О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260025
гр. Първомай, 05.10.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен
състав, в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесета
година, с
Председател: София Монева
след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 398
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба вх. № 260242/29.09.2020 г., с която „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, процесуално
представлявано по пълномощие от юрисконсулт И.Н.Н.,
предявява срещу А.И.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, обективно кумулативно и
евентуално съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), и с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 33,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК.
След проверка по реда на чл. 130, изр. 1
от ГПК настоящият съдебен състав намира така отправените искови претенции за
процесуално недопустими.
Възникването и съществуването на правото
на иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК е обусловено от наличието както на общите,
така и на следните специални абсолютни процесуални предпоставки, които съдът в
исковото производство служебно подлага на самостоятелна преценка, без да е
обвързан от тази на заповедния съд и респективно от указанията му до заявителя
по чл. 415, ал. 1 от ГПК (в този смисъл Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК): 1) издадена заповед за изпълнение на
процесните притезания, 2) подадено срещу нея в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
възражение от длъжника (хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК) или връчването й на последния при условията
на чл. 47, ал. 5
от ГПК при данни, че не живее на адреса, събрани от връчителя след справка от
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или
по друг начин и удостоверени в съобщението с посочване на техния източник
(хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК), или постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение
(хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК) и 3) съблюдаване на предвидения в
чл. 415, ал. 4 от ГПК преклузивен едномесечен срок за предявяване на
претенцията.
Видно от материалите по приложеното ч. гр. дело № 70/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай не е осъществено нито едно от
процесуалните изисквания на чл. 415, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК и в
частност, противно на извода на заповедния съд, материализиран в Разпореждането
му № 688/21.08.2020 г., макар издадената Заповед
№ 41/17.02.2020 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК да е надлежно връчена по
правилата на чл. 47, ал. 1-5 от ГПК, приложим по препращане от чл.
47, ал. 7 от ГПК, липсват
останалите кумулативно изискуеми се от чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК условия.
В хода на заповедното производство до длъжника А.И.К. на
указания в заявлението адрес, съвпадащ според изготвената Справка от НБД
„Население“ с неговия постоянен и настоящ такъв, е изпратено съобщение от
24.02.2020 г. за връчване на заповедта за изпълнение което е върнато в цялост с
отметка на връчителя при Районен съд – Първомай от 13.07.2020 г., че при
посещенията, извършени на 26.02.2020 г., 07.03.2020 г. (събота), 26.05.2020 г.
и 26.06.2020 г., лицето не е намерено.
С оглед така констатираната при стриктно спазване на чл. 47,
ал. 1, изр. 3 от ГПК невъзможност в продължение на един месец адресатът да бъде
открит на известния по делото адрес и ненамиране на лице, съгласно да получи
съобщението, връчителят законосъобразно е пристъпил към връчване по реда на чл.
47, ал. 1 от ГПК, като в разписката, съставена относно действията по поставяне
на уведомлението е засвидетелстван отрицателният факт, че книжата не са
получени от канцеларията на съда или кметството в двуседмичния срок по чл. 47,
ал. 2 от ГПК. Междувременно заповедният съд е извършил и уредената в изречение
трето от цитираната алинея служебна проверка, която не е установила
месторабота, местослужене или място на стопанска дейност на търсеното лице.
Данни,
че то не живее на адреса, обаче не са събрани от връчителя след справка от
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или
по друг начин и не са удостоверени в съобщението с посочване на техния източник,
както предписва чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Гореизложеното обосновава заключение, че особените абсолютни
положителни процесуални предпоставки на чл. 415, ал. 1 от ГПК за допустимост на
главните установителни искове не са удовлетворени и респективно ищецът не разполага с правен интерес от претендираната
с предявяването им съдебна защита. Лишено от такъв е и воденето на съединените
с тях при условията на евентуалност осъдителни искове, доколкото техен предмет
са вземания, за които е издадена стабилизирана понастоящем заповед за
изпълнение.
Казанато,
от своя страна, мотивира съда да постанови на основание чл. 130, изр. 1 от ГПК
връщане на исковата молба и прекратяване на делото.
Водим
от горното, и на основание чл. 130, изр. 1 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА искова молба вх. № 4144/18.08.2020
г., постъпила от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: ***, процесуално представлявано по пълномощие от юрисконсулт И.Н.Н., срещу А.И.К., ЕГН: **********, с адрес: ***.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 398/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ
състав.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца
чрез процесуалния му представител препис от настоящото определение.
ДА СЕ ВЪРНЕ и
ДОКЛАДВА на състава досието на ч. гр. дело № 70/2020 г. по описа на Районен съд
– Първомай, І състав, ведно със заверен препис от определението СЛЕД влизането
му в сила.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен срок,
считано от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
СМ/МИ