Р Е Ш Е Н И Е
№ 260012
ПЛОВДИВ 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ- ти състав, в публичното заседание на двадесет
и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА БАКАЛОВА разгледа докладваното от Съдията Чакалова т.д. 627
по описа за 2020 година и констатира следното:
Предявени са евентуално съединени искове от „БОГАЛИТА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК
*********, с.Мокрен, Община Котел, Сливенска област, ул.“Георги Гавазов“ 33,
със съдебен адрес:***, ***– адв.М. против „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД, ЕИК
*********, Пловдив, ул.“Мали Богдан“ 9 и „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с
предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД/, ЕИК *********, София, Р-н „Лозенец“, бул.“Никола Вапцаров“ 55 с правна
квалификация чл.124, ал.1 ГПК, чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.167,
ал.2 ЗЗД и чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.149, ал.1,предл.3 ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че между „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД и „КЕЙ
БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД/ е сключен на
16.04.2003 г. Договор за револвиращ банков кредит, по силата на който „КЕЙ БИ
СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД/ е предоставило на
„ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД кредит в размер на 300 000 евро.
С Договор от 21.04.2003 г., сключен с Нотариален акт вх.№
6215/21.04.2003 г., № 181, т.3, д.3933/2003 г. на АВп – Пловдив, „БОГАЛИТА
ТРЕЙД“ ЕООД е учредило в полза на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно
наименование „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД/ за обезпечаване вземането спрямо „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД по Договор за
револвиращ банков кредит от 16.04.2003 г. ипотека върху следния недвижим имот: ПИ
с площ 3600 кв.м., находящ се в с.Белащица, Пловдивска област, кв.2, м.“Бялата
пръст“, обозначен на скицата като УПИ /парцел/ III - 30016, а
„ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД е учредило в полза на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
/с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД/ ипотека върху своя недвижим имот, представляващ хладилен склад със застроена площ 750.91 кв. м., състоящ се от
предверие от 62.64 кв. м., приемно отделение от 224.29 кв. м., хладилен тунел
от 19.08 кв. м., хладилна камера от 35.59 кв. м., хладилна камера от 202.61 кв.
м., хладилна камера от 137.67 кв. м. и покрита рампа от 62.27 кв. м., заедно
със съответното право на строеж върху поземления имот, в който е построен
складът, а именно: ПИ с площ 3600 кв.м., находящ
се в с.Белащица, Пловдивска област, кв.2, м.“Бялата пръст“.
Заявява се, че с Анекс 7/28.12.2009 г. към Договор за револвиращ
банков кредит от 16.04.2003 г. страните са променили основанието на задължението,
произтичащо от Договор за кредит от 16.04.2003 г., като задължението по Договор
за кредит от 16.04.2003 г. се е погасило и е възникнало ново задължение по
силата на Анекс 7/28.12.2009 г. Погасяването се аргументира с обстоятелството,
че задължението по Договор за кредит от 16.04.2003 г. е 259 928.91 евро, а
съобразно Анекс 7/28.12.2009 г. е 235 302.75 евро, променен е срокът за
погасяване на задължението, размерът на възнаградителната лихва, размерът на
вноските и падежът на отделните вноски. С оглед на така извършената промяна
ищецът застъпва становището, че е налице новиране на задължението, защото „КЕЙ
БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД/ се отказва от вече
придобити права - отказва се за разликата между
259 928.91 евро, дължими по Договор за кредит от 16.04.2003 г. и 235 302.75 евро, дължими по Анекс
7/28.12.2009 г. В Анекс 7/28.12.2009 г. страните изрично отбелязват, че се
извършва новиране на задължението и ответникът „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД дава
съгласие даденото обезпечение да се запази по отношение на новото задължение.
Твърди се също, че към момента на сключването на Договор за ипотека от
21.04.2003 г., обективиран в Нотариален акт вх.№ 6215/21.04.2003 г., № 181,
т.3, д.3933/2003 г. на АВп – Пловдив, ищецът „БОГАЛИТА ТРЕЙД“ ЕООД е собственик
на ипотекирания имот, посочен в т.2.1 от договора за ипотека, а именно: ПИ с
площ 3600 кв.м., находящ се в с.Белащица, Пловдивска област, кв.2, м.“Бялата
пръст“. С Договор от 14.01.2004 г. „БОГАЛИТА ТРЕЙД“ ЕООД продава на „ВИЗИТА
ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД описания вече ипотекиран недвижим имот. С Решение
1488/30.04.2015 г., постановено по т.д. 710/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив,
Договор за продажба на недвижим имот от 14.01.2004 г. е прогласен за нищожен
и поради това към момента на сключване
на Анекс 7/28.12.2009 г. собственикът на имота е „БОГАЛИТА ТРЕЙД“ ЕООД, а не
„ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД и „БОГАЛИТА ТРЕЙД“ ЕООД не е давало съгласие имотът
да обезпечава новираното задължение. Задължението по Договор от 14.01.2004 г.,
което е обезпечено с ипотека, обективирана в Нотариален акт вх.№
6215/21.04.2003 г., № 181, т.3, д.3933/2003 г. на АВп – Пловдив, е погасено,
ищецът не е изразил съгласие ипотекираният имот да обезпечава новираното
задължение и поради това е погасено и ипотечното право.
Ищецът заявява също, че в т.2.2 от Договор за ипотека от 21.04.2003
г., сключен с Нотариален акт вх.№
6215/21.04.2003 г., № 181, т.3, д.3933/2003 г. на АВп – Пловдив, са ипотекирани
вещи, за които се твърди, че не са собственост на ипотекарния длъжник „ВИЗИТА
ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД. В договора за ипотека се отбелязва, че „ВИЗИТА ТРЕЙД
КЪМПАНИ“ ООД учредява ипотека върху собствен имот, който е придобило с оглед
реализирането на правото на строеж, но това право на строеж не е изпълнено с
оглед отказ от право на строеж, вписан в АВп на 09.01.2017 г. Твърди се също,
че вещите, посочени в т.2.2 от договора за ипотека, не са собственост на
„ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД , а на „БОГАЛИТА ТРЕЙД“ ЕООД, тъй като тези активи
са продадени от „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД на „Българо-американска Кредитна Банка“
АД с Договор от 17.04.2002 г., а с Договор от 28.01.2003 г.
„Българо-американска Кредитна Банка“ АД ги продава на „БОГАЛИТА ТРЕЙД“ ЕООД.
Освен това се посочва, че са ипотекирани движими вещи, което е
недопустимо и обуславя недействителност на ипотеката по смисъла на чл.149, ал.1 ЗЗД. Ответникът „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД/
е поканен да заличи ипотеката, но не е сторил това.
Иска се да се постанови решение, с което да се признае, че не
съществува ипотечното право на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно
наименование „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД/ по Договор за ипотека от 21.04.2003
г., обективиран в Нотариален акт вх.№ 6215/21.04.2003 г., № 181, т.3,
д.3933/2003 г. на АВп – Пловдив поради погасяване на обезпеченото вземане чрез
новирането му с Анекс 7/28.12.2009 г. към
Договор за револвиращ банков кредит от 16.04.2003 г.
В случай, че Съдът не уважи така предявения иск, се иска да се
прогласи нищожността на Договор за
ипотека от 21.04.2003 г., обективиран в Нотариален акт вх.№ 6215/21.04.2003 г.,
№ 181, т.3, д.3933/2003 г. на АВп – Пловдив, в частта, с която „ВИЗИТА ТРЕЙД
КЪМПАНИ“ ООД учредява в полза на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно
наименование „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД/ ипотека върху свой недвижим имот, тъй като ипотекарният длъжник „ВИЗИТА
ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД не е собственик на ипотекирания недвижим имот: хладилен склад със застроена площ 750.91 кв. м., състоящ се от
предверие от 62.64 кв. м., приемно отделение от 224.29 кв. м., хладилен тунел
от 19.08 кв. м., хладилна камера от 35.59 кв. м., хладилна камера от 202.61 кв.
м., хладилна камера от 137.67 кв. м. и покрита рампа от 62.27 кв. м., заедно
със съответното право на строеж върху поземления имот, в който е построен складът,
а именно: УПИ 03304.11.311, стар идентификатор УПИ
III-30016, с площ 3598 кв.м., находящ се в с.Белащица, Пловдивска област, кв.2,
м.“Бялата пръст“.
В случай, че Съдът отхвърли така предявения иск, се иска да се
прогласи нищожността на Договор за ипотека
от 21.04.2003 г., обективиран в Нотариален акт вх.№ 6215/21.04.2003 г., № 181,
т.3, д.3933/2003 г. на АВп – Пловдив, в частта, с която „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“
ООД учредява в полза на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД/
ипотека върху свой недвижим имот, тъй като ипотекираният имот хладилен склад със застроена площ 750.91 кв. м. не съставлява
недвижима вещ, а движима вещ – хладилно съоръжение.
Претендира разноски.
Постъпил е отговор от ответника „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с
предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД/ със следното становище по исковете:
Не се оспорва сключването на Договор за кредит от 16.04.2003 г. и
Договор за ипотека от 21.04.2003 г., обективиран в Нотариален акт вх.№ 6215/21.04.2003
г., № 181, т.3, д.3933/2003 г. на АВп – Пловдив.
Оспорва се твърдението, че с Анекс 7/28.12.2009 г. страните новират
задължението по Договор за кредит от 21.04.2003 г. Твърди се, че вземанията на
Банката са предмет на разглеждане по гр.д. 459/2013 г. на СГС, като с Решение
от 14.05.2016 г., в сила от 07.02.2019 г., е признато за установено, че „ВИЗИТА
ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД и Ж.Г. дължат солидарно на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с
предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД/ по Договор за банков кредит от
16.04.2003 г. сумите: 205 499.98 евро – главница, ведно с лихва от 12.04.2012 г., 20 543.39 евро –
възнаградителна лихва за периода 25.10.2010 г. - 25.03.2012 г., 12 584.77 евро
неустойка за периода 25.02.2011 г. - 11.04.2012 г. и 741.74 евро
застрахователни премии към 31.08.2011 г.
Твърди се, че към момента на сключване на Договор за ипотека от
21.04.2003 г., обективиран в Нотариален акт вх.№ 6215/21.04.2003 г., № 181,
т.3, д.3933/2003 г. на АВп – Пловдив, правото на собственост върху
ипотекираните имоти е удостоверено от Нотариуса и към този момент не са били
налице доказателства правото на строеж да не е било реализирано. В договора за
ипотека е заявено съгласието на ипотекарните длъжници „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“
ООД и „БОГАЛИТА ТРЕЙД“ ЕООД да обезпечат с имотите си която и да е част от
кредита, включително и на анексите при разсрочване на кредита, с което се
опровергава твърдението на „БОГАЛИТА ТРЕЙД“ ЕООД, че не е давало съгласие за
обезпечаване вземането на Банката по Договор за кредит от 16.04.2003 г. и
анексите към него. Отбелязва се, че промените в правото на собственост,
настъпили след учредяване на ипотеката, са непротивопоставими на ипотекарния
кредитор, включително и Договор от 14.01.2004 г. и прогласяването му за нищожен.
Оспорва се твърдението, че върху хладилния склад е учредена ипотека от
несобственик. При сключването на договора за ипотека „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД
се е легитимирало като собственик на хладилен склад чрез Нотариален акт,
удостоверяващ учредяването на право на строеж, Разрешение за строеж, одобрен
архитектурен проект и Акт за узаконяване и скица, т.е. ипотекираният имот е
съществувал към момента на сключване на договора за ипотека.
Заявява се, че Договор от 17.04.2002 г. между „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД и „Българо-американска Кредитна Банка“
АД и Договор от 28.01.2003 г. между
„Българо-американска Кредитна Банка“ АД и „БОГАЛИТА ТРЕЙД“ ЕООД не са
породили вещно-правен ефект, тъй като не са сключени в предвидената от Закона
форма. Иска се отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски –
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
От ответника „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД е постъпило становище за
основателност на предявените искове. Твърди се, че е налице новиране на
задължението по Договор за банков кредит от 16.04.2003 г. с Анекс №
7/28.12.2009 г., както и че към момента на сключването на Договор за ипотека от
21.04.2003 г., обективиран в Нотариален акт вх.№ 6215/21.04.2003 г., № 181,
т.3, д.3933/2003 г. на АВп – Пловдив,
„БОГАЛИТА ТРЕЙД“ ЕООД не е собственик на УПИ 03304.11.311, стар
идентификатор УПИ III-30016, с площ 3598 кв.м., находящ се в с.Белащица,
Пловдивска област, кв.2, м.“Бялата пръст“. Твърди се, че „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“
ООД не е собственик на хладилен склад от 750 кв.м. и покрита рампа, тъй като
правото на строеж не е реализирано. Към момента на учредяването на правото на
строеж е съществувала бетонова площадка в имота, върху която е монтиран
разглобяем хладилен склад, което представлява хладилно съоръжение, а не сграда,
за каквато се учредява правото на
строеж. Към момента на учредяването на ипотеката „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД не
е собственик на хладилния склад, тъй като е продало съоръжението на
„Българо-американска Кредитна Банка“ АД с Договор от 17.02.2002 г., като хладилният
склад има характер на движима вещ, което обстоятелство се признава и от
Банката, тъй като е вписан особен залог върху вещите, послужили за монтиране на
съоръжението.
Предвид доказателствата Съдът намира за установено:
По иска с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за установяване несъществуването на ипотечното право:
С Договор от 16.04.2003 г. „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД/ и „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД са се спорумели за следното: „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД/ предоставя на „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД револвиращ кредит в
размер до 300 000 евро, който ще се използва за оборотни средства. Срокът за
погасяване на кредита е 25.04.2005 г. За обезпечаване на вземането на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД/ спрямо „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД с Договор от 21.04.2003 г.,
сключен с Нотариален акт № 181, т. 3, дело № 3933/2003г. на Агенция по
вписванията Пловдив, „БОГАЛИТА ТРЕЙД“ ЕООД
е учредило ипотека върху следния недвижим имот: ПИ, целият с площ от 3600 кв. м., обозначен
по скица като УПИ III – 30016, от кв. 2 по плана на с. Белащица – Стопански
двор, Пловдивска област при граници: неурегулиран ПИ № 30015 – земеделска земя,
УПИ IV – 313, УПИ VIII – 317, УПИ IХ – 318 и улица и „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД
учредява ипотека върху следния недвижим имот: Хладилен склад със застроена площ
750.91 кв. м., състоящ се от предверие от 62.64 кв. м., приемно отделение от
224.29 кв. м., хладилен тунел от 19.08 кв. м., хладилна камера от 35.59 кв. м.,
хладилна камера от 202.61 кв. м., хладилна камера от 137.67 кв. м. и покрита
рампа от 62.27 кв. м., заедно със съответното право на строеж върху поземления
имот, в който е построен складът, а именно ПИ, целият с площ от 3600 кв. м.,
обозначен по скица като УПИ III – 30016, от кв. 2 по плана на с. Белащица –
Стопански двор, Пловдивска област.
С Анекс № 7/28.12.2009 г. към Договор за банков кредит от
16.04.2003 г. „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно
наименование „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД/, „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД и Ж.Г. се
споразумяват за следното: задължението на „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД,
произтичащо от Договор за банков кредит от 16.04.2003 г., към 23.12.2009 г. е в
размер на 259 928.91 евро, от които 235 302.75 евро усвоена и непогасена
главница, 13 841 евро просрочена главница, дължима на 25.11.2009 г., 2 458.22
евро просрочена лихва, неплатена на
25.09.2009 г., начислена за периода 25.08.2009 г. - 24.09.2009 г.; 4 119.18
евро просрочена лихва неплатена на 26.10.2009 г., начислена за периода
25.09.2009 г. - 25.10.2009 г.; 3986.30 евро просрочена лихва, неплатена на
25.11.2009 г., начислена за периода 26.10.2009 г. - 24.11.2009 г. и 221.46 евро
наказателна лихва върху сумата от 13 841 евро.
С посочения Анекс № 7/28.12.2009 г. страните се съгласяват, че
крайният срок за погасяване на задължението е 25.06.2015 г., Банката се
съгласява и опрощава наказателна лихва в размер на 3 691.02 евро, дължима върху
усвоената и непогасена главница за периода 25.09.2009 г. - 30.11.2009 г., както и че кредитополучателят
дължи наказателна лихва за забава, съгласно условията на чл.5.4 от Анекса,
както и че Банката се съгласява и намалява размера на лихвата по чл. 13 от
Анекс № 1 в размер на стойност на банковия ресурс за евро плюс 4 четири пункта
надбавка.
Основният спорен
въпрос е дали със сключения Анекс № 7/28.12.2009 г. към Договор за банков кредит от 16.04.2003 г. е новирано
задължението, което ще обоснове несъществуването на ипотечното право на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД/ по отношение
на следния недвижим имот: ПИ, целият с площ от 3600 кв. м., обозначен
по скица като УПИ III – 30016, от кв. 2 по плана на с. Белащица – Стопански
двор, Пловдивска област при граници: неурегулиран ПИ № 30015 – земеделска земя,
УПИ IV – 313, УПИ VIII – 317, УПИ IХ – 318 и улица.
За да е налице
новиране на задължението, е необходимо кумулативното наличие на следните елементи:
наличие на задължение, пораждане на ново задължение и недвусмислено изразена от
страните воля за новиране на задължението. Следва да се отбележи, че при
обективната новация, каквато се твърди от ищеца, че е постигната с Анекс №
7/28.12.2009 г., съществуващото задължение трябва да се различава от
нововъзникналото по предмета си или по основанието си. С Анекс № 7/28.12.2009
г. страните конкретизират размера на вземането на Банката по Договор за кредит 16.04.2003г. към момента на сключването на Анекс №
7/28.12.2009 г., определят начина на погасяване на задължението, произтичащо от
Договор за банков кредит от 16.04.2003 г., Банката
опрощава на кредитополучателя задължението за наказателна лихва, уговоря се
размер на възнаградителната лихва. Т.е., може да се обоснове извод, че страните по Договор за кредит от 16.04.2003 г. с Анекс 7/28.12.2009 г. са изразили съгласие в рамките на общия размер на съществуващото задължение какъв е размерът на отделните пера на задължението и с цел облекчаване на положението на
кредитополучателя са разсрочили изпълнението му с уговаряне на нови срокове за
плащане, което означава, че не е извършена промяна нито на основанието, от
което произтича задължението – Договор за кредит от 16.04.2003 г., нито в
предмета на задължението. Ето защо не е налице
новиране на задължението по смисъла на чл.107 ЗЗД. Освен това от страните
по ясен, категоричен и недвусмислен начин не е изразена воля за погасяване на
породените от договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново
задължение, различно по основание или предмет, което също е в подкрепа на
становището, че липсва новиране на задължението, което е обезпечено с ипотека,
сключена с Нотариален
акт № 181, т. 3, дело № 3933/2003г. на Агенция по вписванията Пловдив /в тази насока Решение № 175/25.02.2016 год. по т.д. № 2602/2014 год. на ВКС, II т.о. , Решение № 138/22.08.2013 год. по т. д. № 27/2012 год. на
ВКС, ІІ т. о./.
Вярно е, че в Анекс 7/28.12.2009 г. се посочва, че с допълнителното споразумение
задължението се новира, но Съдът счита, че за постигането на новиране на
задължението не е достатъчно позоваването на разпоредбата на чл.107 ЗЗД, а е
необходимо уговарянето от страните на изцяло ново по предмет задължение, което
да замени старото. С Анекс № 7/28.12.2009 г. е уговорено именно разсрочване на
задължението по Договор за банков кредит от 16.04.2003 г. и облекчаване на тежестта му чрез опрощаване на наказателни лихви,
нов размер на възнаградителна лихва и определяне на срок за погасяване на
задължението. В тази връзка приема, че
липсва изразена воля за новиране на задълженията, както и за поемане на
задължение с нов предмет или основание, респективно за погасяване на
съществуващите задължения.
Предвид изложеното и направените правни изводи Съдът намира, че с
Анекс 7/28.12.2009 г. към Договор за
револвиращ банков кредит от 16.04.2003 г. не е налице новиране на поетото по Договор
за банков кредит от 16.04.2003 г. задължение,
което да води до погасяване на обезпеченото с ипотека задължение, поради което
искът за установяване несъществуването на ипотечното право на „КЕЙ
БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД/ по Договор за ипотека от 21.04.2003 г.,
обективиран в Нотариален акт вх.№ 6215/21.04.2003 г., № 181, т.3, д.3933/2003
г. на АВп – Пловдив поради погасяване на обезпеченото вземане чрез новирането
му с Анекс 7/28.12.2009 г. към Договор
за револвиращ банков кредит от 16.04.2003 г. е неоснователен и следва да се отхвърли.
По
исковете за обявяване нищожността на Договор за ипотека, учредена с НА вх.№ 6215/21.04.2003 г., № 181, т.3, д.3933/2003 г. на АВп – Пловдив поради учредявянето
на ипотека от несобственик – „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД и за
нищожност на Договор за ипотека от 21.04.2003 г., сключен с НА вх.№ 6215/21.04.2003 г., № 181, т.3, д.3933/2003
г. на АВп – Пловдив, поради ипотекиране на движими вещи:
С Договор от 21.04.2003 г.,
сключен с Нотариален акт вх.№ 6215/21.04.2003 г., Акт № 181, т.3, д.№ 3933/2003
г. на АВп - Пловдив , „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД е учредило в полза на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД/ ипотека върху следния свой недвижим имот: хладилен склад със застроена площ 750.91 кв. м., състоящ се от
предверие от 62.64 кв. м., приемно отделение от 224.29 кв. м., хладилен тунел
от 19.08 кв. м., хладилна камера от 35.59 кв. м., хладилна камера от 202.61 кв.
м., хладилна камера от 137.67 кв. м. и покрита рампа от 62.27 кв. м., заедно
със съответното право на строеж върху поземления имот, в който е построен
складът, а именно: ПИ,
целият с площ от 3600 кв. м., обозначен по скица като УПИ III – 30016, от кв. 2
по плана на с. Белащица – Стопански двор, Пловдивска област. От ищеца се твърди, че така описаният имот представлява движима
вещ – съоръжения и предвид разпоредбата на чл.149, ал.1 ЗЗД ипотека не може да
бъде учредена върху движима вещ.
От заключението на СТЕ с вещо лице Инж. М., което Съдът
кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява
следното:
- Хладилният склад представлява рамкова двуотворна стоманена
конструкция, състояща се от колони, греди, Х–връзки, столици и фасадни профили,
монтирани върху стоманобетонни фундаменти. Връзката между колоните и
стоманобетонните фундаменти е болтова. Покривното покритие е ламарина, която се
спуска частично и по фасадите. От вътрешната страна колоните и Х – връзките,
както и като допълнителни прегради на вътрешното пространство са монтирани
панели, които оформят хладилни камери и други помещения. Таванът на камерите е
изпълнен от същите панели, които са закрепени към стоманени греди, окачени на
ригелите. Подът на хладилния склад е стоманобетонна настилка. Към момента на
огледа от вещото лице в хладилния склад са оформени приемно отделение, четири
хладилни камери, помещение за шоково замразяване и работилница. Рампата е със
стоманобетонна основа и настилка, върху която е изпълнена стоманена конструкция,
състояща се от колони и греди и е покрита с ламарина. Връзката на колоните със
стоманобетонната част е болтова;
- Може да бъде направено разграничение между фундаментите и
връхната конструкция на хладилния склад по отношение на последователността на
тяхното изпълнение – първо се изпълнява цикълът от основи, трайно прикрепен към
терена, към него се монтира носещата стоманена конструкция на хладилния склад,
след това се монтират панелите, оформящи хладилните камери и другите помещения
в обекта. Връзката между колоните от стоманените рамки на конструкцията и
стоманобетонните фундаменти е болтова;
- Връхната конструкция на хладилния склад може да се демонтира.
Връзките между основните елементи колона – фундамент, колона – ригел, столици –
ригел са болтови. Ограждащите панели и покривните ламарини могат също да се
демонтират. Стоманобетонните фундаменти и основи са трайно прикрепени към
терена и тяхното премахване може да се осъществи само чрез разрушаване.
По смисъла на чл.149, ал.1, предл.3 ЗЗД ипотека се учредява
върху недвижим имот. Разпоредбата на чл.110, ал.1 ЗС регламентира кои вещи са
недвижими: земята,
растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен
начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към
постройката, като всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи
/чл.110, ал.2 ЗС/.
Законодателят в §1б
ЗКИР дава легално определение на сграда, а именно: сграда или постройка е
самостоятелен строеж, трайно прикрепен към земята с отделени от външната среда
организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение по
класификатора, определен с наредба по чл.31 ЗКИР. Според разпоредбата на 55 ЗТСУ – отм.
/действащ към момента на изграждането на хладилния склад/ строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото
приложение, като разрешение за строеж се издава на лицето, на което е учредено
право на строеж /чл.56, ал.2,т.1 ЗСТУ – отм./. По правилата на чл.162, ал.3
ЗТСУ – отм. /редакция ДВ 79/1998 г./ и чл.312, ал.4 ППЗТСУ – отм. строежите се
узаконяват на името на собственика на земята или на лицето, което има учредено
право на строеж, като при узаконяването се одобрява проект за съответния
строеж.
От представените по делото Акт за
узаконяване 18/21.06.1999 г., издаден от Община Родопи и Разрешение за строеж
71/22.06.1999 г., издадено от Община Родопи, се установява, че към 22.06.1999
г. е реализиран от „ВИЗИТА ТРЕЙД
КЪМПАНИ“ ООД обект хладилен склад – конструкции – подпорни колони с покрив, в
парцел III – 30016, кв.2 – Стопански двор, с.Белащица, който обект се узаконява
като изграден по одобрен проект и
съобразно Разрешение за строеж 71/22.06.1999 г. в полза на „ВИЗИТА ТРЕЙД
КЪМПАНИ“ ООД, за което е учредено право на строеж.
С оглед направените
от в.л. М. характеристики на обекта хладилен склад и доколкото се установява,
че обектът е узаконен като изграден съобразно одобрен проект и издадено
строително разрешение на „ВИЗИТА ТРЕЙД
КЪМПАНИ“ ООД,
отразен е в кадастралната карта, което се изисква за недвижими вещи, Съдът
намира, че обектът притежава белезите на сграда по смисъла на §1б ЗКИР, т.е.
представлява недвижима вещ и може да бъде предмет на ипотека. Предвид
изложеното се явява неоснователен предявеният иск за обявяване нищожността на Договор за ипотека от 21.04.2003 г., сключен с НА вх.№
6215/21.04.2003 г., № 181, т.3, д.3933/2003 г. на АВп – Пловдив, поради това, че предмет на
договора за ипотека не е недвижим имот, а движима вещ.
По
делото безспорно е установено, че с Договор от 23.11.1998 г., сключен с Нотариален
акт 148, т.40, д.14305/1998 г. на АВп - Пловдив, „БОГАЛИТА ТРЕЙД“ ЕООД върху
собствения си недвижим имот, находящ се в с.Белащица, Пловдивска област, е
учредило в полза на „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД право на строеж на хладилен
склад от 750.91 кв.м., решен в два обема – първи – предверие, две хладилни
камери и втори – приемно отделение , хладилен тунел и хладилна камера.
С
Акт за узаконяване 18/21.06.1999 г., издаден от Община Родопи, се узаконява
хладилен склад – конструкции – подпорни колони и покрив в парцел III-30016,
кв.2, с.Белащица, по одобрен проект с площ 750.91 кв.м., изграден от „Визита
Трейд Къмпани“ ООД.
От представените по делото Акт за
узаконяване 18/21.06.1999 г., издаден от Община Родопи и Разрешение за строеж
71/22.06.1999 г., издадено от Община Родопи, се установява, че към 22.06.1999
г. е реализиран от „ВИЗИТА ТРЕЙД
КЪМПАНИ“ ООД обект хладилен склад – конструкции – подпорни колони с покрив, в
парцел III – 30016, кв.2 – Стопански двор, с.Белащица, който обект се узаконява
като изграден по одобрен проект и
съобразно Разрешение за строеж 71/22.06.1999 г. В тази връзка може да се
обоснове извод, че към 21.06.1999 г. „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД е реализирало
учреденото право на строеж с Нотариален акт 148, т.40, д.14305/1998 г. на АВп -
Пловдив и правото на строеж се е трансформирало в право на собственост върху
построеното и „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД е собственик на построения хладилен
склад /чл.63, ал.1 ЗС/.
От представената Справка за вписвания,
отбелязвания и заличавания по партидата на „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД се
установява, че в Имотен регистър на 09.01.2017 г. е вписан отказ от учреденото
право на строеж на хладилен склад с НА № 148/1998 г., т.40. Съдът счита, че доколкото правото на строеж е реализирано през
1999 г. от „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД, то това право на строеж се е
трансформирало в право на собственост върху построеното. С разпоредбата на
чл.100, ал.1 ЗС Законодателят е уредил отказа от правото на собственост върху недвижим имот, но
в случая ответникът „ВИЗИТА ТРЕЙД
КЪМПАНИ“ ООД не
прави отказ от правото на собственост върху реализирания в резултат на учредено
право на строеж хладилен склад, а се отказва от учреденото право на строеж,
което към момента на отказа се е трансформирало в право на собственост.
В
тази връзка Съдът приема, че вписаният на 09.01.2017 г. отказ на „ВИЗИТА ТРЕЙД
КЪМПАНИ“ ООД от правото на строеж по никакъв начин не рефлектира върху правото
на собственост върху изградения обект. Както вече Съдът прие, изграденият
хладилен склад съставлява сграда, обект, който може да бъде ипотекиран.
Съобразно чл.18 ЗЗД договорът за продажба на недвижим имот се сключва с
нотариален акт, като нотариалният акт е форма за действителност на договора.
Ето защо не може да бъде споделено становището на ищеца, че с Договор от 17.04.2002
г. „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД е прехвърлило правото на собственост върху
хладилния склад като сграда в полза на „БАКБ“ АД, тъй като договорът е писмен,
но не е сключен в изискуемата от Закона форма – чрез нотариален акт и поради
това не е произвел прехвърлителен ефект като нищожен. Следва да се отбележи, че
предмет на договора са движими вещи,
изчерпателно описани в Опис – приложение към Договор от 17.04.2002 г., което и
не налага сключването на договора чрез нотариален акт.
Предвид
изложеното Съдът приема, че собственикът „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД надлежно е
учредил ипотека върху свой недвижим имот и счита иска за обявяване нищожността
на Договор за ипотека, учредена с НА
вх.№ 6215/21.04.2003 г., № 181, т.3, д.3933/2003 г. на АВп – Пловдив
поради учредяването на ипотека от несобственик - „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД за
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
При
този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК
ищецът следва да се осъди да заплати на ответника „КЕЙ БИ
СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД/ разноски в размер на
300 лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по правилата
на чл.25, ал.1 НППП /ДВ 98/2015 г./.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявените от „БОГАЛИТА
ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, с.Мокрен, Община Котел, Сливенска област,
ул.“Георги Гавазов“ 33, със съдебен адрес:***, ***– адв.М. против „ВИЗИТА ТРЕЙД
КЪМПАНИ“ ООД, ЕИК *********, Пловдив, ул.“Мали Богдан“ 9 и „КЕЙ БИ СИ БАНК
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД/, ЕИК *********, София, Р-н „Лозенец“,
бул.“Никола Вапцаров“ 55 искове за:
- признаване, че не съществува ипотечното право на „КЕЙ БИ СИ БАНК
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД/ по Договор за ипотека от 21.04.2003 г.,
обективиран в Нотариален акт вх.№ 6215/21.04.2003 г., № 181, т.3, д.3933/2003
г. на АВп – Пловдив, върху ПИ с площ 3600 кв.м., находящ се в с.Белащица,
Пловдивска област, кв.2, м.“Бялата пръст“, обозначен на скицата като УПИ
/парцел/ III – 30016, поради погасяване на обезпеченото вземане чрез новирането му
с Анекс 7/28.12.2009 г. към Договор за
револвиращ банков кредит от 16.04.2003 г.
- прогласяване нищожността на
Договор за ипотека от 21.04.2003 г., обективиран в Нотариален акт вх.№
6215/21.04.2003 г., № 181, т.3, д.3933/2003 г. на АВп – Пловдив, в частта, с
която „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД учредява в полза на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
/с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД/ ипотека върху свой недвижим имот: хладилен
склад със застроена площ 750.91 кв. м., състоящ се от предверие от 62.64 кв.
м., приемно отделение от 224.29 кв. м., хладилен тунел от 19.08 кв. м.,
хладилна камера от 35.59 кв. м., хладилна камера от 202.61 кв. м., хладилна
камера от 137.67 кв. м. и покрита рампа от 62.27 кв. м., заедно със съответното
право на строеж върху поземления имот, в който е построен складът, а именно: УПИ 03304.11.311, стар идентификатор УПИ III-30016, с площ 3598
кв.м., находящ се в с.Белащица, Пловдивска област, кв.2, м.“Бялата пръст“, тъй
като ипотекарният длъжник „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД не е собственик на
ипотекирания недвижим имот
- да се прогласи нищожността на
Договор за ипотека от 21.04.2003 г., обективиран в Нотариален акт вх.№
6215/21.04.2003 г., № 181, т.3, д.3933/2003 г. на АВп – Пловдив, в частта, с
която „ВИЗИТА ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ООД учредява в полза на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
/с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД/ ипотека върху свой недвижим имот, тъй като ипотекираният имот хладилен склад със застроена площ 750.91 кв. м. не съставлява
недвижима вещ, а движима вещ – хладилно съоръжение
Осъжда „БОГАЛИТА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, с.Мокрен, Община Котел,
Сливенска област, ул.“Георги Гавазов“ 33, със съдебен адрес:***, ***да заплати
на „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно
наименование „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД/, ЕИК *********, София, Р-н „Лозенец“, бул.“Никола Вапцаров“ 55 сумата 300
лв /триста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните
СЪДИЯ: