№ 1841
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря СС.Ч.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110201654 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. КР. Д., против наказателно постановление № 21-4332-
006456 от 02.04.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“
(СДВР-ОПП), с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП са му наложени „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за 6 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че се иска отмяната на наказателното постановление, тъй като от
датата на издаването му са минали 10 месеца, а за нарушението вече бил осъден.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, се представлява от адв. Д.,
която сочи, че не е безспорно доказано извършването на процесните нарушения, че не е
доказано полагането на подпис в наказателното постановление от Г.Б., както и че не е
спазено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, поради което иска отмяната му и моли да
ѝ бъдат присъдени разноски.
Въззиваемата страна – началник група към СДВР-ОПП – редовно призована, не
изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на
страните, приема за установено следното:
1
На 20.03.2021 г., около 20:36 часа, в гр. София, на бул. „Райко Даскалов“, с посока на
движение от бул. „Добринова скала“ към ул. „Капитан Иван Златев“, жалбоподателят Д.
управлявал след употреба на алкохол собствения си лек автомобил Мини Купър с рег. № СВ
**** МН. Следван от полицейски автомобил, с който свид. Е. Д. и Н.Х. изпълнявали
служебните си задължения. Патрулният автомобил бил с сключена светлинна и звукова
сигнализация, указваща на жалбоподателя да спре, на което последният не се подчинил. На
същата улица, на № 15, Д. реализирал ПТП в пътен знак вдясно, след което спрял
автомобила на около 30 метра от мястото, пред блок 503.
Поради изложеното свид. Е. Д. и Н.Х. извикали за съдействие екип на СДВР, част от
който бил свид. В.В.в – на длъжност младши автоконтрольор при СДВР-ОПП, като
последният съставил на жалбоподателя Д. акт за установяване на административно
нарушение № 405821 от 20.03.2021 г. в присъствието на Е. Д. и Н.Х., за нарушения на чл.
20, ал. 2, чл. 123, ал. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан без възражения, а
други такива не постъпили законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН на 02.04.2021 г. било издадено процесното НП само
за нарушенията на чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, доколкото с химическо
изследване било установено, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта 2,46 промила на хиляда – престъпление по чл. 343б, ал. 1
от Наказателния кодекс.
Горната фактическа обстановка съдът възприе от показанията на разпитаните в
съдебното заседание свидетели Е. Д., Н.Х. и В.В.в – актосъставител, от заключението на
вещото лице, изготвило съдебно-почерковата експертиза и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Главният доказателствен източник в случая са показанията на свидетелите Е. Д. и
Н.Х., които, според настоящия съдебен състав, не следва да се кредитират с доверие, тъй
като не са логични и еднопосочни. Показанията на свид. Д. съдът намира за вътрешно
противоречиви относно обстоятелствата спрял ли е жалбоподателят след реализирането на
ПТП и дал ли е обяснения (Д. първоначално посочи пред съда, че жалбоподателят, след като
е блъснал знак, е спрял, но и че е продължил по тротоара и след това е спрял; че
жалбоподателят не е дал никакво обяснение, но и че е посочил, че е спрял, защото живее
отсреща). Показанията на свид. Д. противоречат и на тези на свид. Х., доколкото според
първия жалбоподателят се е движел с нормална скорост, а според втория – е бягал от
полицейския екип. Според свид. Х. жалбоподателят е спрял след около 100-150 метра, което
обстоятелство противоречи освен на посоченото от свид. Д., то и на отразеното в
процесните АУАН и НП, в които е посочено, че автомобилът е спрял след около 30 метра.
Основната информация, която носят показанията на актосъставителя В., се явява в
по-голямата си част преразказ на твърденията на свидетелите Д. и Х.. В тази си част, без
съмнение, показанията на В. не могат да бъдат третирани по друг начин, освен като
източник на производни доказателства. В останалата част – относно извършените от него
действия по съставяне на актовете, съдът следва да ги кредитира като достоверни и
2
последователни.
Съдът кредитира изцяло като подробно и компетентно изготвено заключението на
вещото лице, изготвило съдебно-почерковата експертиза, с което се установи по безспорен
начин, че подписът, положен в процесното наказателно постановление, е на Г.В.Б.
Писмените доказателства по делото спомагат за проверка на гласните доказателства,
приети са по надлежния ред и затова съдът ги кредитира в цялост.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
В производството по чл. 58д и следващите от ЗАНН районният съд е винаги
инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на правомощията си съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съобразно чл. 189, ал. 1
и ал. 12 от ЗДвП, представените Заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г. и Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, както и съгласно заключението на
вещото лице, изготвило съдебно-почерковата експертиза.
АУАН съдържа реквизитите по чл. 42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН и е предявен на нарушителя. Наказателно постановление е издадено в 6-месечния
преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Посочени са мястото и времето на нарушенията,
същите са описани по идентичен начин в двата акта, посочени са съставомерните признаци,
поради което съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, влечащи след себе си отмяна на процесното НП.
По отношение на първото нарушение – подведено под нормата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, съдът намира, че не се събраха доказателства, от които по безспорен начин да се
установи, че жалбоподателят е осъществил състава му. Съгласно посочената разпоредба
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. По делото, обаче, не се събраха каквито и
да е доказателства, от които да се установи, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
3
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а именно че не е съобразил скоростта на движение на управлявания от
него автомобил с мократа настилка. В този смисъл не бе установено с каква скорост се е
движил процесният автомобил, каква е била пътната обстановка и по-конкретно настилката,
поради което и не би могло да се установи каква скорост би била съобразена с конкретната
пътна обстановка. Нещо повече – в хода на съдебното следствие свид. Д. посочи, че
жалбоподателят се е движел с „нормална“ скорост, докато според свид. Х. жалбоподателят
се е опитвал да избяга от патрулния екип, но това не означава, че го е правил с несъобразена
скорост. Доколкото двете твърдения си противоречат, а показанията им не бяха кредитирани
от съда и тъй като други доказателства за скоростта, както бе посочено, не са били събрани,
не може да се направи извод по безспорен и категоричен начин дали жалбоподателят се е
движел с несъобразена със състоянието на пътя скорост. Изобщо не е отчетено и че
състоянието на алкохолно опиване оказва влияние върху възможността на водача да
управлява автомобила и да го контролира. Това прави визираното от
административнонаказващия орган нарушение недоказано от обективна страна и е
основание за отмяна на наказателното постановление в тази част. По делото не се доказа, че
именно несъобразената скорост е причината за настъпване на ПТП. Напротив, показанията в
тази връзка са изключително противоречиви, а от АУАН не може да се извлече информация
каква е била скоростта на автомобила.
Относно второто вменено нарушение, а именно това по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
настоящият съдебен състав намира, че посочената разпоредба предвижда задължение на
водача на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. Както бе посочено, по делото обаче не се събраха безспорни доказателства,
от които да се установи, че жалбоподателят е нарушил и тази разпоредба, а именно че не е
спрял да установи какви са последиците от ПТП-то. Бе подробно обсъдено в частта с
доказателствения анализ, че свидетелите на произшествието Д. и Х. си противоречаха до
такава степен и по отношение на обстоятелството дали и кога е спрял нарушителят, че съдът
не кредитира показанията им като достоверни. Същите противоречаха освен помежду си,
така и на мотивната част на процесните АУАН и НП, предвид което съдът намира за
недоказано и това нарушение. Дори да се приеме посоченото в АУАН за достоверно, а
именно, че водачът е спрял след 30 метра от ПТП, то тогава деянието му не е обективно
съставомерно по посочената разпоредба, доколкото същият е спрял в близост на ПТП и е
слязъл от автомобила, а не е напуснал мястото на произшествието и са били установени
щетите от ПТП и на жалбоподателя е извършена проверка на мястото на ПТП.
С оглед на гореизложеното НП подлежи на отмяна в цялост.
С оглед изложеното и поради липсата на искане на насрещната страна за присъждане
на по-нисък размер на претендираното адвокатско възнаграждение, на жалбоподателя
следва да се присъдят направените разноски в размер на 400 (четиристотин) лева, съобразно
приложения по делото договор за правна защита и съдействие.
4
По изложените съображения, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 21-4332-006456 от 02.04.2021 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на Д. КР. Д. на
основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Д. КР. Д., ЕГН
**********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5