П Р О Т О К О Л
15.03.2021 година
гр. Ямбол
Ямболският окръжен съд ІV-ти Наказателен състав
На петнадесети март 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Ж.Ж.
2. В.Г.
Секретар: М. Коматарова
Прокурор при СлОП: Ваня Белева
Сложи за
разглеждане докладваното от съдия ЖЕКОВА
НОХД № 321 по описа за 2020 година
На именното повикване в 09.30 часа се явиха:
Подсъдимата Т.С., редовно призована, се явява лично и с адв. А.М. и адв. А.С..
Пострадалите Г.Ж. и П.Ж., редовно призовани, се явяват лично и с адв. М., редовно упълномощен от пострадалия П.Ж., а за пострадалата Г.Ж. адв. М. е преупълномощен от адв. А..
Адв. А., редовно призован, не се явява.
За Държавното обвинение се явява прокурор Ваня Белева.
Адв. М.: Представям молби от подзащитните ми, с които се предявява граждански иск срещу подсъдимата, както и за конституирането им в качеството на частни обвинители и граждански ищци по делото.
Депозирана е молба от Г.Ж. чрез адв. А., с която се прави искане да бъде конституирана в качеството на частен обвинител и граждански ищец в настоящия наказателен процес. Предявява се срещу подсъдимата С. граждански иск в размер на 150 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, като искът е предявен ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Депозирана е молба от П.Ж. чрез адв. М., с която също се прави искане за конституирането му в качеството на граждански ищец и частен обвинител. Предявява се срещу подсъдимата С. граждански иск в размер на 150 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличност на подсъдимата:
Т.Д.С. - родена на *** ***, с постоянен
и настоящ адрес ***, с в.о., о., п., н., ЕГН **********.
На основание чл. 274 и чл. 275 НПК на страните се разясниха правата им, по повод на което:
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания, бележки и възражения. Не правя отводи на състава на съда и секретаря.
Адв.
М.: Нямам искания, бележки и възражения. Не правя отводи на състава на съда и
секретаря.
Адв. М.: Нямам искания, бележки
и възражения. Не правя отводи на състава на съда и секретаря.
Адв. С.: Нямам искания, бележки
и възражения. Не правя отводи на състава на съда и секретаря.
Подс. Т.С.: Получила съм препис от обвинителния
акт и разпореждането на съда преди повече от 7 дни.
Съдът ДАВА възможност на страните да
вземат отношение по въпросите по чл.248 ал.1 и ал.2 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо
Председател, уважаеми съдебни заседатели, по въпросите, визирани в разпоредбата
на чл.248 НПК становището ми е следното: на първо място, делото е родово и
местно подсъдно на Окръжен съд - Ямбол. На следващо място, считам, че няма
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Считам, че
в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване правата на обвиняемата или
пострадалите. В тази връзка моля да оставите без уважение искането на защитата
на подсъдимата за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на
прокуратурата. Като автор на обвинителния акт твърдя, че той не страда от
пороци и отговаря на изискуемата от Закона процесуална норма, а именно чл.246
ал.1 и ал.2 от НК. Считам, че предявеното на подсъдимата С. обвинение е пълно и
ясно и съдържа всички факти, които очертават състава на престъплението по чл.123
ал.1 НК. Освен това, от материалите на делото е видно, че подсъдимата С. е била
информирана от органите на досъдебното производство за всички фактически обстоятелства
по обвинението, което е дало възможност тя да реализира в пълен обем своето
право на защита. Видно от материалите на делото, подсъдимата С., в качеството
на обвиняема активно участва във фазата на досъдебното производство, давайки
обяснения по предявеното обвинение и представяйки подробни писмени бележки и възражения,
запознавайки се всички материалите по делото в продължение на близо 10 дни.
Считам, че значителна част от направените от защитата на подсъдимата възражения
касаят факти и обстоятелства, които съдът следва да прецени и да се произнесе
със своя краен съдебен акт след приключване на съдебното следствие. В този
смисъл следва да се има предвид и разпоредбата на чл.248 ал.4 НПК, съгласно
която в разпоредителното заседание не следва да се обсъждат нарушения, свързани
с допускането, събирането и проверката на доказателства и доказателствени
средства, доколкото това се случва след приключване на съдебното следствие при
постановяването на крайния съдебен акт от състава на съда. В този смисъл моля
да отхвърлите исканията на защитата на подсъдимата за прекратяване на съдебното
производство и връщане делото на прокурора. По отношение на т.4 - на този етап
не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила,
доколкото не сме изслушали становището на другите страни. Не са налице основания
за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия,
назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник, извършване на съдебно
следствени действия по делегация. Не са налице основания за изменение на първоначално
взетата мярка за неотклонение по отношение на подсъдимата С., а именно подписка.
На този етап нямам искания за събиране на нови доказателства. С оглед на изложеното
от мен становище, считам, че следва да насрочите съдебно заседание за разглеждане
на делото по същество.
Адв. М.: От името на адв. А. и от мое
име по въпросите на чл. 248 НПК изразявам следното: делото е родово и местно
подсъдно на настоящия съд. Не намирам да има основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство. Не намирам на досъдебното производство
да са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, водещи до
ограничаване правата на пострадалите и на обвиняемата, респ. подсъдимата С.. Не
считаме, че има основания за разглеждане на делото по реда на особените
производства. Нямам искания за разглеждане на делото при закрити врати, привличане
на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник, извършване на съдебно следствени действия по делегация.
Взетата мярка за неотклонение не следва да се изменя според нас. Нямаме на този
етап искания за събиране на нови доказателства. Предвид това, моля да насрочите
делото за разглеждането му същество.
Адв. М.: Уважаема госпожо Председател,
съдебни заседатели, по голяма част от въпросите нямам противоречия с представителите
на държавното и частното обвинение. Делото е родово и местно подсъдно на този
съд. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила или за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на
резервен съдия или заседател, назначаване на защитници, вещи лица, преводачи или
тълковници. Не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение.
Имаме обаче несъгласие с виждането на държавното обвинение относно това дали са
налице допуснати на досъдебното производство съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила. Ние твърдим обратното - че такива са допуснати и
доколкото съм представила писмен отговор, ще се възползвам от възможността днес
накратко да очертая направените възражения. Моето искане за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора се основава на три основни аргумента.
На първо място считам, че обвинението, което е обективирано в постановлението
за привличане на обвиняем, не покрива изискванията на чл.219 ал.3 т.3 изр.2 от НПК
за посочване на деянието, за което се привлича. Съгласно задължителните указания,
дадени с тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК на ВКС, посочването на престъплението,
в което се обвинява и наказателния закон, по който се привлича като обвиняем,
са задължителни реквизити на постановлението за привличане, като за да се конкретизира
престъпното деяние, е достатъчно в постановлението да се посочи времето и
мястото на извършването му, както и неговите фактически обективни и субективни
признаци. Пояснено е по-нататък, че това изискване има за цел да гарантира
правото на защита на обвиняемия още на този етап от наказателния процес. Според
нас, в настоящия случай в постановлението за привличане са изложени
недостатъчни и неясни, неконкретни обстоятелства, фактически обективни признаци
на деянието. Те се изчерпват в три реда: "Не спазила всички правила при
мониториране на раждането, неправилно и несвоевременно е диагностицирала
родилката, като приложила метода на Кристелер по травматичен начин". Това
са фактическите обективни признаци на деянието. Считаме, че така формулирано,
обвинението не удовлетворява изискването на закона, защото не съдържа дори и
минималния обем необходима информация досежно това, кои са правилата при мониториране
на раждането, които не е спазила нашата подзащитна, в какво се изразява това
неправилно и несвоевременно диагностициране на родилката, кои конкретни
действия на С. съставляват прилагане на метода на Кристелер по травматичен
начин. Ето защо считам, че на този етап от наказателния процес С. е била лишена
от основното си право да установи за какво точно е привлечена като обвиняема и
да организира защитата си. В днешното съдебно заседание прокурорът оспори това
наше виждане, като се аргументира с обстоятелството, че още на досъдебното производство,
след привличането в качеството на обвиняема, нашата подзащитна активно е
участвала, като е представила и направила доказателствени искания, подробно се
е запознала със събраните по делото доказателства. Считам, че това, че тя е проявила
активна позиция по никакъв начин не означава, че е имала възможността в пълнота
да реализира своите права. Активната позиция не санира допуснатите нарушения.
Следващият ни аргумент, който намирам
за съществен процесуален пропуск, е фактът, че с обвинителния акт на нашата
подзащитна са предявени нови факт и обвинения, които не се съдържат в постановлението
за привличане. Те касаят обстоятелства за настъпили отклонения от нормалния ход
на раждането, че прилагането на метода на Кристелер в случая е било високорисково,
че правилното акушерско поведение е било да се извърши секцио, но този момент е
пропуснат и С. не е съобразила поведението си с разположението на главата на
плода, че неправилно действие/грешка е и пристъпването във втория период
/периода на изгонването/ към стимулация с Окситоцин. И на последно място, че
във втория период на раждането С. не е диагностицирала правилно пациентката, с
оглед преоценка начина на раждането според нивото на детската глава. Съвсем
наскоро възпроизведох съдържанието на фактическото обвинение, съдържащо се в
постановлението за привличане. Сред там посочените фактически обективни
признаци ние поне не откриваме дори намек за конкретна необходимост от
преоценка на раждането. Никъде не се споменава такова нещо, не се коментира
дали тя е правилна или неправилна, никъде не се споменава несъответствие на
бебешката глава. В обвинителния акт дори се говори за големина на плода и няма
и дума за това, че прилагането на метода на Кристелер е било високорисково. Аз
твърдя, че с обвинителния акт е допуснато съществено изменение на обстоятелствената
част на обвинението, което е било повдигнато и предявено с постановлението за
привличане. Съгласно задължителните указания на ВКС, съдържащи се в тълкувателно
решение № 2/2002г., ще цитирам: "в случаите, когато съществено се изменя
обстоятелствената част на обвинението, се касае за института на изменение на
обвинението и това не може да бъде поправено с обвинителния акт без лицето да
бъде привлечено по реда на НПК и новото обвинение да му бъде предявено".
Подобни са мотивите в тълкувателното решение, като абсолютно нарушение на процесуалните
правила, които винаги представляват основание за връщане на делото в хода на
предварителната фаза, защото не се осъществяват основни процесуални институти,
предоставящи условията за пълноценно и ефективно упражняване на правото на
защита на съответните субекти.
На последно място твърдя, че внесеният
обвинителен акт не покрива законовите изисквания, съдържащи се в разпоредбата
на чл.246 ал.2 от Процесуалния кодекс по отношение необходимостта от посочване
на фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемата
в осъществяването. Отново в контекста на подробните указания, дадени в тълкувателно
решение № 2/2002г. и константната практика на ВКС твърдя, че внесеният обвинителен
акт не покрива законовите стандарти, защото страда от информационен
фактологически дефицит касателно признаците на деянието. Считам, че този акт не
съдържа достатъчно ясна и пълна, отделно от това и безпристрастна информация,
която да описва поведението на подсъдимата и което поведение отговаря на
естеството и особеностите на обвинението по чл.123 НК. Поради тези причини този
обвинителен акт не е в състояние да изпълни основното си предназначение да
определи рамките на доказване. Твърдя, че този порок на обвинителния акт е
особено съществен, защото позволява нееднозначна интерпретация на фактите и
обстоятелствата. Според фактическото обвинение, приложението на метода на
Кристелер в конкретния случай е било високорисково. Това така е написано в обвинителния
акт. Подсъдимата и нейната защита сме поставени в ситуация да гадаем какво е
имал предвид прокурорът. Ние не разбираме не защото не знаем, а защото никъде
не е посочено дали прилагането на метода на Кристелер се приема за
високорисково поради някакви специфични особености на плода или да се приема за
такова поради отсъствието на задължителни условия за изпълнението на тази
мярка. Обвинението може да е имало предвид и нещо различно, което не сме могли
да разгадаем. Посочено е също така, че при компетентно проследяване от страна на
обвиняемата, е можело да се извърши секцио, но този момент е бил пропуснат.
Това отново е неясно за нас, защото няма информация за това какви обстоятелства
са настъпили и са направили възможна тази преценка от вагинално раждане да се
пристъпи към секцио. Никъде не е посочено към кой конкретен момент С. е можела
да пристъпи към секцио. Кой е този момент, който тя е пропуснала? Изясняването
на това обстоятелство чрез конкретното му посочване за момента намирам за
особено съществен и същият има самостоятелно значение, защото в обвинителния
акт веднъж се говори за оценка на поведението в първия период, а след това за
преоценка във втория. Не на последно място за нас не е ясно, защото не е посочено
поради кои причини обвинението приема, че С. е можела да пристъпи към секцио.
Не е обосновано защо не е била налице възможността да се използват някои от другите
методи. И последен пример - твърди се, че въпреки настъпилите отклонения от нормалния
ход на раждането, несъответствието на детската глава и костния таз на родилката,
раждането е завършено по естествен път. Никъде не се откриват факти и обстоятелства
относно това в какво се изразява това твърдение за несъответствие. За несъответствие
на бебешката глава и таза може да се говори при наличието на най-различни
патологични състояния - когато имаме тесен таз, когато е настъпила диспропорция
или има функционална несъвместимост. Ние би следвало да знаем какви обстоятелства
се твърдят, че са настъпили, както и към кой момент според историята на бременността
и раждането са настъпили тези обстоятелства. Моля съдът да ме разбере правилно
- много добре осъзнавам на какъв етап от процеса се намираме. Претендирам само,
че този обвинителен акт не съдържа такава по обем и съдържание информация, че
да позволи на подсъдимата да възприеме конкретните факти и обстоятелства, на
които почива обвинението и да разбере кои нейни конкретни действия или бездействия
са възприети от прокурора като нарушения. Считам, че твърдяният от нас фактически
дефицит и неясност на обвинителния акт имат пряко отношение не само към правата
на С., но и към правомощията на съда. Ето защо моля да уважите направените възражения
и да върнете делото на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения в досъдебното
производство, които естествено са отстраними.
Считам, че исковете са предявени
своевременно, но приемането им за разглеждане би затруднило хода на този
процес. Аз напълно осъзнавам пред какъв тежък процес сме изправени, какви
множество процесуални действия ни предстои да бъдат извършени и в този смисъл
считам, че приемането на гражданския иск действително би затруднило хода на
това производство. Отделен е въпросът, че има произнасяне по този въпрос. Не
мога да разбера по отношение на това, че са пострадали и са приети като частни
обвинители, този факт остава непроменен, но имаме произнасяне по гражданския
иск, а може и да греша.
Адв. С.: Уважаема госпожо Председател,
съдебни заседатели, по въпросите по чл.248 НПК съвсем накратко ще взема становище.
Нямам възражения по компетентността на съда да разгледа настоящото дело. Считам,
че няма основания, които да налагат прекратяване или спиране на наказателното
производство. Но по въпросите по т.3 считам, че са допуснати на досъдебното
производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, поради
което Ви моля да прекратите съдебното производство и да върнете делото на
фазата на досъдебното производство. Основните ни възражения по допуснатите съществени
процесуални нарушения са по обвинителния акт. Считам, че обвинителният акт не
отговаря на стандартите, които да позволят на подсъдимата да разбере точно в
какво действие или бездействие е обвинена. Подробно са описани и са
възпроизведени дословно заключенията на двете съдебно-медицински експертизи и
допълнителните съдебно-медицински експертизи, които са противоречиви помежду си,
но прокурорът не е взел отношение по това коя експертиза кредитира и какво е становището
на прокурора. Не е изяснен в обвинителния акт механизмът на получаване на уврежданията
на плода на пострадалата Ж.. Никак не е ясно защо и двете експертизи са противоречиви,
а прокурорът не казва коя кредитира и защо. Той не е казал какви действия е извършила
нашата подзащитна или какво бездействие е допуснала и как, в кой точно момент е
извършила противозаконно деяние. Това не става ясно и при най-внимателния
прочит на обвинителния акт. Затова както е изписано в диспозитива на обвинителния
акт считам, че не можем да разберем точно за какво обвинение следва да се
защитава. В становището съм цитирала точно диспозитива: "в случай на
акушерска спешност, представляваща непосредствена заплаха за живота на майката
или плода, причинена от анте- и интрапартална асфиксия на плода не спазила
всички правила при мониториране на раждането, неправилно и несвоевременно е
диагностицирала родилката, като приложила метода на Кристелер по травматичен
начин". Никъде във фактическата част на обвинителния акт не се излага кое
правило на провеждане на раждането не е спазено. Да, може би не са спазени
всички правила, но кои са тези, кое точно правило не е спазено? "Неправилно
и несвоевременно е диагностицирала родилката" - защо е диагностицирана
неправилно и защо е несвоевременно, не става ясно от диспозитива на обвинителния
акт. На стр.13 от обвинителния акт се приема, че в конкретния случай са налице
условия за раждане по нормален път. По-късно е посочено, че следвало да се
пристъпи към секцио и това ни поставя в невъзможност да знаем точно в какво се
обвинява нашата подзащитна, за да осъществим нейната защита. Защо е несвоевременно
диагностицирането? В кой момент между 09.15ч., когато е започнало раждането и е
намаляла честотата на сърдечните тонове до 09.25ч., когато е роден вече мъртъв
плод, кога точно в този момент е следвало да се промени поведението на подзащитната
ми? Не е взето и предвид становището на експертизата, че в тази ситуация,
когато главата на плода е ниско долу в изхода на таза, не е следвало да се
пристъпва към оперативно сечение. Не е редно да се пристъпва към операция. Защо
е приложен метода на Кристелер? Моята подзащитна добре е описала в своите забележки
и обяснения точно как следва и се прилага методът и кога е притовопоказен за прилагане.
Съдебно-медицинската експертиза казва, че тя много добре е описала и е било
редно. Защо е по травматичен начин, след като е спазен целият алгоритъм? Какво
в нейните действия или бездействия е било характеризирано като травматично? Методът
на Кристелер е характеризиран като травматичен, но не е ясно защо. Казва се
кога би могъл да настъпи травматизъм, но в случая нямаме такава хипотеза. Не
става ясно за нас кое точно действие или бездействие е неправилно и
несвоевременно.
Съществува противоречие според мен
между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на обвинителния акт
относно много важно обстоятелство - настъпването на страданието на плода,
асфиксия и прилагането на помощния метод на Кристелер, кое е било първо по
време и кое е било последващо или съпътстващо, както в една от експертизите се
казва. В обстоятелствената част на стр.12 се приема, че няма белези на асфиксия
и тя е по-скоро съпътстваща и е причинена от механично подпомагане на раждането
и предизвиканата в резултат на това родова черепно-мозъчна травма. Т.е. от фактическа
страна се разбира, че първо е приложила метода на Кристелер, който е причинил
страданието на плода. В диспозитива на обвинителния акт се приема, че в случай
на акушерска спешност, представляваща непосредствена заплаха за живота на
майката или плода, която е причинена от анте- и интрапартална асфиксия на плода,
подзащитната ми не е спазила всички правила. Т.е. в диспозитива на обвинителния
акт се приема, че по време първо е настъпила интрапарталната асфиксия на плода,
плодът е страдал преди да се приложи метода на Кристелер. Между другото, по
този въпрос има противоречия и в комплексната съдебно-медицинска експертиза, и
в допълнителната такава, а също така в обвинителния акт прокурорът не е приел
на кое ще даде вяра и какво ще твърди той в своето обвинение от фактическа
страна. Това несъответствие във фактите, които се приемат в обстоятелствената
част на обвинителния акт от една страна, и приетите обстоятелства в диспозитива
на обвинителния акт възпрепятстват изключително много обвиняемата да разбере в
какво точно е обвинена и ограничава правото й на защита. Колегата М. се спря на
още нещо, и аз искам - на стр. 22-24 на обвинителния акт се излагат
недооценяването в първия период /на разкритието/ на съответствието между
големината на плода и костния таз на родилката и пристъпването към стимулацията
на втория период е основното неправилно действие/грешка на екипа, водил
раждането. В това обвинение се съдържат обстоятелства, касаещи периода на
раждането преди разкритието и след това. Значи никъде в обвинителния акт не е записано,
че има несъответствие между големината на плода, големината на главата и
костния таз. Това е твърдение на експертизата, което се възприема от окръжния
прокурор, че е недооценила, но тези периоди от раждането са водени от различни
екипи. Моята подзащитна от 07.30ч. е застъпила на работа, а преди това цялата
вечер и цялата нощ други са били екипите в отделението, които са водили
раждането и е било следвало да преценят несъответствието между големината на плода
и костния таз. Не е ясно защо е прибавено към поведението на моята подзащитна,
която е водила раждането във втория период на раждането. Отсъстват основни
факти, които да са приети, че са се осъществили, от окръжния прокурор, и да ги
оставим с предписанията за дължимото действие или бездействие на лекаря, който
е водил раждането.
На последно място, но не по важност,
считам, че правната квалификация не позволява да се разбере кое точно нормативно
правило е нарушено от моята подзащитна. Разпоредбата на чл.123 ал.1 НК следва
да бъде попълнена с изрично посочване на конкретните действия или бездействия
на дееца, осъществени в отклонение на конкретно предписани правила, норми при
упражняването на конкретно правно регламентирана дейност. Разпоредбите, с които
прокурорът се опитва да попълни диспозитива на обвинението, а именно чл.6, е
също бланкетна. Тя препраща към правилата за качеството на оказаната медицинска
помощ, които стандарти се утвърждават с наредба на Министъра на
здравеопазването. Правните норми, за които се твърди, че са нарушени от обвиняемата,
са твърде общи и имат дефинитивен характер. Съдържат определения на понятия.
Пар. 1.19 е част от допълнителните разпоредби към Наредба № 12/2014г. за утвърждаване
на медицински стандарти и дава определение на понятието. Не би могла да бъде
нарушена разпоредба, която дава легални определения. Т.1 и т.1.6 от глава 15 от
Наредбата за утвърждаване на медицинския стандарт дава легални определения на
понятието "акушерска спешност". Отново твърдя, че правна норма, която
е дефиниция, която дава легално определение, не може да бъде нарушена, защото
съдържа правило за поведение. Освен това, обвинението е за нарушаване на нормативен
акт - Наредба № 12/2014г. за утвърждаване на медицински стандарт по акушерство
и гинекология, която е отменена с ДВ № 106/2014г. и към инкриминираната дата
11.12.2018г. този нормативен акт не е действащ, той не съществува в правния
мир. Всички тези несъответствия, противоречия между обстоятелствената част и
диспозитива на обвинителния акт, неяснотите в диспозитива считам, че биха могли
да бъдат отстранени при връщането на производството в досъдебното производство,
като бъде надлежно, ясно, точно и конкретно формулирано точно какво е следвало
да направи подзащитната ми. При връщането на делото в досъдебното производство
считам, че би могло да се отстрани несъответствието между предписаното от фактическа
страна и в диспозитива и да се даде една правилна квалификация.
По останалите въпроси по чл.248 НПК поддържам
казаното от колежката ми. Няма основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
По предявения граждански иск аз не
възразявам двамата родители на детето да бъдат конституирани като частни обвинители,
но считам, че след произнасянето на Апелативен съд - Бургас, съдът следва да ги
конституира като такива, защото съдът се произнесе точно по този въпрос. Но Ви моля
да не ги конституирате като граждански ищци и да не приемате за съвместно разглеждане
в наказателното производство предявения граждански иск, тъй като делото е много
сложно от фактическа и правна страна и приемането на гражданския иск би затруднило
още повече разглеждането на делото, а също и би могло да причини отлагане на
делото. Затова Ви моля да не го приемате по тези съображения.
Реплика на адв. М.: Моля да конституирате
двамата пострадали освен като частни обвинители, и като граждански ищци. Това,
че при разглеждане на делото пред СлОС беше отказано тяхното конституиране, е
ирелевантен факт към настоящото производство, защото делото пред Вас започва
отначало. Освен това намирам, че приемането за съвместно разглеждане в настоящия
процес на гражданския иск с нищо няма да попречи за разкриване на обективната
истина или да доведе до отлагане на делото. На досъдебното производство е
събран голям, пълен обем доказателства и при доказване на нашите искови
претенции, ние ще се ползваме от тях. За доказване на неимуществени вреди няма
да е необходимо назначаване на допълнителни експертизи. Затова с нищо няма да
затрудним развитието на наказателния процес. Колкото до искането за връщане на
делото за допълнително разследване, намирам, че направените от защитата искания
касаят предимно въпроси по съществото на делото, които въпроси подлежат да се
доказват и изясняват от настоящия съдебен състав. Те не са процесуални нарушения.
Това са факти, които са свързани със същността на доказване налице ли е престъпление
или не. Освен това, възразявам, че към момента на извършване на деянието не е
действала цитираната в обвинителния акт наредба. Същата да, била е отменена,
това е вярно донякъде, защото по-късно Наредба № 19, с която се отменя
цитираната в обвинителния акт Наредба № 12, е отменена с решение на ВАС от 07.11.2016г.
и продължава да действа старата наредба. Представям решението на ВАС.
Реплика на ПРОКУРОРА: По отношение на
предявените молби за конституиране на пострадалите като частни обвинители и граждански
ищци аз считам, че съдът следва да ги конституира като страни в процеса. В никакъв
случай не бих се съгласила със становището на защитата, че разглеждането на
един граждански иск съвместно в наказателното производство би затруднило
процеса. Изцяло се присъединявам към становището на колегата. Налице са достатъчно
доказателства, които са събрани в хода на досъдебното производство, поради което
моля да ги конституирате като частни обвинители и граждански ищци.
Съдът се оттегля на тайно съвещание да
се произнесе по направените искания.
В 10.45ч. разпоредителното заседание
продължи.
След проведено тайно съвещание, съдебният
състав обсъди въпросите по чл.248 ал.1 и ал.2 НПК и като взе предвид становищата
на страните в процеса,
О П Р Е Д Е Л И:
С оглед на предявеното обвинение и
определението на ВКС, съдът счита, че делото е подсъдно на Окръжен съд - Ямбол.
Не са налице основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство.
Съдът счита, че на досъдебното
производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимата, с оглед на
следното:
Съгласно тълкувателно решение № 2/2002г.
на ОСНК на ВКС в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да се изложат
фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия
в осъществяването му. Съдът счита, че настоящият обвинителен акт не отговаря на
посочените критерии, тъй като в същия не е описано точно, ясно и
непротиворечиво какво е следвало да прецени и да извърши подсъдимата в качеството
на акушер, ръководещ раждането, при избора на начина на раждане. Не е описано
какви правила на мониториране на раждането не са спазени, както и в какво се
състоят неправилното и несвоевременно диагностициране на родилката. В обвинителния
акт са налице вътрешни противоречия относно причината, поради която се приема,
че избраният метод на Кристелер е високорисков в дадената ситуация - поради
несъответствието между бебешката глава и костния таз на родилката или поради
нивото на детската глава. В обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи
едновременно, че от направените измервания е установено, че костният таз на Ж. е
в нормални граници, както и че размерът на плода и позицията му са благоприятни
за естествено раждане, а след това се прави извод, че подсъдимата не е
преценила несъответствието между костния таз на родилката и размера на главата
на плода при избора на метода на раждането. Това са две взаимно изключващи се
твърдения, които поставят в невъзможност подсъдимата да разбере в какво точно
се обвинява и съответно да организира защитата си. Също така в обвинителния акт
бланкетно се сочи и друго нарушение, като не става ясно дали то е алтернативно
на първото или кумулативно, че подсъдимата не е направила преценка за начина на
раждане според нивото на детската глава, но не е описано в какво точно е
следвало да се изрази тази преценка. Т.е. налице ли е било отклонение в тази
насока относно нивото на детската глава и ако е било налице, в кой момент е
следвало да се установи от подсъдимата и след това какви са изискуемите от нея
решения и действия относно продължаването на израждането.
По изложените съображения, съдът счита,
че обстоятелствената част на обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246
ал.2 НПК, тъй като не са описани какви законово изискуеми действия и решения е
следвало да вземе подсъдимата, които тя не е извършила или е извършила по
грешен начин и те да са довели до престъпния резултат.
С оглед на тези обстоятелства, съдът
счита, че делото следва да бъде прекратено и върнато на прокурора за
отстраняване на посочените нарушения, като следва да се има предвид, че тези
нарушения се съдържат и в постановлението за привличане в качеството на
обвиняема, което следва да се прецени при връщането на делото.
С оглед на изхода на делото, съдът
счита, че не следва да се произнася по останалите точки на чл.248 ал.1 НПК,
както и не следва да се произнася към настоящия момент по направеното искане от
пострадалите Г.Ж. и П.Ж. за конституирането им в качеството на частни
обвинители и граждански ищци, както и не следва да се произнася по направеното
искане за приемане за съвместно разглеждане на предявените от тях граждански искове.
По изложените съображения и на
основание чл.248, ал.5 т.1 вр. ал.1 т.3 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И: № 260055/15.03.2021г.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство и ВРЪЩА
делото на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения при
изготвяне на обвинителния акт и постановлението за привличане в качеството на
обвиняем.
Определението ПОДЛЕЖИ на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд - Бургас.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да ми бъде изпратен заверен препис от съдебния протокол на служебния имейл на СлОП.
Адв. М.: Моля да ми бъде изпратен заверен препис от съдебния протокол по имейл.
Адв. М.: Моля да ми бъде изпратен заверен препис от съдебния протокол по имейл.
Адв. С.: Моля да ми бъде изпратен заверен препис от съдебния протокол по имейл.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.55ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:1.
2.
СЕКРЕТАР: