Р Е Ш Е Н И Е № 95
14.04.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА
ДАМЯНОВА
При участието на секретаря Десислава
Чипева като разгледа докладваното
от съдия Георги Йовчев в.т.д.№784/2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
240, ал. 1 от ГПК.
Образувано
е по молба на "ТРИГЛАВ - ЕДЕЛВАЙС" ЕООД, със седалище в гр.Казанлък,
за отмяна на неприсъствено решение №525/12.06.2019 г., постановено по т.д.
№1767/2018 г. по описа на Варненски окръжен съд, на основание чл.240, ал.1, т.1
от ГПК.
Молителят
поддържа, че е бил лишен от възможност да участва при разглеждането на делото,
в рамките на което е постановено решението, вследствие нарушаване на
съдопроизводствените правила за призоваване, довело до невръчване на препис от
исковата молба и на призовки за съдебните заседания. Предвид релевираните
твърдения и доводи, молителят прави искане за отмяна на решението.
Ответникът
по молбата "ИНТЕРКОМ ОЙЛ ВАРНА“ ЕООД, със седалище гр.Варна, излага че
молбата е подадена след изтичане на
едномесечния срок по чл.240 от ГПК, поради което е недопустима. По
основателността излага, че ответникът е бил редовно призован при условията на
чл.50, ал.4 от ГПК, тъй като на адреса не е намерено лице, което е съгласно да
получи призовка.
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, след преценка на доказателствата по делото
и становищата на страните, приема следното:
С
неприсъствено решение №525/12.06.2019 г., постановено по т.д. №1767/2018 г. по
описа на Варненски окръжен съд, са уважени предявените от "ИНТЕРКОМ ОЙЛ
ВАРНА“ ЕООД, със седалище гр.Варна срещу
"ТРИГЛАВ - ЕДЕЛВАЙС" ЕООД, със седалище в гр.Казанлък осъдителни
искове за заплащане на цена на доставено котелно гориво през м.май 2016 г.,
ведно с обезщетение за забавено плащане и
съдебно-деловодни разноски.
Решението
е постановено при условията на чл. 238 във вр. с чл. 239 от ГПК след
констатация на съда, че ответникът следва да се счита за уведомен по реда на
чл.50, ал.4 от ГПК, не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е
явил чрез процесуален представител в съдебното заседание при разглеждане на
делото, въпреки редовното призоваване, и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът своевременно е поискал произнасяне по иска
с неприсъствено решение. Предвид разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК, решението
като неподлежащо на обжалване е влязло в сила с постановяването му.
Искането
за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение е основано на твърдения за
лишаване на молителя - в качеството му на ответник по уважения с решението
осъдителен иск, от възможност да участва в разглеждането на делото вследствие
нарушаване на съдопроизводствените правила относно призоваването му, довело до
невръчване на препис от исковата молба и на призовки за съдебните заседания.
Лишаването
на страната срещу която е постановено неприсъствено решение от възможност за
участие в делото поради ненадлежно връчване на препис от исковата молба или на
призовките за съдебно основание е въведено с разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК като самостоятелно и специфично основание за отмяна на неприсъственото
решение. В чл. 240, ал. 1 от ГПК е регламентиран специален процесуален ред, по
който лишената от участие в делото страна може и следва да се защити срещу
неблагоприятните правни последици, произтичащи от неприсъственото решение.
Допустимостта на молбата за отмяна е обусловена от а компетентността за
разглеждането й е възложена на съответния въззивен съд.
От
приложеното на стр.120 от делото съобщение е видно, че препис от решението е
връчен на 07.10.2019 г., а молбата за отмяна е постъпила в деловодството на
първоинстанционния съд на 07.11.2019 г., т.е. при спазване на едномесечния
срок, считано от датата на връчване на решението. Затова съдът намира за ирелевантно кога
молителят е узнал за постановеното неприсъствено решение, тъй като в нормата на
чл.240,
ал.1 от ГПК изрично е посочен началният момент, от който започва да тече
преклузивния 1-месечен срок и това е този на връчване на решението, а не на
неговото узнаване от ответника.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Наведените в молбата за отмяна доводи следва да се
субсумират под регламентираните в чл.240,
ал.1, т.1 от ГПК алтернативно предвидени хипотези на лишаване на страната
от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на препис от
исковата молба и на призовките за съдебното заседание. Молителят се позовава
кумулативно и на двете основания с твърдението, че съдът неправилно е приложил
нормата на чл.50,
ал.4 от ГПК, тъй като не е проверил достоверността на извършените от
длъжностното лице отбелязвания върху призовките.
|
|
|
|
|
От данните по партидата на молителя в търговския регистър
се установява, че вписаният в него адрес на управление е гр.Казанлък,
ул.“Емануил Манолов“ 1. На този адрес е направен неуспешен опит за връчване на
преписи от исковата молба с приложенията, като длъжностното лице, след като не
е намерило лице което да получи книжата, на 10.01.2019 г. е залепило
уведомление по чл.47 от ГПК на вратата на къщата. След като в двуседмичен срок от залепването на уведомлението,
ответникът не се е явил да получи книжата, адресираното до ответното
дружество съобщение (стр.73) е приложено в цялост по делото като невръчено. С
разпореждане от 30.01.2019 г., съдът е приложил съобщението по делото, като е
приел, че то следва да се счита връчено при условията на чл.
50, ал.4 от ГПК.
Доколкото за насроченото на 12.04.2019 г. съдебно
заседание, не е бил спазен срока по чл.56, ал.3 от ГПК за призоваване на
ответника, с разпореждане от същата дата, съдът е дал подробни указания на
длъжностното лице, относно действията по призоваване и сроковете, в които
следва да ги извърши. В изпълнение указанията на съда, на 07.05.2019 г.,
връчителят отново е посетил адреса на управление на ответника, като е отразил,
че никой не отваря, а по сведение на Д Б – съсед, дружеството не функционира, в
резултат на което е залепило уведомление по чл.47 от ГПК на вратата на къщата.
След като в двуседмичен срок от залепването на
уведомлението, ответникът не се е явил да получи книжата, адресираното
до ответното дружество съобщение (стр.85) е приложено в цялост по делото като
невръчено. С разпореждане от 27.05.2019 г., съдът е приложил съобщението по
делото, като е приел, че то следва да се счита връчено при условията на чл.
50, ал.4 от ГПК.
Връчителят е
длъжностно лице по призоваването, което по силата на дадените му в чл.44 вр.
чл.42 от ГПК правомощия извършва и удостоверява с подписа си датата и начина на
връчването на призовки, съобщения и съдебни книжа, както и всички действия в
тази връзка.
Оформените по
надлежния ред призовки и съобщения, представляват официални свидетелстващи
документи, съставени от длъжностно лице в кръга на службата му в установените
от закона форма и ред, т.е. това е документи по смисъла на чл.179 от ГПК.
Съобщението /призовката/ съдържа информация за името на субекта/ респективно за
негов процесуален представител/, неговия адрес/ респективно съдебен адрес/ и за
това какви книжа и документи му се връчват. Наред с това има и има призната от
закона материална доказателствена сила до доказване на противното, да установи
всички извършени пред длъжностното лице изявления, както и неговите и
извършените пред него от трети лица действия. Доказателствената му сила може да
бъде оборена, но тежестта на доказване лежи върху оспорващия, който трябва да
проведе успешно пълно главно доказване на факти, отричащи без съмнение
официално удостоверените от длъжностното лице обстоятелства.
В молбата за
отмяна не се сочат и в съдебното производство пред въззивния съд, не са събрани
доказателства, които да опровергават установената с чл.179, ал.1 от ГПК
материална доказателствена сила на върнатите в цялост призовки до ответника,
представляващи официални свидетелстващи документи, обвързващи съда да приеме,
че посочените в него факти са се осъществили от външна страна така, както е
посочил издателят му.
|
|
|
|
По
горните съображения, настоящият въззивен съд намира, че не е налице основанието
за отмяна на неприсъственото решение по чл.
240, ал.1, т.1 от ГПК, доколкото не е опровергана констатацията на
длъжностното лице, че при посещенията му на адреса на управление, не е намерил някой, който е съгласен да получи
съобщенията, което е довело до залепяне на уведомления по реда на чл.47 от ГПК, поради което първоинстанционният съд правилно е приложил нормата на
чл.
50, ал.4 от ГПК относно процедурата по призоваване и връчване на препис от
исковата молба по делото. Ето защо молбата следва да бъде оставена без
уважение.
С
оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК в полза на насрещната
страна, следва да се присъдят направените по делото разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно направеното възражение
за прекомерност на заплатеното възнаграждение от 6180.23 лева с ДДС, тъй като с
оглед цената на исковете, фактическата и правна сложност на делото, същото не
се явява прекомерно, доколкото надвишава само с около 400 лева определеното по
реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1, минимално възнаграждение от 5796 лева с ДДС.
|
|
|
|
|
Воден
от изложените мотиви, Варненският апелативен съд, Търговско отделение, Първи
състав
|
|
|
|
|
Р
Е Ш И :
|
|
|
|
|
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на "ТРИГЛАВ -
ЕДЕЛВАЙС" ЕООД, със седалище в гр.Казанлък, за отмяна на неприсъствено
решение №525/12.06.2019 г., постановено по т.д. №1767/2018 г. по описа на
Варненски окръжен съд, на основание чл.240, ал.1, т.1 от ГПК.
ОСЪЖДА "ТРИГЛАВ - ЕДЕЛВАЙС" ЕООД,
ЕИК ********* със седалище в гр.Казанлък и адрес на управление ул.“Емануил
Манолов“ 1 ДА ЗАПЛАТИ на
"ИНТЕРКОМ ОЙЛ ВАРНА“ ЕООД, със седалище
гр.Варна и адрес на управление ЗПЗ, ул.“инж. Павлин Николов“, сумата от
6180.23 лева с ДДС, представляваща направените по делото разноски за заплащане
на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|
|
|
|