Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 1636                       25.07.2018 година                                 гр. Бургас

 

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                        ХІІІ граждански състав

            На единайсети юли                                  две хиляди и осемнайсета година                                                                

            В публично заседание, в следния състав:

 

Председател: Райна Кирякова

            Секретар: Марина Димова

            Прокурор:

            като разгледа докладваното от съдия Кирякова

            гражданско дело номер 5121 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

                       

                        Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от П.Н.Н., с ЕГН ********** и Д.С.Н., с ЕГН **********, двамата с адрес *** ,***, с която са предявени обективно и субективно съединени искове, пояснени и изменени като размери в хода на делото, както следва: срещу съпрузите Г.С.С., с ЕГН ********** и Г.Х.С., с ЕГН **********, двамата с адрес ***, като собственици общо на 2/5(две пети) идеални части от имот, представляващ ПЕТИ жилищен етаж, със застроена площ 78.03 кв.м. и находящ се в град Б., ***, за заплащане на сумата от 1899.10 лева, от която 1579.89 лева-главница, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на имота, за периода от 24.05.2012 год. до 06.07.2016 год. и 319.21 лева-обезщетение за забавеното плащане на главницата, за периода от 01.06.2012 год. 06.07.2016 год., заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на главния иск-18.07.2017 г. до окончателното изплащане на задължението; срещу С.Г.С., с ЕГН **********, с адрес ***, като собственик на 1/5(една пета) идеална част от имот, представляващ ПЕТИ жилищен етаж, със застроена площ 78.03 кв.м. и находящ се в град Б., ***, за заплащане на сумата от 949.51 лева, от която 789.94 лева-главница, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на имота, за периода от 24.05.2012 год. до 06.07.2016 год. и 159.57 лева-обезщетение за забавеното плащане на главницата, за периода от 01.06.2012 год. 06.07.2016 год., заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на главния иск-18.07.2017 г. до окончателното изплащане на задължението; срещу Ц.Г.С., с ЕГН **********, с адрес ***, като собственик на 1/5(една пета) идеална част от имота, за заплащане на сумата от 949.51 лева, от която 789.94 лева-главница, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на имота, за периода от 24.05.2012 год. до 06.07.2016 год. и 159.57 лева-обезщетение за забавеното плащане на главницата, за периода от 01.06.2012 год. до 06.07.2016 год., заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на главния иск-18.07.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират направените по делото разноски. Ангажират доказателства.

                        Осъдителните искове са процесуално допустими и с правно основание чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността/ЗС/ и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/. Неоснователни са възраженията на пасивно легитимираните по делото за недопустимост на производството, поради липсата на солидарно задължение по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС, тъй като възражението касае съществото на спора по делото. Исковете са предявени от лица, имащи правен интерес от защита, срещу надлежни ответници, като исковата молба съдържа задължителните реквизити по чл. 127 и 128 от Гражданско процесуалния кодекс/ГПК/.

                        Ответникът С.С. не представя по делото отговор на исковата молба. Не ангажира доказателства.

                        Останалите ответници-Г., Г. и Ц. С., своевременно с отговорите си на исковата молба, чрез пълномощника по делото, навеждат доводи за неоснователност на исковете, като твърдят, че не са възпрепятствали ползването на процесния недвижим имот. Въвеждат обратното твърдение, че систематично и последователно са предлагали на ищците да се нанесат и да ползват именно пети жилищен етаж, което те отказват, поради което е налице забава на кредитора. На второ место, правят възражения, че липсва редовна покана по чл. 31, ал. 2 от ЗС, тъй като представената по делото нотариална покана от 18.05.2012 год. не е редовно връчена-нотариусът не е провел процедурата по чл. 592, ал. 1 от ГПК, задължаваща го да връчи екземпляр от поканата лично на нейния адресат. Твърдят, че нормата на чл. 592, ал. 1 ГПК не допуска прилагане на чл. 47, ал. 1 от ГПК, а дори да е редовно връчена, поканата по чл. 31, ал. 2 от ЗС в този си вид не може да ги постави в забава, защото с нея не се иска достъп до имота, а  се иска съсобствениците да се явят за подпишат договор за делба и накрая на текста, да заплащат обезщетение за ползването. На последно место, правят правопогасяващо възражение за изтекла в тяхна полза кратка 3-годишна погасителна давност, по чл. 111 б. „б” от ЗЗД. Ангажират доказателства. Молят, съдът да отхвърли исковете изцяло и да им присъди направените по делото разноски.

                        Бургаският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните, намира, че осъдителните искове са основателни, поради следното:

                        Не се спори между страните по делото по квотите в съсобствеността, установени в производство по съдебна делба по гражданско дело № 5227/2012 г. по описа на Районен съд-Бургас, в което с решение № 1629 от 04.08.2014 г. е допуснато извършването на  съдебна делба между П.Н.Н., ЕГН ********** и Д.С.Н., ЕГН **********,***, и Г.С.С., ЕГН **********, Г.Х.С., ЕГН: **********, С.Г.С., ЕГН **********, и Ц.Г.С., ЕГН **********,***, на следните недвижими имоти: първи, втори и трети жилищни етажи, със застроена площ от по 77.13 кв. м. всеки, пети жилищен етаж, със застроена площ 78.03 кв. м., и шести етаж, със застроена площ 44.16 кв. м., на жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, одобрени със Заповед №РД-18-09/30.01.2009г. на изп. директор на АГКК, с РЗП от 582 кв. м., изградена в ПИ с идентификатор ***, УПИ ІІ-5864, 5865, в кв.35 по ПУП на ***, ***, с административен адрес: гр. Б., ***, ведно с избения етаж/сутерен/, предвиден за оформяне на складове, с обща полезна площ от 37.87 кв. м., без обособеното в него избено помещение № 1А с площ 5.10 кв. м., и прилежащите идеални части от общите части и правото на строеж, както и самостоятелен обект: магазин на партерния етаж на същата сграда, с идентификатор ***, със застроена площ от 29.67 кв. м., ведно с прилежащите му идеални части от общите части и от правото на строеж, при квоти по 1/5 ид. част-за първите двама в режим на СИО, и за всеки един от останалите четирима съсобственика. На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях/чл. 153 от ГПК/. Съдебно известен факт е, че на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, понастоящем е спряно това производството по извършването на делбата, до приключването на гражданско дело № 7553/2017 г. на Районен съд-Бургас, с влязъл в сила съдебен акт.

                        От заключението на неоспорената съдебно-техническа експертиза по делото съдът установява, че процесният апартамент към момента на огледа месец април 2018 год. е неизползваем. Започнал е ремонт, който към момента на огледа, не се извършва. Има дневна с кухненски кът и в нея няма кухненско оборудване. Частично стените и таваните са облицовани с гипсокартон, под който има ел. инсталация, но всичко е в незавършен вид. Само санитарният възел е оборудван.

                        Ищците П. и Д. Н. са собственици на 1/5 идеална част от процесното жилище на пети етаж, в режим на съпружеска имуществена общност. От построяването на сградата по разпределение ответниците Г. и Г. С. живеят на втория етаж, ответницата Ц.С. живее на третия етаж, на първия етаж е другият ответник С.С.. Четвъртият етаж е продаден. Не се доказва по делото фактическото твърдение на ответниците, че не са възпрепятствали ползването на ищците Н. по отношение на процесния недвижим имот, както и че последователно са им предлагали да се нанесат и да ползват именно процесния пети жилищен етаж, което те са отказали. Действително, видно от събраните по делото свидетелски показания, никога ищцата Д.Н. не е посещавала сградата, но тя е посещавана от нейния съпруг-ищецът П.Н., което при имуществената им общност е достатъчно за упражняването на владението. По тази причина не могат основателно да се слушат възраженията на ответниците по делото, че нотариалната покана е само от съпруга П.Н.. Титулът им за собственост е публична продан, с постановление от 21.02.2012 г. по изпълнително дело № 57/2010 г. на ЧСИ Я.Б., по която е обявен купувачът с протокол от 21.01.2013 г. В горепосочената делба съдът е приел, че възлагането е влязло в законна сила на 05.03.2012 г. Няма последващ извършен въвод от съдия-изпълнителя. По признание на факти от ответната страна, два пъти ищецът Н. е влизал в имота и му е правил оглед. От неоспорените свидетелски показания по делото съдът установява, че при едно от посещенията на ищеца Н. и бил отказан достъп на имота от ползвател в имота, който като на чужд за сградата човек му затворил външната входна врата, за която той нямал ключ. При огледа заварил имота видимо ползван, негоден за непосредствено ползване. Няма решение на съсобствениците за ползването на имота. Ищците Н., въпреки официално отправената нотариална покана за уреждане на съсобствеността не са имали реална възможност да ползват имота или част от него.

                        Претенцията по сметки в горепосочената делба не е приета за съвместно разглеждане с останалите претенции по чл. 346 от ГПК, заявени с молбата на ищците Н. от 03.04.2017 г. Съдът с определение от 14.06.2017 год. ги е отделил в отделно производство, част от което е настоящият спор по делото. Исковата молба за делба, на която се позовава ищцовата страна, няма характер на покана по чл. 31, ал. 2 от ЗС, защото с нея се упражнява само потестативното материално право на делба, друго съпътстващо го притезателно материално право, за заплащане на обезщетение за лишаването от право на ползване няма заявено.  В делбата има направено писмено искане от ищците Н. на 15.09.2015 г. за заплащане на процесните обезщетения, което е станало известно на ответниците в откритото съдебно заседание на 06.07.2016 г., в което претенцията по чл. 346 от ГПК не е приета за разглеждане. Следователно, доказано е редовното връчване на нарочната покана по чл. 31, ал. 2 от ЗС към  06.07.2016 г. Към по-ранния момент-нотариалната покана от 18.05.2012 г. на ищеца Н. до ответниците по делото, връчена редовно от нотариуса Г.С., рег. № *** в Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-Бургас, също е изпълнила законовото предвиждане по чл. 31, ал. 2 от ЗС, за покана до другите съсобственици за заплащането на обезщетение за лишаването от правото на ползване, защото освен предложение за делба на съсобствения имот, в случай, че лицата-адресати не желаят доброволно да уредят съсобствеността си има и отправено изявление, че следва да считат нотариалната покана и за покана за заплащането на обезщетение за лишаването от правото на ползване, поради възпрепятствания достъп до имота. Връчването по реда на чл. 47 от ГПК е редовен способ за връчване и на нотариалните покани, тъй като нормата се намира в общата част на ГПК, в който смисъл е и установилата се непротиворечива съдебна практика. Въпреки, че нотариалната покана изхожда само от ищеца Н. тя ползва и неговата съпруга, на основание нормата на чл. 31, ал. 1 от ЗС, която предвижда, че всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение. Претенцията по делото е само на основание правомощието за ползване на имота, в режим на семейна общност.

                        Правопогасяващо възражение на ответниците, за изтекла в тяхна полза кратка 3-годишна погасителна давност, по чл. 111 б. „б” от ЗЗД, е също неоснователно, тъй като разпоредбата касае вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. В конкретния случай, между страните по делото няма договорно правоотношение, по което да има неизпълнение, по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за да се търси между тях обезщетение за неизпълнението или заплащането на предварително предвидена с договора неустойка. Касае се за специален състав на неоснователно обогатяване/31, ал. 2 от ЗС/. Следователно, заявеното по настоящото дело за защита материално право се погасява с общата 5-годишна давност, за която няма направено изявления от пасивно легитимираната по делото страна. Давността не се прилага служебно/чл. 120 от ЗЗД/.

                        Предвид изложеното от фактическа и правна страна предявените по делото искове, като основателни и доказани следва да бъдат уважени изцяло. Размерите им са съобразени със заключенията на допуснатите, изслушани и неоспорени по делото съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи. Ищците-съпрузи са правоимащи да получат обезщетение за възпрепятстваното им право на ползване върху имота, в паричния еквивалент. За периода на забавата те като кредитори неоснователно са били лишени от облагата да ползват парите си, поради които им се дължи и обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. 

                        С оглед изхода на делото, претенцията на активно легитимираната по делото страна по чл. 78, ал. 1 от ГПК, за присъждане на направените по делото разноски се явява основателна и следва да бъде уважена, съобразно събраните доказателства и списъка за разноски по чл. 80 от ГПК, в размер на 1625.62 лева.

                         Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд,

 

Р      Е       Ш      И:

 

 

 

                         ОСЪЖДА Г.С.С., с ЕГН ********** и Г.Х.С., с ЕГН **********, двамата с адрес ***, като собственици общо на 2/5(две пети) идеални части от имот, представляващ ПЕТИ жилищен етаж, със застроена площ 78.03 кв.м. и находящ се в град Б., ***, солидарно да заплатят на П.Н.Н., с ЕГН ********** и Д.С.Н., с ЕГН **********, двамата с адрес ***, *** сумата от 1899.10 лева(хиляда осемстотин деветдесет и девет лева и десет стотинки), от която 1579.89 лева-главница, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на собствената им 1/5(една пета)  идеална част от имота, за периода от 24.05.2012 год. до 06.07.2016 год. и 319.21 лева-обезщетение за забавеното плащане на главницата, за периода от 01.06.2012 год. до 06.07.2016 год., заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на главния иск-18.07.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

                        ОСЪЖДА С.Г.С., с ЕГН **********, с адрес ***, като собственик на 1/5(една пета) идеална част от имот, представляващ ПЕТИ жилищен етаж, със застроена площ 78.03 кв.м. и находящ се в град Б., ***, да заплати на П.Н.Н., с ЕГН ********** и Д.С.Н., с ЕГН **********, двамата с адрес ***, ***, сумата от 949.51 лева(деветстотин четиридесет и девет лева и петдесет и една стотинки), от която 789.94 лева-главница, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на собствената им 1/5(една пета)  идеална част от имота, за периода от 24.05.2012 год. до 06.07.2016 год. и 159.57 лева-обезщетение за забавеното плащане на главницата, за периода от 01.06.2012 год. до 06.07.2016 год., заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на главния иск-18.07.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

                        ОСЪЖДА Ц.Г.С., с ЕГН **********, с адрес ***, като собственик на 1/5(една пета) идеална част от имота, да заплати на П.Н.Н., с ЕГН ********** и Д.С.Н., с ЕГН **********, двамата с адрес ***, сумата от 949.51 лева(деветстотин четиридесет и девет лева и петдесет и една стотинки), от която 789.94 лева-главница, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на собствената им 1/5(една пета)  идеална част от имота, за периода от 24.05.2012 год. до 06.07.2016 год. и 159.57 лева-обезщетение за забавеното плащане на главницата, за периода от 01.06.2012 год. до 06.07.2016 год., заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на главния иск-18.07.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

                        ОСЪЖДА Г.С.С., с ЕГН ********** и Г.Х.С., с ЕГН **********, С.Г.С., с ЕГН ********** и Ц.Г.С., с ЕГН **********, тримата с адрес ***, да заплатят на П.Н.Н., с ЕГН ********** и Д.С.Н., с ЕГН **********, двамата с адрес ***, ***, направените по делото разноски, в размер на 1625.62  лева(хиляда шестстотин двадесет и пет лева и шестдесет и две стотинки).

             РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

  

                                                                           Районен съдия : /п/

Вярно с оригинала: НД