РЕШЕНИЕ
№ 1433
гр. Велико Търново, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20244110101081 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 ал.1 от
ГПК и иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за
потребителски кредит ***., по който ответникът «*** е кредитор, а ищецът-
кредитополучател, който договор е сключен в съответствие със Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. Ищецът твърди ,че договорът за кредит е за сумата 900 лв.,
при ГЛП 47% и ГПР 58,27%. Ищецът твърди, че договорът за кредит е недействителен
поради нарушение на разпоредби на ЗПК и ЗЗП, по съображения изложени в исковата
молба. Ищецът заявява, че платил по договора за кредит сумата 345,91лв., която счита, че е
недължимо платена. Ищецът отправя искане съдът да прогласи за недействителен договор за
потребителски кредит №905534/01.08.2023г., сключен между него и ответника, поради
нарушение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, а в условие на евентуалност да признае за установи,
че клаузите на чл.3.2 ал.6 от договора за кредит относно ГЛП и чл.18 от договора за
потребителски кредит относно посочената в него неустойка са нищожни. Ищецът отправя
искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 345,91лв., представляваща
недължимо платена сума по договора за кредит. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва сключването на договора за кредит, но
оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора и твърди, че сочените от
ищеца клаузи от договора са действителни и не противоречат на изискванията на закона.
Твърди, че ищецът е направил плащане по договора за кредит в размер на 1154,44лв. и
според ответника сумата не е получена от него без основание. Моли за отхвърляне на
исковите претенции. Претендира разноски.
С протоколно определение от 21.06.2024г., съдът, по искане на ищеца, е допуснал
изменение на иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД, чрез намаляване на исковата претенция от 345,91лв.
на 251,44лв.
1
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 01.08.2023г. между ищеца Г. Й. К. и ответника „**** е сключен договор за
потребителски кредит *** по силата на който кредитодателят „Кредирект“ предоставя на
ищеца кредит в размер на 900 лв., при лихвен процент 47% и ГПР 58,27%. Съгласно чл.3 от
договора, кредитополучателят следва да върне главницата и да заплати лихвите по кредита
на дванадесет погасителни вноски, както следва: три вноски по 35,25лв. и 9 вноски по
120,58лв., като последната е с падеж 01.08.2024г.
В чл.6 ал.1 от договора за потребителски кредит е посочено, че в срок до два дни,
считано от сключване на договор, заемателят се задължава да предостави обезпечение, а
именно: или безусловна банкова гаранция, или поръчителство на едно или две физически
лица, които да отговарят кумулативно на посочените в цитираната разпоредба условия, като
при неизпълнение на т.6. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
1114,94лв., Начислената неустойка може да се заплаща разсрочено.
Съгласно чл.3.10 от договора, общата сума, дължима от кредитополучателя по
договора за кредит е в размер на 1190,97 лв.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че разходите в калкулацията на ГПР по процесния договор за кредит включват
уговорената между страните възнаградителна лихва. Вещото лице е посочило, че по
договора за потребителски кредит на 15.09.2023г. е платена сума в размер на 1151,44 лв.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че
между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 905534 от 01.08.2023 г., по
силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 900 лв.,
като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва
на дванадесет погасителни вноски, в срок до 01.08.2024г.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК,
съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК.
2
Твърденията на ищеца за недействителност на договора за кредит поради нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, съдът намира за основателни.
От анализа на клаузите, с които е уговорена неустойка при непредоставяне на
обезпечение след отпускане на кредита, се достига до извод, че с нея се цели прехвърляне на
риска от неизпълнение на задължението на кредитора преди отпускане на кредита да
прецени платежоспособността на длъжника и да поиска обезпечение. Поради това
неизпълнението на задължението на длъжника да предостави исканото обезпечение не води
до възникване на вреди за кредитора по смисъла на чл. 92 от ЗЗД като последният не може
да черпи права от собственото си неизпълнение и да начислява допълнителни разходи към
погасителните вноски по договора за кредит. Липсата на реални вреди от непредоставянето
на обезпечение свидетелства, че с неустойката се цели заобикаляне на изискването на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК като се прикрие включването на допълнително възнаграждение във връзка с
предоставяне на кредита, постъпващо като печалба в полза на кредитора, поради което и на
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузите, с които същата е уговорена са нищожни.
Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1
от ЗПК за определянето на ГПР в договорите по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това води
до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, като кредитополучателят
следва да върне само чистата стойност на кредита, без начислените лихви.
С оглед гореизложеното съдът намира иска за признаване на недействителен на
основание чл.22 от ЗПК на договор за за потребителски кредит № 905534 от 01.08.2023 г за
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения в
условие на евентуалност иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл.18 ал.1 от
договора за кредит и клаузата на чл.3 ал.2 т.6 от договора.
По иска по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Съдът прие за недействителен на основание чл.22 от ЗПК процесния договор за
кредит, поради което ищецът дължи плащане само на чистата стойност на кредита, а именно
900лв.
В случая, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
ищецът е направил плащания по договора за кредит в размер на общо 1151,44 лв., от която
сума след като се приспадне главницата в размер на 900лв. , остатъка от 251,44лв. се явява
недължимо платена сума.
С оглед изложеното искът по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е основателен и доказан за пълния
претендиран размер след изменението на иска, а именно за сумата 251,44лв.
По разноските:
Ищецът е направил разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 200лв. При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
3
ищеца направените по делото разноски в размер на 200лв. за възнаграждение за вещо лице.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото ищецът е бил освободен от заплащане на
държавна такса по делото, с оглед изхода на спора и уважаване на двата предявени иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Велико Търново
сумата в размер на 100 лева – представляваща държавна такса по уважените искове с правно
основание чл. 124 ал.1 от ГПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
От пълномощника на ищеца своевременно е поискано присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна
правна помощ на ищеца, като видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие е договорено оказване на адвокатска помощ и съдействие безплатно, при
условията на чл.38 от Закона за адвокатурата. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в
посочената хипотеза адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя
от съда, в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В случая и при съобразяване на материалния интерес по
делото, възнаграждението следва да бъде определено по чл.7, ал.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като изчислено
съобразно посочената разпоредба възлиза на сумата 400 лв. С оглед изхода на делото и на
основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на
адвокат М. В. М., пълномощник на ищеца Г. Й. К..
Ответникът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не
следва да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Г. Й. К. с ЕГН
********** , с настоящ адрес **** и „*****, че договор за потребителски кредит***, е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК вр чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК вр. чл.26 ал.1 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА „*****да заплати на Г. Й. К. с ЕГН ********** , с настоящ адрес гр.
****** сумата в размер на 251,44 лв. /двеста петдесет и един лева и четиридесет и четири
стотинки/, представляваща представляваща платена без основание сума по договор за
потребителски кредит №905534 от 01.08.2023г.
ОСЪЖДА ****** да заплати на Г. Й. К. с ЕГН ********** , с настоящ адрес
г**** сумата в размер на 200 лв. /двеста лева/, представляваща разноски за възнаграждение
за вещо лице.
4
ОСЪЖДА „*****, да заплати на адв. М. В. М., с личен адвокатски номер**** сумата
в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.
ОСЪЖДА ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – Велико Търново държавна такса по исковете в размер на общо 100 лв. /сто
лева/, както и 5 лв. /пет лева/за държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5