради това съдът приема, че
право на задържане не възниква за тези вземания.
От представения заверен препис (л. 107) се установява, че на 23.02.2016 г. е връчена
нотариална покана от ищеца до ответника, в която
ищецът сочи, че е представил документите за собственост на 15.02.2016
г., но ответникът и след това е отказал да даде достъп за демонтаж, а и части
от автомивката са липсвали. Ищецът е посочил срок до
29.02.2016 г. за предаване на вещта, вкл. изнесените части.
От представения заверен препис (л. 88) се установява, че на 30.05.2016 г. е връчена
нотариална покана от ответника и от третото
лице до ищеца, в която предлагат да бъде възобновено действието на договора за
наем, който е бил едностранно прекратен от ищеца и да бъде възобновено
ползването на автомивката с оглед изплащането на старите задължения.
Предвид изложеното съдът приема,
че не е налице основание за упражняваната от ответника фактическа власт върху
движимата вещ.
Ответникът следва да бъде осъден
да предаде владението върху автомивката с изключение на унищожените три терминала и контролно табло.
По описанието на движимата вещ в
решението:
Местоположението на частите на
движимата вещ следва да бъде посочено в решението, макар че е само временен
определител.
лист четвърти от
решение от 10.03.17 г. по гр. д. № 1022/16 г. ВОС, ХІІ с-в
Предявен е иск за предаване на съставна вещ, а не искове за предаване на части от съставна вещ (решение
№ 49 от 9.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 891/2011 г., II г. о., ГК). Поради това
съдът приема, че е допустимо в решението движимата вещ да бъде подробно
описана, съобразно заключението на вещото лице.
По евентуалния иск за обезщетение за вреди, но само за унищожените
елементи:
Съдът приема, че при оставянето на терминалите в склада от ответника е
допуснато в тях да попадне вода и да бъдат повредени. Това е направило
невъзможно използването и на софтуера, поради което вредата следва да се
определи в размера на разноските, които са необходими за закупуване на
терминали и за разработването на нов софтуер. В обясненията си вещото лице В.Н.
сочи, че разработването на нов софтуер би струвало около 10 000 лв., а
купуването на машините – 20 000 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на
30 000 лв. за унищожените три терминала и контролно табло.
По иска за обезщетение
за ползването на автомивката в периода от 07.01.2016 г. до предявяване на иска
27.05.2016 г.:
Съдът приема, че
ищецът е бил лишен от възможността да ползва собствената си вещ в посочения
период.
Въпреки указанието в
доклада ищецът не е поискал допускане на експертиза за определяне средната
пазарна наемна цена на автомивката в процесния период. Представените отчети
фискална памет за автомивка (л. 110-115) се отнасят за оборотите в предходен
период.
В задължителната
практика се приема, че дори когато е допусната експертиза, но депозитът не е внесен,
основателният иск не може да се отхвърли, поради недоказване на размера.
Размерът следва да бъде определен по преценка на съда (решение № 195 от
29.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 665/2016 г., IV г. о., ГК).
Съдът приема, че при
обороти от около 3 000 лв. месечно и необходими разходи, размерът на
средната пазарна наемна цена е около 1000 лв. месечно или за процесният период
– в размер 4 600 лв. Искът за заплащане горницата е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Ищецът е представил списък на
разноски, който включва само платените държавни такси по исковете по чл. 45 ЗЗД
и чл. 59 ЗЗД и възнаграждение на вещото лице. Ответникът следва да заплати само
1200 лв. съразмерно уважената част от иска по чл. 45 ЗЗД, 184 лв. съразмерно
уважената част от иска по чл. 59 ЗЗД и целия размер на платеното възнаграждение
на вещото лице: 200 лв. Ищецът следва да заплати на ответника разноските за
платено адвокатско възнаграждение съразмерно отхвърлената част от иска по чл.
