О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
15.04.2019 г.
Софийският окръжен
съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в
закрито съдебно заседание на 15.04.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа докладваното от съдия Георгиев ч.гр.д. № 210/2019 г. по
описа на Софийския окръжен съд и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията.
Образувано е по
частна жалба на „К.т.б.“ АД, в несъстоятелност, срещу определение № 1 от 08.02.2019г.
на съдия по вписванията при Районен съд – гр. Пирдоп, с което е отказано вписването
на особения залог
върху търговското предприятие на „Е. п.“ АД, в което са включени недвижими
имоти.
Съдът констатира, че
препис от определението е бил връчен на жалбоподателя на 19.02.2019г. съгласно
разпоредбата на чл. 619, ал. 1 от ТЗ – на адреса на управлението му, поради
което е било излишно повторното му връчване чрез изпълнителните директори,
осъществено на 20.02.2019г. С оглед обстоятелството, че частната жалба е
подадена на 26.02.2019г., следва да се приеме, че е спазен срокът по чл. 275,
ал. 1 от ГПК. Жалбата изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Внесена е и дължимата
държавна такса за нейното разглеждане.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
С молба вх. № 131/08.02.2019г.
по описа на Службата по вписванията – гр. Пирдоп, на „К.т.б.“ АД, в
несъстоятелност, е поискало вторично вписване/отбелязване в Имотния регистър
към АВ на вече вписания в ТРРЮЛНЦ особен залог върху търговското
предприятие на „Е. п.“ АД, в което е включен недвижим имот – бензиностанция №
7212 в с. М.. В молбата се сочи, че на 15.12.2011г.
между „К.т.б.“ АД и „Ц. к. б.“ АД от една страна, и „Е. п.“ АД
(кредитополучател) и други солидарни длъжници, от
друга страна, е сключен договор за синдикиран банков
кредит с кредитен лимит 86000000 USD. За
обезпечаване на вземанията на „К.т.б.“ АД, на същата
дата бил учреден особен залог върху търговското предприятие на кредитополучателя
в полза на „К.т.б.“ АД под № 001.
С писмено заявление-
съгласие рег. № 1691/19.03.2015г. залогът бил заличен.
Молителят се е
позовал на разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ бр. 22 от
13.03.2018г.) съгласно която извършеното заличаване е нищожно, а учреденото
обезпечение се смята за действително и запазва своя ред.
По искане на
синдиците на „К.т.б.“ АД залогът бил възстановен и вписан по партидата на „Е.
п.“ АД в ТРРЮЛНЦ.
Молителят е изтъкнал,
че, доколкото този залог касае търговското предприятие на длъжника като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, вкл. притежавания от
него недвижим имот „бензиностанция
№ 7212 в с. М.“, са налице предпоставките по чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ и чл. 22а от
Правилника за вписванията за вторично вписване/отбелязване
в Имотния регистър към АВ на вече вписания (повторно) в ТРРЮЛНЦ особен залог
върху търговското предприятие на „Е. п.“ АД.
При тези данни, съдия
по вписванията при Районен съд – гр. Пирдоп е постановил обжалваното в
настоящото производство определение № 1 от 08.02.2019г., с което е отказал да извърши
поисканото вписване, като е изложил аргументи, че молителят не е
индивидуализирал удостоверението за вписан в ТРРЮЛНЦ особен залог, чието
вписване в ИР към АВ се иска. Посочил е също така, че вписването в ИР по
местонахождение на имота е вторично и производно на вписването в ТРРЮЛНЦ, което
предполага представяне на препис от вписания по партидата на търговеца договор
за особен залог, съдържащ описание на активите на предприятието, вкл. имотите,
обхванати от залога, но в случая такъв не е представен. Не били изпълнени и
специалните изисквания за вписване на подлежащите на вписване обстоятелства.
Направил е извод, че представеното от молителя удостоверение от ТРРЮЛНЦ за
вписване на особения залог не е достатъчно за извършване на вписване в Имотния
регистър. Формирал е мотиви, че възможността за вписване е преклудирана
поради изтичане на срока по § 5, ал. 3 от ПЗР към ЗИДЗБН (ДВ бр. 22 от
13.03.2018г.) за извършване на вписвания по подновяване на обезпечения, без в
неговите рамки молителят да е предприел съответни действия.
В подадената срещу
определението частна жалба, по която е образувано настоящото производство, жалбоподателят
изтъква, че индивидуализацията на акта, чието вписване се иска, не е
предпоставка за извършване на исканото действие, поради което липсата на такава
не е основание за постановяване на отказ за вписване. Счита, че е спазено и
изискването по чл. 22а от ПВ за необходимите документи за вписването, чрез
представяне на копие от нотариално заверения договор за учредяване на особен
залог върху търговско предприятие от 15.12.2011г. и Приложение № 1 към него, с
чиято помощ били индивидуализирани имотите, за които се иска вписването. Позовава
се на съдебна практика в този смисъл. Сочи, че както договорът, така и
Приложение № 1 към него, били заверени с подписа на адвокат, поради което и на
основание чл. 32 от ЗА имали качеството на официално заверени преписи, и
съдията по вписванията бил длъжен да ги зачете. Изтъква, че вписаните в ТРРЮЛНЦ
обстоятелства се считат за известни на всички трети добросъвестни лица, а още
повече - и на съдията по вписванията, който е длъжностно лице, разпореждащо
вписвания в регистър, който (също както ТРРЮЛНЦ) е част от структурите на АВ.
Прави извод, че, с оглед възможността за публичен (и служебен) достъп до тези
регистри, е безпредметно изискването за представяне на документ, заверен от
длъжностно лице от ТРРЮЛНЦ. Оспорва извода на съдията по вписванията за
неспазване на срока за подаване на молба за възстановяване на особения залог в
ТРРЮЛНЦ, и намира този въпрос за ирелевантен. Въпреки
това сочи, че от справка в ТРРЮЛНЦ може да се установи, че шестмесечният срок
по § 5, ал. 3 от ПЗР към ЗИДЗБН (ДВ бр. 22 от 13.03.2018г.) е бил спазен. Моли
съда да отмени обжалваното определение и да върне преписката на съдията по
вписванията към РС – гр. Пирдоп, със задължителни указания за извършване на
вписване на подновяване на договорната ипотека.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че частната жалба е неоснователна поради
следните съображения.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, „ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния
съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в
производството по частна жалба“. Производството по
обжалване с частна жалба по естеството си е пълно въззивно,
което означава, че въззивният съд дължи пълна
проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба
доводи, като при това служебно проверява всички правнорелевантни
факти и извършва собствена преценка на доказателствата.
При съобразяване с това задължително тълкуване, съдът взе
предвид, че, съгласно чл. 21, ал. 2 ЗОЗ, обстоятелствата относно залог на
търговско предприятие подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ, а на основание чл. 21,
ал. 3 от ЗОЗ, с оглед противопоставимост на трети
лица, придобили права върху отделни недвижими имоти от заложеното предприятие,
договорът за залог следва да бъде вписан в нотариалните книги.
От своя страна, предпоставките за вписване в нотариалните
книги са уредени в чл. 22а, чл. 6, чл. 8, чл. 9 от ПВ и чл. 264 от ДОПК.
Проверка за тяхното наличие се извършва от съдията по вписванията. Съгласно т.
6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 7/2012 г., ОСГТК, предметният обхват на неговата проверка по чл. 32а, ал.
1 от ПВ се ограничава до спазване на законовите изисквания без да се проверява
наличието на материалноправните предпоставки за
вписване на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон. Така, съдията
по вписванията може да постанови отказ само ако не са изпълнени цитираните по-
горе процесуални изисквания.
При това следва да се има предвид, че Правилникът за
вписванията не регламентира институт „вторично вписване“. Следователно,
вписването е или първоначално (при спазване на всички изисквания за това и процесуалния
ред по чл. 22а, ал. 1 от ПВ, вр. чл. 6, чл. 8, чл. 9
от ПВ и чл. 264 от ДОПК), или подновено (в който случай следва да се спазват
разпоредбите на чл. 22а, ал. 4, вр. чл. 18 от ПВ).
Конкретният казус не попада в хипотезата на подновяване на вписване, поради
което следва да се приеме, че за него са приложими изискванията за първоначално
вписване. Те, обаче, не са спазени в следните насоки:
1.
Както се посочи по- горе, част от изискванията се съдържа
в разпоредбата на чл. 264 от ДОПК, съгласно която вписването на особен залог се
допуска след представяне на писмена декларация от залогодателя,
че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци,
мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени
данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. Без посочените
документи съдията по вписвания няма право да разпореди вписване под страх от
солидарна имуществена отговорност, регламентирана в чл. 265 от ДОПК. В
конкретния случай не са представени доказателства за изпълнение на тези
изисквания, което е категорична процесуална пречка пред вписване на исканото
обстоятелство. Същевременно, няма нормативно основание да се приеме, че разпоредбата
на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г.), която е налице в
конкретния случай, дерогира изискванията на чл. 264 от ДОПК и освобождава молителя от необходимостта да представи такава декларация,
поради следните съображения:
·
На първо място, цитираната разпоредба не регламентира
реда, условията и предпоставките за извършване на вписване, а само обявява с
обратна сила за нищожни заличавания на обезпечения, учредени в полза на „К.т.б.“ АД, в несъстоятелност.
·
На второ място, изключения не се обосноват по аналогия, а
следва да бъдат уредени изрично. Ако законодателят е считал, че следва да бъде
въведено изключение от общия ред (включително относно форма, съдържание или изискуеми
приложения) за вписване на особен залог върху търговско предприятие, в което са
включени недвижими имоти, то е следвало да стане по силата на изрична
разпоредба, каквато към настоящия момент не съществува.
Следователно, липсата на писмена декларация по чл. 264 от ДОПК е достатъчно основание да се откаже вписване на исканото обстоятелство.
2.
Друга част от изискванията, на които следва да отговаря
представеният за вписване акт, е неговата несъмнена индивидуализация. В
конкретния случай такъв не е посочен в молбата за вписване, а съдията по
вписванията основателно е изтъкнал, че по делото не е ясно, вписването на кой
документ се иска, доколкото към молбата са приложени две удостоверения за
вписани обстоятелства относно „Е. п.“ АД в ТРРЮЛНЦ, които са от една и съща
дата, но с различни изходящи номера. Молителят не е направил изрично изявление
в този смисъл, както и не е уточнил причината, поради която представя две
удостоверения с видимо идентично съдържание. В този смисъл, неоснователни са
доводите от частната жалба, че и двете удостоверения били ясно
индивидуализирани с посочване на уникален регистрационен номер. По този въпрос
съдът отбелязва, че проблемът е не в индивидуализацията на удостоверенията сами
за себе си, а в изясняване на волята на молителя, кое от тях да бъде вписано.
3.
Трета част от изискванията касаят съдържанието на
представения акт, който, както се посочи по- горе, е някое от двете
удостоверения за вписани обстоятелства и обявени актове в ТРРЮЛНЦ. При това,
обаче, съгласно разпоредбата на чл. 22а, ал. 1, изречение второ от ПВ, „когато
удостоверението за вписването в търговския регистър не съдържа описание на
заложеното имущество, към удостоверението се прилага и вписаният в търговския
регистър договор за залог“. Такъв е и настоящият случай, доколкото удостоверенията,
наистина, отразяват непаричната вноска в капитала на дружеството (вкл. и процесната бензиностанция), но без изрично да сочат, дали
тя се включва в заложеното имущество или не. Поради това в случая е било
необходимо да се приложи и вписаният в ТРРЮЛНЦ договор за учредяване на особен залог.
Действително, такъв е представен, но - противно на твърденията на жалбоподателя
- по делото не се открива Приложение № 1 към него, с
чиято помощ би било възможно да се индивидуализират имотите, за които се иска
вписването, и върху които тежи залогът съгласно клаузата на чл. 2, ал. 2
от договора. Поради това правилно съдията по вписванията е преценил, че
подлежащият на вписване акт не доказва включването в обхвата на залога на
недвижим имот в района на действие на Службата по вписванията – гр. Пирдоп, и е
отказал неговото вписване.
Във връзка с това основателни
са и мотивите в обжалваното определение, че заверката върху преписа от
представения договор за особен залог е извършена от неизвестно лице и без
посочване на неговото качество, което е пречка пред приемането му за официален
такъв – противно на поддържаното от жалбоподателя, че заверката била извършена
от адвокат по реда на чл. 32 от ЗА.
На последно място, не
следва да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че съдията по вписванията
е имал възможност сам да извърши проверка на горните обстоятелства (т.е.
вписания залог и заложеното имущество) в съответния регистър. Вписването е
формална процедура и е подчинено на строги правила за проверка на представения
за вписване акт. Поради това, както и по аргумент от т. 1 от Тълкувателно
решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
7/2012 г., ОСГТК, съдията по вписванията няма правомощие да отстранява
несъвършенства на този акт, нито да го „допълва“ със служебни справки, дори ако
има възможност да извърши такива. В противен случай по недопустим начин в едно
лице биха се слели функциите на молител
и на съдия по вписванията, т.е. на инициатор на вписването и на контролиращ и извършващ
вписването орган.
За пълнота на изложението съдът отбелязва, че не споделя
позоваването на разпоредбата на § 5, ал. 3 от ПЗР към ЗИДЗБН в мотивите на
обжалваното определение, тъй като същата касае спиране на сроковете на действие
на незаличени (за разлика от процесното!) обезпечения
в полза на „КТБ“АД (н.), както и възможност за тяхното подновяване в
шестмесечен срок от влизането на закона в сила.
С оглед изложените по- горе съображения, обаче, това не е
достатъчно да обуслови отмяна на обжалваното определение, а същото следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1 от 08.02.2019г. на съдия
по вписванията при Районен съд – гр. Пирдоп, постановено по преписка № 131/08.02.2019 г. по описа на Службата по
вписванията - гр. Пирдоп, с което е отказано вписване
на особения залог върху търговското предприятие на „Е. п.“ АД в полза на
„К.т.б.“ АД, в което предприятие е включено
право на собственост върху недвижим имот, намиращ се в района на действие на Службата
по вписванията - гр. Пирдоп.
Определението може
да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок
от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.