Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 475 Година 2019,27.11. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански състав
На четвърти
ноември Година
две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание
в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар Цветанка
Арнаудова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 178 по
описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците Ф.М.Х. и А.М.Х., и двете с адрес: *** чрез пълномощника Адвокатско
дружество „Чаталбашев,Петкова и Иванова“,представлявано от адв. Стоян
Чаталбашев с адрес на кантората гр.София,1000,ул.“Клокотница“ № 2А,ет.8 са предявили обективно и субективно съединени
искове против “ЗД Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, с които искат ответника да бъде осъден да им
заплати сума в размер на по 100 000 лева на всяка от тях, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на причинена смърт на техния брат А.М.М.,
загинал при ПТП на 09.05.2014 г., причинено от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“
водач – Д.Х.. Претендират и компенсаторна лихва
в размер на законната такава от деня на увреждането - 09.05.2014 г. до
окончателното изплащане на обезщетенията. Твърдят, че при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 09.05.2014 год. е причинена смъртта на техния брат А.М.М.,
в следствие на което те търпят неимуществени вреди. Заявяват, че на посочената
дата към 14,15 часа, Д.А.Х., управлявал л.а марка „Мерцедес“, модел „А 170
ЦДИ“, с д.к. № А 9014 МК по път I-9,
като в участъка на кв. Сарафово и Центъра на Бургас /посока Центъра на Бургас/ нарушил правилата за
движение по пътищата, тъй като се движил с несъобразена с конкретната пътна
обстановка скорост, в следствие на което реализирал сблъсък с А.М.М., който в
това време извършвал ремонтна дейност на пътя. Посочват, че пътя бил в ремонт,
а ограничението на скоростта – 40 км/ч. Пострадалият бил откаран в болнично
заведение, но починал. По случая било образувано досъдебно производство и
прокурорска преписка по описа на Окръжна прокуратура – Бургас. Твърдят, че
водачът Х. е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП, ако не беше нарушил чл. 7, ал. 4 от ЗДвП и чл.
47, ал. 3 от ППЗДвП – като се движил със скорост, несъобразена с конкретните
пътни условия и законови ограничения. Заявяват, че е налице причинно –
следствената връзка между деянието и вредоносния резултат, а именно: смъртта е
причинена от тежки увреждания несъвместими с живота, получени от ПТП. Ищците твърдят, че в случая деянието е
извършено виновно, като формата на вина е – непредпазливост. Заявяват, че
вината на водача е установена с влязла в сила присъда № 54 от 16.03.2016 г. по
ВНОХД № 131/2016 г. на Апелативен съд Бургас и Решение № 284 от 27.12.2016 г.
по н.д. № 1015/2016 г. на ВКС. Ищците твърдят още, че смъртта на техния брат им
причинила силен шок, който прераснал в емоционална депресия. Плачат, страдат от
безсъние, затворили са се в себе си и са се изолирали от околните. Ходят на
гроба на своя брат и търсят утеха, тъй като той им бил опора и приживе винаги
са могли да разчитат на него. Сочат, че
в следствие на случилото се изживяват стрес, подтиснатост, безпокойство, ранимост,
вътрешна опустошеност, усещане
за разрив в отношенията с другите и живота като цяло. Това довело да развитие
на остра стресова реакция и душевно разстройство у ищците. Заявяват, че между
тях и брат им се установила трайна и дълбока емоционална връзка, много по –
силна от обичайната връзка между такива сродници. Между тях имало особена
близост, изразяваща се във взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и
доверие.
Предявеният иск по отношение на търсените обезщетения е с правно основание в чл.226 вр.
с чл.223,ал.1 КЗ/отм./На основание параграф 22 от ПЗР на КЗ в сила от
01.01.2016 год. за процесната застраховка „гражданска отговорност“ следва да се
прилагат правилата на Част ІV на КЗ/отм./. Предявеният иск по отношение на
законната лихва е с правно основание в чл.86 ,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.84,ал.3
от ЗЗД.
Ответникът ЗД „Бул Инс“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 намира исковете за допустими, но за неоснователни. Счита, че в случая не е налице твърдяната от ищците трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОС на Наказателна, Гражданска и Търговска колегия на ВКС. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и длъжностните лица, организирали ремонта на пътния участък. Пострадалият извършвайки ремонтна дейност на пътя не е осигурил своята лична безопасност и сам е създал предпоставки за настъпването на ПТП, а длъжностните лица от строителната фирма не са провели действителен инструктаж на работниците, и не са поставили на определените места необходимата пътна сигнализация, както и закриване на постоянни пътни знаци. Заявява, че при въвеждане на временна организация на движението, посочените лица не са изпълнили вменените им задължения с Наредба № 3/16.08.2010 г., поради което при определяне на размера на обезщетението следва да се отчете факта на съпричиняване от тяхна страна. Ответникът оспорва размера на претендираните обезщетения като го счита за силно завишен. Счита, че дори да се приеме наличие на изключение, предпоставящо обезвреда на ищците, то претендираното обезщетение не отговаря на действителните болки и страдания, тъй като е прекомерно и не него се цели не реално репатриране на вредата, а обогатяване от един трагичен инцидент. Оспорва и претенцията за лихва от датата на събитието. В тази връзка посочва, че от една страна същата е частично погасена по давност съгласно чл. 111 от ЗЗД, а от друга страна счита, че не следва да заплаща лихви, тъй като до момента на получаване на исковата молба не е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие, поради което не е в забава. Не оспорва факта, че е сключил застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. „Мерцедес“, модел „А 170 ЦДИ“, с д.к. № А 9014 МК. Прави доказателствени искания.
Ищците са депозирали в срок допълнителна искова молба
чрез пълномощника си, в която оспорват въведената възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като заявяват, че дори при
поставена каска не е могло да се предотврати леталния изход, предвид механизма
на удара. Оспорват и другите възражения за прекомерност на претендираните
обезщетения и за липсата на забава у ответника за заплащане на компенсаторни
лихви. Правят нови доказателствени искания.
Ответникът чрез упълномощения си представител е депозирал
в срок отговор на допълнителна
искова молба, в който продължава да
поддържа вече заявените възражения в писмения отговор, като доразвива
съображенията си в него.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори между страните по
делото, а това се установява и от съдържанието
на събраните по делото писмени доказателства, чe с влязла в сила присъда № 54 от 16.03.2016 г., постановена по НОХД № 1156/2015
по описа на Окръжен съд Бургас, Д.А.Х. е бил признат
за виновен в това, че на 09.05.2014 г.,
около 14,15 часа, в гр. Бургас, на път I-9, в участъка между ж.к.
„Сарафово“ и ж.к. „Изгрев“, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № А9014МК, нарушил определени правила за движение по пътищата от Закона за движение по пътищата и допуснал
пътно транспортно произшествие, причинявайки по непредпазливост смъртта на А.М.М.. Към момента на извършване на деянието
собственикът на лекия автомобил е имал сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗД „Бул Инс“ АД, по
полица № 02114000500387, с валидност от 03.02.2014 до 02.02.2015 г. Ищците са сестри на починалия А.М. и не са получавали обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от смъртта на брат им А.М.М..
Съгласно
Тълкувателно Решение № 1 от 21.06.2018 г по тълк. д №1//2016 г. на ОСГНК на
ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. В
мотивите на тълкувателното решение освен, че подробно са изложени съображенията и аргументите за така приетото
становище, е обстойно разяснено и съдържанието на обобщаващия диспозитив на
този съдебен акт. Според него най-близките на починалия (по смисъла на двете
постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на
съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални
болки и страдания от загубата му. Но и правото на най-близките да получат обезщетение
не е прогласено за абсолютно и се сочи, че
не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат
обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. Изразено е разбирането,че от гледна точка на чл. 52 ЗЗД
е справедливо и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг,очертан в двете постановления, да могат да
получат обезщетение за неимуществени вреди, само обаче ако са създали с
починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието
на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет
и продължителност с болките и страданията на най-близките. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление
№ 4/61 г. и Постановление
на 5/69 г., следва да се
допуска като изключение - само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с
най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели
вреди от неговата смърт). В тези случаи не е достатъчна само родствената връзка,
т.е. нейното естество и характеристики сами по себе си, за разлика от тези при
семейната връзка или връзката родител-дете, не водят до логично предположение,
че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време
значителни по степен морални болки и страдания от загубата му, които е
справедливо да бъдат обезщетени. Необходимо е да бъде установено, че създалата
се между родствениците емоционална връзка е от такъв характер, че да причини
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
такива за съответната родствена връзка. В
този контекст е разяснено, че особено близка привързаност, надхвърляща
присъщата такава за родствената връзка, може да съществува между починалия и
негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, като е наблегнато именно на
разликата между нея и обичайните виждания за нея. Отбелязано е, че в
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен
кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Това обаче само по себе си е прието за недостатъчно от гледна точка на
справедливостта, да обоснове право на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Необходимо
е допълнително да са налице и конкретни житейски обстоятелства в
резултат на които привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка. В тези случаи е справедливо
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. Заключено е, че за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления
№ 4/61 г. и № 5/69 г. на
Пленума на ВС - че в случай на
смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Изхождайки от горните разяснения, съдът изрично е указал,
че доказателствената тежест за установяване на съществувала
трайна и дълбока емоционална връзка е в тежест на ищците, които трябва при условията на
пълно и главно доказване да установят, че в резултат на така създадената връзка
търпят от смъртта на брат си продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат
обезщетени.
От събраните по
делото доказателства-гласни и писмени, които съдът изцяло кредитира, тъй като в
съвкупност последователно, безпротиворечиво и пълно изясняват фактическата
страна на спора, се установява, че към момента на смъртта на А.М., той е бил на 52 годишна
възраст,а ищците - на ** години Ф.Х. и на ** години А.Х., като всеки един от тях
е имал свое собствено семейство и деца. Към момента на произшествието и братът и
сестрите са имали стабилен , пълноценен и продължителен-повече от 20 години,брачен
живот. От свидетелските показания също така става ясно, че Ф.Х. и А.Х. са били
в много добри и близки отношения с брат
си. Семействата им се събирали често, в дома на пострадалия, където живеела и
тяхната майка, като ищцата Ф.Х. помагала на брат си в грижите за нея. Помагали
си и в селскостопанската работа. Отношенията между брата и сестрите му и
семействата им, са били много добри,
разбирали се и си помагали един на друг, включително финансово. Ищците понесли
много тежко загубата на брат си и плакали за него. След смъртта на техния
баща,пострадалия бил като баща на семейството-традиционно разбиране за
семейните взаимоотношения в селото.
От така събраните
гласни доказателства, се констатира, че починалия и ищците са били брат и сестри,
като взаимоотношенията им са били много добри, такива каквито са характерни за
тази родствена връзка. Не се установява, отношенията помежду им, да са били от
такова естество, че да създадат връзка, по – дълбока или различна от обичайната
за брат и сестра. Описаните от свидетелите отношения между ищците и починалия
са естествени и общоприети за този вид родствена връзка, и отговарящи в пълна
степен на българската народопсихология.
В тях не се установява нещо изключително и необичайно, надхвърлящо
традиционното за този вид родство, от което да бъде направен извод, че е
създадена дълбока, трайна и особено близка емоционална връзка, която е довела
до търпени от ищците морални
болки и страдания от смъртта на брат им, сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките-родители,съпруг,деца. Това се
потвърждава и от твърденията на самите свидетели, които заявяват, че в селото
повечето семейства се намират в такива отношения – след смъртта на бащата,
големия брат остава като баща на семейството. В случая не се установява наличие
на такава връзка, която да разкрива различни от обичайните за този вид
отношения. Скръбта от загубата на близък човек е нормално и естествено състояние на празнота и липса /ищците са скърбели и плакали за своя брат/,
но в случая не се установява тя да е от
такъв характер, че да обоснове справедливо
признаване на право на обезщетение за неимуществени вреди на сестрите.
От събраните по делото гласни доказателства не
може да бъде направен извод, че ищците и техния брат са имали изключителна като
дълбочина житейска и емоционална връзка, а привързаността им един към друг с времето, с оглед начина им на
живот, с оглед възрастта им и жизнения им път, да е станала толкова силна, че в следствие на смъртта на брат си, ищците са претърпели морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за връзката брат – сестра. Всеки от тях е
живеел в отделно домакинство, създал е и обгрижвал свое семейство и деца до
момента на смъртта на А.М.. Семействата им са били
сплотени,споделяли и разпределяли помежду си общо някои от грижите за тяхната майка и селскостопанската работа, като
така взаимно са се подпомагали - традиционни отношения изцяло съвпадащи с представите и разбиранията
в обществото ни за хората от един общ род или корен.
В настоящия случай няма данни и за възникнали конкретни житейски обстоятелства или ситуация, от които да може
да се направи извод за създадена и развила се особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени /такива напр. са установени в
производството по т.д.№ 1199 по описа за 2015 год. на Второ т.о. на ВКС, в което е постановено решение № 372 от 14.01.2019
год. /. В случая, такива, подобни или
близки обстоятелства не са налице, поради което е
необосновано да бъде направен извод за приложение на изключение от приетото с постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение
имат само най-близките на починалия.
Поради изложените съображения настоящия съд намира, че предявените искове за претърпени
неимуществени вреди са неоснователени и недоказани.
При това положение не е необходимо да се разглеждат останалите, заявени при
условията на евентуалност възражения в писмения отговор по основателността на
претенциите.
С оглед гореизложеното неоснователни
се явават и претенциите за законна лихва, съгласно чл. 86 ЗЗД.
По разноските:
Предвид изхода на делото, ищците
дължат заплащане на направените и претендирани в производството от ответника
разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител, не е представил списък на разноските,въпреки,че е заявил,че
претендира такива. От данните по делото е видно, че ответникът е заплатил
депозит за изготвяне на комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза в общ размер на 700 лева.
Представени са също адвокатско пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, както и фактура и платежно нареждане, от които е видно, че ответникът и адвокатското
дружество,първоначално,при сключване на договора за правна защита и съдействие
на 19.04.2019 год. са договорили възнаграждение за производството по настоящото
дело в размер на 7299,60 лв. с ДДС или 6083 лева без ДДС,но ответникът е заплатил
реално по банков път на 27.09.2019 год. на процесуалния си представител по издадената
и подписана само от адвокатското
дружество фактура от същата
дата-27.09.2019 год. сумата от 6 636,00 лева с ДДС или 5530
лв. без ДДС , за защита в настоящото производство. Ищцовата страна е направила възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар, с оглед характера и сложността на
настоящото производство.
От представените по делото
документи /фактура и платежно нареждане/ се установява, че след сключване на договора за правна защита и съдействие,страните по
него са договорили намаление на възнаграждението-от 7299,60 лв. на 6 636,00 лв.,което е било и
реално заплатено. Съдът изчисли дължимия съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 от 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
хонорар, който съобразно цената на всеки от исковете поотделно от по 100000 лв. /а не върху сбора им от
200000 лв. / по арг. от чл.2,ал.5
от Наредбата ,се явява по – голям
от претендирания, а именно – общо 7 060,00 лева/2 по 3530 лв./.Установява
се,обаче,че възнаграждението след намалението му по размер ,е изчислено по
чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата върху сбора от цените на двата иска от 200000
лв.,поради което и уговорената сума от 5530 лв. без ДДС е в размер равен именно на този минимум,върху който е начислен и ДДС
в размер от 1106 лв.,като така е формирана сумата от 6636 лв. за плащане. Ето защо възражението за прекомерност на претендираната
сума не следва да се уважи и сума от 6 636,00, за която има доказателства,
че е реално заплатена, следва да бъде присъдена в пълен размер. Предвид
изложеното дължимите от ищците разноски възлизат в общ размер на 7 336,00
лева.
По изложените съображения и на
основание чл. 226 вр. чл. 223,
ал. 1 КЗ (отм.) и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Ф.М.Х. и А.М.Х., и двете с
адрес: *** чрез пълномощника им Адвокатско дружество „Чаталбашев,Петкова и
Иванова“,представлявано от адв. Стоян Чаталбашев с адрес на кантората
гр.София,1000,ул.“Клокотница“ № 2А,ет.8 искове против
“ЗД Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, за осъждане на ответника да
заплати на всяка една от тях сума в размер на по 100 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени от всяка една
от тях неимуществени вреди в резултат на причинена смърт на техния брат А.М.М., загинал на 09.05.2014г. при
пътно-транспортно произшествие, виновно причинено от водач на лек автомобил,
чиято гражданска отговорност е била застрахована в ответното дружество, ведно
със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ф.М.Х. и А.М.Х.,
и двете с адрес: *** да заплатят на “ЗД Бул Инс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 сумата от 7 336,00 лв.
представляваща направени от ответното
дружество съдебно-деловодни разноски, за
производството пред настоящата първа инстанция.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните.
СЪДИЯ: