Р Е Ш Е Н И Е
Гр.С., 09.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на девети юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 16080 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 136672 от 09.06.2019г.,
постановено по гр. д. № 73718/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 127
състав, е уважен предявеният от М.Б. А.срещу „Н.Д.К.–
Конгресен център С.“ ЕАД осъдителен иск с правно основание по чл.79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 244, ал. 7, изр. 2 ТЗ, за заплащане на сумата от 6 900
лева, представляваща незаплатено обезщетение в размер на тримесечно
възнаграждение по чл. 18, вр. чл. 16, т. 5 от сключен между М.Б. А.и „Н.Д.К.–
Конгресен център С.“ ЕАД Договор за управление на акционерно дружество № 2/24.02.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.10.2017 г. до
окончателното плащане. С решението е отхвърлен предявеният иск с правно
основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 244, ал. 7, изр. 2 ТЗ
за сумата от 2 300 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие
при прекратяване на сключения между Договор за управление на акционерно
дружество № 2/24.02.2017 г.
С решението съдът се е произнесъл по
разноските в производството, съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ответник „Н.Д.К.–
Конгресен център С.“ ЕАД, посредством надлежно упълномощения си процесуален
представител адв.П.-С., обжалва решението в частта за уважаване на исковете, с
оплакване за неправилност и нарушение на материалния закон. Конкретно поддържа,
че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства,
като необосновано е приел, че договорът за управление е прекратен на посоченото
от ищеца основание, респективно му се дължи и претендираното обезщетение в
посочения размер. Навежда, че съгласно чл.9 от Договор № 2 от 24.02.2017г. за
възлагане управлението на акционерното дружество, възнаграждението на ищеца се
формира по реда на чл.33 от Правилника за реда за упражняване правата на
държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (ПРУПДТДДУК),
приет с ПМС № 112/23.05.2003г., като представените по делото доказателства,
включително и назначената по делото експертиза, установяват периода, в който е
работил ищецът, какво възнаграждение му е изплащано, съгласно счетоводните
записвания, но не и размера на възнагражденията на членовете на състава на
директорите. Съгласно чл.12 от Договора, изчисляването на размера на месечните възнаграждения
на членовете на състава на директорите се извършва в дружеството на основата на
нормативно определена отчетност, но след съгласуване с едноличния собственик на
капитала. На следващо място сочи, че съгласно чл.21 от Договора, размерът на
обезщетението по чл.18 се определя от начисленото на член на съвета на
директорите средномесечно възнаграждение за последното отчетно тримесечие,
предхождащо прекратяването на договора, през който лицето е изпълнявало
задълженията си най – малко 10 работни дни, респективно и ищецът неправилно е
възприел месечното си възнаграждение като основа за определяне на
претендираното обезщетение. Отделно от изложеното поддържа, че прекратяването
на правоотношението е настъпило на основание чл.16, т.2 от Договора за
възлагане на управление във връзка с чл.29, ал.1, т.4 от ПРУПДТДДУК, за което
не е предвидено нито предизвестие, за неспазването на което да се дължи
обезщетение, нито обезщетение на друго основание. Навежда, че от изключителната
компетентност на едноличния собственик на капитала на едноличните дружества с
държавно участие е да избира и освобождава членовете на съвета на директорите,
доколкото едноличният собственик на капитала решава въпросите от
компетентността на общото събрание (чл.219, ал.2 ТЗ, вр. чл.221, т.1 и т.4 ТЗ и
чл.232а от ТЗ, чл.12, т.1 от ПРУПДТДДУК). По изложените съображения, моли
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като
вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендират се разноски по представен по реда на
чл.80 ГПК списък. Релевира възражение за прекомерност по отношение разноските,
претендирани от насрещната страна.
Въззиваемият – ищец М.Б. А., посредством
адв.Е. с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, е
депозирал отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, с който
същата се оспорва изцяло като неоснователна. Конкретно се поддържа, че във
връзка с оспорване от ответника на размера на претендираното обезщетение,
ищецът е ангажирал в производството писмени доказателства и е назначена и
приета съдебно – счетоводна експертиза, последните неоспорени от насрещната
страна, посредством които размерът на получаваното възнаграждение във връзка с
изпълнение на задълженията по договора е доказан изцяло. Сочи, че ищецът не
следва да доказва в производството какъв е размерът на възнагражденията на
членовете на Съвета на директорите, доколкото и съгласно чл.12 от Договора,
самото дружество изчислява размера на възнагражденията им, като в случая е
изготвяло фишове за възнагражденията на ищеца, приложени по делото. В
допълнение сочи, че основанието, на което се основава претенцията на ищеца, е
прекратяването на договора по искане на едноличния собственик на капитала,
посочено в чл.16, т.5 от Договора, като промяната на органа, упражняващ правата
на последния, не е равнозначно на промяна на собственика на дружеството, поради
което и доводите в противния аспект са неоснователни. По посочените
съображения, моли съдът да потвърди първостепенния съдебен акт в обжалваната
част, като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски, за които е
представен списък по чл.80 ГПК. Релевира се възражение за прекомерност
по отношение разноските, претендирани от насрещната страна, с оглед промените в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, вр.
чл. 244, ал. 7, изр. 2 ТЗ за сумата от 2 300 лева, представляваща обезщетение
за неспазено предизвестие при прекратяване на сключения между Договор за
управление на акционерно дружество № 2/24.02.2017 г., като необжалвано, е
влязло в сила.
Депозирана е от страна на „Н.Д.К.–
Конгресен център С.“ ЕАД частна жалба по реда на чл.248 ГПК, срещу определение
№ 212372 от 09.09.2019г., постановено по гр. д. № 73718/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 127 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на
решение № 136672 от 09.06.2019г., в частта за разноските, с доводи за неговата
неправилност и незаконосъобразност. Поддържа, че размерът на минималното
възнаграждение за един адвокат не следва да се определя върху сбора от цената
на исковете, а за всеки един от исковете поотделно. Сочи, че в представения по
делото договор за правна защита и съдействие не е посочен материалният интерес
на претенцията, а е уговорена обща сума за процесуално представителство по дело
за присъждане на суми по договор за възлагане на управлението на акционерното
дружество, като тълкуването на действителната воля на страните води до извода,
че същите са имали предвид повече от един иск и са уговорили възнаграждението
като сбор от суми, получени чрез съответното начисляване върху всеки от
предявените искове поотделно. Моли се атакуваният съдебен акт да бъде отменен
като неправилен и незаконосъобразен.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на частната жалба от М.Б. А., с който същата се оспорва като
неоснователна. Поддържа, че присъдените разноски изцяло кореспондират с
фактическата и правна сложност на делото, като при определянето им
първостепенният съд се е съобразил изцяло с разпоредбите на закона и съдебната
практика. Моли се съдебният акт да бъде потвърден, а депозираната частна жалба
– оставена без уважение.
Софийски градски съд, II А въззивен
състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо. Решението е и правилно, поради което
настоящият състав препраща по реда на чл. 272 ГПК към изложените от
първоинстанционния съд мотиви. Независимо от това и по направените във
въззивната жалба оплаквания, следва да бъде добавено следното:
По отношение на
фактическата обстановка:
Не е налице спор
между страните в производството, а и с доклада по делото първоинстанционният
съд на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1). Между ищеца М.Б.
А.и заместник министър – председателя по подготовка на българското
председателство на съвета на ЕС – 2018 г. е възникнало валидно правоотношение
по Договор № 2 от 24.02.2017 г. за възлагане управлението на акционерно
дружество – „Н.Д.К.– Конгресен център С.“ ЕАД, по който ищецът е приел, като
член на съвета на директорите, да управлява и представлява ответника, срещу
брутно месечно възнаграждение; 2). Ищецът е изпълнил задълженията си на член на
съвета на директорите, съгласно договора, 3). С решение на министъра за
Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. от 16.05.2017
г., вписано в ТР на 23.05.2017 г., ищецът е освободен от заеманата длъжност; 4).
До датата на подаване на отговора на исковата молба, ответникът не е изплатил
претендираните вземания за обезщетение.
Установява се от
представения по делото и неоспорен от страните Договор № 2 от 24.02.2017 г. и
Протокол № 1 от 24.02.2017 г., че на виззиваемия – ищец, в качеството на член
на Съвета на директорите, е възложено управлението на еднолично акционерно
дружество с държавно участие, с едностепенна система на управление „Н.Д.К.–
Конгресен център С.“ ЕАД, като договорът е подписан за срок от пет години.
От представеното
по делото Разпореждане № 1 от 09.02.2017г. за промяна на органа, който да
упражнява правата на държавата в „Н.Д.К.– Конгресен център С.“ ЕАД се
установява, че на основание чл.2 и чл.8, ал.1 от Правилника за реда за
упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в
капитала (ПРУПДТДДУК), приет с ПМС № 112/23.05.2003г., министерският съвет е
разпоредил промяна на органа, който да упражнява правата на държавата в „Н.Д.К.–
Конгресен център С.“ ЕАД от заместник министър – председателя по европейските
фондове и икономическата политика на заместник министър – председателя по
подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС – 2018г.
Видно от Протокол
№ 3/16.05.2017г., на 16.05.2017 г. от министъра за българското председателство
на Съвета на ЕС – 2018г., в качеството му на представител на държавата като
едноличен собственик на капитала на „Н.Д.К.– Конгресен център С.“ ЕАД, е взето
решение за освобождаване на М.Б. А.като член на Съвета на директорите на „Н.Д.К.–
Конгресен център С.“ ЕАД, без последният да е освободен от отговорност и е
прекратен сключения с него договор за възлагане управлението на дружеството. От
представените по делото справки от Търговския регистър се установява, че
решението е вписано на 25.03.2017г.
По делото е
приложена електронна кореспонденция между М.Б. А., от една страна и
председателя на Съвета на директорите и Изпълнителния директор на „Н.Д.К.–
Конгресен център С.“ ЕАД, във връзка с изплащане на претендираното в
производството обезщетение, неоспорена от страните.
От заключението на
вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно
– счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва
да бъде кредитирано, се установява, че за възнаграждения на ищеца като член на
Съвета на директорите за месеците март 2017г., април 2017г. и май 2017г. в
дружеството ответник са начислени следните суми: 1). За месец март за 12
работни дни възнаграждението е 1 254,55 лева в брутен размер или 1 129,10 лева в нетен размер след
приспадане на данък върху доходите, като сумата е платена по банкова сметка ***.04.2017г.
Възнаграждението на месец март е изчислено както следва: 2 300 лева /БТВ
за пълен месец/, 22 работни дни = 105,54 лева (среднодневно брутно
възнаграждение) х 12 работни дни = 1 254,55 лева; 2). За месец април за
пълен месец възнаграждението е в размер на 2 300 лева брутен размер или 2 070,00 лева в нетен размер след
приспадане на данък върху доходите, като сумата е платена по банкова сметка ***.05.2017г.,
3). За месец май за 14 работни дни възнаграждението е 1 610,00 лева в
брутен размер или 1 449,00 лева в нетен размер след
приспадане на данък върху доходите, като сумата е платена по банкова сметка ***.06.2017г.
Възнаграждението на месец май е изчислено както следва: 2 300 лева /БТВ за
пълен месец/, 20 работни дни = 115,00 лева (среднодневно брутно възнаграждение)
х 14 работни дни = 1 610,00 лева.
Други, релевантни
за спора доказателства, не са ангажирани.
Претенцията на
ищеца за заплащане на обезщетение в размер на тримесечното му възнаграждение с
оглед прекратяване на сключения Договор № 2 от 24.02.2017 г. за възлагане
управлението на акционерно дружество – „Н.Д.К.– Конгресен център С.“ ЕАД е с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 286 от ЗЗД, вр. чл.244, ал.7 ТЗ.
За да постанови
обжалваното решение, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се
установява, че между страните е съществувало валидно правоотношение по договор
за възлагане на управление, че процесният договор е прекратен на посоченото от
ищеца основание – по искане на едноличния собственик на капитала, с оглед което
и на същия се дължи обезщетение в размер на тримесечното му възнаграждение.
Кредитирано е приетото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, като е направен извод, че от същата се
установява брутният размер на месечното
възнаграждение за периода от м. 03.2017г. до м. 05.2017г. включително.
По своята правна
същност договорът отговаря на наименования договор за поръчка по смисъла на чл.
280 от ЗЗД. По въпроса относно мандатния характер на правоотношението, на
основание сключения договор за възлагане на управлението на търговско
дружество, е налице практика на ВКС, формирана с решение № 88 от 22.06.2010 г.
по т.д. 911/2009 г., на ВКС, ТК, I т. о., решение № 306 от 25.06.2012 г. по
гр.д. 1387/11 г., на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 204 от 28.07.2014 г. по гр.д.
983/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 150 от 29.05.2015 г. по гр.д.
5272/14 г. на ВКС, ГК, IV ГО., решение № 222 от 03.05.2016 г. по т.д. 3471/2014
г., І ТО на ВКС.
От представените по
делото писмени доказателства безпротиворечиво се установява, че въззиваемият - ищец
е бил избран от едноличния собственик на капитала за член на съвета на
директорите на „Н.Д.К.– Конгресен център С.“ ЕАД. Сключеният договор за
възлагане на управлението между ищеца и едноличния собственик на капитала е
действал от 24.02.2017 г. до 16.05.2017г., когато по силата на взето решение на
министъра за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.,
вписано в ТР на 23.05.2017 г., М.Б. А.е освободен от длъжността член на Съвета
на директорите. Видно от Протокол № 3 от 16.05.2017
г., взетото решение за освобождаване от длъжност на членове на Съвета на
директорите, съответно за избор на нови членове на същия, не визира виновно
поведение на членовете, чиито договори се прекратяват, а и липсват такива
наведени твърдения в производството.
Настоящата съдебна
инстанция намира за неоснователен наведения във въззивната жалба довод, че
договорът е прекратен поради промяна собственика на капитала на дружеството,
при което основание не е предвидено обезщетение. От приложено и прието по
делото Разпореждане № 3 от 10.05.2017 г. за промяна на органа, който да
упражнява правата на държавата в „Н.Д.К.– Конгресен център С.“ ЕАД се
установява, че на основание чл.2 и чл.8, ал.1 от Правилника за реда за
упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в
капитала (ПРУПДТДДУК), приет с ПМС № 112/23.05.2003г., Министерският съвет е
разпоредил промяна на органа, който да упражнява правата на държавата в „Н.Д.К.–
Конгресен център С.“ ЕАД от заместник министър – председателя подготовката на
българското председателство на Съвета на ЕС – 2018г. на министъра за
Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018. Последното от
своя страна не може да обоснове твърдяната от въззивника промяна на собственика
на капитала на дружеството „Н.Д.К.– Конгресен център С.“ ЕАД, доколкото
едноличен собственик на капитала остава държавата, а настъпилата промяна е
единствено по отношение на представляващия я орган. Предвид изложеното,
договорът е прекратен на поддържаното от ищеца основание, като съгласно чл. 18 от
същия за последния е възникнало право на обезщетение в размер на тримесечното
му възнаграждение.
Съобразно
разпределената с доклада по чл.146 от ГПК
доказателствена тежест, ответникът носи тежестта да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че е заплатил претендираното обезщетение, както и
другите юридически факти, които имат за последица погасяване задължението на
ответното дружество за заплащане на обезщетение. Договорът за възлагане на
управлението е сключен между ищеца и заместник министър – председателя по подготовка на
българското председателство на съвета на ЕС – 2018 г., в качеството на орган,
упражняващ правата на държавата. Тъй като
акциите в ответното дружество „Н.Д.К.– Конгресен център С.“ ЕАД се притежават
от държавата, то се прилагат специалните правила, предвидени в Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските
дружества с държавно участие в капитала.
Съгласно чл. 24 от Правилника, управлението на едноличните търговски дружества с държавно участие в
капитала се възлага с договори за управление, сключени между всеки член на
управителния орган на дружеството и органа, който упражнява правата на
едноличния собственик на капитала. Съгласно чл. 11 от договора,
възнагражденията на членовете на директорите, съответно на изпълнителния
директор, са за сметка на разходите на дружеството за заплати и други
възнаграждения. За отграничаване отговорността на държавата от задълженията на
ответното дружество, свидетелства и следващата разпоредба на чл. 13 от
договора, в която изрично е посочено, че принципалът, тоест едноличният
собственик на капитала, не гарантира размера на възнагражденията на съвета на
директорите и не го компенсира при липса на средства в дружеството.
Договорът е уговорен като възмезден и на основание чл. 286 от ЗЗД,
възложителят следва да заплати възнаграждение на изпълнителя за точното
изпълнение на задълженията му. Съгласно чл. 9 от Договор № 2 от 24.02.2017г. за
възлагане на управлението на акционерно дружество, възнаграждението на
членовете на съвета на директорите се формира по реда на чл.33 от ПРУПДТДДУК. Не се спори по делото, че М.Б. А.е изпълнил възложеното му по процесния
договор, като липсват наведени твърдения по делото за неизпълнение на
задълженията му. В чл.18 от договора страните са уговорили, че при прекратяване
на договора на основание чл.16, т.5, а именно – по искане на едноличния
собственик на капитала, на члена на Съвета на директорите се изплаща
обезщетение в размер на тримесечното му възнаграждение.
От представения по делото фиш № 2 за заплата
за м.05.2017 г. и приетото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът намира за пълно, ясно и
обосновано, поради което го възприема изцяло, се установява, че брутният размер
на месечното възнаграждение за периода от м. 03. 2017 до м. 05. 2017 е в общ
размер на 6 900 лева или 2 300 лева месечно. По делото не са въведени
твърдения и не са ангажирани доказателства, че ответникът е заплатил
възникналото въз основа на чл. 18 от договора задължение за обезщетение. Отделно
от това следва да бъде отбелязано, че в експертното заключение вещото лице
изрично е посочило, че експертизата е изготвена въз основа на ведомости за
заплати и извлечение от банковата сметка на „Н.Д.К.– Конгресен център С.“ ЕАД,
като след извършената проверка и направените изчисления е констатирано, че
месечното възнаграждение е формирано по реда на чл.33 от Правилника за реда за
упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в
капитала (ПРУПДТДДУК), приет с ПМС № 112/23.05.2003г., поради което и доводите
на въззивника в този аспект съдът намира за неоснователни.
Предвид изложеното
искът по чл. 79, ал 1 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 244, ал. 7, изр. 2 ТЗ се
явява основателен и като такъв правилно е уважен изцяло.
С оглед
обстоятелството, че правните изводи на въззивния съд съответстват с тези на
първоинстанционния такъв, решението в обжалваната част, следва да бъде
потвърдено.
По частната жалба
срещу определението по чл. 248 ГПК:
Частната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 3 вр. чл. 259, ал.
1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
На първо място
следва да бъде посочено, че нормата на чл. 248, ал.1 ГПК вр. с чл. 259, ал.1 ГПК предоставя възможност на съда по искане на страната, направено в срока за
обжалване на постановеното решение, да допълни или измени същото в частта за
разноските. Разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК разграничава две хипотези, свързани
с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, в която е определена
отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК. Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК – допълване, обхваща случаите, при
които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за
разноски. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е
определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени
в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за
допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. Според
чл. 80 ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция, в противен случай тя няма право да иска изменение на
решението в частта му за разноските.
Съгласно чл. 78,
ал. 5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде
намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Съгласно т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. ОСГТК ВКС, при
намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението до размера,
предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските
възнаграждения, без да е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредбата.
Съдът не може да намали обаче адвокатското възнаграждение под предвидения в
Наредбата минимум, независимо от преценката му за фактическата и правна
сложност на делото и извършените от процесуалния представител на страната
действия.
В тази връзка
следва да се вземе предвид, че по делото е представен договор за правна помощ
от 05.12.2017г., с който страните са договорили възнаграждение за първа
инстанция в размер на 1 172, 50 лв., платимо по посочена в договора банкова
сметка, ***. Ищецът своевременно е направил възражение за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, което съдът е уважил,
като е съобразил фактическата и правна сложност на делото и конкретно
извършените процесуални действия. Определеният размер на възнаграждението съответства
на правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. с оглед размера на
спорните суми.
В тази връзка и
настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението на ответника,
че в разглеждания случай приложение следва да намери чл. 2, ал. 5 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да се съобрази броят на
предявените искове, доколкото в представения по делото договор за правна защита
адвокатското възнаграждение не е уговорено между страните като сбор от суми,
получени чрез съответно начисляване върху всеки от предявените искове
поотделно, а като обща сума върху целия материален интерес.
В допълнение и с
оглед наведените в частната жалба доводи следва да бъде отбелязано, че дори и
при съобразяване на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, присъденият
размер на адвокатското възнаграждение в размер на 197,50 лева, също
кореспондира с минималния такъв, изчислен с оглед изхода на спора. В този
смисъл следва да се има предвид, че минималното адвокатско възнаграждение,
изчислено по реда на чл.7, ал.2, т. 2 от
Наредбата при интерес от 1000 до 5000 лв., възнаграждението се формира като
сбор от 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. или в случая по иска с цена от
2 300 лева е в размер на 391 лева, а по чл.7, ал.2, т.3 при
интерес от 5000 до 10 000 лв. – 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. или по
иска с цена от 6 900 лева е в размер на 824 лева, което съразмерно с
отхвърлената част от исковете формира размер от 206 лева, съизмерим с
присъдения.
Съобразно горното,
атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен, а депозираната частна жалба – оставена без уважение като
неоснователна.
По
разноските:
При
този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която е
претендирала такива в размер на 600,00 лева за адвокатско възнаграждение по
представен Договор за правна защита и съдействие № 031816 от 09.07.2020г., с
отбелязване, че същият е платен в брой при подписване на договор. Въззивникът своевременно е направил
възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съгласно разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.3 на Наредбата (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.;
изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г. Сравнение с предишната
редакция, в сила от 15.05.2020 г.) при интерес от 5000 до 10 000 лв.,
възнаграждението следва да се формира като сбор от 450 лв. + 4 % за горницата
над 5000 лв., или в случая размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на
сумата от 526,00 лева, която следва да бъде присъдена.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 136672 от 09.06.2019г.,
постановено по гр. д. № 73718/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 127
състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Н.Д.К.– Конгресен център С.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, пл.“***, сграда НДК,
съдебен адрес ***, да заплати на М.Б. А., ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 526,00 лева, представляваща разноски във
въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частна жалба
вх.№ 5164787/11.10.2019г. на „Н.Д.К.– Конгресен център С.“ ЕАД, депозирана по
реда на чл.248 ГПК, срещу определение № 212372 от 09.09.2019г., постановено по
гр. д. № 73718/2017г. по описа на СРС, ГО, 127 състав, с което е оставено без
уважение искането за изменение на решение № 136672 от 09.06.2019г., в частта за
разноските.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.