Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. В., 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. В., ГО, I състав, в
публичното съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Нина Г., като разгледа гр.д. № 830
по описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по постъпила искова
молба от Д.К.С., чрез адвокат М.Г. против В.Ц.В..
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор
от ответника.В срока за отговор на исковата молба е предявен и насрещен иск от В.Ц.В.,
чрез процесуалния си представител адвокат Д.Х. срещу Д.К.С..Отговор на
насрещния иск не е подаден в срока по чл.131 ГПК.
По първоначално предявения иск:
Предявени са два обективно,
кумулативно съединени иска, както следва: с правно основание по чл. 45 ЗЗД за
сумата от 2000,00 лв., представляваща причинени имуществени вреди вследствие противоправното поведение на ответника, както и иск с
правно основание по чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за сумата
от 1000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Ищецът твърди, че на 09.03.2018
г. сутринта около 08:00 ч. Д.К.С. потеглил от дома си, находящ
се в *** със собствения си лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ***, като се движел по *** в посока от ***към
центъра на града. Пътят му минавал през кръстовището на ***с ***, регулирано от
светофарна уредба, което приближил към 08:25 часа. По това време, движейки се
по *** към кръстовището се приближавала В.Ц.В., с управлявания от нея лек автомобил
Опел Корса, собственост на същата. Достигайки
светофара, С. продължил движението си по *** и навлязъл в кръстовището. В
същото време забелязал, че движещият се по *** автомобил - управляван от
ответницата също навлиза в кръстовището, като Г. говорела по телефона и не
обърнала внимание на светлинния сигнал на светофара, който в тази посока следва
да е при червен цвят. Ищецът намалил скоростта, възприемайки местоположението и
посоката на движение на ответницата, като почти спрял, в опит да избегне удар.
Секунда по- късно около 08:25:46 часа, като не успял да премине през
кръстовището автомобилът, управляван от В. се ударил с предна си част в лявата
страна на автомобила, управляван от С..
В резултата на настъпилото ПТП
ищецът претърпял имуществени вреди, представляващи увреждания по лекият му
автомобил и по-конкретно: облицовка предна броня, капак на двигателя, ляв фар,
преден ляв калник, преден ляв подкалник, казанче за умивателното устройство, боя, ведно с разходи за труд,
получени в пряка, причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на 09.03.2018 г.
Общата стойност на тези вреди ищецът оценява на 2 000 лв.
Ищецът твърди, че в резултат на процесното ПТП претърпял и неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания поради причинена физическа травма,
включително ежедневен дискомфорт за период по-дълъг
от 30 дни от травматично увреждане - контузия на шията, получено в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Справедливата стойност на тези
вреди ищецът намира, че е в размер на 1 000 лв.
С определение, постановено в
открито съдебно заседание, проведено на 19.01.2021 г., съдът е допуснал на основание чл. 214, ал.1, изречение 3-то ГПК изменение на иска за обезщетение за претърпени от Д.К.С. срещу В.В. имуществени вреди
от 2000 лева на 1948,00 лева.
Моли съда да осъди ответника да
му заплати горепосочените суми ведно със законната лихва върху тях.
В срочно подаден отговор
ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.Развива подробни
съображения за неоснователност на предявените искове.Твърди, че ищецът е
посочил в исковата молба фактическа обстановка, която не отговаря на
действителната. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По
предявения насрещен иск:
За съвместно разглеждане в съдебния процес са
приети два обективно, кумулативно съединени иска, както следва:с правно
основание по чл. 45 ЗЗД за сумата от 3000,00 лв., представляваща причинени
имуществени вреди вследствие противоправното
поведение на ответника, както и иск с правно основание по чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 1000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от същото деяние, предявени от В.Ц.В.,
чрез процесуалния си представител адвокат Д.Х. срещу Д.К.С..
Ищцата твърди, че на 09.03.2018г пътувайки за
работа с личния си автомобил Опел Корса рег. № ***Х
около 8.25 ч навлязла в кръстовището на ***и ***в гр. В. със скорост около
20км/ч с автомобила си в половината от кръстовището, когато вдясно от нея с
висока скорост се появил автомобил, който също навлязъл в кръстовището, според
ищцата на забранен от светофарната уредба цвят. Времето за реакция било
изключително кратко, като само успяла да завърти волана наляво, но не успяла да
избегна ПТП -то с другия автомобил. Впоследствие установила, че другият
автомобил е Хонда Сивик с per. № *** с водач Д.С..
След подаден сигнал на мястото на ПТП пристигнал
екип на „Пътна полиция” В..Извършени били проби за алкохол на водачите, които
били отрицателни. След това се прибрала вкъщи, тъй като физически и психически
не била в състояние да отиде на работа, поради което си взела отпуск. Денят
/09.03.2018г/ беше петък и аз се възстановявах вкъщи тези три дни.
В първият работен ден след произшествието на
12.03.2018г посетила съдебен лекар, който извършил преглед на ищцата описал в
медицинското удостоверение физическите й наранявания. В лицевата част на
главата имала охлузвания, синини, кръвонасядания.Имала
болки в главата и цялата дясна ръка от
рамото надолу.
Посочва също така, че в резултат на преживения
стрес не шофира автомобил, като известно
време след инцидента изпитвала страх да се качи в автомобил. Когато се
движела по тротоара и до нея преминавала
по шумна кола, неволно се стряскала и бързо се отдръпвала в крайната лява част
на тротоара. Няколко месеца на работното си място, била стресирана.Твърди,
че работата и е свързана с ежедневно
пътуване с автомобил, поради което се наложило да натовари колегите си с част
от нейните задълженията, докато премине психическия стрес от ПТП. Това нещо
продължило няколко месеца.
В резултата на пътнотранспортното произшествие
автомобилът и Опел Корса, рег. № ***Х бил с изцяло
повредена предна част. Увредени по автомобила са 2 броя предни фарове, предна
броня, преден капак върху двигателя, воден радиатор, перка за дифузьор, греда под бронята, 2 броя предни калници, 2 броя подкалници, маска. Изкривени били и роговете на автомобила.Извършени
били разходи за труд и боядисване на автомобила. Щетата от нанесеното увреждане
върху автомобила вследствие на ПТП ищцата изчислява е в размер на 3000 лв.
Във връзка с пътното произшествие било образувано
досъдебно производство ***по описа на РП В., приключило с постановление за
прекратяване на наказателното производство. В хода на това ДП е установено
посредством видео-техническа експертиза, че автомобила Опел Корса,
управляван от нея е преминал кръстовището при неразрешена червена светлина на
светофарната уредба, а автомобила Хонда Сивик управляван от Д.С. е преминал на неразрешена жълта
светлина на светофарната уредба. В същото ДП е установено, че автомобила на С.
е навлязъл в кръстовището със скорост от около 58км/ч, а автомобила на ищцата
със скорост около 26 км/ч.
На основание приключилото досъдебно производство е
изготвен нов констативен протокол за ПТП **** видно от който вина за
пътнотранспортното произшествие имат и двамата водачи, поради което и на
двамата водачи е издадено наказателно постановление за извършено нарушение на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на изложеното се иска от съда да постанови решение, с което:
1.на основание чл. 45 ЗЗД да осъди Д.К.С. ЕГН **********
да заплати на ищцата обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на
пътнотранспортното произшествие от 09.03.2018г в размер на 3000 лв., ведно със
законната лихва, считано от деня на увреждането.
2.на основание чл. 45 ЗЗД да осъди Д.К.С. ЕГН **********
да заплати на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на пътнотранспортното произшествие от 09.03.2018г в размер на 1000 лв., ведно
със законната лихва, считано от деня на увреждането.Претендират се
направените съдебно - деловодни
разноски.
С определение, постановено в открито съдебно
заседание, проведено на 19.01.2021 г., съдът е допуснал на основание чл. 214, ал.1, изречение 3-то ГПК изменение на насрещната искова молба от В.В. срещу
Д.Х., относно претърпени имуществените вреди, вследствие на пътнотранспортното
произшествие в гр.В. на 09.03.2018 г. от 3000,00 лева на 1208,00 лева.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на
предявената насрещна искова претенция.
След като взе
предвид събраните по делото доказателства и становищата и доводите на страните,
съдът прима за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените по
делото писмени доказателства се установява, че на 09.03.2018 г., около 8.25 ч.,
в гр. В., в ****, на кръстовището на *** и *** е реализирано ПТП между лек
автомобил марка и модел „Хонда Сивик”
с pег. № ***, собственост и управляван от Д.К.С. ***,
водач категория „С“ стаж 38 години и лек автомобил марка и модел „Опел Корса“ с per. №***Х, собственост
и управляван от В. Ц.В. ***, водач категория „В“, стаж 12 години.
За изясняване обстоятелствата по делото са събрани
и гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетели.
В показанията си, свидетелят Н.Л.С., съпруга на
ищеца, твърди, че след катастрофата, бил три дни в болницата, след това един
месец вкъщи. Имал яка на врата, изпитвал страшни болки в шийните
прешлени. Трудно му било ставането, лягането, сядането, повечето движения
провокирани от болките във врата. Не можел да се обърне наляво, надясно, боляла
го главата, използвал успокояващи прахчета. Преди
това не го боляла глава никога, след удара започнала да го боли главата. Бил
много травмиран. Колата била на сина им, той е покойник и всяка събота ходили
на гробища. Него го измъчвало това, че не могат да се придвижат до гробищата.След
инцидента, той постоянно лежал, а при смяна на времето пак започвало да го боли
врата. Емоционално също му се отразило, станал затворен, не бил така контактен, както преди. Когато трябвало да ходят на
лекар се налагало да търсят човек, който да ги транспортира до лекаря, тя била
винаги на прегледите с него. Това било единственото МПС в семейството. Доста
време продължила физическата болка, около 3-4 месеца. Към настоящия момент отново има болки, те са
доста силни и използва болкоуспокояващи. Болките са във врата отляво. На
работоспособността му също се отразило - тя намаля, не е този човек, който бил
преди. Отразило се и на емоциите му, затворил се в себе си. След инцидента, 6-7
месеца С. не управлявал автомобил. Колата не е възстановена, тя е пред блока.
Друга кола имат, но не знае кога са я закупили. През тези 6 месеца търсили
хора, за да се предвижват до където им трябва. Техният автомобил стои на
площадката пред блока, не е ремонтиран и до настоящия момент. Съпругът й бил в
болницата заради катастрофата, бил в неврологично отделение – д-р Д.Н.го приел.
Мъжът й работи в „Топлофикация-В.“. Той имал главозамайване, нямал сили, не
можел да гледа наляво, надясно. Неговата трудоспособност намаляла – не можел да
стане, не можел да легне, един месец бил в болнични, след това започнал работа,
но и след това продължили болките.
Свидетелят Ч. И. С. разказва, че една сутрин ищецът
му се обадил по телефона и му казал, че е претърпял ПТП на светофар при КАТ.
Свидетелят отишъл с неговата кола на мястото на инцидента.Когато пристигнал,
вече го качвали в линейката. Видял, че не е добре, бил замаян, казал му само –
„прибери колата“. Изчакал да свършат огледите, обадил се на пътна помощ и
вдигнали колата,след което я закарали там, където живее Д.. Ходил в болницата
при него, където престоял 3-4 дни, не си спомня точно. Преди инцидента,
общували редовно. След като го изписали, също не се чувствал добре, бил замаян.
Три - четири пъти го водил на невролог при д-р М.. Той не можел да шофира,
свидетеля го карал с неговата кола. След инцидента имало около месец, в който
не можел да шофира и свидетеля го возел, карал го и на гробищата, защото синът
му е покойник, той загинал. Карал го
всяка събота на гробищата. Когато се събирали, той се оплаквал - виждал го, че
и психически не бил добре, тревожел се. Споделял е с него, че не му е
комфортно, че не е пълноценен в семейството, поради това, че изпитва болки,
психически не бил добре. Това състояние му се отразило и на работата. Той
работи в „Топлофикация-В.“, като оператор. Казвал е, че не може да си изпълнява
и служебните задължения пълноценно, защото изпитвал болки – болките, които били
в областта на врата. Това било няколко месеца след инцидента – изпитвал болки
във врата, това той му го споделял. След инцидента се събирали у тях - ищеца. Той сядал на
масата и докато били на масата, също се оплаквал, че го боли врата. Не можел
хубаво да се обърне, само с поглед. В работа на Д. има и физическо натоварване,
когато стане авария – ремонтира. Освен
катастрофиралата кола имал и кола с марка „Опел“, но той не го управлявал,
защото откакто починал синът му, започнал да управлява неговата кола. Наскоро
си купил друга кола – миналата година си купил „Хонда“.
В показанията си свидетеля Ц.Н.Ц пояснява, че с
г-жа В. се познават от общ познат. Работи като таксиметров шофьор. Преди две
години се запознали двете. Поводът за запознанството бил заради това, че техен
общ познат я помолил да се свърже с нея и да я вози - нея на работа и детето й
– сутрин и вечер. Разменили си телефоните и тя започнала да я вика всеки път,
когато имала нужда от превоз. Понякога се обаждала доста често, понякога само
сутрин и вечер. Понякога я търсила да я закара и до магазина. Тя й споделила,
че има автомобил, който е в лошо състояние, направила е катастрофа в комплекса
и оттогава я е страх да кара колата си. Понякога я вози и мъжът й, понякога
свидетелката. Направило й впечатление,
че тази жена – В. наистина е стресирана. Случвало се е когато изпреварва някоя
кола, тя да крещи - да внимава, да внимава с тези които се разминават. Според
свидетелката я е страх и да се вози. След ПТП-то и до момента не е управлявала
МПС, задавала й такъв въпрос, но тя казвала, че едва ли ще шофира, страх я е.
Продължава да я вози и към настоящия момент. Тя казала, че е ходила на болницата
за това си състояние, но й е неудобно да я разпитва подробно. Тя има малко
дете. Когато й се обажда по телефона да вземе детето, след това й звъняла да
пита дали са се прибрали.
Свидетелката Д.В.К.работи в КАТ – В.. Твърди, че се
познават се с ответницата от 2015 година, работили две години заедно с нея в
една стая в КАТ – В.. Към момента, когато се случило събитието, не работела
в КАТ – В., а в Община В.. На 09.03.2018
г. разбрала от медиите за събитието, което се е случило с ищцата. След това
потърсила контакт с нея, още на същия
ден, след обяд. Тя й се обадила, тъй като преди това имало причина да не се
чуят - не може да каже каква била причината, може би стреса. Разговаряли, видяли се. Предният месец и половина се виждали всеки ден.
Когато се видяли първоначално - първия ден, тая не
споделила нищо. Била много уплашена, хаотична, неадекватна, имала нараняване по
главата и по лицето. Стресът определено бил много силен. Единственото което
споделила тогава, същата вечер е, че детето не е било в колата и че нищо
лошо не се е случило с него. Ударът
върху нейният автомобил е бил отпред, от дясната страна, а детето се вози отзад
– отдясно, за да има видимост към него. Следващите дни и седмици били дълги,
отказвала да се качи в автомобил, да се вози. Това продължило седмици, тя
отказвала да се вози. Не искала да се качи в кола. След това викала нея като
шофьор, но изпитвала страх. При по-силна скорост, при по рискова ситуация –
молела да намали скоростта, хващала се
за вратите. Спирала я е дори, за да слезе от автомобила, защото се страхува.
Страхувала се да не се случи същото, което вече преживява. Единствено жената,
която е таксиметров шофьор я е возила, когато тя не могла, както и нейният
мъжът. В нейната работа й се налагало да се предвижва с автомобил, тъй като
работи с документи. Имала притеснения и от колегите да се предвижва с тях със
служебната кола. На работното си място се чувствала непълноценно, защото
случката се преживявала, мислела основно за това нещо, не била адекватна на
моменти към ситуации, тъй като стресът бил голям. Били са заедно постоянно, всеки ден, по няколко
пъти. За самото ПТП споделяла, че тръгвайки с лека скорост, автомобилът,
движейки се много бързо я ударил и тя не могла да реагира. Тя е съвестен и
отговорен служител и човек. Всеки един нормален човек предприема действия да се
справи с дадена ситуация. Не е пила лекарства, за да се справи със стреса.
Най-острият психологически стрес продължил около месец, месец
и нещо. Във връзка с ПТП-то не е ползвала болничен. На следващия ден веднага
била на работа. Нейният автомобил е отремонтиран, пред блока е, но се ползва само от съпруга й.
Назначена и изслушана по делото е съдебно – автотехническа експертиза. В заключението си вещото лице
посочва, че на 09.03.2018 година, около 08,25 часа в гр. В. в ***лекият
автомобил „Хонда Сивик“ с
рег. №***, собственост и управляван от Д.К.С. *** се е движил по платното за
движение на *** към кръстовището с *** в посока към централната част на града.В
същото време лекият автомобил „Опел Корса” с per. №***Х, собственост и управляван от В. Ц.В. *** „***“
се е движил в посока към кръстовището с *** в посока към КАТ - В..
Лекият автомобил „Хонда Сивик“
е навлязъл в кръстовището със скорост около 58 км/ч, а лекият автомобил “Опел Корса” се движил със скорост от около 26 км/ч.Лекият
автомобил „Опел Корса”, достигайки мястото на удара е
бил блъснат в дясната странична част в областта от предния десен калник от
предната лява странична част на лекия автомобил „Хонда
Сивик“.След удара лекият автомобил „Хонда Сивик“ се установил в
района на кръстовището със задната си част, насочена към кръстовището, а лекият
автомобил „Опел Корса” се е отклонил на ляво и
напуснал района на кръстовището, след което се установил с предната си част на
тротоара в югозападния му ъгъл.
При обсъждане данните по
конкретното произшествие от техническа гледна точка е достигнато до извода, че
причина за настъпване му са субективни действия на водачите с органите за
управление:
- за лекия автомобил „Хонда Сивик“, което е довело до
движение на автомобила с превишена скорост от 58 км/ч в населено място и
пресичане на кръстовището при жълт сигнал на светофарната уредба и
- за лекия автомобил „Опел Корса“ пресичане на кръстовището при червен сигнал на
светофарната уредба.Отразено е също така, че водачът на лекия автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№*** при
станалото ПТП е нарушил чл.12 ал.1, като е преминал през регулирано със
светофарна уредба кръстовище на жълта светлина и чл.21 ал.1 от ЗДвП, като се
движил са превишена скорост от 58 км/е при разрешена максимална скорост в
населено място 50 км/ч.Водачът на лекият автомобил „Опел Корса”
с per. №***Х при станалото ПТП е нарушил чл.12 ал.1,
като е преминал през регулирано със светофарна уредба кръстовище на червена светлина.Нарушението
и на двамата водачи има непосредствена причинно следствена връзка за настъпване
на ПТП.Изяснено е също така, че водачът на лекия автомобил „Хонда
Сивик“ с рег.№*** е имал възможност да предотврати
настъпилото произшествие на 09.03.2018 година в гр. В. в ***, ако е спрял и е
изчакал зелена светлина на светофарната уредба, след което да пресече
кръстовището.
Вещото лице е изчислило и
какъв е размерът на причинените щети по двата автомобила, като размерът на
щетата на лекия автомобил „Опел Корса“ с per. №***Х вследствие претърпяното ПТП възлиза на 1208
(хиляда двеста и осем) лева, а тази на лекия автомобил „Хонда
Сивик“ с рег.№*** в резултат на настъпилото ПТП
възлиза на 1948 ( хиляда деветстотин четиридесет и осем) лева. Съдът кредита
заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, прието без
възражение от страните по делото.
По делото е изслушана и съдебно - медицинска
експертиза, чието заключение е прието
без възражения от страните. От същото се установява, че С. е получил:Контузия на шията на фона на
дегенеративни ставни изменения в областта на шийните
прешлени, което му е причинило болка и страдание. Механизма на получаване е от хиперфлексия на шията в резултат на рязко спиране на
автомобила.Оздравителния период е от порядъка на няколко дни.Лечението е
обезболяващи и противовъзпалителни средства за наличното заболяване.Към момента
на прегледа е установено, че С. страда от дегенеративно ставно заболяване,
което не е във връзка с инцидента и същото е с прогресивно влошаващ се
характер.Подобни травми предизвикват болки и страдания с нормален интензитет и
степен на фона на дегенеративното ставно заболяване ,като могат и да бъдат по -
продължителни и създават по-голям дискомфорт.
В заключението е посочено, че В. е получила:Оток на челото и дясно рамо. Кръвонасядания на
лява лицева половина.Механизъм на получаване е от удари е или върху твърди
тъпи предмети и е налице причинно-следствена връзка между травмите и ПТП. Тези
увреждания са й причинили болка и страдание с оздравителния период е от
порядъка на няколко дни. Съдът кредита
заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, прието без
възражение от страните по делото.
Приета като доказателство по делото е и епикриза от
12.03.2018 г., издадена на Д.С. от ***, гр. В. –
хирургично отделение.
Приет като доказателство по делото е и констативен
протокол за ***
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По главния иск по чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД
за причинени неимуществени вреди:
От събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установи, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания и предизвикани от тях
физически болки и страдания.
Причинната връзка е
зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя
е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента.
По категоричен начин от приетите експертни заключение и разпитани свидетели се
установява наличието на причинна връзка между деянието на ответника и
вредоносния резултат.
Гореизложеното дава
основание да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл. 45, ал.1 ЗЗД
и следва да бъде извършено репариране на претърпените от ищеца С. неимуществени
вреди, като бъде спазен заложеният в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливо
обезщетяване.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. справедливостта не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни, обективно настъпили
обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия. Съдът следва да определи по справедливост какъв е
паричният еквивалент на претърпените от увреденото лице неимуществени вреди. В
конкретния случай, като се съобразиха доказателствата по делото, се налага
извод, че се касае до реално претърпени болки и страдания от ищеца С.. При
определяне размера на паричното обезщетение следва да се вземе предвид видът на
причинените травматични увреждания - Контузия на шията на фона на дегенеративни
ставни изменения в областта на шийните прешлени,
което му е причинило болка и страдание. Механизма на получаване е от хиперфлексия на шията в резултат на рязко спиране на
автомобила. От заключението на СМЕ се установи, че ищецът е изпитвал болка през
целия оздравителен период, който е в порядъка на няколко дни, като свидетелката
С.изяснява, че изпитвал страшни болки в шийните
прешлени. Трудно му било ставането, лягането, сядането, повечето движения
провокирани от болките във врата. Не можел да се обърне наляво, надясно, боляла
го главата, използвал успокояващи прахчета. При
определяне размера на обезщетението съдът взе предвид и сравнително краткия
оздравителен период – няколко дни. При определяне размера на обезщетението
следва да се вземат предвид още възрастта, работоспособността и общото физическо
и психическо здраве на ищеца. Така св.С.разказва, че ищецът не можел да шофира,
свидетеля го карал с неговата кола. След инцидента имало около месец, в който
не можел да шофира и свидетеля го возел, карал го и на гробищата, защото синът
му е покойник, той загинал. Когато се събирали, той се оплаквал - виждал го, че
и психически не бил добре, тревожел се. Споделял е с него, че не му е
комфортно, че не е пълноценен в семейството, поради това, че изпитва болки,
психически не бил добре. Когато се събирали, той се оплаквал - виждал го, че и
психически не бил добре, тревожел се. Споделял е с него, че не му е комфортно,
че не е пълноценен в семейството, поради това, че изпитва болки, психически не
бил добре. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства води до извода, че
справедливото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди е в размера
на исковата претенция от 1 000 лв. Тази сума би репарирала адекватно и в
най-пълна степен търпените от ищеца неимуществени вреди с оглед на
продължителността им, както и създадените за ищеца неудобства от получените
увреждания. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума, считано
от деня на увреждането.
По иска по чл. 45 ЗЗД за причинени имуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 45,
ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо. За основателността на иска следва да се установи,
че ответникът е извършил противоправно деяние /действие
или бездействие/, с което виновно е причинил на ищеца имуществена вреда в претендирания размер по автомобила му - „Хонда Сивик“ с рег. № ***.
Елементите от фактическия състав
на деликта, бяха установени по делото.
По делото бе изслушано заключение
по назначената съдебно – автотехническа експертиза. Вещото
лице е изчислило и какъв е размерът на причинените щети по двата автомобила,
като размерът на щетата на лекия автомобил „Хонда Сивик“ с рег.№*** в резултат на настъпилото ПТП възлиза на
1948 ( хиляда деветстотин четиридесет и осем) лева. Съдът кредита заключението
на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, прието без възражение от
страните по делото. Същевременно не е успешно оборена презумпцията за вина на
ответника.По делото е представен констативен
протокол за **** г., в който е отразено, че вина за настъпилия инцидент имат и
двамата водачи.Същото се установява и от заключението по назначената съдебно – автотехническа експертиза. Искът следва да бъде уважен
изцяло като основателен и доказан. Законната лихва следва да се присъди от
момента на увреждаенто.
По насрещния иск по чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД
за причинени неимуществени вреди:
От събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установи, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания и предизвикани от тях
физически болки и страдания.
Причинната връзка е
зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя
е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента.
По категоричен начин от приетите експертни заключение и разпитани свидетели се
установява наличието на причинна връзка между деянието на ответника и
вредоносния резултат.
Гореизложеното дава
основание да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл. 45, ал.1 ЗЗД
и следва да бъде извършено репариране на претърпените от ищеца В. неимуществени
вреди, като бъде спазен заложеният в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливо
обезщетяване.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. справедливостта не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни, обективно настъпили
обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия. Съдът следва да определи по справедливост какъв е
паричният еквивалент на претърпените от увреденото лице неимуществени вреди. В конкретния
случай, като се съобразиха доказателствата по делото, се налага извод, че се
касае до реално претърпени болки и страдания от ищцата В.. При определяне
размера на паричното обезщетение следва да се вземе предвид видът на
причинените травматични увреждания. В заключението е посочено, че В. е
получила:Оток на челото и дясно рамо. Кръвонасядания
на лява лицева половина.Механизъм на получаване е от удари или върху твърди
тъпи предмети и е налице причинно-следствена връзка между травмите и ПТП. Тези
увреждания са й причинили болка и страдание с оздравителния период е от
порядъка на няколко дни.При определяне на справедливия размер на обезщетението,
съдът взе предвид и сравнително краткия оздравителен период на получената травма – няколко дни. При определяне размера на
обезщетението следва да се вземат предвид още възрастта, работоспособността и
общото физическо и психическо здраве на ищеца. В показанията си Ц.Н.Цпояснява, че и направило впечатление, че г-жа В. наистина
е стресирана. Случвало се е когато изпреварва някоя кола, тя да крещи - да
внимава, да внимава с тези които се разминават. Според свидетелката я е страх
да се вози, който страх е провокиран от реализираното в миналото ПТП. В
показанията си св. Д.В.К.пояснява, че ищцата била много уплашена, хаотична,
неадекватна, имала нараняване по главата и по лицето. Стресът бил много силен. Следващите дни и седмици
отказвала да се качи в автомобил, да се вози. Това продължило седмици, не
искала да се качи в кола. След това викала нея като шофьор, но изпитвала страх.
При по-силна скорост, при по рискова ситуация – молела да намали скоростта, хващала се за вратите.
Спирала я е дори, за да слезе от автомобила, защото се страхува.Съвкупната
преценка на всички тези обстоятелства води до извода, че справедливото
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди е в размера на исковата
претенция от 1 000 лв. Тази сума би репарирала адекватно и в най-пълна
степен търпените от ищеца неимуществени вреди с оглед на продължителността им,
както и създадените за ищеца неудобства от получените увреждания. Следва да
бъде присъдена и законната лихва върху тази сума, считано от деня на
увреждането.
По иска по чл. 45 ЗЗД за причинени имуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 45,
ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо. За основателността на иска следва да се установи,
че ответникът е извършил противоправно деяние
/действие или бездействие/, с което виновно е причинил на ищеца имуществена
вреда в претендирания размер по автомобила му - „Опел
Корса“ с per. №***Х Елементите от фактическия състав на деликта, бяха установени по делото.
По делото бе изслушано заключение
по назначената съдебно – автотехническа експертиза. Вещото
лице е изчислило и какъв е размерът на причинените щети по двата автомобила,
като размерът на щетата на лекия автомобил „Опел Корса“
с per. №***Х в
резултат на настъпилото ПТП възлиза на 1208 (хиляда двеста и осем) лева. Съдът
кредита заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено,
прието без възражение от страните по делото. Същевременно не е успешно оборена
презумпцията за вина на ответника.Неоснователно е възражението на процесуалния
представител на ответника, че последния е преминал на разрешен жълт сигнал на
светофарната уредба, като доказателства в тази насока не се
ангажираха.Напротив, тази теза се опровергава от представените по делото констативен протокол за ***, в който е
отразено, че вина за настъпилия инцидент имат и двамата водачи.Същото се
установява и от заключението по назначената съдебно – автотехническа
експертиза. Следва да бъде отбелязано също така и че са ирелевантни
за изхода на настоящия спор обжалвано ли е наказателното постановление,
издадено във връзка с настъпилото ПТП и влязло ли е същото в законна сила. Искът
следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан. Законната лихва следва
да се присъди от момента на увреждането.
По
разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК право на разноски имат двете страни, с оглед уважаването на главните и
насрещните искови претенции.
Ищецът Д.С. е поискал и доказал извършени разноски
в общ размер от 860 лева / 120.00 лева – държавна такса, 150.00 лева – депозит
за съдебно – медицинска експертиза,150.00 лева – депозит за съдебно – автотехническа експертиза и 440 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение./
Ищцата В.В. е поискала и
доказала извършени разноски в общ размер от 1070 лева / 170.00 лева – държавна
такса, 150.00 лева – депозит за съдебно – медицинска експертиза,150.00 лева –
депозит за съдебно – автотехническа експертиза и
600.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение./.Неоснователно е
възражението на процесуалния представител на Д.С. за прекомерност на адвоктаското възнаграждение на насрещната страна.Същото е
съобразено с минималният размер, посочен в наредбата за адвокатските
възнаграждения, поради което съдът не намира основание за редуцерането
му.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Ц.В., ЕГН:********** да
заплати на Д.К.С., ЕГН: **********,
сумите както следва:
- на осн. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД сумата
от 1 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания от непозволено
увреждане, вследствие на настъпило на 09.03.2018 година, около 08,25 часа в гр.
В. в ***ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
– 09.03.2018 година;
- на осн. чл. 45 ЗЗД сумата от 1948,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в нанесени материални щети по лек автомобил „Хонда
Сивик“ с рег.№ *** в резултат на настъпилото на 09.03.2018
година, около 08,25 часа в гр. В. в ***ПТП, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането – 09.03.2018 година;
- на осн. чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата от 860.00 лв., представляваща направени разноски в производството.
ОСЪЖДА Д.К.С., ЕГН: ********** да заплати на В.Ц.В., ЕГН:**********, сумите както следва:
- на осн. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД сумата
от 1 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания от непозволено
увреждане, вследствие на настъпило на 09.03.2018 година, около 08,25
часа в гр. В. в ***ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 09.03.2018 година;
- на осн. чл. 45 ЗЗД сумата от 1208.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в нанесени материални щети по лек автомобил „Опел Корса“ с рег.
№***Х, в резултат на настъпилото на 09.03.2018 година, около 08,25 часа в гр. В.
в ***ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 09.03.2018 година;
- на осн. чл. 78,
ал. 1 ЗЗД сумата от 1070.00 лв.,
представляваща направени разноски в производството.
ПРЕПИС от решението да се
връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд гр. В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: