Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                           Година 22.04.2021                     Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Старозагорски районен съд                                          Първи  граждански състав

На двадесет и трети март                                        Година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

                                                                                                                                                                                                                                    Председател: Генчо А.

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В 

Секретар Ж.Д.

РџСЂРѕРєСѓСЂРѕСЂ

като разгледа докладваното от съдията А.

гражданско дело номер 1279 по описа за 2017 година.

 

Искът е за делба на съсобствени недвижими имоти и е с правно основание чл.34 от ЗС, вр. с чл.341 и сл. от ГПК, като производството е във фаза след допускане на делбата.

С влязло в сила решение № 155/15.02.2018 г., постановено по настоящото дело, е допусната съдебна делба между Н.Д.К., Д.Д.К., В.Д.К., Д.И.К., И.И.К., Д.М.Б., А.Д.М.-К., С.П.М., Д.И.М., Г.И.П., К.Д.К., Т.П.Ф., Б.И.М. и Т.И.С. по отношение на следните недвижими имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68850.516.163.1.5, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, с адрес гр.Стара Загора, ул. „...” №88, ет.2, ап.5, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, с площ от 70,08 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: 68850.516.163.1.4, 68850.516.163.1.6, под обекта: 68850.516.163.1.2, над обекта: 68850.516.163.1,8, представляващ по документ за собственост: апартамент с изложение юг, на втория етаж в жилищната сграда на ЖСК „Здравец", построена с отстъпено право на строеж върху 680 кв.м държавно дворно място, представляващо по парцел 1, кв. 16 „А” по плана на града, цялото от 6 545 кв.м, при граници:от север - ул. ..., от изток- ул. ..., от юг - ул. ..., от запад - ул. П.ч, който апартамент е със застроена площ 70,08 кв.м, състоящ се от спалня, хол, кухня, антре, балкон, тоалетна-баня, при граници: от север-апартамент на В.Б.И., стълбище и ап. на К. И. Т., от изток - апартамент на К. И. Т., от юг-двор на кооперацията, от запад-апартамент на В.Б.И., заедно с едно таванско помещение, при граници: от север-коридор и таван на Д.Д.Д.и Е. ***, от юг- двор на кооперацията, от запад-таван на И. Т.К.и С.Х.К., заедно с 10,22 % ид.ч. от общите части на сградата и ведно със съответното право на строеж върху мястото, в което е построена сградата; ГАРАЖ с идентификатор 68850.516.163.6,  с адрес: гр.Стара Загора, ул. „...” №88, с площ от 20 кв.м, разположен в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, с предназначение хангар, депо, гараж на един етаж, при граници и съседи: от север - гараж с идентификатор №68850.516.163.8; от юг - гараж с идентификатор №68850.516.163.7; от изток - улица; от запад - гараж с идентификатор №68850,516.163.4 и ОБЕКТ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.516.163.1.10, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, с адрес гр.Стара Загора, ул. „...” №88, ет. 1, с предназначение за здравни и социални услуги, брой нива на обекта: 1, с площ от 19.00 кв.м., ниво 1 и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма; при квоти: за Н.Д.К. - 30/216  идеални части;  за Д.Д.К. - 30/216 идеални части; за В.Д.К. - 30/216 идеални части; за Д.И.К. - 45/216 идеални части; за И.И.К. - 45/216 идеални части; за Д.М.Б. - 6/216 идеални части;  за А.Д.М.-К. - 6/216 идеални части;  за С.П.М. - 2/216 идеални части, за Д.И.М. - 2/216 идеални части, за Г.И.П. - 2/216 идеални части; за К.Д.К. - 12/216 идеални части; за Т.П.Ф. - 2/216 идеални части, за Б.И.М. - 2/216 идеални части и за Т.И.С. - 2/216 идеални части. В хода на производството по втората фаза на делбата като ответници са конституирани С.И.К., Г.К.А. и Д.К.Д. на мястото на починалия ответник К.Д.К..

Ищците Н.Д.К., Д.Д.К., В.Д.К., Д.И.К. и И.И.К. вземат становище, че допуснатите до делба имоти следва да бъдат изнесени на публична продан или да бъдат разпределени между страните, да бъдат уважени предявените от тях претенции по сметки и да бъде отхвърлена претенцията за подобрения. 

Ответниците Д.М.Б., Т.П.Ф., Б.И.М. и Т.И.С. считат, че допуснатите до делба недвижими имоти следва да бъдат разпределени по реда на чл.353 ГПК, да бъде уважена претенцията за подобрения и да бъдат отхвърлени останалите претенции по сметки.

Ответницата А.Д.М.-К. моли да бъде отхвърлена претенцията за подобрения. Не взема становище относно способа за извършване на делбата.  

 Ответниците С.П.М., Д.И.М., Г.И.П., С.И.К., Г.К.А. и Д.К.Д.  не изразяват становище относно способа за извършване на делбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното.

ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ

Претенция за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС

Разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС предвижда, че когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.

Ищците  Д.И.К. и И.И.К. претендират от ответницата Д.М.Б. обезщетение за лишаване от ползването на частта им от допуснатите до делба апартамент и гараж за периода 19.07.2016 г. – 11.12.2019 г. в размер на 2235 лв. за апартамента и 854,17 лв. за гаража за всеки от двамата ищци.

Разпитаната по делото свидетелка Т.Р.И. сочи, че в края на  2016 г. е била потърсена за оглед на недвижими имоти с цел продажба от И.К. /наследодател на ищците Д.И.К. и И.И.К./, който ѝ заявил, че няма ключ за процесните апартамент и гараж. От домоуправителя узнали, че апартаментът е собственост на Б.. В отговора си на исковата молба ответницата Д.М.Б. поддържа, че е изключителен собственик на апартамента и признава, че владее гаража от 1979 г. до сега. В обясненията си в с.з. на 21.01.2020 г. вещото лице К. сочи, че в апартамента живее ответницата Б., която е отключила и процесния гараж за оглед.

С оглед на това съдът намира за установено, че през периода 19.07.2016 г. – 11.12.2019 г. процесните апартамент и гараж са били ползвани единствено от ответницата Б.. По делото е представена нотариална покана от 18.07.2016 г., връчена на ответницата Д.М.Б. на 19.07.2016 г., с която И.С.К. /наследодател на ищците Д.И.К. и И.И.К./ е поканил ответницата Б. да му предаде ключовете от апартамента, прилежащите помещения към него и гаража.

Р’ трайната СЃРё практика Р’РљРЎ приема, че писменото поискване РїРѕ С‡Р». 31, ал.2 Р—РЎ Рµ едностранно волеизявление Р·Р° заплащане РЅР° обезщетение, РЅР° което законодателят Рµ регламентирал единствено формата, РЅРѕ РЅРµ Рё съдържанието. РЎ оглед РЅР° това СЃРµ счита, че обезщетение Р·Р° лишаване РѕС‚ ползване СЃРµ дължи РѕС‚ деня, когато неползващият съсобственик писмено РїРѕРёСЃРєР° РѕС‚ ползващия РґР° РјСѓ отстъпи част РѕС‚ общата вещ или РґР° РјСѓ заплаща обезщетение /РІ този СЃРјРёСЃСЉР» СЃР°: решение в„– 512 РѕС‚ 15.09.1987 Рі. РїРѕ РіСЂ. Рґ. в„– 515/86 Рі. РЅР° Р’РЎ, I Рі.Рѕ., тълкувателно решение в„– 129 РѕС‚ 30.VI.1986 Рі. РЅР° Р’РЎ, ОСГК, тълкувателно решение в„– 7 РѕС‚ 02.11.2012 Рі. РїРѕ тълк. Рґ. в„– 7 / 2012 Рі. РЅР° Р’РљРЎ, ОСГК, решение в„– 81 РѕС‚ 26.05.2017 Рі. РїРѕ РіСЂ. Рґ. в„– 3818/2016 Рі. РЅР° Р’РљРЎ Рё РґСЂ./. Р’РёРґРЅРѕ РѕС‚ констативен протокол РѕС‚ 25.07.2016 Рі. РЅР° нотариус Антония Коева, ответницата Р”.Рњ.Р‘. РЅРµ СЃРµ Рµ явила пред нотариуса, Р·Р° РґР° изрази становище РїРѕ отправената нотариална покана. В 

От заключението на първоначалната съдебно-икономическа експертиза се установява, че пазарната наемна цена за апартамента е 270 лв. месечно, а за гаража - 70 лв. месечно. Според заключението на повторната съдебно-икономическа експертиза пазарната наемна цена за апартамента е 265,61 лв. месечно, а за гаража -  67,55 лв. месечно. Съдът възприема заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, отчитайки обективността на експертните изводи, осигурена с използваната методика от вещото лице, и научната и логическа обоснованост на заключението.

При така установените обстоятелства следва да се приеме, че за исковия период  19.07.2016 г. – 11.12.2019 г. /39 месеца и 29 дни според заключението на първоначалната съдебно-икономическа експертиза/ размерът на дължимите обезщетения е както следва: за апартамента - 39 месеца х 265,61 лв. + 29 дни х 8,85 лв., или 10615,44 лв., респ. 2211,55 лв. за  дела в съсобствеността на всеки от ищците Д.И.К. и И.И.К.; за гаража - 39 месеца х 67,55 лв. + 29 дни х 2,25 лв., или 2699,70 лв., респ. 562,44 лв. за  дела в съсобствеността на всеки от ищците Д.И.К. и И.И.К..

Съдът намира за неоснователно възражението за погасяване на вземането за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС по давност, тъй като последното почива на принципа на неоснователното обогатяване и се погасява с общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД /в този смисъл определение № 139 от 9.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4179/2019 г., II г. о., ГК/, която не е изтекла към датата на предявяване на иска.

Предвид гореизложеното съдът счита, че искът за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване е основателен и следва да бъде уважен до посочените по-горе размери, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска – 11.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част до претендираните размери 2235 лв. за апартамента и 854,17 лв. за гаража искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ищците Р”.И.Рљ. Рё И.И.Рљ. СЃР° претендирали заплащането РЅР° законна лихва РІСЉСЂС…Сѓ обезщетението РїРѕ чл.31, ал.2 Р—РЎ Р·Р° периода РѕС‚ поканата РґРѕ предявяване РЅР° РёСЃРєР° /19.07.2016 Рі. – 10.12.2019 Рі./. Съгласно разпоредбата РЅР° чл.86 РѕС‚ Р—Р—Р” РїСЂРё неизпълнение РЅР° парично задължение длъжникът дължи обезщетение РІ размер РЅР° законната лихва РѕС‚ деня РЅР° забавата. Писменото поискване РїРѕ С‡Р».31, ал.2 РѕС‚ Р—РЎ Рµ равнозначно РЅР° покана РїРѕ С‡Р».81, ал.2 РѕС‚ Р—Р—Р” Рё след получаването РјСѓ съсобственикът изпада РІ забава. РћС‚ този момент той дължи обезщетение Рё РѕС‚ същия момент започва РґР° тече СЃСЂРѕРєСЉС‚ РЅР° общата петгодишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване СЃРµ разпростира неограничено РІСЉРІ времето докато трае съсобствеността или СЃРµ прекрати ползването РѕС‚ съсобственика /тълкувателно решение в„– 7 РѕС‚ 02.11.2012 Рі. РїРѕ тълк. Рґ. в„– 7 / 2012 Рі. РЅР° Р’РљРЎ, ОСГК/.

Вземането за лихва се погасява с кратка тригодишна давност /чл.111, б.“в“ ЗЗД/, поради което възражението за давност се явява основателно за периода 19.07.2016 г. – 10.12.2016 г. Ето защо на ищците следва да бъде присъдено обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС само за периода 11.12.2016 г. - 10.12.2019 г. Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. единствен от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода на забавата, намира за доказан следния размер на лихвата за забава: 672,73 лв. за забавеното плащане на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС за апартамента за периода 11.12.2016 г. - 10.12.2019 г. и 171,09 лв. за забавеното плащане на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС за апартамента за периода 11.12.2016 г. - 10.12.2019 г.

Претенция за обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС

Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 СК всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Пoнятието "ползи на общата вещ" включва и съответните квоти от естествените и гражданските плодове, които вещта дава. Съсобственик, който е лишен от тези ползи, може да претендира заплащане на обезщетение от другия съсобственик и без да е необходимо писмено поискване /в този смисъл е определение № 333 от 25.03.2004 г. на ВКС по ч. гр. д. № 94/2004 г., IV г. о./. В тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК също се сочи, че писмено поискване не е необходимо, когато се претендират добивите от вещта, защото съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, във връзка с чл. 93 от ЗС всеки един от съсобствениците има право на съответната на дела му част от естествените и граждански плодове.

В разглеждания случай ищците Н.Д.К., Д.Д.К., В.Д.К., Д.И.К., И.И.К. претендират от ответницата Д.М.Б. гражданските плодове от вещта – обект за стопанска дейност, представляващи наем за периода 11.12.2014 г. – 11.12.2019 г.

Според свидетелката Н.Н.К. след смъртта на наследодателката магазинът работи без прекъсване, а наемът го получава Д.М.. През 2016 г. разговаряла с наемателката и тя ѝ съобщила това. Свидетелката А.Д.Д. също твърди, че след смъртта на Р.М. в помещението имало наематели. Според свидетелката Т.Р.И. през 2016 г. обектът за стопанска дейност се ползвал като магазин, като ползвателката плащала наем на Б. от няколко години. Свидетелката потвърждава, че обектът е продължил да функционира като магазин и през следващите години. Вещото лице К. сочи, че при огледа обектът за стопанска дейност е бил отключен от Д.Б.. По делото няма данни някога обектът за стопанска дейност да е бил ползван за задоволяване на лични нужди на ответницата Б., както и да е бил владян от лице, различно от посочената ответница.

При тези обстоятелства съдът намира за установено, че през исковия период 11.12.2014 г. – 11.12.2019 г. делбеният имот – обект за стопанска дейност е бил отдаван под наем от ответницата Д.Б., поради което същата дължи на ищците припадащата им се съобразно квотата им в съсобствеността част от пазарния наем.

От заключението на първоначалната съдебно-икономическа експертиза е видно, че пазарната наемна цена за обекта за стопанска дейност е в размер на 160 лв. месечно. Според вещото лице по повторната съдебно-икономическа експертиза пазарната наемна цена за обекта за стопанска дейност е в размер на 133 лв. месечно. Съдът възприема заключението на повторната съдебно-техническа оценителна експертиза, отчитайки обективността на експертните изводи, осигурена с използваната методика от вещото лице, и научната и логическа обоснованост на заключението.

Съобразно квотите им в съсобствеността всеки от ищците има право на обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС за периода 11.12.2014 г. – 11.12.2019 г. както  следва Н.Д.К. – 1108,33 лв., Д.Д.К. – 1108,33 лв., В.Д.К. – 1108,33 лв., Д.И.К. – 1662,50 лв. и И.И.К. – 1662,50 лв.

Съдът намира за неоснователно възражението за погасяване на вземането за обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС по давност, тъй като същото почива на принципа на неоснователното обогатяване и се погасява с общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, която не е изтекла към датата на предявяване на иска.

Предвид гореизложеното съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване е основателен и следва да бъде уважен до посочените по-горе размери, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска – 11.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част до претендираните размери 1333,33 лв. от Н.Д.К., 1333,33 лв. от Д.Д.К., 1333,33 лв. от В.Д.К., 2000 лв. от Д.И.К. и 2000 лв. от И.И.К., искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Претенция за подобрения по чл.12, ал.2 ЗН

Ответницата Д.М.Б. е предявила против Н.Д.К., Д.Д.К., В.Д.К., Д.И.К., И.И.К. и  А.Д.М.-К. претенция за подобрения в делбения имот – обект за стопанска дейност, извършени през периода 1994 – 1999 г., т.е. преди смъртта на наследодателката Р.Д. М. през 2012 г. С оглед на това заявената претенция следва да се квалифицира като такава по чл.12, ал.2 ЗН. Съгласно посочената разпоредба наследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да са пресметне това увеличение в тяхна полза, като увеличението може да се даде в имот или в пари.

Според свидетелката Н.Н.К. през 1995 г. наследодателката решила да преустрои мазето в обект, който да бъде отдаван под наем. Същата наела работници и плащала всички сметки. Работниците извършвали строителните работи в мазето, направили изход към сградата и замазване. Свидетелката А.Д.Д. сочи, че е виждала как съпругът на ответницата Б. /чичо И./ водел майстори и започнала реконструкцията и изби.ето на външната врата на мазето. Направени били ВиК, шпакловка, каквото е необходимо за стоматологичен кабинет. Изградили се стълбички и се направила външна врата. Според свидетелката чичо И. и леля Д. го правили за сина си. Р.М. била съгласна с преустройството, което  било извършено към 1994г. Свидетелката К.С.Г. твърди, че наследодателката пожелала да даде мазето си на Д.Б. за кабинет на сина ѝ М. Б.. Д.Б. и съпругът й И. Б. заплатили на инженер за проучване дали мазето може да бъде преустроено. Започнала цялостна реконструкция, поставили се плочки, ВиК, инсталации, шпакловка, боядисване, избили се две врати, направило се стълбище с парапет. Тези неща били направени от Д. и И. Б.и. Ремонтите били извършвани от фирма, на която било заплащано от Д. и И.. През 1994-1995г. започнало преустройството, а  свидетелката да го ползвала под наем след 1996г. Леля Р.нямала никакво отношение по ремонта и заявила пред свидетелката, че дава мазето на Д.Б., за да го преустрои за кабинет на М. Б.. Разпитаните в първата фаза на делбеното производство свидетели Х.Г.П. и П.С.М. също сочат, че преустройството на мазето в обект за стопанска дейност е извършено от ответницата Б. и нейния съпруг. 

Анализът на свидетелските показания налага извода, че приживе на наследодателката ответницата Д.М.Б. е извършила действия по преустройство на допуснатия до делба обект за стопанска дейност. В този смисъл са показанията на всички разпитани свидетели с изключение на свидетелката Н.Н.К.. Тази свидетелка обаче е от кръга на лицата по чл.136 от ГПК и тъй като показанията й не се подкрепят от останалите доказателства по делото, не следва да бъдат кредитирани от съда.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че стойността на извършените подобрения -  СМР, необходими за преустройството на мазе към ап. 5 в ОСД с предназначение здравни услуги, с включени разходи за проектиране и въвеждане в експлоатация е 6424,65 лв. /в изводите на вещото лице погрешно е посочена сумата 6224,65 лв./ и включва: стойност на материалите – 2980,87 лв. и стойност на труда – 1443,78 лв. Според вещото лице, ако обектът имаше статут на мазе, неговата стойност би била в размер на  4020 лв. В резултат на преустройството същото може да функционира и се експлоатира самостоятелно и да се извършват разпоредителни сделки с него. Пазарната му стойност е 20130 лв., т.е. в резултат на преустройството стойността му се е увеличила с 16110 лв.  

Предвид гореизложеното съдът намира за установено, че приживе на наследодателя ответницата Д.М.Б. е спомогнала за увеличаване на наследството, като е извършила подобрения в процесния обект за стопанска дейност.

Условие за уважаването на претенцията по чл.12, ал.2 ЗН е наследникът, увеличил стойността на имуществото, да не е бил възнаграден  с дарение, завещание, ползване на имота на наследодателя, докато е бил жив, или по друг начин. Законът не определя формата, в която да е станало възнаграждаването. Доктрината и съдебната практика трайно приемат, че ползването на имота приживе на наследодателите от спомогналия да се увеличи стойността на наследственото имущество е форма на възнаграждение на бъдещия наследник, ако периодът на ползване е бил приживе на наследодателите и е бил значителен / в този смисъл са: определение № 17 от 11.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2018 г., I г. о., ГК, решение № 148 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3243/2008 г., III г. о., ГК, решение № 248 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4247/2008 г., III г. о., ГК, решение № 1233 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4939/2007 г., I г. о., ГК, определение № 279 от 17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 491/2011 г., I г. о., ГК и др./

В случая в отговора на исковата молба самата ответница Д.М.Б. заявява, че владее обекта за стопанска дейност „явно, непрекъснато, несмущавано и без противопоставяне от 05.11.1999 г. /датата, от която обектът е въведен в експлоатация на основание разрешение за ползване № 541/05.11.1999 г. на началника на РДНСК – Стара Загора/ до настоящия момент“. Упражняването на фактическа власт върху имота и извличането на ползи от същия чрез отдаването му под наем от ответницата Б. за времето от извършване на преустройството до смъртта на наследодателката се установява и от показанията на повечето от разпитаните по делото свидетели. Касае се на 13-годишен период от време, който се явява значителен спрямо стойността на увеличението. Като се има предвид определената от заключението на повторната съдебно-икономическа експертиза месечна наемна цена за обекта в размер на 133 лв., следва да се приеме, че за период от 13 години ответницата Б. е извлякла ползи от обекта за стопанска дейност, надхвърлящи по стойност както размера на вложените в преустройството средства, така и увеличената в резултат на преустройството стойност на имота.   

Посочените обстоятелства обосновават извода, че в случая не е налице една от предпоставките за възникване на вземането по чл.12, ал.2 ЗН в полза на ответницата Д.М.Б. – същата да не е била възнаградена по друг начин за приноса си за увеличената стойност на наследството. Ето защо искът по чл.12, ал.2 от ЗН с претендирани суми както следва: 2237,49 лв. от Н.Д.К., 2237,49 лв. от Д.Д.К., 2237,49 лв. от В.Д.К., 3356,10 лв. от Д.И.К., 3356 лв. от И.И.К. и 447,48 лв. от А.Д.М.-К., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид отхвърлянето на тази претенция не следва да бъде обсъждано искането на ответницата Д.М.Б. за признаване право на задържане до заплащане на сумата 13872,49 лв.

ОТНОСНО ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБАТА

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че допуснатите до делба недвижими имоти са неподеляеми, тъй като не е възможно от тях да се обособят самостоятелни обекти съобразно квотите на страните. Съдът възприема експертното заключение, тъй като същото е компетентно и мотивирано и не е оспорено от страните по делото.

Съдът намира за неоснователни доводите за извършване разпределение на делбените имоти по реда на чл.353 ГПК.Посоченият способ за извършване на делбата е алтернатива на съставянето на разделителен протокол, към което се пристъпва, когато тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Изхождайки от  разясненията, дадени в   ППВС 7-73, съдът намира, че по делото няма данни за наличието на никоя от посочените хипотези.

             Предвид гореизложеното съдът счита, че в разглеждания случай е налице хипотезата на чл.348 от ГПК – процесните имоти са неподеляеми и не могат да бъдат поставени в един от дяловете. С оглед на това делбените  имоти следва да бъдат изнесени на публична продан, като се има предвид пазарната им цена, установена от заключението на съдебно-техническата експертиза.   

На основание чл.355, вр. с чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъдена ответницата Д.М.Б. да заплати на ищците направените разноски, съобразно уважената част от претенциите по сметки /без тази по чл.12, ал.2 ЗН/, в размер на 215,08 лв., представляващи възнаграждение на вещо лице по първоначалната съдебно-икономическа експертиза.  На основание чл.355, вр. с чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат осъдени ищците да заплатят на ответницата Д.М.Б. направените разноски съобразно отхвърлената част от претенциите по сметки /без тази по чл.12, ал.2 ЗН/ в размер на 13,97 лв., представляващи възнаграждение на вещо лице по повторната съдебно-икономическа експертиза. Разноските за заключението на съдебно-техническата експертиза относно пазарната цена и поделяемостта ползват всички съделители, поради което не следва да бъдат присъждани. Останалата част от заключението на  съдебно-техническата експертиза касае  претенцията по чл.12, ал.2 ЗН и предвид отхвърлянето на тази претенция  разноските за нея следва да останат в тежест на ответницата Д.М.Б.. Не следва да се присъждат и разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не са представени доказателства за заплатено такова по претенциите по сметки. 

Следва да бъдат осъдени страните да заплатят в полза на ДЪРЖАВАТА, по бюджета на съдебната власт, държавна такса върху стойността на дяловете си както следва: Н.Д.К. - 630,19 лв., Д.Д.К. - 630,19 лв., В.Д.К. - 630,19 лв., Д.И.К. – 945,29 лв.; за И.И.К. – 945,29 лв., Д.М.Б. – 126,04 лв.; А.Д.М.-К. - 126,04 лв.; за С.П.М. - 42,01 лв.,  Д.И.М. - 42,01 лв., Г.И.П. - 42,01 лв.,  С.И.К., Г.К.А. и Д.К.Д. - 252,08 лв., Т.П.Ф. - 42,01 лв., Б.И.М. - 42,01 лв. и за Т.И.С. - 42,01 лв. Следва да бъде осъдена Д.М.Б. да заплати държавна такса върху уважената част от исковете по чл.31, ал.2 ЗС и чл.30, ал.3 ЗС и отхвърления иск по чл.12, ал.2 ЗС в размер на 1110,32 лв. Следва да бъде осъден И.И.К. да заплати държавна такса върху отхвърлената част от исковете по чл.31, ал.2 ЗС и чл.30, ал.3 ЗС в размер на 26,11 лв. Следва да бъде осъдена Д.И.К. да заплати държавна такса върху отхвърлената част от исковете по чл.31, ал.2 ЗС и чл.30, ал.3 ЗС в размер на 26,11 лв. Следва да бъде осъден Н.Д.К. да заплати държавна такса върху отхвърлената част от иска по чл.30, ал.3 ЗС в размер на 9 лв. Следва да бъде осъден Д.Д.К. да заплати държавна такса върху отхвърлената част от иска по чл.30, ал.3 ЗС в размер на 9 лв. Следва да бъде осъден В.Д.К. да заплати държавна такса върху отхвърлената част от иска по чл.30, ал.3 ЗС в размер на 9 лв.

Воден от горните мотиви, съдът

 

          Р   Е   Ш   И  :

В В В В В В В В В В В 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68850.516.163.1.5, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, с адрес гр.Стара Загора, ул. „...” №88, ет.2, ап.5, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, с площ от 70,08 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: 68850.516.163.1.4, 68850.516.163.1.6, под обекта: 68850.516.163.1.2, над обекта: 68850.516.163.1.8, представляващ по документ за собственост: апартамент с изложение юг, на втория етаж в жилищната сграда на ЖСК „Здравец", построена с отстъпено право на строеж върху 680 кв.м държавно дворно място, представляващо по парцел 1, кв. 16 „А” по плана на града, цялото от 6 545 кв.м, при граници:от север - ул. ..., от изток- ул. ..., от юг - ул. ..., от запад - ул. П.ч, който апартамент е със застроена площ 70,08 кв.м, състоящ се от спалня, хол, кухня, антре, балкон, тоалетна-баня, при граници: от север-апартамент на В.Б.И., стълбище и ап. на К. И. Т., от изток - апартамент на К. И. Т., от юг-двор на кооперацията, от запад-апартамент на В.Б.И., заедно с едно таванско помещение, при граници: от север-коридор и таван на Д.Д.Д.и Е. ***, от юг - двор на кооперацията, от запад-таван на И. Т.К.и С.Х.К., заедно с 10,22 % ид.ч. от общите части на сградата и ведно със съответното право на строеж върху мястото, в което е построена сградата, с пазарна цена 75945 лева; ГАРАЖ с идентификатор 68850.516.163.6,  с адрес: гр.Стара Загора, ул. „...” №88, с площ от 20 кв.м, разположен в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, с предназначение хангар, депо, гараж на един етаж, при граници и съседи: от север - гараж с идентификатор №68850.516.163.8; от юг - гараж с идентификатор №68850.516.163.7; от изток - улица; от запад - гараж с идентификатор №68850,516.163.4, с пазарна цена 17360 лева, и ОБЕКТ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.516.163.1.10, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, с адрес гр.Стара Загора, ул. „...” №88, ет. 1, с предназначение за здравни и социални услуги, брой нива на обекта: 1, с площ от 19.00 кв.м., ниво 1 и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма, с пазарна цена 20130 лева, при права на съделителите: за Н.Д.К. *** - 30/216  идеални части; за Д.Д.К. *** - 30/216 идеални части; за В.Д.К. *** - 30/216 идеални части; за Д.И.К. *** - 45/216 идеални части; за И.И. *** - 45/216 идеални части; за Д.М.Б. *** - 6/216 идеални части; за А.Д.М.-*** - 6/216 идеални части;  за С.П.М. *** - 2/216 идеални части; за Д.И.М. *** - 2/216 идеални части; за Г.И. *** - 2/216 идеални части; за С.И. ***, Г.К.А. *** и Д.К. ***, като наследници на К.Д.К., починал на 28.06.2020 г. - 12/216 идеални части; за Т.П.Ф. *** - 2/216 идеални части; за Б.И.М. *** - 2/216 идеални части и за Т.И.С. *** - 2/216 идеални части.

ОСЪЖДА Д.М.Б. *** да заплати на Д.И.К. *** сумата 2211,55 лева, представляваща обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за лишаване от ползване за периода 19.07.2016 г. – 11.12.2019 г. на собствените ѝ 45/216 идеални части от следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68850.516.163.1.5, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, с адрес гр.Стара Загора, ул. „...” №88, ет.2, ап.5, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, с площ от 70,08 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: 68850.516.163.1.4, 68850.516.163.1.6, под обекта: 68850.516.163.1.2, над обекта: 68850.516.163.1.8;  сумата 562,44 лева, представляваща обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за лишаване от ползване за периода 19.07.2016 г. – 11.12.2019 г. на собствените ѝ 45/216 идеални части от следния недвижим имот: ГАРАЖ с идентификатор 68850.516.163.6,  с адрес: гр.Стара Загора, ул. „...” №88, с площ от 20 кв.м, разположен в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, с предназначение хангар, депо, гараж на един етаж, при граници и съседи: от север - гараж с идентификатор №68850.516.163.8; от юг - гараж с идентификатор №68850.516.163.7; от изток - улица; от запад - гараж с идентификатор №68850,516.163.4, ведно със законната лихва върху тези суми от 11.12.2019 г. до окончателното им изплащане, сумата 672,73 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС за недвижимия имот - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68850.516.163.1.5, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, с адрес гр.Стара Загора, ул. „...” №88, ет.2, ап.5, за периода 11.12.2016 г. -10.12.2019 г., сумата 171,09 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС за недвижимия имот - ГАРАЖ с идентификатор 68850.516.163.6, с адрес: гр.Стара Загора, ул. „...” №88, за периода 11.12.2016 г. - 10.12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС в останалата част до претендирания размер 2235 лева за недвижимия имот - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68850.516.163.1.5, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, с адрес гр.Стара Загора, ул. „...” №88, ет.2, ап.5, и 854,17 лева за недвижимия имот - ГАРАЖ с идентификатор 68850.516.163.6, с адрес: гр.Стара Загора, ул. „...” №88, като неоснователен.

ОСЪЖДА Д.М.Б. *** да заплати на И.И. *** сумата 2211,55 лева, представляваща обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за лишаване от ползване за периода 19.07.2016 г. – 11.12.2019 г. на собствените му 45/216 идеални части от следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68850.516.163.1.5, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, с адрес гр.Стара Загора, ул. „...” №88, ет.2, ап.5, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, с площ от 70,08 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: 68850.516.163.1.4, 68850.516.163.1.6, под обекта: 68850.516.163.1.2, над обекта: 68850.516.163.1.8; сумата 562,44 лева, представляваща обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за лишаване от ползване за периода 19.07.2016 г. – 11.12.2019 г. на собствените ѝ 45/216 идеални части от следния недвижим имот: ГАРАЖ с идентификатор 68850.516.163.6,  с адрес: гр.Стара Загора, ул. „...” №88, с площ от 20 кв.м, разположен в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, с предназначение хангар, депо, гараж на един етаж, при граници и съседи: от север - гараж с идентификатор №68850.516.163.8; от юг - гараж с идентификатор №68850.516.163.7; от изток - улица; от запад - гараж с идентификатор №68850,516.163.4, ведно със законната лихва върху тези суми от 11.12.2019 г. до окончателното им изплащане, сумата 672,73 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС за недвижимия имот - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68850.516.163.1.5, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, с адрес гр.Стара Загора, ул. „...” №88, ет.2, ап.5, за периода 11.12.2016 г. - 10.12.2019 г., сумата 171,09 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС за недвижимия имот - ГАРАЖ с идентификатор 68850.516.163.6, с адрес: гр.Стара Загора, ул. „...” №88, за периода 11.12.2016 г. - 10.12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС в останалата част до претендирания размер 2235 лева за недвижимия имот - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68850.516.163.1.5, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, с адрес гр.Стара Загора, ул. „...” №88, ет.2, ап.5, и 854,17 лева за недвижимия имот - ГАРАЖ с идентификатор 68850.516.163.6, с адрес: гр.Стара Загора, ул. „...” №88, като неоснователен.

ОСЪЖДА Д.М.Б. *** да заплати на Н.Д.К. *** сумата 1108,33 лева, представляваща обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС за ползите, от които е лишен за собствените му 30/216 идеални части от следния недвижим имот - ОБЕКТ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.516.163.1.10, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, с адрес гр.Стара Загора, ул. „...” №88, ет. 1, с предназначение за здравни и социални услуги, брой нива на обекта: 1, с площ от 19.00 кв.м., ниво 1 и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма,  за периода 11.12.2014 г. – 11.12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС в останалата част до претендирания размер 1333,33 лева като неоснователен.

ОСЪЖДА Д.М.Б. *** да заплати на Д.Д.К. *** сумата 1108,33 лева, представляваща обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС за ползите, от които е лишен за собствените му 30/216 идеални части от следния недвижим имот - ОБЕКТ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.516.163.1.10, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, с адрес гр.Стара Загора, ул. „...” №88, ет. 1, с предназначение за здравни и социални услуги, брой нива на обекта: 1, с площ от 19.00 кв.м., ниво 1 и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма,  за периода 11.12.2014 г. – 11.12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС в останалата част до претендирания размер 1333,33 лева като неоснователен.

ОСЪЖДА Д.М.Б. *** да заплати на В.Д.К. ***8,33 лева, представляваща обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС за ползите, от които е лишен за собствените му 30/216 идеални части от следния недвижим имот - ОБЕКТ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.516.163.1.10, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, с адрес гр.Стара Загора, ул. „...” №88, ет. 1, с предназначение за здравни и социални услуги, брой нива на обекта: 1, с площ от 19.00 кв.м., ниво 1 и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма,  за периода 11.12.2014 г. – 11.12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС в останалата част до претендирания размер 1333,33 лева като неоснователен.

ОСЪЖДА Д.М.Б. *** да заплати на Д.И.К. ***  сумата 1662,50 лева, представляваща обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС за ползите, от които е лишена за собствените ѝ 45/216 идеални части от следния недвижим имот - ОБЕКТ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.516.163.1.10, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, с адрес гр.Стара Загора, ул. „...” №88, ет. 1, с предназначение за здравни и социални услуги, брой нива на обекта: 1, с площ от 19.00 кв.м., ниво 1 и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма,  за периода 11.12.2014 г. – 11.12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС в останалата част до претендирания размер  2000 лева като неоснователен.

ОСЪЖДА Д.М.Б. *** да заплати на И.И. *** сумата 1662,50 лева, представляваща обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС за ползите, от които е лишен за собствените му 45/216 идеални части от следния недвижим имот - ОБЕКТ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.516.163.1.10, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, с адрес гр.Стара Загора, ул. „...” №88, ет. 1, с предназначение за здравни и социални услуги, брой нива на обекта: 1, с площ от 19.00 кв.м., ниво 1 и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма,  за периода 11.12.2014 г. – 11.12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС в останалата част до претендирания размер 2000 лева като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.Б. *** против Н.Д.К. *** иск за сумата 2237,49 лева, представляваща увеличена стойност на наследството по чл.12, ал.2 ЗН от подобрения в следния недвижим имот - ОБЕКТ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.516.163.1.10, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, с адрес гр.Стара Загора, ул. „...” №88, ет. 1, с предназначение за здравни и социални услуги, брой нива на обекта: 1, с площ от 19.00 кв.м., ниво 1 и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д.К. *** против Д.Д.К. *** иск за сумата 2237,49 лева, представляваща увеличена стойност на наследството по чл.12, ал.2 ЗН от подобрения в следния недвижим имот - ОБЕКТ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.516.163.1.10, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, с адрес гр.Стара Загора, ул. „...” №88, ет. 1, с предназначение за здравни и социални услуги, брой нива на обекта: 1, с площ от 19.00 кв.м., ниво 1 и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.Б. *** против В.Д.К. *** за сумата 2237,49 лева, представляваща увеличена стойност на наследството по чл.12, ал.2 ЗН от подобрения в следния недвижим имот - ОБЕКТ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.516.163.1.10, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, с адрес гр.Стара Загора, ул. „...” №88, ет. 1, с предназначение за здравни и социални услуги, брой нива на обекта: 1, с площ от 19.00 кв.м., ниво 1 и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.Б. *** против Д.И.К. *** за сумата 3356,10 лева, представляваща увеличена стойност на наследството по чл.12, ал.2 ЗН от подобрения в следния недвижим имот - ОБЕКТ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.516.163.1.10, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, с адрес гр.Стара Загора, ул. „...” №88, ет. 1, с предназначение за здравни и социални услуги, брой нива на обекта: 1, с площ от 19.00 кв.м., ниво 1 и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.Б. *** против И.И. *** за сумата 3356 лева, представляваща увеличена стойност на наследството по чл.12, ал.2 ЗН от подобрения в следния недвижим имот - ОБЕКТ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.516.163.1.10, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, с адрес гр.Стара Загора, ул. „...” №88, ет. 1, с предназначение за здравни и социални услуги, брой нива на обекта: 1, с площ от 19.00 кв.м., ниво 1 и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.Б. *** против А.Д.М.-*** за сумата 447,48 лева, представляваща увеличена стойност на наследството по чл.12, ал.2 ЗН от подобрения в следния недвижим имот - ОБЕКТ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.516.163.1.10, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.516.163, с адрес гр.Стара Загора, ул. „...” №88, ет. 1, с предназначение за здравни и социални услуги, брой нива на обекта: 1, с площ от 19.00 кв.м., ниво 1 и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: няма, като неоснователен.

ОСЪЖДА Д.М.Б. *** да заплати на Н.Д.К. ***, Д.Д.К. ***, В.Д.К. ***, Д.И.К. *** и И.И. *** сумата 215,08 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Н.Д.К. ***, Д.Д.К. ***, В.Д.К. ***, Д.И.К. *** и И.И. *** да заплатят на Д.М.Б. ***  сумата 13,97 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Н.Д.К. *** да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по бюджета на съдебната власт, сумата 639,19 лева, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА Д.Д.К. *** да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по бюджета на съдебната власт, сумата 639,19 лева, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА В.Д.К. *** да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по бюджета на съдебната власт, сумата 639,19 лева, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА Д.И.К. *** да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по бюджета на съдебната власт, сумата 971,40 лева, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА И.И. *** да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по бюджета на съдебната власт, сумата 971,40 лева, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА Д.М.Б. *** да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по бюджета на съдебната власт, сумата 1236,36 лева, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА А.Д.М.-*** да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по бюджета на съдебната власт, сумата 126,04 лева, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА С.П.М. *** да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по бюджета на съдебната власт, сумата 42,01 лева, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА Д.И.М. *** да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по бюджета на съдебната власт, сумата 42,01 лева, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА Г.И. *** полза на ДЪРЖАВАТА, по бюджета на съдебната власт, сумата 42,01 лева, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА Т.П.Ф. *** да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по бюджета на съдебната власт, сумата 42,01 лева, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА Б.И.М. *** да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по бюджета на съдебната власт, сумата 42,01 лева, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА Т.И.С. *** да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по бюджета на съдебната власт, сумата 42,01 лева, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА Г.К.А. *** и Д.К. *** да заплатят в полза на ДЪРЖАВАТА, по бюджета на съдебната власт, сумата 252,08 лева, представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :