Решение по КНАХД №1941/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Началникът на РУ – Асеновград при ОД МВР - Пловдив, представляван от гл. юрисконсулт И. П., обжалва Решение № 71 от 24.07.2025г., постановено по АНД № 381 по описа за 2025г. на Районен съд – Асеновград, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № А-ЗЗкрД-13/14.04.2025г., издадено от касатора, за наложено на Е. Е. О., [ЕГН], [населено място], административно наказание: глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето /ЗЗакр.Д/, на основание чл.45 ал.3 от същия закон.

Решението е обжалвано като неправилно с оспорен извода на РС – Асеновград за ненадлежно упълномощаване на началника на РУ – Асеновград. Твърди се, че оправомощителната Заповед № З-9715/30.11.2010г. не е отменена и е действащ акт, като не може да се приеме, че при смяната на всеки директор или министър, следва цялата подзаконова нормативна база в МВР и нейните структури да се издава наново. В случая не са установени други нарушения в административно -наказателното производство, поради което се счита да липсва основание за отмяна на НП. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Е. Е. О. с пълномощник адв. Ф. М. оспорва касационната жалба. Поддържа законосъобразност на решението на АРС с искане да бъде оставено в сила. В писмен отговор по жалбата е заявено, че Заповед № З-9715/30.11.2010г. не е подзаконов нормативен акт и се твърди, че същата следва да съдържа и имената на оправомощеното да налага административни наказания лица.

Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от Прокурор С. счита жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно решение и е процесуално допустима.

1. НП е издадено от длъжностно лице, за административно-наказателната компетентност на което е приложена Заповед № З-9715 от 30.11.2010г. на Директора на ОД МВР - Пловдив. Същата е част от административно-наказателната преписка. Заповед № З-9715 от 30.11.2010г. на Директора на ОД МВР – Пловдив е издадена на основание чл.46 А..1 ЗЗакр.Д, съгласно която норма в редакция към дата на издаване на посочената заповед : „Нарушенията по чл. 45, ал. 1 - 4 се установяват с акт от полицейските органи, а наказателното постановление се издава от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице.“. В действаща редакция текстът на нормата е /изм. – ДВ, бр. 99 от 2020г./ : „Нарушенията по чл. 45, ал. 1 - 4 и 16 се установяват с акт от полицейските органи, а наказателното постановление се издава от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице.“.

АРС приел наличие на основание за отмяна на обжалваното НП : Заповед № З-9715 от 30.11.2010г. на Директора на ОД МВР – Пловдив не удостоверява правомощия на издателя на НП – Началника на РУ-Асеновград, тъй като е издадена през 2010г. от тогавашния директор на ОД МВР – Пловдив, като на съда е служебно известно, че от онзи момент до момента на издаване на НП /над ***/ е последвала нееднократна промяна в състава на ръководството на представляващия органа компетентен да издаде съответното НП по ЗЗакр.Д, респективно да упълномощи друг да издаде такова. Направен е извод за издаване на оспореното НП от ненадлежно упълномощен орган, поради което същото е отменено като незаконосъобразно.

Ведно с това, АРС приел, че фактическата обстановка, описана в АУАН и в НП, е потвърдена от показанията на свидетелите и приложените по делото писмени доказателства, поради което безспорно е установено, че на 15.02.2025г. в 23.30ч. дъщерята на Е. О.се е намирала на обществено място – заведение Вокс в [населено място] и като непълнолетна не е била придружена от родител.

2. Касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно като резултат.

Изводите на АРС за отсъствие на компетентност на административно-наказващия орган противоречат на нормите от ЗЗакр.Д и ЗАНН за оправомощаване на административнонаказващи органи.

Съгласно чл.47 ЗАНН : „(1) Административни наказания могат да налагат: а) (изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; б) длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ; в) (изм. и доп. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. ; (2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1987 г.) Ръководителите по буква "а" могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет.“. Цитираната обща норма за обхвата на административнонаказващи органи е с ясно съдържание – в ал.1 б.“а“ и б.“б“ от чл.47 ЗАНН са посочени ръководителите на ведомствата и организациите, а в ал.2 – възможност за възлагане на правата на административнонаказващи органи от ръководителите по б.“а“ на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон. ЗАНН не съдържа изискване за поименно оправомощаване, а за оправомощаване на длъжностни лица, които е възможно да бъдат различни във всеки момент / период / дата. Това е относимо и за ръководителите – административнонаказващи органи.

Заповед № З-9715 от 30.11.2010г. на Директора на ОД МВР – Пловдив е издадена относно упълномощаване на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да издават НП по ЗЗакр.Д, на основание чл.46 ал.1 ЗЗакр.Д. В съответствие със ЗАНН и специалния закон /ЗЗакр.Д - чл.46 А..1 в редакция към дата на издаване на посочената заповед : „Нарушенията по чл. 45, ал. 1 - 4 се установяват с акт от полицейските органи, а наказателното постановление се издава от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице.“./, директорът на ОД МВР – Пловдив е упълномощил за издаване на НП : длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив – заместник директор „Полиция“ при ОД МВР - Пловдив и началниците на РУ „Полиция“ при ОД МВР – Пловдив. По делото няма спор за авторство на НП.

Изводът на АРС за ненадлежно упълномощаване е неправилен - делегираните правомощия и делегирането им касаят длъжността, а не лицето /личността/, което я заема към даден момент. Няма изискване в закона при промяна на лицето, упражняващо длъжност - ръководител на ведомствата и организациите по см. на чл.47 ал.1 б.А“ и ал.2 ЗАНН, да се издават нови заповеди от друго лице за делегиране на правомощия, предвидени в съответния закон, идентични на вече издадените. Съответно – няма изискване при промяна на лицето, заемащо конкретна оправомощена длъжност, на следващото лице да бъдат делегирани отново същите правомощия. При промяна на лицето, заемащо длъжност на орган, който по силата на закона има право да делегира правомощия, следващото лице на същата длъжност има право да издаде друга заповед, отменяща или изменяща вече издадената от предходното лице, без да има задължения за издаване на същата заповед – с идентичен обхват делегирани правомощия, която вече е била издадена от предходното лице, заемало съответната длъжност. Съответно – не личността, а длъжността е от значение при издаване на оправомощителните актове.

В тази насока е ТР № 4 / 2004г., ВАС - при разграничени хипотезите на оправомощаване или делегиране на правомощия и заместване, вложеният смисъл в термина „титуляра” касае длъжността, а не личността на съответния административен орган. Заповед № З-9715 от 30.11.2010г. на Директора на ОД МВР – Пловдив е стабилен административен акт с обвързващо правно действие и легитимираща компетентността на посочените органи. Характерът на НП не отрича качеството на издателя му – административен орган. Не е налице промяна в специалния закон по отношение компетентност на административнонаказващия орган и възможност за оправомощаване на длъжностно лице.

Административнонаказателната компетентност е абсолютна процесуална предпоставка за налагане на административни наказания и при издаване на НП при липса на представени в тази насока доказателства, е налице съществено процесуално нарушение. Данните по делото позволяват да се направи извод за доказана материалноправната компетентност на длъжностното лице - издател на НП.

По отношение извода на съда за наличие на административно нарушение по чл.8 ал.3 ЗЗакр. Д : „Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило [възраст] възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило ***, но не е навършило [възраст] възраст.“, се съобрази, че М. О.е била в заведението на рожден ден на сестра си З. О.в 23.30ч. и както е поддържано във възражението против АУАН, което е посочено и в справка на ПИ Т. К./актосъставител/ - около 23.30ч. е била платена сметката и М. О.вече е тръгвала за вкъщи. В справката е вписано, че около 23.30ч. празненството било към своя край и посетителите постепенно напускали заведението. Обектът не е нощен бар или дискотека. Родителят /майката/ в случая знае къде се намира дъщеря й, предвид празнуване на рожден ден на сестра й, която става на ***– в компания и на пълнолетни лица. Предвид тази данни лицето не е било в рискова ситуация.

В случая не е налице несъответствие между мотиви и диспозитив на НП, тъй като в обстоятелствената част на наказателното постановление и в диспозитива е описано изпълнително деяние на едно отделно нарушение в обхвата на чл. 8 ал. 3 ЗЗакр.Д и не е допуснато припокриване с чл.8 ал. 4 ЗЗакр.Д. Независимо от това описаните по-горе обстоятелства квалифицират случая за маловажен по см. на § 1 т. 4 ЗАНН /"Маловажен случай" е този, при който е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид./. Към момента на извършване на нарушението, непълнолетното лице е навършило *** /[ЕГН]/, около 23.30ч. е била платена сметката и М. О.вече е тръгвала за вкъщи, родителят /майката/ знае къде се намира дъщеря й, предвид празнуване на рожден ден на сестра й, която става на ***– в компания и на пълнолетни лица. Липсват твърдения и данни за това от пребиваването на обществено място да са произтекли каквито и да било вредни последици за околните или за непълнолетното лице.

Мотивиран с изложеното и във вр. с чл.63 ал.4 ЗАНН, АС – Пловдив

 

Р Е Ш И :

 

Оставя в сила Решение № 71 от 24.07.2025г., постановено по АНД № 381 по описа за 2025г. на Районен съд – Асеновград, с което е отменено Наказателно постановление № А-ЗЗкрД-13/14.04.2025г., издадено от Началник на РУ – Асеновград при ОД на МВР - Пловдив, за наложено на Е. Е. О., [ЕГН], [населено място], административно наказание: глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето, на основание чл.45 ал.3 от същия закон и предупреждава нарушителя Е. Е. О., [ЕГН], [населено място], че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.

Решението не подлежи на обжалване.