№ 1299
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512837 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20124436/26.05.2021 г. по гр. д. № 60196/2020 г. по описа на СРС,
32 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца –
„ПМУ И.“ ООД, е признато за установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че В. АТ. В. дължи на
„Т.С.“ ЕАД сумата от 1600,01 лева – главници за доставка на топлинна енергия за
периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. Фондови жилища, бл. ****, аб. № 289234, ведно със законната лихва от 14.09.2020
г. до плащането като отхвърля иска за сумата над 1600,01 лева до предявения размер от
1894,42 лева, както и за периода от 01.10.2016 г. до 31.07.2017 г., сумата от 288,98 лева
– обезщетение за забава върху главниците за топлинна енергия за периода от
15.09.2017 – 04.09.2020 г., като отхвърля иска за сумата над 288,98 лева до предявения
размер от 358,76 лева, сумата от 21,88 лева – главници за дялово разпределение за
периода от 01.08.2017 – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 14.09.2020 г. до
плащането, като искът е отхвърлен за сумата от 4,49 лева – обезщетение за забава за
периода от 01.10.2017 до 04.09.2020 г.
Против решението в частта, с която е уважен предявения иск, е подадена
въззивна жалба вх. № 25102820/16.06.2021 г. от В. АТ. В., в която са изложени
съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът
1
поддържа, че в мотивите си първоинстанционният съд не се бил произнесъл по
отношение на неравноправността на клауза в общите условия, а именно чл. 32, ал. 2.
Поддържа, че тази разпоредба от общите условия е нищожна, тъй като противоречи на
императивни норми на ЗЗД, ЗЕ, ЗЗП и Директива 93/13 на ЕИО. С тази разпоредба се
въвеждала едностранна възможност за корекция на сметките на потребителите след
отчетния период. По делото липсвали доказателства относно това как ищецът е отчел
реалното потребление на топлинна енергия в имота. Поддържа, че едностранната
корекция не може да се основава на приети от него общи условия, тъй като се
нарушавал принципът на равнопоставеност на страните. Корекцията на сметките на
вече доставена енергия може да се основава само на обективен факт на констатирано
отчитане на енергията. Корегирането на сметката въз основа на приети от едната
страна условия било неравноправно, тъй като не било индивидуално договорено от
страните. Търговецът следвало да полага грижата на добър търговец и да отчита
доставената енергия, а доказателства за реален отчет не били представени. В
оспорената разпоредба липсвало посочване на ясен и прозрачен механизъм и каква е
причината, поради която следавло да се издава обща фактура. Това противоречало на
добросъвестността, а клаузата била неравноправна по смисъла на Директива 93/13.
Освен това, поддържа, че не пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй
като е частнен заветник по смисъла на чл. 16, ал. 2 от Закона за наследството на Г.Л.В.,
починал на 20.10.2019 г., поради което и отговаря само до размера на активите, които
са й завещани по саморъчното завещание, тъй като завещателят нямал друго
имущество. Поддържа, че към настоящия момент не била и собственик на апартамент в
гр. София, ж.к. Фондови жилища, бл. ****, аб. № 289234. Моли обжалваното решение
да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25114057/07.07.2021
г. от „Т.С.“ ЕАД, с който се оспорва въззивната жалба и претендира юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 60196/2020 г. по описа на СРС, 32 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против В. АТ. В., с която е
предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично
задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по гр.д. № 44215/2020 г. по описа на СРС, 32 състав.
2
В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственик на топлоснабден
имот в гр. София, ж.к. Фондови жилища, бл. ****, аб. № 289234. Поддържа, че
съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови
нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите
условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна
енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на
задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от
Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него.
Твърди, че влизане в сила на Общи условия от 2014 г. било установено, че абонатите са
длъжни да заплащат месечните суми в 30-дневен срок от датата на публикуването на
общата фактура като с приетите общи условия било регламентирано, че не се
начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се
начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 30-дневния
срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ПМУ И.“
ООД суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. Фондови жилища,
бл. 209 Б, вх. Б, ет. 8, ап. 61, аб. № 289234. В исковата молба се сочи също, че за
периода от м. 10.2016 г. - м. 04.2019 г., ищцовото дружество е доставило топлинна
енергия на насрещната страна, но ответникът не е заплатил дължимата за това цена в
общ размер на 1894,42 лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от 21,88
лева – сума за дялово разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че
за периода от 15.09.2017-04.09.2020 г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на
сумите за топлинна енергия, поради което дължал обезщетение в размер на 358,76 лева
и 4,49 лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение за
периода от 01.10.2017-04.09.2020 г. Твърди, че по гр.д. № 44215/2020 г. по описа на
СРС, 32 състав е издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено
съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото производство
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника В. АТ. В., с който
оспорва исковата молба. Поддържа, че клаузата на чл. 32, ал. 2 от Общите условия на
дружеството е нищожна поради противоречие с императивни законови норми на ЗЗД,
ЗЕ, ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО. Оспорва количеството на доставената до имота
топлинна енергия. Поддържа, че по делото не са представени доказателства за
3
наличието на търговски вазимоотношения по смисъла на чл. 149 и чл. 150 от ЗЕ, както
и че не било установено отчитане на топлинна енергия по действалите общи условия.
При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна
давност. Поддържа, че и претенцията за заплащане на лихва за забава е неоснователна.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира направените разноски.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 44215/2020 г. по
описа на СРС, 32 състав. По заявление от 14.09.2020 г., подадено от “Т.С.” АД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на В.
АТ. В. да заплати на кредитора сумата от 1894,42 лева – главници за доставка на
топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2019 г. в топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. Фондови жилища, бл. ****, аб. № 289234, ведно със
законната лихва от 14.09.2020 г. до плащането, сумата от 358,76 лева – обезщетение за
забава върху главниците за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. – 04.09.2020
г., сумата от 21,88 лева – главници за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г.
до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 14.09.2020 г. до плащането и сумата от
4,49 лева – обезщетение за забава за периоадо то 01.10.2017 г. до 04.09.2020 г., както и
направените разноски в заповедното производство. В изпълнение на указанията по чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК заявителят е предявил иск в законоустановения срок.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, както
и заключение на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, от
които се установява следното:
Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по
Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с
Решение ОУ – 1/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 31, ал. 1 от тях клиентите
заплащат топлинната енергия по един от следните начини: на 11 равни месечни вноски
и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация
за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация. В случаите,
когато дължимите суми са определени по прогнозна консумация, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стоиността на издадените фактури за
прогнозните стойности и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3). В чл. 33,
ал. 1 е предвидено, че Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия (за реално потребление или по прогнозно потребление) в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за които се отнасят, като срокът за плащане на сумите
след издаване на изравнителни сметки също е 30-дневен след изтичане на периода, за
който се отнасят (ал. 2). Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия продавачът
4
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за месечните
задължения, ако не са заплатени в срока по ал. 2 (след издаване на изравнителните
сметки), като ал. 5 посочва, че обезщетение за забава се начислява и върху сумите,
които са дължими след издаване на изравнителните сметки.
Установява се, че В. АТ. В. е призната за собственик на основание завещателно
разпореждане с Нотариален акт № 13, т. № І, рег. № 705, д. № 8/2020 г. на Нотариус
В.М. на апартамент № 61 в гр. София, ж.к. Фондови жилища, бл. ****. Видно от
Протокол за обявяване на саморъчно завещание, съставен на 24.10.2019 г. от Нотариус
В.М. е, че Г.Л.В., починал на 20.10.2019 г. е оставил саморъчно завещание от
17.10.2019 г., с което е завещал на братовчедка си В. АТ. В. цялото притежавано от
него движимо и недижимо имущество. С договор за дарение, сключен с Нотариален
акт № 58, т. І, рег. № 1576, д. № 46/25.02.2020 г. на Нотариус В.М. В. АТ. В. е
прехвърлила правото на собственост върху апартамента № 61 в гр. София, ж.к. ****.
Не е спорно между страните, че за процесния имот има открита партида при
ищеца с № 289234.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства е изготвено
заключение на съдебно -техническа експертиза и на съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на съдебно-техническата експеритза се установява, че
ежемесечни отчети на общия топломера, доставената топлинна енергия в абонатната
станция, приспаднатите технологични разходи в абонатната станция и количеството
топлинна енергия за разпределение на адрес гр. София, ж.к. Фондови жилища, ж.к.
Фондови жилища, бл. 209 Б, вх. Б за периода м. 05.2016 до м. 04.2019 г. са изчислени
съобразно нормативната уредба. Установява се, че от документите за дялово
разпределение на ФДР „ПМУ И.“ ООД по отчетни периоди вещото лице констатира, че
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. не е осигурен достъп до имота за отчет на
УДР, като за този период е начислена топлинна енергия за отопление от отоплителните
тела на база за пълен отопляем обем, както и на база за топлинна енергия за подгряване
на вода за 1 лице. Установява се, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е
осигурен достъп до имота за отчет на уредите и е установено, че в имота не е имало
радиатори свързани към ВОИ, като е имало щранг лира, за която служебно са
изчислени и начислени топлинни единици. За този период не била начислявана
топлинна енергия за отоплителни тела в общите части като дял за имота, като е
начислен разход за топлинна енергия за отопление от сградата инсталация за пълен
отопляем обем. Не била начислена и топлинна енергия за подгряване на вода.. Въз
основа на справките от ФДР било изготвено дялово разпределение за имота за
процесния период в съответствие с Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС,
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/2007 г. за топлоснабдяването. Въз
основа на това, вещото лице е дало заключение, че за отчетния период общата сума на
5
прогнозно начислената топлинна енергия по фактури е 1847,64 лева, като в нея не са
включени стари задължения, както и стойност на суми за дялово разпределение. За
периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г. дължимата сума възлиза на 1600,01 лева.
Вещото лица дава заключение, че сумите по фактурите са начислявани по одобрените
цени за топлинна енергия за процесния период. Не било констатирано добавяне на
топлинна енретия към изчислената от ФДР за двата отчетни периода.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че за исковия период са осчетоводени суми в размер на 21,88 лева –
главница за дялово разпределение, както и обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия в размер на 315,63 лева ца периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка с чл. 149 от
Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим -
предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването
и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за
предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр.д.
№ 44215/2020 г. по описа на СРС, 32 състав е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, поради което следва да бъде подаден в указания от съда срок и
да има за предмет само сумите, за които е издадена заповедта, както и претенцията да
се основава на същото основание.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи
при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
6
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиенти на топлинна
енергия могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали реално
ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното
дружество.
Следователно и доколкото по делото се установява, че ответникът е придобил
правото на собственост върху недвижим имот, за който е имало открита партида с
абонатен № 289234 и доколкото не се установява (не са въведени и твърдения), че се е
разпоредил с него в исковия период, то за него е възникнало и задължението в
качеството му на собственик да заплати доставената до имота топлинна енергия.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че е придобил собствеността по
силата на завещателно разпореждане, но в качеството си на заветник. Видно от
приетото по делото саморъчно завещание В. АТ. В. е универсален правоприемник на
Г.Л.В.. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Закона за наследството завещателните
разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на
завещателя се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на
което са направени. Това означава, че ответникът е придобил не само правото на
собственост върху процесния имот, а и задълженията на завещателя.
Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба за нищожност на
клаузата на чл. 32, ал. 2 от Общите условия на дружеството. В конкретния случай, по
отношение на процесния имот потребителите са заплащали месечни прогнозни сметки
и годишна изравнителна сметка. Посочената разпоредба касае случаите, когато е
прилагано заплащане на стойност на доставена топлинна енергия по месечен реален
отчет. Възможността потребителите да избират начинът на плащане на дължими суми
води до извода, че не е налице неравноправност в отношенията между тях.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд, 32 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените
искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20124436/26.05.2021 г. по гр. д. № 60196/2020 г.
по описа на СРС, 32 състав в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на „ПМУ И.“ ООД -трето лице
помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8