Решение по дело №4946/2019 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№4131/10.10.2019г.

 

 гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. М.                                                             

при участието секретаря Д. П., като разгледа докладваното от съдия М. гр. дело №4946 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „*****” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу ********, ЕГН **********,  адрес: ***, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1894,29 лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия за обект с абонатен **********, находящ се в ******* и с клиентски **************, за период на доставка на ел. енергия на адрес на потребление 03.12.2010г.-09.07.2018г., за което обстоятелство са съставени фактури за периода от 14.01.2011 г. до 11.07.2018 г., както и сумата от на 1069,72 лева, мораторна лихва, дължима за периода от 25.02.2011 г. до 11.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда - 25.01.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 564/29.01.2019г., постановена по ч.гр. дело № 1198/2019г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК.

Ищецът твърди, че ответникът като потребител на ел. енергия не е заплатил задълженията си по реално потребена ел. енергия за периода 03.12.2010г.-09.07.2018г., за обект с абонатен *************, находящ се в ***********.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. За периода на доставка от 03.12.2010г. до 02.08.2012г., за който период са издадени фактури с падеж на задължението от 25.02.2011г. до 25.09.2012г., релевира възражение за погасяване по давност на главницата, на осн. чл. 111 б.“в“ ЗЗД, съответно за този период и на претендираната от ищеца мораторна лихва. За останалия период, за който се претендира вземането, за който са съставени фактури с падеж на задължението за периода 02.04.2018г. – 01.08.2018г., претенцията за главница в размер на 408,76 лева и мораторна лихва в размер на 22,89 лева се признава по основание и размер, като се сочи, че ответникът е заплатил посочените и признати от него суми на ищеца.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:  

Представено по делото е извлечение от сметка към 11.01.2019г. по отношение на абонат на ел. енергия с адрес на потребление *******************, от която се установява, че общия размер на задължението на абоната за консумирана и незаплатена стойност на ел. енергия възлиза на 1894,29 лева, за периода 03.12.2010г. – 09.07.2018г., съответно сумата от 1069,72 лева – лихва за забава, за периода 25.02.2011г.-11.01.2019г.

Представено по делото е платежно нареждане от 23.05.2019г. за сумата от 431,65 лева в полза на ищеца.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

С оглед характера на предявения иск, а именно установителен такъв, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от първия. Ето защо в случая, ищеца следва при условията на пълно и главно доказване, да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер.

Не се спори между страните, че същите се явяват обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия с адрес на потребление гр. Варна, ул. Гривица №4, ап.3, както и че ответното дружество е доставило ел. енергия до посочения адрес на процесната стойност.  В хода на съдебното производство ищецът представя доказателства за заплатена по сметка на ищеца сума в размер на 431,65 лева. Не е спорно между страните, че така заплатената в хода на процеса сума съставлява сбор от сумата от 408,76 лева – главница по задължението за плащане на ел. енергия на адреса на потребление, както и сумата от 22,89 лева – лихва за забава.

Плащането на задължението (изцяло или частично) е факт по реда на чл. 235, ал.3 ГПК, който следва да бъде взет в предвид от съда при постановяване на окончателния съдебен акт.  В случая след сезиране на съда ответникът е заплатила част от задълженията си, от които 408,76 лева – главница съставляваща стойност на консумирана ел. енергия за периода 23.01.2018г.-09.07.2018г. и 22,89 лева мораторна лихва за периода 02.04.2018г.-11.01.2019г., при което предявените искове в тази им част следва да бъдат отхвърлени поради плащане.

С Тълкувателно решение №3/2011г. на ОСГТК на ВКС се прие разбирането, че винаги когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Процесната хипотеза попада в приложното поле на дадените задължителни указания, при което следва да бъде разгледано възражението на страната, като бъде посочено, че доколкото производството по чл. 422 ГПК представлява продължение на заповедното производство, то погасителната давност следва да бъде съобразена с момента на депозиране на заявлението в съда. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е депозирано в съда на 25.01.2019г., поради което явяват се погасени по давност вземанията за доставена ел. енергия на адреса на потребление три години преди тази дата, т.е. към 25.01.2016г. Падежът на задълженията за плащане на консумираната ел. енергия за периода 03.12.2010г.-02.08.2012г. е настъпил преди 25.01.2016г., поради което за този период и за сумата от 1485,53 лева претенцията за заплащане на главницата под формата на стойност на консумирана ел. енергия се явява неоснователна поради погасяването й по давност. Предвид погасяването по давност на главното задължение, то и акцесорната претенция за присъждане на лихва за забава е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена в частта за сумата от 1046,83 лева.

При тези съображения предявените искове следва да бъдат изцяло отхвърлени, като в една част следва да бъде взето в предвид осъщественото в хода на процеса плащане, а в друга поради уважаване възражението за погасяване на задълженията по давност.

По отношение на разноските:

При признание на иска в частта досежно съдебно – деловодните разноски се състои от възможност да се предпази ответната страна от заплащане на разноски, но при условие че не е оспорвала твърдяното от ищеца право преди завеждане на исковата молба в съда. В този смисъл е и съдебната практика и в случая Определение №709/28.12.2012г., постановено по ч.гр. дело № 592/2012г. на ВКС, І-во г.о., в което се приема разбирането, че предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл.78 ал.2 ГПК и те са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.78 ал.2 ГПК.

За да бъде приложено горепосоченото към настоящата хипотеза следва да бъде отчетено, че производството се развива по реда на чл. 422 ГПК, т.е. предмет на установяване е парично задължение, за което в полза на ищеца има издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В случая такава е издадена в полза на кредитора, сега ищец, като в срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от длъжника, в което се посочва, че същия не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. Не се сочи във възражението в коя част се оспорва заповедта, респ. дали в друга се признава задължението за плащане. Едва в исковата си молба ищецът посочва, че признава предявените искове за сумата от 408,76 лева – главница съставляваща стойност на консумирана ел. енергия за периода 23.01.2018г.-09.07.2018г. и 22,89 лева мораторна лихва за периода 02.04.2018г.-11.01.2019г., съответно представя и доказателства за заплащане на сумата от 23.05.2019г. От така изложеното не може де бъде направен извода, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска досежно сумата от 408,76 лева – главница съставляваща стойност на консумирана ел. енергия за периода 23.01.2018г.-09.07.2018г. и 22,89 лева мораторна лихва за периода 02.04.2018г.-11.01.2019г., напротив същия е депозирал възражение в срока по чл. 414 ГПК, ищецът в изпълнение указанията на съда е предявил иск на 29.03.2019г., като едва на 23.05.2019г. е осъществено частичното плащане на задължението, за което е образувано настоящото дело.

В тази хипотеза съдът намира, че макар и да бъде отхвърлян искът за главница и мораторна лихва в размер на установеното и признато от ищеца плащане, то в полза на последния се дължат съдебно – деловодни разноски съразмерно тази част, доколкото за заплатена в хода на съдебното производство сума ответникът е дал повод за предявяване на иска. Ищецът е спорил разходи по доплащане на дължима държавна такса в размер на 66,49 лева, съответно съдът определя юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100 лева, на осн. чл. 25, ал.1 НЗПП, поради което в полза на ищеца се дължи съразмерно сумата от 24,24 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

В заповедното производство в полза на ищеца са дължат разноски в размер на 15,91 лева, съразмерно горепосочената част от претенцията.

В полза на ответника са дължат разноски съразмерно отхвърлената поради приложение на института на давността претенция, при което в негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 375,92 лева, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК. Възражението за прекомерност е неоснователно доколкото определеното възнаграждение за процесуално представителство на ответника е определено към минималните размери на адвокатските възнаграждения определени в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

отхвърля предявените искове от **************, със седалище и адрес на управление *** срещу **********************, ЕГН **********,  адрес: ***, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1894,29 лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия за обект с абонатен № **********, находящ се в ************* и с клиентски № ********* за период на доставка на ел. енергия на адрес на потребление 03.12.2010г.-09.07.2018г., за което обстоятелство са съставени фактури за периода от 14.01.2011 г. до 11.07.2018 г., както и сумата от на 1069,72 лева, мораторна лихва, дължима за периода от 25.02.2011 г. до 11.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда - 25.01.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 564/29.01.2019г., постановена по ч.гр. дело № 1198/2019г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК.

Осъжда ******************, ЕГН **********,  адрес: *** да заплати на *****************, със седалище и адрес на управление *** сумата от 40,15 (четиридесет лева и 15 ст.) лева, от които 24,24 лева съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение сторени в исковото производство и 15,91 лева съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение сторени в заповедното производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Осъжда ******************, със седалище и адрес на управление *** да заплати на ************, ЕГН **********,  адрес: *** сумата от 375,92 (триста седемдесет и пет лева и 92 ст.) лева, съставляващи сторени в производство разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано  от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

 

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: