Решение по дело №5265/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260092

 

гр.Бургас, 08.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                    

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 5265 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на А.Д.К. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, против Наказателно постановление № 251а-678/29.10.2020г., издадено от Директора на ОДМВР– Бургас, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. с т. I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. и изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020г. /Заповедта/ и на основание чл. 209а, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност. Посочва се, че действително на процесната дата жалбоподателят се е намирал на улица в гр. *** без да има поставена маска или друго средство, покриващо носа и устата, но се застъпва, че това се е дължало на това, че в близост не е имало други хора, както и че жалбоподателят страда от гастрит и често му пресъхва устата. Посочва се също, че К. е в затруднено материално положение – живее при родителите си, които го издържат и не работи.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Заявява, че е знаел, че трябва да носи маска на обществени места, но поради това, че му е пресъхнала устата я е свалил за малко. Моли за отмяна на наказателното постановление.

 Административнонаказващият орган не изпраща представител. В писмено становище на упълномощен юрисконсулт се застъпва позиция за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че НП е правилно и законосъобразно, а в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира се за потвърждаване на НП.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 5 гръб - НП е връчено на жалбоподателя на 23.11.2020г., а жалбата е депозирана на 27.11.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че тя се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 27.04.2020 г. около 13.30 часа св. В.Г. *** изпълнявал служебните си задължения в гр. ***, когато на ул. „***“ забелязал жалбоподателя К., който се намирал на открито обществено място, без да има поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата. Полицейският служител извършил проверка и преценил, че с поведението си К. е нарушил разпоредбата на чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, вр. с т.  I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. и изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на министъра на здравеопазването, поради което и на място му съставил АУАН с бл. № 454997/27.04.2020г. Актът бил предявен на жалбоподателя, който се запознал с неговото съдържане, подписал го и получила препис от него, заявявайки че няма възражения по акта. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

         Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, също счел фактическите констатации за безспорно установени, поради което и издал атакуваното НП, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. с т. I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. и изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020г. и на основание чл. 209а, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЗ, наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като цяло жалбоподателят не оспорва, че към момента на проверката се е намирал на посоченото място и не е имал поставена маска, но излага съображения, които съдът квалифицира като такива, сочещи на маловажност на случая.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ, видно и от Заповед № 251з-1247/24.03.2020г. (л. 11).  Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. В АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя, както и относимите Заповеди на министъра на здравеопазването, които въвеждат съответните изисквания.

По мнение на съда дадената правна квалификация също кореспондира на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО са посочили, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал.1 ЗЗ, съгласно която - който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като коректно са направили превръзка с чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило (в частта относно точните забрани, нормата е бланкетна), поради което и посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за квалифициране на деянието е изпълнено. Отделно от това актосъставителят и АНО коректно са цитирали кои точно разпоредби от кои точно заповеди на министъра на здравеопазването не са били изпълнени (запълнили са със съдържание бланкетната диспозиция), поради което и съдът не съзира нарушения в тази насока.

Тук е мястото да се посочи, че Заповедта на министъра подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност, който е извън предмета на производството по оспорване на НП, издадено поради нейното неизпълнение и инцидентното й обжалване при оспорване на НП е недопустимо (Решение № 31/27.01.2016г. по к.а.н.д. № 1002/2015г. на АдмС-Плевен), поради което съдът не се спира подробно на правната същност на тази заповед и на законосъобразността на въведените с нея изисквания.

Действието на забраната по т. I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. е удължено със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването до 26.04.2020г., а в последствие със Заповед № РД-01-236/24.04.2020г. до 13.05.2020г. (и трите цитирани в АУАН и НП), поради което и към 27.04.2020г. е пораждала правно действие.

Съдът намира, че в случая правилно актосъставителят е приел, че жалбоподателят се е намирал на „открито обществено място“ по смисъла на заповедта. Изрично в Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването е посочено, че за нуждите на забраните по Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. под „обществено място“ следва да се разбират и местата, които са общодостъпни и/или са предназначени за обществено ползване. Няма спор, че мястото, на което е бил установен жалбоподателят е било общодостъпно – улица в населено място. Дали това общодостъпно място е било пусто, безлюдно и т.н. е без значение. Фактът, че мястото е било общодостъпно го прави „обществено място“ по смисъла на Заповедта, поради което и забраната по т. I.9 е важала. В случая жалбоподателят не е носил изискуемата маска или средство за покриване на устата и носа, като е бил наясно със съществуването на забраната и е имал такова средство (самият той заявява, че маската се е намирала в джоба му), поради което и правилно контролните органи са приели, че се касае за административно нарушение с посочената правна квалификация и правилно са ангажирали административнонаказателната отговорност на К..

            В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Твърденията на жалбоподателя, че страда от гастрит и това води до пресъхване на устата му, а от там и затруднява дишането му, когато е с маска, съдът не възприема. По делото са приложени медицински документи от 2017г., от които се установява, че действително на 01.02.2017г. му е била извършена фиброгастроскопия. Оставайки настрана обстоятелството, че от датата на тази интервенция, до датата на деянието са изминали повече от три години, то видно и от Епикризата (л. 18-20) лицето е било изписано без усложнения, в добро общо състояние и без субективни оплаквания – т.е. не се доказва, че към датата на деянието действително К. е страдал от заболяване, което да е било несъвместимо с носенето на маска. Дори обаче действително такова заболяване да е било налично, то това не освобождава лицето от задължението да спазва приетите противоепидемиологични мерки. Очевидно жалбоподателят е бил наясно с това, че му пресъхва устата, поради което и е следвало да се вземе мерки в тази насока – примерно да носи шлем или друго средство, а не маска, щом тя му пречи; да носи със себе си вода, от която да пие, ако действително се стигне до пресъхване на устата; да се отстрани от общественото място, ако получи такива оплаквания  и т.н. В случая нито едно от тези обстоятелства не се доказва. Касае се за човек, чиято възраст (28 години) му е позволявала правилно да обмисли постъпките си, като няма как да се приеме, че деянието е извършено поради недооценка на обстоятелствата или последиците. Очевидно К. е знаел за забраната, но не се е съобразил с нея. Не са събрани доказателства за действително належаща причина, която да е подтикнала К. да излезе от дома си, въпреки че е бил наясно със състоянието си. Действително нарушението е първо на жалбоподателя, но това е взето предвид, при индивидуализацията на наказанието, което е отмерено в минималния възможен размер. Доводите, че жалбоподателя е в затруднено материално положение също не могат самостоятелно да доведат до отпадане на отговорността му. От една страна К. не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения, а от друга – касае се за млад мъж в работоспособна възраст, който няма как само под претекст, че не работи, да се домогва към отпадане на отговорността за извършеното.

            Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като издаденото НП е законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.

            Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на АНО, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да ги възложи в тежест на жалбоподателя.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 251а-678/29.10.2020г., издадено от Директора на ОДМВР– Бургас, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, вр. с т. I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. и изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020г.  и на основание чл. 209а, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЗ на А.Д.К. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.