№ 24716
гр. София, 13.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20221110116408 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 000 лв.,
представляваща главница по договор за кредит max_500022359 от 16.10.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.01.2021 г. до
окончателното плащане, както и 169,96 лв., представляваща договорна лихва за периода от
10.11.2019 г. до 10.09.2020 г., за които суми по ч. гр. дело № 2232/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.02.2021 г.
Ищецът „...“ ООД твърди, че между него и ответника Я. М. Г. е сключен договор за
кредит max_500022359 от 16.10.2019 г., по силата на който му е отпусната заемната сума от
1 000 лв., която е следвало да бъде върната чрез 11 броя погасителни вноски всяка в размер
от по 183,64 лв., включваща главница и възнаградителна лихва, при падеж на първата
погасителна вноска – 10.11.2019 г. и падеж на последната погасителна вноска – 10.09.2020
г., съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от същия. Поддържа, че от
страна на ответника не са извършвани никакви плащания по договора, като размерът на
общо дължимите по него суми възлиза на 2 180,04 лв., от която претендира сумата от 1 000
лв. – главница и 169,96 лв. – договорна лихва. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Я. М. Г., чрез назначения по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител – адв. В. К., е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете при твърдението, че не е доказано реалното предоставяне на заемната
сума, респ. възникването на облигационно правоотношение между него и ищеца. Поддържа,
че договорът за кредит е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй
като не е изготвен с еднакъв по вид формат и размер шрифта – не по-малък от 12. Навежда
довод за недействителност и на клаузите от договора, уреждащи размера на ГПР, поради
противоречието им с чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка посочва, че част от задълженията по
договора са таксата за бързо разглеждане по чл. 9, ал. 1 в размер на 350,11 лв., както и
1
таксата динамично плащане по чл. 9, ал. 2, които обаче не са взети предвид при изчисляване
на ГПР-то, независимо, че се дължат като част от всяка отделна вноска по погасителния
план, с което се цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага и допълнителни основания за
недействителност на самия договор поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, поради което счита, че
сумите по него са недължими. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи наличието на следните предпоставки: 1/ възникването на облигационно
правоотношение между него и ответника по силата на валиден договор за кредит
max_500022359 от 16.10.2019 г. с твърдяното съдържание; 2/ изпълнение на задължението
си за предоставяне на заемната сума, предмет на договора, в полза на ответника; 3/ валидно
постигната уговорка за връщане на кредита с надбавка лихва; 4/ настъпване на
изискуемостта на вземанията; 5/ размера на претендираните суми. При установяване на тези
обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава
оспорванията си - твърдяната недействителност на договора, евентуално на отделни негови
клаузи поради противоречието им с императивни правни норми, както и, че е погасил
задълженията си по него в случай, че твърди това, за което той не сочи доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно реалното усвояване на заемната
сума, както и относно размера на исковите суми.
Наред с посоченото, съдът следва да се произнесе и по исканията на страните и по
допускане на доказателствата.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са от значение за правилното
решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат приети.
Следва да се приложи по делото ч. гр. дело № 2232/2021 г. по описа на СРС, 79 състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.11.2023 г. от
10:20 часа, за която дата и час страните да се призоват.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. д. № 2232/2021 г. по описа на СРС, 79-ти
състав.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
2
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3