№ 1235
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110146351 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на [фирма-И], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управлението в [населено място], [улица] и съдебен адрес
[населено място], [улица], [адрес] , с която срещу [фирма-О], ЕИК [ЕИК], със седалище
и адрес на управление в [населено място], [жк], [улица] и съдебен адрес [населено
място], [улица], са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл. 372 ТЗ, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 72 лева,
представляваща непогасено задължение по фактура № **********/11.06.2020 г. за цена
на услуга за репатриране на автомобил с рег. № [рег. номер на МПС] с включен ДДС,
ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането, и лихва за забава в
размер на сумата от 6 лева за периода от 27.06.2020 г. до 22.04.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 28.04.2021 г.
по ч.гр.д. № 23002/2021 г. по описа на СРС, І ГО, 41 състав.
Ищецът извежда субективно предявените си съдебни права при твърдения, че е
специализиран в извършване на авторемонтни, автотенекеджийски и автобояджийски
услуги. Твърди, че през месец 06.2020 г. ответникът му възложил репатриране на
автомобил с рег.№ [рег. номер на МПС]. Твърди, че е изправна страна по договора за
транспортна услуга, доколкото е извършил репатрирането, но [фирма-О] не заплатило
дължимата за това цена в размер на 72 лева с ДДС, за което e била издадена фактура №
**********/11.06.2020г., чийто оригинал е бил предоставен на представител на
ответника в деня на предаване на автомобила. Сочи, че плащане не е било извършено
на падежа 26.06.2020 г. или впоследствие, макар услугата да е била приета без
възражения. Допълва, че ответникът е останал задължен за лихва за забава в размер на
6 лева, начислена за периода от 27.06.2020 г. до 22.04.2021 г. Моли за уважаване на
предявените искове и претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва исковете като неоснователни. Оспорва
наличието на валидна облигационна връзка между страните, както и предоставяне на
твърдяната услуга по репатриране от страна на ищеца. Възразява, че представената по
делото фактура не е подписана от представляващия дружеството или упълномощен
служител, същата не е осчетоводена в счетоводството на ответника, както и че липсват
1
доказателства за соченото от ищеца приемане на извършената дейност по репатриране
от страна на ответника. Поради неоснователност на главната претенция намира за
неоснователна и акцесорната претенция за лихва за забава. Допълва, че липсва
уговорка трети лица да имат право да получават услуги от името и за сметка на [фирма-
О].
Софийски районен съд, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становищата на страните по спорните правнорелевантни факти,
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че като търговци, са се намирали в трайни търговски
взаимоотношения до 2020 г., както и че на 12.07.2013 г. помежду им е бил подписан
договор за сервизно обслужване с възложител ответникът и изпълнител ищецът с
предмет извършване на сервизно техническо обслужване, технически прегледи,
поддръжка и ремонт на автомобили, собственост на възложителя срещу заплащане.
Съгласно клаузите на договора автомобилите, чието обслужване и поддръжка ще бъде
извършвано по силата на същия, са описани в приложение №1 към същия, което не е
представено в производството. В чл. 4 от договора е предвидено във всички случаи при
приемане на автомобил за ремонт да се изготвя поръчка по образец /Приложение № 2
към договора/ в два екземпляра, която да се подписва от представители и на двете
страни. Приложение № 2 също не е представено по делото. Предвидено е с клаузата на
чл. 6, ал. 1, че срокът на договора е 1 година, като с Анекс действието му може да бъде
продължавано. В чл. 9 от договора е предвидено задължение за изпълнителя да издава
данъчна фактура в срок до 5-то число на месеца, следващ месеца на извършеното
сервизно обслужване, като към всяка фактура се прилага съответната утвърдена от
страните поръчка за всеки конкретен автомобил. Видно е, а и това не е спорно между
страните, че договорът е подписан за възложителя от П. М., а за изпълнителя от Й. П..
Като писмено доказателство по делото е приета процесната фактура №
********** от 11.06.2020 г., с получател [фирма-О], относно услуга „репатриране на
автомобил“, със стойност за плащане 72,00 лева с ДДС. Видно е от документа, че в
същия на ръка и извън полето „наименование на стоката/услугата“, „1. Репатриране на
автомобил“ собственоръчно е изписано следното: „[рег. номер на МПС] и е положен
подпис. Фактурата е съставена от Д. Н. П. и е подписана, както за доставчика на
услугата, така и за получателя. От страна на ответника е направено изрично оспорване
фактурата да е била подписана от управителя на дружеството или друго натоварено с
представителна власт да извършва такива действия лице.
Представена с исковата молба и приета по делото е хронологична аналитична
ведомост за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. относно клиентите на ищеца [фирма-
И], на стр. 22 от която ищецът е отразил съставянето на процесната фактура с
получател ответника и наименование на услугата „репатриране“.
Приети също са уведомление за приемане на постъпили от ищеца данни от
справка-декларация по ДДС, дневника за продажби за данъчен период м. май и м. юни
2020 г., представени в обобщен вид.
Представени по делото и приети като доказателства са разпечатки на
ел.кореспонденция и по-конкретно изпратени от ищеца до ответника ел.писма, с които
последният е поканен да заплати сумите по фактури за извършени ремонти на обща
стойност 2355 лева.
По искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК ответникът е представил и са приети
като писмени доказателства по делото дневниците за покупки на [фирма-О] за периода
м.юни 2020 г. до м.юни 2021 г., както и справките-декларации по ЗДДС за посочения
период. Не е установено от същите, а и ищецът не е ангажирал допълнителни
доказателства в тази насока, ответникът да е осчетоводил процесната фактура и да е
2
ползвал данъчен кредит във връзка със същата.
Страните в производството не спорят, че във връзка с твърдяната извършена от
ищеца услуга – репатриране на автомобил, не е бил подписван приемо-предавателен
протокол.
Не е спорно също така, че процесната фактура е била осчетоводена само от
ищеца.
В хода на производството пред първоинстанционния съд са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М. А. Т., Й. С. П. и С. Й. Д.,
последните двама разпитани по делегация пред РС – [населено място].
От депозираните свидетелски показания на свидетеля М. Т. /служител при
ответника от 2016 г. насетне/, се установява, че същият отговаря за логичната дейност
на дружеството, в т.ч. и за автомобилите – за изправността и ремонта им. Посочва, че
при възникване на проблем с някой от автомобилите, служител му се обажда и му
съобщава за проблема, след което свидетелят го насочва към конкретен сервиз в
съответния град, в който се намира автомобилът. На свидетеля е известно, че двете
дружества са се намирали в търговски отношения в периода от 2016 г. до 2020 г. /или
2021 г./, като ответното дружество е ползвало услугите на ищеца като „Пътна помощ“
и като автосервиз. Сочи, че установената практика е била фактура за плащане да се
придвижва към ответника, след като бъде изпратена от сервиза на ищеца с
придружаващи я документи, доказващи извършването на ремонт - приемо-
предавателен протокол, от който да е видно кога е приет автомобилът, кога е
освободен, както и какви ремонти са извършени по него. При ползване на услугата
„Пътна помощ“, съгласно показанията на свидетеля, се процедирало по същия начин,
като приемо-предавателен протокол се съставял след извършването на услугата.
Фактурата за репатрирането следвало да бъде изпратена заедно с такъв протокол към
ответника за плащане. От показанията на свидетеля става ясно, че към 2020 г.
ответникът е притежавал автомобил с рег. № [рег. номер на МПС], който е извършвал
инкасова дейност. Не си спомня за репатрирането на този автомобил да е получавал
обаждане през м.юни 2020 г. Съгласно показанията задължението за изготвяне на
приемо-предавателен протокол е на изпълнителя, като протоколът се подписвал от
служител на ответното дружество, който бил на място при извършване на
репатрирането, доколкото още към момента на ангажиране на услугата е било ясно
къде ще бъде откаран автомобилът, а служител на ответника придружавал същия при
репатрирането му.
При предявяване на свидетеля на фактура № **********/11.06.2020г., в
съдебното заседание на 14.07.2022 г. същият посочва, че е виждал тази фактура, но
плащане по същата е било отказано, тъй като върху нея са били положени два
различни подписа за служители на ответника – един за получил фактурата и друг под
номера на автомобила, каквато практика относно подписване на фактурите по този
начин не е имало установена. Свидетелят излага, че е търсил приемо-предавателен
протокол по конкретната фактура, но такъв не бил открит.
Свидетелят Й. П. /съпруг на управителя на [фирма-И]/, работил към 2020 г. при
ищеца на длъжност „началник Работилница“, е заявил пред съда, че не знае с точност
дали към 2020 г. между страните е съществувал договор. Споделил е, че когато той е
бил управител на дружеството, между страните е имало сключен договор за поддръжка
на автомобилите на ответника. Относно стереотипа на работа при възлагане от страна
на ответника конкретен автомобил да бъде репатриран, свидетелят сочи, че лицето за
контакт е било М. Т.. Той се обаждал по телефона на свидетеля, съобщавал му къде се
намира закъсалият автомобил, при което колата се прибирала от ищеца и се
уведомявал служителят на ответника какво следва да се отремонтира по нея. Когато
автомобилът е готов, същият се вземал от представител на ответника. Автомобилите,
които не подлежали на ремонт, стояли на склад при свидетеля. Свидетелят изразява
предположение, че въпросният автомобил, за който си спомня, че е Рено Мастър, може
3
да е бил някой от тези, които стояли на склад, защото след като минал период от време,
изпратили автовоз, който събрал останките от тези автомобили и ги извозили за
[населено място]. Излага, че не си спомня дали въпросният автомобил е бил
ремонтиран, а изразява предположение, че е възможно просто така да са го взели и да
са им го предали. Заявява, че за този автомобил услугата не е заплатена.
На поставени от ответника въпроси свидетелят е отговорил, че се касаело за
автомобил „Рено Мастер“, микробус, като репатрирането на същия е било възложено
устно от служителя на ответника М. Т.. Репатрирането съгласно показанията е било от
района на [улица] до базата на ищцовото дружество – т.е. градски курс. Свидетелят
заявява, че със сигурност е присъствал на репатрирането, както и един шофьор. Не си
спомня кой е получил автомобила за ответника. Не си спомня дали е бил ремонтиран
автомобилът, кога и на кого автомобилът е бил предаден. Изразява предположение, че
този, който е дошъл за автомобила на ответника, той е взел фактурата, като не са били
съставяни и предавани други документи. Не си спомня дали автомобилът е бил приет.
Според свидетеля не е имало практика да се съставя приемо-предавателен протокол
при получаване на репатриран автомобил от ответника. Изразява предположение, че
може и да не е имало представител на ответника, който да подпише такъв протокол.
Свидетелката С. Д. /дъщеря на управителя на [фирма-И], работила на длъжност
„фактурист“ при ищеца към м.юни 2020 г./ в показанията си излага, че между страните
е имало сключен договор, чиято продължителност е била една година, като в случай че
никоя от страните не прекрати договора, той се продължавал с още една година. По
отношение на услугата репатриране на автомобили посочва, че възлагането от страна
на ответника е ставало по телефона, като в повечето случаи се извършвал и ремонт,
след което автомобилът се предавал, като се издавали фактури за ремонт и за
репатриране поотделно. Свидетелят е заявила, че й е известно, че през м.юни 2020 г. е
била издадена от ищеца фактура за репатриране на автомобил в рамките на [населено
място]. Относно обстоятелството на кого е бил предаден автомобилът след
репатриране, свидетелката не посочва конкретен служител. Няма спомен дали
автомобилът е бил само репатриран или и ремонтиран, няма спомен за конкретното
ППС, както и на кой точно служител на ответника е била предадена фактурата. По
повод документите, които се издават при репатриране на автомобил, св. Д. сочи, че се
издавала само фактура /не и приемо-предавателен протокол/, като в конкретния случай
такава била пратена на ответника по имейл. Свидетелката посочва, че услугата по
репатриране не е била платена и щом била налице разписана фактура и автомобилът не
бил в базата на ищеца, това означавало, че такава все пак била издадена.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
За уважаване на така предявените искове ищецът следва да установи в
производството при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по неформален
договор за превоз /репатриране/ на автомобил с рег.№ [рег. номер на МПС], по който е
изправна страна, доколкото е извършил възложеното репатриране до уговореното
място, че стойността на извършения превоз възлиза на претендираната сума, че
ответникът е приел превозения автомобил, настъпване на изискуемост на вземането. В
тежест на ответника е да установи надлежно изпълнение или наличието на
обстоятелства, изключващи отговорността му.
Съдът след анализ на формираната в хода на съдебното дирене доказателствена
съвкупност приема, че ищецът не е установил в производството да е извършил
конкретното репатриране на автомобила в изпълнение на задължение по възникнало
облигационно правоотношение по договор за превоз, за което да му се дължи сумата
по издадената фактура.
Представеният в производството договор, подписан между страните през 2013 г.,
не касае процесния спор, доколкото в чл. 6 от същия е посочено, че срокът му е една
4
година, като може да бъде продължен по взаимно съгласие на страните, отразено в
анекс към договора. По делото не са представени доказателства за подобни
съглашения, с оглед което и съдът приема, че договорът не е обвързвал страните към
2020 г. Не е налице пречка в случай че това бъде установено по делото, да се приеме,
че страните са били обвързани по силата на друг договор, а не на този.
Не се установява обаче такъв неформален договор за извършване на превозната
услуга репатриране на автомобил с рег.№ [рег. номер на МПС] да е бил сключен.
Представената по делото фактура и останалите писмени доказателства не обосновават
извод за наличието на договор между страните, по който ищецът да е изпълнил своите
задължения.
Получаването на фактурата и подписването й от служител на ответника изрично е
оспорено в производството, а ищецът не е установил по делото същата да е била приета
от ответника. От показанията на св. Т. е установено, че е виждал фактурата, но
установено е също така, че е отказано плащане с аргумент, че услугата не е била
извършена. Изпратената от ищеца до ответника ел. кореспонденция свидетелства за
изпратени покани за плащане стойността на фактури за извършени ремонти /не и за
репатриране/, като общата стойност на същите е посочена в размер на сумата от 2355
лева. Обсъжданите документи не съдържат изявления на ответника, които могат да
бъдат разглеждани като извънсъдебно признание на страната, че е възложила
извършването на превоз на автомобил, че услугата е била извършена от ищеца и е била
приета от ответника.
На следващо място, представените счетоводни документи не обосновават извод в
обратна насока. Обстоятелството, че ищецът е издал и осчетоводил процесната фактура
не доказва наличието на договор между страните и изпълнение по същия от страна на
ищеца. В производството не се твърди и не се установява ответникът да е осчетоводил
фактурата, в който случай това действие би се разглеждало като признание, че
превозът е бил извършен.
В константната си практика ВКС приема, че „отразяването на фактурата в
счетоводните регистри на двете страни, вписването в дневниците за покупко-
продажби и в справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит
по сделката от задължената страна, съставляват признание за възникването и за размера
на задълженията, за които е съставена фактурата.“ / в този см. Решение № 103 от
11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 46 от 6.04.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 60140/2016 г., I г. о., ГК/. Обстоятелството, че в показанията на
свидетеля Т., се съдържат твърдения, че е виждал процесната фактура, върху която
били положени различни подписи, като с оглед липсата на приемо-предавателен
протокол, съставен между страните е било отказано заплащането на сумата по същата,
не са в противоречие с извода, че не е установено между страните да е възникнало
валидно договорно правоотношение с предмет, описан в исковата молба.
По отношение на събраните в хода на производството гласни доказателства съдът
намира за необходимо да посочи, че от съдържанието им не се установяват
предпоставките за основателност на предявения иск, като съображенията за това са
следните:
От показанията на свидетеля Т. се установява, че при извършването на услуги от
страна на ответника, освен фактура, е следвало да се състави и подпише между
страните приемо-предавателен протокол за извършения превоз. Същевременно, в
свидетелските показания на другите двама разпитани свидетели се съдържат изявления
в противоположен смисъл – според св. П., при репатриране се издава само фактура, а
при предаване на автомобила е възможно да няма присъстващ представител на
ответника, което би се явило причина протокол да не бъде подписан; св. Д. посочва, че
при репатриране се издавала само фактура, както и че спрямо ответното дружество не
са били издавани никакви протоколи, като същевременно поддържа, че не помни
относно конкретния автомобил дали е налице издаден протокол за ремонт, дали
5
същият е бил ремонтиран.
Преценявайки с повишено внимание по реда на чл. 172 ГПК свидетелските
показания на разпитаните по искане на ищеца пред РС – [населено място] свидетели П.
и Д., съдът приема, че не следва да кредитира същите. Свидетелите безспорно попадат
в очертания от посочената законова разпоредба кръг на лица, които могат да се явяват
заинтересовани от изхода на спора. Само по себе си последното не е основание съдът
да не се довери на показанията им. Впечатление обаче прави, че свидетелите с
категоричност са заявили, че конкретната услуга по репатриране е била извършена
през м.юни 2020 г., като автомобил на ответника е бил превозен в рамките на [населено
място]. Спомнят си конкретния маршрут – от [улица] до базата на ищеца, както и че
сумата по издадената във връзка с този превоз фактура не е била заплатена. Не си
спомнят обаче нищо повече във връзка с извършения превоз – бил ли е ремонтиран
този автомобил /освен да е бил репатриран/, кое лице го е предало за репатриране, кое
лице го е получило за ответника и кога, кое лице е подписало и получило процесната
фактура. Следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че свидетелят П. си
спомня възлагането и извършването на конкретния превоз в т.ч. приблизително време,
маршрут, марка и модел на автомобила, но не си спомня каква е причината
автомобилът да бъде репатриран – каква е била повредата, ремонтиран ли е същият и
ако не е, каква е причината тогава да се закара в сервизната база на ищеца, оставен ли е
бил на склад, няма спомени кога и от кое лице е бил получен. Спомня си обаче, че
репатрирането на този автомобил конкретно не е било заплатено. Аналогични
съображения следва да бъдат изложени и по отношение на показанията на свидетеля
Д., дъщеря на управителя на ищеца, заемала длъжността „фактурист“. Този свидетел си
спомня същите обстоятелства, изнесени в показанията на свидетеля П. – че превозът е
бил в рамките на града и конкретния маршрут, по който е извършен. Не си спомня
обаче дали автомобилът е бил отремонтиран, кога и от кое лице е получен за
ответника.
Във връзка с противоречивите показания на двете групи свидетели следва да се
обърне внимание на показанията на свидетеля П., който е посочил, че при репатриране
се издава единствено фактура, не и приемо-предавателен протокол, а същевременно
излага довод, че причина за неподписването на протокол би могло да е
обстоятелството, че при предаване на автомобила можело да няма присъстващ
представител на ответника, който да се разпише. С други думи показанията на този
свидетел не са ясни и последователни, доколкото последният е поддържал, че не се
съставят приемо-предавателни протоколи при връщане на автомобил при репатриране,
а същевременно е посочил, че причина за това може да е било отсъствие на
представител на ответника. Отделно от това, нелогично е посоченото от свидетеля „да
няма присъстващ представител на ответника“, тъй като в този случай е необяснимо как
се случва предаването на автомобила и на кого, предвид че и двамата свидетели
поддържат, че автомобилът е бил получен от служител на ответника, но не могат да си
спомнят кога е извършено предаването и кой е бил този служител.
Анализирайки показанията на свидетелите П. и Д., членове на семейството на
управителя на ищеца, съдът констатира съществен дисонанс по отношение на
конкретните обстоятелства, които тези свидетели помнят във връзка с процесната
фактура, и всички други обстоятелства, които са заявили, че не си спомнят. По
изложените съображения техните показния съдът не може да оцени като логични,
последователни и ясни. Свидетелските им показания също така не се подкрепят от
други доказателства по делото, които да установяват възлагане от страна на ответника
извършването на конкретния превоз и приемането на работата.
Не на последно място и съобразно разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ГПК при
съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът цени и вида на
процесната фактура и начина на вписване на номера на автомобила в документа –
собственоръчно извън полето за извършената услуга с полагане на подпис от
6
неизвестно за спора лице.
В аспекта на гореизложеното съдът приема, че по делото не е установено по
безспорен начин, че между страните е било постигнато съгласие относно извършването
на процесния превоз, както и неговото извършване, във връзка с което ищецът твърди,
че е издал процесната фактура. Ето защо и предявеният главен иск, като недоказан,
следва да бъде отхвърлен.
Относно иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид това, че основателността на акцесорния иск за лихва е обусловена от
основателността на главния иск, претенцията за лихва за забава в размер на сумата от 6
лева за периода от 27.06.2020 г. до 22.04.2021 г., също следва да се отхвърли като
неоснователна.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за настоящото производство в размер на сумата от 360 лева с ДДС за
адвокатско възнаграждение, който размер е минималният такъв съгласно действащата
към устните състезания редакция на чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [фирма-И], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] против [фирма-
О], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица]
искове с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 372 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за
признаване на установено, че [фирма-О] дължи на [фирма-И] сумата от 72,00 лева с
ДДС, представляваща задължение по фактура № **********/11.06.2020 г. за цена на
услуга репатриране на автомобил с рег. № [рег. номер на МПС], както и сумата от 6,00
лева, представляваща лихва за забава за периода от 27.06.2020 г. до 22.04.2021 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 28.04.2021 г. по ч.гр.д. № 23002/2021 г. по описа на СРС, І ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА [фирма-И], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[населено място], [улица] да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на [фирма-О], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица] сумата в
размер на 360,00 лева с ДДС, представляваща направените в производството разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7