РЕШЕНИЕ
№ 414
град
Плевен, 26.03.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, девети състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета Николова
при секретар Поля
Цанева изслуша докладваното от съдия Николова по административно дело №584/2023г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа жалба от Д.М.К. с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание в Затвора гр.Белене. С жалбата се оспорва Заповед №
Л-2510/03.07.23г. на Зам.главен директор на ГДИН, с която е постановено
лишеният от свобода на основание чл. 58 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража (ЗИНЗПС) да бъде преместен в Затворническо общежитие от открит
тип към Затвора гр.Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание. Посочва се в
жалбата, че лишеният от свобода е с остатък от два месеца лишаване от свобода,
както и че в Затвора Белене работи доброволен труд. Твърди се, че на близките
на лишения от свобода е по-удобно да го посещават в Затвора гр.Белене. Иска се
от съда да постанови решение, с което да отмени оспорената Заповед №
Л-2510/03.07.23г. на Зам.главен директор на ГДИН, като незаконосъобразна и
неправилна.
В срока по
чл.163, ал.2 АПК е постъпил отговор с вх.№ 4835/14.08.2023г. от ответника, чрез
юрисконсулт св. Х., в който се взема становище за недопустимост и
неоснователност на жалбата, като се иска от съда да я отхвърли като
неоснователна.
В съдебно
заседание оспорващият, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът
– Зам.главен директор на ГДИН, редовно призован, не се явява.
Представлява се от юрисконсулт св. Х., която моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна.
Административен
съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на
оспорване е Заповед № Л-2510/03.07.23г. на Зам.главен директор на ГДИН, с
която е постановено на основание чл. 58 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗПС) и на основание т.3.9 от заповед №
Л-919/08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, лишеният от свобода Д.М.К. бъде
преместен в Затворническо общежитие от открит тип към Затвора гр.Ловеч за
доизтърпяване на наложеното наказание.
Установява се от
раздел II т.5 и 6 от заверено копие на Заповед №
Л-Л-1225/2/2022г. на Главен директор на ГДИН, че на старши комисар Ц.Ц.–
зам.директор на ГДИН е възложено на основание чл. 13, ал.6 вр. ал.2 т.1 от ЗИНЗС да премества лишени от свобода от един затвор в друг в случаите на чл.62,
ал.1 т.1-3 и т.5 ЗИНЗС и по чл. 58 от ЗИНЗС във връзка със Заповед №
Л-919/08.03.2017г., изменена със Заповед № Л-4037/13.09.2018г. на Главния
директор на ГДИН или да прави отказ от преместването.
Видно от заверено
копие на Заповед № Л-919/08.03.2017г. и Заповед № Л-4037/13.09.2018г. на
Главния директор на ГДИН, че осъдените лишени от свобода от открит тип се настаняват
в затворнически общежития от открит тип в Затвора гр.Ловеч и
затворническо общежитие „Атлант“ – гр.Троян към Затвора гр.Ловеч за лишените от
свобода от област Ловеч, Велико Търново, Шумен и Габрово.
Не се
спори, че лишеният от свобода е с постоянен адрес:***.
Не се спори
и се установява от становище с вх.№ 4598/25.07.23г., че лишеният от свобода е с
едномесечен срок на изтърпяване на наказанието, както и че на
14.08.2023г. оспорващият е освободен от Затвора гр.Белене поради изтърпяване на
наказанието.
Спори се
законосъобразен и съответен на материалния закон ли е оспорения административен
акт - Заповед № Л-2510/03.07.23г. на Зам.главен директор на ГДИН.
Така установеното
от фактическа страна води до следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от активно
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и при наличие на
правен интерес от направеното оспорване, предвид обстоятелството, че преценката
за законосъобразността на акта се осъществява към датата на издаването му.
Разгледана по
същество жалбата се явява основателна по изложените по-долу съображения.
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е служебно задължен да извърши проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания,
установени в чл. 146 от АПК,
независимо дали те са посочени от оспорващия.
Съдът намира, че
оспорваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност по чл.62 и чл.58 от ЗИНЗС.
Оспорената
заповед е издадена в писмена форма, като съдържа изискуемите реквизити по чл.
59, ал.2 т. 1-8 от АПК.
В хода на
административното производство, съдът не констатира да са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Издадената
заповед обаче противоречи на материалния закон и не съответства на целта на
закона- основания по чл.146, т. 4 и 5 АПК, поради което административния акт се
явява незаконосъобразен и неправилен
Редът и условията
за разпределяне и настаняване на лишените от свобода в затвор или затворническо
общежитие е уреден в раздел ІІІ на ЗИНЗС, а този за
преместването им – в раздел IV.
Съгласно чл. 58, т. 1 от ЗИНЗС осъдените се разпределят в местата за лишаване от
свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват
наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 3,
както следва: в затворите - осъдените с първоначално определен специален
режим; в затворите или затворническите общежития от закрит тип -
осъдените с първоначално определен строг режим; в затворническите общежития от
открит тип - осъдените с първоначално определен общ режим. Принципът, залегнал
в чл. 58, ал.1 ЗИНЗС има за цел да запази връзките на лишения от
свобода с неговите близки, тъй като по дефиниция постоянният адрес на лицето
определя неговата връзка с определено населено място, където обичайно е и
неговата среда. Затова за постигане целите на наказанието законодателят е
предвидил лицата да търпят наказанието си най-близо до постоянния си адрес, за
да се запази тази връзка с близките, като същите имат възможност да посещават
достатъчно често лишения от свобода и така да се въздейства благоприятно за
постигане на поправителния ефект на наказанието, при съхраняване на психиката
на осъдения и запазване възможностите за ресоциализация след изтърпяването му.
Освен постоянният адрес, който е водещият критерий, настаняването на лицата
следва да е съобразено и с капацитета на затвора, така че при разпределението
на лицата да не се допуска пренаселеност на едни затвори за сметка на други,
като следва да се съблюдава и критерият за минимална жилищна площ на един лишен
от свобода.
Редът и условията
за настаняване на лишените от свобода в затвор или затворническо общежитие е
уреден в раздел ІІІ на Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража.Същевременно
съгласно разпоредбата на чл. чл. 62, ал. 1 от ЗИНС преместването на лишени
от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията": 1. при включване в
обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на
квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода; 2.
при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; 3. по
молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на
семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; 4. по
предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост,
конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на
пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни
съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода; 5. при необходимост с цел
съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4;
в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода. Главният
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може със
заповед да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или
на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо
образование ( чл. 62, ал.5 от ЗИНЗС).
Преместването на
лишени от свобода от един затвор в друг се извършва при определени условия,
така както същите са изброени в чл. 62, ал. 1, т. 1- т. 5 на ЗИНЗС,
като в основата и съществото си целите за това се свързват със ресоциализация
на тези лица и подпомагане на тяхната личностна промяна за законосъобразен
начин на живот в обществото.
В конкретния
случай, след анализ на текста на оспорената Заповед № Л-2510/03.07.23г. на
Зам.главен директор на ГДИН се установява посочена правна разпоредба за
издаването й - чл. 58, т. 1 ЗИНЗС, но по същество се отнася не до
"разпределяне" в смисъл на първоначално настаняване на осъдените на
лишаване от свобода, а за преместване (превеждане) от един затвор в друг.
В случая
затворникът преди това е изтърпявал наказанието си в Затвора Белене, като със
Заповед № Л-2510/03.07.23г. на Зам.главен Директор на ГДИН е постановено
лишеният от свобода да бъде преместен в Затворническо общежитие от открит тип
към Затвора гр.Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание. Следователно за
неговото преместване следва да се приложи нормата и основанията по чл. 62, ал.
1 от ЗИНС, която урежда именно преместването от един затвор в друг на лишени от
свобода. Фактическите основания, послужили за издаване на заповедта във връзка
със конкретното преместване не покриват нито една от лимитативно изброените
хипотези на чл. 62, ал. 1. Не е налице и хипотезата на чл. 58 от ЗИНЗС,
която се прилага при първоначалното настаняване на лишен от свобода в местата
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
По изложените
съображения, налага се извод за наличие на основания по чл. 146, т. 4
и т. 5 от АПК
за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна – издадена в нарушение
на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Разноски не следва
да се присъждат предвид липсата на отправено искане от оспорващия в тази
насока.
По изложените съображения
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.М.К. с ЕГН **********,
адрес: ***, против Заповед № Л-2510/03.07.23г. на Зам.главен директор на ГДИН,
с която е постановено лишеният от свобода на основание чл. 58 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗПС) да бъде
преместен в Затворническо общежитие от открит тип към Затвора гр.Ловеч за доизтърпяване
на наложеното наказание.
На основание чл. 62, ал.3пр.2 от ЗИНЗС
решението е окончателно.
СЪДИЯ: