Р Е Ш
Е Н И Е
№ 353 25.10.2019г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретаря
Албена Ангелова
и с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Динкова административно дело № 301 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
219, ал.1 във вр. с чл. 215
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Х.С.Д. и Д.Н.Д.,***, подадена чрез пълномощника им
адв.А.С., срещу отказ да бъдат предприети действия по реда на чл.192 от ЗУТ,
обективиран в писмо изх.№ 94Х-18-1-#1/ 18.03.2019г. на Кмета на Община Мъглиж. Твърди се, че жалбоподателите,
в качеството си на собственици /по
силата на съдебно решение № 33/ 24.01.2018г., постановено по гр.дело № 1465 по
описа на Казанлъшкия районен съд/ на Поземлен имот № 49494.83.56 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри /КККП/ на гр.Мъглиж, с площ от
0,399 кв.м., VIII категория на земята, находящ се в местността „Сипея“ в землището на
гр.Мъглиж, са подали заявление до Кмета на Община Мъглиж с искане да бъде
издадена заповед за учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот –
ПИ № 49494.83.921 по КККР на гр.Мъглиж, собственост на Д.С.Д.. Към заявлението
са били приложени доказателства за липса на съгласие със собственика на
посочения имот за доброволно установяване на правото на преминаване. Позовават
се на съществувал достъп до имота си именно през имота на съседа им Д.Д., който
обаче е бил възпрепятстван след ограждането на ПИ № 49494.83.291. Поради това
считат, че отказът на кмета на община Мъглиж да издаде юридически акт – заповед
за учредяване право на преминаване през поземлен имот № 49494.83.291, с който
само да се утвърди фактическото положение, се явява незаконосъобразен. Иска се да бъде отменен отказа, обективиран в
писмо 94Х-18-1-#1/ 18.03.2019г. на Кмета на Община Мъглиж.
Ответникът по жалбата - Кмет на община Мъглиж, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. По делото е
депозирано писмено становище от процесуалния му представител – юрисконсулт З.С.,
с което оспорва жалбата като неоснователна /л.65 по делото/. Обосновава, че в
съответствие и при правилно приложение на закона, на жалбоподателите е отказано
учредяване на право на преминаване през поземлен имот № 49494.83.921, като са
изложени и съответните мотиви за това – влошават се условията за застрояване в
служещия имот, препятства установения начин на трайно ползване за сервитут и
засяга изпълнено съоръжение кабел НН. На следващо място се твърди, че в случая
съществува друго решение, което е икономически и технически по-целесъобразно, а
именно достъпът до имота на жалбоподателите да се извършва през ПИ №
49494.83.57 и имот № 49494.83.232. Прави искане жалбата да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Заинтерисованата страна – Д.С.Д., чрез пълномощника си по делото изразява
становище за неоснователност на жалбата. Позовава се на събраните по делото
доказателства, сочещи на друг по-целесъобразен вариант да се осигури достъп до
имота на жалбоподателите. Иска се
жалбата да бъде отхвърлена.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Със заявление рег.№ 94Х-18-1/ 20.02.2019г. жалбоподателите Х.С.Д. и Д.Н.Д.
са направили искане до Кмета на община Мъглиж на основание чл.192, ал.2 от ЗУТ
да бъде издадена заповед за учредяване право на преминаване през чужд поземлен
имот, както следва: поземлен имот с идентификатор 49494.83.291 по КККР на
гр.Мъглиж, собственост на Д.С.Д., като правото да бъде върху ивица в западния
край на имот, върху площ с приблизителни размери 30.00х4.00метра и обща площ
около 120.00кв.м. Като причина за направеното искане се сочи обстоятелството,
че достъпът до собствения им имот № 49494.83.56 винаги се е осъществявал през
съседния ПИ 49494.83.201, но след ограждане на последния от собственика му,
този достъп е станал невъзможен, като липсвало и съгласие от страна на Д.Д. за
сключване на договор по реда на чл.192, ал.1 от ЗУТ. Към заявлението е
приложено решение № 33/ 24.01.2018г., постановено по гр.д. № 1465/ 2017г. по
описа на Казанлъшкия районен съд, по силата на което е признато за установено
по отношение на Г.Д.Г., че Х.С.Д. и Д.Н.Д. са собственици по давностно владение
по чл.79, ал.1 от ЗС на поземлен имот с идентификатор 49494.83.56 по КККР на
гр.Мъглиж, находящ се в местността „Сипея“, с площ 400 кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
изоставена орна земя. Приложени са и направено от жалбоподателите предложение
от 11.01.2019г. до собственика на ПИ 494.83.291 за доброволно учредяване право
на преминаване, както и отговор от 21.01.2019г. от Д.С.Д., с който изрично
заявява, че не приема така направеното предложение. Сочи, че несъгласието му
няма нищо общо с предложената цена, а тъй като за него се явява
нецелесъобразно. На мястото, което се предлага като трасе за достъп до ПИ
49494.83.291 имало прокаран подземен кабел по силата на Заповед № 94Д-756-5Н1/
02.11.2017г. на Община Мъглиж за присъединяване към електропреносната мрежа,
поради което използването на това място за път би било опасно. Освен това е заявява,
че по силата на Заповед № 94Д-756-6Н1/ 02.11.2017г., издадена от кмета на
Община Мъглиж, е било учредено право на преминаване през общински поземлен имот
№ 49494.83.232 за да бъде осигурен достъп до ПИ 49494.83.291. Осъществяването
на достъпа до ПИ 49494.83.56 било възможно и по друг начин, незасягащ
собствения на Д. поземлен имот, а именно – преминавайки през имоти №
49494.83.232 и № 49494.83.57.
С оспореното в настоящото съдебно производство писмо изх. № 94Х-18-1#1/ 18.03.2019г. на Кмета на община Мъглиж,
жалбоподателите са уведомени, че във връзка с подаденото от тях заявление за
предприемане на действия по чл.192, ал.2 от ЗУТ, не може да се изпълни
задължението за принудително учредяване право на преминаване през чужди
поземлени имоти със заповед на кмета. Изложени са съображения, че в случая има
доказателства за несъгласие между собствениците на поземлените
имоти, но предложеното трасе на
поземления сервитут влошава условията на застрояване на поземления имот №
49494.83.291 и препятства установеният начин на трайно ползване и засяга
изпълнено съоръжение кабел НН. Това писмо е било съобщено на жалбоподателите на
21.03.2019г., видно от приложените по делото 2 бр. известия за доставяне/л.27/.
За
изясняване на обстоятелствата по делото е допусната, назначена и изготвена
Съдебно-техническа експертиза, изпълнена от в.л.инж.Г.И., заключението по
която, като неоспорено от страните, компетентно и добросъвестно изготвено,
съдът кредитира с доверие /л.83 и сл./. Според заключението на вещото лице, до
имота на жалбоподателите - ПИ 49494.83.56, не е бил осигурен пътен достъп
/видно и от скица № 15-916113 от 07.12.2018г./, като достъпът до този имот,
преди поставянето на телена ограда от запад на ПИ 291 се е осъществявал през ПИ
232 и по прокар, образуван в годините, по крайната западна ивица/полоса/ на ПИ
291 с ширина около 0,70м. и площ около 20 кв.м. Вещото лице заявява, че ПИ
49494.83.291, с площ 2 195кв.м. е с начин на трайно ползване
"лозе", като има издадена за този имот скица за проектиране на сграда
със селскостопанско предназначение в северозападната част на поземления имот, с
нанесени линии на основното застрояване – на 3 метра от границата му
/приложение № 2 към заключението/. Съгласно предложените от Х. и Д. Д. размери
на правото на преминаване през ПИ 49494.83.291 – 30/4м и площ 120 кв.м./по
скица 20,30/4м – площ 116 кв.м./, исканата широчина от 4 м навлиза с 1м в
определената зона за основното застрояване, което ще отнеме застроителна площ
от 26.30 кв.м., а общата искана площ от 120кв.м., респ.116 кв.м., ще намали
възможността от осъществяване начина на трайно ползване на ПИ 921. Според
експерта най-целесъобразният достъп до имота на жалбоподателите от техническа и
икономическа гледна точка е ако той се осъществи през ПИ 232 с размери 7х3м. и площ
23 кв.м. и продължи през ПИ 57 с размери 13.30х3м и площ 40кв.м. Сочи като
благоприятно обстоятелство в този вариант, че трасето за преминаване не е върху
кабела в района на ПИ 291. Към заключението е представена и комбинирана скица
между КК и ПУП на гр.Мъглиж, върху която е отразено предложеното от вещото лице
трасе на поземления сервитут /л.89 по делото/.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:
В случая обжалваното писмо съдържа изричен отказ да бъде уважено
направеното от Х.Д. и Д.Д. искане за издаване на заповед по реда на чл.192,
ал.2 от ЗУТ за учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот - ПИ
49494.83.291, собственост на Д.С.Д., като с него се приключва образуваното по
заявление рег.№ 94-18-1/ 20.02.2019г. административно производство. Очевидно е,
че предметното съдържание и характера на правните последици на обективираното в
писмо изх. № 94Х-18-1#1/ 18.03.2019 г. на
Кмета на община Мъглиж волеизявление, засягат непосредствено правата и
законните интереси на жалбоподателите. В този смисъл оспореният акт по своята
правна същност представлява индивидуален административен акт по см. на чл.
21, ал.1 от АПК.
С оглед на гореизложеното съдът приема че оспорването, като направено от
легитимирани лица с правен интерес, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореният отказ да бъде издадена заповед по реда на чл.192, ал.2 от ЗУТ,
обективиран в писмо изх. № 94Х-18-1#1/ 18.03.2019 г., е постановен от
материално и териториално компетентен орган - кмета на община Мъглиж, съобразно
законово регламентираните му правомощия по чл.192, ал.2 от ЗУТ.
Обжалваният административен акт е в
писмена форма и съдържа фактическите и
правни основания за неговото издаване. Посочени са релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган за липса
кумулативното наличие на материалноправните предпоставки, регламентирани в
чл.192, ал.2 от ЗУТ, за да бъде принудително учредено по административен ред
право на преминаване през чужд поземлен имот. В този смисъл при постановяване
на обжалвания акт съдът приема за спазени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК.
Отказът е направен и при правилно
приложение на материалния закон.
Съгласно чл.
192, ал. 1 от ЗУТ право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява
с писмен договор с нотариална заверка на подписите. По силата на ал. 2, когато
не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго
техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване
през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината
Издаването на заповед за учредяване
право на преминаване през чужд/и поземлен/и имоти по реда на чл.
192, ал.2 от ЗУТ, става при кумулативното наличие на следните предпоставки:
да не е осигурен достъп до поземления имот, който се обслужва от учреденото
право на преминаване; такъв достъп да не може да се осигури при друго
техническо решение, с оглед явната икономическа нецелесъобразност на
последното; и да не е постигнато съгласие между собствениците на обслужващия/те
и на обслужвания имоти. В настоящия случай са налице само част от предвидените
от закона положителни и отрицателни условия в полза на имота на жалбоподателите
да бъде издадена заповед за учредяване право на преминаване през чужд поземлен
имот.
Не е спорно между страните и се
установява от заключението на вещото лице, изпълнило допуснатата по делото
съдебно-техническа експертиза, че до поземления имот на жалбоподателите – ПИ №
49494.83.56 по КККР на гр.Мъглиж, няма осигурен пътен достъп. Безспорно е и
обстоятелството, че между собствениците на ПИ 49494.83.56 и ПИ 49494.83.291 не
е налице съгласие да бъде учредено исканото от жалбоподателите право на
преминаване /предвид изрично направения от Д.С.Д. писмен отказ да приеме
предложението на жалбоподателите - л.22 по делото/. Това препятства
възможността правото на преминаване да се учреди доброволно по реда на чл.
192, ал.1 от ЗУТ и е основание за издаване на заповед в хипотезата на чл.
192, ал.2 от ЗУТ.
В случая обаче не е налице
въведеното от закона изискване да липсва друго техническо решение, с оглед
явната икономическа нецелесъобразност на последното. От заключението на
изпълнената по делото експертиза се установява по несъмнен и категоричен начин,
че съществува друго техническо решение да бъде осигурен достъп до собствения на
жалбоподателите ПИ 49494.83.56, което е по-целесъобразно от техническа и
икономическа гледна точка. Определянето на трасе за достъп до ПИ 49494.83.56
през ПИ 49494.83.291 и през ПИ 49494.83.57 освен че е по-кратко като разстояние
/63 кв.м./, съпоставимо с предложения от жалбоподателите подход през ПИ
49494.83.291 /120 кв.м./, няма да е в нарушение и с разпоредбата на чл.172,
ал.4 от ЗУТ, въвеждаща забрана за влошаване условията за застрояване и начина
на трайно ползване в служещия имот.
Предвид установените по делото факти
съдът намира, че в процесния случай не са налице елементите на правопораждащия
фактически състав, с който правната норма на чл.192, ал.2 от ЗУТ свързва
издаването на административен акт за принудително обременяване на чужд имот с
тежести /право на преминаване/. Ето защо обективираният в писмо изх.№ 94Х-18-1#1/ 18.03.2019г. отказ на Кмета на Община Мъглиж да издаде заповед
по чл.
192, ал. 2 от ЗУТ за учредяване право на преминаване в полза на Х.С.Д. и Д.Н.Д.
през поземлен имот 49494.83.291 по КККР на гр.Мъглиж, собственост на Д.С., се
явява постановен в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.С.Д. и Д.Н.Д.,***,
срещу отказ да бъде издадена заповед по реда на чл.192, ал.2 от ЗУТ за учредяване на право на преминаване през Поземлен
имот 49494.83.291 по КККР на гр.Мъглиж, собственост на Д.С.Д., обективиран в
писмо изх. № 94Х-18-1#1/ 18.03.2019г. на Кмета на Община
Мъглиж, като неоснователна.
Решението
подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: