РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 12.10.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря АНТОАНЕТА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа
докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д №
339 / 2022 год. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Със Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0297-000077/17.08.2022 г. на Началник група към ОДМВР - Ловеч, РУ – Луковит, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ на И.Д.Г., ЕГН: **********,***.
Недоволен от заповедта е останал жалбоподателят И.Д.Г., ЕГН: **********,***, който в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, е подал настоящата жалба, като счита, че заповедта е неправилна, неоснователна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, като сочи, че фактическата обстановка не отговаря на действителната такава. Сочи, че във връзка с телефонно обаждане, че синът му е хванат с незаконно отсечена дървесина, той е тръгнал от с. Беленци за РУ Луковит, като по пътя е настигнал патрулния автомобил, автомобила на горските стражари и автомобила на сина му, изпреварил е ескорта от три автомобила, след което е спрял пред тях, като полицейският автомобил също спрял и последвал конфликт между него и полицаите. Сочи, че е излязъл от автомобила и тогава един от полицаите го ударил в корема и след като полицаят установил, че жалбоподателят е баща на нарушителя с незаконната дървесина е бил отведен в полицията с патрулната кола. Сочи, че е престоял в полицията около четири часа, като при него не са идвали служители на КАТ и никой не му е предлагал да го изпробва с дрегер или да му издаде талон за медицинско изследване. Сочи, че нарушението е формално за това, че е отказал проверка с техническо средство и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване, като според него не е доказано. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед.
В първото и второто съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен процесуален представител адв. С.Х. ***, като сочи гласни доказателства - допускане на един свидетел – С.И.Д. – син на жалбоподателя. Сочи, че обжалваната заповед е издадена на 17.08.2022 г., като счита, че същата предхожда събитието и деянието във връзка, с което е издадена заповедта, т.е. преди да е констатирано съответното нарушение е издадена ЗПАМ. Счита, че е налице съществено нарушение на материалния закон, поради което заповедта следва да бъде отменена, като претендира разноски по делото съгласно списък на разноските на л. 46 от делото. В третото съдебно заседание, в което е даден ход по същество, жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата.
Ответникът Началник група към ОДМВР - Ловеч, РУ - Луковит не се явява и не се представлява, не ангажира писмено становище, като липсват и доказателствени искания.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е неоснователна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.
Заповедта е изадена от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и т. 1.6 на Заповед № 295з-31/07.01.2022 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч /на л. 14-15 от делото/, както и служебно изисканото и представено от ответника удостоверение на л. 18 и л. 42 от делото, видно от което издателят на заповедта П.С.П.е назначен на длъжност Началник на група „Охранителна полиция“ към Районно управление Луковит при ОДМВР - Ловеч, считано от 17.03.2016 г. и продължава да служи на същата длъжност и към момента. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно спазването на установената форма съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК. Видно е, че процесната заповед отговаря на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК-съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за налагане на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК.
Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в самата административна преписка, поради което и при наличие на посочване в заповедта на АУАН № GA482872/17.08.2022 г. /на л. 12 от делото/, който представлява част от административната преписка, както и талон за изследване /на л. 13 от делото/, също част от административната преписка, същите съставляват и мотиви на заповедта.
Отделно съдът намира лаконичното възражение на оспорващия в бланкетната жалба за липса на безспорно установено административно нарушение и за липса на мотиви за неоснователно. Оспорената заповед съдържа достатъчно мотиви с оглед приложимата материалноправна норма на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, а именно в заповедта е посочено: „на 17.08.2022 г. около 23:20 часа в гр. Луковит, ул. ****, като водач на МПС – ****с рег. № ****, Държава България, при обстоятелства: гр. Луковит, ул. **** 10, управлява собствения си лек автомобил ****син на цвят, рег. № **** като нарушава: 1. Отказва проба за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARDN 0031 и не изпълни предписание за медицинско изследване. На водача е издаден талон за медицинско изследване №105010 на 17.08.2022 г. в 23:40 ч. е извършил: отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП“.
При това положение установи се по делото, че заповедта отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Ето защо при липса на каквото и да било нарушение относно реквизитите за форма на това основание искането за отмяна е неоснователно.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Отделно съдът служебно е събрал доказателства, като е изискал и допълнителни доказателства за компетентност на издателя на заповедта.
Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че ЗПАМ е издадена преди да е констатирано съответното нарушение, като се установява от всички писмени доказателства, че оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на ПАМ № № 22-0297-000077/17.08.2022 г. по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП на Началник група към ОДМВР - Ловеч, РУ - Луковит е издадена след АУАН № GA482872/17.08.2022 г. /на л. 12 от делото/, по повод констатираните със същия административни нарушения. Отделно няма пречка АУАН да се състави и впоследствие с оглед обстоятелството, че нарушението е констатирано от двама служители на полицията-очевидци, както и в присъствието на няколко служители на РДГ-Ловеч също-очевидци. Липсва отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение на довода на жалбоподателя, че липсва
фактическият състав за прилагане на ПАМ, като в жалбата се отрича извършването
на административното нарушение, съдът служебно извърши проверка и за наличие на
основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че заповедта съответства
на материалния закон.
Жалбодателят оспорва достоверността на фактическата обстановка, посочена в съставения АУАН и в обстоятелствената част на
оспорената заповед, като основният
аргумент на жалбоподателя е, че изобщо не му е предлагано да бъде изпробван с
дрегер или да му се издаде талон за медицинско изследване. В тази връзка в хода
на съдебното дирене са разпитани като свидетели актосъставителят В.Н.Б. и С.И.Д.
– син на жалбоподателя, като съдът е допуснал повторен разпит на същите двама
свидетели, като отделно поради противоречия в дадените от тях показания е допусната очна ставка между тях
относно изясняване обстоятелството бил ли е поканен жалбоподателят да даде
проба за алкохол, един или два пъти и приблизителния времеви интервал.
Съдът, след като разгледа всички писмени доказателства и анализира дадените показания на разпитаните свидетели, включително и очната ставка между тях, напълно кредитира като безпристрастни, обективни, последователни и логични показанията, дадени от свидетеля В.Б., от които по безспорен начин се установява фактическата обстановка, която отговаря на писмените доказателства, представени с административната преписка. Свидетелят Б. е очевидец на нарушението, служител на полицията, като липсват данни за негова заинтересованост, за разлика от сина на жалбоподателя свидетеля Д..
Отделно следва да се посочи, че видно от всички писмени и гласни доказателства, включително показанията на сина на жалбоподателя свидетеля Д., включително изложеното в самата жалба от жалбоподателя, до процесната проверка се е стигнало именно в резултат на действията на самия жалбоподател, който сам е спрял движещия се ескорт от три автомобила, включително патрулния автомобил на полицията в желанието си „да помогне“ на сина си – свидетеля С. Д., който е бил хванат при съвместна проверка на полиция и РДГ- Ловеч с незаконно отсечена дървесина. Действията на жалбоподателя - да изпревари със собствения си автомобил ескорт от три автомобила, в които освен служители на полицията се намират и горски служители, да спре пред тях и по този начин да ги принуди и те да спрат - са провокирали проверката за алкохол на жалбоподателя, като видно то показанията на свидетеля Б. при спирането на полицейския автомобил и приближаването на служителите на полицията до жалбоподателя последният е „лъхал на алкохол“. Ирелевантно по делото е дали е последвало спречкване, сбиване и вербален конфликт между жалбоподателя и проверяващите служители на полицията, а също и дали реално жалбоподателят е бил употребил алкохол и каква е била конкретната концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя, при положение, че АУАН и обжалваната заповед са издадени при хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП – „който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“
Оспорената ЗПАМ е издадена за това, че „на 17.08.2022 г.около 23:20 часа в гр. Луковит, ул. ****, жалбоподателят И.Д.Г., като водач на МПС – ****с рег. № ****, Държава България, при обстоятелства: гр. Луковит, ул. **** 10 управлява собствения си лек автомобил ****син на цвят, рег. № **** като нарушава: 1. Отказва проба за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARDN 0031 и не изпъни предписание за медицинско изследване. На водача е издаден талон за медицинско изследване №105010 на 17.08.2022 г. в 23:40 ч. е извършил: отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП“.
В случая ЗППАМ № 22-0297-000077/17.08.2022 г. е издадена на основание чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП, съгласно която норма, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца;
Разпоредбата съдържа няколко хипотези, дадени алтернативно, а не кумулативно, като отказът да бъде проверен с техническо средство е достатъчен, за да се приложи мярката по този законов текст.
В конкретния случай, съдът приема за безспорно доказано, че оспорващият Г. е управлявал процесния лек автомобил, имал е качеството водач на МПС, както и че при проверката е отказал да бъде изследван за употреба на алкохол. До решаване на въпроса за отговорността, при който е предвидено наказание "лишаване от право да се управлява МПС за определен срок", се налага задължително принудителна мярка с цел да не се допусне управление от водач, който поради употреба с алкохол или наркотични вещества поставя под риск живота и здравето на всички останали участници в движението.
Управлението на МПС и отказа на водача да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване са релевантните факти, безспорно установени пред настоящата инстанция, с осъществяването на които за административния орган, действащ в условията на обвързана компетентност, е възникнало задължението да приложи принудителната административна мярка.
Логиката на закона се изразява в това, че управлението на МПС е високо рискова дейност, при която водачите следва да се подчиняват на определени строги правила, с оглед избягването на пътно-транспортни произшествия, отнемащи човешки животи и увреждащи човешкото здраве. Затова законодателят е предвидил, че при проверка от контролните органи водачът на МПС е длъжен да съдейства, за да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол. Следователно, отказът на жалбоподателя да бъде изпробван на място с техническо средство за употреба на алкохол е напълно достатъчно основание да му бъде наложена принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС" до решаване на въпроса за отговорността но не повече от 18 месеца, с оглед постигане на законосъобразната цел да се препятства извършването на подобни нарушения от него.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не му е предлагано да бъде изпробван с дрегер или да му се издаде талон за медицинско изследване. От съставения АУАН № GA482872/17.08.2022 г., издадения талон № 105010 и показанията дадени от актосъставителя Б. се установява, че лично той е поканил два пъти – един път при извършената проверка на улица „ Бужлуджа“ в Луковит и втори път в районното управление жалбоподателя да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер“. И в двата случая жалбоподателят е отказал категорично, като в районното управление му е издаден талон за изследване, който също жалбоподателят е отказал да получи. Отказът да подпише и да получи екземпляр от талона за изследване, както и да подпише и да получи екземпляр от съставения АУАН са удостоверени с подписа на един свидетел Н.Н..
Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи в правомощията на полицейските служители в т.ч. и на младшите автоконтрольори II-I степен, какъвто е и актосъставителят – св.Б., видно от Удостоверение на л. 19 от делото, е осъществяването на контрол и съставянето на АУАН по ЗДвП. Изцяло в правомощията на актосъставителя е да извърши съответните проверки и да състави акт, с който да установи извършеното нарушение. В случая е достатъчен само един отказ да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер“ от страна на жалбоподателя, за да е налице материалноправно основание за издаване на оспорената заповед. Отказът да подпише и да получи талон за изследване, както и да подпише и да получи екземпляр от съставения АУАН не означава, че не е предложено на жалбоподателя възможност да бъде изпробван за употребата на алкохол.
Показанията, дадени от свидетеля С.Д. – син на жалбоподателя не се кредитират напълно от съда, като съдът следва да отчете първо роднинската връзка между свидетеля-син на жалбоподателя и жалбоподателя и второ, свидетеля Д., видно от показанията, не е бил от началото до края при извършената проверка на улица „Бузлужда“ в гр. Луковит, както и в районното управление.
В допълнение следва да се посочи, че жалбоподателят в съдебно заседание на 27.09.2023 г. изрично отказа разпит на други свидетели, като по делото са събрани безспорни доказателства, че освен двамата полицаи свидетели-очевидци, на мястото на проверката са присъствали и поне трима служители на РДГ – Ловеч, също длъжностни лица, които съвместно със служителите на полицията са установили сина на жалбоподателя св. Д. на място с незаконно отсечена дървесина, поради което се е наложило да ескортират сина на жалбоподателя св. Д. с два служебни автомобила – патрулен автомобил на полицията и служебен автомобил на РДГ – Ловеч.
Видно от всички събрани по делото доказателства – писмени доказателства, свидетелски показания и очна ставка - установява се фактическият състав на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, поради което наложената ПАМ е законосъобразна.
Съдът служебно констатира, че заповедта съответства и на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, като ПАМ е наложена с цел да се осигури безопасност на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.
С оглед съображенията, изложени по-горе, съдът намира, че Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0297-000077/17.08.2022 г. по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП на Началник група към ОДМВР - Ловеч, РУ Луковит е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
От страна на ответника не са претендирани разноски по делото, каквито не са и направени, поради което и съдът не следва да се произнася относно разноските.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на И.Д.Г., ЕГН: **********,***, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0297-000077/17.08.2022 г. по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП на Началник група към ОДМВР - Ловеч, РУ – Луковит, с която е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ на жалбоподателя.
Решението е окончателно съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /ДВ
бр.77 от
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: