№ 89
гр. Бургас, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20232120204927 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба /ведно с допълнение/ на П. П. А. против
Наказателно постановление № 23-0769-002916/17.11.2023 г. на Началник
група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция” – Бургас, с което на
жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 750 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП
и са му отнети 18 контролни точки на основание Наредба № Із-
2539/17.12.2012 г. на МВР. Претендира се отмяна на наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Съдържа се оплакване,
че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение е
допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна е изразила писмено становище за
неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и
жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.
В съдебно заседание процесуалният представител-адвокат на
1
жалбоподателя поддържа жалбата на изложеното в нея основание.
Процесуалният представител на въззиваемата страна-юрисконсулт в
съдебно заседание поддържа писменото становище за потвърждаване на
наказателното постановление.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, писменото
становище на въззиваемата страна, събраните по делото писмени
доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно
постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Срещу П. П. А. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия GА № 847233/25.07.2023 г. за това, че на 14.06.2023 г., в
12,52 часа, в гр. Бургас, по път ПП I-6, км 494+910 до магазин „Е“ в посока от
*****, управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ****, с
наказуема скорост 108, км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен
знак В-26 за населено място до 50 км/ч. и поставена допълнителна табела Т2-
1300 м., с което виновно е нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Описано е в АУАН,
че нарушението е установено и заснето под клип № 53719 от АТСС TFR1-M с
фабр. № 510/07 с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. Посочено е,
че АУАН е съставен в отсъствието на водача на основание чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН, въз основа на Декларация по чл. 188 от ЗДвП от 14.07.2023 г. след
покана по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП от 14.07.2023 г.
Видно от съдържащата се в административно-наказателната преписка
Декларация от 14.07.2023 г. за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, жалбоподателят е декларирал
собственоръчно и е удостоверил с подписа си, че той е управлявала
процесното МПС на 14.06.2023 г., около 12,52 часа. На 14.07.2021 г. му е
връчена покана № 22168/2023 г. за явяване на дата 26.07.2023 г. пред органа
за съставяне на АУАН. На 25.07.2023 г. актът е съставен на основание чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя, след което в периода 09.08. –
22.08.2023 г. му е връчен препис.
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на
АУАН, като административно-наказващият орган е възприел изцяло
отразените в акта фактическа обстановка и нарушена разпоредба на закона.
На основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП АНО е санкционирал нарушителя с
административни наказания глоба в размер на 750 лева и лишаване от право
2
да управлява МПС за срок от 3 месеца. Постановил е на основание Наредба №
Із-2539/17.12.2012 г. отнемане на 18 контролни точки.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
21.11.2023 г. Жалбата е подадена на 05.12.2023 г.
По делото е разпитан актосъставителят В. П.. Свидетелят поддържа,
че е съставил АУАН, след като се е убедил, че жалбоподателят е бил поканен
от неговите колеги по териториална компетентност. Това твърдение се
потвърждава от съдържащите се в преписката писма рег. № 769р-
8094/27.06.2023 г., рег. № 431р-16865/19.07.2023 г. и разписка за връчена
покана, видно от които на 14.07.2027 г. жалбоподателят е получил поканата за
явяване на дата 26.07.2023 г. пред компетентния орган за съставяне на АУАН.
Т. е. жалбоподателят е следвало да се яви на 26.07.2023 г., а АУАН е съставен
преждевременно в негово отсъствие – още на 25.07.2023 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по
същество е основателна.
АУАН е съставен от мл. автоконтрольор на обслужвана територия в гр.
Бургас, на основание регламентираната от закона компетентност, а НП е
издадено от оправомощено за това лице на длъжност Началник група към
ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция” – Бургас, в съответствие с
разпореденото овластяване със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, издадена на основание регламентиращите
компетентността на наказващите органи разпоредби на закона – чл. 189, ал. 12
от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН. Административно-
наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Производството по реализиране на административно-наказателната
отговорност обаче е протекло незаконосъобразно в друг аспект. При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение е
допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН,
който разпорежда, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя. Актът
3
може да се състави и в отсъствието на нарушителя, съгласно чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН, когато той е известен и след покана не се яви за съставяне на акта. В
последната хипотеза актосъставителят е длъжен да покани нарушителя за
съставяне на акта, като в поканата следва да се съдържа недвусмислено
изявление на органа към лицето, че същото се поканва на определена дата и
час, за да му бъде съставен акт за нарушение. Само при наличието на
надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения
ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай, от самия акт и от разписката за
връчена покана се установява, че АУАН е бил съставен в отсъствието на
жалбоподателя, след като не е бил изчакан да се яви – същият е бил поканен
за съставяне на АУАН на 26.07.2023 г., а актът е съставен преждевременно –
на 25.07.2023 г. Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, при
липсата на предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, изначално опорочава
производството. Разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН гарантират правото на
защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице,
в т. ч. разбиране на обвинението, възможност за възражения и представяне на
доказателства, с оглед установяване на обективната истина по случая.
Допуснатото нарушение на административно-процесуалните правила е
съществено, тъй като води до нарушаване на процесуалните права на
жалбоподателя и е основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Изпращането едва на вече съставения АУАН и връчването му
на нарушителя не може да санира допуснатото преди това нарушение на
процесуалния ред, предвиден в чл. 40 от ЗАНН. По този начин
жалбоподателят е бил лишен от правото си актът да бъде съставен в негово
присъствие, съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и да може да даде обяснения, и да
направи възражения още при съставянето на акта, което действие е различно
от предявяването на акта по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Това е така, защото от
логическото тълкуване на нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН следва изводът, че
ЗАНН регламентира две различни групи възражения на нарушителя –
възражения при съставяне на акта и писмени възражения по акта в 7-дневен
срок от подписването му. Производството по ЗАНН е от наказателен характер
и съдържа задължителни форми за участие на уличеното и привлечено към
административно-наказателна отговорност лице. Императивната разпоредба
на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН изисква присъствие на нарушителя при съставяне на
4
АУАН с цел участието му още при образуване на производството. Правото на
възражение в 7-дневен срок от връчването е следваща във времето
процесуална форма на участие на вече привлеченото към отговорност лице,
чрез повдигане на административно обвинение. Участието му като лице,
уличено в извършване на административно нарушение се осигурява от
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и спазването на това правило не се
санира от последващото връчване на акта за установяване на
административно нарушение. Изключение от правилото на чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН е предвидено в чл. 40, ал. 2 от същия закон – когато нарушителя е
известен, но след покана не се яви за съставяне на акта. Следователно
актосъставителят, като е прибързал да състави акта преди датата на поканата,
е игнорирал тази задължителна процедура.
Незаконосъобразно протеклият процес на реализиране на административно-
наказателна отговорност обуславя отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 12 от Наредба № Із-2539/17.12.2012 г.
на МВР за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на МПС е предвидено, че за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП на водача се отнемат 18 контролни точки. В чл. 157 от ЗДвП е изяснена
правната природа на контролните точки за отчет на извършените нарушения.
Тази формулировка показва, че законодателят ги е предвидил единствено
като средство за отчитане на установени нарушения, без да третира
отнемането им като административно наказание или принудителна
административна мярка. Следва да се има предвид, че контролни точки се
отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
Жалбоподателят е поискал присъждане на разноски в това
производство, поради което съдът дължи произнасяне. При този изход на
делото, на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, на
въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съобразно представения договор за правна защита и
съдействие № 53689/04.12.2023 г., договореното и платено възнаграждение е
500 лева. Съдът намира за неоснователно направеното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който се претендира от
въззивника. Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, при възражение за
5
прекомерност на хонорара, съдът може да намали същия съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от
минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата. Ал. 2 на
последната разпоредба препраща към Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, според чл. 18, ал. 2,
във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от която за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лева възнаграждението е 400
лева – съобразно наложеното наказание глоба 750 лева. С атакуваното
постановление обаче наред с наказанието глоба е наложено и наказание
лишаване от правоуправление на МПС, поради което случаят попада в
хипотезата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата, в която възнаграждението за
процесуално представителство е 500 лева. Адвокатският хонорар е съобразен
и е в рамките на минималния предвиден, поради което следва да бъде
присъден в размер от 500 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-002916/17.11.2023
г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция” –
Бургас, с което на П. П. А., с ЕГН **********, от ****, на основание чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на
750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и са му отнети 18 контролни точки на
основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от
АПК ОДМВР – Бургас да заплати на П. П. А., с ЕГН **********, направените
по делото разноски в размер на 500 лева за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7