Р Е Ш Е Н И Е № 39
Габрово, 22.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание
проведено на десети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря ….ЕЛКА СТАНЧЕВА …. и с участието на
прокурор ……..НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА ……. като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ КАНД
№137 от 2020 година по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, във
вр. с чл.208 и следващите от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от ***АД гр. Габрово, против съдебно Решение №260036 от
06.11.2020г. по НАХД№640 от 2020г. по описа на Районен съд Габрово. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 07- 001280 от 17.06.2020г.
на Директор Дирекция Инспекция по труда Габрово с което на ***АД с ЕИК***, в
качеството на работодател е наложено административно наказание- имуществена
санкция в размер на 1500 лева на осн. чл. 414, ал. 1 от КТ.
За да потвърди обжалваното НП първоинстанционният съд е
приел, че нарушението е безспорно установено и доказано и не е налице
процесуално нарушение при провеждане на административно наказателното
производство, което е основание за потвърждаване на обжалваното НП.
В жалбата се излага, че така
постановеното Решение на ГРС е постановено при допуснати процесуални нарушения
при преценка на доказателствата, имощи за последици необоснованост на
формираните от съда изводи- касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1,
т. 2 НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. Второ от ЗАНН. Твърди се, че обжалваното
решение е постановено в противоречие с материалния закон и необосновано.
В жалбата се излага, че било налице несъответствие между
посочената фактическа обстановка в АУАН и НП като в акта бил посочен период за
който е проверяван положения труд от Т. С. 01.07.2019г.- 30.09.2019г., а в НП
било отразено че това се отнася за периода 01.01.1019г.- 30.09.2019г.
Неправилно били тълкувани разпоредбите на чл. 9г и §3 от
Постановление на МС №131/05.07.2018г. за изменение и допълнение на наредбата за
работното време, почивките и отпуските, като в тази връзка било и изчислението
на работното време и положения извънреден труд. Неправилното изчисляване на
часовете положен труд било довело до погрешния извод, че е налице привишаване
на допустимата норма от часове извънреден труд, въз основа на което бил и
извода за осъществено нарушение.
В съдебно заседание се твърди наличие на по- благоприятен
закон по отношение на процесния случай тъй като било налице законово изменение
на КТ, което било благоприятно за санкционираното Дружество.
Претендира се отмяна на обжалваното
съдебно Решение и отмяна на постановеното Наказателно постановление, ведно със
законните последици, включително присъждане на разноски за двете съдебни
инставции.
Според представителя на ОП Габрово
жалбата е неоснователна, а Решението на ГРС било правилно и поради това
следвало да бъде потвърдено.
Санкционираното Дружество, редовно
призован не се представлява. В подадена Молба от надлежно упълномощен пр.
представител се поддържа подадената Касационна жалба, твърди се че Решението на
първоинстанционния съд е неправилно, поради което следва да бъде оставено в
отменено, като бъде отменено и обжалваното НП.
За Дирекция Инспекция по труда,
редовно призовани се явява надлежно упълномощен пр. представител- юрисконсулт,
който оспорва подадената жалба и изложените в нея доводи за отмяна на
обжалвания съдебен акт. Счита същия за правилен поради което да бъде потвърден.
Претендира разноски- възнаграждение за юрисконсулт, като възразява на осн. чл.
78, ал. 5 ГПК против насрещното възнаграждение за адвокат.
Така подадената Касационна жалба е в законния срок, от
надлежен представител на заинтересована страна и е процесуално допустима, с
оглед на което ГАС я разгледа по същество.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, Административен съд
Габрово разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, а на
основание ал. 2 провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на
Решението с материалния закон. ГАС не следи служебно единствено за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, на които касационният
жалбоподател не се е позовал изрично в срока за подаване на касационната жалба.
Предмет на правен спор пред
районния съд е законосъобразността на оспореното Наказателно постановление №07-
001280/17.06.2020г., издадено въз основа на АУАН № 07-001280 от 21.05.2020г. за
установеното нарушение. Като доказателства, въз основа на които е направен
извод за налично нарушение, в акта са вписани в Протокол от извършената
проверка и писмени доказателства- Справка, Графици за работа за периода
м.07.2019г. до м.12.2019г., Таблици за отчитане явяване/неявяване на работа за
м. 07.2019г. до м.12.2019г, ведомости за заплати за посочения по- горе период,
трудов договор, които са приложени към административно наказателната преписка и
приобщени към доказателствения материал по делото. Протоколът е съставен на
18.05.2020г., като в съставянето му са участвали служители от ДИТ Габрово и
представляващия АД. В него е отразено, че на 07.04.2020г., 09.04.2020г.,
13.04.2020г., 14.04.2020г., 05.05.2020г. е била извършена проверка по работни
места, и по по представена документиция при което било установено, че
Дружеството в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ е
допуснало лицето Т. Т. С. ЕГН********** да положи през календарната 2019г.
извънреден труд в размер на 171 часа, при максимелна продължителност на
извънредния труд през календарната година 150 часа, в нарушение на чл. 146, ал.
1 от КТ. Посочено е също, че нарушението е извършено на 31.12.2019г., а
установено на 07.04.2020г.
Това е дало основание на
административно наказващия орган да наложи посочената имуществена санкция за
Дружеството с процесното НП.
При така изложените факти и обстоятелства
първоинстанционния съд е приел, че в случая не е допуснато процесуално
нарушение, същото е безспорно установено и доказано по описаните в НП факти. По
подробно изложени мотиви е потвърдено обжалваното наказателно постановление.
Така изложените доводи на РС Габрово се споделят напълно
от настоящата съдебна инстанция.
Констатациите във връзка с наличието на нарушение са основани на писмени материали,
посочени в съставения АУАН № 07-001280/12.05.2020г., както и приложените по
административната преписка писмени доказателства Протокол от извършената проверка и
писмени доказателства- Справка, Графици за работа за периода м.07.2019г. до
м.12.2019г., Таблици за отчитане явяване/неявяване на работа за м. 07.2019г. до
м.12.2019г, ведомости за заплати за посочения по- горе период, трудов договор.
Правилно първоинстанционния съд е преценил, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези
действия. По делото е представена и приета Заповед № ЧР – 008 от 08.01.2020. на
изпълнителен
директор на ИА „ГИТ”, удостоверяваща материалната компетентност
на АНО, с правомощия да издава наказателни постановления по
актове за установяване на нарушения по КТ. Разпоредбите на
чл.416, ал.1 от КТ определят материалната компетентност
на контролния орган, с правомощия да съставя актове за установяване
на нарушения по КТ.
При
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от
компетентен орган в срока по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН. Спазени са
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението
е описано правилно, с всички елементи от неговия състав, поради което притежава
всички изискуеми реквизити.
Преценявайки
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, настоящия съдебен състав
начира,
че са налице елементите от фактическия състав на вмененото нарушение.
Направените
фактически констатации от служители на ДИТ, възпроизведени в АУАН и НП
не се оспорват от жалбоподателя. От събраните по делото писме и гласни
доказателства се установява, че за първия тримесечен период 01.07.2019г. - 30.09.2019г.
служителят Тихомир Стефанов има отработени 100 часа дневен и 104 часа нощен
труд за месец юли 2019 г., 72 часа дневен и 72 часа нощен труд за месец август
2019 г.; 116 часа дневен и 88 часа нощен труд за месец септември 2019 г. За
втория тримесечен период от 01.10.2019 г. до 31.12.2019 г. Същия работник
има отработени 48 часа дневен и 72 часа нощен труд за месец октомври, 72 часа
дневен и 96 часа нощен труд за месец ноември 2019 г. и съответно 64 часа дневен
и 88 часа нощен труд за месец декември същата година.
Разликата
в становищата е в
резултат от
приравняването на отработените нощни часове в дневни с коефициент, определен в
чл. 9
ал. 2
от Наредба за структурата и организацията на работната заплата - 1,143. Това изчисляване произтича
от §3 на Постановление на МС от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в сила от
17.07.2018г. По силата на посоченото изменение, в чл. 9г
думите "без превръщане на нощните часове в дневни" са заличени. Това
означава, че считано от 17.07.2018г. става едно преизчисляване на нощния труд.
Правилно в тази насока не е възприет довода
на пр. представител на санкционираното Дружество за това, че допустимата
продължителност на извънредния труд, предвидена в нормативен акт от по-висока
степен, какъвто е КТ е
в противоречие с нормативен акт от по- нисък ранг. Кодексът на труда е
нормативен акт от по-висока степен от Постановлението на МС. Няма противоречие, което
да изисква игнориране на това основание на промените, направени с ПМС. Чл. 146
ал. 1
от КТ ясно и точно казва, че "продължителността на извънредния труд през
една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150
часа., т.е задава общата рамка, с която работодателите следва да се съобразят.
Постановлението от своя страна разписва начинът на изчисляване, механизмът на
формиране на часовете извънреден труд. Като всяко изменение в нормативен
документ този начин на определяне продължителността на извънредния труд е
задължил работодателите след 17.07.2018г. да изчисляват същия с превръщане на
нощните часове в дневни. Като не е направил това жалбоподателят е допуснал
нарушение, за което правилно и законосъобразно е бил санкциониран.
Към момента на постановяване на
настоящия съдебен акт е налице изменение в чл. 146 от КТ съгласно което в ал. 2
/нова/ е предвидено, че с колективен трудов договор по чл. 51б може да се
уговаря по-голяма продължителност на извънредния труд по ал. 1, но не повече от
300 часа през една календарна година. Посоченото изменение не следва да намери приложение в
настоящия случай тъй като няма данни за наличие на подписан колективен трудов
договор по чл. 51б, съгласно който да се уговаря по- голяма продължителност на извънредния труд. В тази връзка не
следва да се коментира и довода, че въведеното с ал. 2 изменение в чл. 146 от КТ се явява по- благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Правилно е преценен и
размера на
наложената имуществена санкция, като същият е съобразно
индивидуализиращите признаци на нарушението, при преценка на неговата тежест и
степен на засягане на обществените отношения в сферата на трудовото
законодателство. Наложеният размер е минимален, съобразно предвиденото в
разпоредбата на чл.414 ал.1 от КТ.
В НП и в потвърждаващото решение на РС
Габрово е коментирано приложението на чл. 28 от ЗАНН, като е прието, че в
случая не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН доколкото
случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните нарушения от този вид. Така изложените мотиви за неприложимост на
тази разпоредба от ЗАНН се споделят напълно от касационната съдебна инстанция
на ГАС.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите, залегнали в
Решението на ГРС по изложените по- горе съображения, като приема крайният
извод, а именно че е налице постановено правилно и законосъобразно наказателно
постановление, което като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед на така изложеното настоящият състав на ГАС
намира, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Оспорването като неоснователно и недоказано следва да бъде отхвърлено.
Постановеното НП е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено като
такова.
При този изход на делото, а именно отхвърляне на
оспорването и предвид своевременно заявеното искане за присъждане на разноски в
полза на ответника, настоящия съдебен състав намира същото за основателно. На основание чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, вр. с чл. 143 от АПК, вр. с чл. 37
от Закона за правната помощ вр. чл.2 7е от Наредба за
заплащане на правната помощ жалбоподателят “ИМПУЛС"АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ул. "Орловска" №162 следва да
заплати на Дирекция "Инспекция по труда" Габрово юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 лева. В останалата част искането за присъждане на
разноски до пълно заявения размер от 120 лева от пр. представител на ДИТ,
следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Производството пред настоящата
касационна съдебна инстанция не се отличава с фактическа и правна сложност,
който факт да обуслови присъждане на разноски- възнаграждение за
адвокат/юрисконсулт в по- висок размер от минимално установения.
Въз основа на горното, Административен съд Габрово
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно Решение
№260036/06.11.2020г., постановено по НАХД№640 от 2020г. по описа на Районен съд
Габрово, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА “***"АД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление ул. "*** №162, гр. Габрово да
заплати на Дирекция "Инспекция по труда" Габрово сума в
размер на 80,00 лева, представляваща разноски по делото- юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ
в останалата част до пълно заявения размер от 120,00 лева претенцията за
разноски като неоснователна.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: