Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.С.,24.03.2017 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-ВИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМИЛИЯ
ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ИРИНА
СЛАВЧЕВА
2.МАРИНА ТРИФОНОВА
при участието на секретаря Ц. Павлова, като разгледа
докладваното от съдия Трифонова въззивно гражданско дело № 838 по описа за 2016
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК
С решение № 222 от 07.11.2016 год. на РС-С. по гр.д. №
485/2016 год. е отхвърлен предявения от Р.И.С. *** срещу Д. „У.н.с.и с.д.” п.М.
иск за отмяна на наложеното със Заповед с рег.№ 5785з-1121/29.06.2016 год. на
директора на Дирекция „УССД”-МВР, дисциплинарно наказание „Забележка”.
Така постановеното решение е обжалвано
изцяло от ищцата с искане да бъде отменено и
постановяване на друго решение по същество ,с което искът да бъде уважен
изцяло.
Ответникът по жалбата Дирекция „УССД”
при МВР,чрез пълномощника си юрисконсулт С. е депозирал в законоустановеният
срок писмен отговор на въззивната жалба,
в който изразява становище за неоснователност на жалбата и обжалваното решене
следва да бъде потвърдено ,като правилно и законосъобразно.
След постановяване на решението, в законоустановения
срок е постъпила молба на 28.11.2016 год. от ответника Дирекция „УССД” при МВР,чрез
пълномощника си юрисконсулт С. за допълване на решението в частта му за разноските
С определение от 13.12.2016 год. РС-С.
е допълнил на основание чл.248 от ГПК обжалваното решение в частта за
разноските направени по делото от
страните , като е осъдил на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК ищцата Р.И.С.
да заплати н.Д. „У.н.с.и с.д.” п.М. 200 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Определението е обжалвано от ищцата с
частна жалба вх.№ 2126/16.12.2016 год. с искане да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно и са изложени съображения.
Ответникът Дирекция „УССД” при МВР,чрез
пълномощника си юрисконсулт С. е депозирал в законоустановения срок писмен
отговор на частната жалба, в който изразява становище за неоснователност на
същата и обжалваното определение следва да бъде потвърдено ,като правилно и
законосъобразно.
В с.з. въззивникът Р.И.С. поддържа въззивната и
частната жалба.Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да уважи
предявения иск за отмяна на наложеното със Заповед с рег.№ 5785з-1121/29.06.2016
год. на директора на Дирекция „УССД”-МВР, дисциплинарно наказание „Забележка”.
В с.з.юрисконсулт С.-пълномощник
на въззиваемия Дирекция „УССД” при МВР оспорва въззивнта и частната жалба.Моли
съда да остави жалбите без уважение,като неоснователни и потвърди решението и
определението на първоинстанционния съд.
Софийският окръжен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба доводи намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по
допустимостта -в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.357,ал.1,вр.чл.188,т.1 от Кодекса на труда, предявен от Р.И.С.
срещу Д. „У.н.с.и с.д.” п.М. за отмяна на наложеното със Заповед с рег.№
5785з-1121/29.06.2016 год. на директора на Дирекция „УССД”-МВР,дисциплинарно
наказание „Забележка”.
В исковата молба се поддържа ,че ищцата
работи при ответника по сключен трудов договор на 08.07.2010год.№ ЛС
-2453/08.07.2010 год. на длъжност „Технически изпълнител /по заплащането на
труда ,той и касиер” в група БО „К.”-Б. на сектор „Почивно дело и обществено
хранене” към отдел „Управление на собствеността,социални дейности и
строителство” при Дирекция „УССД”- МВР-гр.С.,с място на работа База за отдих
/БО/ „К.”-Б., община С..Ищцата сочи ,че
на 01.07.2016 год. със Заповед № 5785з-1121/29.06.2016 год. на директора на
Дирекция „УССД”-МВР й е било наложено
дисциплинарно наказание „Забележка”,с правно основание чл.187,т.10 от КТ,
вр.чл.22,ал.1,вр.ал.4, изречение второ от Инструкция № 8121з-782/02.07.2015
год. за определяне на вида,условията и реда за издаване и ползване на
служебните карти в МВР затова ,че на 01.04.2016 год. около 19.10 часа , на гише
№ 5, етаж подземен на Централна гара –гр.С. не е изпълнила задължението си да
съхранява зачислената служебна карта № 248827 от 17.01.2011 год. по начин
недопускащ нейната кражба ,като я е носила едновременно закачена за портфейла
заедно с други вещи и банкноти и дамска чанта ,в резултат на което служебната
карта е открадната ,с което виновно не е изпълнила задължението си по чл.126,т.13 от КТ да изпълнява и всички
други задължения ,които произтичат от нормативен акт и по този начин не е
изпълнила трудовото си задължение да съхранява зачислената служебна карта по
начин, недопускащ кражба ,да носи служебната карта отделно от портфейли, други
карти и лични документи ,поради което е нарушила трудовата дисциплина ,съгласно
разпоредбата на чл.187,т.10 ,предложение първо от КТ,във
вр.чл.22,ал.1,вр.ал.4,изречение второ от Инструкция № 8121з-782/02.07.2015 год.
Ищцата твърди ,че Заповед №
5785з-1121/29.06.2016 год. на директора на Дирекция „УССД”-МВР за налагане на
дисциплинарно наказание „Забележка” е незаконосъобразна ,издадена при грубо
нарушение на Кодекса на трудя и на Инструкцията.Поддържа ,че заповедта не е
мотивирана ,че не е нарушила трудовата дисциплина и не е налице виновно
неизпълнение на трудово задължение .Твърди ,че й е нарушено правото на защита
,нарушена е разпоредбата на чл.193 от КТ –работодателят не е оценил и събрал
доказателствата по случая ,налице е несъответствие между цитираните в заповедта
фактически основания и правната квалификация на нарушението ,налице е явно
несъответствие между тежестта на наказанието „забележка”и тежестта на
нарушението.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
Дирекция „УССД”-МВР , чрез пълномощника си юрисконсулт С. е депозирал писмен
отговор,в който оспорва иска и изразява становище за неоснователност на същия.
По делото не се спори ,че ищцата Р.И.С. работи при ответника
Дирекция „УССД”-МВР по сключен трудово договор № ЛС-2453/08.07.2010 год., на
длъжност „Технически изпълнител//по заплащането на труда ,той и касиер” в група
БО „К.”-Б. на сектор „Почивно дело и обществено хранене” към отдел „Управление
на собствеността,социални дейности и строителство” при Дирекция „УССД”- МВР-гр.С.,с
място на работа База за отдих /БО/ „К.”-Б.,
община С..Същата е лице работещо по трудово правоотношение по смисъла на
чл.142,ал.1,т.3 от ЗМВР.
Видно от представеното по делото
удостоверение на 02 РУ СДВР,ищцата С. е заявила ,че на 01.04.2016 год. , около
19.00 часа, пред каса № 5, етаж подземен на Централна гара –С. е установила
липсата на портмоне ,съдържащо лична карта ,шофьорска книжка, талон,кредитна
карта ,2 бр. дебитни карти ,сред които и служебна карта на служител на МВР №
248827,издадена от Дирекция „УССД” на
17.01.2011 год.
Във връзка с установената липса на
портмоне ,съдържащо и служебната карта на ищцата ,същата е подала обяснение от
05.05.2016 год.,в което е заявила ,че служебната й карта е била открадната от
дамската й чанта ,заедно с портфейла , като картата е била закачена на
портфейла.
Видно от обяснение УРИ
5785В-1119/13.06.2016год. ищцата е уведомила директора на Дирекция „УССД”,че
портфейлът й е откраднат, както и служебната й карта ,закачена „по принцип на
портфейла и на дамската чанта”.
На 21.06.2016 год. на ищцата Р.И.С. лично
е връчена писмена покана ,с която са изискани обяснения по реда на чл.193 от КТ
,по повод образувано срещу нея дисциплинарно производство по данни за нарушение
на трудовата дисциплина и касаещи реда са съхраняване на служебната карта.
На 22.06.2016 год. ищцата е подала
писмени обяснения , в които е посочила ,че е била закачила служебната си карта
и завързала с конец същата едновременно за личната си чанта и портфейла.
На 29.06.2016 год. директора на
Дирекция „УССД”-МВР е издал и
обжалваната заповед № 5785з-1121/29.06.2016 год.,с която на ищцата е било
наложено дисциплинарно наказание „Забележка” с правно основание чл.187,т.10 от КТ вр.чл.22,ал.1,вр.ал.4, изречение второ от Инструкция № 8121з-782/02.07.2015
год. за определяне на вида,условията и реда за издаване и ползване на
служебните карти в МВР затова ,че на 01.04.2016 год. около 19.10 часа , на гише
№ 5, етаж подземен на Централна гара –гр.С. не е изпълнила задължението си да
съхранява зачислената служебна карта № 248827 от 17.01.2011 год. по начин
недопускащ нейната кражба ,като я е носила едновременно закачена за портфейла
заедно с други вещи и банкноти и дамска чанта ,в резултат на което служебната
карта е открадната ,с което виновно не е изпълнила задължението си по чл.126,т.13 от КТ да изпълнява и всички
други задължения ,които произтичат от нормативен акт и по този начин не е
изпълнила трудовото си задължение да съхранява зачислената служебна карта по
начин, недопускащ кражба ,да носи служебната карта отделно от портфейли, други
карти и лични документи ,поради което е нарушила трудовата дисциплина ,съгласно
разпоредбата на чл.187,т.10 ,предложение първо от КТ,във
вр.чл.22,ал.1,вр.ал.4,изречение второ от Инструкция № 8121з-782/02.07.2015
год.Заповедта е връчена на ищцата на 01.07.2016 год.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е
допустим конститутивен иск с правно основание чл.357,ал.1,вр. чл.188,т.1 от КТ.
Не е спорно по
делото ,че страните са в трудово правоотношение по трудов договор № ЛС-2453 от
08.07.2010г. ,по силата на който ищцата заема длъжността "„Технически
изпълнител /по заплащането на труда ,той и касиер” в група БО „К.”-Б. на сектор
„Почивно дело и обществено хранене” към отдел „Управление на
собствеността,социални дейности и строителство” при Дирекция „УССД”- МВР-гр.С.,с
място на работа База за отдих /БО/ „К.”-Б.,
община С..
Не е спорно ,че на 01.07.2016 год. на ищцата й
е връчена Заповед № 5785з-1121/29.06.2016
год. на директора н.Д.У.н.с.и с.д.” п.М. която й е наложено дисциплинарно
наказание „забележка” за нарушение на трудовата дисциплина -чл.187,т.10 от КТ,
вр.чл.22,ал.1,вр.ал.4, изречение второ от Инструкция № 8121з-782/02.07.2015
год. за определяне на вида,условията и реда за издаване и ползване на
служебните карти в МВР.
Дисциплинарната
отговорност е отговорност за нарушение на трудовата дисциплина, т. е. за
виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото
правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в закона
дисциплинарно наказание при спазване от работодателя на редица, установени от
закона, формални изисквания относно установяване факта на нарушение на
трудовата дисциплина, изслушване на обясненията на работника или служителя
преди налагане на наказанието, съобразно чл. 193, ал. 1 КТ;
относно срока за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194 КТ и относно съдържанието, мотивирането и връчването
на заповедта съобразно нормата на чл. 195 КТ.
Дисциплинарното
производство започва с установяване факта на нарушението на трудовата
дисциплина. В тази насока и съгласно чл. 193, ал. 1 КТ,
работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме
неговите писмени обяснения относно дисциплинарното нарушение, за което
изискване съдът следи служебно.Ответникът е изпълнил задължението си, като
работодател по чл. 193, ал. 1 КТ да поиска и даде
възможност за обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание.От писмените
доказателства по делото безспорно се установява, че от жалбоподателката са
поискани и същата е дала обяснения относно посоченото в заповедта дисциплинарно
нарушение.Обясненията са депозирани в ответното дружество и са взети предвид от
работодателя при издаване на заповедта.Ответникът е изпълнил задължението си да
събере и оцени обясненията на работника. Работодателят е провел дисциплинарното
производство съобразно законовите разпоредби, наказанието е наложено в рамките на
преклузивния срок по чл. 194,
ал.1 от КТ.Заповедта отговаря на изискванията на чл. 192 и чл. 195, ал. 1 КТ,
тъй като в нея са налице всички реквизити и необходимите данни, които законът предпоставя
като условие за законност.В заповедта е посочен нарушителят и е описано
нарушението на трудовата дисциплина, така, както са възприето и оценено от
работодателя, с всички негови обективни и субективни признаци.
При извършената проверка за спазване
процедурата по налагане дисциплинарното наказание предвидена в КТ не се
констатират допуснати от работодателя нарушения, даващи основание за отмяна
оспорваната заповед без разглеждане спора по същество.
При
преценка законността на дисциплинарното наказание „забележка”, съдът извежда
вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в
мотивите на заповедта и преценява дали събраните по делото доказателства
установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение, като без
значение е посочената в заповедта законова квалификация на дисциплинарното
нарушение.При противоречие между тази квалификация като цифрово изражение и
посочените в мотивите на заповедта обстоятелства, меродавно е нарушението,
което може да се изведе въз основа на тези обстоятелства.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява ,че на посочената в заповедта дата ищцата е носела
служебната си карта № 248827, издадена на 17.01.2011 год.,като я е носела
едновременно закачена за портфейла и дамска чанта, и с тези си действия същата
е осъществила от обективна страна признаците на нарушението по чл.126,т.13 от КТ,във вр. чл.22,ал.1,вр.ал.4,изречение второ от Инструкция №
8121з-782/02.07.2015 год. за определяне вида ,условията и реда за издаване и
ползване на служебните карти в МВР.Съгласно Инструкцията служителите са длъжни
да съхраняват зачислените им служебни карти и пропуски по начин недопускащ
тяхната кражба или изгубване .Служебните карти и пропуски се носят отделно от
портфейли ,други карти и лични документи. Нарушението е извършено виновно ,тъй
като ищцата съзнателно е закачила служебната си карта за портфейла.Правилно
първоинстанционния съд е приел за безвиновно обстоятелството ,че лични вещи от
чантата на ищцата са отнети или изчезнали ,но това обстоятелство не е вмененото
нарушение.Ищцата не е изпълнила задължението произтичащо от Инструкцията да
носи служебната карта отделно от портфейла.
По изложените съображения настоящата
инстанция намира ,че правилно ответникът работодател е ангажирал
дисциплинарната отговорност на ищцата, правилно е оценил тежестта на
нарушението и е определил най-лекото измежду предвидените наказания за
нарушения на трудовата дисциплина –забележка.
Издадената заповед №
5785з-1121/29.06.2016 год. е правилна и законосъобразна.
Изводите на настоящата инстанция изцяло съвпадат с
тези на първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде потвърдено
изцяло, като на основание чл. 272
от ГПК препраща и към неговите мотиви.
По депозирната частна жалба на ищцата срещу
определението от 13.12.2016 год. ,постановеното
по гр.д.485/2016 год. на РС-С. ,с което е
допълнено обжалваното решение на основание чл.248 от ГПК в частта
за разноските.
Ищцата
е обжалвала определението с искане да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно .Поддържа ,че молбата
за допълване на рашението в частта за
разноските е поддена след постановяване на решението ,както и че не е
представен от ответника списък на претендираните разноски за юрисконсултско
възнаграждение.Поддържа, че не се дължи възнаграждение за юрисконсулт ,тъй като
пълномощникът на ответника работи при
него на трудов договор.Твръди ,че размерът
на присъденото възнаграждение за юрисконсулт е завешен.
Частана
жалба е допустима ,като подадена в законоустановения срок от надлежна страна,
по същество е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК по искане
на страните съдът може да измени или допълни решението си в частта му за
разноските.Допълване на решението е налице, когато няма произнасяне по
искането, а изменение на решението в тази част може да се иска, когато съдът е
уважил искането за присъждане на разноски в размер, който страните оспорват.
В настоящият случай след постановяване на решението в
срока, предвиден в чл.248, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал молба за
допълване на решението в частта за разноските.
Ответникът своевременно е поискал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение -както с отговора на исковата молба ,така и в
първото съдебно заседание –до приключване на устните състезания.
Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.8 от ГПК в полза на
юридическите лица и едноличните търговци се присъжда и възнаграждение в размер
,определен от съда ,ако те са били защитавани от юрисконсулт.
В първоинстанционното производство ответникът е
представляван от юрисконсулт С.,
надлежно упълномощена с приложено по делото пълномощно.Поради това на ответника,
съгласно цитираната законова разпоредба и ал.3 на чл.78 от ГПК се дължи
юрисконсултско възнаграждение, каквото първоинстанционният съд е присъдил.
По
отношение на размера на юрисконсултското възнаграждение съдът намира, че за
процесуално представителство по делото следва да бъде определено съобразно с
измененията на ГПК -изм. и доп., бр. 8 от 24.01.2017 г., доп., бр. 13 от
7.02.2017 г., тъй като се касае за процесуална норма, която има действие
незабавно.Според новата редакция на текста,размерът на възнаграждението, което
следва да се присъди, когато юридическо лице е било защитавано от юрисконсулт,
се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И
тъй като чл. 37 от ЗПП
препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ, в случая следва да намери приложение разпоредбата на
чл.23,ал.1,т.4 от Наредбата, като дължимото от въззивника-ищец в полза на
въззиваемата страна-ответник юрисконсултско възнагражение следва да се определи
от съда в размер на 100 лева.
С оглед възраженията ,че
не е представен от ответника списък на претендираните разноски за юрисконсултско
възнаграждение,както и за недължимост на същото ,следва да се посочи ,че това
възнаграждение се присъжда в полза на самото юридическо лице /чл.78, ал.8 от ГПК/, а не на юрисконсулта и е ирелевантно реалното му заплащане на последния,
тъй като това касае вътрешните отношения между юридическото лице и неговият
служител, каквато е трайно установената практика на ВКС.
Списъкът на направените разноски е предпоставка за
обжалване на решението в частта за разноските,но не е предпоставка за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в производството ,когато страната /в случая
ответникът/ е направил искане за присъждане на съдебни разноски. Според тълкувателно решение от 06.11.2013
год. по тълк.дело № 6/2012 год. на ОСГТК липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът
не се е произнесъл по искането за разноски ,не е основание да се откаже
допълване на решението в частта му за разноските какъвто
е настоящия случай.
По
изложените съображения обжалваното определение ,с което е допълнено решението
на първоинстанционния съд в частта за разноските следва да бъде отменено за разликата над 100
лева до присъдения размер от 200 лева,като същото следва да бъде потвърдено в
частта, с която са присъдени разноските от 100 лева.
По
разноските пред въззивната инстанция.
Ответникът по въззивната жалба Д. „У.н.с.и с.д.” п.М.
претендира присъдждането на разноски във въззивното производство в размер 200
лева юрисконсултско възнаграждение.
С оглед горния резултат на основание чл.78,ал.3, чл.78,ал.8 от ГПК и чл.37 от
ЗЗП,вр.чл. 23,ал.1,т.4 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ищцата по
жалбата Р.И.С. следва да бъде осъдена да заплати на „Управление на
собствеността и социалните дейности” при МВР разноски по водене на делото пред
въззивната инстанция в размер на 100
лева ,Съдът определи размера като
съобрази ниската правна и фактическа сложност на делото пред въззивната
инстанция.
Ищцата Р.С. *** не е
представила списък на разноските във въззивното производство и доказателства за
направени такива.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 07.11.2016 год. по гр.д.
№ 485/2016 год. на РС-С..
ОТМЕНЯ определение от 13.12.2016 год. по гр.д.№
485/2016 год. на РС-С. ,с което е допълнено решение от 07.11.2016 год. по
гр.д.№ 485/2016 год. в частта ,с която са присъдени разноски за разликата над
100 лева до присъдения размер от 200 лева.
ПОТВЪРЖДАВА определението в частта ,с която са
присъдени разноски от 100 лева.
ОСЪЖДА Р.С. ***
да заплати на „Управление на собствеността и социалните дейности” при МВР-гр.С.
разноски в размер на 100 лева ,представляващи юрисконсултско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.