Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав,
в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа гр. д. № 1135 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото e образувано по
искова молба подадена от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.П., ул.“Средец”№11, представлявано от
управителя СРЕЩУ А.И.П., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** с искане да бъде установено
спрямо ответника, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” №11, представлявано
от управителя, сумата в общ размер от сумата 4675.58 лв. /Четири
хиляди шестстотин седемдесет и пет лв. и 58 ст./, представляваща
задължение за ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 25.11.2015
г. до 06.08.2019 г., сумата 971.00
лв. /Деветстотин седемдесет и един лв. и 0
ст./, представляваща лихва за забава на месечните плащания, за периода
от 07.02.2016 г. до 14.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 4675.58 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 21.10.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането. Вземането произтича от следните обстоятелства: задължение за
ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на
отпадни води за периода от 25.11.2015 г.
до 06.08.2019 г., за имот, находящ се в гр.П. ул."Р.Д."бл/вх/ап/Претендира се и
ответникът да бъде осъден както и да заплати направените от „Водоснабдяване и
канализация" ООД - гр.П. разноски в заповедното и настоящото производство,
по банкова сметка *** „Общинска банка” АД, клон П., IBAN ***, с титуляр „ ВИК”
ООД- гр. П..
Ищецът„Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.П., ул."Средец”№11,
представлявано от управителя, твърди че между водоснабдителното дружество и
ответника била налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на
питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по
начина установен в Общите Условия, приети с Решение №ОУ-021 ОТ 09.06.2006 г.на
ДКЕВР публикувани във в-к „СъП.” м.V1-2006г. бр. 119;
120; 121; 122 и бр.44 на в-к „Новинар” от 22.06.2006г. и Наредба №4 на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2004г., изм. и дои./
Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на
потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на
партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на "ВиК" услуги абонатите били задължени да заплащат
същите в предвиденият в закона срок. Съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. продажбата на "ВиК" услуги се извършва
при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл. 8 ал. 2 и
ал.3 одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на „В и К” услуги на
потребителите от „ВиК” оператор приети с решение
№ОУ-021 от 09.06.2006 г.на ДКЕВР са публикувани и са влезли в сила. Към
настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните
общи условия или предложени от същата други различни условия за уреждане
отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован извод, че
като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи
погасяване на формираното към "ВиК" ООД
парично задължение за изразходвано количество вода. Начина на формиране на
исковата претенция е съобразена с чл. 20 от ОУ за представяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператори и са посочени в издадените от
ищеца "ВиК"
данъчни фактури, с вписани в тях отчетни периоди и извършени услуги за
доставена, отведена и пречистена питейна вода в обекта на абоната - ответник.
Ответникът в законоустановения едномесечен срок от
получаване на съобщението е подал отговор, с който оспорва предявената искова
претенция по основание и размер.
Прави се възражение за настъпила погасителна давност
на предявените вземания по чл.111,б."в" от ЗЗД. Оспорва и обема на
доставената услуга, както и начина, по който е била отчитана. Моли за
отхвърляне на перетнцията. Представя пълномощно.
По делото
е била изслушана СИЕ и са били събрани
допълнителни писмени доказателства писмо от Дирекция
„МДТ“ към Община П. от 08.03.2021 г., ведно със заверено копие от данъчна
декларация по чл. 14 от ЗМДТ на името на А.И. Таскова.
В последното съдебно заседание, представителят на ищеца счита исковата
претенция са доказана и моли за уважаването й. Представителят
на ответника я оспорва, като доразвива доводите си от отговора на исковата молба.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
За сумите по предявените обективно
съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 06112 по описа на съда за 2019г. на ПРС, при което връчването е
било извършено по реда на чл.47, ал.5 ГПК. С оглед тези обстоятелства, съдът
намира исковата молба за допустима и следва да се произнесе по нея.
По основателността:
Съдът с доклада си, обявен впоследствие за
окончателен по делото е намерил, че е
сезиран иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415
от ГПК.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.П., ул.”Средец”№11,
представлявано от управителя, твърди че между водоснабдителното дружество и
ответника била налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на
питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по
начина установен в Общите Условия, приети с Решение №ОУ-021 ОТ 09.06.2006 г.на
КЕВР публикувани във в-к „СъП.” м.V1-2006г. бр. 119;
120; 121; 122 и бр.44 на в-к „Новинар” от 22.06.2006г. и Наредба №4 на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2004г., изм. и дои./
Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на
потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на
партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на "ВиК" услуги абонатите били задължени да заплащат
същите в предвиденият в закона срок. Съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. продажбата на "ВиК" услуги се извършва
при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл. 8 ал. 2 и
ал.3 одобрените от КЕВР Общи условия за предоставяне на „В и К” услуги на
потребителите от „ВиК” оператор приети с решение
№ОУ-021 от 09.06.2006 г.на ДКЕВР са публикувани и са влезли в сила. Към
настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с
публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за
уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован
извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки
месец дължи погасяване на формираното към "ВиК"
ООД парично задължение за изразходвано количество вода. Начина на формиране на
исковата претенция е съобразена с чл. 20 от ОУ за представяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператори и са посочени в издадените от
ищеца "ВиК"
данъчни фактури, с вписани в тях отчетни периоди и извършени услуги за
доставена, отведена и пречистена питейна вода в обекта на абоната - ответник.
Съдът с доклада си по реда на чл.154,
ал.1 ГПК е разпределил доказателствената тежест в
процеса, досежно спорните между страните факти, като
е посочил, че в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже, факта от който вземането му произтича, наличието на облигационно
правоотношение с ответника, съдържанието на това облигационно отношение,
задълженията, които ищеца е имал, както и точното изпълнение на тези задължения
през процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е доказването на
настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи
или правопогасяващи факти. Съдът изрично е указал на
ищеца че не сочи доказателства относно редовността на водене на счетоводните
книги, както и че ответникът е собственик или ползвател на водоснабдения
имот.Приел е за съвместно разглеждане възражението на ответника, че
задължението е погасено по давност.
По делото
към исковата молба не е бил приложен документ за собственост на процесния имот,
като видно от ангажираните от ищеца
писмени доказателства- писмо от Дирекция „МДТ“ към Община П., то се установява,
видно от приложената в заверено копие от декларация по чл. 14 ЗМДТ, че
ответницата е декларирала имота като свои собствен в 4/6 ич
по наследство от починалия си съпруг, починал през 2002 г., като те го е
наследила с двете им деца, на които са декларирани квоти от по 1/6 ид.ч на дете. Същевременно е представено към декларацията и
удостоверение за наследници, видно от което се установява, че починалият Иларион Тасков, действително е оставил трима наследници-
съпругата му – ответницата и двете им деца, както е посочено и в декларацията,
като исковата молба е с посочено трето име на ответницата Петрова, но със
същото ЕГН като Таскова, поради което и съдът приема, както са заявили и
страните в последното по делото с.з., че по делото се установява, че еднозначно
се касае за същото лице.
От изслушаната СИЕ досежно размера на претенцията, вещото лице е заключило, че
количеството на доставената, отвеждана и пречиствана питейна вода от „В и К”
ООД гр. П., но незаплатена за адрес гр. П., ул. Р.Д.
бл/вх/ап.84 абонатен №///// за периода общо дължимата сума за доставена и отведена, но
незаплатена вода в имот с адрес гр. П. ул. Р.Д.
бл/вх/ап.84 абонатен №/////
за периода от 25.11.2015г год. до 06.08.2019 година е **** кубични метра,
отчетени на база показания на водомер и на база Общите условия за предоставяне
на В и К услуги на потребителите. Стойността на доставената, отвеждана и
пречиствана питейна вода от „В и К ООД гр. П., но незаплатена за адрес от гр. П.
ул. Р.Д. бл/вх/ап.84
абонатен №///// за периода от 25.11.2015г год. до 06.08.2019 година е в размер
на 4675,58 лева.
Законна
лихва за забава от настъпване на изискуемостта за периода от 07.02.2016г. до
14.10.2019г. върху сумата от 4675,58 лева е в размер на 971,00 лева Лихвата за
забава на плащането на всяка главница.
Общо
дължимата сума за доставена и отведена, но незаплатена вода в имот с адрес гр. П.
ул. Р.Д. бл/вх/ап.84
абонатен №///// за периода от 25.11.2015г год. до 06.08.2019
година е в размер на 5646,58 лева, от които главница в размер на 4675,58
лева и лихва в размер на 971,00 лева от настъпване на
изискуемостта 07.02.2016г. до 14.10.2019г.
За вземания в размер на 1652,75
лева от
които главница в размер на 1235,64 лева за периода от
25.11.2015г. до 30.09.2016г. и лихва в размер на 417,11
лева за
периода от 07.02.2016г. до 14.10.2019г. е изтекъл период по дълъг от три години
от настъпване на изискуемостта им, като е посочено че това е сумата в погасителна давност.Общо дължимата сума за
доставената, отвеждана и пречиствана питейна вода от „В и К” ООД гр. П., но
незаплатена за адрес от гр. П. ул. Р.Д. бл/вх/ап.84 абонатен №///// за периода от 30.09.2016г год. до
06.08.2019 година е в размер на 3993,83 лева от които главница в
размер на 3439,94 лева и лихва в размер на 553,89
лева за
периода от 18.12.2016г. до 14.10.2019г. Това е сумата извън погасителна давност
Съгласно Общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите оператора изчислява
изразходваното количество питейна вода, като за потребители в сгради на режим
на етажна собственост и/или повече от един потребител, присъединени към
водопроводно отклонение, начисленото количество вода се ограничава до
разликата/общо потребление/, което вещото лице освен в
констативно-съобразителната част на експертизата си е защитило и пред съда.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е
иск по чл.422 ГПК, вр. ЧЛ. 415 ГПК. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, факта от който
вземането му произтича, наличието на облигационно правоотношение с ответника,
съдържанието на това облигационно отношение, задълженията, които ищеца е имал,
както и точното изпълнение на тези задължения през процесния
период.
Както съдът посочи по –горе ищцовата страна е
ангажирала писмени доказателства, за този факт, както следва-писмени
доказателства- не е бил приложен
документ за собственост на процесния имот, като видно
от ангажираните от ищеца писмени доказателства- писмо от Дирекция „МДТ“ към
Община П., то се установява, видно от приложената в заверено копие от
декларация по чл. 14 ЗМДТ, че ответницата е декларирала имота като свои собствен в 4/6 ич
по наследство от починалия си съпруг, починал през 2002 г., като те го е
наследила с двете им деца, на които са декларирани квоти от по 1/6 ид.ч на дете..Следователно е доказано по делото, че
именно ответницата е собственик на процесния недвижим
имот за процесните идеални части.
При така изложената доказателствена съвкупност, съдът намира следното:съдът е
бил сезиран с обективно и субективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към
ответника за предоставени ВиК услуги.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги,
както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на такива
услуги съответно и тяхната стойност. В настоящия случай не е наведено
своевременно от ответната страна възражения за собственост на имота, но
съдът намира, че относно собствеността,
ползването или въобще вещноправния статут на процесния имот през процесния
период, то съдът достигна до извода, че между ищеца и ответникът се доказва, че
ответникът е собственик на имота, поради
което и следва да се приеме, че ответникът като собственик и в облигационна
връзка с дружеството, и следва да отговаря за дълга, /по арг.
от чл. 3 от Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на ВиК системи/. Декларацията
не е оспорена в хода на производството по делото, поради което и съгласно
чл.180 от ГПК се ползва с доказателствена сила
относно факта, че е подписана от ответника и изявленията, които съдържа, са
направени от нея.
Декларацията по чл.14 от ЗМДТ
представлява частен свидетелстващ документ и удостоверява неизгодни за издателя
факти (правото на собственост върху имота), поради което този документ има
материална доказателствена сила. Посочената
декларация се отнася за процесния имот и същата е
подадена и подписана от ответника, доколкото последният не е оспорил по реда на
чл.193 от ГПК нито авторството на подписа си, като издател на документа, нито
верността на удостовереното от нея в декларацията. От ответника не са
представени и доказателства, оборващи извода, че в периода, за който ищецът
претендира цената на доставена и
отведена вода, ответникът продължава да е собственик на този апартамент, но за
една втора ид.ч., съобразно декларираното в
декларацията / в този смисъл Решение по ПОС ПО гр.д. № ************** по описа за 2020
година на ПОС/, като в случая е представен и документ за собственост на
имота.
Съгласно Общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите , при липса на индивидуални
водомери по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5
куб.м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Като сумата се завишава
всяко тримесечие 1,00 куб.м. за всеки обитател, като възраженията на ответника
в посочения смисъл, съдът намира за неоснователни.
Съгласно Общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползвана от тях В е К услуги в 30 дневен срок след датата на
фактуриране. Съгласно същите общи условия потребителите дължат обезщетение н
размер на законната лихва съгласно ЗЗД, считано от първия ден след настъпване
на падежа до постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.
Относно стойността на
доставената, отвеждана и пречиствана питейна вода от „В и К” ООД гр. П., но
незаплатена за посочения имот, съдът
кредитира напълно и изцяло заключението на вещото лице в горепосочения смисъл.
Относно стойността на
доставените ВиК услуги за процесния
имот в процесния период съдът намира, че следва да
вземе предвид заключението на вещото лице, като същото е изчислило, че се
държат суми, съответни на тези в исковата молба, като относно посочените суми
като погасени по давност, съдът намира, че следва да се произнасе
дали са погасени, като има изрично наведено възражение от ответника в посочения
смисъл.
Съобразно изложените по-горе
доводи, че се доказва, че ответникът е собственик на имота, то същия следва да
заплати а ищеца сумата от исковата претенция за доставена и отведена, но
незаплатена вода в жилище на посочения адрес, но само до размера непогасен по
давност.
Относно давността, съдът
намира, че следва да посочи следното:
В тази връзка съдът следва да съобрази направеното по делото възражение за погасителна давност спрямо претендираните вземания. Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият давностен срок за процесните вземания е три години. Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № гр.д № 06112 по описа на съда за 2019 г., по описа на Пернишки районен съде подадено на 21.10.2019г от „В и К” ООД гр. П. е подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и предвид релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване изискуемостта на вземанията за ВиК услуги /чл. 33, ал. 2 от ОУ/, то така направеното възражение е частично основателно.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия ищцовото
дружество, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ВиК услуги в 30 – дневен срок след издаване на фактурата. В
тази връзка като погасени по давност следва да се приемат сумите за главница за
периода –/////в размер на 1652,75 лева от
които главница в размер на 1235,64
лева за периода от 25.11.2015г. до 30.09.2016г. и лихва в
размер на 417,11 лева за периода от 07.02.2016г. до 14.10.2019г. като погасени по
давност.
Исковете следователно се
явяват биха били основателни за-Общо дължимата сума за доставената, отвеждана и
пречиствана питейна вода от „В и К” ООД гр. П., но незаплатена за адрес от гр. П.
ул. Р.Д. бл/вх/ап.84
абонатен №/////на ищеца сумата
както следва-общо- за
периода от 30.09.2016г год. до 06.08.2019 година 3993,83 лева от
които главница в размер на 3439,94
лева и лихва в размер на 553,89 лева за
периода от 18.12.2016г. до 14.10.2019г., ведно със законната
лихва върху уважената главница от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК-21.10.2019г. до окончателното изплащане на сумите,
за които суми е била издадена Заповед по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. № 06112 по описа на съда за 2019 г., по описа на ПРС, но
предвид установеното по делото, че ответницата е собственик само на 4/6 ИД ч от
имота, то същата е легитимирана да отговаря само за четири шести от дълга, като
за останалата част исковата претенция освен погасена частично по давност, се
явява и неоснователна или след съответни математически изчисления се
установява, че същата дължи и исковете за основателни за сумите от 2293, 29 лева
– главница за непогасения период и 369,26 лихва за периода, като за разликата
над посочените суми, претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена
или за сумите, както следва- 2382, 29 лева- главница за периода и 601, 74 лева
лихва за периода за периода от
07.02.2016г. до 14.10.2019г. като погасени по давност в една част и като неоснователни в друга част.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като е бил представляван от адвокат в исковото производство- адв.М. и юк в заповедното такова. Видно от доказателствата за извършени разноски по делото, като не е представен нарочен списък по чл. 80 ГПК, то ищецът е направил следните разноски- в исковото производство- 300 лева- заплатено адвокатско възнаграждение, 225,86 лева- заплатени държавни такси в исковото и същата сума и в заповедното производство, 306,17 лева- възнаграждение за особен представител по делото, 120 лева - депозит за СИЕ, 50 лева –юк възнаграждение в заповедното производство ПО ДЕЛОТО или разноски в общ размер на сумата от 952, 03 лева, което съобразно уважената част на исковете е в размер на 448, 92 лева
Ответникът е бил представляван по делото от особен представител и няма право на разноски съобразно отхвърлената част на исковата претенция, като не е направил такива.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ А.И.П. /с фамилия Таскова, съгласно подадена
Декларацията по чл.14 от ЗМДТ /, с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П.,
ул. “Средец” №11, представлявано от управителя, за доставена и отведена, но незаплатена вода в
жилище на адрес: от гр. П. ул. Р.Д. бл/вх/ап.84 абонатен №/////на ищеца сумата както
следва-общо- за периода от
30.09.2016г год. до 06.08.2019 година 2293, 29 лева – главницаи
лихва в размер на369,26 лева за периода от 18.12.2016г. до 14.10.2019г.,
ведно със законната лихва върху уважената главница от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 ГПК-21.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумите, за които суми е била издадена Заповед по
чл.410 ГПК, по ч.гр.д. № 06112 по
описа на съда за 2019 г., по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва за горницата над уважените размери или
за сумите в размер на общо дължимата сума за доставената, отвеждана и пречиствана
питейна вода от „В и К” ООД гр. П., но незаплатена за адрес от гр. П., ул. Р.Д.
бл/вх/ап.84 абонатен №/////в
размер на 2382, 29 лева за периода от 25.11.2015г. до 30.09.2016г. и лихва в
размер на601, 74лева за периода от 07.02.2016г. до 14.10.2019г. като погасени
по давност в една част и като неоснователни в друга част.
ОСЪЖДА
А.И.П./с фамилия
Таскова, съгласно подадена Декларацията по чл.14 от ЗМДТ /,, с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация”
ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец”
№11, представлявано от управителя сумата от 448, 92 лева разноски в заповедното и исковото
производство, съобразно уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. №06112 по описа на съда за 2019 г., по описа на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: