№ 657
гр. Варна, 06.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000522 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК образувано по частна
жалба на Ф. Е. М. от с.К срещу определение № 196 от 27.06.2022г. по
търг.дело № 94/22г. по описа на Добрички ОС, с което е производството по
делото е прекратено.
В частната жалба се излага че е предявен иск с правно основание чл.25
ал.4 от ЗЮЛНЦ, по който е внесена определената от съда държавна такса в
размер на 80лв. Твърди че с внасянето на държавната такса искова молба е
редовна и първоинстанционният съд е следвало да разпореди връчването на
препис от исковата молба. Сочи че вместо да предприеме това съдът е
определил допълнителна такса за изготвяне на преписи от исковата молба и
нейните приложения по реда на чл.102з ал.3 от ГПК. Признава, че тази не е
внесена от него в определения от съда срок, но твърди че това не дава
основание на съда да върне исковата молба като нередовна, доколкото тази
такса не е елемент от държавната такса, дължима за образуване и водене на
делото.
Твърди че окръжният съд е приложил нормата на чл.102з ал.3 от ГПК
превратно, тълкувайки я във връзка с чл.128 ал.3 от ГПК. Твърди че за да
върне исковата молба на това основание, съдът е следвало да предостави
указания за представяне на преписи към исковата молба. Сочи че нормата на
чл.102з ал.3 от ГПК дава още една допълнителна възможност за страната,
1
изпратила книжата по електронен път да внесе предварително такса за
възпроизвеждане на изявленията и приложенията към тях от страна на съда,
като разпорежда връчването им едва след като съдът се е уверил, че
участниците в процеса, до които те се отнасят, не са заявили, че желаят да
получават електронни изявления от съда и не са задължени да получават
такива. Излага че в обжалваното определение липсват данни съдът да е
извършвал такава проверка.
Твърди също така че съдът е поискал събиране на допълнителна такса,
над първоначално определената и внесена държавна такса за препис по 2лв.
за всяка първа страница и по 1лв. за всяка следваща, с което косвено
санкционира страната с размера на таксата, както и че не става ясно на каква
база е изчислена таксата в размер на 34лв.
Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото с
указание за продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед етапа, на който е прекратено производството по делото
(поправяне на исковата молба, преди започната размяна на книжа) връчването
на препис от частната жалба на насрещна страна не се дължи. В този смисъл е
и изричната разпоредба на чл.129 ал.3 изр.2-ро от ГПК. Извършеното от
първоинстанционния съд администриране на частната жалба по чл.276 ал.1 от
ГПК е неправилно и не следва да се зачита.
Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е
допустима.
По жалбата, съдът намира следното:
Производството по търг.дело № 94/22г. по описа на ДОС е образувано
по предявен от Ф. Е. М. срещу „Ловно – рибарско дружество – Тервел“,
сдружение с нестопанска цел иск за отмяна на решение на общо събрание на
сдружението от 26.03.2022г. След указания на съда от ищеца е внесена
изискуемата държавна такса в размер на сумата 80лв. С разпореждане № 482
от 06.06.2022г. съдът е уведомил ищеца че в едноседмичен срок от връчване
на разпореждането следва да внесе сумата 34лв. за възпроизвеждане на
хартиен носител на подадената искова молба и приложенията към нея с оглед
връчването им на другата страна. Не е спорно че в дадения седмодневен срок
сумата не е внесена. С обжалваното определение първоинстанционният съд е
приел, че не е налице изискването на чл.128 т.3 от ГПК и на основание чл.129
2
ал.3 от ГПК е върнал исковата молба и прекратил производството по делото.
Въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде
отменено по следните съображения:
Трайна, последователна и непротиворечива е съдебната практика по
приложението на чл.129 ал.3 от ГПК, изискваща преди да приложи санкцията
за връщане на исковата молба съдът да е посочил в какво се състои
нередовността на исковата молба, да е дал на ищеца ясни и точни указания за
нейното поправяне и предупреждение за последиците при неизпълнение.
Безспорно липсата на преписи от исковата молба и от приложенията
към нея за връчването им на ответника е нередовност по смисъла на чл.128 т.3
от ГПК, неотстраняването на която в указан от съда по реда на чл.129 ал.2 от
ГПК срок е основание за връщане на исковата молба. В случаите, когато
исковата молба е подадена по електронен път, обаче, ищецът не дължи
представяне на преписи за насрещната страна - чл.102з ал.3 изр.1-во от ГПК.
Същите се осигуряват от съда чрез възпроизвеждането на исковата молба и
приложенията към нея на хартиен носител, за което ищецът следва да заплати
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73 ал.3
ГПК, освен когато не дължи или е освободен от заплащането на такава (чл.83
от ГПК). Разпоредбата на чл.102з ал.3 от ГПК е обща и се отнася до всякакви
електронни изявления на страните, поради което е невъзможно a priori, без
съответни указания както относно редовността на предприетото процесуално
действие и начина за надлежното му извършване, така и относно последиците
при неизпълнение (своевременно и/или пълно) съдът да върне съответното
електронно изявление, приравнявайки го по последици на ненадлежно
извършено. Подобно разрешение противоречи както на основни положения и
принципи на гражданския процес (чл.2, чл.5, чл.7, чл.8 от ГПК), така и на
установеното в чл.101 от ГПК задължението за съда да следи служебно за
надлежното извършване на процесуалните действия, съответно да даде
указания на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея
процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определи срок
за поправката.
Доколкото формалната липса на преписи от исковата молба и
приложенията към нея съставлява нередовност по смисъла на чл.128 т.3 от
ГПК, няма процесуални пречки, наред с указанието за размера на такса по
3
чл.23 от Тарифата за държавните такси за възпроизвеждането на хартиен
носител на подадените по електронна поща книжа, съдът да укаже на ищеца и
възможността сам да представи преписи от тях на хартиен носител за
връчването им на насрещната страна. При всички случаи, обаче, съдът дължи
да укаже както правилния размер на дължимата държавна такса по тарифата
по чл.73 ал.3 от ГПК, така и последиците при неизпълнение. Това разбиране
съответства в най-пълна степен на служебното начало като основен принцип
на гражданския процес – чл.7 от ГПК.
В случая такива указания липсват. След първоначалните указания за
констатирани нередовности на исковата молба по чл.127 ал.1 т.5, ал.2 и
чл.128 т.1 и 2 от ГПК и тяхното своевременно отстраняване, единственото
указание, дадено с последващо разпореждане от 06.06.2022г., е относно
размера на таксата, която ищецът следва да внесе за възпроизвеждане на
хартиен носител на подадената искова молба и приложенията към нея с оглед
връчването им на другата страна. Предупреждение, че неплащането на тази
такса би могло да се приравни по последици на несвоевременно отстраняване
на формална нередовност на исковата молба по смисъла на чл.128 т.3 от ГПК,
съответно да доведе до нейното връщане (чл.129 ал.3 от ГПК) липсват.
Неправилни според настоящия въззивен съдебен състав са и указанията
относно размера на дължимата такса. В хипотезата на чл.102з ал.3 от ГПК не
се касае за издаване на преписи от документи по делото, а за задължение на
съда да възпроизведе на хартиен носител електронното изявление и
приложенията към него в необходимия брой преписи за връчването му на
участниците в производството в случаите, когато същите не са заявили, че
желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да
получават такива. Обосновано с оглед на това следва да се приеме, че в
случая се касае за направа на копие от електронен документ, поради което
дължимата такса следва да се определи по реда на чл.23 т.3 от Тарифата за
държавните такси на брой страници. Това разбиране съответства най-пълно
на целите на законодателя, заложени с въвеждането на електронното
правосъдие – бързина, достъпност, облекчен ред за страните (в т.ч. и чрез
намаляване по размер на дължимите от тях такси).
С оглед горното обжалваното прекратително определение се преценява
като незаконосъобразно и неправилно. На основание чл.278 ал.2 от ГПК
същото следва да се отмени като делото се върне за продължаване на
4
съдопроизводствените действия на първоинстанционния съд по осигуряване
на преписи от исковата молба за връчването им на насрещната страна чрез
даване на съответни указания на ищеца.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 196 от 27.06.2022г. на Добрички ОС по
търг.дело № 94/22г. и ВРЪЩА делото на Добрички ОС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5