гр. Силистра,24.06.2019 г.
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на двадесет и четвърти юни през
две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. ДОБРИНКА СТОЕВА
при участието на съдебния секретар и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от председателя в.гр.д. № 170/2019г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по чл. 435. ал.2, т.6 ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от М.И.И., и С.И.И., чрез адв. М.Д.Д. от АК – Силистра, против протокол от 30.04.2015 г., с който е постановен отказ да бъде прекратено производството по изпълнително дело №20158340400060 и присъединеното към него изп.д.№ №20158340400058 по описа на ЧСИ с рег. № 834 и район на действие Силистренски окръжен съд -Ервин Юсеин. Жалбоподателите, които са длъжници в изпълнителното производство, считат, че същият е незаконосъобразен, поради което молят да бъде отменен
. По делото са представени мотиви на ЧСИ по реда на чл. 436, ал.3 ГПК, съгласно които счита, че жалбата е неоснователна, моли да бъдат потвърдени извършените от него действия.
Взискателят “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК ********* ” не е депозирал становище по реда на чл. 436, ал.3 ГПК , въпреки предоставената му от ЧСИ процесуална възможност.
ОС, като съобрази доводите на жалбоподателя, мотивите на ЧСИ по чл. 436, ал.3 ГПК и данните по делото, прие за установено следното: Изпълнително дело № 20158340400060 по описа на ЧСИ Ервин Юсеин, с per. № 834 е образувано след като е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия по изпълнително дело № 70/2010 г. по описа на ДСИ при Районен съд - Силистра, образувано по молба на „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК: ********* , на основание изпълнителен лист от 29.03.2010 г. по ЧГД 499/2010 г, по описа на Районен съд - гр. Силистра и Заповед № 866 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, с длъжници: М.И.И. и С.И.И., като по ИЛ задължението е възлизало на главница в размер на 107 669,12 лева, договорна лихва в размер на 9 074,34, наказателна лихва в размер на 8 302,44, както и законна лихва, считано от 25.03.2010 г., а също и разноски по делото в размер на 3350,92 лв.
От приложеното копие от изпълнително дело № 20158340400060 и присъединеното към него изп.д.№ №20158340400058 е видно, че присъединяването е станало още когато делата са били висящи при ДСИ с Постановление от 02.05.2012 г. и когато делата са би с номера съответно 20103420400070 и 20103420400077 / стр. 192/. Видно е също така, че последните документи са от 04.02.2013 г. и представляват съобщения до длъжниците, че ще пристъпи към принудително изпълнение, но такова не последва. Едва на 19.03.2015 г. е постъпила молба от взискателя да бъде прехвърлено делото на ЧСИ. Без да се коментира естеството на действията, извършени на 04.02.2013 г. и 19.03.2015 г. и доколко те са такива, които прекъсват двегодишния срок по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, който е действал и към 19.03.2015 г., е очевидно, че повече от две години има въздържане от каквато и да било активност по делото, което е достатъчно основание да се приеме, че същото е прекратено по закон и всички последвали действия на ЧСИ са недопустими.
В разпоредбата на чл. 433, ал.1 ГПК са изчерпателно посочени хипотезите, при наличието на които изпълнителното дело се прекратява с постановление. Според нормата, изброяването им е свързано с първоначалното несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес. Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 433, ал.1 ГПК основания, то има декларативно, а не конститутивно действие. Значението, придадено му от закона налага извода, че постановлението на съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнението и поради това неговото настъпване не е предпоставено от издаване на постановлението, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика.
Според разпоредбата на ал. 1, т. 8, чл. 433 ГПК, производството се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Идеята на законодателя е да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които, с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането. В тази връзка, съгласно ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2 /2013 г. на ОСГК на ВКС „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, чл. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“ В такъв контекс, очевидно изпращането на съобщенията от 04.02.2013 г. , дори и да влиза в изброените действия, прекъсващи срока по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, не е породило действие, тъй като посоченото действие не се е състояло, вероятно отново поради невнесени ДТ, каквато хипотеза се е реализирала на по – ранен етап от делото при ДСИ. Молбата от 19.03.2015 г. за рехвърляне на делото при ЧСИ също не е от прекъсващите двугодишния срок, така, че периодът , в който е проявена пасивност е значително по – голям, но изследването детайлно на хронологията по въпроса е безпредметна , при безспорно установената перемпция към датата 22.05.2015 г., когато с молба вх.№1214 от 22.05.2015 год. на ЧСИ Ервин Юсеин, жалбоподателите са поискали от съдебния изпълнител да постанови постановление, с което да прекрати на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК производството по изп.д.№20158340400060 по неговия опис, както и да прекрати производството по присъединеното към него изп.д. №20158340400058 по неговия опис. След като не получили отговор, отново подали молба на 10.04.2019 год. със същото искане . Със съобщение изх.№1047 от 12.04.2019 год., били уведомени от ЧСИ Ервин Юсеин , че по молбата с вх.№1214 от 22.05.2015 год. се бил произнесъл с протокол, намиращ се на стр.35 от изпълнителното дело, с който бил отказал прекратяването на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На 16.04.2019 год. процесуалнияти представител на жалбоподателите адв. Михаил Добрев посетил кантората на ЧСИ Ервин Юсеин и установил, че действително на стр.35 от изпълнителното дело е налице такъв протокол, но той е с дата 30.04.2015 год. Обясненията на ЧСИ, че протоколът се е озовал преди молбата и е с дата , предхождаща я с 23 дни , поради техническа грешка са изключително неубедителни и и абсурдни. Няма как при една последователна хронология на делото, да разкачиш вече присъединените и евентуално номерирани страници и да поставиш протокола напред само защото при съставянето му е допусната „техническата грешка“ в датата. „Творческият „подход на ЧСИ Ервин Хюсеин при приложението на нормите на изпълнителния процес са индивидуален негов почерк и такова обяснение звучи доста съвместимо със стила му на работа, което , обаче, не го прави законосъобразно. Така или иначе, въпреки, че не е поставян на обсъждане въпроса за допустимостта на жалбата относно нейната срочност, тъй като е засегнат в жалбата,следва да се спомене, че същата е допустима, тъй като няма данни по делото за момента , в който са узнали жалбоподателите за обжалвания протокол. При това положение заявената от самия адв. Добрев дата 16.04. като ден , в който се е запознал с протокола е началния момент на срока за обжалване, а жалбата е подадена на 22.04.2019 г. , т. е. в срок, поради което е допустима.
Неоснователен е и другият довод на ЧСИ, който той излага в съобщението си от 12.04.2019 г. до жалбоподателите, че имало искане до ДСИ служебно да не допуска перемпция. Тук следва да се отбележи, че текстът на чл.18 от ЗЧСИ се отнася само до ЧСИ, поради което и отправянето на такова искане до ДСИ е незаконосъобразно. В този смисъл е коментиран чл.18 от ЗЧСИ и в цитата от посоченото вече ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2 /2013 г. на ОСГК на ВКС.
Предвид гореизложеното ОС счита, че обжалваният протокол от 30.04.2015 г., с който е постановен отказ на ЧСИ с рег. № 834 и район на действие СсОС, да бъде прекратено производството по изпълнително дело №20158340400060 и присъединеното към него изп.д.№ №20158340400058 е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, като делото се върне на ЧСИ с указания за постановяване на надлежен акт /постановление, а не протокол!/, с който да констатира прекратяването на изпълнителното производство по изпълнително дело №20158340400060 и присъединеното към него изп.д.№ №20158340400058 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С оглед изхода на делото взискателят следва да заплати разноските направени от жалбоподателите в настоящето производство в размер на 255 лв. за М.И. и 200 лв. за С.И..
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ протокол от 30.04.2015 г., с който е постановен отказ да бъде прекратено производството по изпълнително дело №20158340400060 и присъединеното към него изп.д.№ №20158340400058 по описа на ЧСИ с рег. № 834 и район на действие Силистренски окръжен съд -Ервин Юсеин.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Ервин Юсеин, рег. № 834, район на действие ОС Силистра, за издаване на надлежен акт, с който да констатира прекратяване на изпълнително производство по изпълнително дело №20158340400060 и присъединеното към него изп.д.№ №20158340400058 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
ОСЪЖДА“БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК ********* ” да заплати на М.И.И., сумата от 295 / двеста деветдесет и пет/ лева, представляваща направени от последния разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА“БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК ********* ” да заплати на С.И.И., сумата от 240 / двеста и четирдесет/ лева, представляваща направени от последния разноски по настоящото производство.
Решението е окончателно.