Р Е Ш
Е Н И Е №
638
гр. Пловдив,10.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в публично
заседание на двадесет и втори януари,през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Весела Петрова
при секретар Елена Димова,като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 2388 по описа на ПОС за 2017г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по въззивна жалба на Д.Т.Т. и А.Т.Т. чрез пълномощника им адв.Д.К. против
решение № 306/30.01.17г.на ПдРС,3-ти гр.с.,постановено по гр.д.№ 8067/15г.,с което са отхвърлени предявените
от Д. и А. Т. против «Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД»
гр.Пловдив,искове да бъде осъдено дружеството да преустанови ползването на
вътрешното стълбище, свързващо първи и втори етаж,както и да преустанови
ползването на сервизните помещения-тоалетни на втория етаж в сграда с идентификатор
56784.522.250.1 ,находяща се в дворно място,представляващо поземлен имот с
идентификатор 56784.522.250,находящ се в гр.Пловдив, ул.*** № 25 с площ от 814
кв.м., с номер по предходен план- 250 от кв.150/324 по плана на ІV градска
част, парцел ІІ, който е идентичен с дворно място, за което е отреден парцел
ХІІ-7, кв.324-стар, 175-нов по плана на Централна градска част на гр.Пловдив;
да изгради стълбище към собствената си сграда- пристройката, като за това
съдейства за одобряване на инвестиционен проект за обособяване на жилищна и
обществена част в сграда с идентификатор 56784.522.250.1 в УПИ ІІ-ГНС, кв.150
по плана на ЦГЧ, гр.Пловдив, ул.*** № 25 и обособяване на самостоятелни обекти
в нея, както следва: І-жилищна част: три жилища; и ІІ- обществено-обслужваща
част : ЗОХ-кафе-аперитив, банков офис и зала за обществено ползване с приемна
на дружеството и тоалетна към втория етаж ( без промяна в конструкцията и
фасадите на сградата), пристройка на стълбище към втория етаж,както и за
одобряване на инвестиционни проекти за обособяване на жилищна и обществена част;
както и да заплати сумата от 4800 лв.-по 2400 лв. на всеки от ищците, като
обезщетение за неправомерното ползване на стълбището и сервизните помещения на
втория етаж, за смущаване на собствеността и създаване на пречки за
необезпокоявано ползване на собствените на ищците помещения за периода
30.06.2010г.- 30.06.2015г.
В жалбата се
твърди,че решението е неправилно,постановено в противоречие с материалния
закон,при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано
по подробно изложени съображения.Иска се неговата отмяна.Претендират се
разноски за двете инстанции.
Въззиваемото
«Дружество за приятелство с
народите на Русия и ОНД», БУЛСТАТ ********* счита жалбата за
неоснователна по изложени в писмен отговор съображения.Претендира разноски пред
въззивната инстанция.
Жалбата е подадена
от надлежна страна,която има правен интерес от обжалването на атакуваното
решение.Същата е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и
чл.261 от ГПК,поради което е допустима.
При разглеждането й
по същество ПОС намира за установено следното:
Производството
пред ПдРС се е развило по искове на
правно основание чл.109 от ЗС и чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД.
Ищците Д. и А.
Тодорови твърдят в исковата молба, че
са собственици на основание наследствено правоприемство и реституция по ЗВСОНИ
на 2/3 идеални части от дворно място,представляващо поземлен имот с
идентификатор 56784.522.250, находящ се в гр.Пловдив,ул.»****» № 25 с площ от
814 кв.м., с номер по предходен план- 250 от кв.150/324 по плана на ІV градска
част, парцел ІІ, който е идентичен с дворно място, за което е отреден парцел
ХІІ-7, кв.324-стар, 175-нов по плана на Централна градска част на гр.Пловдив,а
също така и на целия втори етаж,тавански етаж, състоящ се от три помещения и
складово помещение със северно изложение със застроена площ от 157,68 кв.м.,както
и избените помещения в североизточната част със застроена площ от 85,68кв.м.от
жилищна сграда с идентификатор 56784.522.250.1 с площ от 307 кв.м.,на два
етажа.Твърдят,че правата им са установени със сила на пресъдено нещо в
отношенията с ответното «Дружество за приятелите с народите на Русия и ОНД»,
гр.Пловдив с решение по гр.д.№ 2725/2003г.на ПдОС и Решение по гр.д.№
1981/2012г. на ПдОС, образувани по предявени против дружеството искове за
собственост на имота.
Ответното дружество се легитимирало
като собственик на пристройката на два етажа към описаната жилищна сграда,за
което бил съставен констативен нотариален акт № 104, том 8, дело № 5760/1990г.
на Пловдивски нотариус.Според акта ответникът притежавал двуетажната
пристройка- административна сграда,застроена на около 450 кв.м.,състояща се от
сутеренен етаж с антре,кафе-сладкарница «Берьозка»,коридор,кухня,три складови
помещения,две тоалетни и стая за персонала; първи етаж,състоящ се от предверие,киносалон
и прожекционна кабина и втори етаж с предверие, библиотека и офис.
Въпреки установените със съдебно решение права на ищците и издадения
изпълнителен лист,ответното дружество продължило да ползва общото стълбище и
сервизните помещения на втория етаж в
основната сграда, като с това пречело на ищците да ползват пълноценно
собствеността си. Действията, с които ответникът осъществявал пречки,се
състояли в следното:
-Макар в архитектурния проект на пристройката,собственост на ответника,да
било предвидено изграждане на стълбище,което да обслужва само пристройката,такова
не било реализирано и сдружението продължило да ползва за своите нужди
стълбището на старата сграда и сервизните помещения в нея.Двуетажната
пристройка била изградена като обект "Дом на Българо-съветската
дружба"-Пловдив през 1973-74г.Поради характера на помещенията в
пристройката (включително киносалон),в нея се провеждали непрекъснато обществени
мероприятия-репетиции на хора на сдружението, кръгли маси по различни
теми,тематични изложби,срещи с посланици, представяне на книги,сбирки по
различни поводи.Организирането на всички тези мероприятия било свързано с
преминаване на много хора през стълбището, което не било обща част,а било в
обема на старата сграда; ползване на сервизните помещения-тоалетните на втория
етаж,който също бил собственост на ищците.Ползването на стълбището от много
хора водело до бързото му изхабяване и
нуждата от непрекъснати ремонти на тоалетните на втория етаж.Отделно от това входът
на пристройката бил винаги отворен,без портиер и охрана,което създавало
предпоставки за безпрепятствено преминаване на много хора и застрашавало
частната собственост на ищците.
Ищците изпращали многобройни покани до ответното
дружество за вземане на общо решение за сключване на споразумение във връзка с
доброволно уреждане на въпроса за обособяване на жилищна и обществена част в
сградата и обособяване на самостоятелни обекти в нея,но в крайна сметка такова споразумение
не се сключило поради несъгласие на ответника. Дори след извършения през
м.септември 2012г.въвод по изп.д.№ 427/2012 г. от ЧСИ Мариана Кирова,ответното
дружество продължавало да ползва стълбището и сервизните помещения на етажа.
Ответното дружество не оспорва,че ползва спорното стълбище,като
твърди,че то се явява единствения достъп до собствената на сдружението
пристройка в южната част на сградата и е
функционално свързано със старата сграда.Не оспорва също,че ползва и сервизното
помещение-тоалетна,което било единствено за цялата сграда.Твърди обаче,че с
това ползване не ограничава правата на ищците,които имали безпрепятствен достъп
до същите и до собствеността си.Поддържа се,че спорното стълбище и тоалетните
се ползвали не само от ответника,но и от наемателите на ищците,тъй като Т. отдавали под наем избените помещения, втория и
третия етаж от старата сграда.Ответникът посочва,че не само не пречи на
ищците,но и подпомага
функционирането,поддържането и охраната на целия имот.Така за сметка на дружеството оставала консумацията на
електроенергия и вода (ищците нямали открити на свое име партиди, като за имота
имало само една партида с титуляр ответника),почистването на двора,стълбищните
клетки и тоалетните.Оспорва твърдението на ищците,че е препятствало
обособяването на жилищна и обществена сграда.В тази връзка се твърди,че на свое
събрание УС на дружеството одобрил проект за споразумение, който бил изпратен
на ищците.Те от своя страна върнали друг проект, в който обаче били предвидени
необосновано големи неустойки и поради тази причина страните така и не постигнали
окончателно съгласие.
Първоинстанционният съд е приел за разглеждане и
направеното от ответника възражение за прихващане,заявено в условията на
евентуалност, с което дружеството иска, при уважаване на претенцията за
присъждане на обезщетение,да се извърши прихващане с негови насрещни вземания
за припадащата се част за ищците от направените разходи за заплащане на
възнаграждение за почистване на общите части на сградата и двора за периода
30.06.2010г.- 30.09.2015г.;за припадащата се за ищците част от разходите за
охрана на имота в периода 17.09.2012г.- 17.12.2012г.;за припадащата се за
ищците част от направените разходи за заплата на служител по ежемесечното
администриране на консумативи-ток и вода, водещи се на партидата на
дружеството, за периода 30.06.2010г.-30.09.2015г.
По делото е безспорно,(а и е установено със СПН между
страните- решение по гр.д.№ 4030/1994г. на ПРС, решение по гр.д.№ 2725/2003г. на ОС Пловдив и решение по
гр.д.№ 2081/2010г. на ОС-Пловдив),че ищците са собственици на 2/3 идеални части
от описаното по-горе дворно място,както и на целия втори етаж от жилищна сграда
с идентификатор 56784.522.250.1,построена в имота,на избения етаж в
североизточната част със застроена площ от 85,68 кв.м.и на таванския етаж със
застроена площ от 157,68 кв.м.,като правото им на собственост произтича от
наследствено правоприемство и реституция по ЗВСОНИ.
За
безспорно е прието също,че процесната
жилищна сграда е била отчуждена от наследодателите на ищците с решение от
16.07.1949г. по реда на ЗОЕГПНС- за 2/3 идеални части от недвижимия имот,а
останалата 1/3 идеална част,( трансформирана със съдебна делба през 1966г. в
право на собственост върху първия жилищен етаж от сградата), е била завзета от
Държавата, т.е. изцяло отчуждена.Със Заповеди № 1027/15.11.1971г. и №
535/23.03.1972г. на ГНС-Пловдив сградата е била предоставена за ползване на
Окръжния комитет на Българо-съветската дружба-Пловдив.
През 1974г.от собственика-Държавата е извършено
строителство на "Пристройка и преустройство на жилищна сграда за нуждите
на БСД" въз основа на одобрен проект.В резултат на строителството е
изградена пристройката,по отношение на която като собственик се легитимира
ответното сдружение (с Констативен нотариален акт № 104, том 8 от 17.10.1990г.
на Пловдивски нотариус,като правоприемник на Общински комитет и Дом на
Българо-съветската дружба-гр.Пловдив).Ищците не притежават права върху
пристройката.
В решението по гр.д.№ 2725/2003г.на ПдОС и
потвърждаващото го решение от 16.01.2008г.на ВКС по гр.д.№ 891/2006г.е прието,че
макар с извършеното преустройство,при което съществувалата към годината на
одържавяването-1959г. стара пристройка не е запазена, а преустроената част на
старата сграда е свързана с новата пристройка и е обслужвана от едно стълбище и
общи сервизни помещения, технически е възможно да се извърши отделяне на
старата сграда от пристройката по границата между тях или на друго подходящо
място със затваряне на отвори,отваряне на нови,изграждане на ново стълбище за
пристройката и санитарни възли,нови Ел., ВиК и ОВ инсталации, така че двата
обекта да могат да функционират самостоятелно.
Не се
спори между страните,че и старата сграда,и пристройката се обслужват от общо
стълбище и се ползват общи сервизни помещения-обстоятелство,което се
установява и от изготвената по делото СТЕ,чието заключение районният съд е възприел изцяло.
Според вещото лице достъпът до помещенията на етажите на пристройката се осъществява
единствено чрез вътрешната стълба,с вход от площадката на външната източна
стълба.Тази стълба обслужва само помещенията на втори етаж.Достъпът до
таванския етаж на старата сграда се осъществява единствено чрез друга вътрешна
стълба,в западната част на втори етаж с вход от фоайе на втори етаж и
обслужваща само помещенията на трети етаж (тавана).
Относно строителството
на пристройката, вещото лице е констатирало издадени строителни книжа,от които
е видно,че по проект е било предвидено
разрушаване на сега съществуващото стълбище, свързващо първия и втория
етаж,реконструкция на основната сграда и изграждане на ново стълбище в
югозападната част на основната сграда.В хода на строителството обаче били внесени
корекции в архитектурните проекти,което било извършено съгласно действащите
строителни правила и норми и така се запазило старото стълбище в основната
сграда,а други не били изградени.Строежът е приет и извършеното преустройство и
пристройка се считат за законни.Така районният съд е констатирал въз основа на
заключението на СТЕ,че сега съществуващото вътрешно масивно стълбище,явяващо се
общо за основната сграда и пристройката,е съществуващото такова от
преди,изградено по проекта от 1927г.Така и след преустройството и изграждането
на пристройката връзката между етажите се осъществява само от вътрешното
масивно четирираменно стълбище, което е било в основната сграда и съществува и
сега.Според констатациите в заключението,на втория етаж има само един санитарен
възел, който попада в частта на старата жилищна сграда,а в частта на новата
постройка няма изградени санитарни възли, както и е предвидено по проекта от
1973г.
Като безспорно съдът е очертал и
обстоятелството,че ответното сдружение осъществява дейността си в помещенията
от новата пристройка чрез организиране и провеждане на редица обществени
мероприятия, свързани с посещения на много хора,което се потвърждава и от
представените в тази насока от ищците писмени и гласни доказателствени
средства.
Безспорно е установено също,че помещенията,попадащи в
чертите на старата сграда,чиито собственици са ищците,не се използват като
жилище, а се отдават от тях под наем за стопански дейности.
Първостепенният съд не е споделил становището
на жалбоподателите,че те като
собственици на целия втори етаж,избения етаж и тавана от сградата,са
собственици и на процесното вътрешно стълбище, включено в обема на старата
сграда,обект на реституцията по ЗВСОНИ,поради което и ответникът като собственик
на пристройката неоснователно ползвал собственото им
стълбище.Изложил е мотиви,с които аргументирано приема,че се касае за
една сграда в режим на етажна собственост.
След като е установено по делото,че ищците са собственици на отделен етаж,а ответника-на пристройка в
сграда,построена в описания поземлен имот,както и е прието,че новата пристройка на ответника не
е самостоятелна,а функционално свързана с основната сграда,то съдът счита,че се
касае за една сграда в режим на етажна собственост,възникнала с реституцията на
правата на ищците по силата на ЗВСОНИ през 1992г.,при която етажи или части от
етажи са собственост на различни лица (чл. 37 ЗС).В този случай според
районният съд посоченото в чл.38,ал.1 от ЗС е общо за всички собственици,а
между изброените са и външните стени,вътрешните разделителни стени между
отделните части,“... стълбите,площадките,.. външните входни врати на сградата и
всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо
ползване.“ Следователно процесното стълбище в сградата представлявало такава
обща част по своето естество, и като такава принадлежала на етажните
собственици по силата на закона, тъй като служи за достъп до отделните етажи и
такъв статут е придобило към момента на реституцията на отделните етажи на
ищците.Първостепенният съд счита,че е
ирелевантно обстоятелството, че в одобрения проект от 1973г.,общ за
основната сграда и пристройката,в пристройката е предвидено друго стълбище,доколкото
от заключението на СТЕ се установявало,че по същия този проект е предвидено
разрушаване на съществуващото стълбище,свързващо в момента първия и втория етаж
от сградата.Същественото според ПдРС е,че въпреки предвижданията на
архитектурния проект,при изпълнение на строителството от 1974г.,в крайна сметка
е запазено съществуващото стълбище като единствена връзка между старата сграда
и новата пристройка и не е изградено друго и това е станало при спазване на
строителните правила и норми.
След като приема,че е създадена етажна
собственост в сградата с факта на
реституцията,съдът е стигнал и до
извода,че стълбището е станало обща част на страните по делото,като собственици
на отделни етажи,респ.части от етажи.Отбелязано е също,че съществуващата
възможност за отделянето на двете части на сградата-старата и пристройката не
поражда задължение за ответника да изпълни отделянето,включително с изграждане
на ново стълбище за пристройката и санитарни възли.Посочено е,че търсеният от
ищците резултат може да се постигне само при съгласие на всички собственици в
сградата,но не и посредством негаторния иск.Неизграждането на такова стълбище
не можело да се квалифицира като неоснователно бездействие, с което да пречи на
ищците да упражняват своите права.
Крайният извод на
районният съд е,че като етажен собственик в сградата заедно с
ищците,ответникът има вещно право и на процесното вътрешно стълбище,което
представлява обща част на сградата и поради това ползването му не е
противоправно и без основание.
Отделно от това не са събрани доказателства по делото за това,че
ответното дружество чрез свои представители, служители или трети лица пречи на ищците да упражняват тяхното право
на собственост в пълен обем,включително ползвайки общото стълбище и процесните
сервизни помещения,за които се установи,че обслужват
пристройката.Осъществяваната от ответника дейност,свързана с посещаване на
организираните в сградата мероприятия от повече хора според първостепенният съд
не може да се квалифицира като "неоснователни действия" по смисъла на
чл.109 ЗС.
Така съдът е отхвърлил иска по чл.109 от ЗС след извода,до който е стигнал при задълбочен и
обстоен анализ на доказателствата,че не се установява извършването на неоснователни
действия или бездействие от страна на ответника, с които да пречи на ищците да
упражняват правото си на собственост.
Във връзка с претенцията по чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД
пред въззивната инстанция е изготвена СТЕ и са разпитани двама свидетели.По
този иск районният съд е изложил мотиви,че липсва един от кумулативно дадените елементи от
ФС на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД,а именно- противоправно поведение от страна на ответника (чрез негови представители или служители),което
обуславя неоснователност на претенцията.Този извод се споделя и от настоящата
инстанция,поради което настоящата инстанция не обсъжда събраните във връзка
с тази претенция доказателства.
Пловдивският окръжен съд намира,че
първостепенния съд е стигнал до
правилни и законосъобразни изводи
след подробна обосновка на събраните по делото доказателства,поради което
напълно споделя изложените в атакуваното решение мотиви и на осн.чл.272 от ГПК
препраща към тях.
Разноски:
С оглед изхода на
делото разноски на жалбоподателите не се дължат.Въззиваемата страна има право на разноски пред въззивната
инстанция,като е представила доказателства за
направени такива в размер на 600лв.за адв.възнаграждение-договор за правна
защита и съдействие.Представен е и списък на разноските.Ето защо следва да
бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят сумата от 600лв.на въззиваемата
страна за разноски за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 306/30.01.17г.на ПдРС,3-ти гр.с.,постановено по
гр.д.№ 8067/15г.
ОСЪЖДА Д.Т.Т.,ЕГН ********** и А.Т.Т.,ЕГН ********** да
заплатят на «Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД», със седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Иван Вазов № 25,БУЛСТАТ ********* сумата
от 600 (шестотин)лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: