№ 1005
гр. Перник, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20251720100996 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Н. Г. А. срещу
„Ай Ти Еф Груп“ АД. Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор
за паричен заем ****************** на стойност 2000,00 лева (Договора). Счита
Договора за нищожен тъй като ГПР е над максимално допустимия размер по чл. 19,
ал. 4 ЗПК, тъй като в него не са включени компоненти, които е следвало да се отразят.
Конкретно сочи, че в Договора е уговорено обезпечение чрез поръчител, на който се
дължи възнаграждение, както и неустойка, в случай че не се осигури поръчител.
Счита, че сумата за дължимото се възнаграждение и тази за дължимата неустойка
също следва да бъдат заложени при изчисляването на ГПР, което не било сторено.
Счита, че задължението за неустойка е прекомерно, представляващо неравноправна
клауза и в разрез с добрите нрави, тъй като месечният му размер е 133,00 лева, а
вноската по кредита 122,97 лева. С оглед на тези твърдени уговорки, счита че
действителният ГПР не е посочен, поради което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК.
Не била посочена и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
– нарушение на чл. 11, т. 9а ЗПК.
Твърди, че дружеството поръчител и ответника – кредитор са свързани лица,
поради което уговорката за възнаграждение за поръчител е скрито възнаграждение по
Договора.
Излагат се съждения за недействителност на договор за предоставяне на
поръчителство, но доколкото той стои извън предмета на настоящото производство
съдът не ги възпроизвежда в детайли.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че Договорът е нищожен.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок. Счита исковата молба за нередовна, тъй
1
като не съдържала конкретиката и обосновка по фактите и правото.
Признава твърденията на ищеца относно сключването на Договора и неговите
параметри като подробно описва процедурата по кандидатстване и отпускане на
кредита, но оспорва същият да е недействителен с аргумент, че ищецът е бил
надлежно запознат с параметрите на Договора, неговото задължение да осигури
поръчител, както и за санкцията ако не стори това.
Оспорва да е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК с твърдението, че при изчисляване
на ГПР са включени всички относими допускания. В конкретния случай, че Договорът
ще бъде изпълняван от ответника. Останалите предвидени допускания били
неотносими към този конкретен Договор. Подчертава, че задължението за неустойка
не е разход по кредита и не следва да се включва в ГПР, тъй като представлява
обезщетение за неизпълнение.
Оспорва да не е посочена методика за изчисляване на възнаградителната лихва.
Твърди, че тя е изначално определена и фиксирана за целия срок на Договора, поради
което не следва да се изготвя методика, която би била относима към лихвен процент,
който се образува от няколко компонента.
Сочи, че клаузите на Договора са индивидуално уговорени, като ищецът е имал
и 14 дневен срок да се откаже от него, което право той не е упражнил.
Оспорва да е сключван договор за поръчителство между него и трето лице,
както и да е налице договор за възлагане сключването на договор за поръчителство
между ищеца и това трето лице.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск за нищожност на
Договора.
Претендира разноски.
Ответникът в срок предявява насрещен иск в условията на евентуалност, че
предявеният от ищеца иск бъде уважен. Твърди, че ищецът е в забава и са налице
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем (чл. 11а от Общите
условия), като прави изявление в тази насока.
Предвид твърденията на ищеца за недействителност на Договора, позовавайки
се на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предявява насрещен иск за осъждане на ищеца да му
заплати част от чистата стойност по кредита, аргументирайки се с приетото в Решение
№ 50259/12.01.2023 г., постановено по гр.д. № 3620/2021 г. по описа на III г.о. на ВКС
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да отсъди
ищеца да му заплати сума размер на – 1426,34 лева (частичен иск от 2000,00 лева),
ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба по насрещния иск
(16.06.2025 г.) до окончателното плащане, представляваща част от падежиралата и
предсрочно изискуемата чиста стойност на кредита по Договора.
Претендира разноски.
Ищецът е депозирал отговор на по предявения срещу него насрещен иск като
счита същият за недопустим и неоснователен без да излага конкретни възражения за
това.
В съдебно заседание страните не се явяват и представляват. Депозирали са
писмени становища, с които поддържат вече изложеното.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с евентуално съединени установителни искове с
2
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както и по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване на Договора за недействителен.
Предявен е и евентуален насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 23 ЗПК, за осъждане на ищеца да заплати на ответника сума в размер на 1426,34,00
лева (частичен иск от 2000,00 лева), ведно със законна лихва от депозиране на исковата
молба по насрещния иск (16.06.2025 г.) до окончателното плащане, представляваща
част от падежиралата и предсрочно изискуемата чиста стойност на кредита по
Договора.
По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит ****************** на стойност
2000,00 лева, която сума е следвало да бъде върната в рамките на 24 месеца (до
19.06.2025 г.).
Съдът приема, че за да бъде валидно сключен договорът за потребителски
кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.
В самия Договор – Приложение № 1 (страните не спорят относно съдържанието)
е посочен ГЛП – 36,68 %, ГПР в размер на 49%, кредит 2000,00 лева, общо дължима
2951,28 лева за уговорения срок от 24 месеца.
В Приложение № 4 към Договора е уговорено, че кредитополучателят дължи
сума в размер на 99,84 лева за разглеждане и оценка на заявката. В Приложение №
5 към Договора (чл. 4) е уговорено, че кредитополучателят дължи сума в размер на
4,40 лева за всеки ден от срока на Договора, в който не осигури обезпечение, но не
повече от 1% от главницата по договора.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да е
посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид /,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит. В тази насока е и Решение на СЕС от 21 март 2024 г. по Дело C-714/22.
В конкретния случай и без наличието на специални знания съдът приема, че
ГПР е неправилно посочено, тъй като не е включена таксата за разглеждане и оценка
на заявката, както и допълнително уговорените задължения. Формално посочения ГПР
се изменя и надхвърля законоустановения максимум само с добавянето на тази такса.
Прибавяйки и останалите, той придобива трицифрено измерение. Правилното
определяне на ГПР е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни
норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за
сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя
и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това
изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е
оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят - ответник е
3
нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от
ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК.
Предявеният насрещен иск съдът намира също за основателен, поради което
следва да се уважи. По делото е представено платежно нареждане, изходящо от
ответника в полза на ищеца за сумата от 2000,00 лева, което не е оспорено. Ищецът не
е представил доказателство за погасяване на това задължение, въпреки указанията на
съда. Към приключване на съдебното дирене Договорът е изцяло падежирал, поради
което на основание чл. 23 ЗПК ищецът дължи чистата стойност по кредита, която е в
общ размер на 2000,00 лева. Претенцията е за 1426,34 лева (частичен иск от 2000,00
лева главница), ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба по обратния
иск (08.07.2025 г.) до окончателното плащане, поради което следва да се уважи изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът има право на разноски. Същият е
доказал такива в размер на 80,00 лева за заплатена държавна такса и 600,00 лева за
адвокатско възнаграждение. Доколкото искът, предявен от ищеца е уважен, следва да
се посъди заплатената от него държавна такса в цялост. По отношение на адвокатското
възнаграждение не е направено разграничение, поради което следва да се присъди
300,00 лева за уважения иск на ищеца, а в останалата част съдът намира молбата за
неоснователна поради уважаване на насрещния иск, за който ищецът няма право на
разноски. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за
неоснователно. Възнаграждения в размер на 300,00 лева с ДДС за всеки един от
разгледаните главен и насрещен искове не е прекомерно.
Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски. От доказаните
такива следва да му се присъдят 57,05 лева – за ДТ и 500,00 лева за процесуално
представителство по насрещния иск. Ответникът няма право на разноски по
предявения срещу него иск.
Ищецът не е правил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и съдът няма право да
разглежда и обсъжда размера на претендираното от ответника възнаграждение за
процесуално представителство.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 19, ал. 4 ЗПК, че договор за паричен заем ******************, сключен между
„Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ********* и Н. Г. А., ЕГН ********** е недействителен
поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК Н. Г. А. да заплати
на „Ай Ти Еф Груп“ АД сума в размер на 1426,34 лева (частичен иск от 2000,00
лева), ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба по обратния иск
(08.07.2025 г.) до окончателното плащане, представляваща част от главницата по
договор за паричен заем ******************
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ай Ти Еф Груп“ АД да заплати на
Н. Г. А. сума в размер на 380,00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. Г. А. да заплати на „Ай Ти Еф
Груп“ АД сума в размер на 557,05 лева разноски съобразно изхода от спора.
4
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5