Р Е Ш Е Н И Е № 80
гр. Ямбол, 30.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря В. Д. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 2087/ 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от М.И.В., К. М.Б., Д.Б.М., Д.Д.Б., В. И.В., В.И.В., М.Х.М.,***, М.Б.М., В.И.М., Т.Х. ***, М. *** и Д.М.Б. ***, срещу Т.П. ***, в която се твърди, че ищците са наследници на С. М.С. и са придобили по наследяване от него право на собственост върху 1/3 ид.част от ниви в землището на с. М., възстановени му с решение на Поземлена комисия. Ответникът владее един от имотите-нива от 17,600 дка в м. „***”, имот № * по плана за земеразделяне на с.М., при граници: имоти с №№ **** въз основа на публична продан по изп.д.№ ***/2014 г., осъществена от съдебен изпълнител, който му го е възложил въпреки възражението на ищците. Нито длъжникът по изпълнението И.Д.С., нито нейните праводатели, от които е купила имота - Т.Т.С. и М.Д.С., са били собственици, тъй като последните не са го придобили по давност, въпреки снабдяването с констативен нотариален акт на Т.Т.С.-един от наследниците на общия с ищците наследодател, който не е отблъснал владението на останалите наследници. Поради това се иска съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на 1/3 ид.ч. от нивата и да го осъди да им предаде владението върху нея, както и да им присъди направените по делото разноски.
В с.з. исковете се поддържат.
В срока за отговор ответникът оспорва иска като неоснователен, като възраженията си основава на фактите, че не владее имота, на който е собственик въз основа на възлагане при публична продан, тъй като имотът попада в БЗС, който се обработва от трето лице. Твърди, че праводателите му са били собственици по силата на покупко-продажба. Като взискател по изпълнителното дело ответникът не е знаел за споровете относно имота и е бил добросъвестен.
Третото лице помагач Т.Т.С. не се явява и не изплаща представител в с.з.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и от Удостоверение за наследници № ***/01.08.2013 г. на Кметство-с.М. се установява, че ищците са наследници на С. М.С.,***, починал през 1946 г. Той е имал трима сина – М.С.М., починал през 1971 г., Г. С.М., починал през 1944 г. и Т.С.М., починал през 1978 г. Ищците са наследници на първия син на общия наследодател - М.С.М., който след смъртта си е оставил четири деца – В. М. М., Д.М.Б. – ищца по делото, Р. М. А. и Х. М.С.. Наследници на В. М. . са двама сина – Б.М.Б. и И. М.Б.. Те от своя страна са наследени: Б.Б. от ищците К. М.Б., М.Б.М. и Д.Б.М., а наследници на И. М.Б. са ищците Д.Б., В.М. и М.М.. Р. М. А. се наследява от децата си –ищци по делото В. И.В., В.И.В. и М.И.В.. Х. М.С. се наследява от ищците Т.Х.М. и М.Х.М..
Синът на С. С. – Т.С.М. е оставил за наследници четири деца – В. Т., И. П., Ж. Г., трите към момента починали и Т.Т.С.-трето лице помагач по делото.
Безспорно е, че с решение № ****/28.04.1999 г., постановено по преписка № ***, ПК в Общ. ”***” е възстановила правото на собственост на наследниците на С. М.С.,***, съгласно плана за земеразделяне в землището на с.М. по отношение на седем ниви. Между тях фигурира и процесната нива в м. ”*”, имот № ***. По делото е представен протокол № 24-31 за въвод във владение на имоти в землището на с.М., без дата, съгласно който наследниците са въведени във владение на имотите по решението. По приложеното нотариално дело № **/2013 г. на нотариус П.К. се намира и Протокол за въвод във владение от 28.04.1999 г., съгласно който е въведен във владение на възстановените имоти наследодателят С. М.С. (който обаче е бил починал към този момент). Протоколът е съставен в присъствието на Т.С..
Не е спорно, че последният се е снабдил с представения Нотариален акт № * том * рег. № * дело № */21.02.2013 г. на нотариус рег.№ *** с район ЯРС, с който е признат за собственик по давностно владение на процесната нива. С Нотариален акт № * том * рег.№ *, дело № */26.02.2013 г. на нотариус рег.№ * с район ЯРС е продал заедно със съпругата си М.Д.С. нивата на И.Д.С.. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 04.08.2014 г. по приложеното изп.д.№ */2014 г. на ЧСИ И. Х. имотът е възложен върху ответника-взискател по изп.дело, по което длъжници са И.Д.С. и С. Г. С., за сумата 19510 лв. Постановлението е влязло в сила на 12.08.2014 г.
С договор за наем на земеделска земя от 19.10.2011 г., вписан в СП-Ямбол, е предоставено ползването на процесната нива от трима от ищците –В.М., М.М. и М.М. като наемодатели на „Фермер-2003” ЕООД -гр.Сливен за срок от шест стопански години, считано от 01.10.2011 г. до 30.09.2017 г. Дружеството е декларирало имота в заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2014/2015 г., съгласно справка изх.№ РД-06-1120/27.10.2014 г. на ОСЗ „Тунджа”, като е заявило, че желае да участва с него в масиви за ползване по споразумение, а не да го ползва в реални граници. Гласните доказателства на ищеца сочат, че имотът попада в масив, обработван от едно от дружествата на „Кронос Агрохолдинг”, вписан в Търговския регистър като собственик и на капитала на „Фермер-2003” ЕООД.
Свидетелите Ж. Д. и Й.Д. дават показания, че процесната нива в м. „**” (по делото не е спорно, че се касае за м.”***” по решението на ПК) е обработвана от ищеца М.В. през 2000-2001 г. В подкрепа на показанията им ищецът е представил фактури за закупени торове и семена от 2000 г.-2001 г., Анкетни карти за регистрация на земеделски производител, Договори за покупко – продажба на МПС от 04.10.1999 г. и от 12.01.2004 г. за закупуване на трактор, съответно за продажбата на такъв. Т.С. не е обработвал тази нива никога. В периода след 2001 г. е обработвана от фирма „Кронос”. Свидетелите на ответника Т., Б. и К. също не сочат Т.С. да е обработвал процесната нива, те дори не знаят за м. „***” и нива в нея. Твърдят, че последният е обработвал нива в м.”***” 2002-2003 г. (св. К.). Показанията им, дадени пред нотариуса по нот.д. №***/2013 г., въз основа на които Т.С. е признат за собственик на процесната нива, не обвързват съда, тъй като не са събрани от него по реда на ГПК.
Неотносим към спора е договор за обработка на земя под аренда от 27.08.2000 г., сключен между К.И. К. и ищеца М.В., тъй като не касае процесния спор.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен са субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това.
Съдът намира исковете за основателни. За да бъдат уважени, е необходимо да са налице кумулативно и трите предпоставки: ищците да са собственици на имота, чиято ревандикация се иска, ответникът да упражнява фактическа власт върху него, владението или държането му да не почива на правно основание.
По отношение на първата предпоставка по чл. 108 от ЗС -правото на собственост на ищците, същото се основава на наследяване по закон от С. М.С.. Правото на собственост на наследодателя върху земите, възстановени на наследниците му с решение на ПК през 1999 г. и наследяването му от ищците в посочения в исковата молба обем не е спорно по делото. В рамките на общата 1/3 ид.ч. всеки от тях притежава: К. Б. – 1/72 ид.ч., М.М. – 1/72 ид.ч., Д.М. – 1/72 ид.ч., Д.Б. – 1/72 ид.ч., В.М. – 1/72 ид.ч., М.М. – 1/72 ид.ч., Д.Б. - 1/12 ид.ч., М.В. – 1/36 ид.ч., В. В. -1/36 ид.ч., В.В. – 1/36 ид.ч., Т.М. – 1/24 ид.ч. и М.М. – 1/24 ид.ч.
Относно релевантния факт – владението на ответника върху имота съдът приема следното:
Съгласно чл. 68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
Т.е., за да е налице владение, не е задължително лично упражняване на фактическата власт от владелеца, а е допустимо упражняването й от друго лице-държател, като е достатъчно намерението на владелеца за своене на вещта. Ответникът възразява в срока за отговор, че не упражнява фактическата власт върху имота, тъй като той се обработва от друго лице, за доказване на което е направил искане, да се изиска справка от ОС”З” „Тунджа”, кое е това лице. Съдът счита, че този факт- обработването на земята от друго лице, с оглед на цитираната разпоредба на чл. 68 не изключва владението на ответника. По делото се установи, че за имота е сключен договор за наем, въз основа на който наемателят го декларира за участие в комасационно производство по чл. 37в от ЗСПЗЗ –за създаване на масиви за ползване на земеделските земи по споразумение за съответната стопанска година. Попадането на имота в определен масив за ползване през стопанската година не променя владението, тъй като ползвателят на масива не го счита за своя собственост, а е само държател. На разпределяне по масиви подлежат ползвани на различно основание земи-собствени, наети, дадени под аренда. (Фактът, че собствен на един ползвател имот е попаднал в масива на друг ползвател не засяга вещното правоотношение, а е свързан с възникналото облигационно правоотношение въз основа на подписаното споразумение и заповедта на административния орган за утвърждаването му по реда на чл. 37в ал.4 от ЗСПЗЗ). Наемателят на процесния имот също е държател по смисъла на чл. 68 ал.2 от ЗС и държи имота чрез лицето, на което го е предоставил за ползване, подписвайки споразумението за създаване на масиви за ползване (в случая ползвател е дружество със същия собственик на капитала). Наемателят държи имота за собственика му-било първоначалния му наемодател, било встъпилия в наемното правоотношение приобретател, съгласно чл. 237 от ЗЗД. В случая наемателят е уведомен за правоприемството на ответника. Макар съдът да не е приел издаденото от дружеството удостоверение относно тези факти, самото му издаване свидетелства за уведомяването му по време на настоящото производство. Не се твърди, нито са налице данни наемателят да е променил държането си във владение за себе си. Отношение към вещта като своя безспорно е налице у ответника, който е основал претенцията си, че е собственик на имота, на проведената публична продан и постановлението на ЧСИ за възлагането му. Следователно, при наличие на двата елемента на владението- фактическа власт чрез другиго и анимус за своене, следва да се приеме, че ответникът владее имота.
Спорно е основанието, на което се позовава ответникът- придобиване на правото на собственост чрез публичната продан. Съгласно задължителната съдебна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК (Решение № 365/22.10.2012 г. по гр.д.№ 17/2012 г., І г.о., Решение № 124 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 905 от 2011 г. на ВКС, І г.о.) публичната продан е деривативен способ за придобиване на правото на собственост и може да прехвърли това право, само ако длъжникът е собственик. Стабилитетът на публичната продан не важи за продажба на чужд имот. Правата на действителния собственик са противопоставими на публичната продан. Добросъвестността на купувача е без правно значение. Разпоредбата на чл.499 от ГПК урежда последиците при съдебно отстраняване на купувача-когато с влязло в сила решение се установи, че длъжникът не е бил собственик на имота. Ал.3 от същия се отнася за взискател, на когото имотът е възложен.
В случая ответникът твърди, че длъжникът е собственик на основание покупко-продажба. За да има тя вещноправен ефект, е необходимо продавачът по нея да е бил собственик. Той от своя страна основава правата си на придобивната давност. В тежест на ответника бе да докаже осъществяването на този факт. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана и в решения по чл. 290 от ГПК, задължителни за съдилищата (Решение № 566/21.06.2010 г. по гр.д. № 1053/2009 г., І г.о., Решение № 96/26.02.2010 г. по гр.д. № 44/2009 г., Іг.о.), за да се приеме, че един наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота, е необходимо да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имота само за себе си, като след изтичане на 10 години от момента, когато е отблъснал владението им, може да придобие по давност и техните идеални части. В случая ответникът не ангажира доказателства за това съгласно на чл. 154 ал.1 от ГПК. Липсват доказателства и че сънаследниците са предали владението на третото лице помагач доброволно. Гласните доказателства не съдържат никакви данни относно осъществено от лицето релевантно владение. Поради това следва да се приеме недоказаният факт за неосъществил се. Не се касае за самостоятелно владение, продължило непрекъснато повече от 10 години, упражнявано явно, несъмнено и с отношение към имота като свой, породило уредените от закона правни последици на придобиване на индивидуално право на собственост върху имота.
Поради това, че ответникът не доказа наличие на придобивна давност, не се установи неговите праводатели да са били собственици на тази част от имота, която е наследена от ищците, съответно и той не е придобил вещното право върху нея. Приложение в случая следва да намери принципът, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото има. Налице е хипотезата на чл. 108 от ЗС и искът за ревандикация на 1/3 ид.ч. от имота следва да бъде уважен.
При този изход от делото искането на ищците за присъждане на направените разноски, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, следва да бъде уважено.
Ето защо ЯРС
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено по отношение на Т.П. ***, ЕГН **********, че М.И.В.,***, К. М.Б.,***, М.Б.М.,***, к-с „***” ****, Д.Б.М., ЕГН ********** от с.М., Д.Д.Б.,***, В.И.М.,***, к-с „***” ***, М.И.М., ЕГН ********** *** ***, Д.М.Б., ЕГН ********** *** , В. И.В.,***, В.И.В.,***, Т.Х.М., ЕГН ********** от гр.Я., к-с „**” и М.Х.М.,***, са собственици на 1/3 ид.ч. общо, от която всеки притежава следните части: М.В. – 1/36 ид.ч., К. Б. – 1/72 ид.ч., М.М. – 1/72 ид.ч., Д.М. – 1/72 ид.ч., Д.Б. – 1/72 ид.ч., В.М. – 1/72 ид.ч., М.М. – 1/72 ид.ч., Д.Б. - 1/12 ид.ч., В. В. -1/36 ид.ч., В.В. – 1/36 ид.ч., Т.М. – 1/24 ид.ч. и М.М. – 1/24 ид.ч. от нива от 17,600 дка, четвърта категория, в м. „***”, имот № **** по плана за земеразделяне на с.М., при граници: имоти с №№ **** и ОСЪЖДА Т.П.П. да им предаде владението върху същите ид.ч. от нивата, както и да им заплати направените по делото разноски в размер на 682,63 лв..
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: