№ 3479
гр. София, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЮЛИАНА В. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20211110211746 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Юлиана Илиева, след като разгледа докладваното от
съдията н. а. х. дело № 11746 по описа на СРС за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ЦЛС – РЕНТ” ЕООД, чрез пълномощник (адв. Василка
М.) на управителя на дружеството (Г. Ж. С.), срещу Електронен фиш (ЕФ) сер. Г № 0029150
от 10.03.2021г. на СДВР, с който на осн. чл.638, ал.4 вр. ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) на дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
В жалбата се твърди, че издаденият ЕФ бил незаконосъобразен, постановен в
нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.
Сочи се, че след като се твърди нарушаване на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, то
съответната на нея се явява санкционната разпоредба на чл.638, ал1, т.1 или т.2 от КЗ, но в
издадения ЕФ е приложена нормата на чл.638, ал.4 от КЗ. Последната разпоредба имала
отношение към нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ, с която се санкционира всяко управление
на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, а
управление на МПС не се съдържа в обективните признаци на нарушението по чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ, което се различава от нарушението по чл638, ал.4 от КЗ. Изложени са твърдения
относно неясноти, свързани с описанието на нарушението словом, и по-скоро за липсата на
такова описание. Сочи се, че в ЕФ липсват данни за овластения контролен орган, който
съгласно изискването на чл.39, ал.4 от ЗАНН, както и изискванията на дефинитивните
1
разпоредби на § 1 от ДР на ЗАНН и § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. Претендират се разноски за
адвокатска защита. Прави се искане за отмяна на процесния електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят „ЦЛС – РЕНТ” ЕООД, редовно призован, се
представлява от адв. Василка М. (вж. л.6), която поддържа жалбата с изложените в нея
доводи и съображения.
Въззиваемата страна – ОПП – СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не излага съображения по повод на жалбата.
Съдът, като изслуша становището на страните, служебно провери атакувания
електронен фиш, извърши анализ на събраните по делото доказателствени материали (по
отделно и в тяхната съвкупност), съобразно разпоредбите на закона, приема за
установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
На 08.03.2021г., в 11:21.38 ч., в гр. София, чрез преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
фабр. № 11743c7 било заснето моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил
марка/модел „Додж Нитро” с рег. № ..., което се движело със скорост от 124 км/ч. (при
въведено с пътен знак „В 26” ограничение от 80 км/ч.) по ул. „Околовръстен път” № 135, с
посока на движение от бул. „Симеоновско шосе” към бул. „Черни връх” (вж. л.9).
При извършена допълнителна проверка в информационната система на пътната
полиция АИС-КАТ се установило, че към 29.08.2019г. собственик на въпросното МПС е
дружеството „ЦЛС РЕНТ” ЕООД с управител Г. Ж. С. (вж. л.12).
При извършената проверка за наличието на сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” за заснетото МПС с рег. № ... се установило, че към 08.03.2021г.
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
(вж. л.19).
Нарушението било установено чрез преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации (автоматизирано техническо
средство) тип ARH CAM S1 „TFR-1M” с фабр. № 11743c7, което е вписано в Регистъра на
„одобрен тип” средства за измерване (СИ) на Български институт по метрология (БИМ) под
№ 5126, със срок на валидност до 07.09.2027г. съгласно Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ (вж. л.15), като на посоченото техническо
средство „ARH CAM S1” с фабр. № 11743c7 била извършена последваща проверка (ПП) на
01.10.2020г. със срок на валидност до 01.10.2021г., като за тази проверка бил съставен
Протокол за проверка № 68-С-ИСИС/01.10.2020г. (вж. л.29).
Въз основа на този видеоматериал, на 10.03.2021г. (вж. л.17) неизвестно лице от
СДВР издало обжалвания Електронен фиш (ЕФ) серия Г № 0029150 за това, че на
08.03.2021г., в 11:21 ч., в гр. София, по ул. „Околовръстен път” № 135, с посока на
движение от бул. „Симеоновско шосе” към бул. „Черни връх”, с МПС – лек автомобил
2
марка/модел „Додж Нитро” с рег. № ..., е установено нарушение на Кодекса на
застраховането (КЗ) – като законен представител на собственика – юридическо лице не
бил сключил застраховка „Гражданска отговорност”, като на осн. чл.483, ал.1, т.1 вр.
чл.638, ал.4 вр. ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ на законния представител Г. Ж. С. на
юридическото лице – собственик на неспряното от движение превозно средство било
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 (две
хиляди) лева за посоченото административно нарушение. Според Списък с намерени
фишове по информационната система АИС-КАТ въпросният ЕФ бил връчен на 28.07.2021г.
(вж. л.17).
Недоволен от издадения ЕФ, с подадена жалба вх. № 36757/04.08.2021г. (опис на
СРС) въпросният електронен фиш бил оспорен пред СРС.
От изисканата от съдебния състав писмена справка (чрез КФН) от Информационния
център на Гаранционния фонд (ИЦ на ГФ) се установява, че в периода от 23:59 ч. на
21.01.2021г. до 14:30 ч. на 14.04.2021г. по отношение на въпросния лек автомобил с рег. №
... не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” (вж. л.24). Видно от представената писмена справка от ИЦ на ГФ сключеният
застрахователен договор по полица BG/33/120000296792 от 21.01.2020г. е бил прекратен
на 21.01.2021г. в 23:59 часа, като следващият договор за задължителна застраховка „ГО” на
автомобилистите е бил сключен на 14.04.2021г. в 13:13 часа ( с начало на покритието от
14:30 ч. на същата дата).
Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени въз основа на
събраните по делото писмени доказателствени материали: договор за правна защита и
съдействие и упълномощаване за процесуално представителство (л.6), писмо от 13.08.2021г.
от ОПП-СДВР (л.8), заповед № 8121з-172/29.02.2016г. на министъра на вътрешните работи
(л.13), протокол от проверка (ПП) № 68-С-ИСИС/01.10.2020г. (л.14, 29, 47), удостоверение
за одобрен тип СИ № 17.09.5126 (л.15, 46), протокол за използване на АТСС (л.16), справка
за издаване и връчване на ЕФ (л.17), ежедневна форма на отчет (л.18), справка за наличие на
застраховка „ГО” (л.19), писмо от ИЦ на ГФ със справка (л.23-25), писмо от БИМ № 57-00-
185-1/17.09.2021г. (л.28), удостоверение за одобрен тип СИ с методика за характеристики и
използване на СИ (л.30, 31-37, 39-40), допълнение № 18.05.5126.1 към удостоверение за
одобрен тип СИ (л.38), допълнение № 20.03.5126.2 към удостоверение за одобрен тип СИ
(л.41), писмо от 01.09.2021г. от ОПП-СДВР (л.44), както и веществените доказателства
по делото – 3 (три) бр. фотоснимки (л.9-11).
По делото няма разпитвани свидетели и затова към конкретния случай няма
относими гласни доказателства.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, като поради това съдът ги
кредитира изцяло. Въз основа на тези доказателства се установява времето (дата и час) на
нарушението, както и автомобилът, който е бил управляван (от неустановено лице) и с
3
който е извършено въпросното нарушение, като писмените доказателства по делото (в
частност – писмената справка от ИЦ на ГФ) също така установяват и липсата на сключена
застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила към датата на неговото заснемане с
техническото средство. Отделно от това, от писмените доказателства по делото не се
установява безспорно мястото на извършване на процесното нарушение, вкл. и дали
автомобилът се е движил, бил е спрян или паркиран, както и кой е бил неговият водач, т. е.
лицето, което го е управлявало.
Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на НПК, е еднопосочна,
взаимно обусловена и достоверна, на осн. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН
съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото доказателства и
приема за безспорни изложените фактически изводи.
Въз основа на установените фактически обстоятелства, се налагат следните правни
изводи от страна на първостепенния съд:
Жалбата изхожда от легитимирана страна (наказаното юридическо лице), депозирана
е в преклузивния срок по чл.59, ал.2, изр.2 от ЗАНН вр. чл.647, ал.3, изр.1 от КЗ вр. чл.189,
ал.8 от ЗДвП (ЕФ е получен на 28.07.2021г., а жалбата е от 04.08.2021г. по пощата) и е
насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен
акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
По общоизвестно правило, при разглеждане на дела по оспорване на електронни
фишове районният съд е винаги инстанция по същество (арг. чл.63, ал.1 от ЗАНН) и като
такава следва да провери законността, т. е. дали правилно е приложен материалният закон,
както и дали са налице съществени нарушения на процесуалните правила, независимо от
сочените от жалбоподателя основания (арг. чл.314, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН).
В принципен план, разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ предписва императивно
задължението, когато с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) е
установено и заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, да се издаде ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата, като в случая ЕФ се
изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна
разписка (чл.647, ал.3, изр.2 от КЗ), като собственикът е длъжен в 14-дневен срок от
получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638, ал.4 и ал.6
(чл.647, ал.3, изр.3 от КЗ), като разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП не се прилага (чл.647,
ал.3, изр.4 от КЗ).
По този начин е въведен напълно самостоятелен и независим от въведените с
разпоредбите на чл.638, ал.1 и ал.3 от КЗ състав на административно нарушение (съответно
за собственик /притежател/ на МПС и водач /управляващото МПС лице/), като препратката в
разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ към нормата на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ от КЗ е само
4
досежно наказанието. Законодателното решение е разграничението на състава по чл.638,
ал.1 и този по чл.638, ал.3 от КЗ, доколкото в двата случая се понася отговорност от
собственика за неизпълнение на задължението на сключване на договор за задължителна
застраховка „ГО” на автомобилистите за притежаван автомобил, да е относно
предвидения различен ред за реализиране на отговорността. В нормата на чл.647, ал.1 и ал.2
от КЗ е предвиден общият ред за търсене на административно-наказателна
отговорност – съставянето на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
и издаване на НП при установени административни нарушения по чл.638, ал.1 и ал.3 от КЗ.
За административното нарушение обаче, по чл.638, ал.4 от КЗ редът за реализиране
на отговорността е различен. Той е регламентиран с разпоредбата на чл.647, ал.4 от КЗ –
издаване на електронен фиш на основание въведеното с нея изискване – да бъде установено
управление (за разлика от чл.638, ал.1, където е достатъчно само притежаването на МПС
без наличен договор за задължителна застраховка „ГО”) по специален начин – със специално
техническо средство (АТСС) на МПС, за което не е сключен задължителен
застрахователен договор. С оглед на това разпоредбата на чл.638, ал.1 от КЗ предвижда
отговорност чрез съставяне на АУАН и издаване НП за собственика (притежателя на
МПС), като тази отговорност на собственика по цитираният законов текст е
абсолютна (без значение дали МПС е било управлявано или не), а по чл.638, ал.3 от
цит. к. – само по отношение на лице, което е водач (МПС се управлява) – и по същия общ
ред за реализиране на административно-наказателната отговорност.
Нормата на чл.638, ал.4 от КЗ предвижда ясно и категорично отговорност за
собственика, но при установено по посочения специален начин – чрез АТСС, управление на
МПС. Съставите на административни нарушения по чл.638, ал.1 и по чл.638, ал.3 от КЗ
освен, че се осъществяват от субекти, притежаващи различни качества: това по ал.1 на
цит. чл. – от собственика (притежателя на МПС), а по ал.3 водачът – несобственик, имат и
различни изпълнители деяния – несключване на договор за задължителна застраховка
„ГО” на притежаван автомобил (чл.638, ал.1 от КЗ), а по ал.3 има управление на МПС, за
което не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Иначе казано – в първия случай се санкционира неправомерно действие, а във
вторият – неправомерно бездействие.
Затова, ако се установи управление на МПС, за което не е сключен този
застрахователен договор, отговорност може да се търси от водача по чл.638, ал.3 от КЗ , а
собственикът на превозното средството ще отговаря по чл.638, ал.1 – за неизпълнение на
задължението си да сключи договора, а ако собственикът управлява МПС – отговорността
отново би била по чл.638, ал.1, защото субект на нарушението по чл.638, ал.3 е лицето,
което не е собственик и управлява МПС (т. е. водач и несобственик). С други думи казано –
отговорността на собственика на МПС по чл.638, ал.1 от КЗ е абсолютна и във всички
случаи, дори при липса на управление на автомобила, достатъчно е да притежава
правото на собственост върху превозното средство и да не е сключил застрахователния
договор, като редът за реализиране на отговорността е по общите правила на ЗАНН
5
(съставяне на АУАН и издаване на НП) (арг. чл.647, ал. ал.1, 2 и 4 от КЗ). Собственикът
ще носи отговорност и когато се управлява от друго лице собственото му МПС, но
това управление следва да е установено с АТСС – чл.647, ал.3 и чл.638, ал.4 от КЗ, като с
тези норми е въведен самостоятелен състав на административно нарушение, като се
реализира отговорност за собственика за липса на сключен застрахователен договор по
отношение на собствено МПС, за което е установено управление на посочената дата.
Разглежданият случай е именно от последния вид – с „одобрен тип” техническо
средство е било заснето на 08.03.2021г. в столицата, по ул. „Околовръстен път”
управление на въпросното МПС, защото същото се е движело с определена скорост на
движение (вж. данните от фотоснимките – л.9), като са налични и категорични данни за
неговия собственик в лицето на дружеството „ЦЛС-РЕНТ” ЕООД с управител Г. С. (вж.
справката на л.12), както и писмени документи, че от 23:59 ч. на 21.01.2021г. за този
автомобил няма сключен и валиден договор за задължителна застраховка „ГО” (вж. л.24-
25), като се има предвид изложеното, че препращането от чл.638, ал.4 към чл.638, ал.1 от КЗ
е само относно размера на наказанието, но не и досежно основанието за реализиране на
отговорността – тоест самото нарушение.
Настоящият съдебен състав счита, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
опорочаване на същото и до ограничаване на правото на защита на нарушителя, което
налага отмяна изцяло на атакувания ЕФ, като съображенията са следните:
На първо място, липсва фактическо описание на нарушението с неговите обективни
елементи, каквото е изискването на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, към която
препраща разпоредбата на чл.647 от КЗ, защото в ЕФ няма каквото и да било описание с
думи на твърдяното административно нарушение. Записани са само времето (дата и час) и
мястото на заснемане на лекия автомобил, посоката на движение, ограничението на
скоростта за населено място и нарушената разпоредба на чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.1, т.1
вр. чл.461, т.1 от КЗ. В титулната част на ЕФ, след описание на мястото, на което е било
извършено заснемането на автомобила с помощта на техническото средство, са посочени
данни за различен вид административно нарушение – отговорност на законен
представител на юридическото лице – собственик на МПС, че не е сключил
задължителната застраховка, но физическото лице, което е управител на търговското
дружество, не би могло да отговаря нито по чл.638, ал.1 от цит. к., защото не е
притежател на МПС (не е лице по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ – бел. с.), нито по чл.638, ал.4 от
с. к., защото тази разпоредба също предвижда изрично отговорност за собственика, а
това е дружеството. Описаното в обстоятелствената част на електронния фиш не е
съответно на посочените като нарушени разпоредби, а това винаги е нарушение на
процесуалните правила, съществено засягащо правото на защита на санкционирания
субект.
В същото време е отразено, че с посоченото техническо средство е било установено
„нарушение на Кодекса за застраховане”, но липсва текстово посочване на същото, т. е.
6
липсва фактическото описание на нарушението. Едва в диспозитивната част на
електронния фиш е посочено, че наказанието се налага за извършено нарушение на чл.483,
ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4 вр. ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ. В обжалвания електронен фиш
липсва изложение на каквито и да било данни от фактически аспект, свързани с
обективните характеристики на соченото нарушение, като лаконичното „установено
нарушение на КЗ”, без да е описано какво е това нарушение и без да са отразени, каквито и
да било съставомерни негови обективни признаци, вкл. данни за изпълнителното деяние
(действие или бездействие на дадено лице, данни за липсваща застраховка, отразяване на
времето и мястото на извършване на нарушението и др. под.), което да е противоправно и да
реализира състава на административно нарушение, в частност – този по чл.483, ал.1, т.1
вр. чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ . Остава неясна волята на наказващия
административен орган досежно конкретното нарушение, което се твърди, че е осъществено
от наказаното лице
На следващо място, в оспорения ЕФ липсват данни за извършителя на
нарушението, тъй като е посочен само собственикът на лекия автомобил, който е бил
заснет от техническото средство на 08.03.2021г., в 11:21 ч., в гр. София, по
ул. „Околовръстен път” № 135, с посока от бул. „Симеоновско шосе” към бул. „Черни
връх”. Качеството на собственик на дадено лице спрямо конкретното МПС не го прави
автоматично нарушител на правилата, установени в КЗ, доколкото са възможни няколко
хипотези (с оглед гореказаното), в които същият да отговаря за липса на задължителната
застраховка, но са различни обективните им признаци. Във връзка с това, следва да се
посочи, че не е ясно кога е довършено самото административно нарушение – дали към
датата на изтичане на предходно сключения застрахователен договор „Гражданска
отговорност” (21.01.2021г.) или към датата на заснемане на автомобила с техническото
средство (08.03.2021г.), за да се оцени времето и мястото на деянието – задължението
на собственика да сключи застраховката се реализира в определено място (обикновено
офис на застраховател) и с оглед наличните данни – на определена дата, а другата
хипотеза на установено управление на автомобил, за който няма застраховка „ГО”, също
предполага определени фактически обстоятелства, като нито първите, нито вторите са
отразени в съдържателната част на ЕФ, а при липсващи фактически данни не е възможна
преценка на съда и дали правната оценка на събитието е съответна на признаците на
даденото нарушение. Посоченият пропуск е довел до невъзможност на жалбоподателя да
разбере за какво е наказан – дали за това, че като притежател (собственик) на въпросното
МПС не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност” (чл.638, ал.1,
т.2 от КЗ) или за това, че е установено с АТСС управление на МПС, за което няма сключена
задължителна застраховка „ГО”, за което отговаря собственикът (чл.638, ал.4 вр. ал.1 от
КЗ), защото и двете са отразени в цифровата квалификация на процесното
административно нарушение, но Г. Ж. С., който е законен представител на юридическото
лице – собственик, не би могъл да отговаря нито по първата, нито по втората
санкционна разпоредба.
7
С оглед наличието на изрично посочване на първата норма, това означава, че се
твърди от наказващия орган, че става дума за отговорността на
собственика (притеателя) за неизпълнение на задължението да се сключи застраховка
„ГО” за притежаваното от него превозно средство, но управлението на МПС за това
нарушение е ирелевантно, от което следва, че за това нарушение следва да се прилага
общият ред на ЗАНН за реализиране на отговорността на собственика – съставяне на
АУАН и издаване на НП, както предвижда чл.647, ал.1 и ал.2 от цит. к. Ако обаче, се следва
логиката на „пестеливо изложеното” в съдържателната част на ЕФ – заснемане с
техническо средство на управлявано МПС, за което няма застрахователен договор, то
тогава нарушението би било квалифицирано правно по чл.638, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.647, ал.3
от КЗ, които частично фигурират в издадения ЕФ, а тяхно фактическо описание липсва в
съдържателната му част.
Третото съображение е това, че в конкретния случай не е следвало да бъде издаван
електронен фиш, защото съгласно чл.638, ал.1, т.2 от КЗ (сочена в основанията за
санкциониране на търговското дружество) се налага наказание на притежателя на МПС,
който не е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка „ГО”, т. е.
става въпрос за нарушение, което се осъществява чрез бездействие. Съобразно
разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ налагането на финансова санкция („глоба” или
„имуществена санкция”) с електронен фиш се отнася до хипотезата, при която с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
посочената задължителна застраховка, което съставлява нарушение по чл.638, ал.4 от КЗ,
което се осъществява чрез действие. В този случай само се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
Закона за движение по пътищата. Собственикът на автомобил, когато е юридическо лице,
може да бъде субект на административното нарушение – управление на МПС, за което
няма застраховка „ГО”, но може и да бъде субект и при неизпълнение на задължението за
сключване на застраховката за притежаваното от него МПС – в първия случай по чл.638,
ал.1, т.2 вр. чл.483, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ по общия ред на ЗАНН, а във втория случай
по чл.638, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.647, ал.3 от КЗ по специалния ред на издаване на електронен
фиш. Посочените хипотези обаче, са две различни такива на административно нарушение,
като само втората подлежи на санкциониране с издаване на ЕФ. Всичко това формира
изводи у съдебния състав за наличието на съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на жалбоподателя да бъде запознат с фактическите и
правни елементи на състава на нарушението, което се твърди.
На следващо място, разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, към която препраща
чл.647, ал.3 от КЗ, предвижда, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство, се издава ЕФ. Това означава, че техническото средство следва да
установи автоматизирано, без намесата на контролен орган, всички елементи от
състава на нарушението, вкл. да събира данни за наличието на действаща застраховка
8
„Гражданска отговорност”, и след това да се издава електронният фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител. Не е възможно да се изпълни законовото изискване за
установяване и наказване на нарушението в отсъствието на контролен орган, ако с
автоматизираното техническо средство не се установят всички елементи от състава на
съответното административно нарушение. Изискването за автоматизиран характер на
дейността от установяването на нарушението до наказването му чрез електронен фиш
произтича и от законовите дефиниции, дадени с § 1, т.1 от ДР на ЗАНН и § 6, т.63 от ДР на
ЗДвП, които дефинират ЕФ като електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. Затова следва да се приеме, че и в случаите на чл.638, ал.4 от КЗ е необходимо
системата за установяване на нарушенията автоматично (без намесата на контролен
орган) да събира данни за наличието на действаща застраховка „ГО” за съответния
автомобил, каквито данни в обстоятелствената част на ЕФ липсват. В разглежданата
хипотеза, нарушението е установено в последващ момент, чрез справка в ИЦ на
Гаранционния фонд, установила липсата на валидно сключена задължителна застраховка
„ГО” (вж. л.19), а не от ползваното техническо средство, което води до незаконосъобразност
на издадения ЕФ. След като процеса (системата) за установяване на всички елементи от
административното нарушение не е изцяло автоматизиран, данни не се събират от системата
и се налага извършването на допълнителна справка от съответен служител (съотв. от съда!),
издаването на ЕФ е недопустимо и е следвало да се приложат общите правила на ЗАНН.
В допълнение, съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП (приложима по analogia
legis при липсваща правна уредба в КЗ), условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато се явява Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 2015г.). В случай на използване на
мобилни АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата е задължителен, защото той е
доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, относно това,
с какво по вид АТСС е заснето нарушението, относно посоката на движение, в която се
осъществява контролът, относно автомобила, на който е поставено мобилното АТСС ,
както и дали са спазени другите изисквания на посочения подзаконов нормативен акт. В
случая по делото не е представен такъв протокол за използване на АТСС, поради което
последващите действия на контролните органи се явяват незаконосъобразни , тъй като
са предприети при съществени нарушения на разпоредбите, регламентиращи условията,
реда и начина за използването на мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение. Липсата на протокол по чл.10, ал.1 от
Наредбата и приложенията към него, съгласно чл.10, ал.3 от цит. нар., сочи на
недоказаност на нарушението и е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ, най-малкото
защото наличният в делото сочи, че проверката с АТСС е била свързана с измерване на
скоростта на движение на автомобилите в дадения пътен участък, където е имало
9
въведено ограничение с пътен знак на пределната скоростта, а това няма нищо общо със
застраховката „ГО” (вж. л.16). По тези съображения, настоящият съдебен състав намира
жалбата за основателна, а обжалваният ЕФ като незаконосъобразен следва да се отмени и на
това основание.
Наред с констатираните пороци на обжалвания ЕФ, настоящият съдебен състав
намира за необходимо да посочи, че са налице и други пороци на обжалвания електронен
фиш, които са изцяло обусловени от пропуски в текстовата редакция на разпоредбите на
чл.189, ал.4 – ал.11 от ЗДвП, някои от които приложими и при издаване на електронни
фишове за нарушения по Кодекса за застраховането, поради изключително недобрата
нормотворческа техника на законодателя, които пороци са и съответно пренесени и в
утвърдения образец на електронен фиш, като съображенията са следните:
На първо място, липсва предвиден конкретен издател на ЕФ (извън изискването за
посочване на съответното териториално поделение на МВР – бел. с.). Известно е от
правната теория, че всеки „документ” представлява писмено волеизявление на конкретно
лице, с определени правни последици, а в частност административният акт е волеизявление
на конкретен орган, натоварен изрично с властнически правомощия и функции, с което
волеизявление се засяга благоприятно или не правната сфера на трети лица. Липсата на
предвиден издател като задължителен реквизит на ЕФ лишава същия от горепосочените
характеристики на документ и административен акт, което е юридически и житейски
абсурдно. Отделен е въпросът, че тази липса обуславя пълна анонимност на лицата, които
понастоящем съставят и издават електронни фишове, и в частност – лицето, което налага
административното наказание, посочено в електронния фиш, а това съответно предпоставя
невъзможност за осъществяване на адекватен и надлежен контрол на компетентността
им, както и невъзможност за реализация на съответен вид отговорност при евентуални
техни правонарушения. Императивно е изискването за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни
органи могат да налагат глоби (т. е. административни наказания), за което се издава
електронен фиш (чл.39, ал.4 от ЗАНН). Иначе казано, в издадения ЕФ следва да се
съдържат данни за „овластения контролен орган”, който е наложил наказанието,
посочено в ЕФ, както и негов подпис, защото само в този случай би било налице
„волеизявление” на конкретно лице с определени правни последици (вж. по-долу).
Не следва да бъде подминаван от съдебния състав и фактът, че въпросният фиш носи
наименованието „електронен”, като следва да се има предвид, че въпросният утвърден с
министерска заповед образец на ЕФ въобще не съответства на Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и в частност – на
разпоредбите на чл.2 – чл.4 от същия, поради което освен, че трудно може да се нарече
„документ” с правно значение, още по-трудно би могъл да се нарича „електронен
документ”, защото не съдържа електронното изявление на конкретното лице – негов
издател (чл.4 от ЗЕДЕУУ), а оттук не би могъл да се нарече и „електронен фиш” (арг. чл.2
10
от ЗЕДЕУУ), както поради факта, че формата и съдържанието му изобщо не
съответстват на законовата регламентация на обикновения фиш (вж. и срвн. чл.186, ал.1,
изр.2 от ЗДвП), и второ, поради обстоятелството, че изрично в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП се
посочва, че ЕФ е електронно изявление, а това предпоставя наличието на необходимост да
е известен автора на това изявление, вкл. и ако той е служител, който налага
административното наказание, защото „отсъствието на контролен орган” при
установяване на нарушението, съвсем не означава, че във фазата на налагане на
административното наказание следва да има „отсъствие” на наказващ орган.
Второ, липсва „дата на съставяне” на ЕФ като негов реквизит, като наличието на
този точно реквизит е задължително, тъй като предпоставя решаване на редица и със
съществено значение правни въпроси в рамките на административно-наказателното
производство като приложим към датата на издаване на електронния фиш материален и
процесуален закон, наличие на компетентност на издаващото го длъжностно лице,
изчисляване на релевантни срокове, в т. ч. и давностните срокове по чл.80 – чл.82 от НК вр.
чл.11 от ЗАНН и други.
Липсата на предвидена в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП дата на съставяне на
електронния фиш, като негов реквизит, е поредният пример за „качествено” законодателно
разрешение, което създава огромни трудности пред правоприложителя. Не следва да се
забравя също и обстоятелството, че влезлият в сила ЕФ се смята за влязло в сила
наказателно постановление (чл.189, ал.11 от ЗДвП) и щом електронният фиш „има
претенцията” да бъде НП би следвало да съдържа и съответните реквизити, които ЗАНН
въвежда като изискуеми за НП (вж. чл.57, ал.1 от ЗАНН), независимо от „опростената
форма”, заложена от законодателя в чл.189, ал.4 от ЗДвП (приложима и в хипотезата на
чл.647, ал.3 от КЗ).
До отстраняване на тези пропуски по съответния законодателен ред, наличните
непълноти съгл. чл.46, ал.2 от ЗНА следва да бъдат запълнени с относими и релевантни за
разглежданите случаи изисквания, каквито са тези на чл.57, ал.1, т.1 и т.2 на ЗАНН,
доколкото електронният фиш има „двойствена природа” – притежава
характеристиките на АУАН, доколкото „установява” административното нарушение
чрез съответните автоматизирани технически средства или системи, но без да участва
контролен орган в този етап, но и характеристиките на НП, доколкото чрез него (в
неговата санкционна част – бел. с.) се налага и административно наказание, където
участието на наказващ орган е задължително и не може дейността по административно
наказване да се осъществява от „неизвестни и анонимни лица”. В процесния случай
електронни фиш не отговаря на тези изисквания, поради което следва да бъде отменен и на
това основание.
По въпроса за разноските и при този изход на спора, по принцип въззиваемата
страна следва да заплати направените от жалбоподателя разноски (чл.63, ал.3 и ал.4 от
ЗАНН – ред., ДВ, бр.13 от 2020г.). Основният въпрос е има ли такива заплатени разноски,
като този съдебен състав счита, че няма доказателства по делото да са извършени
11
(заплатени) претендираните от адвоката разноски (вж. протокола), т. к. освен договора за
правна защита и пълномощното (л.6), няма представен списък с разноските (чл.80 от ГПК
вр. чл.144 от АПК вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН), а без представянето на такъв – разноски би
следвало да се присъждат, но съобразно доказателствата по делото (т.8 от Тълк. реш. №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС), а доказателства за плащане на сумата по договора няма
ангажирани, поради което и съдебният състав счита, че претенцията следва да се
отхвърли.
Водим от всичко изложено до тук СРС достигна до извода, че са налице съществени
процесуални нарушения, заради които се е стигнало до ограничаване в правото на защита на
жалбоподателя, като те са от такова естество, че не биха могли да се преодолеят в хода на
съдебната фаза на производството, а в допълнение на това – разпоредбата на чл.53, ал.2 от
ЗАНН се явява и неприложима, тъй като самоличността на нарушителя не е безспорно
установена, доколкото собственикът на МПС може да отговаря по различни състави,
които са с различия в обективните параметри и с различни изпълнителни деяния, си
вързани с липсваща задължителна застраховка. Всичко това дава основание на настоящия
съдебен състав да приеме, че при незаконосъобразно проведено административно-
наказателно производство, при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, неправилно прилагане на материалния закон, електронният фиш се явява
незаконосъобразен и подлежи на цялостна отмяна и затова на осн. чл.63, ал.1, изр.1, предл.3
от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразен Електронен фиш сер. Г № 0029150 от
10.03.2021г. на СДВР , с който на осн. чл.638, ал.4 вр. ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ на
жалбоподателя „ЦЛС – РЕНТ” ЕООД е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски за адвокатска защита и процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12