№ 409
гр. Сливен, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20252230101137 по описа за 2025 година
В исковата молба ищецът твърди, че след проверка в Централен кредитен
регистър към БНБ е разбрал, че има вписано задължение към ЮБ АД. Твърди
се, че по силата на сключено споразумение на 27.10.2023 г. ищецът И. М. М. е
заплатил на ЮБ АД дължимите суми по договор за кредит изрично посочен с
номер на договора и кредитната сделка. След проверката в кредитен регистър
ищецът е изпратил рекламация-уведомление до ЮБ АД, с която е поискано да
бъде заличена информацията, подадена в централен кредитен регистър и е
получил отговор по електронната поща, в който му е написано, че не е
извършвал плащания по споразумението и информацията отразена от ЮБ АД
в централен кредитен регистър е коректно отразена и няма основание да бъде
променяна.
Поискано е, да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на
ответника следните суми: 1960 лв., от които 1043 лв. балансова експозиция и
917 лв. необслужвани вземания.
Съдът е квалифициран така предявения отрицателен установителен иск,
като такъв с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че ответника няма претенции срещу ищеца по
договора за кредит, задължението е погасено по силата на сключеното
споразумение.
Поискано е да бъде постановено решение при признание на иска и е
1
заявено, че се признава иска, като е заявено, че ответника не следва да носи
тежестта за разноските в настоящото съдебно производство. Посочено е, че на
14.04.2025 г. ответника е изоставил възможността за принудително
изпълнение на вземането и е счел, че със споразумението вземането е
погасено. На самостоятелно основание е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като е посочено, че следва да
се присъди в минимален размер.
По писмено искане на процесуалния представител на ищеца за
постановяване на решение при признание на иска с протоколно определение
от 14.05.2025 г. съдът е обявил, че ще произнесе решение при признание на
иска. В настоящия случай ответника прави пълно признание на иска, поради
което и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК следва да се посочи, че решението
се основава на пълно признание на иска, направено в отговора от страна на
ответника.
В съдебно заседание ответникът ЮБ АД, редовно призован в писмено
становище е направил признание на иска.
По допустимостта на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК съдът приема, че ищеца има правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск, че не дължи сумата, поради изтекла
погасителна давност. Правният интерес от предявяването на иска е с оглед
отразяването в Централен кредитен регистър към БНБ на вземането на
ответното дружество и съответно върху кредитната история на ищцата.
По основателността на предявения иск с правно основание чл.439, ал.1
от ГПК – отрицателен установителен иск за признаване на установено, че
ищеца не дължи на ответника 1960 лв. Доказа се в производството от
направеното признание от ответника, че сумата от 1960 лв. не се дължи и не
следва да фигурира в централен кредитен регистър..
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ще следва да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на адвокат пълномощника на ищцата направените по
делото разноски в размер на 574.4лв.По направеното възражение, че не следва
да се осъжда ответното дружество да заплаща разноски, съдът приема
възражението за неоснователно.Между страните е имало сключено
споразумение за погасяване на задължения по договор за банков кредит от
27.10.2023г., ищецът е заплатил задълженията си и последната изравнителна
2
вноска на 29. 07.2024г., но ответното дружество не е отписало изцяло
задълженията на ищеца от ЦКР и съответно на 26.02.2025г. ищецът е подал
рекламация до ответното дружество.Не отписвайки, сумите предмет на
разглеждане на настоящото производство, ЮБ АД е станало причина за
завеждане на исковата молба
Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК
вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че И. М. М., ЕГН **********, от *** НЕ ДЪЛЖИ
на ЮБ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата 1960лв.,
1043 лв. - балансова експозиция и 917 лв. необслужвани вземания.
ОСЪЖДА ЕОС ЮБ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Витоша, ул.Околовръстен път № 260 на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ц. М. М. на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК във връзка с чл.38, ал.2 от ЗА 574.4 лв, представляващи определено
адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3