59 ЗЗД в размер 273 лв. Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "ТРАНСТРИУМФ ХОЛДИНГ"
АД, ЕИК № *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Каварна" № 10,
представлявано от Изпълнителния директор А.Л.Ш. да предаде на "ГЕОРЕКС"
ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. «Княз Борис № I» № 115, представлявано
от управителя Г. Иванов Г. владението върху движима вещ: "Трипостов център
за измиване на самообслужване № BG161PO003-2.1.10/TMy-02-7/Su-01", представляващ галванизирана метална конструкция с дъговиден
покрив: метална рамка с поликарбонови плоскости с обособени 3 бр. клетки,
включващ: машина за закупуване на жетони и продажба на клиентски карти; основен
модул "Управление и контрол";
помпа за високо налягане - 3 бр. Plunger pump CAT 350, омекотител - марка Pantair Int. Ser. № 1302-3392490-009, система за реверсивна осмоза -
марка Cantoni Ser. № 12152230, защита от замръзване с температурен сензор и контролно реле и
помпа "LOWARA-2 НМР/A" – 1
бр.; импулсни помпи модел "Pro Minent" – 3
бр., хидрофорни помпи "LOWARA-BGM7/A" – 2 бр. в комплект с пластмасови съдове, бойлер 500 л. марка
"Елдом", табла за управление, инкасо процедура на колонка с двупостова
прахосмукачка, намираща се в имот в
гр. Варна, ул. "Александър Дякович" № 3 и въртящо рамо – 6 бр. – в
склад на ответника, придобита чрез договор за доставка № BG161PO003-2.1.10/TMY-02-7/Su-01, на основание чл. 108 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от "ГЕОРЕКС" ЕООД срещу "ТРАНСТРИУМФ ХОЛДИНГ" АД с. ЕИК, с. а. за
предаване владението само върху следните елементи от гореописаната движима вещ:
три терминала и контролно табло, основан на твърдение за придобиване собствеността
чрез договор за доставка № BG161PO003-2.1.10/TMY-02-7/Su-01, на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА "ТРАНСТРИУМФ ХОЛДИНГ"
АД да заплати на "ГЕОРЕКС" ЕООД с. ЕИК, с. а.
сумата 30 000 (тридесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за вредата
от унищожаването на гореописаните елементи от движимата вещ: три
терминала и контролно табло, на основание чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА "ТРАНСТРИУМФ ХОЛДИНГ"
АД да заплати на "ГЕОРЕКС" ЕООД с. ЕИК с.а.
сумата 4 600 (четири хиляди и шестотин) лв., представляваща обезщетение за
ползването на същата движима вещ, в периода от 07.01.2016 г. до предявяване на
иска: 27.05.2016 г., на основание чл. 59 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от "ГЕОРЕКС" ЕООД срещу "ТРАНСТРИУМФ ХОЛДИНГ" АД с. ЕИК, с. а. за
заплащане горницата над присъдената сума 4 600 лв. до претендираната сума 18
000 лв., представляваща обезщетение за ползването на същата вещ, в периода от
07.01.2016 г. до предявяване на иска: 27.05.2016 г., на основание чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА "ТРАНСТРИУМФ ХОЛДИНГ"
АД да заплати на "ГЕОРЕКС" ЕООД с. ЕИК, с. а.
сумата 1584 (хиляда и петстотин и осемдесет и четири) лв., разноски, от които: платени такси 1200 лв. съразмерно уважената част
от иска по чл. 45 ЗЗД и 184 лв. съразмерно уважената част от иска по чл. 59 ЗЗД
и платеното възнаграждение на вещото лице: 200 лв.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "ГЕОРЕКС" ЕООД да заплати на "ТРАНСТРИУМФ ХОЛДИНГ" АД с. ЕИК, с. а. сумата 273 (двеста и
седемдесет и три) лв.: разноски за платено адвокатско възнаграждение съразмерно отхвърлената част от иска
по чл. 59 ЗЗД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред
ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: