Присъда по дело №71/2022 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 10
Дата: 9 юни 2022 г. (в сила от 24 юни 2022 г.)
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20225210200071
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 10
гр. гр.Велинград, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
СъдебниВАСИЛ ИВАНОВ АТАНАСОВ

заседатели:РАДОСТ БОЯНОВА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
и прокурора Ас. Д. П.
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Наказателно дело от
общ характер № 20225210200071 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. БЛ. П. - роден на ********* година в град
Велинград, български гражданин, живущ в село Варвара, общ. Септември,
ул.********** № 3, неженен, с основно образование, работи в „Арт строй“ -
Пазарджик, неосъждан /реабилитиран на основание чл. 88а от НК/, с ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 02.08.2020 г. в гр. Велинград, обл.
Пазарджик при извършена полицейска проверка от Т.Н.М.-младши
автоконтрольор в РУ-Велинград, съзнателно се е ползвал от неистински
официален документ-свидетелство за управление на моторно превозно
средство с бланков номер GZ67197002, нa което е придаден вид, че е издадено
на 07.08.2019 г. на негово име от властите във Великобритания,като от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност –
престъпление по чл. 316 от НК, във връзка с чл. 308, ал. 2 от НК, във връзка
ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 316 от НК , във връзка с чл.
308, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и след приложение на чл. 58а от НК го О С Ъ Ж
Д А на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 8 месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ,
1
считано от влизане на присъдата в сила.
На осн. чл. 53, ал. 2, б.“а“ от НК , отнема в полза на държавата
вещественото доказателство – Свидетелство за управление на моторно
превозно средство с бланков номер GZ67197002, което да се унищожи.
О С Ъ Ж Д А Д. БЛ. П. - с посочена по-горе самоличност , да заплати
разноски по делото , както следва :
По сметка на ОДМВР – Пазарджик 190.64 лева / сто и деветдесет лева и
шестдесет и четири стотинки / –плюс пет лева за служебното издаване
на изпълнителния лист;
На осн. чл. 25, ал. 1 НК, във вр. чл. 23, ал. 1 НК,съдът определи общо
наказание по настоящата присъда и по споразумение № 22 от 09.02.2021г. по
н.о.х.д. 1779/2020г. на РС Пазарджик, влязло в сила на 09.02.2021 г., като
наложи на Д. БЛ. П., с посочената по-горе самоличност най-тежкото от
определените наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
една година и два месеца.
На осн. чл. 66, ал. 1 НК, във вр. 25, ал. 4 НК ОТЛАГА изпълнението на
определеното и наложено общо най-тежко наказание от 1 година и два месеца
лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ , считано влизане на
присъдата в сила.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд
гр.Пазарджик в 15 – дневен срок от днес.
Мотивите ще бъдат изготвени в едномесечен срок.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 10 от 09.06.2022 година по н.о.х.дело № 71
по описа за 2021 година на Районен съд Велинград.
Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт от
Районна прокуратура Пазарджик, с който на Д.Б.П., ЕГН: ********** от с.
Варвара, общ. Септември, обл. Пазарджик, български гражданин, с основно
образование, неженен, работи в Арт строй, неосъждан /реабилитиран на осн.
чл. 88а НК/, е повдигнато обвинение, за това че 02.08.2020 г. в гр.Велинград,
обл. Пазарджик при извършена полицейска проверка от Т.Н.М.-младши
автоконтрольор в РУ-Велинград, съзнателно се е ползвал от неистински
официален документ-свидетелство за управление на моторно превозно
средство с бланков номер GZ67197002, нa което е придаден вид, че е издадено
на 07.08.2019 г. на негово име от властите във Великобритания, като от него
за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност -
престъпление чл. 316 от НК, във връзка с чл. 308, ал. 2 и чл. 308, ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият Д.Б.П., в присъствието на служебно
назначения защитник адвокат В.А.-АК Пазарджик, заяви, че желае делото да
се разгледа по реда на глава 27 от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК.
Съдът съобразявайки становището му определи да се проведе предварително
изслушване на страните. В хода на предварителното изслушване, след като
съдът разясни на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и след като го
уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направеното от него самопризнание по чл. 371 т. 2 от НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата, подсъдимият призна изцяло фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание от
подсъдимия съдът, след като установи, че самопризнанието им се подкрепя
от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение по
чл.372 ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, предвид
прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал. 4 от НПК, във вр. с
чл. 371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не
извърши разпит на подсъдимия и на свидетелите за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът поддържа обвинението. Счита, че безспорно се подкрепя от
събраните по делото доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия
П. за виновен и да му определи наказание лишаване от свобода, което да
редуцира с 1/3 и да се отложи на осн. чл. 66, ал. 1 НК.
Защитникът на подсъдимия се солидализира с държавното обвинение.
Подсъдимият признава по реда на чл. 371 т.2 от НПК изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти. По отношение на
наказанието поддържа становището на защитника.
1
След анализ на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Д.Б.П., ЕГН: ********** е български гражданин, роден е
в гр. Велинград, живее с. Варвара, общ. Септември, обл. Пазарджик, с
основно образование, неженен, работи в Арт строй, неосъждан /реабилитиран
на осн. чл. 88а НК/.
На 13.02.2021г. екип на КАТ при РУ-Септември в състав мл.
автоконтрольор Г.М. и мл. автоконтрольор Н.П. бил повикан от колегата си
Г.Ю. /ППД към РУ-Септември/ за оказване на съдействие в с. Варвара, където
на ул."27-ма" спрял за проверка лек автомобил марка и модел „Ситроен
Саксо" с ДК № ********, собственост и управляван от подсъдимия Д.П.. На
водача били изискани документи за правоуправление и за регистрация на
автомобила. Последният заявил пред полицейските служители, че не може да
представи СУМПС, тъй същото му било отнето за предходно нарушение по
ЗДвП. След направена справка в АИС КАТ се установило, че П. бил лишен
от правото да управлява МПС по административен ред със ЗППАМ №20-
0367- 000130/03.08.2020г., издадена от Началника на РУ-Велинград, връчена
му на 12.10.2020г. и влязла в законна сила на 26.10.2020г. Не били направени
допълнителни справки по отношение СУМПС. На П. бил съставен АУАН за
нарушение чл.150а ал.1 от ЗДвП, който той подписал без възражения.
В хода на разследването в качеството на свидетел бил разпитан Т.М.- мл.
автоконтрольор при РУ-Велинград, който потвърдил, че на 02.08.2020г.,
около 22,00 ч., в гр. Велинград на кръстовището на улиците „Никола
Вапцаров" и „Ленища", спрял за проверка лек автомобил „Ситроен Саксо" с
ДК № ********, управляван от подсъдимия П.. Изискал документ за
правоуправление на водача, който представил пред проверяващия
свидетелство за управление на моторно превозно средство с бланков номер
****, издадено на 07.08.2019 г. на негово име от властите на Кралство
Великобритания. Последното се издава по установения ред и форма, от
държавен орган и представлява официален документ по смисъла на чл.93 т.5
от НК.
При проверката се установило, че водачът управлявал МПС, след
употреба на алкохол, установено след проверка с техническо средство
“Алкотесг Дрегер“. При изследването била отчетена концентрация на алкохол
в издишания от него въздух 1.00 на хиляда. М. съставил АУАН
№АА524978/02.08.2020г., с който отнел представеното от водача П. пред него
свидетелство за управление на моторно превозно средство с бланков номер
****.
Според назначената и извършена в хода досъдебното производство
съдебно-техническа експертиза, бланката на представеното от подсъдимия
английско СУМПС се различава от оригиналните образци по вид, структурни
белези и оптични свойства на субстрата, начин на отпечатване на отделните
2
реквизити, вид и физично-оптични свойства на мастилата, допълнителни
защитни елементи. Същата не била отпечатана с офсетов печат, а на цветен
принтер. Наблюдавала се разлика в структурата на щрихите в изследвания
обект и оригиналното СУМПС. Липсвал микротекст изследвания обект, който
в оригиналното СУМПС бил ясно изразен. Имало разлика под УВ светлина
между изследвания обект и оригиналното свидетелство за управление на
МПС. Наблюдавала се разлика в оптически вариращ елемент в изследвания
обект и в оригиналното СУМПС.
Според вещото лице тези различия дават основание за категоричен
извод, че бланката на изследвания документ не е оригинална и че
английското свидетелство за управление на МПС бланков № ****, издадено
на 07.08.2019 г. на името на ************, обект на експертизата е
неистинско. Същото не е издадено от официален орган.
Полученият отговор чрез ДМОС Интерпол-Манчестър сочи, че от
извършената справка в базата данни за СУ на МПС на Кралство
Великобритания не са установени данни представеното СУ на МПС да е
издадено на подсъдимия П.. Няма данни по делото П. да е напускал пределите
на Република България. Същият обяснява в ОСЗ,че е управлявал МПС с
фалшиво СУ на МПС, с което се е легитимирал пред полицейския служител.
Гореизложената фактическа обстановка съдът счита за безспорно
установено въз основа на извършеното от подсъдимия цялостно признаване
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда
на чл. 371, т.2 от НПК, което самопризнание напълно се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства: протоколи за
разпит на свидетелите Г.А.М. и Т.Н.М., както и от писмените доказателства-
Акт за установяване на административно наказание GA № 378221 от
13.02.2021 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 20-0367-000130 от 03.08.2020 г.; Характеристична справка за подсъдимия;
Справка за нарушител/водач с рег. № 340р-2656/15.02.2021 г.; Справка за
съдимост от 23.02.2021 г.; английски образец на СУМПС № РА
UNO692439V24CF68, издаден на Д.Б.П.; писмо с рег. № А-15711/10.06.2021 г.
от дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при Министерство
на вътрешните работи; Справка за пътуване на лице български гражданин;
Протокол за извършена експертиза № 34/17.06.2021 г.; Справка за съдимост
рег.№ 1391 от 22.06.2021 година издадено от Районен съд – Пазарджик;
Характеристична справка; Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние подписана от подсъдимия; Писмо от началника на затвора-
Пазарджик № 157/2006; Писмо рег.№ ПД 431/03.10.2008 г. от Областно звено
„Изпълнение на наказанията „сектор „Пробация“ – гр. Пазарджик; Писмо изх.
№ 398/10 от 03.10.2011 година на затвора Пазарджик; копие от Определение
от 08.02.2008 година на Пазарджишки районен съд, постановено по ЧНД №
54/2008 година по описа на Районен съд – Пазарджик; копие от Определение
постановено по ЧНД № 585/2009 година по описа на Районен съд –
Велинград; Писмо с вх. № 2291/10.11.2021 г. на затвора Пазарджик; Справка
3
за съдимост с рег. № 174/01.03.2022 г. ведно с 9 броя бюлетини за съдимост,
писмо с вх. № 1575/24.03.2022 г. от Главна дирекция наказания „Изпълнение
на наказанията“ № 151 от 02.03.2022 година, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК, като
в тази насока следва изрично да се отбележи, че не се събраха доказателства,
които да си противоречат, поради което и не се налага отделното им
обсъждане.
Във връзка с гореизложеното е видно, че извършеното от подсъдимия
Д.Б.П., ЕГН: ********** по безспорен и категоричен начин доказва, че е
осъществил състава на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308 ал.2 вр. ал.1 НК,
за това че на 02.08.2020 г., в град Велинград, съзнателно се ползвал от
неистински официален документ свидетелство за управление на МПС
образец на Кралство Великобритания № ****, издадено на 07.08.2019 г., а
именно представил го е пред контролите органи по ЗДвП полицейския
служител младши автоконтрольор Т.Н.М. по време на извършена проверка, за
да се легитимира като правоспособен водач на управляваното по време на
проверката моторно превозно средство-лек автомобил „Ситроен Саксо“, с
ДКН РА2892ВН, като от него за самото му съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
От събрания доказателствен материал безспорно се установява, че
инкриминираното свидетелство за управление на МПС английски образец с
№ ****, на името на подсъдимия Д.Б.П., с посочен издател Кралство
Великобритания е неистински документ, тъй като не е издаден от официален
орган на британската държава. Този извод се налага, с оглед заключението на
съдебно-техническата експертиза и от предоставената от английските
компетентни органи справката, доказващи, че свидетелството за управление
на МПС, с което подсъдимият се е легитимирал, се различава от
оригиналните образци по вид, структурни белези, и оптични свойства на
субстрат, начин на отпечатване на отделните реквизити, вид и оптични
свойства на мастилата допълнителните защитни елементи и че на Д.Б.П. не
издавано СУМП в Кралство Великобритания.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие-подсъдимият
П. е представил пред орган на власт инкриминирания документ, който е
официален по смисъла на чл.93 т.5 от НК, тъй като се издава по установения
ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му, като същият е
неистински такъв, защото не е издаден от посочения в него издател и в
изпълнение на неговата компетентност, целейки да установи съществуването
на определено право, което в действителност не е притежавал. Същевременно
в хода на разследването не е установено, че подсъдимият е съставил
неистинския документ, поради което е наказателно отговорен само за
ползването му.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като
форма на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
4
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Той е знаел, че свидетелството за
управление е неистински документ и че не е придобил правоспособност да
управлява МПС по съответния предвиден в страната на издаването му ред и
въпреки това се е ползвал от този документ.
Причините за извършване на престъплението са липсата на чувство за
отговорност от страна на подсъдимия П. по отношение на собствените му
действия и постъпки и склонност към незачитане на установения и утвърден в
страната правов ред.
По тези съображения съдът призна подсъдимият за виновен и го осъди
за престъпление по чл. 316 НК, във вр. чл. 308, ал. 2, във вр. ал. 1 НК.
При индивидуализация на наказанието съдът взе предвид, високата
степен на обществена опасност на деянието,обусловена от характера на
неистинския официален документ СУМПС; причините за извършване на
престъплението – възможността за лесен начин за снабдяване с неистинско
СУ на МПС; подбудите за извършване на престъплението - незачитане на
установения правен порядък за придобиване на право на управление на МПС.
Отчете и високата обществена опасност на дееца, който е неправоспособен
водач, но въпреки това управлява МПС, като е санкциониран по
административен реда за извършени нарушения по ЗДвП, както и че се ползва
с противоречиво мнение сред жителите на с. Варвара.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимия поради настъпила реабилитация на осн. чл.
88а, ал. 4 НК, направеното от него самопризнание, тежкото материално
положение, оказаното съдействие при разследването.
За престъплението по чл.316, във вр. чл.308 ал. 2, във вр. ал.1 НК
законодателят е предвидил наказанието лишаване от свобода до осем години.
С оглед изложеното, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства съдебният състав определи наказанието да бъде към законовия
минимум, а именно една година лишаване от свобода, което редуцира по реда
на чл.58а ал.1 НК с 1/3 и наложи на подсъдимия осем месеца лишаване от
свобода.
Наложеното от съда наказание, се явява съответно на обществената
опасност на деянието и на дееца и ще окаже превъзпитаващ и поправителен
ефект върху него и по този начин могат да бъдат постигнати целите на чл.36
от НК.
Според съда неприложим в случая е чл. 55 НК, доколкото по делото не
са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и
най – лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
В настоящия случай са налице в кумулативна даденост предпоставките
на чл. 66 ал.1 от НК, поради което съдът постанови да се отложи
5
изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода за срок от три
години.
Видно от приложените по делото справка за съдимост № 174/01.03.2022
г., девет броя бюлетини за съдимост и писма от ГДИН, П. е осъждан общо
девет пъти за периода от 09.03.1995 година до 09.02.2021 година за различни
умишлени престъпления от общ характер, като от изтърпяване на наказанията
по всички от тях до извършване на процесното престъпление, в което обвинен
са изтекли реабилитационните срокове по чл. 88а, ал.1 и ал. 3, във вр. чл. 82,
ал.1 НК, поради което на осн. чл. 88а, ал. 4 НК П. е реабилитиран по право.
По първото осъждане с присъда № 53/09.03.1995 г. по н.о.х.д. 169/1995
г., влязла в сила на 16.03.1995 г., с което на П. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което на осн. чл.
66, ал. 1 НК, е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в
сила, за извършено на 03.03.1995 г. престъпление по чл. 194, ал.1 НК, във вр.
чл. 20, ал. 2 НК, във вр. чл. 18 НК, реабилитация на осн. чл. 86, ал.1, т. 1 НК
не е настъпила, тъй като в определения изпитателен срок, т.е. за периода
16.03.1995 г.-16.03.1998 г. П. е извършил при условията на реална съвкупност
три умишлени престъпления от общ характер, за всяко от които с Присъда №
90 от 08.12.1997 г. по н.о.х.д. 62/1997г., влязла в сила на 22.05.1998 г.
/погрешно посочено като 22.05.1997 г./, му е наложено наказание лишаване от
свобода, а именно:
за периода от 29.12.1994 г. до 05.06.1996 г., в гр. Велинград, е извършил
престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 НК, във вр. чл. 26 /отм./, чл. 20, ал. 2
НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
пет години, при режима на изтърпяване общ;
в периода от 24.07.1995 г. до 19.12.1995 г., в гр. Велинград е извършил
престъпление по чл. 346, ал.2, б. „А“ НК, във вр. чл. 20, ал. 2 НК, за
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две
години и шест месеца, при режим на изтърпяване общ;
на 26.06.1996 г. е извършил престъпление по чл. 297, ал. 1 НК, за което
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и
пет месеца, при режим на изтърпяване общ.
На осн. чл. 23, ал. 1 НК е определено и наложено едно наказание, най-
тежкото от трите, а именно лишаване от свобода за срок от пет години, което
да изтърпи при първоначален общ режим.
На осн. чл. 68 , ал. 1 НК е постановено подсъдимият П. да изтърпи
отделно наложеното му наказание лишаване от свобода по това първо
осъждане по н.о.х.д. 169/1995 г. на РС Велинград в размер на две години.
В срока на условното осъждане, на 10/11.08.1996 г., деецът е извършил
още престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 и т. 7 НК, във вр. чл. 28, ал.1 и чл. 26,
ал.1 и чл. 2, ал. 2 , за което с присъда № 160/12.03.2005г. по н.о.х.д. 1295/2004
г. на РС Пазарджик, влязла в сила на 29.03.2005 г., му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца; на 09.05.1996 г. е извършил
6
престъпление по чл. 129 НК,-на 09.05.1996 г., за което с влязло в сила
споразумение по н.о.х.д. 156/2006 г., се е задължил да изтърпи наказание
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при първоначален
общ режим; на 16.07.1996 г. е извършил престъпление по чл. 195, ал.1, т. 5 и
т. 7, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 28, ал. 1 НК, за което с присъда №
671/27.11.2007 г. по н.о.х.д. 2633/20007г., влязла в сила на 13.12.2007г., му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да
изтърпи при първоначален общ режим, видно от приложените по делото
бюлетини с номера 3/100437/02.06.2005 г., 6 /203/22.05.2006 г. и
7/527/21.12.2007 г..
Изпълнението на наказанието по това първо осъждане, което е
постановено да се изтърпи на осн. чл. 68, ал.1 НК, е приключило на
21.06.1998 г., видно от приложената по делото-л. 35, справка изх. №
241/26.05.2022 г. от ГДИН, след която дата е започнал да тече десетгодишния
срок за реабилитация съгласно чл. 88а, ал. 3 НК, който е изтекъл на
21.06.2008 г..
По второто осъждане с Присъда № 90 от 08.12.1997 г. по н.о.х.д.
62/1997г., влязла в сила на 22.05.1998 г. /погрешно посочена като 22.05.1997
г./, на осн. чл. 23, ал. 1 НК, на Д.П. е определено и наложено едно общо най
най-тежко наказание а именно лишаване от свобода за срок от пет години,
което да изтърпи при първоначален общ режим, за извършени от него
престъпления, като следва:
- за периода от 29.12.1994 г. до 05.06.1996 г., в гр. Велинград-
престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 НК, във вр. чл. 26 /отм./, чл. 20, ал. 2 НК, за
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години,
при режима на изтърпяване общ;
- в периода от 24.07.1995 г. до 19.12.1995 г., в гр. Велинград -
престъпление по чл. 346, ал.2, б. „А“ НК, във вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест
месеца, при режим на изтърпяване общ;
- на 26.06.1996 г. -престъпление по чл. 297, ал. 1 НК, за което му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и пет месеца.
Това общо определено наказание от пет години лишаване от свобода е
изтърпяно на 28.11.2002 г., според приложената по делото справка от ГДИН-
л.35.
Срокът за реабилитация по чл. 88а, ал. 3, във вр. ал. 1 НК за това
осъждане е изтекъл на 28.11.2012г.
По третото осъждане с Присъда № 160/12.03.2005г. по н.о.х.д.
1295/2004 г., влязла в сила на 29.03.2005 г., на П. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, за извършено на 10/11.08.1996г.
престъпление по чл.195, ал.1, т. 3 и т. 7 НК, във вр. чл. 28, ал.1 НК и чл. 26,
ал. 1 НК.
На осн. чл.25, във вр. чл. 23 НК е определено едно общо най-тежко
7
наказание в размер на пет години лишаване от свобода за деянията по н.о.х.д.
№ 62 от 1997 г. на РС Велинград, присъдата по което е влязла в сила на
22.05.1997г. и по това осъждане.
Доколкото така общо определеното най-тежко наказание и по двете
присъди от пет години лишаване от свобода е изтърпяно на 28.11.2002 г.,
срокът за реабилитация и за това трето осъждане е изтекъл на 28.11.2012г.
По четвъртото осъждане с Присъда № 334/02.06.2005г. по н.о.х.д.
2389/2004г., влязла в сила на 09.03.2006г. на Д.П. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца за извършено престъпление по
чл. 196, ал.1, т. 1 НК, във вр. чл. 194, ал. 1 НК, във вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б.
„Б“ НК. Наказанието е изтърпяно на 08.08.2006г.. От тази дата е започнал да
тече срока за реабилитация по чл. 88а, ал.1 НК, във вр. чл. 82, ал.1, т. 4 НК от
пет години, който е изтекъл на 08.08.2011г.
По петото осъждане с Присъда № 23229.03.2006г. по н.о.х.д. 667/2006г.
на РС Пазарджик, влязла в сила на 14.04.2006 г. на подсъдимия е наложено
наказание пробация по чл. 42, ал. 1 НК, във вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4 НК, във
вр. ал. 4, във вр. ал. 3, т. 1 НК при следните пробационни мерки-задължителна
регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с
пробационен служител, включване в курсове за професионална квалификация
и програми за обществено въздействие, всички за срок от две години.
Наказанието е наложено за извършено на 25.03.2006 г. престъпление по чл.
343б, ал. 1 НК. Същото е изтърпяно на 03.10.2008 г., съгласно представената
по делото справка от ГДИН, сектор „Пробация“ № ПД 431/03.10.2008г.
Срокът за реабилитация по чл. 88а, ал.1 НК, във вр. чл. 82, ал.1, т. 5 НК за
това осъждане от две години е изтекъл на 03.10.2010 г.
По шестото осъждане със споразумение по н.о.х.д. 156/2006г. на РС
Велинград, влязло в сила на 19.05.2006г. му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от една година и шест месеца при първоначален режим
общ, за извършено на 09.05.1996 г. престъпление по чл. 129 НК. На основание
чл. 25, ал.1, във вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо наказание между
наказанието по това осъждане и наказанията по н.о.х.д. 62/1997 г. на РС
Велинград, н.о.х.д. 1295/2004 г. на РС Пазарджик, като е наложено най-
тежкото от тях-лишаване от свобода за срок от пет години, което да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим.
Доколкото така общо определеното най-тежко наказание и по трите
присъди от пет години лишаване от свобода е изтърпяно на 28.11.2002 г.,
срокът за реабилитация и за това шесто осъждане, който по арг. на чл. 88а, ал.
3 НК, е десетгодишен, е изтекъл на 28.11.2012г.
По седмото осъждане с присъда № 671/27.11.2007 г. по н.о.х.д.
2633/2007 г., влязла в законна сила на 13.12.2007 г., П. е осъден на наказание
шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на
изтърпяване, за извършено на 16.07.1996 г. престъпление по чл. 195, ал.1, т. 5
и т. 7, във вр. чл. 194, ал. 1 НК, във вр. чл. 28, ал.1 НК.
8
С протоколно определение от 08.02.2008 г. по ч.н.д. 54/2008 г. на РС
Пазарджик, влязло в сила на 26.02.2008 г., на осн. чл. 25, ал.1 НК, във вр. чл.
23, ал. 1 НК е определено едно общо наказание между наказанията по н.о.х.д.
156/2006 г. на РС Велинград, н.о.х.д. 62/1997 г. на РС Велинград, н.о.х.д. №
2633/2007 г. на РС Пазарджик, н.о.х.д. 1295/2004 г. на РС Пазарджик и е
наложено най-тежкото от тях от пет години лишаване от свобода-това по
н.о.х.д. 62/1997 г. на РС Велинград. Постановено е така определеното и
наложено най-тежко наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим. На осн. чл. 25, ал. 2 НК е постановено да се приспадне изтърпяното до
момента наказание лишаване от свобода. Прието е също така, че наказанието
е изтърпяно изцяло.
Ето защо съдът намира, че доколкото така общо определеното най-
тежко наказание пет години лишаване от свобода по тези присъди е
изтърпяно на 28.11.2002 г., срокът за реабилитация и за това седмо осъждане,
който по арг. на чл. 88а, ал. 3 НК, е десетгодишен е изтекъл на 28.11.2012 г.
По осмото осъждане със споразумение от 19.10.2010 г. по н.о.х.д.
1404/2010 г. на РС Пазарджик, влязло в сила на същата дата на П. е наложено
наказание лишаване от свобода в размер на единадесет месеца при
първоначален строг режим, за извършено на 26.10.2009 г. престъпление по чл.
196, ал.1, т. 1 НК, във вр. чл. 55, ал.1, т. 1 НК, във вр. чл. 20, ал. 2 НК, във вр.
чл. 29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ НК.
Наказанието е изтърпяно на 29.09.2011 г., съгласно приложената по
делото справка изх. № 398/10 от 03.10.2011г.. От тази дата е започнал да тече
срока за реабилитация по чл. 88а, ал.1, във вр. 82, ал.1, т. 4 НК от пет години,
който е изтекъл на 29.09.2016 г.
Доколкото за девето извършено от П. престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4,
пр. 2-ро, във вр. чл. 194, ал.1 НК на 01.10.2018 г., все още не е имало влязла в
сила присъда към датата на извършване на престъплението, предмет на
настоящото обвинение, т.е. не е налице осъждане, за което да започне да тече
срок за реабилитация, това осъждане не следва да бъде съобразявано от съда
при преценка за настъпилата реабилитация по чл. 88а, ал. 4 НК, във вр. ал. 1
НК за престъплението по чл. 316 НК, във вр. чл. 308, ал.2, във вр. ал. 1 НК.
Престъплението по чл. 316 НК, във вр. чл. 308, ал.2, във вр. ал. 1 НК е
извършено на 02.08.2020 г., към която дата са изтекли сроковете за
реабилитация по всички предходни осъждания и по арг. чл. 88а, ал. 4 НК,
Д.П. е реабилитиран по право, поради което не съществува законова пречка за
приложение на чл. 66, ал. 1 НК за това осъждане.
На осн. чл.25, ал.1 от НК, във връзка с чл.23,ал.1 от НК, съдът
определи общо наказание по настоящата присъда и по Споразумение № 22 от
09.02.2021 година, одобрено по НОХД № 20205220201779/2020 г. на Районен
съд - Пазарджик, влязло в сила на 09.02.2021 година, като наложи на Д.Б.Б. –
с посочена по-горе самоличност, най-тежкото от определените наказания –
лишаване от свобода за срок от една година и два месеца. Налице са
9
предпоставки за определяне на общо наказание по двата съдебни акт, тъй като
деянието по настоящето дело е извършено на 02.08.2020 година, а посоченото
Споразумение е одобрено и влязло в сила на 09.02.2021 година, т.е двете
престъпления са извършени преди да е имало влязло в сила,за което и да е от
тях. Съдът счете,че определеното общо наказание следва да бъде отложено на
основание чл. 66,ал.1 от НК, тъй като са налице предпоставките за
приложение на чл. 66, ал.1 от НК-настъпила реабилитация, на осн. чл. 88а,
ал.4, във вр. ал. 1 НК, по изложените по-горе съображения.
На осн. чл.53,ал.2,б.“а“ от НК, съдът отне в полза на държавата
предмета на престъплението – Свидетелство за управление на моторно
превозно средство с бланков номер GZ67197002, като същото следва да бъде
унищожено.
В тежест на Д.Б.П. - с посочена по-горе самоличност, следва, на осн. чл.
189, ал. 3 НПК, съдът възложи сторените разноски по делото, както следва :
По сметка на ОДМВР – Пазарджик 190.64 лева /сто и деветдесет лева и
шестдесет и четири стотинки / –плюс пет лева за служебното издаване на
изпълнителния лист; 5
По горните съображения съдът постанови присъдата.
Да се връчи на страните препис от мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
10
Съобщи за изтекли лични данни