РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Перник, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
в присъствието на прокурора Бисер Игн. Ковачки
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221700600078 по описа за
2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. НПК - „ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО“,
образувано по жалба
ОТ: Н. Я. М., подсъдим по НОХД № 01691/2020год. по описа на Пернишки
районен съд,
ЧРЕЗ: адв. М. М. – служебен защитник
ПРОТИВ: ПРИСЪДА № 260050 от 28.09.2021 год., постановена по НОХД №
01691/2020 год. по описа на Пернишки районен съд.
С обжалваната ПРИСЪДА от 28.09.2021г., подсъдимият Н. Я. М. – роден на *** в ***,
с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***, българин, български гражданин, ***
образование, женен, работи, осъждан, с ЕГН: **********,
Е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в това, че на *** в гр. ***/***/, чрез нанасяне на удар с
юмрук в носа причинил на С. В. И. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2
вр. ал. 1 НК, изразяваща се в многофрагментно счупване на носната кост с изместен в
ляво септум, прилепнал до долна носна конха с изместване на ляво на носната
преграда със силно нарушена проходимост вляво, довела до затруднение на носното
дишане, причинило му постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота,
1
поради което на основание чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 вр. чл. 55 ал. 1 т.2 б“б“ вр.
чл. 42а ал. 2 т.1, т.2 и ал. 3 от НК е осъден на наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
продължителност от 12 /дванадесет/ месеца и периодичност от 2 /два/ пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност от 12
/дванадесет/ месеца.
Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР Перник сумата от 483,12
/четиристотин осемдесет и три лева, 12 ст/, представляваща направени разноски в хода
на досъдебното производство, както и сумата от 120,00 /сто и двадесет лева, 00 ст/ в
полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Перник за направени
разноски в хода на съдебното следствие;
Подсъдимият Н. Я. М., в срока по чл. 319 от НПК е депозирал жалба против така
постановената присъда, уточнена с жалба-допълнение от 25.02.2022г., с искане да бъде
признат за невиновен и да бъде оправдан по така повдиганото му обвинение, тъй като
присъдата била неправилна и незаконосъобразна поради нарушение на материалния и
процесуалния закон и неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което
незаконосъобразно с оглед установената фактическа обстановка, съдът е приел, че са налице
безспорни доказателства, че е извършил престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 НК от НК.
Твърди се, че не са налице безспорни и категорични данни, които да сочат, че
подсъдимия е извършил повдигнатото му с обвинителния акт престъпление. Сочи се, че
първоинстанционния съд е кредитирал единствено показанията на самия пострадал, който
има интерес от осъдителна присъда на подсъдимия и на показанията на негови близки
родственици, каквито са майката и синът на пострадалия, и с аргумент, че обясненията са
само и единствено защитна теза на подсъдимия, а дадените категорични показания от
станалите разпитани по делото свидетели са на лица, които са приятели на подсъдимия е
отхвърлил изцяло изложените от тях категорични данни за невиновност на подсъдимия.
Уточнява се, че в случая се визират показанията на тези две групи свидетели относно
липсата на осветление на местопрестъплението, което прави абсолютно невъзможно
идентифицирането на конкретен извършител и наличието на множество хора по време на
извършване на деянието, както и събраните данни за масов бой. В заключение се посочва, че
показанията на Е.Е.Р., Ц.М.С., И.В.Т., а отчасти и на свидетелката Д.Д.С. са последователни,
дадени хронологично и обосновават правния извод, че не може да бъде постановена
осъдителна присъда срещу лице, спрямо което не е установено по несъмнен начин
обстоятелството, че именно то е извършител на инкриминираното деяние.
РП - Перник и пострадалия и частен обвинител С. В. И. не са изразили становище по
жалбата на подсъдимия Н. Я. М..
В съдебно заседание представителят на окръжна прокуратура, счита жалбата за
процесуално допустима, но по същество за неоснователна. Смята, че първоинстанционната
присъда е правилна, постановена в пълно съответствие с материалния и процесуалния закон,
че наказанието е правилно индивидуализирано и фактическите констатации на
първоинстанционния съд в пълна мяра съответстват на приобщения и проверен в хода на
съдебното следствие доказателствен материал. Поради това моли на основание чл.334 т.6 от
НПК да бъде потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.
Частният обвинител С.В. И. лично и чрез повереника му - адв. В. изразяват
становище по съществото на спора, като се присъединяват изцяло към становището на
представителя на държавното обвинение.
В открито съдебно заседание в хода на съдебните прения защитника на обвиняемият
Н. Я. М., адв. М.М. иска да бъде отменена първоинстанционната присъда, като неправилна,
незаконосъобразна, необоснована и несправедлива и бъде постановена нова, с която
подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал.2,
вр. ал.1 НК от НК, тъй като свидетелските показания на свидетелите Е.Е.Р., Ц.М.С., И.В.Т., а
отчасти и на свидетелката Д.Д.С., както и обясненията, дадени от подсъдимият водят до
2
този единствен правен извод.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваното решение с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районният съд е
установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази
насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята компетентност,
по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на
обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е
задължението си по чл.378, ал.4, т.1 вр. с 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил
установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и е изложил правните си
изводи. Посочил е и съображенията си по отношение кредитирането на събрания по делото
доказателствен материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и
противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи.
При всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимият Н. Я. М. е
извършил престъплението, за което е обвинен при фактическа обстановка, която напълно се
възприема от настоящата инстанция, поради което не се налага нейното преповтаряне.
При така изяснената фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани
и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация и размера
на наказанието глоба.
Квалификацията на извършеното от подсъдимият престъпление е точна.
При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяне или
изменяне на обжалваното решение в частта, с която подсъдимият Н. Я. М. е признат за
виновен по предявеното му обвинение.
При определяне на наказанието, районен съд е отчел обстоятелствата, имащи
значение за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, като наложеното
наказание е към законовия минимум, а именно наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с продължителност от
12 /дванадесет/ месеца и периодичност от 2 /два/ пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност от 12 /дванадесет/ месеца
съгласно чл. 54, вр. чл. 55 ал. 1 т.2 б“б“ вр. чл. 42а ал. 2 т.1, т.2 и ал. 3 от НК.
Това наказание според настоящия съдебен състав не се явява несправедливо.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното
наказание е справедливо, поради което за въззивния съд липсват основания за неговото
изменяне или отменяне.
С оглед изложените във въззивната жалба и съдебните прения доводи следва да се
отбележи следното:
Наведеното пред настоящата инстанция възражение на защитника на подсъдимия
относно неправилното кредитиране на свидетелските показания на свидетелите - очевидци
свидетелката Д.Д.С., свидетелят С.С.В. /***/, както и на свидетеля С. В. И. - пострадал от
деянието, се явява неоснователно тъй като съгласно чл.117 от НПК със свидетелски
показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които
допринасят за разкриване на обективната истина, стига лично да са възприети.
Доказателствата и доказателствените средства нямат предварително установена сила.
Предвидените в НПК способи за установяването на данните по делото са равностойни по
доказателствената им сила, стига да са събрани по реда на НПК и да са достоверни. Така, че
не е от значение дали един подлежащ на доказване факт се установява с гласно
3
доказателствено средство или по друг процесуален способ. Показанията на кредитираните
гласни доказателствени източници ведно с писмените доказателства и доказателствени
средства съставляват онова цяло, от което може да се направи категоричния извод за
авторството на деянието от страна на подсъдимия. За първостепенния съд не е съществувала
пречка да провери посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства
посредством разпитите на тримата свидетели - свидетелката Д.Д.С., свидетелят С.С.В. /***/
и пострадалият С. В. И., които напълно се припокриват и си кореспондират помежду си,
като пресъздават една и съща фактическа обстановка относно точните действия на
подсъдимия и пострадалия, повода за възникване на конфликтната ситуация и
безпричинното агресивно поведение на подсъдимия и неговата компания и впоследствие
нанасянето на удар с юмрук от негова страна, с което е причинил средна телесна повреда на
С.И.. Вследствие на нанесения удар били причинени на пострадалия С. В. И. “…
многофрагментно счупване на носната кост с изместен в ляво септум, прилепнал до долна
носна конха с изместване на ляво на носната преграда със силно нарушена проходимост в
ляво“, довели до „затруднение на носното дишане, причинило му постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота“.
Показанията на тези трима свидетели – очевидци, първоинстанционния съд е
кредитирал като логични и взаимно допълващи се.
Съдът не е кредитирал показанията на втората група свидетели Е.Е.Р., Ц.М.С. и
И.В.Т. като за първия е приел, че е пристрастен и заинтересован, а за вторите двама, че не са
били очевидци.
Така установената от районния съд фактическа обстановка се възприема изцяло от
въззивния съд, защото почива на точна и вярна преценка на доказателствения материал.
Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд се споделят
изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на
събраните по делото доказателства. Въпросът за авторството на деянието е намерил своето
правилно разрешение в обжалваната присъда.
Показанията на пострадалия са аналитично обсъдени и резонно са кредитирани като
непротиворечиви, последователни и са изцяло в унисон с кредитираните показания на
останалите свидетели, включително и на кредитираната част от обясненията на подсъдимия.
Те съответстват и на другите събрани и приети по делото доказателства, включително и
изслушаната и приета по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза. Така
обсъдени тези доказателства безспорно установяват деятелността на подсъдимия преди, по
време и непосредствено след деянието, както и причинените на пострадалия телесни
увреждания. Те са в логическа връзка и обусловеност и кореспондират изцяло с показанията
на свидетелката Д.Д.С. и свидетеля С.С.В. /***/. Показанията на тази група свидетели
изцяло кореспондира със събрания по делото доказателствена материал и в частност със
заключението на съдебно–медицинска експертиза.
За оценката на обясненията на подсъдимия първоинстанционният съд е подходил
преценявайки ги в съответствие с кредитираните свидетелски показания и заключенията на
експертизите, както и с факта, че те градят и защитната версия на подсъдимия.
Въззивният съд намира, че районният съд е обсъдил показанията на всички
свидетели по делото както в подкрепа на обвинението, така и в подкрепа на защитната теза
на подсъдимия. Посочил е кои показания кредитира и в кои части, както и защо.
Описаната фактическа обстановка се подкрепя и от приетата съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни, установяваща нанесените на пострадалия С. В. И.
травматични увреждания. Установените травматични увреждания са причинени от
действието на твърд тъп предмет, какъвто би могъл да бъде и човешки крайник /ръка, крак/
по механизма на удар със значителен по интензитет на травмиращата сила по механизъм на
удара от или върху такъв предмет, като е възможно да са получени по начин и време както
се съобщава в материалите по досъдебното производство, което кореспондира изцяло с
показанията на свидетелите - чрез нанасяне на удар с неустановен предмет. Получените
4
травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с деянието на подсъдимия
и са причинили на пострадалия средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
Порок при обсъждането на доказателствата в присъдата и мотивите към нея няма,
включително и посочените от защитата в жалбата и в съдебно заседание. Детайлно в
мотивите си районният съд сочи защо кредитира показанията на свидетелите, кои и в коя
част. Обстойно се е аргументирал в тази насока, като е направил изискуемия от закона
паралел, както с обясненията на подсъдимия, така и с експертните заключения.
При така установената фактическа обстановка, районният съд правилно е приел от
правна страна, че на пострадалия са причинени травматични увреждания, които от своя
страна покриват критериите на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Установените травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет,
какъвто би могъл да бъде и човешки крайник /ръка, крак/ по механизма на удар, със
значителен по интензитет травмиращата сила по механизъм на удара от или върху такъв
предмет, като е възможно да са получени по начин и време, както се съобщава в
материалите по досъдебното – производство, което кореспондира изцяло с показанията на
свидетелите - чрез нанасяне на удар с неустановен предмет. Получените травматични
увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с деянието на подсъдимия и
представляват средна телесна повреда по смисъла на закона. Всички тези обстоятелства
сочат на категоричния извод, че телесното увреждане е именно посоченото в обвинението и
възприето от районния съд в присъдата му.
Въззивният съд, като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно
чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност прие, че подсъдимият е осъществил
посоченото деяние, квалифицирано правилно в присъдата на районния съд.
Съображенията на районния съд по отношение на обект, обективна страна, субект,
субективна страна са правилни, логични и законосъобразни и се споделят изцяло от
настоящата инстанция поради което и не следва да се преповтарят.
Анализът на доказателствата при обсъждане на елементите на състава на
престъплението също се възприема изцяло от ПОС, защото е логичен, последователен и
почива изцяло на правната доктрина и константната практика на ВКС на РБ. Районният съд
е бил изключително прецизен при разглеждането на делото в съдебно заседание и е събрал
всички възможни доказателства.
При служебната проверка по отношение на определяне на наказанието, въззивният
съд прецени, че при определяне на наказанието на подсъдимия Н. Я. М. не е налице явна
несправедливост, напротив същото е изключително занижено с оглед вида и характера на
деянието, съдебното минало и характеристичните данни на подсъдимия, но доколкото
настоящото производство е инициирано по жалба на подсъдимия, е налице забраната за
reformatio in pejus.
Поради тези съображения съставът на въззивния съд намери, че правните изводи,
които е извел първостепенният съд при така установените факти, че подсъдимият е
осъществил с действията си от обективна и субективна страна състава на престъпление
чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК са правилни и законосъобразни.
Престъплението от субективна страна е извършено умишлено, при форма на вината
пряк умисъл с целени и настъпили общественополезни последици.
Вината на подсъдимия се доказва по несъмнен начин както от гласните
доказателства така и от изготвените и приети по делото експертизи.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 3 вр. чл. 337, ал. 1 от НПК‚
СЪДЪТ
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260050 от 28.09.2021год., постановена по НОХД №
01691 / 2020 г. по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване и протестиране по аргумент от чл. 346
от НПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6