О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 18.09.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, ГО, XXXVI състав, в закрито заседание на осемнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица
Василева
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1887 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от С.Г.К.,
чрез пълномощника си адв. Т.А., срещу ОДМВР
- Пазарджик, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
в размер на 1450,48 лв. - дължимото трудово възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд и сумата в размер на 185,33 лв. - лихва за забава за
периода от 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г., изчислена към края на всяко
тримесечие поотделно през посочения период, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.08.2020г.
Ищецът С.К. твърди,
че със Заповед от 04.07.2012 г., издадена от ответника, е назначен на длъжността „полицай“ в ОДМВР-Пазарджик по служебно
правоотношение и изпълнява служебните си задължения на ненормиран работен ден. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 262 от КТ идвънредният труд се компенсира чрез заплащане на допълнително
възнаграждение, както и че при липса в специалния закон - ЗМВР на уредба на
начина на компенсиране на положения извънреден труд по служебно правоотношение,
възникнало при условията на ЗМВР, приложение следва да намери разпоредбата на
чл. 262 от КТ. Твърди, че през периода от 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г.
и до момента изпълнява служебните си
задължения на смени - дневни смени от 07,00 ч. до 19,00 ч. и нощни смени от
19,00 ч. до 07,00 ч., всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно
изготвените и утвърдени от Началника на Районното управление месечни графици
при сумирано отчитане на работното време. Сочи, че съгласно определените
правила за изплащане на извънреден труд (нощен труд) от ответника ОДМВР – Пазарджик, същият се отчита за период от три
месеца, като падежът на изплащането му е края на всяко тримесечие и се изплаща, ведно с полагащото се трудово
възнаграждение след края на всяко тримесечие, отчитайки го по отделно перо –
извънреден труд. Твърди, че за периода от 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г. е положил нощен труд
в размер на 1 225 часа, който следва да бъде приравнен на дневен такъв
чрез умножаването му по коефициент 1,143, в резултат на което следва да му бъде
заплатена сумата в размер на 1450,48 лв. – главница и сумата в размер на 185,33
лв. – мораторна лихва за забава, дължима за периода от
края на всяко тримесечие, през което е
следвало да се заплати дължимата сума за положения нощен труд до 03.08.2020 г.
Сочи, че отношенията между страните се уреждат съгласно разпоредбите на чл. 187, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР, които регламентират компенсиране на положения труд извън редовното
работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни такива, сред които попада и
допълнителното месечно възнаграждение за извънреден труд. Приетите на основание
чл. 187, ал. 9 от ЗМВР Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.), Наредба № 8121з -592/25.05.2015 г. (отм.) и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г., последната действаща към настоящия момент,
предвиждат, че при работа на смени е възможно полагането на извънреден труд и
през нощта между 22:00 ч. и 06:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Липсва изрична регламентация
за преизчисляване на нощния труд в дневен. Това обаче не следва да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите
на МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в законовата уредба
на реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, за компенсиране на работата извън работното време, режима на
дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Твърди, че при наличие на такава празнота в
специалната уредба, касаеща служителите на МВР, субсидиарно следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), съгласно която при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или
коефициент 1,143. Сочи, че в противен случай държавните служители в МВР биха
били в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,
чиито правоотношения се регулират от КТ.
Ищецът изтъква, че Конституцията на Република България
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. Следователно включеният в рамките на дежурството
нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и трябва
да бъде определен реално положеният от ищеца труд за исковия период. Твърди, че през исковия период е изпълнявал трудовите си задължения като
полицай в МВР и е полагал нощен труд, който не е преобразуван чрез
преизчисление с коефициент 1,143, респ. не му е заплатен като извънреден труд.
След изтичане на срока, в който е трябвало да заплати съответното трудово
възнаграждение за положения извънреден (нощен труд), получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи на ищеца
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Ето защо моли съда да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 1450,48 лв. - дължимото трудово възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд и сумата в размер на 185,33 лв. - лихва за
забава, изчислена към края на всяко тримесечие поотделно през периода от
31.07.2017 г. до 31.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 05.08.2020 г. Претендира заплащане на направените
по делото разноски.
Ангажира писмени доказателства – Удостоверение рег. №
312р-2179/29.01.2020 г. по описа на ОДМВР – Пазарджик.
Моли на основание чл. 190 от ГПК да бъде задължен
ответника да представи следните документи по делото: графици за дежурства на ищеца за периода от 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г.; справка за часовете положен труд на ищеца (часова ставка
за положен труд); протоколи и справки за отчитане на работното време между
22,00 часа и 06,00 часа за исковия период; протоколи и справки за отчитане на
работното време през празнични и почивни дни за процесния период.
Моли да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която след запознаване с документите по делото и със
счетоводните документи, предоставени от и намиращи се при ответника, както и в
цялост с всички документи, касаещи броя на положените смени и отработени часове
да отговори на следните въпроси:
- Какъв е размерът на възнаграждението на ищеца и как се
е променяло то за периода от 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г. ?;
- Какъв е размерът на часовата ставка, съобразно
получаваното от ищеца възнаграждение и как се е променяла тя, съобразно
промяната на възнаграждението му в периода от 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г. ?;
- Колко часа нощен труд действително е положил ищецът, като
часове – помесечно за периода от 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г. и колко от тях са му заплатени?;
- Какъв е размерът на полученото възнаграждение ?;
- Какъв е размерът на положените часове нощен труд,
приравнени към дневен труд с коефициент 1,143 за посочения период ?;
- Каква част от положения нощен труд, приравнен към
дневен с коефициент 1,143 представлява положен извънреден труд ?;
- Каква част от положения нощен труд,
приравнен към дневен и извънреден такъв са
заплатени на ищеца ?;
- Какъв е размерът на неизплатеното възнаграждение
помесечно ?;
- Какъв е общият сбор на неизплатеното възнаграждение ?;
- Какъв е размерът на обезщетението за забава върху
дължимото, но неизплатено месечно възнаграждение на ищеца от падежа на всяко
вземане до подаването на исковата молба ?;
- Какъв е общият
сбор на неизплатената лихва за забава?.
Моли да бъде допуснато събирането на гласни доказателства
– разпит на един свидетел, при режим на довеждане, за доказване на описаните в
исковата молба факти и обстоятелства.
В законоустановения
срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
ОДМВР - Пазарджик, чрез гл. юрк. Красимира Пенова, в който предявените искове
се оспорват по основание и размер. Сочи, че ищецът
е държавен служител – полицейски орган, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и
неговите служебни правоотношения, съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР, се уреждат
единствено със ЗМВР. Изтъква, че законодателят прави явно и недвусмислено
разграничение между статута на ищеца и статута на държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, който се урежда със ЗДСл, и статута на лицата,
работещи по трудово правоотношение, който се урежда при условията и по реда на
КТ и на ЗМВР. Сочи, че в чл. 178, ал. 1 от ЗМВР са изчерпателно изброени
допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните служители, а
именно: за прослужено време, за изпълнение на специфични служебни дейности, за извънреден
труд, за работа при специфични условия и за постигнати резултати в служебната
дейност. Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като на основание ал. 2 от посочената правна норма са приети
действащите към посочения от ищеца времеви период за положен извънреден труд Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-776 от 07.01.2020 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Според 179, ал. 4
от ЗМВР извън допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 и чл. 178, ал. 1
от ЗМВР на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи,
определени със закон или с акт на Министерския съвет. Сочи, че разпоредбата на
чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е императивна и определя изрично и точно нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР, изразено в
броя на часовете – 8. По смисъла на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР „8 часа дневно“
означава 8 астрономически часа (по 60 минути в час) като продължителност на работния ден независимо от частта на денонощието,
в която работния ден се разполага – както в неговата „светла“ част – през деня,
така и в неговата „тъмна част“ – през нощта
в интервала от 22,00 ч. до 06,00 ч. Определението „дневно“ по смисъла на
чл. 187, ал. 1 от ЗМВР се отнася за „продължителността на работния ден – както
през дневната част на денонощието – като „дневен труд“, така и през нощната
част от денонощието – като „нощен труд“. Твърди, че съгласно чл. 187, ал. 1 и
ал. 3, изр. 4 от ЗМВР за държавните служители в МВР е установена по-голяма
нормална продължителност на работното време - обща и еднаква продължителност на работното
време през деня и през нощта от 8 часа за разлика от общата нормална
продължителност на работното време за работниците и служителите по трудови
правоотношения, установена в КТ. Това различие е обусловено от основните функции на МВР, установени в чл. 2,
ал. 1 от ЗМВР - за защита на правата и свободите на гражданите,
противодействието на престъпността, защита на националната сигурност,
опазването на общия ред и пожарна безопасност и защита на населението. Именно
поради спецификата на работата на държавните служители – полицейски органи,
техният статут е уреден в ЗМВР и е различен от статута на държавните служители,
като по отношение на тях са неприложими нормите на общото законодателство като
ЗДСл и КТ. Твърди, че по отношение на държавните служители – полицейски органи
са неприложими нормите на НСОРЗ, тъй като законодателят е ограничил
приложението й в чл. 2, ал. 3 от НСОРЗ по отношение на служителите по трудово
правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от КТ.
Отделно от това, за да се приложи разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ относно нощния
труд на държавните служители в МВР следва да са налице кумулативно следните четири
предпоставки: подневно отчитане на работното време; работа на смени; продължителност на нощно работно време, която
да е по-малка от продължителността на дневното; трудовото възнаграждение да е заработено
по трудови норми, а в процесния случай липсват последните две от посочените
предпоставки, а именно: продължителност на нощно работно време, която да е
по-малка от продължителността на дневното и трудовото възнаграждение да е заработено
по трудови норми.
Ответникът не оспорва факта, че през исковия период ищецът
е бил в служебно правоотношение с ОДМВР – Пазарджик по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, че е работил на смени, като е полагал нощен труд между 22,00 ч. и 06,00
ч., който труд му е бил заплатен в размер на 0,25 лв. на час, съобразно чл.
179, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗМВР и Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. (отм.),
Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. (отм.), и двете на Министъра на вътрешните
работи и в размер на 1,00 лв. на час, съобразно чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗМВР и Заповед № 8121з-156/05.02.2020 г. на Министъра на вътрешните работи.
Ответникът признава, че положеният от ищеца нощен труд през процесния
период не е бил приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1,143 и
съответно получаващата се по този начин разлика не му е била заплатена като
възнаграждение за извънреден труд.
Оспорва доводите на ищеца, че е налице празнота в
правото, която следва да бъде преодоляна чрез прилагане на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ. Твърди, че от анализа на
действалите през различен период от време Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.),
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. (отм.), Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г., приети на основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, следва извода, че по един нов
нормативен начин е преуреден въпроса за отчитане на нощния труд на държавните
служители в ЗМВР и изоставяне на разрешението, възприето в Наредба № 8121з-407
от 11.08.2014 г. (отм.), броят на часовете нощен труд да се умножава по
коефициент. Твърди, че след като в чл. 187, ал. 9 от ЗМВР изрично е предвидена делегация на
министъра на вътрешните работи за приемане на наредба относно реда за
организацията, разпределянето, отчитането на работното време на държавните
служители в МВР и че такава е приета, не може да се говори за празнота в
законодателството, която следва да бъде запълнена от чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Сочи,
че законодателят е изоставил разбирането си за наличие на необходимост от
преизчисляване на часовете нощен труд с посочения коефициент и компенсирането
по този начин на служители в МВР, както поради еднаквата нормална
продължителност на работното им време през деня и през нощта от 8 часа, така и
поради наличие на други привилегии с оглед специфичната им дейност, изразяващи
се в по-високи размери на допълнително възнаграждение за прослужено време, на
основен платен годишен отпуск, на обезщетение при прекратяване на служебното им
правоотношение, по-ранно пенсиониране и др. Твърди, че превръщането на нощните
часове труд в дневни по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ се извършва когато
нощната продължителност на работното време е по-малка от дневната и цели
единствено да изравни възнаграждението на работника или служителя, полагащ труд
от 7 часа през нощта с това на работника или служителя, полагащ труд от 8 часа
през деня чрез увеличаване заплащане на нощния труд. Превръщането на часовете
нощен труд в дневен не води до възникване на извънреден труд. Последният е
налице само при реално отработване на часове извън определеното работно време,
каквито обстоятелства по делото не са налице. Изтъква, че съгласно чл. 188, ал.
2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 ч. и
06,00 ч. се ползват със специалната закрила по КТ, т.е. налице е конкретно
препращане към специалната закрила по КТ, измежду която не е правилото за превръщане
на нощния труд в дневен с коефициент 1,143. В
подкрепа на становището си, ответникът сочи съдебна практика.
На база гореизложеното моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.
Ответникът моли да не бъдат уважавани доказателствените
искания на ищеца за представяне по делото на ежедневни ведомости за периода от
31.07.2017 г. до 31.07.2020 г., графици за работни смени и протоколи за
отчитането на отработеното време между 22,00 и 06,00 ч., тъй като намира същите
за неотносими относно разрешаването на правния спор.
Моли да не бъде назначавана съдебно-счетоводна
експертиза.
Ангажира писмени доказателства: Заповед № 8121з-791/28.10.2014
г. (отм.), Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. (отм.) и Заповед №
8121з-156/05.02.2020 г. на Министъра на вътрешните работи; кадрова справка на
ищеца С.Г.К. с peг. №
312р-17052/03.09.2020 г.; справка-извадка от разплащателна ведомост с peг. №
312р-17143/04.09.2020 г.;
правно становище на проф. Васил Мръчков от
27.09.2019 г.; ежедневна
ведомост за периода от 31.07.2017г. до 31.07.2020 г.; месечен график за периода
от 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г.; седмичен график за периода от 31.07.2017 г.
до 31.07.2020 г.
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187 ал. 6, т. 2 вр. ал. 3 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За
уважаване на иска по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 6, т. 2 вр. ал. 3 от ЗМВР в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на валидно служебно
правоотношение с ответника през исковия период, както и че през този период е
полагал извънреден (нощен) труд.
За основателността на иска чл. 86 от ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
При
доказване на горното ответникът носи тежестта да установи положителния факт на
изпълнението.
Следва да се приемат представените от
ищеца и ответника писмени доказателства като допустими, относими и необходими.
Следва да се допусне изслушването на
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в
исковата молба, тъй като съгласно разпределената доказателствена тежест ищецът
трябва да установи размера на неизплатеното му трудово възнаграждение за
извънреден (нощен) труд за исковия период, за което
са необходими специални знания. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, поради което
възнаграждението на вещото лице следва да се заплати от бюджета на съда.
Не следва да
бъде уважавано доказателственото искане на ищеца за задължаване ответника, на
основание чл. 190 от ГПК, да представи по делото графици за дежурства на ищеца за периода от 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г.; справка за часовете положен труд на ищеца (часова ставка
за положен труд); протоколи и справки за отчитане на работното време между
22,00 часа и 06,00 часа за исковия период; протоколи и справки за отчитане на
работното време през празнични и почивни дни за исковия период, като се има
предвид обстоятелството, че ответникът признава, че между страните
съществува служебно правоотношение по реда на ЗМВР, че през исковия период
ищецът е престирал труд на смени, като е полагал
нощен труд между 22,00 ч. и 06,00 ч., както и че положеният от ищеца нощен труд
през процесния период не е бил приравнен на дневен чрез умножение с коефициент
1,143 и съответно получаващата се по този начин разлика не му е била заплатена
като възнаграждение за извънреден труд, както и предвид представените от
ответника писмени доказателства.
По същите съображения не следва да бъде уважавано доказателственото искане
на ищеца за събирането на гласни доказателства – разпит на един свидетел при
режим на довеждане.
Съдът напътва
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, Районен съд -
Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на 22.10.2020 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ОБЯВЯВА на
страните проекта си на доклад по делото, обективиран в обстоятелствената част
на настоящото определение.
ПРИЕМА
представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която след запознаване с
документите по делото и със счетоводните документи, предоставени от и намиращи
се при ответника, както и в цялост с всички документи, касаещи броя на
положените смени и отработени часове да отговори на следните въпроси:
- Какъв е размерът на възнаграждението на ищеца и как се
е променяло то за периода от 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г. ?;
- Какъв е размерът на часовата ставка, съобразно
получаваното от ищеца възнаграждение и как се е променяла тя, съобразно
промяната на възнаграждението му в периода от 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г. ?;
- Колко часа нощен труд действително е положил ищецът, като
часове – помесечно за периода от 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г. и колко от тях са му заплатени?;
- Какъв е размерът на полученото възнаграждение ?;
- Какъв е размерът на положените часове нощен труд,
приравнени към дневен труд с коефициент 1,143 за посочения период ?;
- Каква част от положения нощен труд, приравнен към
дневен с коефициент 1,143 представлява положен извънреден труд ?;
- Каква част от положения нощен труд,
приравнен към дневен и извънреден такъв са
заплатени на ищеца ?;
- Какъв е размерът на неизплатеното възнаграждение
помесечно ?;
- Какъв е общият сбор на неизплатеното възнаграждение ?;
- Какъв е размерът на обезщетението за забава върху
дължимото, но неизплатено месечно възнаграждение на ищеца от падежа на всяко
вземане до подаването на исковата молба ?;
- Какъв е общият
сбор на неизплатената лихва за забава?.
ОПРЕДЕЛЯ
за вещо лице Димитър Любенов Бараков.
УКАЗВА
на
вещото лице, че заключението следва да бъде изготвено и депозирано по делото
минимум една седмица преди съдебното заседание с копия за всички страни.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените
искания на ищеца за допускане до разпит на един свидетел, при режим на довеждане, за
доказване на описаните в исковата молба факти и обстоятелства, както и за
задължаване на ответника, на основание чл. 190 от ГПК, да представи по делото
посочените в исковата молба писмени доказателства.
НАПЪТВА
страните
към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 40, ал. 1 от ГПК, ако живее или замине
за повече от месец в чужбина, е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по
делото в Република България. Същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК, ако
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 41, ал. 1 от ГПК, ако отсъства повече
от месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено
съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съгласно
разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис
от определението да се изпрати на страните, а на ищеца да се се изпрати и
препис от отговора на исковата молба с указание, че приложенията към отговора
на исковата молба са представени по делото в един екземпляр и ако желае може да
се запознае с тях в сградата на Районен съд – Пазарджик.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: