Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

                                                

гр.Ловеч,15.04.2019 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

         Окръжен съд – Ловеч, граждански състав, в публично заседание на петнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                       

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА                                                                                                             

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                      ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

       

При секретаря Дарина Петрова., като изслуша докладваното от председателя в.гр.д.№536 по описа на Окръжен съд - Ловеч за 2018г. и за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №181 от 09.10.2018г., постановено по гр.д.№318/2018г. Районен съд – Тетевен е осъдил ЕТ „Радо-100-С. р.” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново, ул.Хаджи Димитър №21, с адрес за кореспонденция: гр.Ябланица, ул.Гурко №69, представлявано от С.И. р. да заплати на Й.П.Д., ЕГН ********** ***, Р.М.В., ЕГН ********** ***, В.М.В., ЕГН ********** *** следните суми: за периода 01.07.2015г. до 31.12.2015г. сумата 1 900.00 лева; за периода 01.01.2016г. до 31.12.2016г. сумата 5 040.00 лева; за периода 01.01.2017г. до 30.04.2017г. сумата 1 840.00 лева, представляващи неизплатена работна заплата на наследодателя им М. В. Д., починал на 09.05.2017 година. Осъдил ответника за заплати на ищците сумата 1 660.91  лева, представляваща законна лихва върху неизплатени заплати на наследодателя им М. В. Д., починал на 09.05.2017г. в общ размер по периоди от 01.08.2015г. до 10.04.2018г., като отхвърля иска за разликата от 1 660.91 лева до претендираните 1 675.83лева, като недоказан. Осъдил ответникът да заплати на ищците сумата 1 500.00 лева, представляваща разноски за процесуално представителство. Осъдил ответника да заплати по сметка на Районен съд – Тетевен сумата 417. 63 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 5.00 лева,представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл.242 ал.1  от ГПК постановява предварително изпълнение на решението.

Против решението е подадена въззивна жалба от ЕТ”Радо-100-С. р.”ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул.Хаджи Димитър №21, чрез адв.В.К. – САК, със съдебен адрес:***,  с която моли исковите претенции за заплащане на трудови възнаграждения да бъдат отхвърлени за периода от 01.07.2015г. до 30.09.2016г., като неоснователни, като погасени чрез извършени плащания; да се изменят присъдените суми за трудови възнаграждения за периода от 01.09.2016г. до 30.04.2017г. на 1 440.00 лева или за седем месеца по 190.00 лева и 110.00 лева за м.09.2016 година; да се изменят присъдените суми за законни лихви от 1 660.91 лева на 178.76 лева.

Въззивникът сочи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения.

По отношение на допуснатите процесуални нарушения излага, че първоначалната искова молба е била с петитум да бъде осъден „Бук Тетевен”АД, затова не е намерил за необходимо да взема отношение по изпратената му искова молба, в резултат на което е било осуетено правото му да организира своевременно и адекватно защитата си по предявения срещу него иск. Твърди, че едва след постановяване на съдебното решение, е установил, че съдът е указал на ищците нередовност на исковата молба и че ищците са депозирали нова искова молба на 12.04.2018г. с коригиран петитум, съгласно който се иска осъждане на ЕТ„Радо-100-С. р.” да заплати на ищците претендиралата сума.

На следващо място въззивникът възразява, че с доклада по делото съдът разпределил доказателствената тежест на ищеца, срещу което страните не са възразили в открито съдебно заседание 19.09.2018г., но в обжалваното решение съдът е направил друга констатация, в насока, че работодателят е този, който в условията на пълно и главно доказване следва да установи плащането на трудовото възнаграждение в полза на работника за посочения в исковата молба период. С неправилното разпределение на доказателствената тежест  съдът е нарушил принципа на служебно начало в процеса, в резултат на което не са изяснени относимите факти и обстоятелства по делото. В противоречие на разпоредбата на чл.7, ал.1 от ГПК съдът не е съдействал на страните за изясняване на делото от фактическа страна, като не е приел представените от ответника доказателства, въпреки признанията на ищцата и нейния пълномощник, че имало някакви преведени суми по сметката, нямало как да се ориентират какви са те. При явно неизяснена фактическа обстановка, съдът е постановил неправилен съдебен акт.

Въззивникът прави оплакване и относно неправилно интерпретираните изявленията на представител на ответника, който в открито съдебно заседание на 19.09.2018г. недвусмислено е заявил, че има възражения по размера на претенцията. Следователно признати са фактите относно основанията на претенцията, но не и размера на претендираните вземания. Неправилно в атакувания съдебен акт съдът приел, че е налице пълно признаване на исковата претенция.

 Развити са и съображения, че обжалвания съдебен акт е немотивиран, тъй като приетите по делото писмени доказателства не обосновават направените в съдебното решение фактически констатации. Неправилно съдът счел, че претенцията на ищците е доказана в твърдения размер. Единственото доказателство за размера на трудовото възнаграждение е Трудов договор №071201/11.12.2007г. при осемчасов работен ден, без уточняване работните дни в седмицата, с договорено трудово възнаграждение в размер на 190.00 лева месечно. По делото не са представени доказателства, че наследодателят на ищците е работил на пълно работно време - осемчасов работен ден при петдневна работна седмица и съответно няма основание да се приеме за доказано твърдението на ищците, че трудовото възнаграждение е по-висок размер от 190.00 лева месечно, а именно в размер на минималната работна заплата за съответния период. В тази връзка неправилно първоинстанционният съд приел, че на ищците се дължи плащане в размер на 380 лв. месечно за периода от 01.07.2015 до 31.12.2015 г., 420 лв. месечно за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. и по 460 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2017година.

Въззивникът твърди, че до датата на предявяване на исковата претенция вземанията за трудови възнаграждения на наследодателя на ищците до юли 2016г. са погасени изцяло, чрез плащане и за тази част от претендираните вземания искът е неоснователен, а за периода от м. септември 2016г. до 30.04.2017г. дължимият размер на трудово възнаграждение е 190.00 лева. С оглед неоснователността на претенциите за трудово възнаграждение за периода от 01.07.2015 г. до 31.05.2016 г., неоснователни се явяват и претендираните лихви за забава за тези възнаграждения с изключение на сумата 178.76 лева върху забавените плащания.

 На основание чл.266, ал.3 от ГПК въззивникът е направил искане за приемане на  писмени доказателства.

Моли да се постанови решение, с което да се отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искови претенции за заплащане на трудови възнаграждения за периода от 01.07.2015г. до 30.09.2016г. включително като неоснователни, като погасени чрез извършени плащания, присъдените суми за трудови възнаграждения за периода от 01.09.2016 г. до 30.04.2017г. да бъдат изменени в размер на 1 440.00 лева (седем месеца по 190.00 лева и 110.00 лева за м.09.2016г.), да се измени размера на присъдените суми за законни лихви от 1 660.91 лева на 178.76 лева.

С въззивната жалба е направено особено искане да се спре изпълнението по изпълнителен лист издаден по гр.д.№318/2018г. на Районен съд – Тетевен до произнасянето по настоящата въззивна жалба, тъй като по Решение от 09.10.2018г. по гр.д.№318/2018г. по описа на PC Тетевен е допуснато предварително изпълнение и е издаден изпълнителен лист, при което с тези действия ще се засегнат драстично неговите права.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от въззиваемите Й.П.Д., Р.М.В. и В.М.В. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Сочат, че първоначалната искова молба ведно с поправената и отговора по чл.131 от ГПК са изпратени на ответната страна, при което е безспорно, че ответникът е знаел кой, срещу кого и на какво основание се претендира вземането. При разпределената от съда доказателствена тежест ответникът не е дал отговор, не е направил възражения, не е ангажирал доказателства, с което е преклудирана възможността му да направи това по-късно, затова възразява срещу приемането на доказателствата приложени към въззивната жалба. Твърди, че в съдебно заседание представляващия ЕТ”Радо-100-С. р.” е признал иска по основание. По отношение оспорения размер правилно съдът е съобразил, че за съответния период следва да се вземе предвид размера на минималната работна заплата определена с нормативен акт, затова този размер не се нуждае от доказване. От страна на ответника не е оспорен и факта по колко часа и колко дни в месеца наследодателят на ищците е работил. Моли и за разноските за въззивна инстанция.

С Определение №873 от 29.11.2018г. постановено по реда на чл.245, ал.1 от ГПК съдът е спрял предварителното изпълнение на Решение №181 от 09.10.2018г. постановено по гр.д.№318 по описа за 2018г. на Районен съд – Тетевен, при условие, че ЕТ”Радо-100-С. р.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул.Хаджи Димитър №21, представляван от С.И. р. и адрес за кореспонденция, гр. Ябланица, ул.Гурко №69, чрез адв.В.К. – САК, със съдебен адрес:*** представи доказателство за платено обезпечение за взискателите  Й.П.Д. ЕГН **********, Р.М.В. ЕГН **********, В.М.В. ЕГН ********** и тримата от гр.Ябланица, наследници на М. В. Д., починал на 09.05.2017г., в размер на 790.00 /седемстотин и деветдесет/ лева,  които следва да внесе по набирателната сметка на Ловешкия окръжен съд, а именно: BG39 CECB 9790 3369 9373 00 в едноседмичен срок от съобщението.

С вх.№8791 от 21.12.2018г. е постъпила молба към която е приложено платежно нареждане за внесена гаранция в размер на 790.00 лева.

Окръжен съд – Ловеч като обсъди събраните пред двете инстанции доказателства, доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК в правомощията на въззивната инстанция е  да се произнесе служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната част или относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира постановеното от Районен съд – Тетевен Решение №181 от 09.10.2018г. по гр.д.№318/2018г. за валидно.

С решението са уважени претенциите на ищците и ответникът е осъден да заплати претендираната: за периода 01.07.2015г. до 31.12.2015г. сума от 1 900.00 лева; за периода 01.01.2016г. до 31.12.2016г. сума от  5 040.00 лева; за периода 01.01.2017г. до 30.04.2017г. сума от 1 840.00 лева представляващи неизплатена работна заплата на наследодателя им М. В. Д., починал на 09.05.2017 година. Ответникът е осъден да заплати и сумата 1 660.91  лева, представляваща законна лихва върху неизплатени заплати по периоди от 01.08.2015г. до 10.04.2018г., като отхвърля иска за разликата от 1 660.91 лева до претендираните 1 675.83 лева.

 Ищците не претендират по 1/3 част от трудовото възнаграждение със съответната законна лихва за забава, а са претендирани суми в общ размер.

Във връзка с правилността на решението настоящия състав намира следното:

Видно от удостоверение за наследници изх.№ 03-687 от 11.05.2017г. на Община Ябланица ищците са наследници на М. В. Д., починал на 09.05.2017 година.

По делото не е спорно, а и от представен Трудов договор №№071201 от 11.12.2007г. се установява че между ЕТ”Радо-100-С. р.”, ЕИК020502747 и М. В. Д. е съществувало валидно трудово правоотношение, съгласно което на работника е било възложено да  изпълнява длъжността „пазач” на 8 часов работен ден, с основно месечно възнаграждение от 190.00 лева, считано от 14.12.2007г., като от приложеното сверено копие на договора  не може да се установи срокът за който е сключен договора, тъй като изписания на ръка текст не се чете.

С Допълнително споразумение от 17.09.2012г., сключено на основание чл.119 от КТ, ЕТ”Радо-100-С. р.” в качеството на работодател и М. В. Д. са се споразумели за следното: „Поради приключване на обект „Свлачище на път ІІІ-358 „Гложене – Ябланица” при км 76+175 действието на договора се удължава до започване на новия строителен сезон”.

Като доказателства към исковата молба ищците са приложели банкови извлечения

С разпореждане  №1655 от 15.08.2018г. постановено по реда на чл.146 от ГПК съдът не е допуснал като доказателства по делото приложените банкови извлечения от сметката на М. В. Д., като мотивирал своят отказ, че същите представени в копие и не са сверени.

В хода на първоинстанционното производство от страна на процесуалния представител на ответника е направено искане да представи банкови извлечения на името на М. В. Д. и на ищцата Й.П.Д., с които са се снабдили от обслужващата тези лица банка в присъствието на ищцата, но съдът счел, че е настъпила преклузията и оставил искането без уважение.

В първото по делото съдебно заседание проведено на  19.09.2018г. ответникът чрез процесуалния представител адв.Красимир Цанев е признал претенцията по основание, но оспорва дължимия размер.

На въпроси зададени по реда на чл.176 от ГПК относно платени суми ищцата отговаря: „Кога сме ходили заедно! Не сме ходили в банка. Оня ден ходихме в банката. Дадоха ни извлечение за 2017 и за 2018 година. Има някакви суми отразени там”.

Първоинстанционният съд е уважил исковата претенция изцяло, след като приел, че страните са имали пасивно процесуално поведение, не са поискали своевременно събиране на относими към спора доказателства, включително и съдебно-счетоводна експертиза.

С оглед на направените с въззивната жалба оплаквания, с Определение №868 от 28.11.2018г. постановено по реда на чл.267, ал.1 от ГПК, на основание чл.266, ал.3 от ГПК  е приел като доказателства по делото: Извлечение от банкова сметка *** *** Й.П.Д., което му е предоставено от ищцата; Вносна бележка с уникален регистрационен № 81003В-АЗ-9427; Вносна бележка с уникален регистрационен № 81001В-АЕ-2922; Вносна бележка с уникален регистрационен № 81001В-АЕ-3797; Вносна бележка с уникален регистрационен № 81001В-АЕ-7687.

Съдът е намерил и за основателно направеното във въззивната жалба възражение, че спорът е решен при неизяснена фактическа обстановка, при което на основание чл.195, ал.1, прил.второ от ГПК е допуснал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените въпроси.

Пред въззивната инстанция са представени разчетно-платежни ведомости на ЕТ”Радо-100-С. р.”, съставени за времето от месец юли 2015г. до м.април 2017г., в които се сочи, че М. В. Д. има отработени „0” дни. Ведомостите, които са официални свидетелстващи документи са оспорени относно истинността на тяхното съдържание, с оглед на което съдът е допуснал събирането на гласни доказателства.

Свидетелят Ц.Н.Р.доведен от ищците  познава М. от дете, знае, че е работил във фирмата на р.. Говори, че М. и жена му  през последните години са живели във фургона, който се намирал в непосредствена близост на машините, с които е правен ремонта на пътната отсечка, като р. плащал тока и водата. За трудовата заетост на М. Д. като пазач дава противоречиви показания, че „М. и жена му не са гледали домашни животни” и в същото време: ”Имаше там колиба на техни братовчеди и те я ползваха под наем, гледаха една крава, кокошки и кученце и това е”. Сочи, че колибата е на 20 метра от фургона.

Свидетелят П.Ц.И. познава М. от 2007г., като заявява, че  „...М. беше редовен от началото до края, това е от 2007 година, докато почина”. Говори, че М. като пазач е държал ключовете на колите и помещенията и за складовете, инструменти е раздавал, не е отсъствал, но не уточнява през кой период от време е това. Относно продължителността на ремонта мисли, че е продължил повече от 2-3 години, като обектът е завършен преди няколко години, а пък М. е стоял  до последно. Това знае, тъй като е ходил на гости един път седмично. Откакто М. е починал не е виждал човек във фургона.

Свидетелят Ц.В.Г.минава по служба покрай тези машини един път седмично. Виждал е един или два пъти отворена врата на фургона, но не може да каже  дали е за периода, за който му се задава въпросът.

Свидетелят П..Ц.Ц., който е шофьор, е минавал редовно покрай машините на р. през 2012 – 2013 година, които са наредени покрай пътя. Познавали се с Р., спирал е на обекта, знае, че е имало пазач, но му направило впечатление последните години, че при С. няма пазачи. Виждал е, „...че пазача си пасе кравата”, но това е било преди 4-5 години. В момента там няма пазач, а това знае, тъй като минава на три дни от там.Свидетелят уточнява, че говори за времето 2012 – 2013 година, като последните две години не е имало пазач.

В последното съдебно заседание проведено на 15.03.2019г.  от въззивника е представена Заповед за разрешаване на отпуск №15-05-01 от 22.05.2015г., с която на основание чл.160 от КТ на М. В. Д. е разрешен неплатен отпуск за 3 години.

Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е дала заключение, че през процесните периоди от време от ЕТ”Радо-100-С. р.” по сметките на М. В. Д. и Й.П.Д. са преведени 3 300.00 лева, като основанието за плащане е работни заплати на М. В. Д.. При проверка на ведомостите във фирма ЕТ”Радо-100-С. р.” експерта е установил, че  в тях е посочено, че М. В. Д. е  в неплатен отпуск, като са му начислявани само здравни осигуровки ежемесечно върху 210.00 лева осигурителен доход на стойност 16.80 лева и във ведомостите е отразено, че същите са за сметка на осигуреното лице, които е трябвало ежемесечно да възстановява на работодателя. На М. В. Д. не са начислявани трудови възнаграждения за процесния период, тъй като същия е бил в неплатен отпуск. В ТД на НОИ Ловеч за периода от 01.07.2015г. до 30.04.2017г. за М. В. Д. в Персоналния регистър на НОИ има подадени данни от осигурителя ЕТ”Радо-100-С. р.” без отработени дни, само със здравно осигурителен доход. При изготвяне на експертизата от представените документи на вещото лице не е установено за времето от 01.07.2012г. до 01.07.2015г. да са налице задължения на работодателя към работника., като през този период на работника са внасяни по 16.80 лева здравни осигуровка месечно.

При изяснената по делото фактическа обстановка, разпределената на ищците доказателствена тежест да установят, че през процесния период от време - 01.07.2015г. до 30.04.2017г. наследодателят им М. В. Д. реално е полагал труд по трудов договор с ответника, по делото не са събрани безспорни доказателства по предявените искове с правно основание чл.128, т.2  от КТ във връзка с чл.9, ал.1 от ЗН, във връзка с чл.5, ал.1 от ЗН и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвена, се установява, че по разплащателни ведомости, че за периода от 01.07.2015г.до 30.04.2017г. на М. В. Д. не са начислявани трудови възнаграждения, в Персоналния регистър на НОИ за М. В. Д. има подадени  данни от осигурителя само за здравно осигурител доход, но без отработени дни.

От представената по делото Заповед за разрешаване на отпуск №15-05-01 от 22.05.2015г., на основание чл.160 от КТ, на М. В. Д. е разрешен неплатен отпуск за 3 години. С разпоредбата на чл.160 от КТ са регламентирани видовете неплатен отпуск, но М. В. Д. не попада в някоя от тези хипотези. От страна въззиваемите не е оспорена истинността на представената заповед.

От показанията на свидетелите Ц.Р.и П. И. се установява, че през процесния период от време М. и съпругата му са останали да живеят във фургона, който се намирал на около 30 метра от машините, като тока и водата плащал р., но реално, че наследодателят на ищците е осъществявал дейност по трудово правоотношение, не е доказано. Както от свидетелските показания, така и от Допълнително споразумение от 17.09.2012г., сключено между ЕТ”Радо-100-С. р.” и М. В. Д. се установява, че ремонта на обект „Свлачище на път ІІІ-358 „Гложене – Ябланица” при км 76+175 ремонта в края на 2012г. е приключен. Светителят Ц.Р.сочи, че наблизо имало колиба  и М. и съпругата му си гледали крава, кокошки и кученце, както той и П.Ц.посочват, че М. си пасял ”кравичката”.

Трудовият договор е особен вид възмезден договор, чието съдържание е обусловено от уговорените в него насрещни престации – работника/служителя предоставя на работодателя работната си сила, а работодателя поема задължението за заплащане на трудовото възнаграждение. Работникът/служителят се задължава да изпълнява работата, за която се е уговорил точно и добросъвестно, съгласно чл.124 и чл.125 от КТ, а работодателят му дължи уговореното трудово възнаграждение  за извършената работа – чл.128 от КТ. При непрестиране на работна сила се дължи трудово възнаграждение само в случаите, когато това не се дължи на виновното поведение на работника/служителя.

Показанията на свидетелите Р.и И., че и през процесния период от време М. Д. и съпругата му са се намирали във фургона на фирмата на р., не доказват, че наследодателят на ищците през това време е изпълнявал задълженията си във връзка с трудовото му правоотношение, че е полагал труд, с каква продължителност и срещу какво уговорено възнаграждение. Не е оборена доказателствената сила на официалните свидетелстващи документи – разчетно-платежните ведомости. С ангажираните от ищците доказателства твърдените от тях факти не са доказани.

Преведените през периода 01.07.2015г. до 30.04.2017г. суми в общ размер на 3 300.00 лева, с посочено основание за работни заплати, настоящата инстанция счита, че преводите касаят неплатени минали задължения, извън процесния период от време, което е в съответствие с изложените в исковата молба твърдения, че „работодателят плащал с големи закъснения месечните възнаграждения на  М. В. Д. по банковата му сметка. Много пъти му плащал само части от заплатата”.

С оглед неоснователността на иска по чл.128, т.2 от КТ неоснователна се явява и акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.

         При изложените съображения следва да бъде отменено изцяло обжалваното решение и вместо него се постанови друг с което се отхвърлят претенциите: за периода 01.07.2015г. до 31.12.2015г. за сумата 1 900.00 лева; за периода 01.01.2016г. до 31.12.2016г. за сумата 5 040.00 лева; за периода 01.01.2017г. до 30.04.2017г. за сумата 1 840.00 лева, представляващи неизплатена работна заплата на наследодателя им М. В. Д., починал на 09.05.2017 година, както и за сумата 1 675.83 лева, представляваща законна лихва върху неизплатени заплати на наследодателя им М. В. Д., починал на 09.05.2017г. в общ размер по периоди от 01.08.2015г. до 10.04.2018г., като неоснователни и недоказани.

            При този изход на процеса и с оглед на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивника, съдът намира, че следва въззиваемите да бъдат осъдени да заплатят на ЕТ”Радо-100-С. р.”  на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение сумата 900.00 лева с оглед сложността на спора и няколкократното явяване по делото на процесуалния представител на страната, както и  сумата 208.82 лева държавна такса и 340.00 лева внесен депозит за назначената съдебно-счетоводна експертиза или общо сумата 1 448.82 лева. В списъка по чл.80 от ГПК не са включени разноските за първата инстанция.

Водим от горното, съдът

Р     Е     Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение №181 от 09.10.2018г., постановено по гр.д.№318/2018г. на Районен съд – Тетевен.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.П.Д., ЕГН ********** ***, Р.М.В., ЕГН ********** *** и В.М.В., ЕГН ********** ***-100-С. р.” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново, ул.Хаджи Димитър №21, с адрес за кореспонденция: гр.Ябланица, ул.Гурко №69, представлявано от С.И. р. искове с правно основание чл.128, т.2  от КТ във връзка с чл.9, ал.1 от ЗН, във връзка с чл.5, ал.1 от ЗН и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане: за периода 01.07.2015г. до 31.12.2015г. на сумата 1 900.00 лева; за периода 01.01.2016г. до 31.12.2016г. на сумата 5 040.00 лева; за периода 01.01.2017г. до 30.04.2017г. на сумата 1 840.00 лева, представляващи неизплатена работна заплата на наследодателя им М. В. Д., починал на 09.05.2017 година, както и за сумата 1 675.83 лева, представляваща законна лихва върху неизплатени заплати на наследодателя им М. В. Д., починал на 09.05.2017г. в общ размер по периоди от 01.08.2015г. до 10.04.2018г., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Й.П.Д., ЕГН ********** ***, Р.М.В., ЕГН ********** ***, В.М.В., ЕГН ********** *** да заплатят на ЕТ „Радо-100-С. р.” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново, ул.Хаджи Димитър №21, с адрес за кореспонденция: гр.Ябланица, ул.Гурко №69, представлявано от С.И. р., разноски във въззивното производство в размер на сумата 1 448.82 /хиляда четиристотин четиридесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/ лева, представляващи разноски за въззивна инстанция.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

                                                                                    

                                                             ЧЛЕНОВЕ: