РЕШЕНИЕ
№…………/01.07.2020
г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично съдебно
заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ
: АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдия Маджев т.д. № 735 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК:
Образувано
е по подадена пред СГС искова молба с вх. номер 54611 от 22.04.2019 г., въз
основа на която ищецът – Ц.В.М., с ЕГН **********, в качеството си на избран
постоянен синдик на „М.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ******* е предявил срещу
1./ „М.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, 2./ И.Д.Н., ЕГН **********,***, и 3./ Р.Й.Н., ЕГН **********,***
искове съединени при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно
съединяване, както следва : с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за
обявяване относителна недействителност по отношение кредиторите на „М.“ ЕООД –
в несъстоятелност, ЕИК ******* на извършената с нотариален акт № 60/22.04.2014
г. замяна на недвижими имоти, по силата на която И.Д.Н., ЕГН ********** и Р.Й.Н.,
ЕГН ********** са придобили в собственост, както следва : Апартамент № 2 /две/,
с идентификатор 68134..4089.99.5.2, находящ се в гр.
София, р-н „Младост“, ж.к. „Младост – 4“, в пететажна сграда с
идентификатор 68134..4089.99.5 на блок №***,
в сграда построена от ЖСК Б., вход 1 /едно/, на 1 /първи/ 2 /втори/ пореден
надземен етаж, кота + 3,40 м., със застроена площ на
жилището от 73,32 кв.м., състоящо се от входно преддверие, кухня, трапезария с
всекидневна, една спалня, баня с тоалетна и два балкона, при съседи съгласно
документ за собственост : изток – апартамент № 1, запад – двор, север – двор,
юг – апартамент № 3 и общ коридор и при съседи с посочени идентификатори : на
същия етаж : 68134..4089.99.5.3, 68134..4089.99.5.40, над обекта : 68134..4089.99.5.9, заедно с
Мазе № 05 в сутерена на сградата, кота – 2,50 м., със
застроена площ 3,61 кв.м., при съседи : изток – коридор, запад – гараж № 2, север – мазе № 10, мазе № 09 и мазе № 08 и юг – мазе № 04, заедно с 2,54 %, или
изразени в площи 10,78 кв.м. идеални части от общите части на сградата, заедно
с 2,41 % идеални части от правото на строеж върху дворното място, съставляващо
поземлен имот с идентификатор 68134..4089.99 целият с площ от 8000 кв.м.,
съставляващ урегулиран поземлен имот I /първи/ - за ОЖС, в квартал 9 /девет/ по
плана на гр. София, местност „Югоизточен град район 4 /четири, /Младост 4“/ при
съседи : бул. „Йордан Милев“, УПИ II, УПИ I, и бл. № 415, и с правно основание
чл. 649, ал. 2 ТЗ да се постанови осъждане на ответните страни – И.Д.Н.,
ЕГН ********** и Р.Й.Н., ЕГН ********** да върне в масата на несъстоятелността
на „М.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ******* горепосочения недвижим имот.
В
исковата молба ищецът твърди, че с Решение № 856 от 27.04.2018 г., постановено
по т.д. № 2135/2015 г. по описа на СГС, ТО, 1 с-в е обявена
неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност по отношение
на търговско дружество „М.“ ЕООД, с начална дата на неплатежоспособността –
31.12.2016 г. Посоченото решение в частта му относно определената начална дата
на неплатежоспособността е предмет на обжалване пред САС, като е поддържано, че
правилната такава е 31.12.2012 г., или евентуално 31.12.2013 г. Поддържа се, че
22.04.2014 г. „М.“ ЕООД /н./ е сключило договор за замяна с ответните страни – И.
и Р.Н., прехвърляйки им правото на собственост върху недвижим имот –
Апартамент № 2 /конкретизиран с
индивидуализиращите си белези в ИМ/, като в замяна на това „М.“ ЕООД /н./ е
придобили от насрещните по замяната страни право на собственост върху 3/48
идеални части от недвижим имот съставляващ : дворно място с площ от 1 120
кв.м., находящо се в гр. София /конкретизиран с
индивидуализиращите си белези в ИМ/. Прави се твърдение, че данъчната оценка на
имота прехвърлян от дружеството по визираната сделка е възлизала на сумата от 53 228,90 лв., а тази на
придобитите от него в замяна идеални части от дворно място на сумата от 4
424,00 лв. Поддържа се, че извършената сделка уврежда интересите на кредиторите
на масата на несъстоятелността на „М.“ ЕООД /н./, тъй като е налице съществен
дисбаланс в стойността на разменените между страните по нея престации.
Синдикът-ищец настоява за това, че ако претенцията за относителна
недействителност на сделката бъде уважена от съда, то ответните страни трябва
да бъдат осъдени да предадат на масата на несъстоятелността владението върху
получения от тях по договора за замяна имот -
Апартамент № 2, като впоследствие
този актив след осребряването му да послужи за справедливото удовлетворяване на
кредиторите по делото.
С
определение от 27.08.2019 г. настоящият съдебен състав е прекратил
производството по търг. дело № 735/2019 г. образувано и водено по описа на
СГС-ТО, VI-2 състав, в частта му с която от Ц.В.М., в качеството му на
постоянен синдик на „М.“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу ответника – И.Д.Н., ЕГН
********** са предявени за разглеждане искове с правно основание чл. 647, ал.
1, т. 3 ТЗ и с правно основание чл. 108 ЗС, във връзка с чл. 649, ал. 2 ТЗ.
С
определение от 03.10.2019 г. сезираният съд е конституирал по търг. дело №
735/2019 г. образувано и водено по описа на СГС-ТО, VI-2 състав в качеството им
на ответни страни /наред с „М.“ ЕООД /в
несъстоятелност/ и Р.Й.Н./ - Д.И.Н., ЕГН ********** и П.И.Н., ЕГН **********.
На
основание чл. 367 ГПК на 27.08.2019 г. от ответника - Р.Й.Н., чрез адвокат Х., а на 24.10.2019 г.
и от ответните страни – П. и Д.Н., пак чрез пълномощник - Х. са подадени
писмени отговори по ИМ, посредством които същите са изразили становището си по
предявените от синдика искове. Относно иска с квалификация чл. 647, ал. 1, т. 3 ГПК е посочено, че същия е допустим, но изцяло неоснователен. Сочи се, че при
сключения договор за замяна няма съществено разминаване в стойността на
даденото и полученото имущество по нея. Пояснява се, че придобития имот –
апартамент към датата на сделката и предаването му е бил без изпълнена замазка,
липсвали са врати, без подови настилки, без фаянс, теракот,
мивка и моноблок. Освен това с предварителен договор
от 08.05.2012 г. Р.Н. и нейния съпруг в качеството им на първи заменители и „М.“
ЕООД /несъстоятелността/ в качеството му
на втори заменител са поели насрещни задължения за бъдещо прехвърляне на
притежавани от тях имоти, както следва първите заменители са се обвързали с това
да прехвърлят на втория такъв : правото
си на собственост върху 3/48 идеални части от недвижим имот съставляващ :
дворно място с площ от 1 120 кв.м. и правото си на собственост върху Апартамент
№ 16, изграждащ се в сграда Запад, на адрес – гр. София, р-н „Триадица“,
местност „Манастирски ливади – изток“, като в замяна на това втория заменител
се е съгласил да им прехвърли в собственост притежавания от него -
Апартамент № 2, разположен в гр. София,
ж.к. „Младост 4“. Окончателният договор за замяна в съответната нотариална
форма било уговорено да се сключи на 31.08.2012 г. Предвид това, че страните не
могли да изпълнят задълженията си в посочения срок същия бил предмет на
предоговаряне, като това ставало чрез подписването на анекси. Така след
трикратно продължаване на срока, същия бил фиксиран на 01.10.2013 г. В деня на
сключването на окончателния договор – 01.10.2013 г. се поддържа страните да са
подписали четвърти анекс към предварителния договор, където са отразени
обективните причини, които са възпрепятствали първите заменители да прехвърлят
апартамент № 16 на вторият заменител. Целейки да изпълнят макар и частично
ангажиментите си по предварителния договор страните се съгласили, че ще се
сключи окончателен договор за замяна с предмет посочен в нотариалния акт от
22.04.2014 г. В чл. 5 от анекса
заменителите изрично били постигнали договорка, че с подписването на договора
за замяна в съответната нотариална форма, анекс 5 от 22.04.2014 г., както и
след прехвърлянето на апартамент 16 няма да имат взаимни претенции един към
друг. Така на 07.04.2015 г. Р.Н. и нейния съпруг са изпълнили и другата част от
задължението си по предварителния договор за замяна, прехвърляйки на „М.“ ЕООД
собствеността върху апартамент № 16, като макар изповяданата сделка да била
покупко-продажба, действителната воля на страните била да се сключи договор за
замяна с цел изпълнение на остатъчното задължение по предварителния договор и
анексите към него. Това означавало, че с така прехвърлените в полза на „М.“
ЕООД, Р.Н. и нейния съпруг са изпълнили изцяло задължението им поето по
предварителния договор от 08.05.2012 г. Отбелязва се и това, че „М.“ ЕООД не е
заплащало в тяхна полза продажната цена по договора за продажба от 2015 г.,
респективно продавачите не са претендирали такава, защото волята на страните по
тази сделка е била привидна, защото прикрива договор за прехвърляне на
собственост върху недвижим имот в изпълнение на задължение на Р. и И.Н., което
е било поето по силата на предварителен договор за замяна 08.05.2012 г. и анекс
от 22.04.2014 г. Фактическата обстановка
се обогатява и с твърдението, че към датата на договора за замяна 22.04.2014 г.
„М.“ ЕООД освен 3/48 идеални части от недвижим имот е станал титуляр и на
правото на изграждане на обекти съгласно одобрения ПУП за застрояване в
описания недвижим имот, издаденото разрешение за строеж и одобрените
инвестиционни проекти. Предвид това обявеното за неплатежоспособно - „М.“ ЕООД
към момента на сключване на атакуваната сделка не е дало нещо повече от това
което е получил от Р. и И.Н. на 22.04.2014 г., и впоследствие на 07.04.2015 г.
На самостоятелно основание срещу основателността на иска се противопоставя и
възражение, че няма доказване на другия елемент от субективното право на
относителна отмяна на сделката, а именно началната дата на
неплатежоспособност на „М.“ ЕООД е
31.12.2016 г., а оспорваната от синдика сделка е сключена към момент предхождащ
тази дата, което осуетява възможността тази сделка да се обяви за относително
недействителна спрямо кредиторите на масата. Относно иска за предаване на
владението върху Апартамент № 2,
разположен в гр. София, ж.к. „Младост 4“ в полза на масата на несъстоятелността
се сочи, че същия е недопустим, защото масата на несъстоятелността не е субект
на правото, което означава, че няма как да се постигне подобен резултат, тъй
като несъществуващ правен субект не може да получи владението върху недвижимия
имот. Ако съдът сметне, че така предявения иск е допустим, то същия се опонира
по неговата основателност, тъй като при липса на доказана претенция по чл. 647,
ал. 1, т. 3 ТЗ няма как да се уважи такава по обусловения иск за предаване
владението върху съответния имот предмет на оспорваната сделка.
С допълнителна ИМ от 29.11.2019 г.
синдикът-ищец на основание чл. 372 ГПК е пояснил и допълнил първоначалната си
такава, като е изразил и позиция по наведените от ответните страни оспорвания с
техните отговори. Относно началната дата на неплатежоспособност е добавено
обстоятелството, че решението на СГС е било потвърдено от страна на АС-София,
но решението на АС – София било обжалвано пред ВКС, като по касационния контрол
все още нямало резултат. Това означавало, че липсвала стабилизация на датата на
неплатежоспособност, като по този въпрос би могло да е налице различно
разрешение – определяне на друга по-ранна дата на неплатежоспособност и така
атакуваната сделка би попаднала в подозрителния период. Продължава да се
поддържа, че сключената сделка очевидно увреждала масата на несъстоятелността
на дружеството и това било така, защото нееквивалентността на разменените престации по нея била отчетлива. Касаело се за разлика в
десет пъти по висока стойност на даденото от дружеството имущество. Правата и
предметът на сделките датиращи към етапи от време преди оспорваната такава,
нямали никакво значение за спорното субективно право упражнено в настоящия
процес, тъй като те не се отнасят до еквивалентността на размененото по
договора за замяна сключен през 2014 г. и не обвързват по какъвто и да е било
начин несъстоятелния длъжник. Отбелязва се, че договорът за продажба от 2015 г.
не е част от предмета на разглеждания правен спор, като същия не трябва да бъде
кредитиран от съда, защото не установява факти с правно значение по защитаваното
право. Подчертава се, че съдебната практика също е ориентирана към това, че
изследването на въпроса за нееквивалентността на размененото се свежда само до
даденото по конкретната сделка. В този смисъл нямало обвързващо значение, каква
е била волята на страните при встъпването им в правоотношения по други сделки,
като техния ефект да се прехвърля и зачита в отношенията им по атакуваната
сделка.
Чрез
допълнителен отговор подаден в срока по чл. 373 ГПК ответните страни Р., П. и Д.Н.,
чрез пълномощника им – адвокат Х. са изразили позиция по изложеното от ищеца в
допълнителната му искова молба. Най-напред относно предявения с допълнителната
ИМ изцяло нов иск по чл. 135 ЗЗД при условията на евентуалност се изтъква, че
нормата на чл. 372, ал. 2 ГПК не допуска подобно процесуално действие, защото в
случая се касае не до изменение на предявен в производството иск, а до
предявяването на изцяло нов незаявен до момента иск. Коментираният иск бил
недопустим и на друго основание, а именно към момента на неговото предявяване
бил изтекъл установеният в чл. 649, ал. 1 ТЗ – 1-годишен срок отброяван от
момента на откриване на производството по несъстоятелност. Ако съдът все пак приеме за разглеждане този
нов иск, ответните страни опонират, че същия е неоснователен, тъй като е
погасен по давност – атакуваната сделка била извършена на 22.04.2014 г., а
искът по чл. 135 ЗЗД бил предявен след 22.04.2019 г. Нямало и изискуемото по
отношение на третото лице по сделката знание за увреждане. По основателността на
предявения иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ ответните страни настояват, че
предприетото от тяхна страна доказване чрез ангажираните към първоначалния
отговор писмени доказателства е съответно на спорното обстоятелство – дали при
извършването на възмездната сделка с дата – 22.04.2014 г. даденото надхвърля
значително по стойност полученото. Наличието на този елемент било изрично
оспорено, поради което се извършвало и съответното насрещно доказване. Допълва
се, че когато се преценява, дали сделката попада в обхвата на чл. 647, ал. 1,
т. 3 ТЗ съдът не се ограничавал до изследване волята на страните само по
конкретния оспорван договор, а напротив трябвало да установява тази воля и в
други отнасящи се до този договор материални изявления на страните, вкл. и сделката
от 2015 г., която била предназначена да изпълни в цялост предварителния договор
за замяна сключен между страните. Изцяло се поддържат доводите за
неоснователност на предявения обусловен иск по чл. 108 ЗС, които са изказани в
първоначалния отговор депозиран от ответните страни.
Съдът, след като прецени
събраните по делото и относими към спора
доказателства и след като обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е
представен и приет за писмено доказателство Нотариален акт за замяна на
недвижими имоти с № 60/22.04.2014 г., като посредством същия се установява, че
е бил сключен договор за замяна на недвижими имоти, по силата на която сделка страните
- И.Д.Н., ЕГН ********** и Р.Й.Н., ЕГН ********** са придобили в собственост от
„М.“ ЕООД, както следва : Апартамент № 2 /две/, с идентификатор
68134..4089.99.5.2, находящ се в гр. София, р-н
„Младост“, ж.к. „Младост – 4“, в пететажна сграда с идентификатор 68134..4089.99.5 на блок №***, в сграда
построена от ЖСК Б., вход 1 /едно/, на 1 /първи/ 2 /втори/ пореден надземен
етаж, кота + 3,40 м., със застроена площ на жилището
от 73,32 кв.м., състоящо се от входно преддверие, кухня, трапезария с
всекидневна, една спалня, баня с тоалетна и два балкона, при съседи съгласно
документ за собственост : изток – апартамент № 1, запад – двор, север – двор,
юг – апартамент № 3 и общ коридор и при съседи с посочени идентификатори : на
същия етаж : 68134..4089.99.5.3, 68134..4089.99.5.40, над обекта : 68134..4089.99.5.9, заедно с
Мазе № 05 в сутерена на сградата, кота – 2,50 м., със
застроена площ 3,61 кв.м., при съседи : изток – коридор, запад – гараж № 2, север – мазе № 10, мазе № 09 и мазе № 08 и юг – мазе № 04, заедно с 2,54 %, или
изразени в площи 10,78 кв.м. идеални части от общите части на сградата, заедно
с 2,41 % идеални части от правото на строеж върху дворното място, съставляващо
поземлен имот с идентификатор 68134..4089.99 целият с площ от 8000 кв.м.,
съставляващ урегулиран поземлен имот I /първи/ - за ОЖС, в квартал 9 /девет/ по
плана на гр. София, местност „Югоизточен град район 4 /четири, /Младост 4“/ при
съседи : бул. „*****“, УПИ II, УПИ I, и бл. № 415, съответно „М.“ ЕООД е
придобил в собственост, като насрещна престация по
замяната от И.Д.Н., ЕГН ********** и Р.Й.Н.,
ЕГН ********** собствените им 3/48 идеални части от ДВОРНО МЯСТО, намиращо се в
гр. София, р-н „Триадица“, ж.к. „Манастирски ливади“, цялото с площ от
1 120 кв.м., съставляващо ПИ № 118, за който имот в съсобственост е
отреден урегулиран поземлен имот V-115, 116, 117,
117А, 118 целият с площ от 3 074 кв.м. попадащ в кв. 10 по плана на гр.
София, местност „Манастирски ливади – изток“, при съседи съгласно документ за
собственост на имот 118 : К.Г.В., С.В.Б., братя Т., общинска ливада, и при съседи
съгласно приложена скица : улица, УПИ VIII-968, улица,
ПИ № 117 А и ПИ № 117, и при съседи на УПИ : улица, УПИ VIII-968, улица, УПИ XVII-09
и ПИ № 114.
С решение № 856 от
27.04.2018 г., постановено по т.д. № 2135/2015 г. по описа на Софийски градски
съд, ТО, IV – 1-ви състав, е обявена неплатежоспособността
на търговско дружество „М.“ ЕООД, като е определена и началната ѝ дата –
31.12.2016 г. и по отношение на дружеството е открито производство по
несъстоятелност. Посоченото решение в частта му отнасяща се до възприетата
начална дата на неплатежоспособността е придобило стабилитет, считано от
27.03.2020 г., когато със свое определение състав на ВКС не е допуснал
касационно обжалване на решение от 12.07.2019 г., което е постановено по в.т.д.
№6245/2018 г. по описа на САС. Следователно с влязло
в сила решение датата на неплатежоспособността на търговско дружество - „М.“ ЕООД е определена на 31.12.2016 г.
От взелите участие в
производството ответни страни –Н. също са ангажирани редица писмени
доказателства /приложени от лист 73 до лист 189 по делото/, с чието представяне
се цели обосноваване на извод у решаващия състав, че даденото по договора за
замяна имущество срещу получения в собственост недвижим имот не се разминава
съществено като паричен еквивалент.
С решение № 1608 от
16.09.2016 г. на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1
ТЗ е постановено спиране на производството по несъстоятелност поради липсата на
средства за покриване на разноските.
С решение № 2028 от
27.10.2017 г. след внасяне на необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл. 629б ТЗ на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ производството по
несъстоятелност е възобновено.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
По предявения обуславящ иск с правно основание
чл. 647,
ал. 1, т. 3 ТЗ :
Съдът е сезиран с конститутивен иск при квалификацията на чл. 647, ал. 1, т.
3 ТЗ, предявен от ищеца Ц.В.М., в качеството му на синдик на „М.“ ЕООД /в
несъстоятелност/, за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на договор за замяна на недвижими имоти, инкорпориран в
нотариален акт № 60/22.04.2014 г., по описа на нотариус-И. Д., с рег. № 039 по
Регистъра на НК.
Съгласно чл. 647,
ал. 1, т. 3 ТЗ, в редакцията на разпоредбата след изменението с ДВ. бр. 20 от
28.02.2013 г., приложима към всички сделки, които към момента на влизане в сила
на изменението не са били предмет на вече приключило производство по чл. 647 ТЗ, предвид § 14, ал. 1 вр. с § 9 ЗИД на ТЗ, за
недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността може да бъде
обявена възмездна сделка, сключена след началната дата на
неплатежоспособността, и в двугодишен срок преди подаване на молбата за
откриване на производството по несъстоятелност, при която даденото значително
надхвърля по стойност полученото. В този смисъл основателността на поставения
за разглеждане отменителен иск предполага в
двугодишен срок преди подаването на молбата по чл. 625 ТЗ, но не преди началната
дата на неплатежоспособността длъжникът, по отношение на когото е открито
производството по несъстоятелност, да е сключил възмездна сделка, по която
даденото от него значително да надхвърля по стойност полученото.
Прегледът на
предпоставките заложени като необходими в очертания фактически състав показва,
че в разглеждания от настоящия състав казус не е реализирана една от
фундаменталните предпоставки необходими за уважаване на иск от кръга на
уредените в чл. 647 ТЗ, а именно датата на неплатежоспособността на страната
спрямо която е открито производство по несъстоятелност да предшества момента на
сключване на атакуваната сделка. В случая атакувания от синдика договор за
замяна е сключен на 22.04.2014 г. в установената от ЗС форма за действителност
– нотариален акт, което несъмнено означава, че фактическия състав по
сключването на тази правна сделка е завършил далеч преди възприетата с влязло в
сила решение дата на неплатежоспособността на „М.“ ЕООД – 31.12.2016 г.
Осъществената съпоставка дава категорично основание на съдебния състав да
формира решаващия извод, че заявения за разглеждане иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ се явява недоказан, което предполага неговото отхвърляне. Констатираното
отсъствие на една от необходимите материални предпоставки за възникване на
преобразуващото право на относителна недействителност в полза на кредиторите на
масата на несъстоятелността на „М.“ ЕООД прави напълно безпредметно и лишено от
необходимост пристъпването към изследване на останалите изтъкнати по-горе елементи
от фактическия състав на заявения за разглеждане иск и най-вече този свързан с
обстоятелство, че даденото по сделката трябва значително да надхвърля по
стойност полученото от дружеството, което по-късно е обявено за
неплатежоспособно.
Предвид очертаната
неоснователност на обуславящия иск по 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, то неоснователен се
явява и предявения за разглеждане обусловен иск по чл. 108 ЗС за връщане в
масата на несъстоятелността на „М.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ******* на горепосочения
недвижим имот-апартамент предмет на оспорвания договор за замяна от 22.04.2014
г.
По разноските:
С оглед крайния
изход на делото и това, че от страна на ответника – Р.Н., чрез процесуалния й
представител – адвокат Х., е заявено своевременно искане за присъждане на
направените по делото разноски, такива ѝ се следват. Доказаха се реално
заплатени от тази страна разходи за провеждане на защитата по делото в размер
на сумата от 2 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
полза на процесуалния представител – адвокат Х.. Реалното извършване на
разноските за адвокат се установява от съдържанието на представения по делото
договор за правна защита и съдействие от 19.08.2019 г. /лист 191 от делото/,
където е изрично записано, че уговореното възнаграждение е платено, като
отразяването в този договор служи за разписка. На основание чл. 78, ал. ГПК от
процесуалния представител на ищеца е направено възражение за прекомерност на
заявения за присъждане адвокатски хонорар, като се настоява за неговото
редуциране. Настоящият състав намира, че така упражненото възражение е
основателно. Цената на иска е равна на ¼ от данъчната оценка на имота по
договора за замяна, чиято относителна недействителност се иска да бъде обявена,
или /¼ от 53 228,90 лв./ - 13 329,50 лв. Според чл. 7, ал. 2,
т. 7 НМРАВ от 2004 г. минималното възнаграждение, което клиент може да договори
с ангажиран от него адвокат за представителство в исков процес по гр. дело при
посочения материален интерес възлиза на сумата от 929,89 лв. Съобразявайки, че
разгледания правен спор не се отличава с някаква съществена правна или
фактическа сложност настоящия съдебен състав, счита че ищеца следва да репарира
заплатеното от ответната страна – Н. адвокатско възнаграждение до размер не по
– висок от 1 100 лв. Спорът е приключил в пределите на едно съдебно
заседание без ангажирането на съществен обем от доказателства във връзка с
доказването, респективно опровергаването в съществуването на спорното
материално право, което е предмет на защита в настоящия процес.
Предвид правилото на
чл. 649, ал. 6 ТЗ държавната такса за разгледаните два иска не се събира
предварително, като в зависимост от изхода на спора се събира или от осъдената
страна, в случай, че иска е уважен, респективно от масата на несъстоятелността
ако искът бъде отхвърлен. В случая извода е за отхвърляне на исковете, поради
което следващата се държавна такса за тяхното разглеждане подлежи на понасяне
от масата на несъстоятелността. Изчисляването на същата трябва да се подчини
при прилагане правилото да се съобрази данъчната оценка на имота предмет на
замяната, която се атакува безуспешно от синдика, доколкото при евентуално
позитивно решение именно актив при посочената стойност би бил върнат в масата на
несъстоятелността. Така размерът на таксата съдът определя на сумата от 532,29 лв.,
като същата следва да се присъди в полза на бюджета на съда, респективно да се
събере от масата на несъстоятелността на „М.“ ЕООД – в несъстоятелност.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.В.М., с ЕГН **********,
действащ в качеството му на избран постоянен синдик на „М.“ ЕООД – в
несъстоятелност, ЕИК *******, срещу „М.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, Р.Й.Н., ЕГН **********,***, Д.И.Н., с
ЕГН **********, с постоянен адрес ***4 и П.И.Н., с ЕГН **********, с постоянен
адрес ***4 искове съединени при условията на обективно кумулативно и пасивно
субективно съединяване, както следва : с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване относителна недействителност по отношение кредиторите на „М.“
ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ******* на извършената с нотариален акт №
60/22.04.2014 г. замяна на недвижими имоти, по силата на която И.Д.Н., ЕГН **********
и Р.Й.Н., ЕГН ********** са придобили в собственост, както следва : Апартамент
№ 2 /две/, с идентификатор 68134..4089.99.5.2, находящ
се в гр. София, р-н „Младост“, ж.к. „*****“, в пететажна сграда с
идентификатор 68134..4089.99.5 на блок №***,
в сграда построена от ЖСК Б., вход 1 /едно/, на 1 /първи/ 2 /втори/ пореден
надземен етаж, кота + 3,40 м., със застроена площ на
жилището от 73,32 кв.м., състоящо се от входно преддверие, кухня, трапезария с
всекидневна, една спалня, баня с тоалетна и два балкона, при съседи съгласно
документ за собственост : изток – апартамент № 1, запад – двор, север – двор,
юг – апартамент № 3 и общ коридор и при съседи с посочени идентификатори : на
същия етаж : 68134..4089.99.5.3, 68134..4089.99.5.40, над обекта : 68134..4089.99.5.9, заедно с
Мазе № 05 в сутерена на сградата, кота – 2,50 м., със
застроена площ 3,61 кв.м., при съседи : изток – коридор, запад – гараж № 2, север – мазе № 10, мазе № 09 и мазе № 08 и юг – мазе № 04, заедно с 2,54 %, или
изразени в площи 10,78 кв.м. идеални части от общите части на сградата, заедно
с 2,41 % идеални части от правото на строеж върху дворното място, съставляващо
поземлен имот с идентификатор 68134..4089.99 целият с площ от 8000 кв.м.,
съставляващ урегулиран поземлен имот I /първи/ - за ОЖС, в квартал 9 /девет/ по
плана на гр. София, местност „Югоизточен град район 4 /четири, /Младост 4“/ при
съседи : бул. „Йордан Милев“, УПИ II, УПИ I, и бл. № 415, и с правно основание
чл. 649, ал. 2 ТЗ да се постанови осъждане на ответните страни – И.Д.Н.,
ЕГН ********** и Р.Й.Н., ЕГН ********** да върне в масата на несъстоятелността
на „М.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ******* горепосочения недвижим имот.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
във връзка с чл. 620, ал. 7 ТЗ „М.“ ЕООД
– в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Р.Й.Н., ЕГН **********,***,
сума в размер на 1 100 лв., представляваща направени разноски по делото, които
следва да се съберат от масата на несъстоятелността на „М.“ ЕООД – в
несъстоятелност.
ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ
„М.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата в размер от 532,29 лв.,
представляваща дължима държавна такса за разглеждане на иска, която сума следва
да се събере от масата на несъстоятелността на „М.“ ЕООД – в несъстоятелност
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :