РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Пловдив, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20215300900429 по описа за 2021 година
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове по чл. 432 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД.
Предявен е иск от Ж. ИВ. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
****, против „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 68 за заплащане
сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени болки и страдания, поради нанесена контузия в областта на
гръдния кош и кръста, счупване на 4 и 5 ребрени дъги вдясно, контузия на ляв
крак, контузия на десния глезен, силни болки в дясната гръдна половина и
ирадиация към дясна аксила и скапула, които увреждания са настъпили при
ПТП около 15.20 часа в село ****, обл. Пловдив, на кръстовището,
образувано от ул. „****“ и ул. „****“, при което водачът на лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ****, А. Д. не спазва знак „Стоп“
като отнема предимството на движещия се с предимство лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № **** и става причина за настъпване на
инцидента, при което са настъпили посочените телесни увреждания на
ищцата.
1
Предявен е иск и от С. ИВ. Н., ЕГН **********, действаща, чрез своята
майка и законен представител Ж. ИВ. Г., ЕГН **********, двете с постоянен
адрес: гр. ****, против „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********
поради обстоятелството, че при същия инцидент ищцата С. ИВ. Н., возеща се
на задната седалка на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.
№ **** е получила следните увреждания: мозъчно сътресение, фрактура с
дислокация в средната трета на дясната ключица, причинени травми с
установено наличие на свободна течност в перитонеалната кухина, доловима
и в малкия таз, като се желае заплащане на обезщетение за претърпените от
ней неимуществени вреди от страна на ответника в размер на 45 000 лева.
Твърди се, че виновният за катастрофата водач на лекия автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № **** е имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното
дружество, поради което и ищците са отправили искане до „Дженерали
застраховане“ АД за репарация на настъпилите вреди. По този повод на Ж.Г.
е изплатена сумата от 12 000 лева, като поради това същата претендира в
настоящия процес 20 000 лева от общо 32 000 лева, които счита за справедлив
паричен еквивалент за претърпените болки и страдания. На другата ищца,
нейната дъщеря С.Н. застрахователят не е изплатил обезщетение, поради
което и се претендира обезщетение в пълния му размер от 45 000 лв.
ОТВЕТНИКЪТ оспорва исковете изцяло. Оспорва наличието на
фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД. Твърди се, че по делото не са
ангажирани доказателства, доказващи по безспорен начин извършването на
противоправно деяние от страна на застрахован в дружеството водач, в
причинно-следствената връзка с настъпилите увреждания. Оспорва се
удостоверителната сила на констативния протокол за ПТП. Оспорва се
посоченият в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП.
Също така ответникът твърди, че размерите на претендираните обезщетения
са силно завишени и не отговарят на реално претърпените болки и страдания
на ищците. Прави се възражение за съпричиняване на настъпилия вредоносен
резултат за всяка от ищците, като ответникът твърди, че същите са нарушили
правилата за движение по пътищата и са пътували без поставени
обезопасителни колани, с които процесното МПС е фабрично оборудвано. По
този начин ищците са допринесли за настъпване на негативните последици и
2
травми. Оспорва се поради това и искът за заплащане на законна лихва.
Пловдивски Окръжен Съд, ТО, ХVIIІ с., като обсъди обстоятелствата по
делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намери за установено следното:
Между страните е безспорно наличието на застрахователно
правоотношение с предмет застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между ответното дружество и участвалото в ПТП-то
моторно превозно средство с водач А. Д..
Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.
Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки
на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване
предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този
институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно
изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена
застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно,
настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между
активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия
елемент завършващ фактическия състав.
При липсата на акт на наказателния съд установяващ елементите на
изискуемия фактически състав, същите следва да бъдат констатирани
съобразно събраните по делото доказателства. Основни доказателства въз
основа на които може да се установи обективната фактическа обстановка,
наред с писмените доказателства, като констативен протокол за ПТП и др. е и
приетата по делото САТЕ. Следва да се посочи, че съдът изцяло кредитира,
констатациите на вещото лице по назначената САТЕ, като безпристрастни и
компетентни. Съвкупния анализ на събраните писмени и гласни
доказателства разгледани в светлината на изложеното в САТЕ обосновават
категоричния извод, че е налице фактическият състав на чл.45 от ЗЗД.
Установява се, че на посочената в ИМ дата и час е настъпило
процесното ПТП, като въз основа на обстоятелството, че водачът А. Д. не е
спрял на знак „Стоп“ и е навлязъл в кръстовището същият е отнел
3
предимството на другия автомобил участник в ПТП марка Фолксваген, модел
Пасат. Съдът намира, че в случая очевидно е налице противоправно деяние от
страна на делинквента, който е нарушил правилата за движение по пътищата
прогласени в ЗДвП. Според чл.6 от ЗДвП участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Съобразно чл. 47 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, приближаващо
се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при
необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението,
които имат предимство. При наличието на знак „Стоп“ на пътното платно на
кръстовището в лентата за движение на лекия автомобил управляван от
Джанов несъмнено последният не се е съобразил със законовоустановените
правила и не е пропуснал движещия се с предимство друг автомобил.
Това определя категоричния извод, че е налице фактическия състав на
нормата на чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице деяние от страна на лицето
управлявало МПС, което в случая е действие, въз основа на което е настъпило
и процесното ПТП. Също така несъмнено по делото от приетата СМЕ, САТЕ
и събраните писмени доказателства, както и показания на свидетели се
установява пряка причинно – следствена връзка между активното поведение
на водача на автомобила и настъпилите телесни увреждания на ищците.
На следващо място следва да се посочи, че между страните е
безспорно, че към момента на настъпване на деликта относно процесния
автомобил е била налице сключена валидна застрахова ГО на
автомобилистите с ответното застрахователно дружество.
Ето защо и са налице всички изискуеми нормативни предпоставки за
заплащане на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди
от страна на ответното дружество.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52
прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда
по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не
може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени
средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на
4
деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от
техния психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в
показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се
извлече необходима информация за изпитваните от ищцата болки и
страдания след настъпване на увреждането.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки
и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда
да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение.
Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени
от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата -
емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят
не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото
си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и
емоционална зрялост на лицето/. По делото, относно преживените болки и
страдания на ищците, е разпитан свидетеля В. И.. Същият намира, че следва
изцяло да кредитира неговите показания поради липсата на установена
заинтересованост от изхода на спора, като освен това лицето възпроизвежда
свои непосредствени и лични впечатления.
Наред с това по делото е приета СМЕ което установяват наличието на
настъпилите физически травми у ищците. В изслушаната СМЕ се сочи, че
пострадалата С.Н. е получила, като увреждане единствено и само счупване на
дясната ключица в средна трета с разместване. Причинено е трайно
затруднение движението на горен десен крайник до 2 месеца. Крайникът е
бил обездвижен с мека превръзка. Пострадалата е изпитвала силни болки 7-10
дни, които постепенно са намалели. При разпита в съдебно заседание на
11.01.2022г. в.л. д-р Н. пояснява установеното в заключението, че другите
посочени от ищцата увреждания нямат връзка с настъпилото ПТП. Относно
Ж.Г. в.л. сочи, че е установила причинени на ищцата травми- контузии на
гръдния кош и крайниците със счупване на 2 ребра в дясно и кръдонасядане
на долните крайници.Болките са били силни първите 10-12 дни и постепенно
са намалели. След 2-3 месеца здравето на ищцата е било възстановено
окончателно.
5
В конкретния случай при определяне паричния еквивалент на
дължимото от ответника обезщетение за неимуществени вреди относно
малолетната ищца С.Н. съдът отчита обстоятелството, че се касае до не
твърде сериозна травма, като интензивните болки и страдания на детето са
били в рамките на 7-10 дни и за два месеца здравето й е напълно
възстановено. Въпреки това съдът съобразява обстоятелството, че се касае за
дете на *** години към датата на инцидента. Това определя извод за една
повишена чувствителност към случилото се във връзка с високата степен на
впечатлителност у децата на тази възраст, липса на възможност за рационално
осмисляне на ситуацията и съответно нейната психологическа преработка в
кратки срокове.
При съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки
посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че
справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищцата С.Н. болки и
страдания, във връзка с претърпените увреждания, е в размер 30 000 лева.
Относно ищцата Ж.Г., както се уточни са й причинени контузии на
гръдния кош и крайниците със счупване на 2 ребра в дясно и кръдонасядане
на долните крайници. Болките са били силни първите 10-12 дни и постепенно
са намалели. След 2-3 месеца здравето на ищцата е било възстановено
окончателно. Относно телесните увреждания на тази ищца също може да се
заключи, че се касае за разстройство на здравето с не голям интензитет.
Практически има две счупени ребра и кръвонасядания по долните крайници.
В случая обаче несъмнено следва да се вземе под внимание факта, че към
момента на инцидента ищцата е била бременна, което е породило у нея
основателен страх за нормално протичане на бремеността. Поради това и
въпреки че се касае за не твърде сериозно увреждане несъмнено следва да се
отчете този факт относно психоемоционалното състояние на пострадалата.
При съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки
посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че
справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищцата Ж.Г. болки и
страдания, във връзка с претърпените увреждания, е в размер 30 000 лева.
Установено е по делото, че на тази ищца й е заплатено извънсъдебно
обезщетение от застрахователя в размер на 12000 лева. Поради това и искът
следва да се уважи за сумата от 18 000 лева.
6
При така очертаното фактическо и правно статукво се налага да се
разгледа направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. По принцип, за да е налице съпричиняване на вредата,
е необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. На
следващо място изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположение и намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказване по
безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши
с оглед на това дали увреждането би било причинено и то в същата степен,
ако пострадалият не беше извършил конкретно действие или вместо да
бездейства беше направил нещо.
Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото
фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването на
установени в нормативен акт правила за извършването на определено
действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде
квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен
вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в
случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е
причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното
поведение на пострадалата, при което същата е предприела определено
действие при изрично разрешение за това дадено от нормативен акт не влече
след себе си автоматичен извод, че не е налице съпричиняване. Критерият
следва да е дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
и тази преценка следва да се извършва винаги конкретно, с оглед
установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило
увреждането. Естествено дали поведението на участниците в настъпилия
деликт е законосъобразно има своята правна стойност, но това се актуализира
относно процентното съотношение на съпричиняването.
7
В случая ответникът прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищците в аспекта, че същите са пътували в
лекия автомобил без поставени предпазни колани. Възражението е
недоказано и поради това неоснователно. При лежаща доказателствена
тежест върху ответника същият не е ангажирал по делото доказателства,
които да обосноват извод, че ищците са били без предпазни колани. Също
така от съдържанието на СМЕ и САТЕ не може да се извлече извод в тази
посока. Наред с това по делото не е доказан и факта, че липсата на предпазен
колан е способствал за настъпването на уврежданията. Съдът счита, че
съвкупния анализ на събраните доказателства не обосновава тезата на
ответника. Това е така, тъй като дори и да липсват описани специфични
охлузвания, които се получават при поставени колани, това не е факт с правно
значение, който да доказва, че Ж.Г. и С.Н. са били без поставени предпазни
колани. Този извод се прави с оглед ниската скорост на движение на леките
автомобили и изводите направени от в.л. Н. в съдебно заседание.
Следва да се присъдят обезщетенията в пълен размер от по 30 000 лева
начиная от 02.12.2020г., а именно датата на уведомяване на застрахователя.
Функционалната отговорност на застрахователя е дефинирана в разпоредбата
на чл.429 ал.1 от КЗ и съгласно т.1 от цитираната разпоредба, с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. В ал.2 на чл.429 от КЗ
е регламентиран обхватът на застрахователното обезщетение, а именно – в
застрахователното обезщетение се включват и: 1. пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2.
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал.3. А ал.3 гласи: лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на
8
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. С оглед съдържанието на цитираната разпоредба в
обхвата на отговорността на застрахователя, като отговорност – дублираща
или съвпадаща с отговорността на деликвента, е отговорността за заплащане
на лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. Единственото ограничение на тази отговорност е дадено в
разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ и то е – лихвите за забава, ведно с
дължимото обезщетение от прекия деликвент да попадат в рамките на
застрахователната сума – лимита на отговорност и застрахователят да е
уведомен за настъпването на застрахователното събитие - по реда на чл.430
ал.1, т.2 от КЗ – от застрахования или от увреденото лице, чрез предявяване
на застрахователна претенция. Именно от този момент – от по-ранната от
двете дати на уведомяване, възниква функционалната отговорност на
застрахователя за заплащане на лихвата за забава, която се дължи от самия
деликвент. Законната лихва, която при непозволено увреждане се дължи от
датата на увреждането, по приложимия специален закон – чл.429, ал.3 от КЗ е
с начало един по-късен момент – момента на уведомяването /за разлика от
отменения КЗ/. Т.е. – независимо от това дали застрахователят е в „собствена“
забава по смисъла на чл.497 ал.1 КЗ, при двете хипотези по т.1 и т.2 от КЗ, от
момента на по-ранното уведомяване по чл.429 ал.3 от КЗ, той дължи законна
лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, но
на основание чл.429, ал.3 от КЗ, във вр. с чл.493, ал.1, т.5 /лихвите по чл.429
ал.2, т.2/ и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната
сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за
забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност
на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента.
Ищците са освободени от държавна такса и разноски. Следователно по
аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК осъденото лице следва да понесе дължимата за
производството по уважените искове такса. Поради това ответникът следва да
бъде осъден да внесе ДТ от 1920 лв. по сметка на ПОС. Аналогично –
съобразно уважения размер на претенциите, ответникът следва да заплати по
сметка на ОС – Пловдив и депозита за работата на вещите лица, който е бил
за сметка на бюджета на съда или сумата от 295.39 лв.
9
Ищците следва да заплатят на ответното дружество сумата от 183.08
лева направени деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Установените по делото разходи са по 400 лева за СЕ и 300 лева
юрисконсултско възнаграждение. Отправено е искане от ищците за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Искането е своевременно направено, като очевидно поради липса на парични
средства на доверителя, пълномощникът на ищците е извършвал услугата
безплатно. /пълномощно и договор за правна помощ лист 210/ Ето защо и
следва ответникът да бъде осъден да заплати на адв. М.Д. сумата от 1970 лева
дължимо адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
исковете. Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432 от КЗ „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз
Дондуков“ № 68 да заплати на Ж. ИВ. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. **** сумата от 18 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, поради контузии на
гръдния кош и крайниците със счупване на 2 ребра в дясно и кръдонасядане
на долните крайници, които увреждания са настъпили при ПТП около 15.20
часа в село ****, обл. Пловдив, на кръстовището, образувано от ул. „****“ и
ул. „****“, при което водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с рег. № ****, А. Д. не спазва знак „Стоп“ като отнема предимството
на движещия се с предимство лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, с рег. № **** и става причина за настъпване на инцидента, при което
са настъпили посочените телесни увреждания на ищцата, както и да заплати
на С. ИВ. Н., ЕГН **********, действаща, чрез своята майка и законен
представител Ж. ИВ. Г., ЕГН **********, двете с постоянен адрес: гр. ****
сумата от 30 000 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени болки и страдания, поради счупване на дясната ключица в средна
трета с разместване, което увреждане е настъпило при същото описано по –
горе ПТП, ведно със законната лихва върху двете обезщетения начиная от
02.12.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените
10
искове до пълните им претендирани размер и за посочените в исковата молба
и други увреждания, като неоснователни в тази им част.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 68 да
заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на 1920 лева съразмерно на уважената
част от исковете, както и да заплати по сметка на ПОС сумата от 295.39 лв.
представляващи, съразмерно на уважената част от исковете, заплатени
разноски от бюджета на съда за назначаване на експертизи.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 68 да
заплати на адвокат М.И. Д. с ЕГН **********, член на САК София с адрес на
кантората гр. София, бул. Д-р Г.М. Димитров № 57, офис 215 сумата от 1970
лева на осн. чл.38, ал.2 от ЗА представляваща адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ж. ИВ. Г., ЕГН ********** и С. ИВ. Н., ЕГН **********,
действаща, чрез своята майка и законен представител Ж. ИВ. Г., ЕГН
**********, двете с постоянен адрес: гр. **** да заплатят на ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 68 сумата от 183.08 лева направени
деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11