№ 2297
гр. Пловдив, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330207242 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-63/07.10.2021 г.,
издадено от началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България”, гр.
Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на Й. Г. Т. е наложена
глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 24, ал. 6 от ЗРА.
С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП, а именно:
-неправилно установена фактическа обстановка;
-неправилна квалификация на деянието в АУАН;
-неправилен отказ на контролния орган да приложи чл. 28 ЗАНН.
Маловажността на случай се извежда от:
-обстоятелството, че се касае за първо нарушение;
-липсата на опити за укриване или осуетяване на проверката;
-метеорологичната обстановка по време на извършване на нарушението;
-липсата на настъпили вредни последици.
Моли се за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА И ХОДА НА
ПРОИЗВОДСТВОТО.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Издател на НП е началник на отдел „Рибарство и контрол“ - Южна
България” гр. Пловдив, към Главна дирекция ’’Рибарство и контрол“ при
Изпълнителна агенция но рибарство и аквакултури (ИАРА).
Съгласно чл. 6 от устройствения правилник на ИАРА: Агенцията е
организирана в обща и специализирана администрация. Специализираната
администрация осигурява осъществяването на основните функции на
агенцията и е организирана в Главна дирекция "Рибарство и контрол",
дирекция "Управление на рибарството и опазване на рибните ресурси".
Според чл. 14 от устройствения правилник: Главна дирекция
"Рибарство и контрол" има 6 териториални звена със статут на отдели, както
следва:
1. отдел "Рибарство и контрол – Черно море" със седалище Бургас, с
териториален обхват областите Бургас, Варна и Добрич;
2. отдел "Рибарство и контрол – Централен Дунав" със седалище Русе, с
териториален обхват областите Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен,
Разград, Русе, Търговище, Силистра и Шумен;
3. отдел "Рибарство и контрол – Западна България" със седалище
София, с териториален обхват областите Благоевград, Видин, Враца,
Кюстендил, Монтана, Перник, София-град и София;
4. отдел "Рибарство и контрол – Южна България" със седалище Пловдив
и с териториален обхват областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Сливен,
Смолян, Стара Загора, Хасково и Ямбол;
5. отдел "Център за наблюдение на риболова" със седалище Варна и
места за извършване на дейността в гр. Варна и в гр. Бургас;
6. отдел "Структурни фондове по рибарство" със седалище София.
Според чл. 15, ал.2 от устройствения правилник отделните
териториални отдели осъществяват оперативните функции по надзор и
2
контрол върху стопанския и любителския риболов и аквакултурата,
спазването на правилата за отговорен риболов, опазването на рибните
ресурси, търговията с водни организми и продукти от тях и други функции,
които са регламентирани от Закона за рибарството и аквакултурите на
обслужваната територия.
От гореизложеното следва, че отдел "Рибарство и контрол – Южна
България", със седалище Пловдив представлява териториално и
функционално обособено звено на ИАРА, с компетенции да осъществява
контрол за спазване правилата на любителския риболов на територията на
област Пловдив, поради което и същия се явява надлежна въззиваема
страна- респективно отделът бе конституиран в това качество по делото и
призован като страна на адреса в гр. Пловдив.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
В АУАН и НП е посочено, че се издават за това, че:
На 02.07.2021г. в 00:50 часа на яз. „Пясъчник“, в района на
„Контрастената“, община Хисаря, лицето Й. Г. Т. лови риба с 3 (три) броя
въдици, поставени в работно положение във водата на яз. „Пясъчник“, със
закачени на куките примамка. Риболовът се извършва през тъмната част на
денонощието, съгласно параграф 1, т. 53. буква „В“ от ДР на ЗРА.
Посочената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява
безпротиворечиво от събраните по делото доказателства:
-гласни: показания на актосъставителя, както и показания на водените
от жалбоподателя свидетели: Б.А. и Т.К..
-писмени: Заповед № РД 09-353-/02.04.2021г.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в процесния
случай е налице нетипична особеност, изразяваща се в това, че основните
съставомерни обстоятелства, а именно, че:
3
- въдиците са били във водата в работен режим ;
-че процесните въдици са били именно на жалбоподателя
се установяват не толкова от показанията на актосъставителя,
колкото от разпита на водените от самия жалбоподател свидетели.
Така в разпита си пред съда актосъставителят заяви, че не е извършил
непосредствена проверка дали въдиците са били с поставени кукички и
примамка и дали реално е имало уловени риби.
Тези обстоятелства, обаче бяха успешно установени от показанията на
двамата водени от жалбоподателя свидетели, които потвърдиха, че:
-че процесните 3 броя въдици са били на жалбоподателя и с корда във
водата;
- при това с поставени кукички;
-като още от сутринта е била заредена стръв /примамка/, която можело
да стигне за няколко поредни дни.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
При правилно установени факти, законосъобразно е приложен и
материалния закон.
В чл. 24, ал.6 от ЗРА е предвидено, че любителски риболов в тъмната
част от денонощието се допуска само в обекти определени по реда на ал. 9
на чл. 24.
В чл. 24, ал.9 от ЗРА е дадена законова делегация на министъра на
земеделието, храните и горите ежегодно със своя заповед да определя
конкретните обекти, в които е разрешен любителския риболов през тъмната
част на денонощието.
Видно от приложената по преписката Заповед № РД 09-353/02.04.021г.
язовир Пясъчник не е сред разрешените обекти за област Пловдив.
Същевременно съгласно т.53 от ДР на ЗРА „Тъмна част на
денонощието" е периодът: а) от 18,30 ч. до 06,30 ч. - за месеците ноември,
декември и януари; б) от 20,30 ч. до 06,00 ч. - за месеците февруари, март и
април; в) от 22,00 ч. до 05,00 ч. - за месеците май, юни и юли; г) от 21,00 ч. до
06,00 ч. - за месеците август, септември и октомври.
Предвид приетото за установено, че жалбоподателят е имал
разположени 3 въдици в работен режим около 00:50 часа на 02.07.2021г.
4
на язовир Пясъчник, деянието му се явява съставомерно по вменената
норма на чл. 24, ал.6 ЗРА.
Приложена е коректната санкционна норма, като наложената санкция е
в минималния възможен размер.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН.
Не е оспорено по делото, а и от приложените по делото Заповед № РД
09-131/16.02.2021г. (т.2 от същата) и Заповед № РД 09-797/10.08.2021г. се
установява компетентността на наказващия орган и на актосъставителя.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Противно на възражението в жалбата,
както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни
признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Спазени са
законоустановените реквизити на АУАН и НП.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, като му е дадена
възможност да направи възражения, от която възможност същият не се е
възползвал, тоест не може да се говори за каквото и да било ограничаване на
правото му на защита.
Действително, както коректно се изтъква в жалбата, в АУАН при
цифровото изписване на правната квалификация е налице неточност,
като е изписано чл. 24, ал.6, т.9 ЗРА, като от законовата норма е видно, че чл.
24, ал.6 няма т.9. В чл. 24, ал.6 ЗРА обаче се съдържа препращане към ал.9
като в случая е очевидно, че от актосъставителя е допусната техническа
грешка.
По-важното обаче е, че в АУАН по достатъчно ясен и небудещ
никакво съмнение начин е описано нарушението словесно, което е
напълно достатъчно за гарантиране правото на защита на наказаното лице.
Още повече, че в НП е дадена изцяло коректна правна квалификация на
нарушението, а имено чл. 24, ал.6 от ЗРА.
В този смисъл следва да се съобразят задължителните указания на ТР
5
3/2011 на ВАС, според което неточната квалификация на нарушението в
акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената правна
норма е правилно посочена в наказателното постановление, при
положение, че както в АУАН, така и в НП фактите са надлежно
изложени.
В този смисъл са и указанията на имащото базисно значение ТР № 8 от
16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/202, с което се препотвърди
трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо
за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния
акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага
санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната
правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в
контролните правомощия на съда, който при надлежно изложение на фактите
има възможност да преквалифицира нарушението.
На още по-силно основание, при надлежно изложение на фактите в
АУАН и НП, наказващия орган разполага с възможност да отстрани
несъществено несъответствие в правната квалификация, посочена в АУАН,
без това да се отразява по какъвто и да било начин на правото на защита на
наказания субект.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА МАЛОВАЖНОСТ НА СЛУЧАЯ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че случаят бил
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН
Действително съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на
ВАС преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а
не по целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят
следва да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната
действителна обществена опасност да деянието ангажиране на държавна
репресия спрямо дееца.
В тази връзка настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова
дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11
ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на
6
който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото,
че за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че
степента на обществена на деянието е по-ниска от обичайните за подобни
нарушения.
Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което
разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушения с
подобна правна квалификация, доколкото липсват обстоятелства, които
да сочат на по-ниска такава.
Не може да доведе до извод за малозначителност на деянието
обстоятелството, че нарушението е за първи път. Това обстоятелство е
съобразено от наказващия орган при индивидуализация на наказанието,
като е наложена санкция в минимален размер. Същото обстоятелство е
съобразено и от законодателя, който в чл. 89 от ЗРА е предвидил санкция в
двоен размер за повторно извършени нарушения, каквато в случая
очевидно не е наложена.
Не може да бъде аргумент за маловажност на случая липсата на вредни
последици от деянието. В тази връзка следва да се съобрази, че процесното
нарушение е на формално извършване и за неговата съставомерност не се
изисква настъпването на допълнителни обществено опасни последици освен
реализиране на самото изпълнително деяние. Приемането, че липсата на
вредни последици е основание за маловажност при формалните нарушения,
напрактика би довело до положение да не бъдат санкционирани по-голяма
част от извършваните в страната противоправни посегателства, което е идея
чужда на законодателя.
По аналогични съображения не може да се приеме, че води до
маловажност на случая и обстоятелството, че не е установено риби да са
реално уловени. Законът е въздигнал в административно нарушение самата
дейност по риболов в тъмната част от денонощието, тоест наличието на
въдици в риболовен режим, като обстоятелството дали риболова е успешен
7
или не е изцяло ирелевантно.
Не може да бъде основание за маловажност на случая и
обстоятелството, че жалбоподателят не е направил опит да се укрива и да
осети проверката. Посоченото отговаря на общоприетите норми за дължимо
поведение в хода на административния процес и не може да бъде
допълнително основание за премиране на нарушителя. Още повече, че ако
бяха установени действия по препятстване на проверката от негова
страна, той би носил отговорност за допълнително нарушение по чл. 88
ЗРА.
Не на последно място, не може да бъде основание за маловажност на
случая влошената метеорологична обстановка. Действително от показанията
на всички свидетели се установи, че на 01.07.2021г. на язовира е имало
гръмотевична буря, като са изцяло разбираеми притесненията на
жалбоподателя за собственото му здраве и от него не може да се очаква по
време на гръмотевици да извършва контакт с карбонови въдици. Посоченото
обстоятелство, обаче би било извинително, ако гръмотевичната буря бе
налице към момента на извършване на нарушението, какъвто обаче не е
процесния случай.
От представеното от самия жалбоподател писмо от НИМХ –Пловдив се
установява, че в района на язовир Пясъчник е регистрирана гръмотевична
активност- но в периода от 18.00 часа до 22.00 часа на 01.07.2021г. и то с
прекъсвания. Същевременно от дадената в т.53 от ДР на ЗРА легална
дефиниция е видно, че забраната за риболов през нощта е била валидна
именно от 22.00 часа, тоест за жалбоподателя, при наличие на
необходимото желание да спази законовите предписания, е имало
достатъчна възможност да изведе въдиците от работен режим, преди да
попадне в обхвата на забраната. Още повече, че проверката всъщност е
извършена в 00:50 часа, тоест 3 часа след началото на забраната и след
края на гръмотевичния период.
Неоснователно е и възражението в жалбата, че въдиците били в работен
режим, за да служат като гръмоотвод, доколкото те успешно са могли да
изпълняват тези функции и с корда извадена от водата, тоест без да са в
работен режим.
Следва да се отчете и че в процесния липсват типичните обстоятелства,
8
които според трайната съдебна практика могат да доведат до маловажност на
случая при нарушения на ЗРА, а именно:
-инцидентен случай на риболов или
-явно несъответствие между размера на наложената глоба и
финансовите възможности на нарушителя.
В случая от доведените от самия жалбоподател свидетели се установи,
че същият се занимава с любителски риболов от изключително високо
ниво, като:
-същото лято жалбоподателят и приятелите му са прекарали в
риболов на палатков лагер няколко месеца;
-при риболова са използвали само най-скъпите и качествени
риболовни принадлежности.
Посочените обстоятелства поставят завишени изисквания към
риболовната дейност на нарушителя и не позволяват извършеното от него да
се счета за маловажно.
В този смисъл са и особеностите на конкретното деяние, а именно
касае се риболов с три въдици, с предварително поставена стръв,
достатъчна за няколко дни, които не позволяват квалифициране на случая
като маловажен.
Така Решение № 1913 от 28.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1717 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1912 от
28.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2071 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, постановени при идентична обстановка.
Изрично следва да се отбележи и че когато прави преценка за
маловажност на случая, съдът съпоставя процесното нарушение:
-не с нарушения от друг тип, доколкото тази съпоставка е
извършена от законодателя при определяне санкцията за всяко
нарушение, а
-а с нарушения с идентична правна квалификация, като предвид
всички гореизложени обстоятелства, не може да се счете, че процесното
деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичния случай
на нарушения по чл. 24, ал.6 ЗРА.
Не на последно място следва да се съобрази, че наложената санкция в
9
минимален размер не се явява несъразмерна нито със степента на обществена
опасност на деянието, нито с личността и имущественото състояние на дееца.
Точно обратното – би се явило в явно противоречие с целите визирани от
законодателя, присъждането на адвокатски хонорар в тежест на
държавен орган, в размер на 300 лева при извършено административно
нарушение.
По изложените съображения НП следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 63, ал.3
ЗАНН, чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на възнаграждение има
въззиваемата страна.
За да определи справедливия размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение съдът съобрази:
- вида на оказаната юрисконсултска защита и съдействие- изразила се в
изготвено писмено становище;
-фактическата и правна сложност на делото. Констатира се, че
процесния случай не разкрива особености от фактическа и правна страна,
като основният спорен въпрос е за приложението на чл. 28 ЗАНН;
- интересът от делото- наложена е имуществена санкция в размер на 400
лева, без лишаване от права.
При отчитане на гореизложените съображения, съдът намира, че
справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80 лв.,
доколкото всякакъв по-голям размер би влезнал в противоречие с ниския
материален размер от водене на делото.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК
разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице,
разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия
орган. В случая на основание чл.2 от устройствения правилник на ИАРА това
се явява Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-63/07.10.2021 г.,
издадено от началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България”, гр.
Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на Й. Г. Т. е наложена
глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 24, ал. 6 от ЗРА.
ОСЪЖДА Й. Г. Т. , ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ в полза и по
сметка на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) сумата
от 80 лева, представляващи деловодни разноски по делото пред Районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11