Р Е Ш Е Н И Е
№
……………
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII-ти
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА Б.А
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
При участието на
секретаря Камелия Стоянова и прокурора Пламен Райнов като разгледа докладваното от младши съдия Михайлова ВНОХД № 3571
по описа за
2020 година,
прие за установено следното:
Производството е по реда на гл. 21
от НПК.
С
присъда от 25.07.2017 г, постановена по НОХД № 6988 по описа за 2016 г. на
Софийски районен съд, НО, 133 състав, подсъдимата Л.Г.Р. е призната за виновна
в това, че на 13.06.2014 г., в автосервиз, стопанисван от „Д.*“ ООД, находящ се в
гр. София, кв. „Република“, ул. ******, с цел да набави за себе си имотна
облага /да получи лек автомобил марка „Крайслер“
модел „Вояджър“ с ДК № ******на стойност
2 000.00 /две хиляди/ лева възбудила заблуждение у В.Й.Д./началник
сервизна дейност в автосервиза/, че има право да получи лек автомобил марка „Крайслер“ модел „Вояджър“ с ДК № ******на
стойност 2 000.00 /две хиляди/ лева, собственост на починалия и брат А.Г.А.ЕГН
********** /починал на 28.12.2011 г./, след като знаела, че съгласно изготвено
от А.Г.А.саморъчно завещание, обявено на 10.01.2012 г., лек автомобил марка „Крайслер“ модел „Вояджър“ с ДК № ******е
собственост на С.М.Д. /наследница по завещание/ и с това причинила на С.М.Д.
имотна вреда в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева, като на същата дата
/13.06.2014 г./ предала гореописания автомобил за скрап в център за
разкомплектоване, стопанисван от „М.Е.“ ЕООД, находящ
се в гр. София, ж.к. „Хаджи Д.“*** – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 209, ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК и
е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година. На основание
чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на така определеното наказание
„лишаване от свобода“ за изпитателен срок от три години.
С
присъдата, на основание чл. 45 от ЗЗД, Софийският районен съд е осъдил
подсъдимата Р. да заплати на гражданския ищец С.М.Д. сумата от 2000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 13.06.2014 г. до окончателното и изплащане, считано от
13.06.2014 г. до окончателното и изплащане, како и сумата от 80 лева,
представляваща държавна такса в размер на 4% върху уважения размер на ГИ, която
да бъде заплатена по сметка на СРС.
Със
същата присъда първоинстанционният съд се е
произнесъл и по направените по делото разноски.
В срока по
чл.319, ал.1 от НПК срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба, ведно с допълнение към нея, от защитника на
подсъдимата – адв. Б.Б.. Релевирани са доводи за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на обжалваната присъда, както и че същата е постановена при
нарушения на процесуалния закон. Наведени са аргументи, че присъдата е
постановена при непълнота на доказателствения
материал. Сочи се, че първоинстанционният съд не е
извършил задълбочен анализ на доказателствените
материали, което според защитника на подсъдимата следва да се приравни на
„липса на мотиви“, поради което моли въззивния съд да
отмени обжалваната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав
на районния съд. Алтернативно, в случай, че въззивният
съд намери, че няма недостиг на доказателства, е направено искане за
оправдаване на подсъдимата по повдигнатото и обвинение.
С присъда №
212 от 30.10.2019 г., постановена по ВНОХД № 2471/2019 г. по описа на СГС, НО,
15-ти въззивен състав постановената от първоинстанционния съд присъда е
отменена и вместо нея е постановена нова такава, с която подсъдимата Л.Г.Р. е
призната за невиновна по повдигнатото и обвинение и е отхвърлен предявеният от С.Д.
граждански иск в размер на 2 000 лв.
С решение №
112 от 01.10.2020 г. по К.Н.Д № 550/2020 г. по описа на ВКС, Второ Н.О. е
отменена присъда № 212 от 30.10.2019 г., постановена по ВНОХД № 2471/2019 г. по
описа на СГС, НО, 15-ти въззивен състав и делото е върнато за ново разглеждане
от въззивния съд. В мотивите на посоченото решение се
съдържат констатации, че присъдата на въззивния съд
страда от пороци, свързани с незаконосъобразно обмисляне на доказателствения
материал и с невярно изведено приложение на материалното право.
В
проведеното пред въззивния съд съдебно заседание на
26.10.2020 г. е допуснат разпит на подсъдимата във връзка с релевираното
във въззивната жалба възражение, че не и е била предоставена възможност да даде
обяснения пред първоинстанционния съд. Подсъдимата заявява, че не желае да даде
обяснения пред въззивния съд.
Пред
въззивния съд защитникът на подсъдимата Л.Г.Р. – адв. Б., моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае
подсъдимата за невиновна по повдигнатото и обвинение или да отмени обжалваната
присъда и да върне делото на предходната съдебна фаза. Релевира
доводи, че е нарушено правото на защита на подсъдимата, тъй като не и е била
дадена възможност да даде обяснения по делото, тъй като пред първоинстанционния
съд е заявила, че ще стори това на по-късен етап, а по-време на последното
съдебно заседание пред първоинстанционния съд не е била подканена да направи
това. Посочва, че възбуждането на заблуждение при измамата по чл. 209, ал. 1 от НК се извършва само с активно действие и
поставя въпроса кого и с какво подсъдимата е заблудила, както и бил ли е А.А.собственик на процесния
автомобил. Навежда аргументи за липса на субективния елемент на измамата, тъй
като подсъдимата е знаела за съставеното от нейния брат завещание, но е считала
същото за нищожно. Посочва, че свидетелката Д. е проявила бездействие по отношение
на този автомобил. Заявява, че ноторно известен факт
на всички юристи е, че касационната жалба се подава от адвокат, а не от страна
по делото и подсъдимата е упълномощила адвокат, а по делото няма данни
упълномощеният от нея адвокат да я е уведомил за развоя на заведеното от нея
гражданско дело. Изтъква, че осъдителната присъда не може да почива на
предположения и поставя въпроса, ако евентуално има някаква измама, не е ли
това гражданска измама, както и че изложените факти в обвинителния акт сочат на
извършена пасивна, а не активна измама. На следващо място изразява становище, че
не е накърнен патримониумът на св. Д., тъй като
законът предвижда специален ред за отчуждаване на МПС, а в конкретния случай
подсъдимата с редовни документи е взела автомобила и го е предала за скрап за
една нищожна сума, с която е изпълнила свой нравствен дълг, който е бил за св. Д.,
която имала предвиден от закона ред да
вземе автомобила си.
Представителят
на СГП изразява становище, че не са налице предпоставки за връщане на делото за
ново разглеждане от първоинстанционния съд, тъй като пред въззивния
съд подсъдимата е отказала да даде обяснение. Моли съда да потвърди обжалваната
присъда.
Повереникът на частния
обвинител и граждансски ищец С.М.Д.- адв. Д., моли съда да потвърди първоинстанционната
присъда като правилна и законосъобразна.
Подсъдимата
Р. поддържа изложеното от адвоката и, като допълва, че парите са използвани, за
да оправи гроба на починалия си брат.
В
последната си дума заявява, че е невинна.
Софийски градски съд, след
като разгледа обжалваната присъда, с оглед доводите на страните и служебно по
реда на чл.313 и 314 от НПК, установи
следното:
Установената по делото фактическа обстановка е
следната:
Подсъдимата Л.Г.Р., с ЕГН **********, е родена
на *** ***, българка, българска гражданка, вдовица, с полувисше образование,
работи в Спешен център на Спешна медицинска помощ – гр. Перник като медицинска
сестра, живее в гр. Радомир, обл. Перник, ж.к. „******.
А.Г.А.бил брат на подсъдимата и живеел във
фактическо съпружеско съжителство със св. С.М.Д..
На 16.06.2003 г. А.Г.А.съставил саморъчно
универсално завещание, с което завещал цялото си имущество на жената, с която
живеел на семейни начала – св. С.М.Д.. На 11.07.2003 г. завещанието било
предоставено за съхранение в запечатан плик на нотариус Р. М.с рег. № 141 в РНК,
в нотариалната му кантора, намираща се в гр. Перник, ул. „******.
На 28.12.2011 г. А.А.починал.
На 10.01.2012 г. св. С.Д. посетила кантората на нотариус Р. М.и депозирала
молба за обявяване на съставеното от А.саморъчно завещание, което било обявено на
същата дата от нотариуса, за което бил съставен протокол, подписан от нотариуса
Р. М.и св. Д..
Подсъдимата Л.Р. депозирала искова молба в
Районен съд – гр. Перник, с която оспорила авторството на завещанието. Искът и
бил отхвърлен с решение на РС – Перник от 15.11.2012 г., което било потвърдено с
решение на ОС – гр. Перник от 17.06.2013 г. Против решението на въззивния съд била подадена касационна жалба от
подсъдимата, чрез процесуалния и представител – адв. Х..
С определение от 06.02.2014 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, не било допуснато
до касационно обжалване горепосоченото въззивно
решение на ОС – гр. Перник. На подсъдимата Р. не било изпратено съобщение, с
което да бъде уведомена за определението на ВКС.
Приживе, на неустановена дата преди 28.12.2011
г., А.А.оставил притежавания от него автомобил марка
„Крайслер“, модел „Вояджър“
с ДК № ******за ремонт на констатирана повреда в скоростната кутия на лекия
автомобил в автосервиз, стопанисван от „Д.*“ ООД, намиращ се в гр. София, кв.
„Република“, ул. ******, където като началник на сервизна дейност работел
свидетелят В.Д.. Тъй като А.А.не заплатил ремонтната
услуга, автомобилът не бил отремонтиран. След като оставеното
в сервиза МПС стояло около две години в сервиза и не било потърсено, през
лятото на 2014 г. управителят на автосервиза – св. Д.прегледал документите на
автомобила и сред тях намерил записан телефонния номер на подсъдимата. Свързал
се с нея и при проведения разговор тя му съобщила, че е сестра на собственика
на автомобила, който е починал, при което управителят на сервиза и казал, че
автомобилът трябва да се вземе от сервиза, за да не пречи там вече трета
година.
След проведения разговор подсъдимата Р.
позвънила на свой познат – св. К.Б., с когото споделила за проведения разговор
с управителя на сервиза. Подсъдимата посетила автосервиза заедно със св. Б., за
да се осведоми за състоянието на автомобила. След няколко дни, на 13.06.2014 г.,
подсъдимата, придружавана от св. Б., посетила сервиза за втори път, за да вземе
процесното МПС с репатрак.
Представила на управителя на автосервиза документи, а именно – личната си карта,
акт за смърт на А.и удостоверение за наследници, с които удостоверила
обстоятелството, че е сестра и наследник по закон на А.. Свидетелят Д.направил
копия на представените от нея документи и предал на подсъдимата процесния
автомобил, който бил изнесен от сервиза с повикания от подсъдимата репатрак. Още същия ден – 13.06.2014 г., подсъдимата предала
автомобила за скрап в център за разкомплектоване, стопанисван от „М.Е.“ ЕООД,
намиращ се в гр. София, ж. к. „Хаджи Д.“***, за което получила сумата от 500
лв.
Няколко дни по-късно св. Д. и св. М.М.посетили автосервиза, за да вземат автомобила и св. Д.ги
уведомил, че автомобилът е взет от сервиза и им показал съставения приемо-предавателен протокол, от съдържанието на който
разбрали, че е предал автомобила на подсъдимата.
В присъствието на адвоката си св. Д. се
свързала с подсъдимата Р., която и казала, че ще и даде сумата от 500 лв., получена
от предаването на автомобила за разкомплектоване, но Д. отказала да получи
предложената сума и подала сигнал в прокуратурата.
По делото е назначена АТОЕ, според заключението
на която, както и според допълнителните пояснения на вещото лице пред съда,
стойността на процесния автомобил е 2000 лева. Настоящият състав кредитира
заключението на тази експертиза като пълно и обосновано.
Посочената фактическа обстановка се установява
от показанията на св. С.Д., св. В.Д., включително надлежно приобщените му в
хода на съдебното следствие показания от досъдебното производство, св. Р.М.,
св. К.Б., заключението на АТОЕ, както и от писмените доказателства по делото–
заверени копия от приемо-предавателен протокол,
удостоверение и други документи от „М.Е.“ ЕООД, саморъчно завещание и протокол за
обявяването му, нотариално заверена декларация, свидетелство за регистрация на
МПС – част 1, решение на РС-Перник, решение на ОС – Перник, заверен препис на
определение на ВКС, справка за съдимост и изисканото за послужване гр. дело №
428/2012 г. на РС – Перник.
Съдът кредитира показанията на св. Д.,
отчитайки възможната и заинтересованост от изхода на делото. Причината въззивният съд да приеме за достоверни дадените от нея
показания, е че същите са логични, последователни, без вътрешни противоречия и
напълно кореспондиращи с показанията на останалите свидетели по делото, а
именно св. В.Д., св. К.Б., св. Р.М., както и с приложените по делото документи
– заверени копия от приемо-предавателен протокол, удостоверение и други документи от „М.Е.“
ЕООД, саморъчно завещание и протокол за обявяването му, нотариално заверена
декларация, свидетелство за регистрация на МПС – част 1, решение на РС-Перник,
решение на ОС – Перник, заверен препис на определение на ВКС, справка за съдимост
и изисканото за послужване гр. дело № 428/2012 г. на РС – Перник.
Настоящият
състав кредитира и показанията на св. В.Д., дадени пред съда и надлежно
приобщените му показания от досъдебното производство, доколкото същите са
подробни и последователни, не се констатират съществени противоречия помежду
им, показанията му от досъдебното производство са били прочетени заради
непълноти по отношение на описанието на начина, по който е намерил телефонния
номер на подсъдимата и се е свързал с нея, която непълнота свидетелят е обяснил
с изтеклия период от време. Изложеното от свидетеля кореспондира изцяло с
показанията на св. Д., на св. Б., както и с писмените доказателствени
материали, приложени по делото.
Настоящият
състав кредитира като кореспондиращи с останалия събран и проверен доказателствен материал по делото и показанията на св. Б.по
отношение на факта на двукратните посещения на него и подсъдимата в
автосервиза, за придвижването на автомобила с репатрак
до центъра за разкомплектоване и предаването му за скрап, както и за описания
му от подсъдимата телефонен разговор със св. Д., посредством който е била
уведомена за местонахождението на автомобила. Настоящият състав не кредитира
показанията на св. Б.единствено в частта им, в която свидетелят посочва, че
подсъдимата не е представяла и попълвала документи при получаването на
автомобила и при предаването му в центъра за разкомплектоване, тъй като в тази
им част показанията му се оборват от приложените по делото приемо-предавателен
протокол, удостоверение и други
документи от „М.Е.“ ЕООД.
При
така възприета фактическа обстановка, установена на базата на събраните по
надлежния процесуален ред в производството пред Софийски районен съд
доказателства, преценявани в тяхната съвкупност и взаимовръзка, в обжалваната присъда са направени
законосъобразни правни изводи, а именно, че подсъдимата Л.Р. е
осъществила от обективна и субективна състава на
престъпление по чл. 209, ал.1 от НК. В подкрепа на този свой извод Софийски районен
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви, които се споделят изцяло от
настоящия съдебен състав и не е необходимо тяхното преповтаряне.
В
допълнение на изложените от първоинстанционния съд мотиви и във връзка с
направените с въззивната жалба и в хода на съдебното производство възражения
настоящият състав намира, че извършеното от подсъдимата Л.Р. деяние от
обективна страна покрива признаците именно на т. нар. активна измама по чл.
209, ал. 1, тъй като с представените от подсъдимата на свидетеля Д.документи –
акт за смърт на починалия А., удостоверение за наследници и лична карта на
подсъдимата, Р. със свои активни действия е въвела управителя на автосервиза в
заблуждение, че има право да получи фактическата власт върху автомобила.
Представените от нея документи са били такива, които удостоверяват качеството и
на наследник по закон и с които, при липсата на съставено от починалото лице
завещание, тя би могла да се легитимира като собственик на получено по
наследство имущество. Въвеждането на св. Д.в заблуждение е мотивирало последния
да и предаде фактическата власт върху автомобила, след което подсъдимата е
извършила акт на фактическо разпореждане с процесното
МПС, на каквото разпореждане е имала право единствено собственичката на автомобила,
а именно св. С.Д.. Въвеждайки св. Д.в заблуждение, за да придобие фактическа
власт върху процесния автомобил и извършвайки акт на фактическо разпореждане с
него, свидетелката е причинила вреда на действителния собственик на автомобила
– св. С.Д., с намерение да придобие имотна облага, а именно получаването на
парична сума от центъра за разкомплектоване, където е предала процесния
автомобил.
Подсъдимата
Р. е осъществила състава на измамата по чл. 209, ал. 1 и от субективна страна,
тъй като същата е имала знание, за съставеното от починалия и брат А.А.в полза на св. С.Д. завещание, който извод се обуславя от
обстоятелството, че подсъдимата е депозирала пред РС – Перник искова молба, с
която е оспорила авторството на завещанието. Към момента на извършване на
деянието подсъдимата е съзнавала, че искът и е отхвърлен с решение на
първоинстанционния съд., което е било потвърдено с решение на въззивния съд. Нещо повече, към момента на извършване на
инкриминираното деяние решението, с което е отхвърлен искът и е влязло в
законна сила, тъй като с определение на ВКС решението на въззивния
съд не е било допуснато до касационно обжалване. Според разпоредбата на чл. 7,
ал. 2 от ГПК съдът връчва на страните препис от актовете, които
подлежат на самостоятелно обжалване. Доколкото определението, с което ВКС не
допуска касационно обжалване е окончателно и не подлежи на обжалване, връчване
на преписи от него не се дължи, а страните са длъжни да следят сами за
развитието на процеса. Подсъдимата е имала възможност да направи проверка за
развитието на делото и за постановения съдебен акт при получаването на
телефонно обаждане от св. Д.преди да вземе процесния
автомобил и да извърши разпоредително действие с него, тъй като е съзнавала, че
е налице обявено саморъчно завещание на починалия и брат А.А., по силата на
което св. С.Д. е станала собственик като наследник по завещание на цялото
имущество на починалия А., включително на процесния автомобил, считано от
момента на смъртта му. Наличието на съдебно оспорване на авторството на
завещанието не е от естество да я
направи собственик на имуществото, освен в случай на постановяването на влязъл
в сила съдебен акт, с който искът и е уважен, какъвто не е настоящият случай. Нито
процесуалният закон, нито вътрешните правила на ВКС предвиждат задължение за
уведомяване на страните по делото. Това е така, тъй като става дума за последен
финализиращ съответното производство съдебен акт,
предизвикан по искане на някоя от страните по делото. Претендиращата страна
сама трябва да се грижи за добиване на познание дали е удовлетворен нейният
интерес – независимо дали жалбоподателят прави това лично или чрез упълномощен
представител.Съдът не е длъжен да обгрижва този
интерес чрез изпращане на съобщения.
След като касационната жалба на Р. е предизвикала образуването на К.Г.Д.
№ 6068/13 г. по описа на 4 Г. О. на ВКС, то закритото съдебно заседание, за
което тя и/или нейният представител са имали възможност да следят или лично в
деловодството на съда, или чрез интернет сайта на ВКС. Те самостоятелно е
следвало да проявят интерес за постановеното съдебно решение и неуведомяването
им за него не може да бъде поставено в центъра на факта, че подсъдимата не е
била наясно с обстоятелството дали все пак не се явява наследник на имуществото
на своя починал брат. Тъкмо напротив, Р. е знаела към момента на извършване на
деянието, че оспорването на авторството на завещанието е неуспешно и тя няма
никакви правя върху имуществото на починалия, независимо че е била наследник по
закон. Освен това, през лятото на 2014 г., когато свидетелят Д.и се е обадил,
за да я уведоми за присъствие на автомобил на брат и в сервиза, в който той е
работел, е имала конкретен повод да провери какъв е резултатът от заведеното
пред ВКС касационно дело, което вече е било приключило, ако до тогава не е била
проявила тази активност.
По
делото не са налице доказателства в подкрепа на изложените от подсъдимата твърдения,
че е изразходила полученaтa от предаването на автомобила
в центъра за разкомплектоване парична сума за надгробен паметник на починалия и
брат, което обстоятелство, дори да беше установено, не е относимо
към съставомерността на извършеното деяние, а
единствено би могло да се цени на плоскостта на обстоятелствата, които са от
значение при индивидуализацията на наказанието.
С оглед изложеното настоящият
състав споделя констатациите на първоинстанционния съд за наличие на
обективните и субективни съставомерни признаци на
престъплението по чл.209, ал. 1 от НК.
От гледна точка справедливост на наложената присъда съдът стига до
следните изводи:
Съгласно чл.54 НК, при определяне на наказанието съдът се ръководи от
пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като взема предвид
степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването
му, както и установените по делото смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Преценката за вида и размера на наказанието се извършва, като се
съобразят посочените обстоятелства, с оглед изискванията на разпоредбите на
чл.35, ал.3 и чл.36, ал.1 НК. В правната теория и задължителната съдебна практика не е спорно, че при
индивидуализацията на наказанието следва да се съобразяват обстоятелствата,
които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират
личността на дееца. Те обуславят по-голямата или по-малка степен на обществена
опасност на извършеното и съответно нуждата от повече или по-малко интензивно
наказателно въздействие, с оглед целите на специалната и генералната превенция.
В настоящия случай отегчаващи отговорността на
подсъдимата обстоятелства не се констатират. Смекчаващи обстоятелства са чистото
съдебно минало на подсъдимата, нейните добри характеристични данни,
обстоятелството, че работи, обстоятелството, че е предложила да предаде на св. Д.
получената сума от центъра за разкомплектоване, където е предала процесния
автомобил.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че
в случая са налице множество смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото
предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко, поради което са
налице предпоставките за определяне на наказанието при условията на чл.
55,ал.1,т.1 от НК. При съобразяване на правилата за индивидуализация на
наказанието съдът намира, че наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест)
месеца е от естество да постигне целите на индивидуалната и генерална
превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което обжалваната
присъда следва да бъде изменена, като срокът на наложеното на подсъдимата
наказание „лишаване от свобода“ бъде изменен от 1 (една) година на 6 (шест)
месеца.
Настоящият
състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че по отношение на
подсъдимата са налице предпоставките за отлагане на изпълнението на наложеното
и наказание на осн. чл. 66 от НК, тъй като наложеното
и наказание е „лишаване от свобода“ до 3 години, подсъдимата не е осъждана на
наказание „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, както и за
поправянето и превъзпитанието и не е необходимо ефективното му изтърпяване.
Настоящият състав споделя констатациите на
първоинстанционния съд, че с оглед признаването на подс.
Р. за виновна по повдигнатото и обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, извършеното от нея деяние представлява деликт,
като при доказаност размера на причинените от
деянието имуществени вреди, а именно 2000 лв., установени от приетото и кредитирано
от съда заключение на АОЕ, според което стойността на инкрминирания
автомобил е 2000 лева, предявеният от гражданския ищец по делото С.Д.
граждански иск е основателен и като такъв правилно е бил уважен от
първоинстанционния съд.
При
извършената цялостна служебна проверка на делото, въззивната инстанция не
констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон.
Изложените
съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила, но наложеното
наказание е несправедливо, поради което определеният от първоинстанционния съд
срок на наложеното на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“ следва да
бъде намален от 1 (една) година на 6 (шест) месеца .
Като взе предвид изложеното и на осн. чл.337 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда от
25.07.2017 г, постановена по НОХД № 6988 по описа за 2016 г. на Софийски
районен съд, НО, 133 състав, като намалява наложеното на подсъдимата Л.Г.Р. наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година на „лишаване от свобода“ за
срок от 6 (шест) месеца на основание чл. 209, ал. 1 вр.
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
На
осование чл. 66 от НК отлага изпълнението на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца за
изпитателен срок от 3 (три) години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата част.
Решението е окончателно и не може да се обжалва
и протестира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.