№ 141
гр. Б. , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20201200501282 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Срещу Решение № 5863/17.07.2020г., постановено по гр.д. № 2184/2019г. по описа на РС Б.,
е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от Н. А. Н., ЕГН **********, от град С.,
област Б., ул. „Д. А.” № *, в частта, в която съдът е определил режима на личните контакти
на бащата- Н. А. Н., с детето- Д. А. Н.; в частта в която съдът е осъдил бащата да заплаща
на детето си месечна издръжка в размер на 200лв., считано от датата на подаването на
исковата молба пред съда; в частта в която бащата Н. А. Н. е осъден от
първоинстанционния съд, да заплати на малолетното си дете- Д. А. Н., издръжка за минало
време- в размер на 573.75лв., за период от 13.08.2018г. до 31.12.2018г. и в размер на 1050лв.
за периода от 01.01.2019г. до 12.08.2019г., както и в частта на първоинстанционното
решение за разноските.
Навадени са с въззивната жалба от жалбоподотеля оплаквания за неправилност на
решението на РС Б., в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материелния
закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведено е с жалбата
и оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част,
поради това че съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, като е
кредитирал едни доказателства за сметка на пренебрегването на други, както и поради
1
превратно тълкуване на събраните по делото доказателства.
Поддържа се с въззивната жалба че в нарушение на разпоредбата на чл. 236 ал. 2 от ГПК,
при иначе пространно изложени мотиви, съдът не е изложил доводите си въз основа на
преценката на събраните доказателства, като съдът се е ограничил само да посочи събраните
по искане на страните доказателства, без да ги е подложил на задълбочено обсъждане.
Във връзка с оплакването за допуснато процесуално нарушение, поддържа се от
жалбоподателят че съдът в нарушение на разпоредбата на чл. 59 ал. 6 от СК, не е изслушал
вещо лице психолог, след като по делото са налице данни за родителско отчуждение.
Основното оплакване с въззивната жалба е основано на доводи, че съдът макар да е
съблюдавал „интереса на детето”, е решил делото при неправилно приложение на
материалния закон, необосновано от събраните доказателства, като е постановил решението
в обжалваната му част при неотчитане правата и законните интереси както на детето, така и
на неговия баща.
Възразява се с жалбата, че при признат от съда родителски капацитет на бащата, но и при
съобразяване на обстоятелството, че детето през повечето време от годината живее с майка
си във В., е определил режим на виждане и контакти между бащата и детето, при значително
ограничен, непълноценен режим, в който личния контакт е заместен от дистанционни форми
на общуване чрез телефонни разговори, и по електронен път, чрез използване на изброените
в решението електронни платформи. Оспорват се изводите на съда и досежно решението за
виждане на бащата с детето през лятото, тъй като съдът е ограничил възможността за
пълноценен контакт, тъй като е постановил това да се случи във време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката, а не е съобразил че майката и детето се прибират в
България само за около 20 дни през лятото и това е времето, през което обичайно майката
ползва платения си годишен отпуск. Поради изложените съображения, поддържа се с
въззивната жалба, че определеният от съда с обжалваното решение режим на виждане на
бащата с детето е необосновано ограничен, не държи сметка за интересите на детето и на
неговия баща, а освен това в много свои части той е на практика и неприложим.
С въззивната жалба е застъпено становище, че определеният с първоинстанционното
решение режим на бащата с детето следва да бъде значително разрширен, като приоритет да
бъде даден на присъствения личен контакт и при разширяване на времевите периоди за тези
срещи, като бащата следва да има възможност да взима детето с преспиване. Следва да се
акцентира и до личните празници- рождени дни на детето и бащата, както и на светските и
религиозни празници- Великден, Коледа и др. Излагат се доводи от жалбоподателя, че след
като майката и детето живеят постоянно във В., то следва при пребиваването на детето в
България, преоритетно да бъде предоставено на неговия баща, като поне половината от това
време следва да бъде предоставена възможност на детето да преспива при баща си, като
следва да отпадне задължението тези срещи да се провеждат само в присъствието на майката
или на друго лице.
2
В този смисъл с въззивната жалба изложени са съображенията на жалбоподателя, какъв
режим следва да бъде определен по отношение на срещите с детето през лятото, когато
същото пристига в Р България. Поддържа се с жалбата, че срещите на бащата с детето през
лятото следва да не бъдат поставяни в зависимост от отпуска на майката, като дори и
същите да съвпадат с отпуска на майката, бащата да има правото да взима детете при себе
си, при това с преспиване.
С въззивната жалба са наведени доводи, че определената от първоинстанционния съд с
обжалваното решение издръжка за минало време следва да бъде отменена изцяло, тъй като
така предявения иск е неоснователен. В тази насока наведени са доводи, че през този период
бащата е изпращал парични средства за подпомагане на отглеждането и издръжката на
детото.
Предявеният иск по чл. 143 от СК се оспорва като неоснователен, поради това че е
определен в завишен размер, при непълнота на събраните доказателства, като не са
изследвани всички релевантни за така предявения иск обстоятелства. Навеждат се доводи с
въззивната жалба, че определения размер на издръжката занапред, не е съобразена с
конкретните нужди на детето и с условията на живот, адекватни на възрастта и
потребностите му.
При изложените съображения, иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да
отмени Решение № 5863/17.07.2020г. по гр.д. № 2184/2019г. по описа на РС Б., в
обжалваните части и произнасяйки се по същество:
-да определи максимално разширен режим на лични контакти на бащата с неговото дете;
-да отхвърлите изцяло като неоснователен осъдителният иск с правно основание чл. 149 от
СК за заплащане на издръжка за минало време;
- да определите месечна парична издръжка по чл. 143 от СК в минималния установен в
закона размер;
Претендират е и сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски.
В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от насрещната страна- чрез адвокат Г.Ч., като пълномощник на Т. В. В.,
ЕГН **********, като майка на детето Д. А. Н..
Навадените с въззивната жалба доводи се оспорват от въззиваемата чрез пълномощника и
като неправилни, неоснователни и некорспондиращи на събраните по делото доказателства,
като се иска от въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му
част.
3
С писмения отговор на въззивната жалба се застъпва становището, че съдът правилно и
обосновано от обективните обстоятлества е определил както режима на лични контакти
между бащата и детето, така и издръжката която същият да заплаща на малолетното си дете,
след като прякото упражняване на родителските права е предоставено на майката, при това
същите да бъдат упражнявани в гр. Л., където майката заедно с детето живее и работи.
Излагат се доводи, че съдът не само е защитил интересите на детето, но в значителна степен
се е съобразил и със становището на бащата в тази насока.
Оспорва се оплакването с въззивната жалба, че определения режим на лични контакти на
бащата с детето, е нереципрочно на присъдената в полза на детето издръжка, като се
акцентира в писмения отговор, че едното не може да бъде поставяно в зависимост от
другото.
С писмения отговор на въззивната жалба се сочи, че съдът правилно е присъдил и
претендираната издръжка за минало време, като се е съобразил с изискванията на закона за
нейния период, като правилно е определил същата и по размер, доколкото по делото не са
представени и събрани доказателства бащата да е изплащал издръжка на детето си за този
период, а установява се че през същия период детето е живеело с майката и тя се е грижела
за неговото отглеждане и издръжка. Не е доказано от събраните доказателства пред
първоинстанционния съд, че бащата е полагал през този минал период грижи за детето и е
пердоставял средства за неговата издръжка ежемесечно.
С писмения отговор се претендират раноските пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намира въззивната жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване по чл. 259 ал.1
от ГПК, от легитимирана страни с правен интерес и насочени срещу валиден съдебен акт,
подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и
отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание.
С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС Б. и във
връзка с правилното приложение на материалния и процесуалния закон- за обосноваността
на първоинстанционното решение от събраните по делото доказателства, относно неговата
правилност, като същите са по съществото на делото и съда ще се произнесе по тях с
въззивното си решение.
Писменият отговор на въззивната жалба е своевременно депозиран, от насрещната страна по
делото, като същият следва да бъде съобразено от съда досежно наведените с него доводи
във вр. с депозираната въззивна жалба пред настоящата съдебна инстанция.
В производството по настоящото дело, доколкото са предявени искове касаещи интересите
на детето, преклузия за представяне на доказателства е недопустима, поради което
въззивният съд е счел че следва да бъдат приети като писмени доказателства представените
4
с исковата молба формуляри за изпращане на парични средства.
По делото пред първоинстанционния съд е депозирана частна въззивна жалба от Н. А. Н.,
чрез пълномощника му адв. Д. М.. С., срещу Определение № 907341/21.09.2020г. по гр.д. №
2148/2019г. по описа на РС Б., с което е оставено без уважение искане по реда на чл. 248 от
ГПК от Н. А. Н., за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските.
Определението се атакува от частният жалбоподател като неправилно, тъй като за да откаже
намаляване на размера на разноските за адвокатско възнаграждение за другата страна/ на Т.
В. В./, при своевременно направено възражение за прекомерност, не са съобразени броя на
предявените искове, продължителността на процеса, броя на проведените съдебни заседание
и ангажираните доказателства.
Поддържа се с частната жалба, че установените по делото факти и събраните доказателства,
не обуславят извода за фактическа и правна сложност на делото. Същият извод се налага и
при съпоставката на броя на проведените открити съдебни заседание и броя и вида на
събраните доказателства пред първоинстанционния съд. Поддържа се, че съдът не е
съобразил и обстоятелството, че предявените искове са уважени частично. Наведени са с
частната жалба възражения, че ответника по предявените искове Н. А. Н., не е станал
причина за тяхното завеждане пред съда.
Иска се от съда да отмени обжалваното определение на първоинстанционния съд, с което
същият се е произнесъл по искането с правно основание чл. 248 от ГПК, ведно с всички
законови последици от това.
В срока за отговор на частната жалба, депозиран е такъв от Т. В. В., чрез пълномощника и
адв. Ч., като се иска от съда да остави частната жалба срещу Определение №
907341/21.09.2020г. по гр.д. № 2148/2019г. по описа на РС Б., като неоснователна.
Поддържа се постановеното определение на съда, с което същият е отказал да измени
разноските по реда на чл. 248 от ГПК, като се оспорват доводите на частния жалбоподател,
чрез пълномощника му, че определеното адвокатско възнаграждение не е съобразено с броя
и вида на предявените искове, с фактическата и правна сложност на делото, както и с
продължителността на процеса и положените от страните усилия за постигане на
споразумение/каквото не е било постигнато/и за събиране на поисканите пред районния съд
писмени и гласни доказателства. Излагат се доводи, че с оглед на броя на предявените
искове, опредвеленото за заплащане от съда адвокатско възнаграждение в полза на Т. В. В.,
е близо до предвидения в закона минимум, поради което възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение пред първата съдебна инстанция е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.
Пред въззивната инстанция е представено и приобщено към доказателствата по делото
писмено становище от Агенция за социално подпомагане- Отдел „Закрива на детето” към
5
Дирекция „Социално подпомагане”- гр. Б., с изх. № ПР/Д-Е/299-001/22.11.2018г., както и
допълнително депозиран по делото социален доклад от Отдел „Закрива на детето” към
Дирекция „Социално подпомагане”- гр. Б., с вх. № 1779/24.02.2020г. Сочи се в доклада от
социалния работник, че въззивника Н. А. Н. живее в гр. С. на самостоятелен етаж от къща, с
много добри условия за отглеждането на дете, като в къща в съседство живеят неговите
родители- Д. и А. Н.и/баба и дядо на детето/, както и неговата сестра, които могат да му
укажат помощ и съдействие при посещенията на детето в дома на бащата при личните им
контакти. Бащата работи в строителна фирма в гр. С., като получава добро месечно трудово
възнаграждение. При събеседването със социалния работник Н. А. Н. е споделил че редовно
изплаща на детето си, чрез неговата майка, определената от първоинстационния съд месечна
издръжка в размер на 200лв., макар че е оспорил същата по размер пред въззивната съдебна
инстанция. Споделил е още, че през месеците юли, август и декември 2020г. и януари
2021г., детето заедно с майката са били в България и той е имал ежедневни контакти със
сина си в гр. С.. През коледните празници детето дори е нощувало в дома на баща си, като
детето е общувало и с останалите членове на семейството на неговия баща, като между баща
и син е изградена трайна емоционална връзка, която след заминаването на детето е
продължила чрез редовен контакт по телефона или чрез „Вайбър”.
В социалния доклад е посочено, че по сведение на бащата Н. А. Н., между него и майката на
детето е установено добро разбирателство и комуникация, като на бащата не е пречено да
осъществява срещи с детето си. Двамата са преговаряли за постигане на споразумение, а
бащата Н. А. Н. е подписал и декларация, с която е дал разрешение за пътуването на детето
в чужбина до навършване на пълнолетие. Бащата дори е заявил пред социалния работник
намерението си да оттегли въззивната жалба пред ОС Б., доколкото към момента има много
добро разбирателство с майката на детето.
Пред въззивния съд са представени и приети като писмени доказателства и платежни
формуляри за изпращане на парични суми, от които се установява, че въззивникът- Н. А. Н.
е превеждал по банков път по сметката на майката на детето Т. В. В., определената с
решението на първоинстанционният съд месечна издръжка в размер на 200лв. за месеците-
август 2020г.; октомври 2020г.; януари 2021г. и фавруари 2021г.
От доказателствата по делото, въззивният състав на съда разглеждащ делото пред
настоящата съдебна инстанция, не установи данни за настъпило родителско отчуждение
между детето и неговия баща, поради което оплакването с въззивната жалба че в тази насока
е следвало да бъде допусната и назначена съдебно психологическа експертиза, е
неоснователно и е оставено от състава на ОС Б. без уважение.
Пред въззивния съд, в пледоариите си при устните състезания по делото, адв. С. като
пълномощник на жалбоподателя Н. А. Н., поддържа депозираната въззивна жалба, както и
оплакването че в обжалваната му част- за определения режим на виждане на бащата с
детето, първоинстанционното решение е неправилно и в тази част същото следва да бъде
6
изменено, като за да се възстанови баланса в отношенията между бащата и детето, за което е
поставено начало по време на коледните и новогодишните празници, следва да се постанови
от съда един по- широк контакт през време на пребиваването на детето в Р България.
Поддържа се и оплакването, че първоинстационния съд при определяне на режима на лични
контакти между бащата и детето, неоснователно е заместил личните контакти, с
дистанционна форма но общуване чрез интернет. Поддържа се, че при пребиваването на
детето в страната, най- вече през лятото, контакта между бащата и детето следва да бъде
личен, по местоживеенето на бащата и по възможност с преспиване, при това приоритетно
при бащата, а не за половината от времето на пребиваването на детето в Р България.
Отделно поддържат се доводите, наведени с въззивната жалба, че времето на срещите на
бащата с детето през лятото с продължителност от 20 дни, не следва да бъдат ограничавани
от отпуска на майката, тъй като обичайно тя пристига в България именно през времето през
което ползва платения си годишен отпуск и така определената от първоинстанционния съд
мярка става практически неприложима. Поддържа се в становището на пълномощника на
въззивника пред настоящата съдебна инстанция и оплакването, че определаната месечна
издръжка не е реципрочна на задълженията на майката за нейното осигуряване на детето,
поради което иска се от въззивния съд да определи издръжката за бъдеще време в
минималния предвиден в закона размер. Предлага се на съда в тази насока да бъдат
приложени българските стандарти на живот, а не тази във В.. Оспорва се изцяло
основателността на предявения иск за издръжка за минало време, тъй като от свидетлеските
показания на разпитаните пред РС Б. свидетели се установява по безспорен и несъмен
начин, че бащата е участвал в издръжката на детето си, като е доставял пари лично или е
изпращал такива чрез свои познати или роднини до В.. Иска се от въззивния съд да уважи и
депозираната частна жалба срещу определението с което първоинстационният съд е отказал
да измени решението си в частта му за присъдените разноски, по съображенията изложени
от жалбоподателят Н. А. Н. в нея.
Пълномощникът на въззиваемия- адв. Ч., в пледоариите си пред настоящата въззивна
инстанция, поддържа възраженията наведени с писмения отговор на въззивната жалба, като
сочи че обжалваното решение на първоинстационния съд в частта му на определените
лични контакти и виждане на бащата с детето е правилно и съответстващо на закона, като е
обосновано от събраните по делото доказателства и поради това следва да бъде потвърдено
от въззивния съд, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Безспорно е че майката
и детето живеят постоянно в А. и при новите условия на глобалния свят, няма как съдът да
не се съобрази с този факт и с новите обстоятелства. В тази насока сочи се, че майката не
създава никакви пречки за общуването на бащата с детето, като съдът следва да намери
баланс между личните контакти и контактите на бащата с детето в интернет пространството.
По отношение на оспорения размер на присъдената с първоинстационното решение месечна
издръжка, акцентира се от адв. Ч., че бащата в съдебно заседание пред РС Б., сам е изразил
становище че това е размера на месечната издръжка, която може да плаща на сина си. Що се
касае до претендираната издръжка за минало време, то такава се дължи за една година от
7
датата на поискването и пред съда, по силата на закона, а от събраните по делото
доказателства не се установява по безспорен начин, че такава издръжка е била осигуряване
от бащата ежемесечно на детето в чужбина.
Претендират от страните по делото разноските пред настоящата въззивна инстанция.
Становището на Отдел „Закрива на детето” към Дирекция „Социално подпомагане”- гр. Б.,
дадено писмено чрез социалния доклад, представен пред въззивния съд, по реда на чл.15 ал.
6 от Закона за закрила на детето, е че в интерес на детето да бъде опеделен подходящ режим
на лични контакти между бащата Н. А. Н. и детето Д. А. Н., който да съобрази с възрастта и
с режима на отглеждане на детето.
За да осъществи правомощията си на въззивна инстанция и да упражни контрол за
законосъобразност на съдебния акт в обжалваната му част, настоящият състав на ОС Б., въз
основа на събраните доказателства пред първоинстанционния съд и пред въззивната съдебна
инстанция, установи от фактическа страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова предявена
от Т. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул. „Т. А.“ № * ет. *, с която срещу Н. А. Н., с
ЕГН **********, гр. С., ул.„Д. А.“ №* при условията на обективно кумулативно
съединяване са предявени искове за:
- предоставяне упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното
дете- Д. А. Н., с ЕГН * на неговата майка Т. В. В. ЕГН **********;
- за определяне на местоживеенето на детето: Д. А. Н., с ЕГН *, родено на 02.09.2016г., по
постоянен адрес на майката, Б., ул. „Т. А.“ № * ет.*;
- за осъждане на ответника Н. А. Н. да заплаща месечна издръжка на малолетното му дете
Д. А. Н., е ЕГН * , чрез неговата майка и законен представител в размер на 500 лв., считано
една година преди датата на подаване на исковата молба, до настъпване на основание за
нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане;
- за постановяване на решение, с което на основание чл. 123 ал. 2 от СК да бъде заместено
липсващото съгласие на бащата Н. А. Н., с ЕГН **********, като бъде разрешено на
малолетното дете Д. А. Н., с ЕГН * да пътува с неговата майка Т. В. В. ЕГН ********** до
В. и останалите страни членки на ЕС за период от 5 години, както и да бъде заместено
липсващото съгласие на бащата Н. А. Н., с ЕГН **********, при издаването на задграничен
паспорт на детето Д. А. Н., с ЕГН * съгласно разпоредбите на ЗБЛД - правно основание
чл.127, ал.2 СК вр. с чл.59 и сл. Ск вр. сп чл.142 и с. СК вр. с чл.127а, ал.2 СК.
Правното основание на предявените от ищцата искове са- чл.127 ал. 2 СК, вр. с чл. 59 от СК,
чл. 142 вр. с чл. 138 и сл. от СК чл.150 СК и чл.127а, ал. 2 СК.
8
Исковата претенция е основана на твърденията, че ищецът и ответницата са живели на
съпружески начала в продължение на няколко години/2014г. до м.08.2017г/, като им се е
родило дете- Д. А. Н., с дата на раждане- 02.09.2016г., което е родено във В..
Навадени са с исковата молба доводи за настъпила между родителите на детето трайна
фактическата раздяла през есента на 2017г., след което детето и майката останали да живеят
в А., а бащата се завърнал да живее и работи в Българиоя. Поради раздялата на майката с
бащата, за майката се е породил правен интерес от постановяване на решение, с което съдът
да се произнесе по въпросите, касаещи малолетното дете- упражняването на родителските
права,, определяне на местоживеенето на детето, както и въпросът за дължимата за детето
месечна издръжка, възможността детето да пътува в чужбина и за това дза му се издадат
необходимите документи при липса на съгласие за това от другия родител.
В срока по чл. 131 от ГПК, пред първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор от
въззивника Н. А. Н., с който се оспорват предявените искове, както и част от фактическите
твърдения, наведени от ищцата с исковата молба пред първоинстанционния съд. С писмения
отговор се поддържа от ответната страна, че майката и детето са се уставоли
преимуществено да живеят във В., като на бащата Н. А. Н. се пречи да общува с детето
както лично, така и по телефона. Предявените искове за издръжка за бъдеще и за минало
време, се оспорват от ответника като неоснователни и завишени по размер. От страна на
бащата оспорва се искането за даване на заместващо разрешение за детото да пътува с
майка си в чужбина, като се възразява че това ще доведе до невъзможност на бащата да
общува пълноценно с детето си, като се възразява че съобразно закона и установената
съдебна практика, съдът не може да разрешава детето да пътува в чужбина за
продължителен период от време, без ясно и точно да са посочени в искането времето на
пътуването, целта на пътуването и от кой детето ще бъде придружавано при едно такова
пътуване.
В срока за отговор на исковата молба, от ответника- Н. А. Н., са предявени насрещни искове
по реда на чл. 211 ал. 1 от ГПК, срещу Т. В. В..
В насрещна искова молба, при поддържане на фактическите твърдения, изложени с отговора
на исковата молба, на самостоятелно правно основание, са заявени от въззивника насрещни
права, като се иска от съда да постанови решение с което:
-родителските права по отношение на детето Д. А. Н., да бъдат предоставени на бащата Н.
А. Н.;
-съдът да определи за местоживеене за детето Д. А. Н., жилището на неговия баща: гр. С.,
област Б., ул.’’Д. А.” № *;
-да осъди майката Т. В. В., да заплаща на бащата Н. А. Н., месечна издръжка в размер на
250.00лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска;
9
-да се определи режим на лични контакти на майката с малолетното дете- всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 11.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя; 20 дни през лятото, с
преспиване при майката, по време несвпъдащо с платения годишен отпуск на същата и 5
дни през зимата, с преспиване в дома на майката.
На предявените насрещни искове от ответника Н. А. Н., по реда на чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ищцата по първоначалния иск и ответник по насрещните
искове- Т. В. В.. Същият оспорва предявените срещу нея насрещни искове, като моли съда
упражняването на родителските права по отношение на детето Д. А. Н., да се осъществяват
от неговата майка и това да става по постоянното местоживеене на майката на детето- на
адрес: гр. Б., ул.’’Т. А.” № *, ет. *. Ответникът по насрещните искове счита че към
настоящия момент това е в интерес на детето и е в съответствие с разпоредбите на закона и
установената съдебна практика.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели,
разпитан е социалния работник изготвил становището на социалната служба, както и разпит
на майката по реда на чл. 176 от ГПК.
По искане на ищцата Т. В. В., допуснато е от съда на осн. чл. 214 от ГПК, изменение на
предявения иск за издръжка срещу Н. А. Н., като същият е намален от 500лв. на 200лв.
С обжалваното Решение № 5863/17.07.2020г., постановено по гр.д. № 2184/2019г. по описа
на РС Б., първоинстанционният съд е предоставил упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете Д. А. Н., ЕГН * - на неговата майка и законен представител
Т. В. В., ЕГН **********, с адрес на местопребиваване: * Р. К., град Л., В., където се
установява че майката и детето живеят и пребивават постоянно. Поради това определено е
местоживеенето на детето Д. А. Н., ЕГН * - при неговата майка на следния адрес: * Р. К.,
град Л., В..
С обжалваното решение първоинстанционният съд е определил следния режим на лични
контакти на бащата Н. А. Н., с ЕГН **********, гр. С., ул.„Д. А.“ №* с малетното му дете
Д. А. Н., ЕГН *, както следва: бащата ще има право да вижда детето си или да контактува с
него всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца присъствено, в случаитте когато
детето фактически се намира в България за времето от 10:00ч. в събота до 17:00ч. в неделя с
преспиване по местоживеене на бащата, а в случаите когато за тези периоди и време /всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца/детето не е на територията на България, а е в
чужбина бащата ще има право да общува с детето си дистанционно- по електронен път, по
телефон или чрез ползване на електронно платформа, като Вайбър, Зуум, Скайп, Уотс ап
или други такива минимум по един час в събота и по един час в неделя, както и 20
/двадесет/ дни през летния астрономически сезон, което време да не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, както и всеки път когато детето е на територията на България
извън горния режим детето да бъде предоставяно на бащата с преспиване за половината
10
период от времето на пребиваването на майката и детето на територията на страната.
Коледните празници през четните години детето да е при майката, а при нечетните години -
при бащата.
Новогодишните празници през четните години детето да е при бащата, а при нечетните
години - при майката.
Съдът е осъдил Н. А. Н., с ЕГН **********, гр. С., ул.„Д. А.“ №* да заплаща месечна
издръжка на малолетното си дете Д. А. Н., ЕГН * в размер на 200 /двеста/ лева, считано от
датата на подаване на исковата молба - 13.08.2019г. до настъпване на основания за нейното
изменяване или прекратяване.
Осъдил е Н. А. Н., с ЕГН **********, гр. С., ул.„Д. А.“ №* да заплати издръжка за минало
време на малолетното си дете Д. А. Н., ЕГН * в размер на 573,75 /петстотин седемдесет и
три лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща издръжка за минало време за
периода от 13.08.2018г. до 31.12.2018г., представляваща месечно сумата от 127,50 /сто
двадесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева и дължима за четири месеца и половина,
както и в размер на 1050 /хиляда и петдесет/ лева за периода 01.01.2019г. до 12.08.2019г.,
представляваща месечно сумата от 140 /сто и четиридесет/ лева и дължима за седем месеца
и половина. Отхвърлил е като неоснователен иска за издръжка за минало време над
уважените по-горе размери, до поискания от 200 /двеста/ лева, съобразно последното
изменение на този иск.
С обжалваното Решение № 5863/17.07.2020г., постановено по гр.д. № 2184/2019г. по описа
на РС Б., съдът е дал разрешение, като замества липсващото съгласие на бащата Н. А. Н., с
ЕГН **********, гр. С., ул.„Д. А.“ № * малолетното дете Д. А. Н., ЕГН * да пътува в
чужбина до В. и страните членки на ЕС за период от 5г., считано от влизане в сила на
решението. Дал е разрешение, като замества липсващото съгласие на бащата Н. А. Н., с ЕГН
**********, гр. С., ул.„Д. А.“ № * на малолетното дете Д. А. Н., ЕГН * да се издадат
необходимите документи, за да може детето да пътува в чужбина - задграничен паспорт - по
заявление, подадено само от майката.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от Н. А. Н., с ЕГН **********, гр. С.,
ул.„Д. А.“ № * насрещни искове - за предоставяне упражняването на родителските права на
бащата, за определянето местоживеенето на детето при бащата, за осъждане на майката да
заплаща издръжка от 250 лева месечно, както и за определяне на предложения ремжи на
лични контакти на детето с майката - като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
С обжалваното Решение № 5863/17.07.2020г., постановено по гр.д. № 2184/2019г. по описа
на РС Б., съдът е осъдил Н. А. Н., с ЕГН **********, гр. С., ул.„Д. А.“ № * да заплати на Т.
В. В., ЕГН ********** сумата от 950 /деветстотин и петдесет/ лева, направени по делото
разноски, съобразно уважените искове, а по сметка на РС Б. сумата от 288 /двеста осемдесет
11
и осем/ лева, представляваща държавна такса по иска за издръжка за бъдеще време, както и
сумата от 64,95 /шестдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки/ лева държавна такса
по иска за издръжка за минало време върху уважените размери, както и 5 /пет/ лева за
служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горните суми.
Въз основа на събраните по делото доказателства пред първоинстанционния съд и пред
въззивната съдебна инстанция, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, следва да се
приеме за установено и доказано от фактическа страна от състава на ОС Б., следното:
Страните по делото- Т. В. В. и Н. А. Н. са живели във фактическо съжителство на
съпружески начала, без да имат сключен граждански брак, като са родители на малолетното
дете Д. А. Н., родена на 02.09.2016г./Удостоверение за раждане от 22.03.2017г./.
Не е спорно по делото, че двамата родители на малолетното дете, са живели на съпружески
начала във В., където работели и където детето се е родило. През есанта на 2017г. двамата се
разделили, а не след дълго бащата се завърнал в България, като заживял на адреса на който
живее и към момента на разглеждането на настоящото дело в гр. С..
В хода на процеса пред РС Б., след разпита на майката Т. В. В. по реда на чл. 176 от ГПК,
след разпита на част от свидетелите и приобщаване на представения социален доклад, съдът
по искане на ищцовата страна и на осн. чл. 214 от ГПК е допуснал изменение на предявения
иск за предоставянето на родителските права по отношение на малолетното дете Д. А. Н.,
като е приел за доказан и ненуждаещ се от доказване факта, че към момента на
разглеждането на делото майката и детето живеят постоянно във В., на адрес: * Р. К., град
Л., В., като е допуснато уточнение че на този адрес майката моли съда да постанови същата
да упражнява родителските права по отношение на роденото от съвместното и съжителство
с ответника малолетно дете- Д. А. Н..
От събраните по делото гласни доказателства и от изготвените социални доклади на
социалните работници от Отдел „Закрила на детето” към Дирекция “Социално
подпомагане” гр. Б. се установява, че от раждането си детето Д. А. Н. живее с майка си в гр.
Л., В., като основните грижи за неговото отглеждане и възпитание се полагат от неговата
майка- Т. В. В.. Същата е подкрепяна и подпомагана от нейната, която живее в същия
апартамент с дъщеря си и внука си, като също работи в Л. и подпомага отглеждането на
детето и финансово.
Свидетелят Макавеев и свидетелката В. в показанията си сочат, че детето живее в удобен
апартамент в гр. Л., с майка си и с баба си по майчина линия, където има много добри
условия за отглеждане на малко дете. Детето Д. А. Н., което към момента на разглеждането
на делото пред въззивния съд е на 4 год. и половина, посещава редовно целодневна детска
градина в гр. Л., като не е лишено от храна и дрехи, има личен лекар и редовно посещава
зъболекар. В събота детето посещава българско училище, като детето не е лишено от
играчки, лакомства и всички необходими за неговото изразстване вещи.
12
От представените по долото социални доклади и от разпита на социалния работник,
извършен от първоинстанционния съд, установява се по безспорен и несъмнен начин, че
детето има изградена чудесна емоционална връзка както с майката с която живее в Л., така и
с бащата с който комуникира най- вече по телефона и чрез интернет. Липсват данни за
родителско отчуждение, а събраните пред първоинстанционния съд доказателства за това че
майката е пречела на бащата да комуникира нормално с детето, въззивният съд няма да
коментира, тъй като същите са неотносими към преценката на съда за правнорелевантните
факти, за преценката на въззивния състав при вземане на решение в обжалваната част на
първоинстанционното решение. Безспорно е от събраните по делото доказателства че и
двамата родители имат родителски капацитет, като могат да се грижат за отглеждането ни
възпитанието на детето Д. А. Н.. По данни от социалния доклад, представен пред състава на
ОС Б. по настоящото дело, майката с детето са били в България както през месец август,
така и през време на коледните и новогодишните празници, като комуникацията между
родителите на детето е била отлична и детето е прекарало значително време със своя баща и
с роднините си по бащина линия, което е индиция за развитието на нормални отношения
между страните по делото във връзка с отглеждането на роденото от съвместното им
съжителство дете.
След фактическата раздяла между страните по делото, майката на детето- Т. В. В. живее
заедно с него в гр. Л., В., като работи там като лаборантка. С нея живее нейната майка,
която работи като медицински работник и я подпомага както финансово, така и при
отглежаднето на детето. Пред първоинстанционния съд е прието за установено, тъй като не
е било оспорено от ответната страна, че майката получава месечно нетно възнаграждение в
размер на около 1500 лева. Не се установява от събраните по делото доказателства, към
момента на разглеждането на делото пред ОС Б., майката умишлено да препятства
възможността на детето да общува нормално със своя баща, като пред социалните
работници майката е заявила, че и за в бъдеще тя няма намерение да прекъсва създадената
емоционална връзка между бащата и детето, с цел нормалното израстване на детето, както и
участието на бащата в неговото отглеждане и възпитание. Такова становище се поддържа и
от нейния пълномощник по делото пред въззивния състав на ОС Б..
Бащата на детето- Н. А. Н. живее в гр. С., на адреса посочен по делото, като от социалните
доклади и от събраниите пред първоинстационния съд гласни доказателства се установява,
че живее сам на етаж от къща, който е добре обзаведен и има мсички необходими условия за
отглеждането на дете. В друга съседна къща живеят неговите родители и сестра му, които
могат да го подпрепят при посрещането на детето когато същото му гостува. Въззивникът Н.
А. Н. работи на постоянна работа като строителен работник във фирма „Г.” Е., като
получава брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 560.00лв./Удостоверение №
7/10.122019г./. Намя данни същият да има ново семейство или да получава странични
доходи. Установява се от събраните пред първата съдебна инстанция свидетелски
показания, както и от представените социални доклади на социалните работници към Отдел
13
„Закрила на детето” Б., че между бащата Н. А. Н. и малолетното дете Д. А. Н., съществува
изградена емоционална връзка и привързаност, като бащата се стреми интензивно да общува
с детето и да се среща с него, както и за готовност да полага грижи за детето си, така че
същото да се чувства добре.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от становището на социалните
работници, изразено в представените по делото социални доклади се установява, че детето
Д. А. Н. към настоящия момент е вече на 4 години и половина, със съответстващо за
възрастта си физическо и психическо развитие. Същият живее в дома на майка си и се
отглежда основно от Т. В. В. и нейната майка в гр. Л., В.. Детето е социално интегрирано и
е записано в Детска градина и редовно посещава учебните занятия. В събота посещава
българско училище. Осигурени са на детето необходимите социално битови условия за
отглеждането му, като то общува с баща си. От писмените доказателства по делото и от
свидетелските показания на свидетелката В. се установява, че месечната такса за детска
градина е 800 паунда, а за съботното училище- 300 паунда. Между бащата Н. А. Н. и детето
Д. А. Н., е изградена силна и трайна емоционална връзка. През повечето време детето
общува с баща си по телефона или чрез интернет връзка. През коледните и новогодишните
празници на 2020г. двамата са имали интензивни срещи, прекарали са много време заедно и
връзката между бащата и детето е станало още по- стабилна. Няма данни за каквото и да е
било родителско отчуждение.
Пред въззивния съд е представен актуален социален доклад на Дирекция „Социално
подпомагане” отдел „Закрила на детето”- гр. Б., в който се потвърждават данните за
икономическия и социалния статус на въззивника Н. А. Н., като се сочи че същият
продължава да е на работа по трудов договор и с постоянни месечни доходи, както и за това
че разполага на адреса на който живее в гр. С. с отрични социално битови условия за
отглеждането на дете. В социалния доклад се потвърждава че майката не пречи на детето за
пълноценни срещи с неговия баща и през времето на пребиваването на детето в България- м.
12.2020г. и м.01.2021г., както и по време на коледните празници, детето е прекарало много
време с баща си и с неговите роднини, като в резултат на интензивното общуване между
двамата, съществуващата много добра емоционална връзка продължава успешно да се
надгражда и зазравява. В социалния доклад се сочи и за много добри връзки между майката
и бащата при съгласуване на мерките за отглеждането на детето, което е довело освен до
честите срещи на бащата с детето, но и до подписана от бащата Н. А. Н. през м. 01.2021г.
нотариално заверена декларация за даване на разрешение на детето за пътуване в чужбина
до навършването на пълнолетие.
Съобразно разпоредбата на чл. 235 ал. 3 от ГПК, съдът при постановяването на решението
си е длъжен да съобрази настъпилите обстоятелства във връзка с правно релевентните по
делото факти, включително и тези настъпили след даване ход на устните състезания пред
първата съдебна инстанция, ако счете че същите са относими към спорното право.
14
Въззивната инстанция в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, като съобрази
оплакванията във въззивната жалба, при самостоятелен анализ и преценка на събраните
доказателства, по вътрешно убеждение на осн. чл. 12 от ГПК, излага следните правни
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269 изр. 2 от
ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от навадените оплаквания от страната във въззивната жалба, като служебно има
правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби,
приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК и с ТР № 1/2010г. по т.д. № 1/2009г на ОСГТК на
ВКС- т.2, обективирана в Решение № 670/27.12.2010г. по гр.д. № 1728/2009г. на ІІІ г.о. на
ВКС и Решение № 196/11.04.2012г. по т.д. № 994/2010г на ІІ т.о. на ВКС. В този смисъл са и
дадените указания по приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г на ОСГТК - т. 1 и т. 4.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, на първоинстанцинното
решение в обжалванат му част, настоящата инстанция констатира, че решението на РС Б. е
валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в
пределите на правораздавателната си компетентност, изготвено е в писмена форма и е
подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед на обхвата на въззивното
обжалване е и процесуално допустимо.
Обвързан от оплакванията наведени с въззивната жалба, съдът съобрази че
първоинстанционото Решение № 5863/17.07.2020г., постановено по гр.д. № 2184/2019г. по
описа на РС Б., е обжалвано от жалбоподателят Н. А. Н. само в чустта му на определения
режим на лични контакти на бащата с малолетното дете- Д. А. Н., както и в частта му
относно определената от първоинстанционния съд издръжка за минало и бъдеще време, като
в останалата част решението на РС Б. не е обжалвано и същото е влязло в законна сила. При
изложените съображения въззивният съд следва да съобрази че с първоинстанционото
решение в частта му в която е влязло в законна сила, упражняването на родителските права
по отношение на детето Д. А. Н. е предоставено на неговата майка и законна представителка
Т. В. В., като съдът е постановил същите да бъдат упражнявани по постоянния адрес на
майката и детето: * Р. К., град Л., В.. Разрешен е с решението на РС Б. в необжалваната му
част и въпроса със заместващото съгласие на бащата за пътуванията на детето, като
установява се от представения пред настоящата съдебна инстанция социален доклад, че
бащата Н. А. Н. през месец януари 2021г. е подписал и нотариално заверена декларация, са
която и лично е дал съгласието си за пътуването на детето в чужбина, придружено от
неговата майка, до навършване на пълнолетието на Д. А. Н..
Предявеният иск по реда на чл. 127 ал. 2 от СК е процесуално допустим. Законът е
15
предоставил възможност при фактическа раздяла на родителите и липсата на съгласие
между тях, да сезират съда и да поискат произнасяне със съдебен акт, с който съдът е
длъжен да се произнесе относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК. В
настоящия казус предмет на въззивно обжалване е определения от първоинстанционния съд
режим на контакти на бащата с детето.
При вземане на решението си, съдът следва внимателно да анализира и преценява в
съвкупност всички събрани доказателства и да установи обстоятелствата за всеки отделен
случай, като се ръководи изцяло от интересите на детето. /Р – 215-2011г. на ВКС на РБ/.
Съдът при преценката си кой от родителите следва да упражнява родителските права то
отношение на детето занапред, следва да изгради вътрешното си убеждение на базата на
задълбочена съпоставка на всички относими към конкретния случай обстоятелства, давайки
оценка на възпитателните качества на всеки от родителите, на техния морален облик, на
начина, вида, продължителността, ефективността на полагането на грижите към детето, на
изразената готовност да живее с детето. Следва да бъде извършена преценка дали детето е
привързано повече към един от родителите си, както и с това дали родителите разполагат с
помощта на трети близки лица, докато са на работа и отсъстват от къщи. Съдът следва да
съобрази социалната среда на детето, както разбира се и жилищно- битовите условия за
живот, финансовите възможности, начина на живот, както и да съобрази пола и възрастта на
детето./чл. 59 ал.4 от СК/. В контекста на всички обективни критерии, които
Постановлението на пленума на ВС № 1/1974г., което не е загубила в тази си част своята
актуалност, свързва с понятието –“интересите на децата”, които съдът е длъжен да обсъжда
и анализира при всеки случай когато взема решение за упражняването на родителските
права по отношение на децата с разделени родители, съдът следва да съобрази всички
правно релевантни обстоятелства установени по делото въз основа на събраните
доказателства. В настоящия случай въпроса за упражняването на родителските права и
постоянното местоживеене на детото са решени от първоинстанционния съд със съдебното
решение, което не е обжалвано от страните и в тази му част е влязло в законна сила.
Производството за определяне на режим на лични отношения по чл. 127 ал. 2 от СК, между
детето и родителят на който не е предоставено прякото упражняване на родителскивте права
от съда, съставлява такова по спорна съдебна администрация на граждански отношения,
основана и на съображения за целесъобразност. Съдът не е обвързан с конкретно
претендирания от ищеца режим, нито с този за който са наведени доводи с въззивната
жалба. Исковата молба за определяне на режим на лични отношения между бащатга и
детето, с посочен примерен режим, сезира съда да постанови решение, с което да определи
подходящ режим при отчитане интересите на детето, но не обвързва съда с конкретното
искане. В този смисъл, постановявайки различен от поискания режим, съдът не постановява
нещо извън петитума на исковата молба. Последният трябва да е съобразен на първо място с
интересите на детето, което в случая е проявление на принципното положение, че при
този вид производства съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес."
16
/Решение № 412/07.07.2008г. по гр. д. № 1948/2008г. на ІІ г.о. на ВКС/. Т.е. доколкото
производството цели защита на интересите на детето, то съдът е свободен да излезе извън
пределите на поисканото и да определи режим на контакти, който най-пълноценно би
удовлетворил тези интереси. Следователно въззивният съд не е обвързан и с пределите
очертани от оплакванията, наведени с въззивната жалба, като следва да определи режим на
виждане/ в случай между бащата и детето/, като охрани в максимална степен интересите на
детето.
Относно интереса на детето с постановените по реда на чл. 290 ГПК – Решение №
59/04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г. III г. о., Решение № 147/04.06.2014 г. по гр. д .№
1557/2014 г. на ІІІ г. о., Решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д.№ 6851/2014 г. на ІV г. о.,
Решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. № 4794/2014 г., ІІІ г. о. на ВКС и др. е прието, че съдът
следва да обсъди всички доказателства относно правнорелевантните факти, касаещи
мерките за упражняване на личните отношения между децата и родителите, като приоритет
има интересът на детето, за който съдът следи служебно. Легалната дефиниция на понятието
"най-добър интерес на детето", е дадена в ДР на § 1, т. 5 от ЗЗДт, според която той се
изразява в преценката на: желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други негови
характеристики, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да
му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които
ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други факти, имащи отношение към
детето. Налице е широк и единодушен консенсус, че във всички съдебни решения, отнасящи
се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение, което налага
засилен и по-критичен анализ на всеки един фактор, на който нормотворецът придава
правно значение, тъй като то е относително и зависи от взаимодействието на всички
отделни обстоятелства. Следва да се имат предвид и задължителните указания, дадени с
ППВС № 1 от 12.11.1974г. (което не е загубило значението си) и изброените с него
обстоятелства за преценка, на кого от родителите да се предостави упражняване на
родителските права, са актуални и днес. Така на изследване, с оглед на най- добрия интерес
на детето, подлежат следните обстоятелства с правно значение: възпитателските качества на
родителите; грижи и отношение на родителите към децата, изявената готовност да
отглеждат и възпитават децата; привързаност на последните към техните родители, пола и
възрастта на децата; помощта на трети лица; жилищно - битови и материални условия на
живот. В тази връзка следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 59 ал. 4 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 122 ал.1 от СК, носител на родителски права и задължения по
отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител. С разпоредбата на чл. 125,
ал. 1 СК - грижите на родителя за цялостното развитие на детето, за образованието и
интересите му, е както негово право, така и задължение. Според настоящия състав на ОС Б.,
събраните доказателства по делото водят на категоричния извод, че и двамата родители на
детето разполагат с добър родителски капацитет, като са еднакво отговорни и
17
загрижени за отглеждането и възпитанието на Д. А. Н.. И двамата родители са
привързани към детето, готови са да поемат личната отговорност за неговото адекватно
отглеждане и възпитание. Бащата полага грижи да поддържа установените много добри
контакти между него и родения син от съвместното му съжителство с въззиваемата Т. В. В..
С въззивната жалба Н. А. Н. настоява пред съда да му бъде предоставена възможност за по-
широки контакти с детето с оглед възможността пълноценно да общува с него и да съхрани
и доразвие установената между бащата и детето силна и здрава емоционална връзка.
Характерно за производството по чл. 127 от СК е че съдебната намеса се предприема въз
основа освен на интереса на детето и на обществения интерес, като основната цел е да се
организират родителските функции и начина, който най- пълно отговаря на интересите на
децата. Съгласно разясненията дадени с ППВС № 1/1974г., преценката на съда за
предоставяне на упражняване на родителските права, поради фактическата раздяла на
двамата родители, е израз само на грижата и защитата на правата и интересите на децата.
Съгласно разпоредбата на чл. 123 ал. 1 от СК, родителските права и задължения се
упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Новата
философия на законодателят с разпоредбите на СК е, че след раздялата на родителите, този
от тях при който детето не живее, следва да продължи да упражнява родителските си права в
същия обем, в който е изпълнявал същите преди това. Безспорно е по настоящото дело, че
между бащата и роденото дете съществува изградена здрава и топла емоционална връзка,
основана на много добро разбирателство, доверие, любов и привързаност. Същата в
значителна степен се е доразвила и надградила при срещите между бащата и детето през
време на коледните и новогодишните празници, докато детето е било в България. Според
социалните служби липсват данни майката да е пречела на тези отношения и да е
препятствала срещите на детето с неговия баща. В този смисъл въззивният състав на ОС Б.
намира, че в интерес на детето при съдебното регулиране на отношенията между него и
бащата е да бъде допуснат максимално широк режим на контакти, който да включва
както възможност за постоянни контакти на бащата с детето през интернет, така и
по- широк режим на виждане през почивните и празничните дни, както и през ваканциите
на детето. Следва да бъде отчетен и пола на детото, както и обстоятелството че с
порастването на момчето, нуждата от това да контактува със своя баща ще се увеличава,
като ще се налага срещите му с въззиваемия да се увеличават по продължителност и
интензитет, като това постепенно да става извън постоянното местоживеенето на детето и
без задължителното присъствие на неговата майка.
Съдът следва да се съобрази с психическите и емоционалните потребности на детето, с
последиците които настъпват за децата при раздялата на техните родители. Нормалната
духовна и семейна среда за едно дете е тази при която то се отглежда и възпитава и от
двамата си родители. След фактическата раздяла, контактите на детето с единия родител са
силно ограничени и детето страда от този родителски дефицит. Ето защо най- добрият
подход е минимизиране на конфликта между родителите и предоставяне на максимална
възможност детето да прекарва повече време с двамата си родители. В контекста на
18
изложеното, очевидно е че и в настоящия случай следва да бъде предоставена възможност
на детето да разполага с един по-широк режим на лични контакти и срещи със своя баща. В
този смисъл настоящият състав на въззивният съд намира, че майката заедно с бабата на
детето по майчина линия, която я подпомага за отглеждането на детето, следва да
продължават да осигуряват на бащата свободен достъп на виждане с детето през времето
през което то ще се връща в страната. Въззивният съд намира, че определения режим на
виждане на бащата с детето, определен с обжалваното решение на РС Б., досежно неговия
интензитет и обем е съобразен с вече изградената емоционална връзка между баща и дете,
като съставът на ОС Б. счита, че така няма да бъде пренебрегната и привързаността на
детето към неговия баща.
При решението си относно начина за провеждане на срещите между бащата и детето,
въззивният съд счита че освен съществуващата силна емоционална връзка между бащата и
детето, съчетани и с пола и възрастта на Д. А. Н., следва да бъдат отчетени в настоящия
казус особености от обективна страна, които не могат да бъдат лесно преодолени. Така
установява се от събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин, че
майката и детето живеят постоянно в гр. Л., като съдът с първоинстанционното решение в
необжалваната му част е постановил упражняването на родителските права от страна на Т.
В. В. по отношение на детето Д. А. Н. да бъдат извършвани именно на адреса * Р. К., град
Л., В., където майката е детето живеят преимуществено и през по- голямата част от
годината.
Съобразно указанията дадени с ППВС № 1/1974г., което не е загубило значението си и при
сега действащия Семеен кодекс (обн. ДВ, бр. 47/2009 г.), както и в установилата се
практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, се приема, че намерението на единия родител да се
установи да живее на установен адрес в друга държава, различна от обичайното
местоживеене на детето, сериозно засяга интересите на детето. Това обстоятелство сочи на
промяна във връзка с отговорностите от родителя, натоварен с родителските права, с оглед
осигуряването на непосредствените здравни, психологически, социални, финансови и
всякакви други потребности, но и промяна във времето, мястото и честотата на контактите и
отношенията на детето с другия родител. Затова промяната на местоживеенето на всеки от
родителите налага да се определи какъв е най-добрият интерес на детето предвид
конкретните и подлежащи на съобразяване елементи и тежестта им в съответния случай,
като се изследва подробно и добросъвестно от съда как тази промяна ще повлияе или ще
измени условията, при които детето живее и се развива /Решение № 34/21.03.2018 г. по гр. д.
№ 3368/2017 г. на IV г. о. на ВКС и др./. В редица решения /напр. - Решение №
446/30.06.2010г. по гр. д. № 4549/2008г. на ВКС, IV г. о., Решение № 697/1.11.2010г. по гр.
д. № 1952/2010г. на ВКС, IV г. о., Решение № 147/19.04.2011г. по гр. д. № 845/2010г. на
ВКС, III г. о. и др./ безпротиворечиво е застъпено становището, че разрешение за
неограничено извеждане на детето от територията на страната без съгласие на единия от
родителите, не е в интерес на детето. Разрешение може да бъде дадено за определен период
19
в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем /напр. държавите-членки на
Европейския съюз/, или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но
също до определени държави, като интереса на детето се преценява във всеки конкретен
случай. При глобално дадено предварително разрешение и то без да бъде поставено условие
кога и как детето да бъде върнато на територията на страната, държавата се лишава от
всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за
упражняване родителските права. Решение № 116 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5156/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева
Очертаният кръг от проблеми, които са свързани с това детето и единия от неговите
родители да живеят в различни държави, касае накърняването правата на родителя, който не
е натоварен с упражняването на родителските права, за лични отношения с детето в случай,
че то пътува извън страната и пребивава там за по-дълъг период от време. Безспорно правата
на родителя в този случай са ограничени, но само с оглед преодоляващият тези права
интерес на детето да бъде извън страната с цел посрещане на здравословни нужди, правилно
психо-физическо и интелектуално развитие, благоприятна и поддържаща семейна среда или
друг конкретен повод. Невъзможно е да се определи като цяло срок, в който режимът на
лични отношения между родителя и детето ще бъде ограничаван, тъй като и тук следва да се
вземе предвид конкретния интерес на детето.
Установените в Европейския съюз свободно движение на хора и възможната трудова
заетост в различните страни за гражданите на държавите-членки, налагат все в по-голям
мащаб, търпенето на подобни на разглежданите ограничения в личен план, както и при
контакта между детето и родителя, комуто не са предоставени родителските права. Все по-
често явление в отношенията между децата и техните разведени или разделени фактически
родители ще бъдат случаите, когато детото ще живее в държава различна от държавата, в
която ще се намира родителя, на който не е предоставено от съда упражняването на
родителските права. Такъв е и настоящия казус, при който безспорно майката и бащата на
детето са приели, че в интерес на малолетния Д. А. Н., с оглед на личностното му развитие и
осигуряването на по- висок стандарт на живота на детето, налагат същото да пребивава
постоянно на адреса * Р. К., град Л., В., където живее през по- голямата част от годината
заедно със своята майка и баба си по майчина линия.
Въззивният съд в случаите като настоящия, изцяло приема становището, че в този случай
неминуемо се налага, личният контакт на бащата с детето, да бъде заместван с
електронните средства за комуникация, като същият следва да бъде определен в обем
такъв, че да не вреди и на здравето на детето. /Определение № 159 от 31.01.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 5370/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева/Не съществува
обективно друг начин за осъществяване на контакти между бащата Н. А. Н. и детето Д. А.
Н., през времето през което детето живее и пребивава във В., а неговия баща работи и живее
на територията на Р България, поради което определения режим за виждане с решението на
първоинстнационния съд между двамата дистанционно- по електронен път, по телефон или
20
чрез ползване на електронно платформа, като „Вайбър“, „Зуум“, „Скайп“, „Уотс ап“ или
други такива- минимум по един час в събота и по един час в неделя, което кореспондира и с
грижата за опазване на физическото и психическото здраве на детето, което е едва на 4
години и половина и не следва да прекарва повече от 2 часа на ден пред електронни
устройства. В тази част първоинстационното решение е правилно и определения режим на
бащата с детето/дистанционно и по електронен път/, докато детето се намира извън
територията на Р България, не може да бъде променен нито като начин на кумуникиране,
нито като времева продължителност.
В решение № 480/06.07.2010 г. по гр.д.№ 4313/ 2008 г., ІІІ г.о., ВКС, е дадено обвързващо
тълкуване по въпроса как се определят мерки на лични отношения между родител и дете,
живеещи в различни държави. Върховният съд е приел, че мерките трябва да бъдат
дефинирани по начин, който да ги прави осъществими по реда на изпълнителния процес.
Посочил е изрично, че съдържанието им зависи от особеностите на всеки конкретен случай,
като когато обстоятелствата не позволяват осъществяването на регулярни крактовременни
контакти, това може да бъде компенсирано от повече на брой и по-продължителни контакти
във време, свободно от трудови задължения на родителя и учебни задължения на детето.
Желанието на родителите и това на техните пълномощници по делото относно
упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не
са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се
вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерии за
решението на съда е интереса на детето. Ето защо, настоящият въззивен съдебен състав
приема, че личните отношения между бащата и детето, през времето през което Д. А. Н. се
намира на територията на Р България следва да са максимално разширени и да бъдат
осъществени при личен контакт между бащата и детето. Правилно в този смисъл е
решението на РС Б. в обжалваната му част, в която съдът е постановил, половината от
времето когато детето се намира в Р България, да бъде предоставяно на бащата за
преспиване за половината период от времето на пребиваването на майката с детето на
територията на страната. Правилно първоинстационният съд е определил този режим като
допълнителен към изначало определения: бащата да има право да се вижда с детето си
лично и да контактува с него всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, когато
детето фактически се намира в Р България, за времето от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в
неделя, по местоживеенето на бащата и с преспиване.
Няма пречка родителите да уговорят времето и мястото за предаване на детето, като и
поемането на разходите за пътуване и други подобни, но при липса на съгласие, следва да се
има предвид задължително тълкуване в ППВС № 1 от 1974г., според което поддържането на
лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права, следва да става в неговото местожителство или местопребиваване и по
възможност с преспиване. Освен това е налице и задължителна за съдилищата практика на
ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, а именно решение № 452/03.06.2010 г. по гр. дело
21
№ 101/2010, IV г.о. на ВКС, в което е прието, че отношенията между детето от прекратения
брак и родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, се
осъществява по местожителството на последния, дори когато това местожителство е извън
България, но е на територията на друга държава - членка на ЕС. При неефективност на така
определените мерки, законът дава възможност на всеки родител да иска изменението им или
определянето на нови.
При изложените съображения приема се от въззивния състав на съда, че определения режим
на виждане и контакти на бащата с детето, досежно неговия интензитет и обем, определен
с обжалваното решение на РС Б. е съобразен с интереса на детето и с нуждата от нормално и
пълноценно общуване между бащата и детето, за запазване и изграждане на съществуващата
силна емоционална връзка между тях. Настоящият състав на ОС Б. намира, че за да бъдат
охранени докрай интересите на детето, както и за да бъде избегнат риска от
компроментирането на връзката между баща и син, следва да бъде изменено
първоинстанционното решение, досежно начина на личните контакти между бащата и
детето през лятото, когато обичайно майката и детето ще се завръщат в Р България през
сезона за ползването на годишния платен отпуск на майката. Безспорно е че в този случай
задължително следва да бъде съобразен отпуска на майката, тъй като това и за нея е
възможност за по- пълноценно и по- продължитлено прекарване на времето с детето.
Първоинстационният съд след като е постановил бащата да се вижда с детето си 20 дни през
лятото, необосновано се е опитал да изключи това време от времето през което майката е в
отпуск, като е постановил ползването на тези дни на виждане между бащата и детето, да не
съвпадат с отпуска на майката. Така се е стигнало до положение, при което ползването на
тези двадесет дни е станало обективно невъзможно, доколкото очаква се че детето и майката
ще се завръщат в Р България именно по повод на ползването на платения годишен отпуск на
майката. Въззивният съд счита, че в тази част първоинстанционното решение следва да бъде
отменено, като бъде постановено през летния сезон бащата и детето да се виждат за срок от
20 дни, по споразумение между майката и бащата, така че бащата да не бъде ограничен от
отпуска на майката за да се вижда с детето си, а прекараното време на бащата с детето, да не
не води от своя страна до ограничаване на времето през което майката ще прекара с детето
си по време на платения си годишен отпуск.
Неоснователни са доводите с въззивната жалба за това, че първоинстанционният съд не се е
произнесъл по начина на срещи на бащата и детето през времето на Коледните и
Новогодишните празници, като правилно съставът на РС Б. е поделил двата празника между
семействата на майката и бащата, като ги е разменил в четните и нечетните години с оглед
на различното естество на двата празника.
По мнение на въззивният състав на ОС Б., в настоящия случай с оглед на продължителното
отсъствие на детето от страната, следва да се поддържа стремеж към осигуряване на колкото
се може по- широк режим на виждане на бащата с детето, през времето през което то
фактически ще се намира на територията на страната. В този смисъл въззивният съд
22
счите, че първоинстационният съд е пропуснал да определи виждане на бащата и детето при
личен контакт през време на друг традиционен за Р България празник- Великденските
празници. Следва да бъде постановен режим на личен контакт между бащата и детето и през
време на Великденските празници, когато детето фактически се намира в Р България, като
дните на пребиваване на детето в страната да бъдат поделени поравно между семействата на
майката и бащата, а виждането на детето с бащата да бъде извършено по
местопребиваването на бащата и с преспиване, за да може детето интензивно да общува и
със семейството на неговия баща- неовата сестра, бабата и дядото на детото по бащина
линия.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите
с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143 ал. 2 от СК, те дължат издръжка
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат /чл. 142 ал. 1 СК/. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че
минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно алиментно
задължение, и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При
новата нормативна уредба и след приемането на новия СК, съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на
доходите на родителя. Съобразно чл. 143 ал.1 от СК, и двамата родители са длъжни да
осигуряват издръжката на малолетните си деца. Обстоятелството че родителските права по
отношение на детето са предоставени на единия родител, не освобождава същия родител от
задължението да поеме част задължението за месечната издръжка за детето, въпреки
задължението на другия родител за заплащане на месечна издръжка.
Оплакванията наведени с въззивната жалба по оспорване размера на определената от
първоинстационния съд размер на дължимата месечна издръжка, която бащата Н. А. Н.
следва да изплаща на детето си Д. А. Н., чрез неговата майка и законна представителка,
настоящият състав на ОС Б. намира за неоснователно. Определената издръжка в размер на
200лв. месечно е близо до минималния законово фиксиран размер, който е равен на 1 / 4 от
МРЗ определана за страната за същия период. Детето е вече на 4 години и половина и
нуждите му с оглед на възрастта и с оглед на таксата за детска градина и съботно българско
училище в Л., за което пред първоинстанционния съд са представени писмени
доказателства/в размер общо на 1 100паунда месечно/, безспорно налага извода че така
определената издръжка е съобразена с нуждите на детето, с възрастта му и с начина му на
живот в Л.. Жалбоподателят- ответник пред първоинстанционния съд и сам е заявил пред
РС Б., че може да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 200лв., поради което
съдът е допуснал изменение на предявения иск за издръжка, като е намалил същия от 500 на
200лв.
23
Неоснователни са и доводите, че първоинстанционния съд при определянето на дължимата
месечна издръжка, платима от бащата на детето, не се е съобразил освен с нуждите на
детето, така и с възможностите на бащата за нейното заплащане. Бащата има собствено
жилище, работи и получава трудово доходи и може да разчита и на подкрепата на
семейството си, както по отношение на отглеждането на детето, така и за осигуряването на
средствата за неговата издръжка.
Неоснователни са и възраженията, че съдът при определянето на размера на месечната
издръжка, дължима от Н. А. Н. в полза на детето му Д. А. Н., не извършил съпоставка
между възможностите на двамата родители за осигуряването на необходимите средства
месечно за отглеждането на детото, тъй като безспорно доходите получавани от майкта, са
значително по- високи от тези получавани от бащата при работата му в Р България.
Въззивният съд въз основа на събраните по делото доказателства за доходите на двамата
родители на детето намира, че следва да бъде съобразено и това че майката с детето живеят
постоянно в гр. Л., като при съпоставката на възможностите на бащата и майката да
осигуряват част от месечната издръжка на детето, неминуемо следва да бъде съобразен и
стандарта на живот и цените на храните и дрехите във В., както и таксите които майката
следва да заплаща за детската градина и съботното училище, посещавани от детето. При
отчитане на разликата между стандарта на живот в Р България и този във В., въззивният съд
не намира че при определяне на дължимата месечна издръжка, първоинстанционният съд не
е съобразил обстоятлеството че детето се отглежда в гр. Л. и че разходите за храна, облекло
и такси за детска градина и съботно училище се заплащат по цените за същите в гр. Л..
Поради изложените съображения следва да бъде оставено без уважение оплакването
наведено с въззивната жалба от Н. А. Н., че определената месечна издръжка, която същият
следва да заплаща занапред на детето си Д. А. Н., е прекомерно завишена по размер, като не
е съобразена както с възможностите на бащата да я заплаща, така и с нуждите на детето,
както следва да бъде оставено без уважение и оплакването наведено с жалбата, че съдът не е
извършил съпоставка между доходите на двамата родители и възможността им да поемат
съответната част от месецната издръжка на детето, като не е съобразил че майката е с по-
високи месечни доходи от тези на бащата. В тази част въззивната жалба е неоснователна и
не следва да бъде уважавана от въззивния съд.
Следва да бъде оставено без уважение и оплакването, наведено с въззивната жалба, срещу
определената от първоинстанционния съд издръжка за нимало време, основано на доводите
че по делото са събрани доказатлества че бащата е заплащал такава на детето, поради което
не се налага да я заплати повторно въз основа на обжалваното решение на РС Б..
Не случайно първоинстанционният съд е определил издръжката за минало време за период
от една година назад от предявяването на иска пред съда/чл. 149 от СК/, като е разделил
периода на две части. С обжалваното решение на РС Б., издръжката за миноло време е
определена в минималния предвиден в закона размер за същата, поради което същата не
24
може да бъде намалявана от въззивния съд по размер.
При анализа на събраните писмени и гласни доказателства пред първоинстанционния съд,
въззивният състав на ОС Благоевгра намира за неустановено при условията на пълно и
главно доказване от страна на ответника, плащането от бащата Н. А. Н. на издръжка за
минало време за периода от 13.08.2018г. до 12.08.2019г. на малолетния му син Д. А. Н..
Представените с въззивната жалба писмени доказателства, които съставът на ОС Б. е
приобщил към материалите по делото, сочат на преведени суми по банков път от бащата Н.
А. Н. по банковата сметка на Т. В. В. във В., но за месеците март, април и май 2018г., т.е.
същите касаят периоди преди едногодишния период за който е присъдена издръжка за
минало време на осн. чл. 149 от СК, с обжалваното определение на РС Б.. Ето защо съдът
намира че същите са неотносими към присъдената издръжка за минало време, тъй като
издръжката е алиментно задължение което се дължи ежемесечно и не може да бъде
изплащана частично или през определени периоди от време, тъй като нуждите на детето от
издръжка са постоянни и поради това заплащането на същите не може да бъде разсрочвано
или прекъсвано във времето.
Не се доказва плащането на издръжка за минало време от бащата на детето за процесния
период/ от 13.08.2018г. до 12.08.2019г./ и въз основа на събраните пред първоинстанционния
съд гласни доказателства. Разпитаните свидетели Н.а/сестра на ищеца по делото/ и Н.П. са
категорични в показанията си, че Н. А. Н. е изпращал ежемесечно суми за издръжката на
детето до неговата майка в Л.. Сестрата на ищеца и сама е превеждала тези суми по банков
път, а свидетелят П. е ходил с ищеца до банката за да изпрати издръжка на детето си, но не е
влизал с него в банката и не знае точно какви суми са били изпращани от бащата на детето.
Въззивният съд намира че така събраните гласни доказателства не установяват по
убедителен начин изпращането на пари за издръжка от бащата Н. А. Н. до малолетния му
син- Д. А. Н.. Това е така тъй като свидетелските показания на свидетелите Н.а и П. не
съдържат достатъчно конкретика и в тях не се съдаржат данни за кои точно месеци са били
изпращани пари за издръжка от бащата на детето, както и какъв е бил размера на
изпратените суми. Така въззивният съд намира за недоказано, че изпратените суми касаят
именно периода на издръжката за минало време, за който е постановено обжалваното
решение на РС Б., като остава недоказан и размера на изпращаните суми. Отделно следва да
бъде изложени съображения, че освен паричните суми за издръжка, родителите изпращат на
децата си и суми за подаръци, рождени дни и др., които са преведени суми в натура които
законът отличава от алиментното парично задължение за издръжка, което се изплаща от
родителят на който не са предоставени родителските права, всеки месец и в определен
размер, като обичайно тези сума се превеждат на родителя който упражнява родителските
права по банков път, с оглед на успешното доказване на тяхното заплащане пред съда.
Поради изложените съображения, въззивният съд счита че следва да бъде оставено без
уважение искането на жалбоподателя- Н. А. Н., да бъде отменено като неправилно и
необосновано Решение № 5863/17.07.2020г., постановено по гр.д. № 2184/2019г. по описа на
25
РС Б., в частта му в която същият е осъден да заплати на сина си Д. А. Н.- издръжка за
минало време. В тази част въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Поради изложените съображения от фактическа и правна страна и на основание чл. 271 ал. 1
от ГПК, доколкото изводите на въззивния съд са различни от тези, изложении от
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, в
която съдът е определил режима на лични отношения между бащата- Н. А. Н. и детето Д. А.
Н., по начина описан в мотивите към настоящото решение на въззивния съд. В останалата
обжалвана част на Решение № 5863/17.07.2020г., постановено по гр.д. № 2184/2019г. по
описа на РС Б., същото е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд намира, че не следва да бъдат изменяни разноските присъдени от
първоинстанционния съд с частично обжалваното Решение № 5863/17.07.2020г.,
постановено по гр.д. № 2184/2019г. по описа на РС Б.. Предявените искове пред РС Б. са
били уважени от съда, като частично е отхвърлен като неоснователен само предявения иск за
издръжка за минало време. Въззивният съд намира подадената жалба от Н. А. Н. за
основателна само в частта на оплакванията досежно режима на определените лични
контакти между бащата Н. А. Н. и малолетния син Д. А. Н., но отменя
първоинстанционното решение в тази му част не като неправилно, а само за да коригира и
разшири режима на виждане между бащата и детето.
Това следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима
при спор относно упражняването на родителските права, както и в случаите, когато по
съдебен ред се иска определянето на режим на виждане между родителя на който не са
присъдени родителските права и детето. За разлика от исковото производство в настоящото
не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на
едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за
исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник в частта в която
съдът определя режим на лични контакти между детето и родителя на който не е
предоставено упражняването на родителски права. Съдебното решение, което следва да
изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в производството всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този
смисъл е Определение № 385 от 25.08.2016г., постановено по ч.гр.д.№ 3423/2015г. по описа
на Върховен касационен съд - І г.о. на ГК. Ето защо съдът счита, че не следва да бъде
отменяно решението на първоинстанционния съд в частта му за разноските.
Частната въззивна жалба от Н. А. Н., чрез пълномощника му адв. Д. М.. С., срещу
Определение № 907341/21.09.2020г. по гр.д. № 2148/2019г. по описа на РС Б., с което е
оставено без уважение искане по реда на чл. 248 от ГПК от Н. А. Н., за изменение на
26
първоинстанционното решение в частта му за разноските, настоящият въззивен състав на ОС
Б. намира за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималния размер на адвокатското възнаграждение при
неоценяеми искове е 600лв., като пред първоинстационня съд са били предявени три
неоценяеми искове по СК и два оценяеми такива- по исковета за издръжка за бъдеще и за
минало време. Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 9 от цитираната наредба, при защита по
дело с повече от две съдебни заседания, за всяко следващо съдебно заседание се заплащат по
100лв. В настоящия случай пред първоинстационния съд са проведени повече от две
съдебни заседания, като за всяко съдебно заседание от второто такова, се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на още 100лв.
Въззивният съд намира, че делото пред първоинстационния съд съставлява и фактическа и
правна сложност поради това че са предявени повече от три иска от ищцата по делото, а от
ответника са предявени насрещни искове, които макар и идентични с исковете предявени от
ищцата по делото, усложняват защитата по делото и осъществяването на процесуално
представителство по същото.
Поради изложените съображения възражението за прекомерност на присъдения в полза на
ищцата адвокатски хонорар в размер на 950.00лв. е неоснователно, като частна въззивна
жалба от Н. А. Н., чрез пълномощника му адв. Д. М.. С., срещу Определение №
907341/21.09.2020г. по гр.д. № 2148/2019г. по описа на РС Б., с което е оставено без
уважение искане по реда на чл. 248 от ГПК от Н. А. Н., за изменение на
първоинстанционното решение в частта му за разноските, е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Въззивната жалба на Н. А. Н. въззивният съд е намерил за частично основателна, но само в
частта относно режима на лични контакти между бащата и детето, в която част
производството съставлява такова по спорна съдебна администрация, поради което в тази
част разноски в полза на страните не се присъждат. В останалата част досежно оспорването
на основанието и размера на присъдената издръжка за минало и за бъдещо време, въззивната
жалба е неоснователна. Изцяло неоснователна според състава на ОС Б. е и частната жалба от
Н. А. Н., депозирана по реда на чл. 248 от ГПК срещу Определение № 907341/21.09.2020г.
по гр.д. № 2148/2019г. по описа на РС Б.. Поради изложените съображения на въззивникът
не се следва заплащането на разноските направените пред настоящата съдебна инстанция за
държавна такса по двете въззивни жалби.
Доколкото е частично основателна въззивната жалба и с оглед на изхода от делото, следва да
бъде осъдена въззиваемата страна да заплати на въззивника сумата от 120лв. за частично
платеното адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. и съразмерно на уважената част от
въззивната жалба.
27
Доколкото в частта с която се обжалва Решение № 5863/17.07.2020г., постановено по гр.д.
№ 2184/2019г. по описа на РС Б., в частта му на присъдената издръжка за бъдеще и минало
време, въззивната жалба е неоснователна, а изцяло неоснователна е и частната жалба срещу
Определение № 907341/21.09.2020г. по гр.д. № 2148/2019г. по описа на РС Б., следва да
бъде осъден въззивника Н. А. Н., да заплати на въззиваемата Т. В. В., сумата 500лв.,
съставляваща част от възнаграждението за адвокатски хонорар, за направените разноски
пред настоящата въззивна инстанция. Същите видно от представения по делото договор за
правна защита и съдействие са били уговерени в размер на 800лв. и платени в брой, като в
тази част представения договор за правна помощ има доказателствената сила на разписка за
извършеното плащане.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5863/17.07.2020г., постановено по гр.д. № 2184/2019г. по описа на
РС Б., в частта му в която се определя режим на лични отношения между бащата- Н. А. Н.,
ЕГН **********, и детето- Д. А. Н., с ЕГН *, като вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Н. А. Н., ЕГН **********, гр. С.,
ул.„Д. А.“ № * и детето Д. А. Н., ЕГН *, както следва:
- бащата Н. А. Н., ЕГН ********** да има правото да вижда детето си- Д. А. Н., ЕГН *,
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца присъствено, в случаитте когато детето
фактически се намира в Р България, за времето от 10:00ч. в събота до 17:00ч. в неделя, с
преспиване и по местоживеене на бащата- в гр. С., ул. „Д. А.“ № *;
- в случаите когато за тези периоди и време/всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца/детето не е на територията на Р България, а е в чужбина, бащата да има правото да
общува с детето си дистанционно- по електронен път, по телефон или чрез ползване на
електронно платформа, като „Вайбър“, „Зуум“, „Скайп“, „Уотс ап“ или др., минимум по
един час в събота и по един час в неделя;
- бащата Н. А. Н., ЕГН ********** да има правото да вижда детето си- Д. А. Н., ЕГН *,
извън случаите на определения му режим на виждане: всяка втора и четвърта събота и
неделя от месеца, за времето от 10:00ч. в събота до 17:00ч. в неделя, всеки път когато
детето е на територията на България, като детето да бъде предоставяно на бащата за
личен контакт с преспиване, за половината период от времето на фактическото
пребиваване на майката и детето на територията на страната;
- бащата Н. А. Н., ЕГН ********** да има правото да вижда детето си- Д. А. Н., ЕГН *,
20/двадесет/ дни през лятото, по споразумение между майката и бащата, така че бащата
да не бъде ограничен от отпуска на майката за да се вижда с детето си, а прекараното време
28
на бащата с детето, да не води от своя страна до ограничаване на времето през което
майката ще прекара с детето си по време на платения си годишен отпуск;
- бащата Н. А. Н., ЕГН ********** да има правото да вижда детето си- Д. А. Н., ЕГН *, с
преспиване и по местоживеенето му- гр. С., ул. „Д. А.“ № *, на Коледните празници, като
през четните години детето да е при майката, а при нечетните години - при бащата и на
Новогодишните празници, като през четните години детето да е при бащата, а при нечетните
години - при майката.
- бащата Н. А. Н., ЕГН ********** да има правото да вижда детето си- Д. А. Н., ЕГН *, на
Великденските празници, когато детето фактически се намира в Р България, като дните на
пребиваване на детето в страната да бъдат поделени поравно между семействата на
майката и бащата, а виждането на детето с бащата да бъде извършено по
местопребиваването на бащата и с преспиване, за да може детето интензивно да общува и
със семейството на неговия баща- неовата сестра, бабата и дядото на детото по бащина
линия.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5863/17.07.2020г., постановено по гр.д. № 2184/2019г. по
описа на РС Б., в останалата му обжалвана част- досежно оспорването по основание и
размер на определената издръжка за минало и за бъдеще време.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна въззивна жалба от Н. А. Н., чрез пълномощника му адв.
Д. М.. С., срещу Определение № 907341/21.09.2020г. по гр.д. № 2148/2019г. по описа на РС
Б., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Т. В. В., ЕГН **********, на адрес: гр. Б., ул. „Т. А.“ № *, ет. *, да заплати на Н.
А. Н., с ЕГН **********, гр. С., ул.„Д. А.“ № *, сумата от 120лв. за частично платеното
адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. и съразмерно на уважената част от
въззивната жалба.
ОСЪЖДА Н. А. Н., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Д. А.“ № *, да заплати на Т. В. В., ЕГН
**********, на адрес: гр. Б., ул. „Т. А.“ № *, ет.*,, сумата 500лв., съставляваща част от
възнаграждението за адвокатски хонорар, за направените разноски пред настоящата
въззивна инстанция, съразмерно на неуважената част от въззивната жалба.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, в едномесечен срок от съобщението
на страните, пред ВКС на РБ.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
29
1._______________________
2._______________________
30