РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Разград, 11.05.2***3 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Гражданско дело №
2***2330010***27 по описа за 2***2 година
Производството е образувано по изпратено по подсъдност гр. д. № 329/2***2 г. по описа на
Районен съд – Исперих, на основание чл. 118, ал. 2, във вр. с чл. 104, т.4 и т. 6 от ГПК.
Същото е образувано по депозирана искова молба от Р. В. Б., подадена чрез адв.Т. М.
против „Банка ДСК“ ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове, първият от тях за
прогласяване нищожност на договор за ипотечен кредит от 07.08.2007 година, сключен между
страните, като противоречащ на добрите нрави, поради нищожност на клаузата за възнаградителна
лихва визирана в чл. 7 от същия, предвид нейната неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, в
условията на евентуалност за осъждане на ответника – „Банка ДСК“ ЕАД да върне на ищцата,
поради отпаднало основание недължимо платени от нея суми в размер на 13 508 евро /26 950 лева/,
на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателно изплащане на задължението.
Както в първоначалната искова молба, така и в депозираните поправени искови молби,
след дадените множество указания от съда, се навеждат твърдения, че между страните е налице
сключен Договор за ипотечен кредит от 07.08.2007г. в размер на 20 000 лева за срок от 240 месеца
с цел ремонт на жилище, като към датата на сключване на договора за кредит, лихвеният процент е
бил в размер на 10.99%. Ищцата счита, че притежава качеството на потребител по отношение на
сключения договор за кредит и е по-слабата икономически страна, поради което се ползва от
защита на ЗЗП. Посочва, че формираната по кредита възнаградителна лихва е без законово
основание, тъй като е в размер над определения от Министерски съвет, поради което е невалидна
съгласно чл.10 от ЗЗД. Твърди, че неоснователно банката-кредитор едностранно на три пъти е
увеличила размера на възнаградителната лихва по договора за кредит, като същият достигнал до
стойности от 14%, поради недоказаност на доходите й. Към момента на сключване на договора
ищцата била в трудово правоотношение към социалното ведомство в Р. България, поради което
счита, че доходите й са напълно доказани. Твърди се, че ищцата през 2008-2009 година /без
конкретна дата/ е отправила искане до банката-кредитор да превалутира кредита от лева във
валута /евро/, доколкото кредитът във валута се предлагал с по-изгодни лихвени условия, като за
1
отправеното искане била събрана такса в размер на 360 евро, но кредитът не бил превалутиран.
Посочва, че европейската практика на банково кредитиране ясно разграничава кредитите
отпуснати на физически лица на ипотчени и потребителски, като за първите лихвите били на нива
около 2%. Претендира, че сключеният от нея кредит е потребителски, като в разрез с добрата
банкова практика от Банка ДСК са поискали обезпечение по кредита, а именно ипотека върху неин
недвижим имот. Навеждат се твърдения за телефонен тормоз от страна на ответника с цел
превеждане на суми в по-голям размер, доколкото ищцата изплащала кредитните си задължения
чрез банкови преводи от Р. Италия. Поддържа, че заплаща крайна цена на финансов продукт, която
е определена в нарушение на императивни правни норми и в противоречие с добрите нрави, при
наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит. Ищцата заявява, че не разполага с общи
условия и погасителен план по сключения договор за кредит. Посочва, че същата не е получила и
ГПР, като при поискване ответникът отказал да й предостави такъв. Навежда подробни
съображения за неравноправност на клаузата уреждаща размера на възнаградителната лихва по
договора за кредит. Счита, че клаузата уреждаща размера на възнаградителната лихва следва да
бъде уговорен индивидуално, което не било сторено от страна на банката, както и че клаузата е
неравноправна, доколкото с нея се внася дисбаланс в отношенията между търговеца и потребителя
в ущърб на последния. Посочва, че банката кредитор на ***.06.2***1 година е възстановила по
нейната сметка сумата в размер на 3798 лева, представляваща преизчисление на лихвените
плащания за периода от 13.08.2007 г. до 07.05.2***1 г. Променливият годишен лихвен процент по
кредита се определя от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от
кредитора и надбавка от 7.30 процентни пункта. Към датата на сключване на договора за кредит,
лихвеният процент е бил в размер на 10.99%. В обобщение се моли прогласяване нищожност на
договор за ипотечен кредит от 07.08.2007 година, сключен между страните, като противоречащ на
добрите нрави, поради нищожност на клаузата за възнаградителна лихва визирана в чл. 7 от същия,
предвид нейната неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, в условията на евентуалност за
осъждане на ответника – „Банка ДСК“ ЕАД да върне на ищцата, поради отпаднало основание
недължимо платени от нея суми в размер на 13 508 евро /26 950 лева/, на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателно изплащане на задължението. Прави искане за заплащане на сторените от нея
разноски. Прави доказателствени искания. Представя писмени доказателства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „Банка ДСК“ АД е депозирал отговор на
исковата молба.
В отговора си ответникът излага становище за допустимост на предявените искове, но
счита същия за неоснователен. Заявява, че между банката и ищцата действително е бил сключен
договор за ипотечен кредит от 07.08.2007 година, като не се оспорва размерът на кредита /20000
лв./ и неговата продължителност /240 месеца/. Посочва, че формирането на лихвения процент по
кредита, както и неговите промени са регламентирани в клаузи от сключения между страните
договор и общите условия към него. Не се оспорва, че след сключване на договора за ипотечен
кредит от 07.08.2007 година БЛП /базовия лихвен процент/ по кредита е бил изменян едностранно
от банката на три пъти, както следва: на 10.09.2007 година от 10.99 % на 11.49%, на ***.04.2008 г.
от 11.49% на 11.99% и на 21.10.2008 г. от 11.99% на 12.99%. Подробно се посочват причините за
едностранното увеличение от страна на банката кредитор, като счита, че същите са извършени
законосъобразно към датата на извършената промяна и изцяло на база на предвидените в договора
и ОУ към него основания.Твърди се, че договорът за кредит с ищцата е сключен „без обследване
на дохода“, поради това, че ищцата е работила към ДСП – ***, като личен асистент на своята
майка по програма на Министерство на труда и социалната политика, а не по трудово
правоотношение по КТ, поради което получаваният от нея доход не е могъл да й послужи за
предоставяне на кредит с доказване на дохода и не е могла да се ползва от преференциални
условия. Ответникът, счита, че цитираната в исковата молба клауза не противоречи на
разпоредбите на чл. 143 от ЗЗП, за което излага подробни доводи. Посочва, че договорът за
2
ипотечен кредит е сключен при действието на ЗКИ, преди влизане в сила на Закона за кредитите
на недвижими имоти на потребителя, обнародван на 29.07.2016 година, поради което преди
подписването му на кредитополучателя е била предоставена цялата необходима информация по
чл. 58 от ЗКИ, касаеща договора за кредит в частта му за олихвяването на получената по кредита
сума. Сочи се, че клаузите на т. 7 от договора за ипотечен кредит о 07.08.2007 година и т. 24.3 от
ОУ не са неравноправни на основание чл.143, т.10 и т.12. от ЗЗП. Посочените уговорки между
страните не били в колизия и с правилото на чл.147, ал. 1 от ЗЗП, тъй като счита, че същите са
съставени по ясен и недвусмислен начин, не пораждат съмнение относно смисъла на посочените в
тях условия относно начина на формиране на дължимата от ищеца лихва и условията и факторите,
на база на които лихвата може да бъде променена. В конкретния случай била договорена
променлива лихва, която се състои от два компонента БЛП и надбавка, като изрично е предвидено,
че БЛП, се определя периодично от кредитора. В ОУ били посочени изрично условията, при които
кредиторът може да изменя лихвения процент. уговореното право на Банката да изменя БЛП, още
повече при конкретни пазарни промени, не накърнява принципа на добросъвестност и не води до
значително неравновесие в правата и задълженията по договора по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Цитираните клаузи отнасящи се до промяна на лихвения процент от страна на Банката не са и не
могат да бъдат приети като неравноправни клаузи. За промените са взети мотивирани решения на
компетентните органи на банката, с които Комитетът по управление на активите и пасивите на
„Банка ДСК“ ЕАД е взел решение за увеличение с 0.5% на БЛП по жилищни и ипотечни кредити
на граждани в лева и валута, считано от 10.09.2007г., с 1% на приложимия спрямо жилищни и
ипотечни кредити за физически лица базов лихвен процент /БЛП/, считано от ***.04.2008г. и с
0.5% на приложимия спрямо жилищни и ипотечни кредити за физически лица базов лихвен
процент /БЛП/, считано от 21.10.2008г. Решенията са били взети въз основа на анализи на
динамиката на обективните фактори, влияещи върху формирането на БЛП за периодите от
10.2007г. до 03.2008г. и от 04.2008г. до 09.2008г. Сочи се, че уговорената клауза е в съответствие с
вътрешното и общностното право, а основанията за промяна в БЛП са обективни, стоящи извън
контрола на Банката и са изчерпателно изброени в Общите условия, приети и получени от
кредитополучателя. Щом клаузата на чл. 24.3. от ОУ не е неравноправна, следователно не е и
нищожна на основание чл. 146 ЗЗП, поради което се оспорват изложените твърдения от ищеца,
като необосновани и неправилни.
Ищцата е посочила също така, че в периода 07.08.2007г. - 06.07.2***1г. е платила на
банката без основание сума в размер на 20 400 евро, представляваща разлика между събраната
едностранно променена лихва и първоначално договорената лихва за процесния период, с която
банката се е обогатила неоснователно и дължи връщане, както и за периода от месец юли 2***1 г.
до 30.09.2***2г. сумата от 3 300 евро. Исковата молба е заведена на 29.09.2***2 г., като с оглед
разпоредбата на чл.110 от ЗЗД ищецът може да претендира вземане за надвзета лихва само за
периода 29.09.2019г. до 29.09.2***2г.
Претендираните от ищцата суми не съставляват платени без основание суми и дадени на
основание нищожна договорна клауза, поради което счита предявения иск с правно основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД за неоснователен и недоказан, и като такъв моли да бъде отхвърлен в цялост.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме за основателен изцяло или
частично предявения иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, се прави ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ИЗТЕКЛА
ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ за всички суми, платени недължимо от ищцата в периода от
сключване на договора за кредит до 5 години преди депозиране на исковата молба.
Заявява се от ответника, че същият е възстановил на ***.06.2***1г. по сметка на ищцата
сума в размер на 3 798.92 лв., представляваща разликата в погасителната вноска, формирана от
едностранната промяна в лихвения процент от страна на банката.
Прави се искане настоящото производство да бъде прекратено на основание чл. 126 от
ГПК, доколкото счита, че към настоящия момент е налице висящо гр. дело, заведено под №
152/2***1 г. по описа на ОС-Разград между същите страни, на същото основание и за същото
искане.
Правят се възражения по доказателствените искания на ищцата. Представят се писмени
доказателства. Правят се доказателствени искания.
В обобщение се моли, съдът да отхвърли, като неоснователни, недоказани и необосновани
3
всички предявени срещу Банка ДСК АД искове. Претендира се заплащане на сторените съдебни и
деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Междувременно по електронна поща е постъпило становище от ищцата по делото с вх. №
4870/05.12.2***2 г., с което изразява становище по депозирания от ответника отговор на исковата
молба. Твърди, че съгласно методиката за подбор на персонал за служители на длъжност „личен
асистент“ към оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ към Европейски социален
фонд на ЕС се заема чрез сключване на трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 68, ал. 1, т.
1 от КТ. Твърди, че сключеният между страните кредит неоснователно се олихвява с по-висока
лихвена надбавка.
Оспорва отговора на ответника, като излага подробни съображения за това. Заявява
допълнителен петитум за възстановяване на сумата в размер на 750 евро, представляваща
недължимо платени годишни такси „управление на кредита“. Твърди, че между нея и ответника е
проведено помирително заседание пред КЗП, в което е постигнато споразумение. Заявява, че към
настоящия момент е безработна. Представя писмени доказателства. Настоява по делото да встъпи
прокурор.
В съд.заседание ищцата, чрез пълномощници поддържа предявените искове, Представя
писмена защита,претендира разноски.
Ответникът , чрез пълномощник поддържа подадения отговор, с искане за отхвърляне на
предявените искове.Претендира разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе, окръжният съд съобрази от фактическа страна следното:
Установява се от представените доказателства, че по договор за кредит, сключен на
07.08.2007 година "БАНКА ДСК“еАД е предоставила на ищцата Р. В. Б., в качеството й на
кредитополучател сумата от 20 000 лева със срок за издължаване 240 месеца, като съгласно чл. 7
от договора върху предоставената сума кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов
лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, като към датата на
подписване на договора базовият лихвен процент е 3.69, стандартната надбавка е в размер на 7,30
процента или лихвата по кредита е общо в размер на 10,99%.
Договорът е обезпечен с ипотека върху жилище, находящо се в гр.***, ул.******.Към
същият е приложен и погасителен план, който носи подписа на ищцата.
Видно от чл.11 на Договора, страните са приели, че неразделна част от същия са Общите
условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица , които кредтополучателят е
получил и приема с договора. Към договора е приложен и погасителен план, който носи подписа
на ищцата, както и тарифа за таксите, събирани от банката при този вид кредити.
От заключението по ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се
установява, че кредитът в размер на 20 000,00 лв. е усвоен на 13.08.2007 г. по банкова сметка №
(***) ************ /BGN***************** с титуляр Р. В. Б..
Промени на лихвения процент по кредита са извършвани от банката на три пъти в
периода 2007 г. – 2008 г., както следва:
На 10.09.2007 г. от 10,99% на 11.49 %. (БЛП от 3,69%на 4,19%) като месечната вноска е
преизчислена в размер на 212,80 лв., считано от 07.11.2007г. На ***.04.2008 г. от 11,49% на 11.99
%. (БЛП от 4,19% на 4,69%) като месечната вноска е преизчислена в размер на 219,61 лв., считано
от 07.05.2008г. и от 21.10.2008 г. от 11,99% на 12.99 %, (БЛП от 4,69% на 5,69%) като месечната
вноска е преизчислена в размер на 233,31 лв., считано от 07.12.2008г.
При плащане на кредита е имало закъснение, но те се минимални - средно седмица.За
просрочените плащания по главницата е начислена и платена санкционираща лихва в размер на
13,94 лв. За времето от 13.08.2007г. до - ***.06.2***1 г. по кредита са платени общо 39 921,43 лв.,
като с посочената сума са заплатени както следва :Главница 7 816,01 лв., възнаградителна
лихва от 30 270,99, Санкционираща лихва от 13,94 лв, Такса управление 1210,00 лв., Такси заем
610,49 лв.При условие че не е променен лихвения процент, с посочената обща сума биха били
погасени Главница 9003,79 лв.;Лихва 25035,70лв; Санкционираща лихва 0,15 лв.;Такса управление
1320,00лв. Такси заем 762,86 лв.или общо 36122,50лв. или разликата като надплатена сума е 3
4
798,93 лв.
Безспорно е по делото, че на ***.06.2***1 г. Банка ДСК АД е възстановила по
разплащателната сметка на ищцата сумата 3798,93 лв., явяваща се разликата в надвнесената
възнаградителна лихва съгласно уговорения първоначално лихвен процент по договора и
увеличените такива едностранно от банката на три пъти.Вече постъпилата сума по кредита става
общо в размер на 36 122,50 лева, от които погасена главница в размер на 9 003,79 лева и лихви и
такси в размер на 27 118,71 лева.
Вещото лице е посочило, че годишната такса за управление се събира веднъж годишно за
управление на кредитното задължение за кредити предоставени преди 18.07.2014 г., какъвто е
кредитът, предоставен на Р. Б.. Задължението на кредитополучателя да заплаща такси,
включително годишна такса за управление, е изрично уговорено в чл.12 от договора за кредит. В
чл.13 от договора, подписан от Р. Б. се удостоверява, че тя е запозната с Тарифата, действаща към
деня на сключване на договора, както и с дължимите от нея такси. Извлечение от Тарифата с
приложени такси - Приложение №3 към договора е предоставено и подписано от нея. Размерът на
годишната такса за управление е определен в Тарифата на Банка ДСК, която е в сила към деня на
съответното плащане, и не се определя или уговаря индивидуално. Такса за управление се събира
за всички дейности по обслужване на кредита след неговото сключване, докато задължението се
обслужва съгласно договореното. Такива действия по управление на кредита са: администриране
на кредита, всички платежни операции и други действия по редовно погасяване на кредита
(редовни вноски и предсрочно погасяване-частично или пълно). Заемната такса включва
застраховка по обезпечение, както и вписване на ипотека.
Чрез посредничеството на Секторна Помирителна Комисия за финансови услуги към КЗП
по помирително производство №4/2***2година, страните по делото са постигнали споразумение
съгласно чл.30,ал.1 от ПДОСПК, в смисъл ,че считано от 07.07.2018г. лихвеният процент по
ипотечния кредит с кредитополучател Р. Б. от 07.08.2007 г. се променя, като ГЛП е аналогичен с
начина на определяне на лихвения процент при нови ипотечни кредити, отпускани от Банката и
същият се формира като сума от референтен лихвен процент/РЛП/, представляващ индикатор
„Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над един ден
до две години и надбавка в размер на 3 процентни пункта.
Тази промяна на лихвения процент от 10,99% на 3,06% е отразена и съобразена и от
вещото лице, което е изчислило при вече променения сега лихвен процент, че към 07.01.2***3 г.
погасената главница е в размер на 12 403,26 лв., остава дължима такава в размер на 7 596,74 лв.,
при краен срок на издължаване на кредита -- 13.08.2***7 г. /54 месеца = 4 години и 6 месеца/, а към
24.01.2***3 г., данните за дължимите суми за главница,лихва и такси биха били следните: /ГПР-5,57
%/, съответно главница - 7 596,74 лв., Лихва 543,00 лв., Такса за управление на кредита или обща
сума в размер на 8 689,74 лв.Вещото лице е посочило, че изчислението в колоната за плащане след
07.01.2***3 г. до 13.08.2***7 г. е направено чисто теоретично, при използвани данни за лихвен %
към м.***.2***3г., оставащ срок на погасяване и приетата такса за управление -110 лв. годишно.
Посочило е размерът на месечните вноски, равни такива в различните периоди на определения
лихвен процент по кредита в допълнителното заключение.
Въз основа на изложеното по-горе от фактическа страна , съдът направи следните правни
изводи:
По предявеният иск с правно основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
договора за кредит, сключен между страните:
Ищцата поддържа иска със застъпено твърдение ,че клаузата на чл.7 от договора,сключен
между нея и банката -ответник е неравноправна, която неравноправност влече нищожност на
целия договор.
В случая безспорно е по делото, че с оглед момента на сключването на процесния договор
същият попада в приложното поле на специалния Закон за потребителския кредит действал от
01.10.2006 г. до 12.05.2010 г. /отм., ДВ, бр. 18/05.03.2010., в сила от 12.05.2010 г. /, като чл. 12 от
същия предвижда ,че за потребителските кредити са приложими разпоредбите на чл. 143 – 148 от
Закона за защита на потребителите /в сила от 10.06.2006 година /.
5
По силата на §. 13, ал. 1 от ДР на ЗЗП, кредитополучателите по договор за банков кредит -
физически лица, които не придобиват средствата, предмет на договорите за осъществяване на
търговска дейност са включени в кръга лица - потребители на банкова услуга, което обстоятелство
обосновава приложимост на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, в който закон е
транспонирана Директива № 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, при определените неизчерпателно посочени от законодателя хипотези, между които
– предвидената от търговеца възможност да променя едностранно условията по договора въз
основа на непредвидено в него основание. По силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите с потребител са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузите,
които не са уговорени индивидуално са дефинитивно определени в чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. В чл. 144
от ЗЗП са посочени изключенията към които хипотезите на чл. 143, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 12 от ЗЗП
са неприложими.
В настоящия случай в чл. 7 от договора е предвидено, че кредитополучателят заплаща
лихва в общ размер на 10.99% , явяваща се сбор от на договора базов лихвен процент /БЛП/ от
3.69 % и стандартна надбавка е в размер на 7,30 %., като БЛП се изменя периодично от
кредитора.Според чл. 11 от договора, неразделна част от същия са Общите условия на банката за
предоставяне на ипотечни кредити на физически лица. В чл. 12 е уговорено, че
Кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които
Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента.В чл.15 е уговорено, че Кредиторът има
право да извършва изменения или допълнения към Общите условия и Тарифата, които стават
задължителни за кредитополучателя, като за всяка промяна банката го уведомява чрез съобщения,
поставени на видно място в салоните. Факторите при които за банката възниква възможността и
правото да промени размера на БЛП и таксите ,приложими към кредита са изброени в т. 25.3 от
Общите условия (ОУ). Безспорно е по делото , че след сключване на договора лихвеният процент
по кредита е променян на три пъти , съответно на 10.09.2007 г. , на ***.04.2008 г. и на
21.10.2008г., с последен лихвен процент променен от 11,99% на 12,99%, съгласно решение на
вътрешен орган на Банка ДСК, като БЛП е променен от 4,69% на 5,69%.и погасителна вноска в
размер на 233, 61 лева, както е безспорно и, че на ***.06.2***1г. банката е възстановила на ищцата
сумата 3 798 лева, представляваща преизчисление на лихвените плащания за периода от 13.08.2007
г. до 07.05.2***1 г., т.е. сама е приела ,че се отказва от предвидената по-висока възнаградителна
лихва по договора.и по същия ще е валидна тази, която страните са приели при сключването му на
07.08.2008 година - 10.99 %.
Този съд счита, клаузите от договора, сключен между страните, предвиждащи
възможността банката да изменя едностранно лихвения процент за неравноправни по смисъла на
чл. 143, т. 10 от ЗЗП, тъй като съдържат уговорки във вреда на потребителя, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, като позволяват на търговеца да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.
В самия договор липсва методология за определяне на БЛП към момента на неговото
сключване, като не са и ясно формулирани и определяеми предпоставките за изменение на
променливата компонента /БЛП/ включена в обема на годишния лихвен процент, чрез които в
тежест на кредитополучателя се възлага изпълнението на задължение за заплащане на годишна
лихва върху усвоената главница, в зависимост от условие, чието определяне зависи единствено от
волята на банката.В този смисъл съдът съобрази, че в разглеждания казус не са налице основания
за приложение на уредените в чл. 144 от ЗЗП изключения по отношение на забраните по чл. 143, т.
10 и т. 12 от ЗЗП касаещи доставките на финансови услуги, каквато представлява и процесният
договор за банков кредит, съобразно § 13, т. 12 от ЗЗП. За да е допустима уговорка, предвиждаща
възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, тя следва да отговаря
едновременно на следните изисквания: обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени
6
лихвата, да са изрично уговорени в договора или в ОУ; тези обстоятелства да са обективни и да не
зависят от волята на кредитора; методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в
договора или ОУ, т. е. да е ясен начинът на формиране на лихвата; при настъпването на тези
обстоятелства да е възможно, както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената
лихва. В случая първите три условия не са налице, поради което клаузата на чл. 7 , предвиждаща
възможността банката едностранно да изменя лихвения процент от договора се явява нищожна
като неравноправна клауза.За да направи този извод съд съобрази ,че от страна на ответника не са
навеждани възражения за индивидуално уговаряне на клаузата за формиране на БЛП, позволяваща
приложение на изключението по чл. 146, ал. 1, пр. 2 от ЗЗП, отричащо възможността за
нищожност на клаузата. По делото липсват данни включването на спорните клаузи в договора за
кредит да са в резултат на изричното им обсъждане и съгласие на потребителите по отношение на
тяхното съдържание, като доказателствената тежест за установяване на тази обстоятелства е на
банката.
Независимо от посоченото по-горе обаче, следва да се отчете обстоятелството, че
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата
нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи, съгласно чл. 146, ал. 5 от ЗЗП,
като нищожните клаузи не произвеждат действие между страните по договора.
В случая кредитът е продължил да бъде олихвяван с първоначално приетата от двете
страни възнаградителна лихва от 10, 99 %: до постигането на спогодба хода на делото в
помирителното производство№4/2***2г.на Секторна Помирителна Комисия за финансови услуги
към КЗП.По същото страните по делото са постигнали споразумение в смисъл , че считано от
07.07.2018г.,т. близо четири години преди завеждането неа исковата молба лихвеният процент по
ипотечния кредит с кредитополучател Р. Б. от 07.08.200г.се променя, като ГЛП е аналогичен с
начина на определяне на лихвения процент при нови ипотечни кредити, отпускани от Банката и
същият се формира като сума от референтен лихвен процент/РЛП/, представляващ индикатор
„Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок на един ден
до две години и надбавка в размер на 3 процентни пункта,.По този начин е намален общия размер
на дълга до 46 076.27 лева ,при дължима още обща сума в размер на 8 689,74 лева, включваща
главница от 7 596,74, възнаградителна лихва 543.00 лева и такса управление 550,00 лева.
Съдът в този си състав намира,че ищцата Р. Б. се е съгласила с условията на сключения
договор и конкретно определения лихвен процент по същия при датата на неговото подписване,
07.08.2007 година в размер на 10,99 пункта, щом в продължение на близо 14 години, преди
завеждане на исковата молба е заплащала предвидените анюитентни вноски. По делото не е
налице безспорно доказателство същата да е предлагала на банката предоговаряне на условията по
договора, по начина предвиден в същия, т.е. сключването на анекс, с водене на преговори за
това..Не може да бъде възприета и нейната теза ,че в случая е следвало да бъде прилагана
„законната лихва“ ,определяна от МС, тъй като същата има съвсем друго предназначение и не се
прилага в отношенията между финансови институции и лица, кандидатстващи за кредит.Банката в
случая е приела да върне надвзетата като лихва сума още на ***.06.2***1г. ,преди да й е бил
връчен препис от исковата молба на ищцата по реда на чл.131 от ГПК., като в случая за ищцата Б.
не са настъпили реално вреди от увеличението на лихвения процент..Не може с да бъде споделено
и виждането, че банката е следвало да предложи договор на ищцата при условия, различни от
договорените между тях , предвид на това ,че същата е имала сключен договор като „личен
асистент „ на своята майка.Банката има своя политика по сключване на договори върху която
съдът не може да въздейства по отношение на това, с кои лица при какви условия да сключва
същите..Съдът не намери ,че е налице надвнасяне и на такси по договора за кредит, още повече че
по отношение на дължимостта на същите е налице волеизявление на ищцата като
кредитополучател, че е запозната с Тарифата на таксите, действаща към момента на подписване на
договора.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на договора за кредит , сключен между страните на 07.08.2007г. следва
да се отхвърли.
По иска с правно основание чл.55 от ЗЗД:Уважаването на този иск,предполага даване на
7
нещо без основание от страна на ищцата и получаването му от страна на ответника.В случая се
твърди недължимо платена сума по договор за кредит, който е нищожен в размер на 13 508 евро с
равностойност 26 950 лева.Според този съд договорът е произвел своето действие между
страните, същият не е нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД , като противоречащ на закона и
добрите нрави.Не се установява заявената с исковата молба недължимо платена по него сума в
размер на 13 508 евро или 26 950 лева от страна на ищцата, която да е получена от банката-
ответник без основание, поради което и този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, поради това ,че съдът възприема основното и допълнително заключение на вещото
лице ,че при общо дължима от ищцата сума в размер на 46 076.27 лева , до края на договора
остава дължима още обща сума в размер на 8 689,74 лева, включваща главница от 7 596,74,
възнаградителна лихва 543.00 лева и такса управление 550,00 лева., поради което на отхвърляне
подлежи и този иск..По отношение на сумата 750 евро, заявена с една от последните уточняващи
молби на ищцата, предвид на това ,че не се направи нужното уточнение по отношение на същатаи
съответно предприе изменение на иска в предвидения срок., съдът не дължи произнасяне.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ответника следва да
бъдат присъдени разноски, както следва ,съобразно представения списък по чл.80 от ГПК,
заплатено възнаграждение за вещо лице в р-р на 200 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300.00 лева.
По изложените съображения , Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, иска предявен от Р. В. Б., ЕГН **********
против „Банка ДСК“, ЕИК ********* за прогласяване нищожността на осн.чл.26,ал.1 от ЗЗД на
договор за ипотечен кредит, сключен между тях на 07.08.2007г., поради наличие на неравноправна
клауза, чл.7 от същия.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, иска предявен от Р. В. Б. против „Банка
ДСК“ЕАД, гр.София, ЕИК ********* за заплащане на основание чл.55 от ЗЗД на сумата 13 508
евро или 26 950 лева, недължимо заплатена по договор за кредит, сключен на 07.08.2007 година.
ОСЪЖДА Р. В. Б. да заплати на „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК121830616 разноски в
производството в размер на 500 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
8