Решение по дело №797/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 479
Дата: 11 март 2020 г. (в сила от 25 юни 2020 г.)
Съдия: Владимир Григоров Вълков
Дело: 20191100900797
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. София, 11 март 2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-13 състав, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

СЪДИЯ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ

като разгледа докладваното от съдията Янкова т.д. № 797 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър /ЗТР/.

Образувано е по жалба на Сдружение А.Б.с ЕИК*******срещу отказ № 20190409202207/11.04.2019г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, за вписване в търговския регистър на промени в управителния съвет на сдружението. Поддържа се довод, че длъжностното лице по регистрацията е излязло извън рамките на предписаната проверка, преценявайки редовността на свикване на събранието. Счита, че този въпрос подлежи на преценка при евентуално позоваване на нарушение при поискана отмяна на взетото решение. Евентуално оспорва и извода за нарушена процедура с довод, че е съобразена процедурата, установена с промяна на устава от общо събрание, проведено през месец март 2018 г. Счита, че предписаното от чл. 18 ал. 2 ЗЮЛНЦ обявяване има декларативно действие, поради което и във вътрешните отношения промяната е проявила ефект с факта на вземане на решението.  Твърди и отказът да се основава на липсващи доказателства без обаче регистърната администрация да е осигурила възможност за представянето им. Иска се отказът да бъде отменен.

 

По допустимостта на жалбата

Частната жалба е подадена в предвидения от закона срок и изхожда от процесуално легитимирано лице. Дължимата държавна такса е внесена.

 

По основателността на жалба.

За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията приема, че не е спазен редът за свикване на общото събрание, установен с обявения по партидата на сдружението устав на сдружението – използван е начин за свикване на общото събрание, какъвто не е регламентиран, а и на събранието не са присъствали всички членове на сдружението, а двама от тях – Л.П.и Б.Р.не се установява да са призовани включително и по този ред, нито са присъствали на събранието. Прието е и невъзможност да бъде идентифициран пълният текст на протокола от събранието. Констатирана е липса и на декларация от избрания нов член на управителния съвет, че отговаря на изискванията за заемане на длъжността.

 

Съдът приема, че възложеното на длъжностното лице по регистрацията действие обезпечава обществения интерес да бъде осигурена достоверност на утвърдени от закона като подлежащи на огласяване обстоятелства. Длъжностното лице съвместява и функция на предварителен контрол за законосъобразност, доколкото дължи да се увери, че са се проявили фактите, от които се извлича заявеното за вписване обстоятелство. Законът изрично указва и средството за постигане на този общественозначим резултат – надлежно документирани обстоятелства (арг. от чл. 21 т. 5 ЗТР). Следователно, на длъжностното лице е възложено въз основа на писмени доказателства, проверявани от външна страна, да се увери, че са възникнали установените от закона или устройствения акт обстоятелства с придадено им обществено значение. Поради тази причина и в обхвата на дължимата проверка се включва съблюдаването на императивните правни норми. Заявеното за вписване обстоятелство се извлича от решение на общото събрание. Законът признава възможност този акт да обвърже и лица, които не са изразили воля или дори и когато са изразили несъгласие. Тази особеност на многостранната сделка придава императивен характер на правилата за конституиране на органа. Ето защо и в рамките на регистърната процедура длъжностното лице дължи да се увери, че редът за свикване на общото събрание е спазен.

Нормата на чл. 26 ал. 3 ЗЮЛНЦ овластява членовете на сдружението да се отклонят от нормативно предписаните правила за свикване на върховния орган – общото събрание. Това обаче може и следва да стане с устав, приет при предписани от закона правила. Съгласно чл. 18 ал. 2 т. 2 ЗЮЛНЦ уставът подлежи на обявяване, а нормата на чл. 18 ал. 4 ЗЮЛНЦ изисква обявяване и на промените в устава. Макар и законът да не предписва изрично, целта на това изискване е да гарантира яснота за регулаторните правила било то и относими към вътрешно-организационния живот на сдружението. Задължението за обявяване на актуалния устав ангажира длъжностното лице по вписванията в процедурата по обявяването му да се увери, че са спазени императивните изисквания за промяната му. Това е невъзможно да се случи инцидентно. Понеже длъжностното лице дължи да се увери, че заявените обстоятелства са се проявили, няма възможност да ги предполага. Ето защо настоящият състав приема, че преценката на реда за свикване на общото събрание следва да бъде извършена въз основа на учредителния акт, преминал проверката по чл. 21 ЗТТРЮЛБЦ и обявен в регистъра.

Съдът споделя довода на жалбоподателя, че липсващ документ ангажира длъжностното лице да изиска съдействие за представянето му – чл. 22 ал. 5 ЗТТРЮЛНЦ. Настоящият състав приема обаче, че допуснатото процесуално нарушение само по себе си не обосновава незаконосъобразност на постановения отказ. С оглед принципа на бързина и процесуална икономия нормата на чл. 25 ал. 5 ЗТТРЮЛНЦ задължава съда да се произнесе по съществото на искането. От друга страна отразените в отказа обстоятелства включително и за липсващи документи информират осигуряват възможност за заявителя да ги осигури, за да бъдат отчетени в рамките на съдебното производство. Представянето им с жалбата, администрирана от Агенция по вписванията, гарантира и постъпването им в електронното досие на сдружението. Съхраняването на тази документация гарантира в пълнота и възможността за защита правото на сдружаване, която несъмнено предполага развитие на исков процес – всички значими за имтеративните правила документи са налични. По тези съображения настоящият състав не счита за допустимо да дава нови указания в рамките на съдебното производство, а дължи да извърши преценка за законосъобразност на отказа според наличните в електронното досие доказателства.

Обявеният в регистъра учредителен акт изисква лична писмена покана при изрично потвърждение за получаването й. Не се установява от приложените документи покана да е получена от Л.П.и Б.Р., посочени като членове на сдружението към датата на свикване на общото събрание. Изрично е предвидено и огласяване на поканата в сградата, където се намира адресът на управление и 30 дневен срок на предизвестие. С оглед очертания вече императивен характер на правилата за свикване на общото събрание гарантираната възможност за всеки от членовете да участва в работата му е предпоставка за зачитане и обвързващата сила на взетите решения. Тъй като в случая това не се установява по отношение на указаните членове на сдружението, законосъобразен е достигнатият извод от длъжностното лице по регистрация за нарушена процедура по свикване на общото събрание, препятстващо зачитане и на взетите решения.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Сдружение „А.Б.“ срещу отказ № 20190409202207/11.04.2019г.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчване на препис.

 

СЪДИЯ: