№ 73
гр. Варна , 07.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на седми
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503695 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от И. Й. И., ЕГН **********, против
Разпореждане № 263872/21.09.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 11674/2020 г. по описа на
ВРС, с което допуснато незабавно изпълнение на издадената по делото в полза на заявителя
Г. Д. С., ЕГН **********, заповед № 260251/21.09.2020 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и е разпоредено издаването на
изпълнителен лист.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържат се доводи за нередовност от външна страна на представения
към заявлението документ по чл.417 от ГПК – запис на заповед, поради липса на валидно
определен падеж. Твърди се, че изразът „при представянето му“ е равнозначен с израза „на
предявяване“, което наред с посочения падеж на определена дата обуславя наличието на два
последователни падежа.
В депозирания отговор ответникът по частната жалба изразява становище за нейната
неоснователност с твърдения, че изразът „при представяне“ не е относим към начина на
определяне на падежа, а е свързан с правото на платеца по чл.492, ал.2 от ТЗ.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
1
Производството по гр.д. № 11674/2020 г. по описа на ВРС, е образувано по заявление
на Г. Д. С., ЕГН **********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК срещу И. Й. И., ЕГН **********, за сумата от 9800 лева,
дължима по запис на заповед от 03.04.2019г. издаден от длъжника, с падеж на дата
05.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 18.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Записът на заповед е формална сделка, подчиняваща се на императивни
съдържателни изисквания. Документ, който не съдържа някой от задължителните реквизити
по чл.535 от ТЗ, не е запис на заповед.
От представения по делото запис на заповед се установява, че същият е редовен от
външна страна и обективира съобразно закона действителна абстрактна сделка. Същият
съдържа изискуемите реквизити по чл.535 от ТЗ, а именно, наименованието запис на
заповед, както в заглавието, така и в текста на документа, безусловното обещание на
издателя И. Й. И. да заплати на поемателя Г. Д. С. сумата от 9800 лв., падеж – 05.10.2019 г.,
дата и място на издаване – 03.04.2019 г. в гр. Варна, подпис на издателя. В него не са
посочени два падежа на задължението, а настъпването на изискуемостта недвусмислено е
определено по предвидения от чл. 486, ал.1, т. 4 от ТЗ начин – на определен ден. Изразът
"срещу представяне на този запис на заповед" в случая няма отношение към начина
на определяне на падеж "на предявяване" и не поставя под съмнение въпроса за момента на
изискуемост на задължението чрез изрази, чиято семантика има значение за момента на
възникване на задължението. Посоченият израз обозначава необходимото съдействие, което
поемателят на записа на заповед дължи на издателя, за да изпълни той своето задължение и
има отношение към гарантирание на обичайното последващо плащането унищожаване на
документа, респективно предаването му на длъжника в съответствие с чл.492, ал.1 от ТЗ. По
изложените съображения съдът намира възражението на жалбоподателя, че записът на
заповед е нищожен поради неясен падеж, за неоснователно.
Като е достигнал до идентичен краен извод, първостепенният съд е постановил
законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора и направеното с молба №125/05.01.2020г. искане в полза на
ответника по частната жалба следва да бъдат присъдени сторените в производството
разноски в размер на 150 лева, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 263872/21.09.2020 г., постановено по ч.гр.д. №
11674/2020 г. по описа на ВРС, с което допуснато незабавно изпълнение на издадената по
делото в полза на заявителя Г. Д. С., ЕГН **********, заповед № 260251/21.09.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и е
разпоредено издаването на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА И. Й. И., ЕГН ********** да заплати на Г. Д. С., ЕГН **********, сумата
от 150 лева, представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3