Решение по дело №1664/2009 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 27
Дата: 1 февруари 2010 г.
Съдия: Теодорина Димитрова
Дело: 20094120101664
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 27

гр. Горна Оряховица, 01.02.2010 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

                                                                                         

            ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, ТРЕТИ състав, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и десета година в състав:

           

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРИНА ДИМИТРОВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: …………………………………

                                                                                                …………………………………

 

при секретаря С. Димитрова в присъствието на прокурора……………………..като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр. дело № 1664 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са искове с правно основание чл. 150 от СК – за увеличение на присъдена издръжка.

            ИЩЦАТА К.С.Ф., действаща като непълнолетна лично и със съгласието на своята майка Д.И.А.,***/1999 година на Горнооряховския районен съд ответникът е осъден да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 15,00 лв. Със същото решение бракът между родителите й бил прекратен, а родителските права били предоставени на майката Д.А.. През 2006 година с решение по гр. дело № 623/2006 година на ГОРС издръжката била изменена от 15 лв. на 40 лева. От тогава към момента настъпили нови обстоятелства, които обуславяли по-висок размер на издръжката. Ищцата била ученичка в Професионална гимназия „Васил Берон” гр. Велико Търново – ІХ клас. Живее в гр. Дебелец и ежедневно пътува до гр. Велико Търново като пътните разноски на ден били 2 лева. Освен това обаче били нужни средства и за храна през деня. Имала проблем със зрението, поради което носи очила. Последните ежегодно се нуждаели от корекция. Това налагало ответникът като неин баща да дава по-голяма издръжка. Ответникът бил в трудоспособна възраст, нямал задължения за издръжка към други деца, нямал друг брак. Предвид това ищцата моли съда да ги призовем с ответника и след като докаже основателността на претенцията си, да бъде постановено решение, с което досегашната издръжка от 40,00 лв. да бъде увеличена на 80,00 лева, считано от 01.10.2009 год. до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното плащане.

            Ответникът С.К.Ф. не депозира писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК. Същият се явява в съдебно заседание и заявява, че е безработен и няма възможност да заплаща претендирания размер на издръжката. Разпитан по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК ответникът заявява, че няма постоянни доходи, няма задължения за заплащане на издръжка на други лица; живее в дома на своята майка и не притежавал недвижими имоти.

            Съдът, след като взе предвид становището на ищцата, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно изисквания на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

С решение № 282 от 20.03.2006 година, постановено по гр. д. № 623/2006 год. по описа на Горнооряховския районен съд, ответникът С.К.Ф. е осъден да заплаща на своята дъщеря и ищца по настоящото дело К.С.Ф. ежемесечна издръжка в размер на по 40,00 лева, считано от 22.02.2006 година до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното му плащане. Безспорно е обстоятелството, че ищцата К.Ф. живее при своята майка Д.И.А. и тя полага непосредствени грижи за нейното отглеждане и възпитание. Към датата на определяне на издръжката К. е била на 12 годишна възраст. Видно от Удостоверение за раждане № 054078 от 29.04.1994 година, издадено въз основа на акт за раждане № 835/29.04.1994 година на Община Плевен, К.С.Ф. е родена на *** година и към момента е на 15 навършени години. Същата е ученичка в Професионална гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон” гр. велико Търново – ІХ клас, редовна дневна форма на обучение. По делото е депозиран социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Велико Търново, Отдел „Закрила на детето”. От него се установява, че непълнолетната ищца е с настоящ адрес град Дебелец, Община велико Търново, Област Велико Търново, улица „Патриарх Евтимий” № 114. Живее съвместно със своята майка Д.И.А., която е сключила граждански брак с Атанас Йорданов Александров. От този брак Д.А. и Атанас Александров имат родено едно дете Ивайла Атанасова А., родена на *** година. Семейството и ищцата живеят на посочения по-горе адрес, в жилище, собственост на родителите на Атанас Йорданов Александров.

Майката на ищеца – Д.И.А. е в отпуск за отглеждане на малко дете и получава обезщетение  по КСО, месечни помощи за двете деца по чл. 7 от ЗСПД. Съпругът Атанас Йорданов Александров работи като програмист към „ТМКОО” ООД гр. Дебелец и получава трудово възнаграждение около 300 лева.

Относно имотното състояние на ответника и получаваните от него доходи не се събраха доказателства, освен изявленията на същия, дадени пред съда по реда на чл. 176, ал.1 от ГПК, а именно че е безработен и няма постоянни доходи; не притежава недвижимо имущество.

Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

            Предявеният иск по чл. 150 от СК е процесуално допустим. Разгледан по същество се явява основателен от части по отношение на размера с оглед следните съображения:

Анализът на установените по делото факти и обстоятелства мотивира съда да приеме, че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, при които е бил определен досегашният размер на издръжката за непълнолетната ищца К.С.Ф.. Изминали са 3 години от определяне на издръжката, която ответникът е следвало да заплаща на ищцата, негова дъщеря. През този период от време с оглед физическото й израстване и нейното психическо развитие настъпва увеличение на нуждите й. Непълнолетната К.Ф. е ученичка в среден курс на обучение. Учи в населено място, извън това по местоживеенето й и ежедневно пътува до учебното заведение. Във връзка това и с учебния процес, се налага допълнителни разходи за транспорт, учебници, допълнителни пособия и учебни помагала. Еддновременно е необходимо да бъдат покривани и нуждите от храна и облекло. Безспорно е, че разходите следва да бъдат поемани и от двамата родители и в този смисъл ответникът също следва да участва в тях. Определеният размер на издръжката от 40,00 лв. месечно за в бъдеще няма да покрива нарасналите потребности на непълнолетната ищца. Майката Д.А. към момента не работи и е в отпуск за отглеждане на дете до две години, за което получава ежемесечен доход – обезщетение по КСО. Поема дължимото от издръжката и на второто си дете. Ответникът не работи и не получава ежемесечен доход, но това обстоятелство не го освобождава от задължението му да дава издръжка за своето ненавършило пълнолетие дете. Освен това основателността на разглеждания иск не зависи само от възможностите и имотното състояние на родителите, а от изменението на обстоятелствата, при които е била определена досегашната издръжка в миналия момент. Разглеждани тези обстоятелства безспорно са се изменили – ищцата е пораснала, определената издръжка към момента е под минималния размер, предвиден в закона, налице са нараснали нужди на имащия право на издръжка, което само по себе си е достатъчно основание тя да бъде увеличена, а размерът ще се определи като се отчетат нуждите на детето и възможностите на всеки от родителите да ги покрие. Като има предвид изложеното и отчита имотното състояние на всеки от родителите, съдът намира, че следва да определи необходима обща месечна издръжка от общо около 140,00 лв., от която издръжка бащата - ответникът по делото - да поема сумата от 70,00 лв., а останалата част следва да се поеме от майката. Увеличеният размер на издръжката следва да бъде заплащан от датата на предявяването на иска – 19.10.2009 год. до настъпване на законни основание за изменение или прекратяване. Ето защо съдът приема, че искът е основателен и доказан до размера от 70 лв. и го уважава в тази му част. В останалата част до пълния предявен размер искът за увеличение на издръжката, в размер на 80 лв. – за разликата от 10,00 лв. е неоснователен и съдът го отхвърля.

            На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК настоящата инстанция следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно увеличения размер на издръжката.

            Ответникът, предвид изхода на делото, следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка ***,00 лв., представляваща държавна такса върху присъденото увеличение на издръжката, определена на основание чл. от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с чл.69, ал. 1, т. 7 от ГПК, както и сумата от 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.

            Водим от горните съображения, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

            ИЗМЕНЯВА определената с решение № 282 от 20.03.2006 година, постановено по гр. д. № 623/2006 год. по описа на Горнооряховския районен съд, издръжка от 40,00 лева за детето К.С.Ф., като ПОСТАНОВЯВА следното:

            ОСЪЖДА С.К.Ф., ЕГН ********** *** Митрополия, Област Плевен, ул. „Кирил и Методий” 15, ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетната си дъщеря К.С.Ф., роден на *** год., с ЕГН **********, лично на нея и със съгласието на майката Д.И.А. с ЕГН **********, и двете с постоянен адрес ***, месечна издръжка за напред ПО 70,00 лв. /седемдесет лева/, вместо по 40,00 лева, или увеличение с 30 лв., считано от 19.10.2009 год. до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването на тази издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното плащане.

            ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 150 от СК в останалата му част до пълния предявен размер от 80,00 лв., за разликата от 10 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

            ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно увеличения размер на издръжката.

            ОСЪЖДА С.К.Ф., ЕГН ********** *** Митрополия, Област Плевен, ул. „Кирил и Методий” 15, ДА ЗАПЛАТИ по сметка *** 50,00 лв. /петдесет лева/, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжките, както и сумата от 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.

На основание чл. 315, ал. 2 от ГПК решението подлежи на въззивно обжалване пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от 01.02.2010 година.

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК на страните да се връчи препис от  решението.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: