РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 245
гр. Пловдив, 14 февруари 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на четиринадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: Милена
Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 1128 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.215 от ЗУТ във връзка с
чл.225 а от същия закон.
Образувано е
по жалба на Л.Е.Д., ЕГН **********,***,
против заповед № РД-05-30 от 08.04.2021 г. на Кмета на Община Хисаря.
Твърди се
необоснованост и неправилност на заповедта.
Сочат се
допуснати СПН в хода на административното производство, касаещи съставянето и
връчването на КА, довели до
незаконосъобразност при издаването на оспорената заповед.
На следващо
място се твърди материална
незаконосъобразност на заповедта, изразяващо се в това, че разпореденият за
премахване обект представлява преместваемо съоръжение съгласно легалното
определение на §5 т.80 от ЗУТ, а не е
строеж, подлежащ на премахване по реда на чл.225 а от ЗУТ.
В крайна
сметка се иска отмяна на процесната заповед.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.
Претендират се
разноски.
За ответника, Кмет на Община Хисаря, не
се заема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото
доказателства /представената административна преписка, приетата СТЕ и
свидетелските показания/, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Предмет
на процесното оспорване е заповед № РД-05-330/08.04.2021 г. на Кмета на Община
Хисаря, с която е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ
отлята бетонова основа, върху която има метална конструкция с двускатен покрив,
покрит с термопанели и поставени два метални контейнера с врати и прозорци от
алуминиева дограма и изградена бетонова стена, разположени в ПИ № 543(УПИ II-543), кв.75 по плана на с.Красново,
Община Хисаря, собственост на Л.Е.Д..
Заповедта
е издадена на основание чл.225 а от ЗУТ от компетентен орган.
Процесният
строеж е изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без да е издадено
разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, което е дало основание
на АО да приеме същият за незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и да разпореди премахването му.
Прието
е, че строежът не представлява търпим такъв по смисъла на § 16 и §127, ал.1 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като не са налични изискванията на тези норми – същият е
изграден след 2001 г.
В
изпълнение на законовите изисквания, до извеждането на извода за незаконност на
процесния строеж, се е станало след извършване на надлежна проверка от страна
на служители на община Хисаря, констатациите от която са обективирани в КА № 3
от 04.09.2019 г.
Материалната
доказателствена сила на така представения и приет като доказателство по делото
КА не бе оборена, съответно съдът приема за доказани направените в него
установявания.
По
делото не са представени доказателства, че у жалбоподателя са налични
строителни книжа за процесния строеж макар и съдът да е изпълнил задължението
си за разпределение на доказателствената тежест и изрично да е указал с
разпореждането си за насрочване на делото такива да бъдат представени в случай,
че са налични.
При
това положение, съдът приема, че са налице релевантните за издаването на
процесната заповед факти, съответно АО е процедирал в съответствие със
законовите изисквания като е констатирал незаконност на изградената сграда и е
наредил премахването ѝ.
В
оспорената заповед е посочено, че е установен незаконен строеж по смисъла на
чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, който подлежи на премахване. Описано е също, че
строежът е изпълнен без изискващите се
строителни книжа/одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за
строеж/ в нарушение на чл. 148, ал.1 ЗУТ.
Всъщност
в жалбата не се твърди, че за спорния строеж са налице одобрени проекти и е
издадено разрешение за строеж, нито се възразява по отношение на обема на
изградения строеж. В крайна сметка установяванията по КА се потвърждават от
приетата по делото СТЕ.
Вещото лице е констатирало, че на
мястото на съборени сгради със сигнатури "мс", "2пс" и
"пс" и един навес в кадастралната основа на действащия регулационен
план на с.Красново, одобрен със Заповед №РД-0б-287/1993г. са изпълнени 3
отделни подобекта. Върху бетонова основа с размери 6,00/8,60м., която излиза
над прилежащия терен на двора с цокъл, висок 25см. в ниската част и равнящ с
терена във високата част, са монтирани два типови контейнера с размери
3,00/6,00м. и височина 2,60м., на разстояние 2,60м. един от друг. Контейнерите
са стоманени, изработени като типова конструкция от фирма „Топхаус"ООД,
специализирана в производството и търговията на преместваеми къщи от
контейнери, павилиони, фургони, гаражи, бунгала и др., предлагащи се като
модули с различни размери и различно разположение на отвори за врати и
прозорци. Процесиите контейнери са определени от производителя като модел "Грей
1", който има едно помещение и санитарен възел по избор. Жалбоподателят е
монтирал един контейнер със санитарен възел и един без такъв. Конструкцията на
контейнера е изпълнена от стоманена носеща част със стени и таван, облицовани
отвън с винилов сайдинг, отвътре - с OSВ
плоскости, между които има изолация от каменна вата. Контейнерите се доставят
до обекта на клиента с автомобилен транспорт и се монтират с автокран върху
подравнена бетонова основа. Процесиите контейнери се ползват от жалбоподателя
като помещения за лично ползване. Източният контейнер е обзаведен като кухня с
домакински уреди и към него се включва санитарен възел с баня и тоалетна.
Западният контейнер в момента на огледа се ползва като домакински склад,
обзаведен със стелажи и съхраняващ домакински вещи. За източния контейнер е
осигурено водоподаване и отвеждане на отпадни води, електрозахранване има и за
двата контейнера.
Над двата
контейнера общо е изпълнена стоманена конструкция за навес. Тя се състои от 10
колони със сечение 140/140мм., всяка разположена до една външна стена на един
от контейнерите. За всяка колона е изпълнен стоманобетонов единичен фундамент,
ексцентрично разположен, с осови размери в план
30 см. от оста на колоната навън, където позволява свободното
пространство извън основата на контейнерите. Всяка колона завършва със зъварена
за нея стоманена плоча - "пета", чрез която става връзката с
фундамента. За крепежно средство са използвани анкерти болтове. Конструкцията
на навеса включва наклонени стоманени греди със сечение 100/200мм. в три реда и
хоризонтални греди със същото сечение. Върху наклонените греди са монтирани
столици от профили със сечение 80/140мм. Образуван е двускатен покрив с било в
средата. Покритието е от термопанели с дебелина 40мм., а стрехите са по 50см. Общият
размер на навеса е 6,00м./8,88м. Височината при билото е 5,30м., при стрехата -
2,85м. от запад към улицата /по-високо разположена от срещуположната от изток/.
Освен
това е изпълнена стена, разположена по цялата дължина на южните ограждащи стени
на двата контейнера и до източната имотна граница. Стената има обща дължина
10,65м. и има две части от различни материали. Дебелината й е 25см. От терена
до 1,40м. над него стената е стоманобетонова, а нагоре е от тухлена зидария,
като завършва със стоманобетонов пояс 25см. Височината на стената между
източния контейнер и имотната граница е 1,40м. и е изпълнена само от
стоманобетон. По дължината на двата контейнера /ширината им 3,00м./ и
разстоянието между тях 2,60м., стената има обща височина 2,75м., от които в
долната част - стоманобетонова 1,40м., нагоре 1,10м. е от тухли и завършва с
пояс 25см. Стената завършва до западния ъгъл на западния контейнер.
Процесните навес
и два броя метални контейнера не са съоръжения "от градската
инфраструктура", което понятие се използва за съоръжения в публични
пространства, предназначени за обществено ползване. Процесиите обекти се
намират в частен имот.
Според ВЛ, двата
контейнера нямат характеристиките на строеж, могат да се отделят от
повърхността и да бъдат преместени в пространството. Това е осъществимо, тъй
като те не са трайно свързани с бетоновата основа, върху която са положени.
Преместването им би могло да се извърши с автокран и автомобилен транспорт, по
същия начин, по който са доставени и монтирани. Самите контейнери са
произведени от 'Топхаус"ООД като "мобилни преместваеми обекти".
Жалбоподателят прилага по делото типовата документация, с която е закупил
контейнерите /л.75-85/. За бетоновата основа на контейнерите е отнет само
повърхностния слой от терена и тя не може да служи за основа за изграждане на
строеж. Контейнерите се използват от жалбоподателя като обитаеми помещения за
жилищни нужди.
Стоманеният
навес, от своя страна, представлява
допълващо застрояване в имота, свободно разположено на 1,40м. от южната имотна
граница. За разрешаването му е приложим реда на чл.41-47 от ЗУТ с издаване на
виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ. Той представлява "строеж" по
смисъла на т.38 от §5 на ДР на ЗУТ. Стената от юг на двата контейнера и стоманения
навес също представлява строеж по
смисъла на т.38 от §5 на ДР на ЗУТ. Изпълнена е от стоманобетон и тухлена
зидария с дебелина 25см. Тя има височина в най-високата си част 2,75м., не е
разположена по имотната граница или страничната регулационна линия, а е на
разстояние 1,40м. от тях, вътре в имота. Тя не представлява ограда по смисъла
на чл.48 от ЗУТ. Разрешаването й може да се допусне с одобрен проект и
разрешение за строеж по общия ред на чл.148 от ЗУТ.
Като взе предвид
констатациите на ВЛ и съобрази писмените доказателства по административната
преписка, както и свидетелските показания, съдът достигна до следните изводи:
Основното
възражение по жалбата е, че процесният обект е преместваемо съоръжение и не
подлежи на премахване по реда на чл.225 а от ЗУТ. Съдът приема изложените в
жалбата и в хода по същество подробни съображения в тази връзка за
неоснователни.
За да се квалифицира
един обект като строеж или преместваем
обект, то следва да се изхожда не само от начина му на изграждане и прикрепване към терена, но и от неговото предназначение. Не е спорно,
а и въпросното обстоятелство се установява и от заключението на ВЛ и разпита му
в последното проведено по делото открито съдебно заседание, че контейнерите
сами по себе са мобилни преместваеми обекти. В конкретния случай обаче те се
използват за жилищни нужди. Според вещото лице изграденият навес би могъл да се
демонтира само след разглобяването му и да се премести на друго място.
Всичко това обаче не е
достатъчно да се приеме, че се касае за преместваем
обект. Не се касае за преместваем обект търговска
или "за друга обслужваща дейност". Преместваемите обекти са тези по чл.
56, ал. 1 ЗУТ с предназначение за
увеселителни обекти, за административни, търговски и други обслужващи дейности,
както и такива за временно обитаване при бедствия. В случая се касае, на
практика, за оформени помещения с жилищно предназначение, стоманен навес над
тях и стена на юг от контейнерите. Всички те
не са предвидени за някоя от дейностите по смисъла на чл.
56, ал. 1 ЗУТ. Настоящият състав
приема, че с оглед начина на изпълнение (за навеса и стената) и предназначение,
изграденото по същността си е строеж, което изключва характеристиката му като преместваем обект.
Неоснователни
са оплакванията на жалбоподателя, че процесния строеж е преместваем обект – по гореизложените съображения,
настоящият състав приема, че строежът не
е преместваем, тъй като не е сред обектите
по чл. 56, ал. 1, т. 1-4 ЗУТ. Освен това се установи, че по начин
на изпълнение и закрепване към терена навеса, не отговаря на условието да може
да бъде отделен от повърхността и преместен на друго място, без да губи своята
индивидуализация и без да изменя трайно субстанцията или начина на ползване на
земята при това отделяне /поставяне /по аргумент от § 5, т. 80 ДР ЗУТ/. В подкрепа на този извод е и
бетоновата основа, върху която стъпва
строеж и която променя трайно субстанцията на земята.
Поради
това правилно е прието, че при липса на строителни книжа, каквито се изискват,
строежът се явява незаконен.
Неоснователни
са доводите и за допуснати СПН в хода на административното производство, които
да доведат до незаконосъобразност на оспорената заповед.
Действително,
след съставянето на КА е изтекъл сравнително дълъг времеви период до издаването
на заповедта, но в ЗУТ няма законоустановен срок от съставянето на КА до
издаването на заповедта, чието неспазване да се отрази на крайния акт. Освен
това, фактическите установявания по КА не са се променили, видно от
заключението на ВЛ, което навежда на извод, че този времеви период не се е
отразил на законосъобразността на заповедта.
Неоснователни
са и оплакванията за допуснати СПН в хода на административното производство,
изразяващи се в невръчване на КА на жалбоподателя. Дори и да се приеме, че КА
не е надлежно връчен на жалбоподателя, макар и по административната преписка да
са налични доказателства за връчването му посредством залепване на обекта, то
това нарушение не е от категорията на съществените, тъй като за жалбоподателя в
пълна степен е била налице възможността да защити правата си в хода на
настоящото съдебно оспорване, вкл. да обори констатациите на ответната
администрация във въпросния КА.
Неоснователно
е и оплакването относно обстоятелството, че заповедта е насочена срещу
ненадлежен адресат дотолкова, доколкото жалбоподателят не е извършител на
строежа (според свидетелските показания на св. А.). От данните по делото се
установява, че адресат на акта е единия от съсобствениците на имота, в който е
изграден незаконният строеж – самото производство се е развило във връзка със
сигнал за незаконен строеж на другия съсобственик. В тази връзка следва да се
отбележи, че изграждането на строеж, без наличието на съответните строителни
книжа, прави същия незаконен и подлежащ на премахване, независимо от неговата
собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 225 а, ал. 5 от ЗУТ, принудителното премахване на
незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа, или
собственика съгласно чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. В този смисъл е и § 3 от ДР на Наредба № 13 от
23.07.2001 г. за
принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи, или
части от тях, от органите на ДНСК. Преценката, срещу кое от посочените лица да
образува и приключи процедурата по установяване на незаконния строеж, е на
компетентния административен орган. В случая, жалбоподателят е съсобственик на
ПИ, а следователно и на описания в заповедта незаконен строеж, попадащ в този
имот. Следователно, като собственик на незаконния строеж, жалбоподателят
отговаря за неговото премахване, а доводите в обратния смисъл са неоснователни.
В този смисъл е и константната практика на ВАС (напр. Решение
№ 15201 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1877/2020 г., II о.), с докладчик
председателят З.Т.).
По
тези съображения, съдът намира, че процесната заповед на Кмета на Община Хисаря, е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния
закон, при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.
Ето
защо, съдът намира, че подадената пред него жалба се явява неоснователна, а
оспореният административен акт – законосъобразен.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Л.Е.Д.,
ЕГН **********,***, против заповед № РД-05-30 от 08.04.2021 г. на Кмета на
Община Хисаря.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
Председател: