ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№––––––––––
Варна, 1 юни 2020г.
Варненският
административен съд, VIII-ми
състав, в закрито заседание на първи юни две хиляди и
двадесета година, в състав
Административен съдия: ИСКРЕНА Д.
като разгледа докладваното адм.д. №
900/2020г. по описа на Адм.съд – Варна, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда
на чл.95 от ДОПК.
Образувано е по жалбата
на „АМГ КОНСУЛТ – 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.В, представлявано от управителя М.Д.Д. против мълчалив отказ на директора на
ТД на НАП-Варна да издаде акт, респ. да
разпореди да бъдат отписани от данъчно-осигурителната сметка на дружеството
погасени по давност публични задължения, съгласно искане №
16030/157718/07.04.2020г.
Жалбоподателят твърди, че
на 07.04.2020г. подал до директора на ТД на НАП-Варна искане на основание
чл.17, ал.1, т.7, вр.чл.168, т.3, вр.чл.171, ал.1 от ДОПК – да бъдат заличени
от данъчно-осигурителната му сметка /ДОС/ погасени по давност публични
задължения, индивидуализирани в искането по период, основание и размер. Твърди,
че срокът за издаване на акт, респ.постановяване на заличаване на задълженията
от ДОС, е
14-дневен, като директорът на ТД на НАП-Варна е следвало да се произнесе в срок
до 21.04.2020г. След извършена на 22.04.2020г. справка в електронната система
на НАП, установил, че погасените по давност публични задължения не са заличени,
поради което е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, вр.§2
от ДР на ДОПК. Иска отмяна на постановения мълчалив отказ, както и съдът да
разпореди заличаване от данъчно-осигурителната сметка на „АМГ КОНСУЛТ – 1“ ЕООД
на погасените по давност публични задължения.
Ответната страна не
изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид
доводите в жалбата и след преценка на постъпилите писмени доказателства, приема
за установено от фактическа и правна страна, следното:
На 07.04.2020г. „АМГ
КОНСУЛТ-1“ ЕООД подало до ТД на НАП-Варна искане с вх.№ 16030 /157718/07.04.2020г.,
с което на основание чл.17, ал.1, т.7чл.168, т.3, вр.чл.171, ал.1 от ДОПК
поискало да бъдат заличени от данъчно-осигурителната му сметка посочените в
искането публични задължения.
Във връзка с Разпореждане
на съда № 4276/14.05.2020г. е постъпила молба от ответната страна вх.№
5183/21.05.2020г. В молбата се сочи, че по подаденото от дружеството искане за
погасяване по давност е формиран мълчалив отказ по чл.91, ал.2 от ДОПК. Към момента
изпълнителното дело, за което се иска погасяване [на задълженията] по
давност, е прекратено поради несъбираемост на основание чл.225, ал.1, т.4 от ДОПК. Представя Разпореждане изх.№ С1900003-035-0340008/20.12.2019г. на
публичния изпълнител, видно от което поради изчерпване на всички изпълнителни
способи и предвид обстоятелството, че дружеството не притежава имущество, вкл.
авоари по банковите сметки, на основание чл.225, ал.1, т.4 ДОПК производството
по принудително събиране е прекратено за задължения общо в размер на
39196,88лв. и лихви в размер на 30441,94лв. Част от публичните задължения,
предмет на искането за заличаване от ДОС, са обхванати от разпореждането за
прекратяване.
Настоящият съдебен състав
преценява жалбата като НЕДОПУСТИМА.
Жалбоподателят
е подал до ТД на НАП-Варна искане за заличаване от данъчно-осигурителната му
сметка на публични задължения, с твърдение, че същите са погасени по давност.
Така направеното искане се покрива от хипотезите на чл.88, ал.1 от ДОПК и
съставлява искане за административно обслужване/услуга – издаване на
документ от значение за погасяване на публични задължения. Така постъпилото
искане следва да бъде разгледано по реда на Глава дванадесета от ДОПК
„Административно обслужване“.
По
арг. от разпоредбите на чл.89, чл.90 и чл.92 от ДОПК, искането следва да бъде
разгледано от орган по приходите от компетентната ТД на НАП, в случая от орган
по приходите при ТД на НАП-Варна. Волеизявлението за отказ може да се оспорва
както по административен, така и по съдебен ред. Правото на достъп до съд е
обусловено от изчерпването на възможността за обжалване по административен ред
или пропускането на срока за административно обжалване /чл. 95, ал. 3 от ДОПК/.
Административното
оспорване се осъществява пред съответния териториален директор в 14-дневен срок
от съобщаването на отказа /чл.92, ал.1 ДОПК/, а при мълчалив
отказ – в 14-дневен срок от изтичане на срока по чл.90, ал.1 от ДОПК. По арг.
от чл.95, ал.3 от ДОПК отказът, вкл.мълчаливия, може да се обжалва по съдебен
ред и без да е изчерпана възможността за административно обжалване, но само в
случай че е изтекъл срока по чл.92, ал.1/ал.2 от ДОПК.
С оглед периода, в който
е подадено искането – по време на действие на извънредното положение, обявено
от НС с решение от 13.03.2020г., следва да се посочи, че сроковете в
производствата по Глава дванадесета от ДОПК се подчиняват на общите правила на
ДОПК, т.к. спирането на процесуалните срокове по чл.3, т.1 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г. по отношение на тях е неприложимо, доколкото в тази
разпоредба не са посочени административните производства.
В случая искането е
подадено на 07.04.2020г. и съгласно чл.90, ал.1 от ДОПК органът по приходите е
следвало да се произнесе по него в срок до 14.04.2020г. Непроизнасянето в този
срок се смята за мълчалив отказ – чл.91, ал.2 от ДОПК. Видно от материалите по
преписката, в срока по чл.90, ал.1 от ДОПК липсва произнасяне по искането на
жалбоподателя, поради което е налице формиран мълчалив отказ, но не на
директора на ТД на НАП-Варна – както се твърди с жалбата и е очертан предмета
на спора, а на орган по приходите при ТД на НАП-Варна. Така формираният
мълчалив отказ по чл.91, ал.2 от ДОПК не е обжалван по административен ред пред
директора на ТД на НАП-Варна, поради което не стои въпросът за мълчалив отказ в
производство по чл.94 от ДОПК.
Дори да се приеме, че
съдът е сезиран с жалба срещу мълчаливия отказ на органа по приходите, оспорването
отново е недопустимо. Както бе посочено по-горе, при липсата на проведено
административно обжалване, обжалването на мълчалив отказ за издаване на
документ по чл.88, ал.1 от ДОПК директно пред съда е допустимо само ако е
изтекъл срока по чл.92, ал.1/ал.2 от ДОПК, а това условие в случая не е
изпълнено. Мълчаливият отказ по искането на дружеството е формиран на 14.04.2020г.
и съгласно чл.92, ал.2 от ДОПК е можело да бъде обжалван по административен ред
в срок до 28.04.2020г. Жалбата до съда е подадена на 23.04.2020г. – преди
изтичане на срока за административно обжалване, поради което условието за
допустимост на оспорването по чл.95, ал.3 от ДОПК не е изпълнено.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че жалбата е
недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото
да се прекрати.
Водим
от горното и на основание чл.159, т.1 АПК, вр.§2 ДР на ДОПК, Варненският
административен съд, VIII-ми
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на „АМГ КОНСУЛТ – 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.В, представлявано от управителя М.Д.Д. против мълчалив отказ на
директора на ТД на НАП-Варна да издаде акт, респ.да разпореди да бъдат отписани
от данъчно-осигурителната сметка на дружеството погасени по давност публични
задължения, подробно посочени в искане № 16030/157718/07.04.2020г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. № 900/2020г. по описа на Адм.съд – Варна.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: