РЕШЕНИЕ
№ 1986
гр. Бургас, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Димитър П. С.
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. С. Гражданско дело №
20242120104727 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от Кодекса
на труда.
Производството е образувано по подадена искова молба от Р. А. Ф. с
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ***, със съдебен адрес гр.
Бургас, ** - адвокат Г. С. от БАК, срещу „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“ ЕАД с ЕИК *********,
представляван от изпълнителния директор Петя Иванова Диновска.
В исковата молба се твърди, че с трудов договор от 20.12.2021 г. ищецът
бил назначен на работа при ответника на длъжност „лекар, началник на
„Второ отделение по гръдна хирургия““ с месторабота „Многопрофилна
болница за активно лечение „Сърце и мозък“ ЕАД – гр. Бургас. На 27.03.2023
г. трудовото правоотношение на ищеца с ответника било прекратено, поради
дисциплинарното му уволнение, извършено със Заповед №332 от 27.03.2023 г.
на изпълнителния директор на ответното дружество. Заповедта и уволнението
били оспорени като незаконни, в резултат на което било образувано гр.д.
№2825/2023 г. по описа на БРС, който с Решение №229 от 05.02.2024 г.
признал уволнението за незаконно и го възстановил на заеманата от него
длъжност. Постановеното от БРС решение влязло в законна сила, тъй като не
било обжалвано.
Твърди, че на 26.06.2024 г. ищецът получил съобщение от Районен съд –
Бургас по гр.д.№2825/2023 г. по описа на БРС, с което му било указано, че има
право да се яви на работа за заемане на длъжността в срок от две седмици от
1
получаване на съобщението. С оглед на посоченото, ищецът уведомил
работодателя си, че на 26.06.2024 г. ще постъпи на работа в МБАЛ „Сърце и
мозък“ ЕАД на 28.06.2024 г., както и че ще носи трудовата си книжка за
оформяне на документите. Въпреки това обаче на 27.06.2024 г. на ищеца била
връчена Заповед №823 от 27.06.2024 г., издадена от проф. Т.В. в качеството му
на пълномощник на изпълнителния директор на ответника, с която на
основание чл.325, ал.1, т.2 от КТ било прекратено трудовото му
правоотношение, считано от 27.06.2024 г.
Оспорва посоченото в заповедта за уволнение, че ищецът бил уведомен
за възстановяването си на работа на 12.06.2024 г. и че срокът за явяването му
на работа изтекъл на 26.06.2024 г. Твърди, че лицето подписало заповедта не
разполага с представителна власт за това. Несъгласен с издадената заповед,
ищецът отишъл на работа на 28.06.2024 г., но не бил допуснат до работното си
място и си тръгнал.
Моли се за признаване за незаконно уволнението, извършено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ - поради неявяване в срока по чл. 345, ал. 1,
със Заповед № 823/27.06.2024 год., считано от 27.06.2024 г. и отмяна на
посочената заповед, както и за възстановяване на ищеца на заеманата от него
преди уволнението длъжност „Лекар, началник на Второ отделение по гръдна
хирургия“. Представят се доказателства. Претендират се разноските.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, с който се излага становище за неоснователност на предявените
искове.
Твърди, че с искова молба от 27.03.2024 г. ищецът по делото е предявил
срещу ответното дружество искове по чл.225, ал.1 от КТ за обезщетение за
оставане без работа за периода от 27.03.2023 г. до 27.09.2023 г. В тази молба
ищецът ясно заявил, че след уволнението му на 19.04.2023 г. сключил нов
трудов договор с УМБАЛ Дева Мария ЕООД, където работил и до момента,
тъй като не желаел да се връща на старото си работно място. Въз основа на
тази искова молба било образувано гр.д. №2458/2024 г. по описа на РС –
Бургас. Посоченото от ищеца представлявало съдебно признание на неизгоден
за него факт, направено в рамките на друго производство, което следвало да
бъде ценено по реда на чл.175 от ГПК.
Сочи, че срокът по чл.345, ал.1 от КТ тече от момента на узнаването.
Когато се установило по безсъмнен и категоричен начин, че работникът узнал
за решението в един по – ранен момент, то независимо дали е получил в
последващ момент нарочно уведомление от съда за възстановяването му на
работа, срокът, съобразно правилото на чл.8 от КТ за добросъвестно
упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на
узнаването. Развиват се подробни съображения в тази насока.
Твърди се, че ищецът несъмнено бил узнал за влизането в сила на
Решение №229 от 05.02.2024 г. по гр.д.№2825/2023 г. на РС – Бургас в един
много по – ранен момент. В другото цитирано производство, ищецът заявил,
че не желае да се връща на работа в предприятието на предходния му
2
работодател и в този смисъл нямало да се ползва от правото му да бъде
възстановен на работа. Счита, че ищецът с категоричност е бил наясно с
правото си по чл.345, ал.1 от КТ още към 19.04.2024 г., когато подал исковата
молба по гр.д.№2458/2024 г. по описа на БРС.
Излага, че в настоящия случай е налице злоупотреба с право от страна
на Р. Ф.. Към настоящия момент лицето имало ново работно място, което само
доказвала липсата на какъвто и да било правен интерес от водене на
настоящото производство извън материално облагодетелстване. На това друго
работно място той работил на основен трудов договор, което изключвала
възможността той да бъде възстановен на позицията си без това неминуемо да
доведе до прекратяване на другия му основен трудов договор.
Също така, съобщението по чл.345, ал.1 от КТ било връчено чрез
процесуалния му представител на адрес, на който се намирала неговата
адвокатска кантора. След влизане на решението в сила, пълномощията на
адвоката по делото били прекратени, поради което чрез него не можело да
бъдат връчвани съобщения до страната, нито да се презумира, че узнаването
на определен факт от адвоката, действието на което пълномощно е
прекратено, е достигнало до страната. Счита, че не е налице редовно връчване
на лицето Р. Ф. на неговия собствен постоянен или настоящ адрес, което да
удостоверява, че съобщението е получено от него.
Твърди, че лицето не се е явило с готовност да започне осъществяването
на трудовите си функции незабавно, поради което счита, че са изпълнени
изискванията на чл.345, ал.1 от КТ. Оспорва обстоятелството, че Р. Ф. не бил
допуснат от работодателя си да изпълнява работата, на която бил възстановен
по силата на влязлото в сила съдебно решение. Той не извършвал такива
опити, за да бъде допуснат. Посочва, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение била подписана с електронен подпис от редовно
упълномощен пълномощник на представляващия ответното дружество.
Моли се исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни и недоказани. Представят се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, че страните са били обвързани от трудово
правоотношение, по силата на което от ищецът доктор Р. А. Ф. е работил в
ответното лечебно заведение – МБАЛ „Сърце и мозък“ – гр. Бургас на
длъжността „лекар, началник на „Второ отделение по гръдна хирургия“.
Видно от приетите по делото писмени доказателства, считано от
28.03.2023г. с представената заповед № 322/27.03.2023г., трудовото
правоотношение на страните е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от
КТ, като на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Наказанието е наложено на основание чл.190, ал.1, т.7 от КТ за следните
нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани от работодателя като
3
сериозни : 1. неспазване на техническите и технологичните правила /по
чл.187, ал.1, т.3 КТ/; 2. уронване на доброто име на предприятието /по чл.187,
ал.1, т.8 КТ/; 3. неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закона и други нормативни /по чл.187, ал.1, т.10 от КТ/. Заповедта е основана
на фактически твърдения за допусната от ищеца лекарска грешка при
операцията на Станислав Добрев на 08.02.2023г. и за съставен от него
документ с невярно съдържание – оперативен протокол № 93/ 08.02.2023г./.
С решение №229 от 05.02.2024 г., постановено по гр.д.№825/2023 г. по
описа на РС – Бургас, съдът е признал за незаконно уволнението на Р. А. Ф. с
ЕГН ********** и е отменил заповед № 332/ 27.03.2023г. на изпълнителния
директор на МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД. Р. А. Ф. е възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност „лекар, началник на Второ отделение по гръдна
хирургия“ в МБАЛ „Сърце и мозък“ - Бургас.
По делото е представено съобщение, изпратено от РС – Бургас до Р. А.
Ф., видно от което същият е бил уведомен чрез процесуалния му представител
и съдебен адресат адв. Г. С. за това, че е уважен искът му за възстановяване на
предишната, заемана от него длъжност и има право да се яви на работа за
заемане на длъжността в срок от две седмици от получаване на съобщението.
Представено е уведомление от Р. А. Ф., входирано в деловодството на
ответното дружество, с което заявява, че ще постъпи на работа в МБАЛ
„Сърце и мозък“ – Бургас на 28.06.2024 г., като ще носи трудовата си книжка
за оформяне. Уведомлението е входирано в лечебното заведение на 26.06.2024
г.
Представен е трудов договор №55/19.04.2024 г., видно от който ищецът е
в трудово правоотношение с УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД, считано от
посочената дата. Представено е пълномощно от изпълнителния директор на
„МБАЛ Сърце и Мозък“ ЕАД, с което същият упълномощава проф. Т.В. да
извършва множество правни действия, включително да подписва всякакви
трудови договори, граждански договори, длъжностни характеристики,
заповеди за прекратяване на трудови правоотношения, както и всякакви други
книжа и документи, които касаят трудовите взаимоотношения на лечебното
заведение с неговите служители.
По делото е приложена Заповед №823/27.06.2024 г., с която на основание
чл.325, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Р. А. Ф.,
считано от 27.06.2024 г. В заповедта са изложени мотиви, че РС – Бургас е
уведомил Р. А. Ф. на 12.06.2024 г. с нарочно съобщение за правото му да бъде
възстановен на работа, като в рамките на двуседмичния срок, определен в
чл.345, ал.1 от КТ, до 26.06.2024 г. Р. А. Ф. не се явил да заеме длъжността в
МБАЛ „Сърце и мозък“ – гр. Бургас.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
За да бъде уважен предявения иск, ищецът следва по пътя на пълното и
главно доказване да докаже наличие на трудово правоотношение с ответника
4
и неговото прекратяване. При доказване на посочените обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже законността на основанието за уволнението,
в конкретния случай, че ищецът не се явил, за да заеме длъжността, която е
заемал в предприятието на ответното дружество, в срока по чл. 345, ал. 1 от
КТ.
По делото не се спори, че решение №229 от 05.02.2024 г., постановено
по гр.д.№825/2023 г. по описа на РС – Бургас, съдът е признал за незаконно
уволнението на Р. А. Ф. с ЕГН ********** и е отменил заповед № 332/
27.03.2023г. на изпълнителния директор на МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД. Р. А.
Ф. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „лекар, началник
на Второ отделение по гръдна хирургия“ в МБАЛ „Сърце и мозък“ - Бургас.
Спорен въпрос е дали е изтекъл срокът по чл.345, ал.1 от КТ за заемане
на длъжността, на която ищецът е бил възстановен на работа с посоченото
решение, включително и от кой момент започва да тече посочения срок.
За да се отговори на поставените въпроси, следва да се посочи, че има
формирана задължителна съдебна практика, която дава отговорите,
необходими и за достигане и формиране на правни изводи по настоящото дело.
Така с Тълкувателно решение № 3 от 2.12.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2019
г., ОСГК, е прието, че двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал.
1 КТ започва да тече само от получаването от страна на работника или
служителя на нарочното съобщение за възстановяване на работа, изпратено от
разгледалия делото първоинстанционен съд. Ако не е получено съобщение
срокът започва да тече от деня, в който с явяване в предприятието или по друг
начин работникът или служителят изяви пред работодателя желанието си да се
върне на работата, на която е възстановен. В мотивите на тълкувателното
решение е изяснено, че разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ не само конкретизира
средството, чрез което работникът или служителят следва да бъде известен за
окончателното възстановяване на работа – съобщение, но и категорично
изисква то да бъде получено. Получаването на съобщението като обективен
факт гарантира правната сигурност, за разлика от узнаването като субективен
факт. С получаване на съобщението до знанието на работника или служителя
е доведено влизането в сила на решението за възстановяването му на работа и
за него става ясен срокът, в който може да се яви, за да заеме работата, на
която е възстановен. Извеждането на друг начален момент на срока не
съответства на съдържанието и смисъла на разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ и
е резултат от разширително тълкуване на правната норма, което може да
доведе до неблагоприятни последици и за двете страни по трудовото
правоотношение.
По тези съображения, съдът намира, че срокът по чл.345, ал.1 от КТ за
заемане на длъжността, на която ищецът е бил възстановен, е започнал да тече
едва на 26.06.2024 г., от която дата същият е бил уведомен от съда с
получаване на съобщението за това. Без значение е обстоятелството дали
ищецът е знаел преди това за съдържанието на съдебното решение, след като
законът императивно определя началния момент на срока и той е от
5
получаване на съобщението за възстановяване на работа.
Субективното знание на работникът в разглежданите хипотези би имало
значение единствено при липсата на получено съобщение по чл.345, ал.1 от
КТ или липсата на данни за това кога същото е получено. Дори и тогава,
обаче, следва да са налице обективни и сигурни данни, че работникът е
уведомен за задължението му да се яви в двуседмичен срок на работа. По тази
причина и в цитираното тълкувателно решение е прието, че ако съобщението
не е получено от работника или служителя, срокът по чл. 345, ал. 1 КТ започва
да тече само когато с явяването си в предприятието или по друг несъмнен
начин/ напр. с писмена молба до работодателя/ работникът или служителят
изяви пред него желанието си да се върне на работата, на която е възстановен.
По тези съображения, съдът намира, че не следва да се изследва
наличието на евентуално субективно знание у страна на ищеца за съдебното
решение, с което е възстановен на работа. Без значение се явяват и цялостните
отношения между страните по делото, включително и наличието на други
съдебни производства между тях.
Следва да се посочи, че работодателят е бил наясно с разпоредбата на
чл.345, ал.1 от КТ, както и с възможността си да прекрати трудовото
правоотношение на работника в случай, че последният не се яви в
двуседмичен срок от съобщението, че е възстановен на работа. Аргумент за
това е посоченото в самата заповед – работникът е бил уведомен за
възможността да се яви на работа на 12.06.2024 г., поради което срокът по
чл.345, ал.1 от КТ е изтекъл на 26.06.2024 г. Видно от приложеното по гр.д.
№2825/2023 г. по описа на РС – Бургас съобщение, същото е изпратено на Р.
А. Ф. на 12.06.2024 г., тоест вероятно работодателят /респ. негови служители/
не е обърнал внимание на това, че датата, посочена на лицевата страна на
съобщението е тази на изпращането му, а датата на получаване на
съобщението е отразена на гърба на отрязъка.
Следва да се посочи, че е без значение фактът, че съобщението за
възстановяване на работа е връчено на ищеца чрез процесуалния му
представител – адвокат, след като в случая личното получаване по този начин
не е оспорено от страната, още повече, че последният е разполагал с
представителна власт да получава съобщения във връзка със съдебното
производство по гр.д.№2825/2023 г. по описа на РС – Бургас. /В този смисъл
Определение № 1186 от 14.03.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 4307/2023 г./.
Следва да се посочи, че правото да се противопостави на уведомяването по
посочения начин би имал единствено ищеца, а не и насрещната страна.
По тези съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан, поради което уволнението на ищеца следва да бъде признато за
незаконно, като заповедта, с която същото е извършено, следва да бъде
отменена като незаконосъобразна.
По отношение на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:
Предпоставки за уважаване на иска са признаване на уволнението за
незаконно, както и наличие на трудово правоотношение, което би
6
съществувало,ако не беше незаконно прекратено. В този смисъл искът по чл.
344, ал.1, т. 1 КТ е с обуславящо значение за иска по чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ.
Незаконно уволненият работник се възстановява от съда на заеманата
преди уволнението работа независимо от това, дали към момента на
постановяване на решението длъжността съществува, съкратена е или са
настъпили други обстоятелства, които да обуславят формално невъзможност
за възстановяване на работника. Обстоятелството, че междувременно
работникът се е пенсионирал, също не е основание да се отхвърли искът му по
чл. 344, т. 2 КТ, както и това дали същият е трудово ангажиран към момента
на постановяване на съдебното решение /В този смисъл Решение № 950 от
07.09.2010 г. по гр.д. № 680/2009 г. IV г.о. ВКС/.
По тези съображения, предявения иск се явява основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
Разноски се дължат на ищцовата страна предвид цялостното уважаване
на предявените искове. Представени са доказателства за заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. От ответната страна е
направено възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 от ГПК.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съдът намира, че действително настоящото производство не се отличава
с фактическа и правна сложност, поради което претендираното адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до посочения в чл.7, ал.1, т.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно посочената разпоредба, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на
минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване
на договора за правна помощ. В практиката на ВКС е посочено, че при
обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ адвокатското
възнаграждение е в общ размер на една минимална работна заплата съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. /Така Определение № 821 от
23.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5438/2015 г., IV г. о., ГК, Определение №
2178 от 14.07.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 3853/2022 г. и др./. Видно от
Постановление № 193 от 12 октомври 2023 г. за определяне размера на
минималната работна заплата за страната, същата за 2024 г. е в размер на 933
лв., поради което и това е размерът, който следва да бъде възложен в тежест на
ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда държавна
7
такса в общ размер на 160 лева, в размер на по 80, 00 лева за всеки един от
двата неоценяеми иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
уволнението на Р. А. Ф. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ***,
извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ - поради неявяване в срока по
чл. 345, ал. 1, със Заповед № 823/27.06.2024 год. на „МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“ ЕАД с ЕИК
*********, считано от 27.06.2024 г., като ОТМЕНЯ същата.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Р. А. Ф. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, ***, на заеманата от него преди
уволнението длъжност „Лекар, началник на Второ отделение по гръдна
хирургия“, в МБАЛ „Сърце и мозък“ – Бургас.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“ ЕАД с ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на Р. А. Ф. с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. София, ***, сумата от 933 /деветстотин тридесет и три/ лв.,
представляваща направените в исковото производство съдебно – деловодни
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СЪРЦЕ И МОЗЪК“ ЕАД с ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Бургас сумата от общо 160, 00
лв. - ДТ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8