ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 493
гр. Пловдив , 06.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501078 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.278 във вр.с чл.419,ал.1 от ГПК във вр.с чл.418,ал.1 от
ГПК.
С разпореждане,инкорпорирано в Заповед № 5299/25.09.20г. по чл.417 от ГПК за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д.№ 10966/20г.по описа
на ПдРС,2-ри бр.с.е разпоредено длъжникът ИВ. В. Н.,ЕГН-********** от гр.Пловдив да
заплати на кредитора „Първа Инвестиционна Банка”ЕАД,ЕИК-*********,със седалище и
адрес на управление гр.София,бул.”Драган Цанков”№ 37,сумата от **********лв.,от които:
**********************лв.главница; ****************лв.санкционна лихва от
23.12.12г.до 12.03.20г.; *************************лв.друго допълнително вземане от
13.07.05г.; *****************лв.договорна лихва за периода 18.08.12г.-17.07.20г.;
**********************лв.договорна лихва от 13.0320г.до 13.05.20г.;
**************************лв.санкционна лихва от 14.05.20г.до 26.08.20г.,ведно със
законната лихва от 27.08.20г.,както и сумите ******************лв.ДТ и
***************лв.юрск.възнаграждение,дължими по договор за кредит №
*********************/**********************г.Посочено е,че вземането произтича от
горепосочения договор за кредит с настъпил падеж и е удостоверено с извлечение от
счетоводните книги,които са редовни от външна страна и удостоверяват подлежащо на
изпълнение вземане на кредитора против длъжника.
Постъпила е частна жалба от длъжника ИВ. В. Н.,ЕГН-********** против
разпореждането в частта му,с която е допуснато незабавно изпълнение по отношение на
сумите от 12 633,50лв.санкционна лихва и ************************лв.договорна лихва,и
се иска отмяната му в тази част по съображения,изложени в частната жалба.
Постъпил е писмен отговор от „Първа Инвестиционна Банка”ЕАД,в който се
1
изразява становище на неоснователност на подадената от длъжника частна жалба и се
излагат съображения за това.Претендира се юрск.възнаграждение в размер на
********************лв.
ПдОС, след като обсъди доводите,изложени в частната жалба и писмения
отговор,както и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна по чл.413,ал.2 от ГПК във вр.с
чл.417,т.2 от ГПК против обжалваемо разпореждане по чл.279 от ГПК,поради което е
допустима.
Разгледана по същество,същата е неоснователна поради следните съображения:
Производството е по реда на чл.279 ГПК във вр.с чл.274,ал.1,т.2 от ГПК във вр.с
чл.417 от ГПК и чл.419 от ГПК и е образувано пред първоинстанционния съд по заявление
на заявителя „Първа Инвестиционна Банка”ЕАД гр.София за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист в полза на банката по реда на чл.417,т.2 от ГПК против
длъжника ИВ. В. Н.,ЕГН-********** на основание извлечение от счетоводни книги и
представен договор за банков кредит,за заплащане на посочените в заявлението суми.
Като основание за претенцията се сочи настъпила изискуемост на вземането по
договора за кредит.В тази връзка е представено и извлечение от счетоводните книги
съгл.чл.417,т.2 от ГПК по сметката на длъжника,договора за банков кредит,погасителен
план,анекс № 1 към него от 19.07.10г.
В частната жалба се прави възражение за погасяване на част от главницата и лихвата
по давност,а сумата,посочена като наказателна лихва била недължима като нищожна поради
това,че се основавала на неравноправна клауза.Нищожна била и клаузата на чл.7.4 от
договора за банков кредит относно размера на възнаградителната лихва,тъй като била
предоставена възможност на банката едностранно да променя величината й.
По отношение на първото възражение за изтекла погасителна давност относно част
от претендираните от банката суми по договора за кредит следва да се отбележи,че това
възражение е неотносимо към предмета на настоящото производство и съдът не следва да го
разглежда.Длъжникът има правото и възможността да се позове на изтекла в негова полза
погасителна давност в един бъдещ исков процес,но не и в производство по обжалване на
разпореждане на заповедния съд по чл.419 от ГПК.
По отношение на другите две възражения за нищожност на две клаузи от договора,
(респ.анекса към него),настоящата инстанция намира за установено следното:
Действително,съгл.чл.419,ал.3 от ГПК въззивният съд може да отмени
разпореждането,с което е уважена молбата за незабавно изпълнение,когато вземането се
основава на неравноправна клауза в договор,сключен с потребител.А заповедният съд при
разглеждане на заявлението може да не издаде заповед за изпълнение,когато (чл.411,ал.3 от
2
ГПК) искането се основава на неравноправна клауза в договор,сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това.
В случая възражението на частния жалбоподател е за неравноправност на клаузата за
договорна лихва (т.7.4 от договора)поради това,че на банката била предоставена
възможност едностранно да променя величината на възнаградителната лихва.В т.7 от
договора за кредит обаче е разписано,че договорната лихва представлява сбор от основния
лихвен процент,определен от БНБ плюс надбавка в размер на 8,96 пункта.В т.7.4 е
посочено,че при промяна на основния лихвен процент,определен от БНБ,договореният
лихвен процент се променя съответно.От изложеното е видно,че банката не може
едностранно да променя величината на възнаградителната лихва,тъй като тя е обвързана с
основния лихвен процент,определен от БНБ,върху който банката-кредитор не може да
влияе по никакъв начин.При съответна промяна на основния лихвен процент на БНБ се
променя съответно и размера на възнаградителната лихва,но не по усмотрение на банката,а
съобразно осн.лихвен процент плюс договорена надбавка от 8,96 пункта,която надбавка
също не се променя.Ето защо лихвените условия,договорени между страните по договора за
кредит са свързани с основния лихвен процент,определен от БНБ и се променят съответно
на него,а не ,както счита частният жалбоподател,да се променят едностранно от
банката.Поради което настоящата инстанция намира,че не е налице обоснована вероятност
за неравноправност на клаузата по т.7.4 от договора за кредит и няма основание за отмяна на
разпореждането на ПдРС на осн.чл.419,ал.3 от ГПК в тази му част.
Що се отнася до третото възражение в частната жалба-за нищожност на клаузата от
анекса към договора за кредит,(който възпроизвежда т.9 от договора за кредит) досежно
санкционната лихва,която е сбор от договорната лихва плюс наказателна надбавка в размер
на 20 пункта,по силата на чл.24 от ЗПК във вр.с чл.143-148 от ЗЗП,то следва да се
отбележи,че цитираният ЗЗП,който регламентира обезщетение за забава в размер на
законната лихва,е в сила от 12.05.10г.Договорът за кредит обаче е сключен през
2005г,преди влизане в сила на ЗЗП и спрямо него цитираният закон няма обратно действие.
Поради изложеното настоящата инстанция намира за неоснователни направените в
частната жалба възражения.Атакуваното разпореждане като правилно следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото на въззиваемата по частната жалба страна следва да се
присъди юристконсултско възнаграждение съгл.чл.78,ал.8 от ГПК съобразно изменението на
тази разпоредба с ДВ,бр.8 от 2017г.в размер на 100лв.(чл.25,ал.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ).
Водим от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане,инкорпорирано в Заповед № 5299/25.09.20г. по
чл.417 от ГПК за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д.№
10966/20г.по описа на ПдРС,2-ри бр.с.
ОСЪЖДА ИВ. В. Н.,ЕГН-********** да заплати на „Първа Инвестиционна
Банка”ЕАД,ЕИК-********* сумата от *******************лв.юристконсултско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4